Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Древните митове ни поучават и днес


Препоръчан отговор

преди 1 час, ncl написа:

Преди, когато още е нямало израилеви чада, на кой е бил Бог?

Ами то в първите глави на Библията си пише. Бог създава всичко. А и Израил може да се тълкува и символично. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 182
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Един старозаветен мит. За героя му вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/Авимелех

"51. Всред града имаше яка кула; там побягнаха всички мъже и жени и всички
градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на кулата.
52. Авимелех дойде до кулата, заобиколи я и се приближи до вратата на
кулата, за да я изгори с огън.
53. Тогава една жена хвърли къс от воденичен камък върху главата на
Авимелеха и му разби черепа.
54. Авимелех веднага повика слугата, оръженосеца си, и му каза: извади
меча си и ме умъртви, за да не се каже за мене: жена го уби. И слугата му
го прободе, и той умря."

От този мит става ясно, че жената в ония времена и народи е доста долно същество, което е унизително да те убие.

Този текст се предхожда от една доста приятна приказка, но за нея, друг път.

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Бог създава всичко. А и Израил може да се тълкува и символично. 

А може ли Бог да се тълкува символично? Като мит, като "Дядо Коледа за възрастни"?

преди 3 часа, insec написа:

То с такава логика и ренегатите от комунизма не са достоверни по отношение на комунизма - щот ги претрепали, мнението им не важи.

Мерси, че ми спестяваш поуки - самия факт да вадиш поуки от митове и Шекспир, достатъчно ме е обезсърчил.

По първия абзац- важно е кой го тълкува и в чия среда. Правоверните евреи отказват да приемат Исус за свой. Мнението му не важи за тях, не е достоверно. В християнска среда се приемат за достоверни.

По втория абзац, моля поясни- не разбрах отношението ти към ваденето на "поуки от митове и Шекспир,". Да си спестявам поуките или изобщо митовете?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 33 минути, Търсещ истини написа:

Един старозаветен мит. За героя му вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/Авимелех

"51. Всред града имаше яка кула; там побягнаха всички мъже и жени и всички
градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на кулата.
52. Авимелех дойде до кулата, заобиколи я и се приближи до вратата на
кулата, за да я изгори с огън.
53. Тогава една жена хвърли къс от воденичен камък върху главата на
Авимелеха и му разби черепа.
54. Авимелех веднага повика слугата, оръженосеца си, и му каза: извади
меча си и ме умъртви, за да не се каже за мене: жена го уби. И слугата му
го прободе, и той умря."

От този мит става ясно, че жената в ония времена и народи е доста долно същество, което е унизително да те убие.

 

 

Трябва да те разочаровам ..цар Авимелех не е евреин..... филистимска му работа ...Тюх да му се не види , ами сега , какво да ги правим палестинците, които са древните филистимци.:lol6:

Ама пък ти откъде ще знаеш....смешко?!

 

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Ами то в първите глави на Библията си пише. Бог създава всичко. А и Израил може да се тълкува и символично. 

Не е символично. Обяснено е много добре в Библията, а ти се водиш по акъла на глупав,  безполезен и изпразнен от всякакви знания човек .

Когато напуснаха Египет заедно с евреите напуснаха и други народи. На Синай  Адонай предложи на всички тях своите думи/закони/ Само евреите приеха да ги спазват. Затова той ги нарече свой народ свещенослужител. Затова те го приеха за свой бог-от там и Исраилевия бог. На много места в Библията е показано ,че Адонай не изключва от милостта си нито един народ и човек, който  спазва моралните закони. Едно от доказателствата е Йов. Той не е евреин ,но е обявен за праведен човек.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

А ето го и споменатия мит

Цитат

8. Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината:
стани ни цар.
9. Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват
богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
10. Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.
11. Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод
и да тръгна да се скитам по дърветата?
12. И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.
13. Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и
човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
14. Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.
15. Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си,
то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от
тръна и ще изгори кедрите ливански.

Добре се асоциира със съвременния виц

Цитат

Било началото на човешкото сътворение...Организмът млад,надал вой... Небивал хаос настанал у човека.Всички в един глас крещели... Сърцето,Мозъка,Далака,Бъбреците и т.н..."Искам да съм Началник...искам да съм началник".
И между другите се чувало едно пискливо гласче... То било на Задника...
Чули,недочули,всички вкупом му казали... "Хаи сиктир от Задник Началник става ли?!"
Ден като ден...Събрали се да решат проблема с болния организъм....Назначили на първо време Сърцето,като фактор кръвен да бъде Началник... Но подлия Задник стиснал "Суецкия" канал и настанала още по голяма олелия... Кръвното налягане стигнало небивали параметри...
Видели се в чудо... Постановили Мозъкът да бъде надеждата... Ефектът бил същия...
Примирили се...
И постановили...
Задникът да бъде Началник....
Оттогава насам всички началници са задници

Ето и друга версия. С бизнес поука
 

Цитат

 

Кой да е Шефа

Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал:
- Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.
Краката казали:
- Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.
Ръцете казали:
- Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.
И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф.
Всички части започнали да се смеят на идеята.
Тогава задникът се блокирал и отказал да работи.
След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали.
Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).
Бизнес поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.

