Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Цената на Българското освобождение преди 130 години


Препоръчан отговор

Банкер

На 24 декември 1883 г. в своя дворец княз Александър I Батенберг подписва Указ № 1144, с който се утвърждава конвенцията за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските императорски войски, съгласно с определенията на Берлинския договор. Указът е публикуван в брой 2 на Държавенъ вестникъ от 10 януари 1884 година. Неговият Член I гласи: Княжеското Българско Правителство припознава да дължи на Руското Императорско правителство за разходите, по окупацията от Императорските Руски войски, съгласно с определенията на Берлинский договор, сумата от десет милиона, шестотин осемнадесет хиляди, двеста петдесет книжни рубли и четиридесет и три копейки. Тези 10 618 250 рубли и 43 копейки са договорени от упълномощените Кириак А. Цанков и Николай Гирс, министри на Външните дела на Княжество България и Руската империя.
По-нататък в член II на договора четем: Княжеското Правителство задължава се да изплати този дълг, както следва: На 1/13 септемврий 1883 г. четиристотин хиляди рубли; в разстояние на дванадесет години от 1884 до 1895, всяка една година по осемстотин хиляди рубли, които ще се плащат в два срока, 1/13 януарий, на 1/13 юлий всяка година, сиреч на всяки от тези два срока, по четиристотин хиляди рубли. На 1/13 януарий 1896 г. четиристотин хиляди рубли и на 1/13 юлий същата година остатъкът, двеста осемнадесет хиляди двеста петдесет рубли и четиридесет и две копейки. Член IV уточнява, че Руската империя няма да изисква изплащането на каквато и да е лихва върху количеството на въпросния дълг.
Този документ никога не е бил използван и огласяван от българската историческа наука (от Симеон Радев до Илчо Димитров) и поради това е неизвестен на широката общественост. Запознаването с него е могло (и може) сериозно да пропука митологемата освободителна война, изкована в Санкт Петербург върху приповдигнатите славянофилски призиви на Аксаков от втората половина на ХIХ век. Те създават първоначалната представа за българина като в пазвата на Христа. Но руско-турската война от 1877/1878 г. съществено коригира романтичните настроения, прорязвайки ги с грубата истина на фактите. Още през 1887-а в своя Дневник на писателя Фьодор Михаилович Достоевски констатира промяната на настроенията (главата Най-лакейския случай, какъвто само може да има) в столицата на империята, макар личният му патос да продължава да се излива в руслото на славянофилския романтизъм. Той пише: Помните ли, господа, как още през лятото, още недълго до Плевен, ние неочаквано влязохме в България, явихме се зад Балканите и онемяхме от негодувание.(…) Още до обявяването на войната аз помня, четох из най-сериозните от нашите вестници при разчета за шансовете на войната и необходимите предстоящи издръжки, че, разбира се, встъпвайки в България, ще ни се наложи да храним не само нашата армия, но и българското население, умиращо от глад.(…) Неочаквано ние видяхме прелестни български къщици, наоколо тях градинки, цветове, плодове, добитък, обработена земя, раждаща едва ли не стократно и, в завършек на всичко, по три православни църкви на една джамия.(…) Как те смеят? разгоря се мигновенно в сърцата на някои освободители и кръв от обида заля техните страни. И при това пък ние да ги спасяваме дойдохме, значи те биха били длъжни да ни срещнат на колене. Но те не стоят на колене, те се мръщят и даже като да не ни се радват! Това нам! Хляб-сол изнасят, това е истина, но се мръщят, мръщят се…
Ако тогава българският народ не е паднал на колене, малко по-късно, та до днес, това правят нашите историци, а през последните 64 години - политиците и държавниците. Публикуваме този документ, защото, по думите на покойния проф. Николай Генчев, детайлите в историческата наука са най-важната основа за верни интерпретации.

 

Цитат

Този документ никога не е бил използван и огласяван от българската историческа наука (от Симеон Радев до Илчо Димитров) и поради това е неизвестен на широката общественост. Запознаването с него е могло (и може) сериозно да пропука митологемата освободителна война, изкована в Санкт Петербург върху приповдигнатите славянофилски призиви на Аксаков от втората половина на ХIХ век. Те създават първоначалната представа за българина като в пазвата на Христа. Но руско-турската война от 1877/1878 г. съществено коригира романтичните настроения, прорязвайки ги с грубата истина на фактите.

 

Цитат

Този документ никога не е бил използван и огласяван от българската историческа наука (от Симеон Радев до Илчо Димитров) и поради това е неизвестен на широката общественост.

 

Цитат

Този документ никога не е бил използван и огласяван от българската историческа наука (от Симеон Радев до Илчо Димитров) и поради това е неизвестен на широката общественост. Запознаването с него е могло (и може) сериозно да пропука митологемата освободителна война, изкована в Санкт Петербург върху приповдигнатите славянофилски призиви на Аксаков от втората половина на ХIХ век.

 

Цитат

встъпвайки в България, ще ни се наложи да храним не само нашата армия, но и българското население, умиращо от глад.(…) Неочаквано ние видяхме прелестни български къщици, наоколо тях градинки, цветове, плодове, добитък, обработена земя, раждаща едва ли не стократно и, в завършек на всичко, по три православни църкви на една джамия.(…) Как те смеят? разгоря се мигновенно в сърцата на някои освободители и кръв от обида заля техните страни. И при това пък ние да ги спасяваме дойдохме, значи те биха били длъжни да ни срещнат на колене. Но те не стоят на колене, те се мръщят и даже като да не ни се радват! Това нам! Хляб-сол изнасят, това е истина, но се мръщят, мръщят се…

 

Цитат

Ако тогава българският народ не е паднал на колене, малко по-късно, та до днес, това правят нашите историци, а през последните 64 години - политиците и държавниците. Публикуваме този документ, защото, по думите на покойния проф. Николай Генчев, детайлите в историческата наука са най-важната основа за верни интерпретации.

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 8 часа, bdenkov написа:

Публикуваме този документ, защото, по думите на покойния проф. Николай Генчев, детайлите в историческата наука са най-важната основа за верни интерпретации.

Детайлите в историята са действително важни,  но използвайки ги избирателно се постига само манипулация,  или опит за такава.  В случая, оборване на една крайна позиция,  с друга крайна позиция.  

Руснаците действително пишат, че българите са си имали къщи,  ниви, и са живели по добре от руския народ.  Но за какво тогава се бори Левски? За какво умря Ботев?  Какво правим, почваме да подготвяме народа да ги определяме като престъпници?  

България действително плаща Освобождението , но има ли цена свободата?  И парите ще съживят ли онези, обикновените руснаци,  които оставиха костите си тук?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване