Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Може ли идеалът да е по-реален от реалността?


Препоръчан отговор

на 16.06.2021 г. в 10:14, Shiniasu написа:

Реалността за мен е съзнателната интерпретация на съществуващото, образите и концепциите в които "обличаме" това, което достига до нас за да може то да добие някакъв смисъл.

Казано с други думи, въпросът е, дали тази съзнателна интерпретация, създала субективната реалност може да е по- реална за личността от действителността.

Моят отговор е, че така, както е формулирано, не само може, но е и единствената реалност. Идеалът е именно "образите и концепциите в които "обличаме" това, което достига до нас за да може то да добие някакъв смисъл" и като такъв е наша субективна реалност.

За да се избегне това (на някои не им пречи и не го избягват) е по- добре нещото, което е извън човека да бъде изразявано с дума, различна от това, което е в ума му. Мисля, че учителят, поставил тази задача е имал точно това предвид- "Може ли това, което е продукция на ума на човека, да бъде по- реално за него от това, което е извън него"

Може, ама не е редно.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Може, ама не е редно.

Редно или не, е спрямо някаква норма. Абстрахирайки се от идеалното (съвършеното) остава "натуралната" реалност. Именно над нея може да проявиш въображение и я направиш "очеприятна".  В тоя случай твоя (субективен) идеал придобива реален облик, който е по-реален от минала същност. 

В обективната реалност има стил (вид идеал), който е приемлив за всички или само за определен кръг от хора.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 51 минути, dioib написа:

В тоя случай твоя (субективен) идеал придобива реален облик, който е по-реален от минала същност. 

В твоя случай, идеалът не придобива реален облик. Може да си мислиш, че долното е идеално красивата схема, но такова нещо в техниката няма реално. Някой дори може да го сметне за изобретение на луд. 

dioib

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Някой даскал пак се е проявил с умни теми за домашно.

Може и обикновено е по-реален.
Но и лесно може да изгуби смисъл.

Дълга и широка тема е, а и предполага възможност доста безсмислици да се изпишат по нея.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

но такова нещо в техниката няма реално.

То в техниката няма и черни дупки. :) 

п.п. Навремето е нямало автомобили. Сега има космически кораби. Идеалът на един фантаст да стигне на луната вече е осъществен. Друг пък в момента се готви да засели Марс. Първо си прати автомобила в космоса. :) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

идеалът

Нека да погледнем идеала на древните Траки. Те когато се е раждал някой са плачели, а когато някой е умирал се радвали. (Това образно казано...) 

За някои хора идеала е извън този свят. Те за какво живеят в този случай?! 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 месеца по-късно...
на 16.06.2021 г. в 10:14, Just a Stranger написа:

 Реалността за мен е съзнателната интерпретация на съществуващото, образите и концепциите в които "обличаме" това, което достига до нас за да може то да добие някакъв смисъл. Ние не само възприемаме света, но и разграничаваме отделни обекти в него, зависимости, оценяваме ги, придаваме им някакъв смисъл и значение и т.н. и т.н.

Двама души гледайки един и същ обект ще го видят по различен начин. Към видимото те ще насложат допълнително информация резултат от опита, разбиранията и очакванията си. Обектът ще бъде възприет заедно с всички познати за наблюдателя взаимовръзки с други обекти. А ако се вземе сам по себе си, без тези добавки от съзнанието, то от обекта няма да остане нищо - дори и формата пак трябва да бъде интерпретирана от съзнанието за да има смисъл. И точно в този смисъл е проблемът, който виждам в това, да се разделя осъзнаваното от осъзнаващия и това, което няма материална форма да се разглежда като нереално. Един материален предмет изразява определено взаимодействие между съставящите го части и сили, и никой не отрича реалността на тези сили, защото те могат да бъдат различени. Но по същия начин е и с мислите ни и представите ни. Разликата е само в това, че не ги възприемаме със сетивата, а с ума. Т.е. те достигат до съзнанието по друг канал.

Реалността не е интерпретация, още по-малко съзнателна. Реалността е всичко, което Е - съвкупност от обекти, явления, условия, които ни заобикалят. Съзнанието си прави интерпретация на реалността, на базата на това, което е постъпило като информация от сетивата. Тук се получава изкривяването между реалност и дешифрирания образ в мозъците ни. 

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 часа, васил козарев написа:

Съзнанието си прави интерпретация на реалността, на базата на това, което е постъпило като информация от сетивата.

Съзнанието нищо не си прави!

Съзнание се формира от наставник. В повечето случаи то е на база родители. В някои хората, които поради ред причини са били лишени от родителски наставления, се е породило изкривено съзнание, което в последствие от своя страна е довело до неправилно тълкуване на реалността. Там се пораждат илюзиите и т.н.

Друг е въпроса за подсъзнанието, което към момента мнозина, и психолози, и философи, не могат да дефинират от къде се сформира. 

За мнозина това е дух, за други това е душа. Той или Тя възприемат света по уникален начин и сформират идея, която може да е по-реална, а не изкривена реалност. 

Друг е въпроса дали даден идеал ще стане масов. 

Да се счита, че съзнанието на мнозинството е едно и също е грешно. Да се счита, че трябва да имаш способ за дешифриране на реалност, е меко казано, лицемерие. 

Ти спрямо другия си субект, който бива възприет като обект на действие от страна на неговото съзнание или безусловен рефлекс.  

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...
на 5.06.2021 г. в 12:47, Just a Stranger написа:

Настоящето е неуловимо. Въпреки препоръките на някои да се живее тук и сега, това е фантазия. (според кого? , защото това не е вярно в психичен смисъл, според психичните процеси и явления )

Миналото от своя страна е фиксирало завинаги своята форма и към него може само да бъде добавяно, но не и изменяно. (миналото - в психичен смисъл е просто "паметови записи", те нито са "фиксирани", нито са форма, освен това си имат ограниченията и особеностите на паметта, на които не е нужно да се спирам в тия думи, но няма нищо общо с общите размислителни упражнения)

А бъдещето в крайна сметка е това, което реално можем да формираме. ( няма как да бъде вярно като крайно извеждане, а само като частен случай и за да е коректно е важно да се допълни "според кого")

Всяко действие, което предприемаме, всеки избор - те винаги се отнасят за в бъдеще. ( не е задължително, изборът се прави "в момента" или се отлага до 'бъдещето". Резултатите от даден избор - могат да настъпят веднага след избора или с голямо забавяне, или въобще... но избор, и резултат от него - не са едно и също нещо.

Примерно, пия вода, за да задоволя жаждата си. Задоволяването е в бъдеще, то е цел. Целта не може да е в настоящето. (може - избор на цел, мотивация подбор на средства за постигане и самото реализиране... са все много различни неща)

Когато пък наблюдаваме случващото се около нас, ние всъщност наблюдаваме вече отминалото. ( ми не - ние наблюдаваме и възприемаме в момента, когато го правим. Това че тия са поредни действия и процеси - нямат значение за психиката и разглеждането им относно човека. Всяко възприемане... се прави в "психичното сега". Осъзнаването... е само "в момента"...

Физическото ВРЕМЕ и Психичното време - не са едно и също нещо. И когато се включва човек и психичните му производни е безпредметно да се ползват основанията на "физическото време". Настъпват обърквания и те се виждат в "размислите")

Чудесни са упражненията в размисли и философски уклон.

В този цитат се смесват доста произволно психични категории и представни форми, но пък изразени като "размишления". Вметките си съм ги написал горе, сред цитираното.

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване