Митовете на нашето време

[Milkydead 124]

Три са най-основните митове с които днешния човек живее.Първия и най-често срещан е че днешния човек е разумен и живее живота си разумно.Втория е илюзията за оптимистично бъдеще което очаква идните поколения човешки същества , тях разбира се ги очаква живот белязан от оскъдица и те ще са тези които ще трябва да живеят в един опустошен от капитализма свят в които естествените ресурси са на изчезване.И третия  е заблудата за свобода която имат повечето хора.В днешно време човешкото същество се ражда в един феноменално сложен свят който по никакъв начин обикновения човек не може да разбере и не успява да осъзнае културните и обществени процеси които направляват живота му.От началото на живота си днешния човек бива идеологически индоктриниран още преди да има каквато и да е представа за социално доминираща идеология в която ще трябва да живее, така че той се намира в състояние на безпомощност пред една система  от която ще бъде употребен.Стария въпрос "какъв искаш да станеш голям" вече е само шега, защото индивида бива използван и употребяван от обществото по начина по който То счита отделния човек за полезен или не.В този смисъл днешното човешко същество е лишено от каквото и да е достойнство поради факта че е продукт на различни сили оформящи битието му в което той е просто пасивен наблюдател и дори в социален план както всички знаете дори възможностите му за протест са предварително посочени и одобрени от по-висша власт.По последна преценка днешния човек е трагична персона играеща своята роля в една по голяма надмогваща го трагедия.

Но все пак за да се хвърли светлина върху действителността в която живеем можем да се обърнем към хората които изучават днешния свят и аз ще ви представя една лекция на скоро гостувалия в България проф. Умберто Галимберти. Галимберти е италианец и бива считан за критичен мислител,  философ , писател и други неща , но е известен с лесно разбираемия си не терминологичен изказ или както казва обикновения човек с простия си език.Няма преведени книги на български , но е гостувал в предаването вяра и общество където заяви че все пак остава оптимист поради свойте наблюдения че около десет процента от младите хора не са консуматори като останалите социални елементи а имат идеали които защитават.
Лекцията по-долу е по скоро културен анализ на близкото минало и сегашното бъдно

 

[Търсещ истини 336]

В моето мислене "мит", "митология" е свързано с някакъв разказ и митологичен герой. В нашето време митологичните герои и митове са свързани с филмови и медийни герои- Господинът за един ден хвърля пари и разправя лафове. 

Лайф- стайл списанията създават други митологични герои- актриси и плеймейтки, изпъствени с татуировки и силикон, харчещи пари за външност и други глупости

Това е мнението ми за първият мит- за разумният човек. А защо медиите налагат споменатите митологични герои вместо инакви, това не мога да си обясня по друг начин освен като игра по тънката и печеливша струна на лесното удоволствие и фалшив блясък.

Прочее, антинатализмът е също привнесен мит. Освен у един съфорумец, друг не го споделя.  Не мога да си обясня защо бива налаган.

[Milkydead 124]

мита е наивно приказно обяснение за хора без епистемологично знание чрез което те си обясняват света в който живеят.Под митовете на нашето време се има предвид илюзиите на нашето време.Галимберти не е антиналист и има деца.

[JKirilov 3967]

Митове да искаш! А какво можем да направим? Мииии... Нищо!

[Търсещ истини 336]

преди 7 часа, Milkydead написа:

мита е наивно приказно обяснение за хора без епистемологично знание чрез което те си обясняват света в който живеят.Под митовете на нашето време се има предвид илюзиите на нашето време

Под влияние обвиненията в САЩ, че поддържници на кандидатите за президент увреждали машините, изхвърляли в кофите за боклук бюлетини с гласове на другия, правели машинации и фалшификации на изборите ми идва на ум една такава илюзия:

Това само у нас може да се случи. В цивилизованите държави такива неща няма

... а "митът" за антинатализма отговаря на цитираното определение. Не се изненадвам, че Галимберти не го споделя, споменах, че само един единствен съфорумец го е приел като обяснение на световните недъзи.

[Milkydead 124]

 днешната консуматорска култура има голяма власт и е дълбоко вкоренена в социалните навици на хората но промяна може да има стига да има воля за това , за съжаление воля все още няма.Капитализма ни разглежда само като потребители и производители затова изключва хуманния елемент от човека тъй като той не може да бъде използван идеологически и задушава много от естествените ни нужди.Консумеризма в реалния живот иска от нас най-ценното което притежаваме

Но както всяка култура си има контра такава то обратната на консумеризма е аскетизма , вярно днешния човек не може да си остави колата , къщата , телефона ,интернета , компютъра, телевизора , вибратора или всички изкуствени нужди които днешната икономика създаде , да си направи една колиба в горите на Рила планина и да живее там.Но отказа от следване на модните тенденции и ненужно потребление също дават своя принос.Между съседската помощ за развалени домакински принадлежности също ни спасява от ненужно потребление.Ясно е че не всеки може да си оправи масата или телевизора като се развалят/счупят , в махалата може да има един дърводелец който може да ти помогне за масата и един електротехник да ти помогне за телевизора.Обаче ? Да не  иска и той пари като го повикаме ? Пак срам ше да е да ни помогне без да го почерпим.Ако си помагаме безвъзмездно(капитализма много го мрази това) на локално ниво и сме по добри съседи един с друг , то веднага голяма част от консумацията ще спадне и начина на парично взаимодействие намаля.А тоя начин на парично взаимодействие между хората е вече наложен като единствения възможен и "разумен".Можем да си даваме и старите дрехи, обувки ,чанти на пунктове за събиране на текстил където после пак ще имат възможност да бъдат използвани.До днешната дата все още стъпките които човек може да предприеме са малки и не могат да преобърнат навиците на днешното общество , въпреки това те дават своето отражение.Всеки може да опрости живота си до нужди по-малки от наличните.Ето един човек който го е направил

Капитализма изглежда е най не мъдрата идеология тъй като постоянно разпалва човешкото желание а то може напълно да бъде напълно задоволено само с всичко под слънцето.

[Milkydead 124]

Ето една статия на българския писател Илия Троянов вписваща се в темата.

 

Когато старите системи издъхват, трябват нови. Това не е философия, не е политика – това е логиката на здравия разум. Това е задача, която трябва да ни мобилизира. Чакащите избавление свише в тежки времена страдат от религиозни заблуди. Това не е теория, не е илюзия, не е дори идеал – това е живият човешки опит. Явлението взаимопомощ е неразделна част от оцеляването и добруването на хората, техните групи и общества. Затова е още по-страшно, че се загърбва в днешните времена на разклатени йерархии и съмнителни връзки.
Един пример: през коронавирусния април някой звъни на вратата на стотици хиляди домове в Аржентина. Възрастни хора предпазливо я открехват и получават топла храна. Не от социалните служби. Не от местната католическа благотворителна организация. Храната е приготвена от активистите на движението за взаимопомощ Barrios de Pie (Квартали на крак) в народни кухни по цялата страна, финансирани не от държавата или дарения на олигарси, а от безчет обикновени хора и магазинчета, включително (за щастие) месарници и хлебарници. Тази инициатива не пада от небето, тя е поредната проява на една дългогодишна традиция на ангажираност и демократична самоорганизация в страна, чиито работници десетилетия наред окупират фабрики и продължават да работят самостоятелно пред заплаха от закриване – и то успешно. Оказва се, че се оправят прекрасно без началството от дармоеди, които знаят само да командват, да тъпчат гуша, докато има, а като спре да капе, си обират крушите – и каквото друго има за обиране – и ни лук яли ни лук мирисали почват да се ослушват за поредната далавера.
Аржентинският пример не е частен случай. Хората по цял свят се събират и запретват ръкави, без никой да ги командва. 2020 година не е изключение. Американската писателка Ребека Солнит в своята книга Рай, построен в ада (A Paradise Built in Hell) прекрасно показва как хората по време на криза или изпаднали в бедствено положение реагират предимно с взаимопомощ – с примери от земетресението в Сан Франсиско през 1906 г. или урагана Катрина в Ню Орлийнс през 2005 г. Повсеместна взаимопомощ. Бедите не идват от бездействието на хората, а от агресията на държавните органи, които виждат в тези алтернативни структури заплаха за своето господство. Често държавата се опитва да съхрани своя сбъркан и потъващ ред с всички възможни средства – включително с насилие. Дори след библейския потоп тя охранява магазините в Ню Орлийнс от „мародери“, вместо да обяви, че откъснатите от света и борещи се за оцеляване хора могат – естествено – да се възползват от оскъдните налични запаси.
Кризите налагат промени, но смислените промени често се разбиват в устоите на старото. Безброй примери за взаимопомощ и необятни човешки способности, вместо да бъдат издигнати на пиедестал, се замитат под килима, затиснат от кантонерка, върху която се мъдри нечий прашасал гипсов бюст. Набиват ни в главите, че трябва да караме по старому, да вярваме в свещената и неприкосновена власт и чужда воля, да продължаваме да живеем без солидарност и безропотно да търпим битието си на застройка за блудкавата чорба, разливана от държавата, докато безобразната концентрация на богатствата в национален и световен мащаб продължава с все по-главоломни темпове и несправедливостта в някои части на света е по-страшна от робството в древността.
Когато излизам да греба сутрин, сядам в лодката до други ранобудни гребци. Веднъж сме двама, друг път – четирима, че даже петима. Често не сме гребали никога заедно в такъв състав и пак успяваме да влезем в такт без тъпана на някой тъпанар-кормчия. Разбираме се за курса и темпото. За броени минути се стиковаме достатъчно добре, за да цепим бодро срещу течението на Дунава. Взаимопомощта не е елитен проект. Безброй клубове и сдружения в тази страна демонстрират дързост и постоянство. Тъй често охулваният клубен фанатизъм в Германия не е само израз на буржоазно тесногръдие, а също така на гражданска енергия: основа за реална демокрация.
Предпоставка за взаимопомощта е нещо, което аржентинците наричат орисонталидад (horizontalidad – оставям превода на читателите). На немски често го наричат flache Hierarchien (плоски йерархии), но това е общо взето безсмислица – все едно да описваш равнините като плоски планини. Взаимопомощта е антитеза на най-страшния бич за човечеството – заблудата, че са ни нужни вождове и нареждания – „материални стимули“ и „парични възнаграждения“, – преди да се отърсим от самонатрапената летаргия, да се съюзим със съседите и колегите за обща полза и заедно да поемем, накъдето ни сочи пътепоказателят с надпис: Внимание! Ако този урок не ни научи да действаме още по-енергично в бъдеще, за жалост не сме си извлекли поука от историята с короната.
Има достатъчно поводи за оптимизъм. Въпреки системата, която възнаграждава егоизма и алчността, всеки ден сме свидетели на солидарност: взаимно подпомагане, решения за сътрудничество. Тези протегнати ръце – малки или големи – помагат повече за стабилността на нашето общество от рентабилната експлоатация на остойностяваните технологии, които обезпечават единствено властта и богатството на една все по-тясна прослойка.
Карл Цукмайер пише, че светът никога няма да стане добър, но винаги може да стане по-добър. За съжаление е пропуснал да спомене, че представата за един добър свят е задължителна за неговото подобряване. Без нови идеи, без бунт се обричаме на безнадеждността, която Карл Ясперс нарича „предчувствие за поражение“. Равенството и взаимопомощта са не само прекрасни идеи – те са незаменими със своите постоянни, полезни крачки напред.
Читатели ще възразят: това е блян. Може би. Ганди пише: докато бленува, човек вярва в своя блян. Прав е. Такъв блян ни имунизира срещу върлуващата несигурност за бъдещето, особено във времената на пандемия. Аз мога само да ви поверя този блян. •

Илия Троянов