Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Тези думи от Цицерон: "Всичко мое нося със себе си" /Omnia mea mecum porto/  са от тези, на които съм отделил доста време за размисъл, но все още смятам, че те съдържат повече, отколкото съм открил. Темата освен да предложи различни гледни точки свързани с тази сентенция (без да поставя условието тези гледни точки задължително да изразяват позицията на автора ѝ - Цицерон) има за цел и да разграничи кое точно е това "моето", кое и доколко човек може да нарече "свое" и доколко може да идентифицира самия себе си с него. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, Shiniasu написа:

Тези думи от Цицерон: "Всичко мое нося със себе си" /Omnia mea mecum porto/  са от тези, на които съм отделил доста време за размисъл, но все още смятам, че те съдържат повече, отколкото съм открил. Темата освен да предложи различни гледни точки свързани с тази сентенция (без да поставя условието тези гледни точки задължително да изразяват позицията на автора ѝ - Цицерон) има за цел и да разграничи кое точно е това "моето", кое и доколко човек може да нарече "свое" и доколко може да идентифицира самия себе си с него. 

Естествено, че човек носи всичко свое в себе си. Носи, душата си, уменията, знанията. Лиши го от всичко и той ще го създаде отново. Гол се ражда и гол умира.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не напразно се и казва Не можеш да избягаш от себе си.

Можеш само и единствено да се обичаш, такъв, какъвто си.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Емил Костов написа:

Естествено, че човек носи всичко свое в себе си. Носи, душата си, уменията, знанията. Лиши го от всичко и той ще го създаде отново. Гол се ражда и гол умира.

и темата приключи
всичко останало, което ще се пише тук, вероятно ще е поредната дървена философия

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Темата освен да предложи различни гледни точки свързани с тази сентенция (без да поставя условието тези гледни точки задължително да изразяват позицията на автора ѝ - Цицерон) има за цел и да разграничи кое точно е това "моето", кое и доколко човек може да нарече "свое" и доколко може да идентифицира самия себе си с него. 

Първо може да разделим нещата на външни относно човека и вътрешни.
Външните са: материални предмети, отношения с други хора, всичко, което е извън човека.
Външните неща могат и да се наричат "свои", доколкото и докогато са в някаква връзка с човека,
но това разбира се, не е истинското "свое".

Вътрешните неща за човека могат да се разделят на материални и нематериални.
Материалните са частите на тялото.
Нематериалните могат да бъдат енергия или информация.

Частите на тялото са несъмнено "свое", частна собственост за човека, защото се използват само от него
- обикновено има само един, но не повече хора в едно тяло.
Ако лишим човека от тялото може да останат другите съставки - енергията и информацията.

По-нататък може да се разглежда кои точно аспекти на енергията или информацията са съществени за човека.
Например паметта съдържа информация. Ако лишим човека от паметта му, ще остане ли самия той, или не ?
Навярно ще останат някои негови качества с друга природа, въпреки че в пълния смисъл на думата
това вече няма да бъде предишната личност.

Тук възникват въпросите, каква е практическата полза от тези разграничения.
Би ли искал да съществуваш и да запазваш своята личност ?
Би ли искал да съществуваш, даже и ако загубиш своята личност ?
 


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дори да си безсмъртен , неизбежно идва денят на Голямата Скука - всичко омръзва.....100 години са необходими и достатъчни . :nono:

Времето ! 

Времето е в нас и ние сме във Времето ! (В.Левски) .

Иначе , дай Боже всекиму поне 120.....! Ей тъй , от едната Лакомия:lol6:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, haidukpikaso написа:

Не напразно се и казва Не можеш да избягаш от себе си.

Можеш само и единствено да се обичаш, такъв, какъвто си.

Не можеш да избягаш от себе си - така е. Да приемаш слабостите си и тези на другите, и да ги обичаш въпреки тях, също намирам за необходимо. Но следващата стъпка за мен е да променя в себе си всичко, което смятам, че би могло да бъде по-добро. Постепенно и методично, разбира се. Ако не положа усилия за промяна, това за мен означава, че не само приемам въпросните слабости, но и ги поддържам и подхранвам. Аз за себе си знам, че когато един човек успее в нещо, то за следващите хора, които искат да постигнат същото, успехът ще е по-лесен. 

преди 1 час, NVJ написа:

Вътрешните неща за човека могат да се разделят на материални и нематериални.
Материалните са частите на тялото.
Нематериалните могат да бъдат енергия или информация.

Частите на тялото са несъмнено "свое", частна собственост за човека, защото се използват само от него
- обикновено има само един, но не повече хора в едно тяло.
Ако лишим човека от тялото може да останат другите съставки - енергията и информацията.

Това, че частите на човека се използват само от човека е интересен критерий. Да, наистина друг не може да ги използва - не се бях замислял. В същото време обаче ние можем да ги използваме само временно. Така те, може да са приеме, че са наши само временно. 

Как стоят нещата по отношение на енергията обаче? Смятах да засегна този въпрос по-късно, но щом вече се спомена в темата, ще го направя сега. Общо взето съществуват две основни гледни точки: 1) Ние сами произвеждаме енергията, която използваме; 2) Ние взаимстваме тази енергия от света около нас. Аз лично се придържам към втория възглед, като смятам, че човекът само видоизменя съществуващата около него енергия за да я използва. Но дори и да се предположи първия възглед, то за да произведе нужната му енергия, човек отново използва елементи от обкръжението си - вода, храна и кислород най-малкото. Какво притежава реално човекът тогава? Единствено възможността и способността да използва тази енергия. Подобно на птиците, които използват въздушните течения за да летят, притежавайки само умението си, но не и вятъра. Сам по себе си човекът, дори и пръста си не може да помръдне, без да използва енергията, която съществува около него, но която не е негова.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, haidukpikaso написа:

Не напразно се и казва Не можеш да избягаш от себе си.

Можеш само и единствено да се обичаш, такъв, какъвто си.

Всъщност това не е съвсем вярно, разбирасе не говорим за буквално бягство, но все пак ако човек има волята да се промени значи в някакъв смисъл е успял да избяга от себе си или по-точно предишното си аз.

А колкото до въпросния израз, мисля Емо го е обяснил точно, всичко което е наше наистина наше е това което сме ние, това с което идваме на този свят и това което си отива с нас, всичко останало се постига, но ние нито идваме с него нито можем да си го вземем като си тръгнем.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 48 минути, Bubbles написа:

Всъщност това не е съвсем вярно, разбирасе не говорим за буквално бягство, но все пак ако човек има волята да се промени значи в някакъв смисъл е успял да избяга от себе си или по-точно предишното си аз.

А колкото до въпросния израз, мисля Емо го е обяснил точно, всичко което е наше наистина наше е това което сме ние, това с което идваме на този свят и това което си отива с нас, всичко останало се постига, но ние нито идваме с него нито можем да си го вземем като си тръгнем.

Не можеш да избягаш от Душата си - единствено твоята.

Иначе да, така е - за да научим уроците си трябва да минем през много Аз тук, в този ни живот.

И ако трябва да съм искрена за себе си - моите бяха доста, не съм ги броила колко ама бая си бяха.

Казвам бяха, защото научих уроците си от тях, най-важното е че ги разбрах.

И казвам бяха, защото се надявам повече да нямам, това да ми е последното. А и от няколко години съм си с онова Аз, дето е горе.

На пътя съм си. Достатъчно ми е.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Не можеш да избягаш от себе си - така е. Да приемаш слабостите си и тези на другите, и да ги обичаш въпреки тях, също намирам за необходимо. Но следващата стъпка за мен е да променя в себе си всичко, което смятам, че би могло да бъде по-добро. Постепенно и методично, разбира се. Ако не положа усилия за промяна, това за мен означава, че не само приемам въпросните слабости, но и ги поддържам и подхранвам. Аз за себе си знам, че когато един човек успее в нещо, то за следващите хора, които искат да постигнат същото, успехът ще е по-лесен. 

 

И когато това стане, ще си 100% тук.