 

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 минута, Търсещ истини написа:

А ето го и споменатия мит

Добре се асоциира със съвременния виц


 

Преди време чух полемиката на един атеист с група студенти. Беше като теб глупаво наперен и страшно невежа-като братчета сте все едно. Та този смешник накрая викна на студентите " Боже Господи, вие кога ще разберете ,че няма Бог ". Та  и ти си същата работа. Сякаш на някой му пука , ти какво ще кажеш по въпроса. Ти си най-добрата реклама на Адонай  и най-добрата възможна  антиреклама на атеистите.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

А ето и приказката на Асен Разцветников

Цитат

 

Един ден частите на тялото човешко, като им се видяло много тежко да работят едни за други, започнали да хвалят своите заслуги, а подир туй се запрепирали за нещо и свадили се най-накрай горещо.

— Не щем да работим все ние двете самички! — започнали ръцете.

— И ний не щем да носим всички! — добавили нозете.

— Бре, чудо голямо! И ний за себе си ще гледаме веч само — откликнали очите, — че от всите за нас се пада работа най-тежка: да бдим и се въртим през целий ден на въртележка.

— И нам не ни се никак вече слуша, че бе ни и без туй дошло до гуша! — рекли ушите. — Слухти през делничните дни и през нощите, а дойде ли неделя да починеш: хайде, върви да слушаш тъпани и гайди!

— Та щури ли сме ний тогава да дъвчем за господня слава! — обадили се и устата.

— Ех, щом ще е така, и аз ще ви река — откликнал се възрадвани стомах, — от днес не смилам вече ни трошица! А то се май превърнал бях на междуселска воденица.

— Бе тая работа е малко опак и някак си не чини — въздъхнала главата, — но пък не ще е зле и моят мозък малко да почине.

И тъй, от безразсъдството обзети, престанали да работят ръцете, престанали да ходят веч нозете, не гледали очите, не слушали ушите, мълчели и не дъвчели устата, стомахът не приемал веч храната, за никого не мислела главата.

А изоставеното тяло безпомощно под ореха лежало — лежало си по гръб и тихо плачело от глад и скръб.

И почнало то бързо да линее, да страда, да более, да слабее — а заедно със него и ръцете, а заедно със него и нозете, очите, ушите, стомахът, устата, главата.

Изминал ден така. И два дори. И ето че на третия, в зори, ръцете се разшавали самички:

— Събрахме тук за всички, събрахме цяла кривачка трошички, отронени от палави деца… Сдъвчете ги, о, златни устица!

Ала, макар и гладни, там устата все още си стоели на ината:

— Не щеме!

— Сдъвчете ги, че дявол ще ви вземе! — обадила се кипнала главата. — Не виждате ли, че ще си измреме, че всички тук ще пукнеме от глад с туй несъгласие и тоз инат!…

— Така е, право е! — рекли очите.

— Самата истина! — добавили ушите.

— Смилете се най-после и дъвчете! — примолили се тихичко нозете.

— И аз се веч приготвих, хай почнете — рекъл стомахът.

И ей: устата със усмивка плаха поели сухите трошици.

И тъй от него час заработили пак ръцете, заприпкали нозете, започнали да гледат пак очите, започнали да слушат пак ушите, старателно задъвкали устата, стомахът мелел ден и нощ храната и мислела за всички пак главата.

 

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не зная каква поука да намеря, освен "И умната", но разказът е много впечатляващ

Цитат

1. Дина, дъщеря на Лия, която тя роди Иакову, излезе да погледа дъщерите
на оная земя.
2. И видя я Сихем, син на евееца Емора, княза на оная земя, взе я, спа с
нея, и я изнасили.
3. И прилепи се душата му към Дина, Иаковова дъщеря, и той обикна момата
и говореше по сърце на момата.
4. И рече Сихем на баща си Емора, думайки: вземи ми тая мома за жена.
5. Иаков чу, че (Еморовият син) обезчестил дъщеря му Дина; но, понеже
синовете му бяха с добитъка в полето, Иаков мълча, докле дойдат.
6. Тогава Емор, Сихемов баща, излезе пред Иакова, да поговори с него.
7. А синовете на Иакова си дойдоха от полето, и, когато чуха, огорчиха се
тия мъже и пламнаха от гняв, защото той нанесъл безчестие на Израиля,
като преспал с дъщерята Иаковова: а тъй не трябваше да бъде.
8. Емор им заговори и рече: син ми Сихем се прилепил по душа към дъщеря
ви; дайте му я прочее за жена;
9. сродете се с нас; давайте нам ваши дъщери, а вземайте си наши дъщери
(за вашите синове);
10. и живейте с нас: тая земя (пространна) е пред вас, живейте,
поминувайте се на нея и я завладявайте.
11. А Сихем рече на баща й и на братята й: стига да намеря благоволение
пред очите ви, ще дам, каквото и да ми кажете;
12. искайте най-голямо вено и дарове; ще дам, каквото и да ми кажете,
само ми дайте момата за жена.
13. И синовете Иаковови отговориха на Сихема и баща му Емора с лукавство;
а говориха тъй, защото той бе обезчестил сестра им Дина;
14. и им рекоха (Симеон и Левий, Динини братя, Лиини синове): не можем
направи това, да дадем сестра си на човек, който не е обрязан; защото
това е безчестно за нас;
15. само с това условие ще се съгласим с вас (и ще се заселим у вас), ако
бъдете, както и ние: да бъде и у вас всичкият мъжки пол обрязан;
16. и ще ви даваме наши дъщери и ще си взимаме ваши дъщери, ще живеем с
вас и ще бъдем един народ;
17. ако пък не ни послушате да се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си
отидем.
18. Допаднаха се тия думи на Емора и Сихема, Еморов син.
19. Момъкът се не забави да изпълни това, понеже обичаше дъщерята на
Иакова. А той беше уважаван повече от всички в бащиния си дом.
20. И дойде Емор и син му Сихем при портите на своя град, и взеха да
говорят към жителите на своя град и рекоха:
21. тия човеци живеят мирно с нас; нека се заселят в земята ни и нека се
поминуват на нея; а земята, ето, пространна е пред тях. Нека вземаме
дъщерите им за жени и да им даваме наши дъщери.
22. Тия човеци се съгласяват да живеят с нас и да бъдат един народ само с
това условие, щото и у нас да бъде обрязан всичкият мъжки пол, както и те
са обрязани.
23. Стадата им, имането им и всичкият им добитък нали ще бъдат наши? Само
(в това) да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.
24. И послушаха Емора и сина му Сихема всички, които излизаха от портите
на града му: и биде обрязан всичкият мъжки пол, - всички, които излизаха
из портите на града му.
25. На третия ден, докато още боледуваха, двамата сина на Иакова, Симеон
и Левий, Динини братя, взеха всеки своя меч, и смело нападнаха града и
избиха всичкия мъжки пол;
26. убиха с меч и самия Емор и сина му Сихема; а Дина взеха от Сихемовия
дом и си излязоха.
27. Синовете на Иакова дойдоха при убитите и разграбиха града, задето
обезчестиха сестра им (Дина).
28. Те заграбиха дребния и едрия им добитък и ослите им, и каквото имаше
в града, и каквото имаше в полето;
29. и всичкото им богатство и всичките им деца и жените им откараха в
плен, и разграбиха всичко, що имаше в (града, и всичко, що имаше в)
къщите.
30. Тогава Иаков рече на Симеона и на Левия: смутихте ме, като ме
направихте омразен за (всички) жители на тая земя, за хананейци и
ферезейци. Аз имам малко човеци; ще се съберат против мене, ще ме
разбият, и ще бъда съсипан аз и домът ми.
31. А те рекоха: нима пък бива да постъпват със сестра ни като с
блудница!


 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Яков омилостивява Исав.

Предисторията е такава. Яков, подкрепян от майка си, отнема първородството от близнака си Исав за "една паница леща". Това е друга, популярна история. После премята (кой и кого ли не премята в тази книга) баща си Исак да го благослови. Най- подир Ребека (майката), напътва Яков да офейка, защото са сторили нещо, което бащата не би одобрил... направо- измамили са го.

Та, след време, Яков решава да се върне в бащините земи, но трябва да се помири с брат си. Първото му дело е да изпрати вестители, които да заявят, че идва като подчинен. Вестителите се върнали с добрата вест, че Исав ще го посрещне с 400 души. Обаче Яков подозрителен и- страх лозе пази,  разделил кервана на два стана, страхувайки се, че братът ще нападне, та дано му стигне да разгроми единия . Те и без това жените му, сестри- Лия и Рахил не се обичали много, да не разправям подробности. После от стадата си отделил овце с овни, кози с козли, камили с камилчета, крави, волове и магарета, като дар за омилостивяване. Какво друго да му даде- чергари хора. Обаче разпоредил всяко стадо да е отделно и на разстояние от предишното. Пастир да води овцете, след време козите и т.н. Сигурно да изглежда по- значително като се проточи. Наръчал на всеки пастир да казва на Исав, че съответното стадо е от "слугата му" Яков. Минал Исав край стадата, може би се зарадвал, но като доближил Якова, този, още уплашен, направил пред себе си жив щит от жени и деца- най напред от слугините с техните деца, после от нелюбимата жена Лия с децата й, накрая Рахил и той, самият. Исав го среща радушно, прегръща го, отказал да приеме стадата, но Яков го придумал да ги вземе. После си определили Яков да му гостува и Исав си отишъл, но Яков така и не отишъл на срещата. Няма значение, обещаното не е като стореното.

Та, хитринки до последно. Няма братска любов, а интереси в техния свят. Подозрения, измени. Хора.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Кое гневи срещу тираните

Тиранинът Тарквиний Горди предизвикал гнева на римляните заради своеволието на сина си, който изнасилил римлянката Лукреция, Вж. тук. съпруга и дъщеря на патриций. От юридическа гледна точка- престъпление срещу личността. Види се гордите римляни смятат този вид престъпления за най- страшни. Тарквиний е прокуден, а Рим става република.

Ахав, също тиранин, но на Израил. Трета кн. Царства гл. 21. Той искал да закръгли земята си с лозето на Навутей, изреелец, Онзи отказал, та тиранът хапка не сложил в уста от огорчение. Съпругата му скалъпила едно писмо, подпечатано с печата на Ахав в което разпоредила споменатия Навутей да бъде издигнат на служба, но двама кошаревски лъжесвидетели да го злепоставят. Без угризения старейшините и големците изпълнили казаното, а свидетелите оклеветили (тия клеветата за нищо я нямат) Навутея, а после го пребили с камъни. Стигаме до гнева срещу тирана. Илия се изстъпил и заплашил с божие наказание "на онова място, дето псета лизаха Навутеевата кръв, псета ще лижат и твоята кръв", а също "ще изтребя у Ахава и което до стена мочи", сиреч всичко мъжко, дето пиІка на стена. Тиранинът си раздрал дрехата и се разплакал, Господ му простил, но по незнайни причини отмъстил на синовете му.

Искам да обърна внимание, че гневът на народа, предаден от Илия е срещу престъпление против собствеността. Лъжесвидетелството е отминато мълчешком. При това последствия срещу тиранията и тирана няма, остава надеждата, че един ден Господ ... и т.н. Май е било много трудно да се обединят, недоверието помежду им е било много силно, ако всички лъжат. Нейсе. Поради характерите на римляните, Рим е направил империя тогава.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Гарванът, враната

Тези мършоядни птици се смятат за връзка със земята, мъртвите. Умението им да възпроизвеждат човешки звуци ги поставя сред "мъдрите" животни.

Гарванът/враната се свързва със Световния потоп в две митологии. В по- древния вавилонския епос за Гилгамеш, Утнапищи от своя "кораб" пуска последователно лястовичка, гълъб и гарван. Първите две се връщат, а гарвана- не, което му подсказало, че водата се оттегля. В библейското описание изпратената от Ной врана "отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата", но едва гълъбът донася маслинова клонка. Вотан също използва гарвани за вестоносци. Авгурите са го имали предвид при гаданията си.

В българския фолклор враната/гарвана са представени като съветници, не винаги най- мъдрите. 

В една приказка, врана съветва малките си да бягат, когато видят човек да се навежда към земята, защото може да ги замери с камък. Вранчетата дръзко й казват, че той може да го е скрил в пазвата си. Като добър родител, враната им казва "Аз съм длъжна да ви го кажа, а вие правете както намерите за добре"

В друга приказка пиле не може да си отчува/отгледа пиленца, защото лисицата му ги изяжда. Гарванът му дава съвет, но сам попада в челюстите на лисицата, която се преструва на мъртва. (пуста леш, пуста аванта) Гарванът си дал вид, че се примирява със съдбата си, но понеже месото му е жилаво и негодно за ядене, предложил да бъде убит с жестоката смърт: да бъде хвърлен в дълбоката съседна пропаст, където ще се разбие в камъните. Лисицата преценила по себе си ужаса и го хвърлила. Той пък взел, че отлетял. 

В народна песен Крали Марко гледа как два брата- гарвани, надвиват в битка орел и с плач стига до поуката "Що не си ме майко породила ...", защото не е необходимо гарванът с глас да ни каже някаква поука. Просто трябва да се наблюдава неговата природна мъдрост.

С Ботевото "Гарванът грачи грозно, зловещо" преобладава негативното, прокобно в представите ни за него.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Две магически техники от Стария завет. Първата се отнася до заклеване на жена, ревнувана за изневяра, а втората за приемане на Господне знание.

Цитат

I.

16. А свещеникът нека я заведе и изправи пред лицето Господне;
17. и да вземе той света вода в глинен съд и пръст от пода на скинията, и
да я тури във водата.
18. След това свещеникът да изправи жената пред лицето Господне, и да
разбради главата на жената и да сложи върху ръцете й приноса за спомен, -
това е принос за ревнуване, а свещеникът да държи в ръка горчивата вода,
що докарва проклятие.
19. И свещеникът да я закълне и да каже на жената: ако никой не е преспал
с тебе, и ти не си се осквернила и не си изневерила на мъжа си, няма да
ти повреди тая горчива вода, що докарва проклятие;
20. но ако ти си изневерила на мъжа си и си се осквернила, и ако някой,
освен мъж ти, е преспал с тебе,
21. тогава свещеникът нека закълне жената с клетва на проклятието и нека
й каже: да те предаде Господ на проклятие и клетва в твоя народ, и да
даде Господ, утробата ти да изсъхне, и коремът ти да се подуе;
22. и да мине вътре в тебе тая вода, що докарва проклятие, та коремът
(ти) да се подуе и утробата (ти) да изсъхне. И жената да каже: амин,
амин.
23. И свещеникът да напише тия заклевания на книга и да ги изличи в
горчивата вода;
24. и да даде на жената да изпие горчивата вода, що докарва проклятие, и
да влезе в нея водата, що докарва проклятие, за нейна вреда.
25. И да вземе свещеникът от ръцете на жената хлебния принос за
ревнивост, и да издигне тоя принос пред Господа, и да го занесе при
жертвеника.
26. И свещеникът да вземе с шепа малко от хлебния принос за спомен, да го
изгори на жертвеника и после да даде на жената да изпие водата;
27. и кога я напои с водата, ако тя е нечиста и е направила престъпление
спрямо мъжа си, горчивата вода, що докарва проклятие, ще влезе в нея, за
нейна вреда, и коремът й ще се подуе, и утробата й ще изсъхне, и тая жена
ще бъде проклета между народа си;
28. ако пък жената не се е осквернила и е останала чиста, ще си остане
без повреда и ще бъде оплодотворявана от семе.
29. Това е законът за ревнуването: кога жена изневери на мъжа си и се
оскверни

 

II.

3. И Той ми каза: "сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при
непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са
изменници пред Мене дори до ден днешен.
4. И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, - при тях те
пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог!
5. Ще слушат ли те, или не, - понеже те са размирен дом - но нека знаят,
че е имало пророк между тях.
6. А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако
те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, - не бой се от
думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом;
7. и говори им Моите думи, - слушат ли те, или не, - понеже те са
упорити.
8. А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като
тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам".
9. И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея - книжен свитък.
10. И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и
отвън, и беше написано на него: "плач, охкане и тъга".
ГЛ. 3.
1. И каза ми: "сине човешки! изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па
иди говори на дома Израилев".
2. Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък;
3. и каза ми: "сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с
тоя свитък, който Аз ти давам", - и аз го изядох, и в устата ми стана
сладко като мед.

Тези магически техники се основават на вярването, че съдържанието на написаното прониква в човека. За съжаление, както и при другите магически обряди, това действа само когато човек вярва в него. Иезекиил, който е известен с особените си закуски (И каза ми Той: Аз ти позволявам, вместо човешки тор, говежди тор, и на него приготвяй хляба си.) приема през стомаха словото, но да речем той си е особняк. Обаче и Мойсеевите напътствия при разследване на изневярата са насочени към преминаване на словото в горчивата вода и от там в тялото на изпитваната. 

И сега някои психотерапевтични техники се основават на вълшебни свойства на словото. Примерно да бъде написан проблемът и хартията да се изгори. Естествено, това би подействало, ако авторитетът на терапевтът е висок, а доверието силно.

Подобни техники се ползват и в български баяния и магически действия. Какво да се прави, прости нрави, прости средства.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Кутрето на Ровоам

Този мит не е особено популярен, но по мое мнение е доста изразителен. Предисторията е следната: Ровоам наследил блаженопочившия цар Соломон, при когото "златото било в изобилие и общественото благосъстояние било така голямо, че среброто като обикновените камъни нямало съществено значение" цит. по Лео Таксил - тук 

Още с встъпването в царстване, при него дошла делегация с молба

Цитат

Дойде Иеровоам и цял Израил, и говориха на Ровоама тъй:
4. твоят баща ни наложи тежко иго; ти пък ни облекчи жестокото робство от
баща ти и тежкото иго, що ни е наложил той, и ние ще ти служим.

Ето как той бива подбуден за твърдост от своите връстници, жадуващи промяна.

Цитат

10. Младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха и
казаха: тъй кажи на тия люде, които са ти говорили: твоят баща ни наложи
тежко иго, ти пък ни облекчи, - тъй им кажи: кутлето ми е по-дебело от
бедрата на баща ми.
11. Баща ми ви е наложил тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми
ви наказваше с бичове, аз пък (ще ви бия) със скорпии.

Следва разделение на Давидовото царство на Юдея и Израил, междуособици и пр.

Това, което ми направи впечатление в този мит е, че младите се отнесли с дързост и самочувствие. Те презират върха на еврейската държавност, смятат, че това, което се е случило е нищо в сравнение с това, което могат да обещаят. Подлагат на присмех предтечите си, още преди да са направили нещо добро, да не говорим за още по- добро. Уви, рушителната сила е била в тяхното самочувствие, че времето им принадлежи.

От друга страна, да се доверим ли на приказките на Ровоам, " кутлето ми е по-дебело от бедрата на баща ми" и съдейки по нищожните му дела да си изведем изводи за самохвалството по повод Соломон?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Възцаряването на Саул

Този първи цар на евреите има голям шанс, основан на високия му представителен ръст. Митът е следния: 

Саул тръгва, съпроводен от слуга да търси изгубените бащини магарици. Какво да се прави- ежедневие. После съдбата ще го завари да се прибира от нивата си с орни волове. В скитанията си двамата стигат до селището, където е известният пророк Самуил- ясновидец, от когото разчитат да научат нещо за магариците (да ви имам проблемите, господине). Още преди това, евреите са поискали от Самуила да имат цар и са му възложили да им го посочи. Той посочва Саул 

Цитат

1. И взе Самуил съд с елей, изля върху главата му, целуна го и рече: ето,
Господ те помаза за цар на Своето наследие (в Израиля, и ти ще царуваш
над народа Господен и ще ги избавиш от ръцете на околните им врагове, и
ето ти личба, че Господ те е помазал за цар на Своето наследие);

Независимо, че Самуил е прочут ясновидец и съдия, независимо, че Господ му е предрекъл, че това е царят, след време Самуил се отмята, а Саул става неугоден Господу, така че тайно пророкът помазва Давид, който свирел звучно на арфа, когато Саул изпадал в меланхолия.

Поуката за мен е, че не бива да се доверяваме на силни приказки на пророци и пророчици, нито на прослава и журналистически приказки, че някой си бил "избраник", имал "аура" или излъчване. Вятър е това. Пилетата се броят на есен.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Чест и мъст

Ето два епизода, свързани с мъст. Единият е от Стария завет, а другият от "Тайната книга на монголите"

Цитат

 

гл. 25

16. И каза Господ на Моисея, думайки:

17. считайте за врагове мадиамците и ги поразявайте,

18. защото те в коварството си постъпиха враждебно с вас, като ви

прелъстиха с Фегора и Хазва, дъщерята на мадиамския началник, тяхна

сестра, убита в деня, когато имаше мор поради Фегора.

 

ГЛАВА 31.

1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. отмъсти на мадиамци заради синовете Израилеви, и след това ще се

прибереш при народа си.

3. И рече Моисей на народа, думайки: въоръжете измежду вас люде за война,

за да отидат против мадиамци, да извършат отмъщение Господне над тях;

4. пратете на война по хиляда от коляно, от всички колена (на синовете)

Израилеви.

5. И от хилядите Израилеви бидоха отделени, по хиляда от коляно,

дванайсет хиляди въоръжени за война.

6. И прати ги Моисей на война, по хиляда от коляно, тях и Финееса, син на

свещеник Елеазара (Ааронов син), със свещените съдове и с тръбите за

тревога в ръка.

7. И отидоха на война срещу Мадиама, както заповяда Господ на Моисея, и

избиха всички от мъжки пол;

8. и заедно с убитите от тях убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема,

Цура, Хура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с меч и Валаама, Веоров

син (заедно с техните убити).

9. Мадиамските пък жени и децата им синовете Израилеви ги взеха в плен; а

всичкия техен добитък, и всичките им стада, и всичкия им имот заграбиха;

10. всичките им градове в техните владения и всичките им села с огън

изгориха.

11. И взеха всичко заграбено и всичката плячка, от човек до добитък.

 

 

Ето как стоят нещата при един друг вожд на чергари

 

129. По това време Чингис хаган станувал в местността Хурелху. Мулхе Тотаг и Боролдай от рода ихирес се явили при него и предали словата на Джамуха, който бил казал: “Брат ми Тайчар е убит. Ще отмъстим за това убийство!” Той бил събрал тринадесет племена на джадаранския род и оглавил войска от тридесет хиляди души. Неговите конници преминали планините Алагуд и Тургагуд и вече наближавали стана на Чингис хаган. Като разбрал това, Чингис хаган също събрал тридесет хиляди бойци от тринадесет племена и тръгнал срещу Джамуха. Войските се срещнали в местността Далан Балджуд. Конниците на Джамуха съумели да отблъснат противника. Чингис хаган с хората си се скрил в теснината Дзерен, близо до река Онон. Джамуха рекъл самодоволно: Завинаги ги затворихме в Дзеренската теснина! Когато се завърнали в родния си стан, Джамуха заповядал да бъдат сварени живи в казани седемдесет момъка от рода чинос, а сетне сам отсякъл главата на негудейския Цаган Гуа и я вързал на опашката на коня си.

 

И в двата случая отмъщението е с прекомерна жестокост. Нещо диво и противно има в тази работа, но явно, хората тогава са се засягали на чест основно когато другият е бил по слаб, по- богат, а най- добре и двете. Често поводът за мъст е бил незначителен, но най- важното е да има плячка. Уви! Варварски времена. 

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Една романтична история от средновековна Монголия. 

Цитат

54. През онова време Йисугей Багатур тръгнал на лов за птици и срещнал
един мъж на име Йехе Чиледу от меркитския род, който се връщал от олхонудите
заедно с една тяхна девойка, която току-що бил взел за жена. Йисугей Багатур се
навел от коня, погледнал девойката, която седяла в каручката, и останал поразен от
нейната хубост. Веднага препуснал към своя стан, извикал по-големия си брат
Негун тайджи и по-малкия си брат Даридай Отчигин и тримата тутакси тръгнали по
дирите на Йехе Чиледу.
55. Като ги видял, Йехе Чиледу много се изплашил. Добре, че бил с бързия
си жълто-червеникав кон. Шибнал го по задните крака и се втурнал да бяга през
планинските склонове. Ала тримата братя го следвали по петите. Йехе Чиледу
препуснал още по-бързо, заобиколил един планински склон и се озовал отново до
каручката. Тогава девойката Оелун Уджин му рекла:
– Не си разбрал намерението на тези трима мъже? Лицата им са
подозрителни. Искат да ти сторят зло. Останеш ли жив – лесно ще си намериш
друга жена.
Девойка има във всяка кола,
Жени има във всяка каруца.
Ако тъгуваш след раздялата ни и си спомняш за мен – наречи своята бъдеща
съпруга с моето име. Сега бягай – дим да те няма! Спасявай живота си! Запомни
мириса на тялото ми и тръгвай!
Тя свалила долната си риза и му я дала. Йехе Чиледу се навел от коня, поел
ризата, а когато се изправил и се огледал, видял, че тримата преследвачи вече били
заобиколили склона и ги наближавали. Чиледу шибнал бързия си жълто-червеникав
кон с камшика и препуснал с все сила нагоре край река Онон.

Редно е да се добави, че казаната Оелун Уджин е майката на Чингисхан от която той е имал респект дори като владетел. Баща му е Йисугей Багатур, който я отмъква от годеника Чиледу. 

В мита ми е харесал специфичното "усещане за жена", което и до днес е повод за романтични разкази и филми. "Парфюмът" и филмът с Ал Пачино. Все пак обонянието е твърде изначално сетиво, което е било важно за млекопитаещите от най- ранна история. Със своя естествен аромат или скъп парфюм, жените са покорявали мъжките сърца.

Другото е реалистичният поглед на тази благородна жена- Тя съзнава, че ще бъде отвлечена от по- силния. В този миг пожелава добра памет у годеника си. Има една неяснота, дали ризата, която дава на годеника си е била накървена, тогава тя има сериозно основание да я скрие, но доколкото това би променило потеклото на Чингисхан, нека не тревожим костите му.

Третото е, либералното отношение към сексуалните връзки на съпруга- хубавите жени са навред. Съпругата е единствена и най- важна. Има един анекдот, може и да не е достоверен, този път за съпругата на Чингисхан. Донесли й, че той се залюбил с китайската принцеса. На това тя достойно отвърнала (тука преправям цитата преднамерено) "Вие виждали ли сте ловец, който е ударил само една патка? Това велик ловец ли е?"

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 1.02.2021 г. в 20:22, Търсещ истини написа:

Тези магически техники се основават на вярването, че съдържанието на написаното прониква в човека.

Това не е магия. Написаното е "програма" която въздейства върху човек. Същата взаимодейства с чути неща от авторитети, а така също и наши лични изживявания. На база това или прониква в нас или се отразява по определен начин. Определено няма свръхестествено естество, а осъзнаване на написаното и прилагане към сегашния момент. Свежда се до това да се намери аналогия от завет с конкретната сегашна действителност, НО не постъпим ли (прагматично) по начина описан в преданието, то не ще има ефект. 

Проблематиката е, че определени хора постъпват не по смисъл, а буквално. Не се получава и възниква разочарование. Основното е да съумеем да осмислим текста, и друго, към сегашната действителност да намерим правилната аналогия в завета и приложим.

Всяка друга поука, която не прилагаме е лъжовна. Тя си остава само и единствено наши разсъждения какво е искал да каже автора, но това не е истината. 

п.п. Не са необходими само знания, а и практика. Да считаме, че познаваме нещо, без да сме правили въпросното е фантазия, а не магия. О, да, за невежите е магия, но не и за вещите. ;) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Като гражданин на страна, която в миналото е била съседна и често враждуваща с Римската империя, дори унищожена за век и половина от нея, а местното население подложено на геноцид заради Спартак, не мога да изпитвам кой- знае каква любов към римляните и техните митове, определящи нравите им.

Например Ромул. Роден от безбрачна и заклела се на девственост весталка (Рея Силвия), бива отгледан от сърдечни приемни родители (Фаустул). Чудото със зачатието от Марс (няма данни за девство и непорочност), кошницата и вълчицата, която ги кърми с брата близнак се появяват и в други митологични системи. Братята охотно участвали в сбиванията за земя и добитък, каквито се случват често на село и водели такава дружина. По един такъв повод Рем бил пленен и отведен в основания от Еней град Алба Лонга, а Ромул събрал дружината и го освободил, като въздигнали отново на трона бащата на Рея Силвия, т.е. дядо си Нумитор. Интересен е мотивът за убийството на близнака. 

Ромул и Рем, като събрали своята дружина от хора, търсещи втори шанс- изпаднали, извършили престъпление, роби, напуснали селяните, които ги отгледали с желанието да построят град. Преди първата копка още се скарали на чие име да го кръстят и решили, че това ще е този, който пръв види орел/лешояд. Рем видял пръв, при това не един, а шест, но Ромул не приел това като сериозен аргумент към уговореното "който види пръв" и видял дванадесет. Започнал да копае рова и вала, който ще укрепява града, , уверен, че той е победил, но Рем се присмял на детинския резултат, прекрачил с присмех рова- толкова бил незначителен. Ромул прекратил смеха му и всякакво съперничество за име и власт, като го убил. "Така ще стане с всеки, който премине стените на моя град". 

Поради това, че другарите му били преобладаващо млади авантюристи, а градът се гради за народ и семейства, Ромул потърсил контакт с околните племена, да допуснат женитби с неговите нехранимайковци (майки нямало, майки), на което получил отказ. Тогава оповестил зрелище- мъжки състезания и игри на които поканил съседите. Най- доверчиви се оказали сабиняните, които дошли с жени и дъщери. По даден от вожда знак, младите мъже грабнали като плячка младите сабинянки и ги отнесли в града, а мъжете наплашили и прогонили. Един интересен момент от нравите в Рим се отнася до последвалата обсада от сабиняните. Стените били непревзимаеми за тях, но жителите- подкупни. Дъщерята на предводителя на стражата, на име Терпея била готова да отвори вратите на града срещу "това, което сабиняните носят на лявата си ръка". Тя имала предвид златните гривни, но се получила грешка в превода и след като предала Рим, сабиняните я замеряли с гривни и смазали с щитове, които носели на лявата си ръка. От Терпейската скала впоследствие блъскали осъдените на смърт.

Види се сезонът за битки минал или градът вече бил укрепен, защото сабиняните отново дошли да отмъстят едва на следващата година. Когато битката предстояла, намесили се сабинянските невести, които дошли с кърмачета на ръце и разделили настръхналите за бой, като ги убедили, че те ща бъдат нещастни и в двата случая- ако победят едните- ще станат вдовици, ако победят другите- сираци. Битката била осуетена, сабиняните приети за граждани на Рим, което не пречило впоследствие според интересите да бъде воювано с тях и бъдат покорени (какво значи обещание от Рим?!) 

Както се оказва, римляните били отмъстителни, самоуверени, дръзки и неверни на обещания, което е създавало много трудности на съседите им. Както траки, така и българи.

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Като гражданин на страна, която в миналото е била съседна и често враждуваща с Римската империя, дори унищожена за век и половина от нея, а местното население подложено на геноцид заради Спартак, не мога да изпитвам кой- знае каква любов към римляните и техните митове, определящи нравите им.

Като селянин на страна, в която се е смятало, че само и единствено гражданите са умни, то определено разбирам защо не намирам поуки от митове. 

Единствената поука която познавам е: Който не работи, не трябва да яде!!!

Кой в днешно време помага на селянина?! Никой!!! 

И на мен не ми харесват нравите на гражданите, но същите дали са културни и помнят от къде са произлезли?! 

За мен, цял ден да издирваш истината, да издирваш поуки не е работа. Това е едно безсмислено начинание, но някои само и единствено това могат, кой-знае какво е Любовта за тях ..... :) 

п.п. До момента не съм видял някаква полза от философите. Тя затова не е сериозна наука. Затова и подхождам несериозно към нея. Друг е въпроса, че въпросните философи обслужват идеологии. (Модно е...)

п.п.2. Има много ненаписани легенди които съдържат повече истина от написани митове. ;) Истината не е само в написаното!!! Взета наготово поука от мит определено не ще може да помогне да се разбере истината. Защо се "самоограничаваш"?! 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Една приказка от средноазиатските степи обяснява защо източният календар започва с годината на мишката. 

Като се събрали дванадесетте календарни животни, спогодили се да направят календар за хората, но не знаели с кое от тях да започне. Всеки изтъквал свое предимство, а те били несравними. Но настоявали животните, не се оставяли скромно в ъгъла. Накрая решили, че след като календарът е за земята, от слънце огрята, нека слънцето определи този, с когото да започне календара като огрее първо него. Камилата се зарадвала като най висока и насъбрала рано сутрин другите да чакат изгрева и да видят огряната й усмивка. Когато започнало да се развиделява, мишката незабелязано се покатерила по камилата и всички с изумление я видели като позлатена от слънце корона на главата на камилата.

Не е важно колко си голям ...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 23 часа, Търсещ истини написа:

Една приказка от средноазиатските степи обяснява защо източният календар започва с годината на мишката. 

Цитат

Легендата разказва, че преди много време Буда решил да свика по един представител от всеки животински вид, населяващ неговите владения. Искал да повери на всеки специална мисия. На поканата се отзовали само най-смелите и умни горски обитатели. Пръв изскочил хитрият и любопитен плъх. 

Колко странно, а на друго място пише, че започва с петел!? Защо ли?! 

Реално:

Цитат

Това са съзвездията: Риби, Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Змиеносец, Стрелец, Козирог и Водолей (виж картата). 12 от тях са наречени зодиакални). Тринадесетото съзвездие, което днес липсва сред зодиакалните съзвездия, е Змиеносец.

Защо ли се пренебрегва в който и било хороскоп 13-тата зодия?! 

п.п. Не е важно какво е написано, а кое се пропуска да се каже. ;) Човек който "закръгля" допуска грешка. ;) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Споделяйки с вас, уважаеми читатели, митовете, които представям съвсем безсистемно, стигам до извода, че са доста остарели, че са в изобилие, че са противоречиви. Отнасят се за едно отминало време и нрави. Нито ме привличат чергарските нрави, в които е мъжествено да се заграбят стадата на съседа, нито войнствените- да бъде заграбена земята на съседа, а хората да бъдат заробени. Не че не са поучителни, напротив, но ми се виждат доста нагли и направо престъпни. Същевременно приказките с герои животни са също отчуждени от света ни, в който има домашни любимци и екранни животни от филми на естествоизпитатели и пътешественици.

С промените в морала през 20 в. у нас се установи липса на традиционни митове, която не може да се запълни от юдео-християнските, нито от тези, свързани със земеделския ни бит от миналото. 

За мен остават поучителни митовете, а и литературата на 20 в., свързани с българската култура и отчасти европейската. Митологичната среда от "Под игото" и "Железния светилник", от "Време разделно" и "Тютюн" си съперничат с митовете за македонските комити, българските индустриалци и банкери, героите на Балзак, но и митовете за Георги Димитров и партизаните. Подминавам Хари Потър, Мегре и Поаро. В интересното за мен, не става дума за История, а за Митология.Точно това е важно, но и трудно постижимо. Трябва да се помисли...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

:)

Сенусерт III е висок 4 лакътя, 3 длани и четири пръста - малко над 2 метра.

Голиат  е висок 6 лакътя

Гилгамеш е висок 11 лакътя.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 58 минути, A.com написа:

:)

Сенусерт III е висок 4 лакътя, 3 длани и четири пръста - малко над 2 метра.

Голиат  е висок 6 лакътя

Гилгамеш е висок 11 лакътя.

А ако предположим, че акселерацията сега е направила хората с по- дълги лакътни кости?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 50 минути, Търсещ истини написа:

А ако предположим, че акселерацията сега е направила хората с по- дълги лакътни кости?

Няма нужда да предполагаме - скелети колкото искаш. Вижда се по колко са били високи хората(някои от тях) през годините.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

Споделяйки с вас, уважаеми читатели, митовете, които представям съвсем безсистемно, стигам до извода, че са доста остарели, че са в изобилие, че са противоречиви. Отнасят се за едно отминало време и нрави. Нито ме привличат чергарските нрави, в които е мъжествено да се заграбят стадата на съседа, нито войнствените- да бъде заграбена земята на съседа, а хората да бъдат заробени. Не че не са поучителни, напротив, но ми се виждат доста нагли и направо престъпни.

Струва ми се, че тук имаш предвид митовете на чергарите-евреи, които двукраки последни са дошли във вече населена земя и затова е трябвало малце да се оневинят в собствената си идеология за диващината, в сравнение с околните, с която са завзели за себе си къс от тази земя.

Мисля, че не трябва да отнасяш писанията на евреите към митове, защото те отдавна са институционализирани, насаждани, преписвани мот а мо – то ест са далеч от понятието мит.

Прочее, като последни дошли, и азбуката им, и митовете им, и бога им, и "вярата" им са елементарна безсистемна компилация от тези на обществата на хората около тях, по-големи или по-малки общества.

 

Там некъде назад спомена, Търсещ, че заради тая на --------------------- усещаш, че ставаш ----------------. Споко, не се тревожи, не си първият. --------------- Мога да дам множество исторически източници за това.

Прочее, и с думата "антисемитизъм" ------------, защото семити са и арабите. Идва от името Сим, син на Ной. Вярното е ------------------.

 

-------------. И има защо :D :D

 

Редактирано от darkterminal
Правилата 2.12 (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване