Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 9 часа, Mediterranean написа:

Когато си много по-умем от другите, често така се получава. Имат "козове" срещу теб, защото тъпите не могат да разберат умния и за тях той е "луд и опасен".

Излизане от ситуацията няма. Освен да ги изтрепеш всичките и да си покриеш идеално следите.

Или , евентуално, да подхождаш с агресия на подигравките им и подмятанията. Тогава ще млъкнат. Ако се изплашат от теб, ще млъкнат.

И да, човек като се роди, трябва да му се дава книга с инструкции за взаимоотношенията между другите. Да е предупреден какви хора има, как действат, какво ги мотивира и какво ги неутрализира.  Ако имах такава книга и аз щях да мога да противодействам на всички хора, които ми навредиха и ме направиха затворен човек. Мисля, че и аз имам разстройство на психиката, но друго. Отбягващо разстройство. Прочетох в нета за него и сама си давам диагнозата , психолозите не ги уважавам, вредни са.

Няма как да подходя агресивно.Ако говорим агресивно в общуването,не и на този етап.Вече съм така да кажа "компрометиран",нямам аргументи да се защитя,особено от лични нападки.За да се защитиш трябва да имаш с какво да отговориш.Ако аз се опитам да "ударя" някого словестно,той  изважда по-силни аргументи от моите.С времето с тази моя пасивност,отбягващо поведение и прочие,аз изгубих доста "битки",даже доста от тях не съм ги водил,а съм ги избягвал,но това с времето се връща като бумеранг.Единствените конфронтации в които влизам и се защитавам е когато някой по много директен начин се опитва да ме използва.Да кажем,когато в компанията в която бях преди започнаха да се опитват да ме пращат все аз да им купувам неща-например-"Брат ще идеш ли да ми вземеш по една бира" и му отговарях-"Защо ти не си вземеш сам,на теб ти се пие,не на мен,да не съм ти слуга" (това е просто пример,ходил съм понякога,когато е било на по-възрастен или ако ме помолят учтиво,но като започна да им става навик отказвах) или пак на един "приятел" който се подстригва все гола глава си взе машинка,да не давал пари за фризьори и без това не си правел прически,нямало смисал да дава пари.И ме помоли веднъж аз да го подстрижа и му направих тази услуга,после втори път и на третия му казах-"Ти да не ме имаш за личен фризьор,не мога през две седмици да се занимавам с теб,ти се възползваш от мен,така ако не ти отказвам може да нахалстваш с години"-Ето само за такава елементарни неща мога да се конфронтирам.Иначе за лични неща не мога-Като ме питат например-Абе как издържаш по цял ден у вас(имам такива периоди с времето започнаха да зачестяват и да стават по-дълги за съжаление) или- Абе ти си на 24 и още си нямал приятелка,тва не е нормално-и какво да отговоря-Знам,че не е нормално,но с моята социална тревожност депресии и ниско самочувствие,си бях втълпил,че съм безинтересен,по нисш от другите и нямах смелост дори да поканя момиче на среща.И им казвам неща от сорта-Не ми се говори за това,не ваша работа личния ми живот и т.н. (Зръц-Всеки с малко мозък,може да разчете между редовете,че с това "бягане по тъча" прикривам нещо и че отговарям така,защото нямам нужните аргументи и факти да отговоря по друг начин).И така с времето станах пълен аутсайдер и не знам,как да изляза от тази позиция и дали на този етап е възможно,което силно ме притеснява.Явно съм от хората родени с по-слаба психика и от там развих тези състояния,които ме докараха до това положение.Ако бях отишъл на по-ранен етап на психолог или психиатър сигурно нямаше да се стигне до тук,щеше да се стопира в зародиш или поне до като "болестта" не ми беше отнела толкова много.Така аз сам достигнах до много изводи,но трябваше да мине много време,на самоанализа,на разкриване на доста от собствените ми заблуди,които съм имал,но докато стигна до този етап,вече съм затънал доста "надълбоко".Както се казва- "The damage is done".Не знам с тези слаби карти с които останах,как да обърна играта в моя полза.

преди 21 минути, Determine25 написа:

И да, човек като се роди, трябва да му се дава книга с инструкции за взаимоотношенията между другите. Да е предупреден какви хора има, как действат, какво ги мотивира и какво ги неутрализира.  Ако имах такава книга и аз щях да мога да противодействам на всички хора, които ми навредиха и ме направиха затворен човек. Мисля, че и аз имам разстройство на психиката, но друго. Отбягващо разстройство. Прочетох в нета за него и сама си давам диагнозата , психолозите не ги уважавам, вредни

Няма такава книга.Всеки е малко или много различен от другите.Просто на някои хора в първичния им код са заложени повече или по-малко адаптивни инстинкти според мен.Докато при хора с нашата операционната система се получават тези бъгове за съжаление.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Психичните разстройства не са пърхот за да се стопират. Имаш идеалистични представи за психолозите. Те могат само да ти кажат да медитираш и да пиеш хапчета. И да ти взимат парите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Mediterranean написа:

Психичните разстройства не са пърхот за да се стопират. Имаш идеалистични представи за психолозите. Те могат само да ти кажат да медитираш и да пиеш хапчета. И да ти взимат парите.

При кого тогава се лекуват или намекваш,че щом си отключил психично разстройство няма оправяне.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, Determine25 написа:

При кого тогава се лекуват или намекваш,че щом си отключил психично разстройство няма оправяне.

Така пише в нета.

Аз не знам какво е твоето, но прочети за него специално.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 часа, Mediterranean написа:

Така пише в нета.

Аз не знам какво е твоето, но прочети за него специално.

 

Не мисля,че не се лекува.Иначе за психолозите,има разлика от специалист до специалист и особено в България не сме напред в това отношение.Има малко добри,предполагам в големите градове основно.И аз си мислех,като теб и отлагах доста,но сега като си помисля в по-ранните етапи би ми помогнало някой "да ми отвореше очите" и да ми разяснише нещата по по-правилен начин,защото обикновено хората без такива проблеми не ни разбират,както и родителите ми,които са възпитани по-стария начин и те прилагаха,само критика към мен.Но тогава бях 9-10 клас и не мислих по този начин,мислих си,че родителите ми не се интересуват от мен,дори понякога,че не ме обичат(пубертетски истории :) ).Трябваше ми време до осъзная,че не са се опитвали да ме наранят,а са ме възпитавали по-начина по-който са били те самите.За това си мисля,че на този етап ако бях посетил психолог и споделил проблемите си,той/тя щеше да подходи по друг начин и да "разсее" илюзиите и представите ми за много от нещата и да ми помогне преди да се задълбочат проблемите.Иначе отбягващото разстройство е свързано със социалната тревожност,която аз имам,имаха някакви малки разлики,но не си спомням какви.Надявам се при теб да се е отлючило по-късно,ако си по-голяма или близка до моята възраст и да не е засегнало много сфери от живота ти,ако си по-малка или е в начален етап това състояние при теб,не мисля че е лошо да посетиш психолог,не вярвам само да те кара да медитираш,а и мисля,че психиатрите изписват "тежките" хапчета,психолозите разговарят с теб,прилагат и поведенчески и когнитивни терапии или ако имаш добър приятел на когото можеш да се довериш да поговориш с него/нея да споделиш и да ти даде някаква подкрепа.Това е мое мнение разбира се.Може и да греша,а и извинявай,че малко го обърнах на теб да ти давам съвети,при моето състояние и че сам търся помощ,но то правя от добри намерения.Не искам хората да стигат до моето положение.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 18.07.2020 г. в 9:31, Determine25 написа:

При кого тогава се лекуват или намекваш,че щом си отключил психично разстройство няма оправяне.

Това, за което си говорим не е "психично разстройство",
а особеност на характера (личността) на човека - отклонение в някои черти
на характера, поради вродена податливост, след което е повлияла средата.

Това не е някаква болест, която изведнъж се е появила, че да бъде излекувана бързо.
Ако се намери добър психолог и се работи с него повече време би могъл да помогне
(не става дума за медитация или лекарства).

Психиатрите дават лекарства, но ако се намери нормален психиатър, той може само след
един разговор да разбере какъв си.
Също така и добър психиатър може само с разговор да направи така, че да ти олекне за известно време,
но ефектът ще бъде временен, няма да те направи друг човек,
ако няма системна работа за закрепване след това.

Ако имаш някакви занимания, интереси, професия, може да се посветиш на тях и това да ти даде опора в живота.
Може да има ефект ако се смени средата.
За общуването и социализацията е важно човек да бъде "като всички".
Ако по нещо определено се различава, тогава ще бъде отхвърлен категорично.
Има вариант, ако е възможно човек вътре в себе си да бъде различен, но външно да се държи "като другите",
тогава може и да има известен успех.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 50 минути, NVJ написа:

Това, за което си говорим не е "психично разстройство",
а особеност на характера (личността) на човека - отклонение в някои черти
на характера, поради вродена податливост, след което е повлияла средата.

Това не е някаква болест, която изведнъж се е появила, че да бъде излекувана бързо.
Ако се намери добър психолог и се работи с него повече време би могъл да помогне
(не става дума за медитация или лекарства).

Психиатрите дават лекарства, но ако се намери нормален психиатър, той може само след
един разговор да разбере какъв си.
Също така и добър психиатър може само с разговор да направи така, че да ти олекне за известно време,
но ефектът ще бъде временен, няма да те направи друг човек,
ако няма системна работа за закрепване след това.

Ако имаш някакви занимания, интереси, професия, може да се посветиш на тях и това да ти даде опора в живота.
Може да има ефект ако се смени средата.
За общуването и социализацията е важно човек да бъде "като всички".
Ако по нещо определено се различава, тогава ще бъде отхвърлен категорично.
Има вариант, ако е възможно човек вътре в себе си да бъде различен, но външно да се държи "като другите",
тогава може и да има известен успех.

 

Въпроса е,че с времето хората ме разкриха,че не съм "като всички".Аз пропуснах много неща,които сигурно 95% от хората на моята възраст вече са постигнали и преминали.И вече много лесно се атакува по авторитета.Точно това е въпроса,как да се държа "като всички",когато имам много пробойни и лесно се разкрива,че не съм "като всички" и е трудно да излъжа дори.И за повечето хора,съм "неудачник" и "малоумник" и какво ли не и точно ме изхвърлят от групата,а малкото които се държат добре с мен е от някаква "жал" или не знам как да го нарека,от което ме боли и не се чувствам добре и тогава пък аз се отдръпвам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не, аз съм по-голяма от теб и го имам от тийнейджърските ми години. Доколкото съм чела, почти всички психични разстройства се проявяват точно тогава. Когато човешката психика се изгражда. 

Единственото, което се сещам, което ти можеш да направиш, е да им разкажеш на твоите приятели как се чувстваш и им кажеш името на твоето разстройство. Те ,ако не са много тъпи екземпляри, ще прочетат, ще разберат че НЕ си опасен, и евентуално ще ти влязат в положението.

ОКР ако е обсесивно-компулсивно разстройство, то такова имат много известни хора като Енрике Иглесиас и Дейвид Бекъм.

А с другото - социална фобия, естествено, няма известни хора. Но никой нормален не би се подигравал на такава фобия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...