Което е Божествено.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, дръндю написа:

и темата приключи
всичко останало, което ще се пише тук, вероятно ще е поредната дървена философия

Е ние дето не сме хуманитарни личности сбито се изразяваме :). Иначе започне ли да се гледа философски на нещата и намесят ли се религия и психология може да стане страшно.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Shiniasu написа:

Общо взето съществуват две основни гледни точки: 1) Ние сами произвеждаме енергията, която използваме; 2) Ние взаимстваме тази енергия от света около нас.

Има един практически критерий:
ако човек взима всичко необходимо за живот (и енергия) от околния свят,
или още повече - може да произвежда енергия сам,
тогава защо времето за живот е ограничено ?

Един класически отговор е, че всяко живо същество получава еднократно при раждането си
вроден "специален ресурс", който има определена големина и след това постепенно се изразходва.
Като изразходването на този "специален ресурс" не може да бъде възстановено с получаване на
обикновените ресурси/енергия от околния свят.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, NVJ написа:

Има един практически критерий:
ако човек взима всичко необходимо за живот (и енергия) от околния свят,
или още повече - може да произвежда енергия сам,
тогава защо времето за живот е ограничено ?

Един класически отговор е, че всяко живо същество получава еднократно при раждането си
вроден "специален ресурс", който има определена големина и след това постепенно се изразходва.
Като изразходването на този "специален ресурс" не може да бъде възстановено с получаване на
обикновените ресурси/енергия от околния свят.

Възможно е. Но той се отнася до живота на тялото. А може би и за душата има подобен вид предварително зададен лимит; или пък за душата няма такъв - не знам отоговора. Аз като вярващ в съществуването на душа, разбира се разсъждавам основавайки се на тази моя увереност. Т.е. думите ми са безсмислени за някой, който смята, че душа не съществува.

Но да разгледаме човешката психика. Може да я разделим на сетивни усещания, емоции, мисли, воля, желания, разбиране, съзнание и спомени (в спомените включвам и знанията). Това разделение не е единственото възможно, нито претендирам, че е пълно. Просто това са нещата, на които ми се иска да обърна внимание. Доколко всяко едно от тези неща е наше? Да кажеш, че нещо е твое, реално не означава ли, че всъщност ти си това нещо? 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Този израз го приемам по този начин:

Мое е умението с тялото си да направя нещо което е полезно само на мен или пък да е полезно и на друг или други. Останалото не е мое, а на друг или на обществото. Социума не е твой, ти или си социално ориентиран или не. Ти може да споделиш себе си с определено общество или да се отдадеш на някакъв идеал. 

В друг аспект по-важно е какво правиш с чуждото. Определено счетеш ли, че то е твое = бъркаш. За това и всеки трябва да осъзнае, че има само и единствено своето тяло в което е. Това имаш. В него е твоята същност и ползвайки го създаваш блага само и единствено на него или и на други. 

Човек може да разруши всичко извън себе си, но себе си не може. За сметка на това може да се възгордее и на счете, че освен себе си има и друго което носи в себе си освен своето Его. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 11.02.2021 г. в 9:53, Shiniasu написа:

Но той се отнася до живота на тялото. А може би и за душата има подобен вид предварително зададен лимит; или пък за душата няма такъв - не знам отоговора. Аз като вярващ в съществуването на душа, разбира се разсъждавам основавайки се на тази моя увереност.

Това ограничение на количеството се отнася именно за тялото.
Но ако говорим за "душа" вече навлизаме в областта на друга терминология.
Наименованието "душа" идва от древността и не е понятие от нашия съвременен език.
Затова е желателно да поясним какъв смисъл влагаме в тази дума.

Най-древните школи разбират душата като някаква субстанция, която може да бъде вътре в тялото или не.
Това разбиране се отразява в думата "дух", която е сродна на "дъх", "дихание", "въздух" и означава лека субстанция.

Фактически тези древни представи са ясни и конкретни.
За разлика от това, в по-късните векове разбиранията са започнали да се изпразват от конкретен смисъл
и се е стигнало до това, да се счита "душевното" за нещо екстремално-нематериално-неизвестно.

Според същите древни школи (с тяхното цялостно разбиране за човека) 
душата може да има различна степен на развитие, подобно на това, както тялото може да бъде различно при различните хора.
 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване