Премини към съдържанието
Fifa

НАСА започва да строи космически лифт

Препоръчан отговор


НАСА стартира изграждането на космически лифт в края на септември, съобщиха високопоставени служители на агенцията. Той ще обслужва Международната космическа станция, а строителството му ще струва около 10 милиарда долара (според предварителни изчисления).

През 1895 г. руският учен Константин Циолковски лансира идеята, че е възможно да се създаде гигантско съоръжение, което да издига хора и товари в Извънземието. В продължение на десетилетия физици и инженери смятат тази идея за утопия. Скептицизмът им е оправдан: всеки космически лифт неминуемо би рухнал под действие на собственото си тегло. Дори ако въжетата му са изготвени от най-лекия материал, те пак ще се скъсат. Да, ама не! През 1991 г. японският физик Сумио Идзима открива т.нар. въглеродни нанотръбички. Научното братство доволно потрива ръце - оттук нататък изграждането на космически лифтове е въпрос на време.Грубо казано, нанотръбичката представлява кух цилиндър, състоящ се от въглеродни атоми (с други думи тя е гигантска въглеродна молекула). Диаметърът на цилиндъра е около 30 нанометра (1 нанометър е равен на 1 милиардна част от метъра). Внимание: въжетата, "сплетени" от нанотръбички, имат невероятна здравина и биха удържали всеки лифт, дори космическия.

Какво точно ще правят специалистите на НАСА от края на септември?

Според утвърдения преди две години проект единият край на въжето, състоящо се от нанотръбички, ще бъде прикрепен към платформа, плаваща в екваториалната част на Тихия океан, а другият - към Международната космическа станция (МКС). Между тях ще циркулира капсула с електродвигател, която ще пренася хора, товари и дори цели спътници и сонди. Нейният капацитет ще е 5 тона дневно. Цената за транспортирането на 1 кг до МКС ще е 200 долара. А сега товарните космически кораби правят това срещу 20-80 хиляди долара.

По-далечните цели на екипа, разработващ космическия лифт, са да създадат свръхмощен елеватор, който да превозва астронавти и товари до Луната и Марс. Въжетата му ще свързват няколко десетки космически "рампи" чиито размери и форма тепърва ще се уточняват. Тепърва ще се уточнява и усъвършенства и структурата на самите въжета. Над нея се трудят физици и инженери от водещи световни институти и лаборатории. Специалисти от университета в Кембридж например разработват метод за получаване на суперяка "прежда". Изходният материал са нанотръбички, обработени по особен начин с етанол.

Според непотвърдена информация руснаците разполагат с космически лифт от края на миналата година. Той е създаден от екип на Аерокосмическия университет в Самара. По него ще се движи капсула с форма на сфера, тежаща един тон. Предполага се, че прощъпалникът на руския лифт, който все още е в процес на технологични изпитания, ще е в началото на ноември.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хъм-хъм - дали аз не съм доразбрал нещо - ама как ли ще предпазят МКС от падане като увиснат тоновете полезен и страничен товар на нея?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На думи всичко изглежда много обещаващо но докат не видя не вярвам :speak:

darkterminal: е предполага се че ще има някакви мерки за сигурност и при евентуален проблем ще се откача някак :hush:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много интересно, дано НАСА успее да го превърне в реалност

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Хъм-хъм - дали аз не съм доразбрал нещо - ама как ли ще предпазят МКС от падане като увиснат тоновете полезен и страничен товар на нея?

Ами не си разбрал. Съгласно законите на механиката, ще е в статично равновесие - земното притегляне ще държи едната част, в другата част на въжето на геостационарна орбита се извежда тяло с голяма маса, което ще го дърпа в обратна от земята посока. Познай защо - центробежната сила от въртенето. Така "лифта" ще е в статично равновесие, а центробежната сила ще уравновеси теглото му.

Редактирано от nighty (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно доколко това ще е устойчиво на атмосферни явления.От една страна на интензивни въздъшни течения и отдруга на електрически разряди.Супер интересното е как точно ще го опънат.В окончателен вариант всичко изглежда добре ,ама как ще разпънеш кабелите ?

Клкото до руският вариант ,засега ме тресе здраво съмнение относно съществуването му.

Едит:

Засега си го представям че ще го спускат отгоре надолу ,чрез някаква орбитална платформа с двигатели.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами освен атмосферните смущения и вятъра,как ли ще го пазат от твърди частици от космоса,микро метеорити,самолети, и тем подобни.Да не говоря за боклука в околоземна орбита :P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Ами освен атмосферните смущения и вятъра,как ли ще го пазат от твърди частици от космоса,микро метеорити,самолети, и тем подобни.Да не говоря за боклука в околоземна орбита :P

Самолети в орбита ,още никой не е изхвърлил biggrin.gif .За самолетите ще обяват зона забраненна за полети.Точно това би издало съществуването на руски аналог.Повечето боклуци са на много висока орбита.А микро метеорити е много малка вероятността да го уцелят.

Може би ще има и микророботи ,които ще поправят щетите по микронишките.Във всеки случай тия нишки ще трябва да правят нищожно въздушно съпротивление.Иначе ще се вее като самарското знаме.Теглото на орбиталният сателит също ще е деликатна задача.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Самолетите се движат по определени въздушни коридори, така че не е трудно да го държат в тайна руснаците! на мен ми е интересно как ще го опънат кабела?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

То всичко е интересно, не само опъването, веенето и т.н. Но не мислите ли, че доста физици, астрономи и инженери са се потрудили по този проект и са дали решение на въпросите ни? Още когато Циолковски го е предложил, единствения проблем е била здравината и тежеста на кабела. А сега с тия въглеродни нанотръбички явно са си решили проблема.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Самолетите се движат по определени въздушни коридори, така че не е трудно да го държат в тайна руснаците! на мен ми е интересно как ще го опънат кабела?

Не важи за военните.Трябва да се застраховат от заблудени изтребители и прочие.Трбва да има зона от поне 100 км радиус на всички височини.Все пак една грешка и може да развали проект за милиарди.

Ако имаше такова нещо всички щяха да знаят.

Друго интересно е как ще фиксират водната платформа.Не е невъзможно ,но и там ще падне доста работа.

Това ме хвърля в недоумение е устойчивостта на нишките на високи температури.Дори да приемем че са непроводими е възможно около тях да стане доста мощен електрически разряд.Това неминуемо би ги прекъснало.

Но не мислите ли, че доста физици, астрономи и инженери са се потрудили по този проект и са дали решение на въпросите ни?

Дали са отговор на половината.Останалата част и те не са я доуточнили.Все пак такова нещо не е правено досега.

Любопитен съм за отговорите...

Иначе това би раздвижило доста нещата около космическите програми.Бих казал почти колкото мисиите Аполо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Дали са отговор на половината.Останалата част и те не са я доуточнили.Все пак такова нещо не е правено досега.

Любопитен съм за отговорите...

Отговори има, но за съжаление не са на български. Всичко, което открих на български, отговаря само на въпроса за материала - въглеродни нанотръбички и за равновесието на съоръжението. А относно раздвижването на космическите програми, смятам че израза "раздвижване" не е точно на място. Това ще си е жива "експлозия" в развитието им.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това трудно би станало. Според мен след около 100-200 години може и да стане реалност! Пък и самото обяснение изглежда малко фантастично!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

мисля че всичко това е голяма фантастика.никога няма да направят такова нещо ако въобще е възможно да се направи което като се замисля малко не ми се струва постижимо.може би след около 1-2 века ако на Земята още има хора. По вероятно е да се затрие човечеството отколкото да направят мост до МКС. За тези 10 милиарда $ , американците ще напрвавят 10 войни - това ми се струва по реално. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Айде малко инфо:

Много богата статия за космическите лифтове (асансьори): http://en.wikipedia.org/wiki/Space_elevator

Въглеродните нанотръби: http://en.wikipedia.org/wiki/Carbon_nanotube

В дъното на двете статии има множество линкове и пояснения.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Които е пуснал тази тема се е избазикал. Това за въже от нано тръбички до космоса е фантастичен роман. За съжаление не си спомням името или автора, но знам че го четох миналата година по време на отпускатата си и много ми хареса. Разказваше се за един инжинер които с много трудности и периперии осъществява идеята си да направи такова съоръжение на един връх на остров на екватора в Индийския океан. Целта беше да се доставят в космоса товари на ниска цена. Идеята е взета едно към едно от романа.

Това беше романа "Фонтаните на Рая" ако се превежда така на артър Кларк.

Arthur C. Clarke introduced the concept of a space elevator to a broader audience in his 1978 novel, The Fountains of Paradise, in which engineers construct a space elevator on top of a mountain peak in the fictional island country of Taprobane (which is actually an early name for Sri Lanka).

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Които е пуснал тази тема се е избазикал. Това за въже от нано тръбички до космоса е фантастичен роман. За съжаление не си спомням името или автора, но знам че го четох миналата година по време на отпускатата си и много ми хареса. Разказваше се за един инжинер които с много трудности и периперии осъществява идеята си да направи такова съоръжение на един връх на остров на екватора в Индийския океан. Целта беше да се доставят в космоса товари на ниска цена. Идеята е взета едно към едно от романа.

Това беше романа "Фонтаните на Рая" ако се превежда така на артър Кларк.

Arthur C. Clarke introduced the concept of a space elevator to a broader audience in his 1978 novel, The Fountains of Paradise, in which engineers construct a space elevator on top of a mountain peak in the fictional island country of Taprobane (which is actually an early name for Sri Lanka).

Точно в предния пост пуснах линк със статия обясняваща въпросния лифт. Идеята датира още от 1895 г. и принадлежи на руския учен Константин Циолковски.

Новина от февруари 2006 г. и информация от компанията тествала метода тук. Това въже май не е особено фантастичен роман... Изобретено е през 1991 г. и в САЩ носи патентен номер 5143745 (още инфо тук).

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колкото направиха добиване на енергия от прехода от бета неутрино към електронно неутрино. Там сигурно има 200 патента. То не беше как с батерия ще захранват улавящата решетка и т.н.

Толкова колкото направиха и студения термоядрен синтез. То не беше иридиеви електроти от по няколко милиона долара единия при които се оказа че допълнителната получената енергия идва от микро пукнатините в кристалната решетка електрода, които е лят чрез центробежно леене.

Относно асансьора към космоса интересната част на идеята е как асансьора се дига на горе с помоща на лазер. Отражател отдолу и той бута товара с помоща на ефекта на светлинното налягане което мощен лазер оказва върху отражателя. А през това време всички ел. централи в света работят да помпат лазета :))))

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

http://liftport.com/faq2.php#science3b

# Will high winds pose a problem?

Analysis shows that the proposed ribbon would break at 72 m/s or a Category 5 hurricane. The proposed location of the ribbon is not in a hurricane or high wind area.

# What if lightning strikes the ribbon?

The best way to deal with lightning is to avoid it, hence the proposed location of the ribbon is in an area that receives little to no lightning. We don't know for sure what will happen, so we will test that throughly. If lightning DID hit the ribbon, it would probably break. But don't worry, we have pretty good safety and recovery plans.

# Will the ribbon produce an electrical current?

The last space shuttle-tether experiment, which unspooled about 19 km of cable, generated thousands of volts of electrical potential and kilowatts of power, burned through the insulation of the cable, and generated a tremendous explosive arc of electricity, that snapped the tether. Now imagine a 100,000-km-long cable and its electrical-generating capacity and you begin to see the disastrous potential...

В тази секция на сайта дето го е дал Stalik има интересни разсъждения.Засега отива въжето да е към 100 км с дебелина до няколко сантиметра.На сайта има брояч ,който показва че проектът ще бъде завършен след около 13 години.

Ето и малко допълнение към по-интересните въпроси които бяха задедени или биха ви дошли на ум:

# Will an oscillation bring the ribbon down?

There will be a 7 hour natural frequency which can be actively damped with the anchor station.

# Could the movement of the earth's tectonic plates effect the ribbon?

Consider this, the LiftPort will be based in the middle of the pacific ocean, far, far from any major land mass. that means, we dont have to worry so much about earthquakes, as much as tsunamis. But out in the deep ocean however, a tidal wave is a 'deep water' event, meaning that the energy and force is carried very low, and spread out over miles and miles of ocean. So the effect is minimal, because it will only lift the ship a few feet. It's when that force is contained, as it gets nearer to land, that the wave climbs higher and higher. In the middle of the ocean, it doesn't have much of an effect. Actually, the daily tidal forces of the moon will raise and lower the LiftPort 10-25 feet, that is much greater than any tsunami will achieve. As a result of these constant changes in 'sea level' we will have a system of tensioning devices that reel in, and let out, slack in the ribbon. It will be a very dynamic system.

# Where will the first Space Elevator be located?

The location that LiftPort is looking at for first Space Elevator is more than 1000 miles (~1609 km) west of the South American coast in the middle of the Pacific Ocean.

# Is it in any existing flight paths?

One of the nice things about our anchor site is that it is in the middle of nowhere, approximately 650 km from shipping or plane routes.

# Will the large amount of orbital debris be a problem?

Low Earth Orbit (LEO) objects can and will pose a serious problem. Active avoidance (moving the platform) can be used for objects that would cause damage. On average, an object would have to be avoided every 14 hours. While NORAD currently tracks objects larger than 10cm, LiftPort will be seeking a tracking system that positions objects at the 1cm range. This technology is already being researched and developed by other space interests for projects like the International Space Station.

# Don't all existing satellites cross the Equator; where they could hit the ribbon?

Every satellite in Earth orbit (except for those in an geostationary orbit) crosses the equator twice during each orbit.

All satellites are tracked and have warning periods in excess of forty-eight hours. The anchor will move about a kilometer each day as part of an avoidance protocol designed to encompass both man-made, operational satellites and miscellaneous space debris.

# How much can one climber carry?

With the current design, we have a choice. Every day, we could lift five tons, or, of we chose to wait a little while, we could lift thirteen tons, every three days. Since the system requires a balance between gravity and the centripedal acceleration, there is a specific load we can place on the ribbon itself. These numbers have a built-in safety factor.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Ами не си разбрал. Съгласно законите на механиката, ще е в статично равновесие - земното притегляне ще държи едната част, в другата част на въжето на геостационарна орбита се извежда тяло с голяма маса, което ще го дърпа в обратна от земята посока. Познай защо - центробежната сила от въртенето. Така "лифта" ще е в статично равновесие, а центробежната сила ще уравновеси теглото му.

Това ми е въпроса де. Е ли достатъчно голяма центробежната сила, за да издържи тоновете полезен и страничен товар. Нямам представа, за това питам. Ако не се лъжа 2001 година Мир падна от тежеста си (бяха спряли да правят корекции за връщане в орбита) и без да има товар.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...