Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Здравейте. За пръв път пиша в такъв сайт, не знам дали ще получа някакви отговори, но ще опитам да споделя какво се случва в момента. Казвам се Ани и съм на 18 години. Изпитвам постоянен страх и имам натрапчиви мисли за смъртта на мои близки, определени хора са. Най- често за майка ми. Тя е здрав, прав човек, няма причина да се тревожа за нея, но постоянно имам чувството, че нещо лошо ще ни споходи и тя ще си отиде, а тогава изпитвам силно чувство на страх и паника. Много я обичам и гледам да прекарвам колкото мога повече време с нея. Мислите се появяват най- често когато съм сама и през нощта, но е ставало и през деня в компания. Знам, че може би трябва да отида на лекар, но какъв точно? Болна ли съм, полудявам ли? Моля ви, дайте ми някакъв съвет! Благодаря.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Психолог е търсеният лекар, но е скъп. Разходки на чист въздух и физически натоварвания може да имат по-добър ефект!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Моля, разкажете как ви минава деня, с какво се занимавате, какво обичате да правите и какво трябва да правите, имате ли братя или сестри и как сте с тях през деня?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Ани Бориславова написа:

Знам, че може би трябва да отида на лекар, но какъв точно? Болна ли съм, полудявам ли?

Ще почна от зад на пред. Не, не сте болна. Не, не полудявате.

Да, може да се обърнете към психолог.

В действителност имате вид недостиг на приятели. Чувствате майка си като единствен верен приятел, а това е положително.

Не ми е известен кръга извън Вашето семейство, но ми се струва, че въпросния страх е породен, че хората с които контактувате извън семейството Ви не са спрямо критерия за хора които могат да се считат за доверени.

Не е проблем, че ползвате вид интровертност.

За първо време съвета ми е да прочетете вид литература за така наречената "забавна психология". Там има случаи описани по забавен начин, които ще "изтеглят" мислите Ви по отношение този вид негативизъм. Има и една друга книга. Да, тя е плод на американски автор, но някак си добре е написана и дава вид, подчертавам, повтарямВИД, начален етап, за подобряване на подсъзнанието. То е свързано с Вашето съзнание. Насочвайте съзнателно мислите си към неща които харесвате и постепенно нещата които не харесвате или даже се страхувате от тях ще избледнеят.

Ето и "рекламата" на въпросната книга: "Подсъзнанието може всичко". Да, въпросния алгоритъм не е български, но може да се ползва.

Пред очите ми е и друга книга: "Занимателна психология". Тя е от миналия век и е на К.К.Платонов. Също може да ползвате.

Да, по-лесно е да ползвате вид професионален психолог, но това са вид средства. Ще трябва да минат определен брой сеанси - някъде 52 на брой в по-добрия вариант, за да се види точно от кои други страхове се поражда сегашния на когото обръщате внимание. Всеки сеанс е със стойност 50 лева - по сведение от преди 10 години.

Подчертавам, психолога не лекува, а задава необходимите въпроси по подходящ начин, човек да може да се анализира. Психолога помага да разбереш какъв си, какво е важно за теб и де факто те насочва с въпросите си към нещата които да правиш, за да не обръщаш внимание на страховете си. Той индерекно те мотивира да правиш неща удобни за теб, а не да правиш неща удобни за друг или други.

Успех!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Ани Бориславова написа:

Здравейте. За пръв път пиша в такъв сайт, не знам дали ще получа някакви отговори, но ще опитам да споделя какво се случва в момента. Казвам се Ани и съм на 18 години. Изпитвам постоянен страх и имам натрапчиви мисли за смъртта на мои близки, определени хора са. Най- често за майка ми. Тя е здрав, прав човек, няма причина да се тревожа за нея, но постоянно имам чувството, че нещо лошо ще ни споходи и тя ще си отиде, а тогава изпитвам силно чувство на страх и паника. Много я обичам и гледам да прекарвам колкото мога повече време с нея. Мислите се появяват най- често когато съм сама и през нощта, но е ставало и през деня в компания. Знам, че може би трябва да отида на лекар, но какъв точно? Болна ли съм, полудявам ли? Моля ви, дайте ми някакъв съвет! Благодаря.

Случаи като твоя има много. В този форум обаче ще получиш повече неадекватни, отколкото адекватни отговори и съвети. Потърси друг специализиран или потърси психотерапевт. Можеш да потърсиш информация за натрапливите мисли сама в нета. 

Страхът ти не е постоянен, а възниква в определени моменти, при определени условия, които го отключват. Всъщност сама си го напасила. През нощта, когато си уморена и степента на будност на съзнанието е ниска, то е нормално този модел на мислене, който си създала с времето, да изплува на повърхността. По силата на навика, това е моделът на мислене, който можеш да изпълняваш автоматично и с по-малко усилия. Може би ще ти е полезно да опиташ да проследиш, как се е появил този модел на мислене във времето. Какво е довело до изграждането му. Склонност към (свръх)контрол, който може би в определен момент от живота ти се е изплъзнал; страх, че нещата не вървят или няма да вървят по план. Силната привързаност към близките или хора, които чувстваш близки, е съвсем нормална. Но дали не се чувстваш прекалено зависима от тях? Дали не си неуверена и с ниска самооценка и всъщност другите са ти не само близки, но и опора в живота, без която си мислиш, че не можеш? Търсиш прекалена сигурност, а такава не можеш да получиш. Никой не може. Това е насоката в която трябва да преосмислиш отношението си към живота. Не искаш да приемеш, че загубата на близки хора се случва и то е извън твоят контрол и не зависи от твоите желания.

Психотерапевтите са наясно с проблематиката и си имат изградени алгоритми и техники за справяне с подобни случаи на твоя. Потърси си някой наблизо. Но имай предвид, че той няма да реши проблемите ти без участие и от твоя страна. Неговата роля ще е по-скоро да те насочва. Все пак това си е твоята психика и ти си главният фактор в нея.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Ани Бориславова написа:

Здравейте.

Болна ли съм, полудявам ли? 

Здрасти,
аз съм един чичко Белгиец, може даже и съм му батко на баща ти.

Това което ти се случва можеш да го разпознаеш ако си купиш един или повече учебници по психиатрия за студентите по медицина, те поне са на достъпни цени.
Ето ти примери за тикива:

http://stenobooks.com/product/4101/uchebnik-po-psihiatria-za-studenti-po-meditsina.html

http://medbooknews.com/book-382-uchebnik-po-psihiatriia-za-studenti-po-medicina

25. Тревожни разстройства.

http://city-studio-bg.com/produkt/психиатрия-2/

Един  от  всеки четирима  души  в  света  в  някакъв  период  от  живота  си  развива  психично разстройство.  Най‐разпространени  са  депресията,  тревожните  разстройства  и злоупотребата с алкохол и други вещества.

----------------------------------------------

Значи като ги четеш описаните диагнози там, не трябва да търсиш да има на 100% съответствие с твоя случай. Четеш да речем за страхова невроза и половината от симптомите ги нямаш и си викаш, ами значи не е това.
Е, не е баш така.
Симптомите на различните разстройства се преплитат, та за всеки човек би трябвало да има отделна книга, как той точно е развил нещо си там.

А иначе, има си и доктори психари разни с титла психиатър, ама ако посетиш 10 различни такива, може и да се изненадаш, че не ти слагат всички еднаква диагноза и не ти предписват всички еднакви лекарства.
Това лекарствата са нож с две остриета, уж лекуват, ама после някои ти провокират зависимост към тях и за нова рецепта трябва пак да посетиш дилъра ти психиатър.

преди 4 минути, Shiniasu написа:

 

Психотерапевтите са наясно с проблематиката и си имат изградени алгоритми и техники за справяне с подобни случаи на твоя. Потърси си някой наблизо. Но имай предвид, че той няма да реши проблемите ти без участие и от твоя страна. Неговата роля ще е по-скоро да те насочва. Все пак това си е твоята психика и ти си главният фактор в нея.

Да беше казал(а) от къде да намери пари за при психоложките ( които не са докторици, за разлика от психиатрите) ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Естествен кръговрат.Научи се да бъдеш по-самостоятелна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, JKirilov написа:

Психолог е търсеният лекар, но е скъп. Разходки на чист въздух и физически натоварвания може да имат по-добър ефект!

А психолозите не са лекари бе ало !
Това да не ти е хардуер тука, да си мислиш че му разбираш нещо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ани,

Когато пак имаш пристъпи на страх, прочети си това:

Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз. — „Дюн“ (1965)

Отделно, прати майка си на обстоен преглед при лекар. Защото понякога подсъзнанието улавя това, което е скрито за съзнанието.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 10 часа, Ани Бориславова написа:

Знам, че може би трябва да отида на лекар, но какъв точно?

първо минаваш на невролог за да установи има ли разлика в сетивноста на лява и дясна страна на тялото
при установяване на паническа невроза, единственото ефективно лекарство е "ривотрил" или генеричния заместител "клонарекс", който не е толкова добър, но все пак помага
невролога ще прецени дали си за психиатър

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, RudeBoy написа:

Отделно, прати майка си на обстоен преглед при лекар. Защото понякога подсъзнанието улавя това, което е скрито за съзнанието.

Това трудно ще стане. Да, може би наистина майка ѝ да и спестява вид неща, но Забележи декларираната възраст на потребителката.

По-скоро основния ѝ страх е, че идва момента да поеме живота си в ръце.

Това отключва вид тревожност. Към сегашния момент е била във вид сигурност. Добре осъзнава, че това няма да е вечност и някак си при липса на алтернативна сигурност и се пораждат вече изявения страх.

От друга страна - не желае да даде информация за средата в която се "движи". До голяма степен въпросния страх се появява не само когато е сама с мислите си.

Не описва и вид честота на възникване на въпросния страх.

Удачно е и вид прочит на вид художествена литература, за да изнамери подобие на подражаване. До колко това самовнушение посредством преповтаряне на вид "цитат" от нещо ще и помогне, то не съм убеден.

Както и да е. По-важното е, че е осъзнала вид своя проблематика и събира информация за начини за справяне с нея. До колко сама ще може или ще се наложи вид професионалист да ѝ помогне си зависи от нея.

Един страх никога не е сам. Грубо звучи, но има достоверност, и дано сподели и други неща, за да може поне частично да и помогнем с вид неща с които вече за нас са някъде в миналото.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе нормално от време на време на човек да му минават такива мисли, и аз понякога се замислям какво и как ще правя моите старци като ги викнат там горе, а това е неизбежно, все някога телефона ще звънне и ще кажат че трябва да тичам към родината.
Така че тия неща са си съвсем в реда на нещата, особено пък през нощта, понеже тогава е тихо и спокойно и ти си сама в леглото и мислиш за всевъзможни неща докато сънят не те отнесе.

Също е нормално и много хубаво че имаш такава силна връзка с майка си, а това което ти се случва се нарича тест, бас държа че поне веднъж си синувала нещо свързано с твоте страхове и това е нормално, мозъка реагира защото знае че това е един от най скъпите ти хора и се опитва да те подготви за момента когато дойде, но вярвай ми, за тоя моент НИКОГА не си готов.
И не не си болна, просто докато има хора на които държиш ще имаш и моменти с такива мисли.
 

Едно ще ти кажа, живей си живота, радвай се на хората и всичко което обичаш, а страха забрави, защото за тия неща няма възраст, раса, социално положение, тегло, вънпен вид, пол и т.н., те просто се случват, както казваше баба ми(Вечна й памет) "Всеки си има ред", но кой кога не може да се знае, в този смисъл няма как да знаеш кой кого ше предреди, затова живееш и се радваш на живота, вземаш с пълни шепи от него и не ти пука за злобари, комплексари и всякаква паплач която умее само да завижда и злобее, само така като ти дойде времето ще си доволна че си живяла пълоценно.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, Bubbles написа:

Абе нормално от време на време на човек да му минават такива мисли, и аз понякога се замислям какво и как ще правя моите старци като ги викнат там горе, а това е неизбежно, все някога телефона ще звънне и ще кажат че трябва да тичам към родината.

 

И аз съм така, с тази разлика че съм си в родината.Подготвям се психически за този момент.Ама дали съм готов, не зная!

Нормално е децата да изпратят родителите си във вечността.Обратното не е нормално, макар че има много такива случаи!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ани, ако зачестят тези мисли и започнат да те спохождат по-често придружени с паник атаки,  не губи време и не отлагай изобщо а потърси помощ на първо място от психолог както по-горе колегите са ти написали.

Защото това това са едни от първите симптоми на страховата невроза и депресията които за съжаление в много случаи в зависимост от това в какъв стадий на развитие са те, са много трудно излечими или самото им лечение е невъзможно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, дръндю написа:


при установяване на паническа невроза, единственото ефективно лекарство е "ривотрил" 

Това за против гърчове и епилепсия бе, къде я пращаш ?

преди 1 час, Bubbles написа:

Абе нормално от време на време на човек да му минават такива мисли, и аз понякога се замислям какво и как ще правя моите старци като ги викнат там горе, а това е неизбежно, все някога телефона ще звънне и ще кажат че трябва да тичам към родината.

За тарикатите като мене, на които им е стигнал акъла да се досетят сами, че дори собственият им живот не е нещо задължително, позвъняването на телефона въобще не е стряскащо.
Като ми се обади майка ми да ми каже че баща ми почнал да залита и да не може да се изразява лесно, аз я посъветвах да каже на докторите да не го мъчат излишно насила да го държат на системи и т.н. Тя ми вика че отказвал да яде, а пък аз и викам да не го насилва да яде, а да му остави до него супата, пък той като не я иска не е нейна вината и след 30-на дена ще е умрял сам от глад. Ама тя каза че го искала жив да е, да не била сама даже и състоянието в което е бил, да се мъчи да живее непълноценно, щото тя така иска.
Е, за негов късмет се мъчи само 15 дена и в някаква болница е умрял на 78г., надявам се че някой по-акълен доктор му е помогнал да му прекрати мъките.
Та най-добрият начин да не се паникьосва човек е да се сети, че животът е просто една голяма безсмислица, защото всички умираме и един ден Слънцето като изгасне , край с живота на Земята.
Страхът на хората от собствената им смърт им създава излишни проблеми цели 80 години.
Аз съм успял да се преборя с него, надвил съм му и не ми пука особено какво е щяло да ми се случва.
Но на 18 годинки не знам как става да се сетиш, че няма страшно дори ти да умреш.

п.п.
на погребения не ходя, на никого.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 40 минути, Белгиеца написа:

Това за против гърчове и епилепсия бе, къде я пращаш ?

https://insighting.eu/problems/panichesko-razstrojstvo.html

https://bg.wikipedia.org/wiki/Епилепсия

и двете болести причиняват гърчове, които при ПР са по-малки, но оставаш неработоспособен

пп
посещението на невролог е задължително

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Белгиеца написа:

А психолозите не са лекари бе ало !

А ти не си човек, но си траем... ;)

Но да си признаеш за хардуера - стъпка в правилната посока!:goahead:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...