Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

преди 1 час, kipen написа:

В темата, ма баш "хиляди пъти" се коментира от позиция едностранчиви интерпретации с "будиски термини" дето немат "широка почва" у нас...и им се търси "посяване", което е културна диверсия!!! 

Всеки си използва термините с които е свикнал. Колкото до "посяването", в случая то е в рамките на самия будизъм, тъй като привърженик на една школа се опитва да наложи тълкуванието на собствената школа на определени понятия. Но пък така или иначе това няма ефект.

преди 1 час, kipen написа:

"Даването на насоки", или "насочването към статии" е просто евфемизъм за пропагандиране!!!!!

Би могло да бъде. Е, аз поне готови отговори не давам (не твърдя и че ги имам де, поне не окончателни и изчерпателни), нито пък ще ги откриеш в книжките, които цитирам. Там има насоки и нищо друго, а всеки си търси и си сглобява сам, според възможностите си.

преди 1 час, kipen написа:

Което е показателно за "опитващите", тъй като явно смятат себе си за "необикновени", а другите дето "не знаят" за "обикновени"...тотална, посредствено проявявана Надменност, реализирана на основание илюзията за лични, задълбочени познания, съпоставена с другата илюзия - че "отсреща" (непознавайки "татра...матратратата" или "брабхабрабхабабрата") хората са невежи.

Аз се сравняваме единствено с идеалите си. За мен е без значение кой колко знае и колко може - това би било нужно практически в живота, когато се изпълнява някаква конкретна дейност за която изпълнителят трябва да е квалифициран. Но тук говорим за търсене на развитие и неможенето на другите с нищо не помага на желаещия да се усъвършенства. Точно обратното - от полза би бил примерът на можещите повече.

 

преди 1 час, kipen написа:

А всъщност е (явно несъзнавано и за самите "опитващи") постановка с крайна фаза в разитието си - реализиране на ситуация, в която "по-запознатия" да е в "по-изгодна" позиция откъм "знания", при която лесно се достига и до модела на взаимоотношения "взискателния-свития"(което е вариация на "садиста-мазохиста")....

Съотнасяйки поведението на някого към един или друг обобщаващ модел, дали не пропускаш специфичните особености и разликите обаче? И не е ли това начин да се почувстващ като знаещ, владеещ ситуацията, само защото си успял да отнесеш нещо към някаква подредена схема?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, kipen написа:

А ти правил ли си си изследване на какво се основава парадигмата на теософите?!?.....едното "Ленче", за което често ти напомня рамус е "Ленчето Блаватска"...

"Изследване" е силно казано, но пък си мисля, че съм наясно на какво. Интересно ми е ти обаче на какви теории си попаднал.

преди 2 часа, kipen написа:

По същата схема на метакомуникативни внушения, която се "закача" за "религиозното ти чувство", на база емоционални дефицити, породени в социалния ти живот има и други "нашумяли" и широкопрокламирани сред "езотеричните среди" пропагандни конструкции.

Отново готовата схема даваща ти възможност да се вживееш в ролята на знаещия и разбиращия. Не че схемата е погрешна, но доколко правилно я прилагаш? Тези емоционални дефицити дето са толкова често срещани сред религиозните... всъщност не, задължителни са, защото самата религиозност се основава на тях... И ето го готовото обяснение: религиозен = човек с емоционален дифицит. 

преди 2 часа, kipen написа:

Аз като ти пиша за "ограничения", поне съм си направил труда да изследвам, за да изкажа мнение....а ти нон-стоп (точно и като автора на темата) си повтаряш заучените трактати на някой "водещи парадигми". Та и твърдиш, че нещо "дава"

Ама разбира се, че ти си "различен". Изследвал си - ок, въпреки че от изследване до резултат има разлика. А от резултат до заключения - също. Но пък по-важното е, че си с нагласата, че нещата при другите са различни - при другите е както е описано в схемички към които ги съотнасяш. Ами нищо чудно, че в написаното от мен в темата виждаш едно и също. Дали не е защото ти е достатъчно да видиш само това, което ме поставя в съответната група, а останалото преминава покрай съзнанието ти? Добре известно е (аха, тази фраза е манипулативен подход), че хората обикновено четат и слушат избирателно. Аз затова в една друга тема, която започнах наскоро обърнах внимание на наблюдателността и вниманието като към изключително важни неща и притежанието им е от първостепенно значение (за мен, но не само).

Книжките дават само основата. Изглеждащите като много знания в тях са само капка в океана. Всъщност според мен основното неразбиране пред последователите на едно или друго учение е, че не осъзнават пред какво всъщност са изправени. И не разбират, че имат какво да учат не само за този или за следващите няколко, но за хиляди животи напред. Всеки предпочита "спокойствието", че вече е постигнал или, че ще постигне лесно и да мисли за някакъв завършек - но това са ограничения в мисленето, в мисленето на личността трудно излизаща от рамките на познатото и обичайното.

преди 2 часа, kipen написа:

"Дава" единствено лична, фантазна интерпретация(щото е недоказуема) за хипотетична метафизична представа в мащаб - "макрокосмически"!?!? Таман по модела на религиозната пропаганда!!!

Това, което е от значение всъщност е логичността - кой как и доколко ще може да съвмести схемата със своите знания и разбирания. Ако може - може, ако не - не. Думата "макрокосмически" си има определен смисъл и си е съвсем на място, когато се разсъждава на едно по-принципно и абстрактно ниво. И каква религиозна пропаганда, след като в случая дори и не съм споменал откъде е текста. А той съвсем не е популярен, а и няма как да бъде поради трудните за разбиране въпроси, които засяга. Отделно че става въпрос само за базово разбиране. Колко хора биха се интересували от учение, което със сигурност ще остави повечето въпроси, които засяга отворени (и то често за много дълго време) и в някои случаи съвсем открито казва, че някои неща хората не само не могат да разберат, но дори и не могат да си имат най-малка представа. Нали си наясно, как ще реагира егото им?

преди 2 часа, kipen написа:

Малиии, то Земята не е достатъчна! .... отправната гледна точка на Наблюдателя, ама изобщо не е свързана с Локалност, съответно понеже "разбрахме изоснови" Относителността, та и вече заемаме "твърда позиция"(вяра, че можем да "даваме") за оценки на "Абсолюта"(евфемизъм за "Бог", съответно пореден нефелен опит за "проповядване").

За личността е достатъчна. Който иска да излече от рамките на личността и да прехвърли съзнанието си към превъплъщаващата се индивидуалност (или висщ аз) обаче трябва да промени мисленето си като спре да поставя себе си в центъра. Също така на всяко конкретно проявление следва да се гледа като на временно и подвластно но общия принцип. Разбира се това не означава да се изпада в другата крайност и да се живее "някъде в небесата" откъснати от реалността.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

194. (28 август). Реката на Живота. Ако духът навлезеше в потока и станеше част от него, потокът би го отнесъл със себе си. Но потокът преминава покрай него, потъвайки в миналото, а духът продължава да съзерцава новите струи на потока, също отминаващи покрай него. Да се разбере тази своя отделеност от минаващия наблизо поток ще бъде вече достижение на духа. Да се отъждествяваш с него означава да се слееш с него и да станеш част от него. Безмълвно Гледащият не може да стане част от това, което гледа. Безмълвният Регистратор като на кинолента фиксира в паметта лентата на живота, без да става част от нея. Животът е едно, а Безмълвно Гледащият — нещо съвсем друго. И чувствата, и мислите, и всичко, което тече през съзнанието на човека, не могат да бъдат Гледащият на тях. Трябва да се отдели в себе си от потока Гледащият на потока и да не се сливат те в едно. Аз страдам, аз преживявам, аз се безпокоя — това са само вибрации на астрала, но не е Безмълвният Свидетел. Аз размишлявам, аз мисля, аз изграждам мислени форми — това е менталът в действие, но не е Свидетелят, покрай когото постоянно тече мисленият поток. Аз се движа, ходя, говоря, ям, пия — това са действията на тялото, но не е Той, пребиваващият временно в тялото. Трябва да се отдели Съществуващият вечно от временността на трите потока в себе си — физическия, астралния и менталния. Трябва да приучвате себе си да гледате на всичко ставащо вътре и отвън като на нещо външно, като на временно и преходно, не съставляващо непреходната същност на духа. Ето, нещо се случва, отминава и потъва в небитието, а аз стоя на брега на вечното и гледам новите струи на потока, които преминават покрай мен и ще отминат така, както е отминало всичко, което е било по-рано, преди тях. Тази преходност на настоящия час трябва да бъде утвърдена в съзнанието като основа, тъй като не преминава само Гледащият безмълвно на потока на живота. Така се утвърждават елементите на безсмъртие на духа, които не са от временното, а от вечността. Временното служи само като път за приближаване на вечното и без него, без опита и знанията, донасяни от него, Вечното не може да бъде достигнато. Чрез временното и преходното — към непреходното и Вечното, съществуващо в Безпределността. Явленията с по-голяма продължителност са по-близо до него, отколкото тези с малка; веригата от въплъщения е близо, отколкото един отделен живот или ден, или кратък час, изтръгнат от сферата на преходното. Затова очертаването на по-дълга линия ще бъде решението на живота. През краткостта на всеки час може да се води тази дълга линия на живота далеч извън пределите на този час или на дните и на годините на отделния живот и дори на отрязъка от няколко живота, защото безпределността ги вмества всички тях и дори повече от това, което вмества в себе си и обхваща времето. Защото самото понятие за време включва в себе си временното. Моето Царство не е от този свят, не е от временното и неговите елементи. Нещо в себе си, стоящо по средата между носещия се поток на преходното и Безмълвния свидетел, може да се приближава към всеки от полюсите на живота или да се отдалечава от него. Когато съзнанието се приближава към потока, то навлиза в него, слива се с него и се отъждествява с преходното. Когато то се устреми в сферата на Гледащия вечно, тогава излиза от потока и се издига над него, утвърждавайки себе си върху Камъка от вечната Основа на Живота. Ставащото с човека в сферата на трите му обвивки не може да засегне Безмълвния регистратор, макар и понякога на човека да му се струва, чу всичко е загубено и той загива. Не може да загине нероденият от трите, тъй като той съществува от началото на времето и от преди началото. Към каквото се устреми съзнанието, с него ще пребъде. Ако е към временното — с временното, ако е към вечното — с вечното. И ако е със Мен, ще бъде с мен. 

195. Планетата се носи в пространството. Накъде? В бъдещето. То е неотвратимо като съдбата. Значи духът може да се устреми и към бъдещето. Сливането на съзнанието с Безмълвно Гледащия в настоящето е недостижимо. Но в бъдещето то е възможно. Ако настоящето се възприема като стъпало за приближаване към бъдещето, то, като се знае каво иска духът, може още в настоящия час да се започне утвърждаването в себе си на това, което в бъдещето, в което е достижимо всичко, ще стане желана степен на достижение. Възможността за бъдещите достижения, невъзможни в обкръжението на настоящата нощ, се утвърждава днтес, сега. Принципът на семето е универсален: не може да има кълнове без семена. Посевът на бъдещите кълнове в настоящето е необходим. И сеячът, който е човекът, и полето на посева — неговото съзнание, и зърната на посева — мислите — представляват онези условия, които, бидейки приложени мъдро и с познаването на закона, могат да дадат в бъдещето редица блестящи достижения. Основа и двигател е мисълта. На нея трябва да се постави и ударението. И всичко е достижимо. И нека невъзможното днес да не смущава дерзаещия дух, тъй като в бъдещето всичко е достижимо, ако семената на възможностите, сега още недостижими, невъзможни, но достижими в бъдещето, се заложат в съзнанието днес, в настоящия час. ...

https://chitanka.info/text/14657-svetlinite-na-agni-joga/11#textstart

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Трудно е да се изпишат толкова глупости накуп.  И същото да си нарече някой "агни йога".

От Ленчето насам толкова глупости са изписани, с едни и същи послания в тях, с повторения на едни и същи думички... толкова характерни и за цитираните слова. Изречение след изречение - внушения, многозначности и по този начин - една фантазна тайнственост, усещане за 'специалност', за особеност, за важност... А всичкото са обикновени реторични трикове за емоционални души.

Не стига това, ами "откритието на Ленчето" като начин, като схема и похвати - след това в годините се надпреварват да имитират неграмотници... Че и форумната вселенска кака - и тя си е нагласила рецитациите в същия надъхващо-утвърдителен стил... и пак заради таргета.

Да вярваш че това било 'знание' и че било нужно да 'го учиш много и много животи' е просто нужната самозаблуда на поредния фантазьор.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 15.06.2021 г. в 14:31, Shiniasu написа:

Интересно ми е ти обаче на какви теории си попаднал.

Аз на каквито теории "съм попадал", ти не си способен към момента да ги разбереш. И това го демонстрира вече в друга тема, в която споделих един нов, фундаментален физически модел. Но за разлика от теб, съм "си оставил достатъчно място за теории", за да си сглобявам мирогледа, а не съм "се напълнил с теории" не само за тоя, та и за "много много животи".

Така че недей да ме питаш, при положение, че няма нужните база и последващи перспективи за развитие на комуникацията...и двамата ще си загубим от времето...

...още повече, че

на 15.06.2021 г. в 14:31, Shiniasu написа:
на 15.06.2021 г. в 11:50, kipen написа:

"Дава" единствено лична, фантазна интерпретация(щото е недоказуема) за хипотетична метафизична представа в мащаб - "макрокосмически"!?!? Таман по модела на религиозната пропаганда!!!

Това, което е от значение всъщност е логичността

"логичността", вложена в поста, от който цитираш, се "разрушава от накъсване"...и е показател, "действията "говорят", че изобщо не проявяваш искрено желание да "прочетеш" кво съм писал....и не ти е за първи път по отношение на написано от мен. Требваше ми помощ от приятел с опит в журналистиката, та да разбера, че с хора, дето ти вадят цитати от контекста на изказаното и после коментират на парче, е безпредметно да коментирам. А ти за пореден път използваш този похват....

На кой продаваш краставици?!? На Мирча Кришам?!?

на 15.06.2021 г. в 14:31, Shiniasu написа:

Който иска да излече от рамките на личността и да прехвърли съзнанието си към превъплъщаващата се индивидуалност (или висщ аз) обаче трябва да промени мисленето си като спре да поставя себе си в центъра.

Изобщо осъзнаваш ли, че не си спрял да поставяш себе си в центъра!?! ...както прави и Диоида.. (не е нужно да ми отговаряш...нямам желание да се занимавам вече...)

на 15.06.2021 г. в 13:37, Shiniasu написа:

Аз се сравняваме единствено с идеалите си. За мен е без значение кой колко знае и колко може

И че за теб наистина е "без значение" кой какво е имал предвид в написаното, независимо как си го "замазваш"(рационализираш) този аспект от несъзнаваното ти съотнасяне към другите.  ...и че точно това не само, че "се разбира",  

на 15.06.2021 г. в 14:31, Shiniasu написа:

Разбира се това не означава да се изпада в другата крайност и да се живее "някъде в небесата" откъснати от реалността.

, ами е предпоставката често "да.... живее(ш) "някъде в небесата", "откъснат.. от реалността".

 

на 15.06.2021 г. в 18:41, _ramus_ написа:

просто нужната самозаблуда на поредния фантазьор.

или може и "по-нежно" - поредното "драматично" препятствие по пътя на развитието, което "ТРЯБВА" да "надскочи" всеки НЕжелаещ да е поредния фантазьор.

на 15.06.2021 г. в 18:41, _ramus_ написа:

Трудно е да се изпишат толкова глупости накуп.  И същото да си нарече някой "агни йога".

Ами явно не е! По трудно е, според мен, да измислят комбинациите от думички, дето да се "за'качат", та и да ги поставят в конструкцията на текста на "резониращо" място, че да има "носене по вълните" за четящия "романа"....  .....а не живеещия, след прочита на "романа"... 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, kipen написа:

Аз на каквито теории "съм попадал", ти не си способен към момента да ги разбереш. И това го демонстрира вече в друга тема, в която споделих един нов, фундаментален физически модел. Но за разлика от теб, съм "си оставил достатъчно място за теории", за да си сглобявам мирогледа, а не съм "се напълнил с теории" не само за тоя, та и за "много много животи".

Браво на теб. Всъщност, успя да се похвалиш и да подчертаеш с какво си (мислиш, че си) различен без да отговориш на въпроса.

преди 1 час, kipen написа:

"логичността", вложена в поста, от който цитираш, се "разрушава от накъсване"...и е показател, "действията "говорят", че изобщо не проявяваш искрено желание да "прочетеш" кво съм писал....и не ти е за първи път по отношение на написано от мен. Требваше ми помощ от приятел с опит в журналистиката, та да разбера, че с хора, дето ти вадят цитати от контекста на изказаното и после коментират на парче, е безпредметно да коментирам. А ти за пореден път използваш този похват....

А може и да съм разбрал това, което искаш да кажеш, но да съм обърнал внимание на нещо друго - в случая на това, че дори и без доказателства, аз мога да приема дадено обяснение на базата на логиката. И какво всъщност има да коментирам това, че ти си решил, че нещо е фантазия?

преди 1 час, kipen написа:

Изобщо осъзнаваш ли, че не си спрял да поставяш себе си в центъра!?!

Е и? Последствията са си за мен. Тук мога да задам много въпроси, но честно казано, нямам желание.

преди 1 час, kipen написа:

И че за теб наистина е "без значение" кой какво е имал предвид в написаното, независимо как си го "замазваш"(рационализираш) този аспект от несъзнаваното ти съотнасяне към другите.  ...и че точно това не само, че "се разбира",  

Ако има проблем, той е в това, че доста често си спестявам реакцията. Не само във форума. И така без обратната връзка, хората отсреща остават с впечатление, че нещо не съм забелязал или не съм оценил, но това не е така. А за някои хора тази ответна реакция е от значение.  

преди 2 часа, kipen написа:

ами е предпоставката често "да.... живее(ш) "някъде в небесата", "откъснат.. от реалността".

Работя и живея с хора, изпълнявам си съвсем конкретни дейности и ако мислите ми в една голяма част от деня са насочени извън рамките на обичайния ми живот, това не може да бъде забелязано от никого. Справям се с реалността търсейки и намирайки съвсем практични решения - не знам защо си мислиш, че нещата стоят по различен начин.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 29 минути, Shiniasu написа:

Работя и живея с хора, изпълнявам си съвсем конкретни дейности и ако мислите ми в една голяма част от деня са насочени извън рамките на обичайния ми живот

Въобще не означава това и неговата вметка е в друга посока.

Всъщност всеки фантазьор, за да балансира фантазния си живот, "живее някъде в социалната реалност". Доколко "се справя с нея" не е никакъв лакмус доколко същия е фантазьор, докато бяга от социалната реалност в своя си фантазен свят. Всъщност - нещо повече:

Хората с подреден и организиран фантазен личен свят, са по-социалноадаптивни и по-лесно понасят несгодите и проблемите в социалната среда. Причината е сред привързаността им към вътрешните им организирани преживявания, които "винаги са им налице" и им предоставят чудесно място за туширане на дисонанса, чрез бягство и заместване на "реалността". 

Фантазната компенсация при бягството сред лични сънища в голямата част от хората е сравнително балансирана. И въобще няма смисъл отново да се скриваш зад паравана на крайностите. Тази защитна реторика е елементарна и върви сред друг социален контекст. Ясно е сред какъв е - но няма как всичко да е по нагласения сценарий. Това е основното заради което ти се поражда дисонанса и негативната реактивност спрямо рамус (или тук-там спрямо други).

Вътрешният ти филм е "нагласен" за определена форма на рефлексия през другите. Когато тя не отговаря на нагласеното по сценария, се провалят много от пораждането на нужното преживяване и от това възниква негативизъм, отхвърляне...

преди 29 минути, Shiniasu написа:

Ако има проблем, той е в това, че доста често си спестявам реакцията.

да, но спестяваш не реакцията, а изразяването й. В теб тия реакции си текат и подтискането им си има своята цена. Избликването на тия реакции в редките случаи показва достатъчно за нивото, посоката, стимулите и силата им. И далечината на фазата на отработване - която въобще не е до овладяване на изразяването на реакции. То е само прикритие (от другите), но колкото и да се мъчиш, вътрешното неизразено ниво на реакцията ти личи по пропадането на когнитивните процеси и няма как - веднага си го списваш.

Всичките духовни артисти - сред религиозния раздел, вече години тече нещо коренно различно от "духовните ви лични сънища". Елементаризмите и личните нагласации няма как да прикрият незрелия вътрешен фон - още от емоционалната реактивност, та до когнитивните ограничения и направо невежество. Сгушването сред личните си (религиозно-социални) филми е само опит за бягство. Утвържденията и повторителните цикли - са в същата посока и значение.  Детската представа че сте 'ученици' и всички неясноти и обърквания са само защото "все още не сте научили правилно учение, някакво си" са напълно в духа на незрелостта.

Малоумието на тази тема - е част от фрагментите, с които и автора и Списващите по глупостите му, си играят на 'духовни, будисти, мъдреци". Малоумието започва от представата на някой си, че споменатото сред будистки текстове нещо си... трябвало да се преведе "ИСТИНСКОТО АЗ".

ИСТИНСКО и АЗ - са толкова несъвместими понятия, колкото условно биха били "чесън и Буркина Фасо".

Уникалността на тази глупост е показателна за нивото на когнитивното ограничение.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

"Понякога хората ме питат: „Учителю, обяснете ми по какъв начин можем да премахнем недоразуменията по отношение на природата на истинското аз. Не разбирам какво означава това, не виждам за какви недоразумения става дума, нито пък знам как да ги отстраня.“ Следователно сега ще се концентрираме върху този въпрос. Хората мислят, че петте агрегата са тяхното истинско аз. Измежду петте агрегата първо имаме формата. Ако си мислите, че физическото тяло е вашето истинско аз, от това излиза, че то не може да бъде разрушено[1]. Тялото обаче може да оцелее само около 100 или 120 години и при нормални обстоятелства — не повече от 140 години. То рано или късно ще бъде разрушено, което означава, че следователно не е истинското аз: дхарма, която накрая бива разрушена, не е истинското аз. Често защитаваме идеята, че истинското аз не съществува в петте агрегата, тъй като то е вечно и не може да се впише в една временност. Живите същества обаче и особено децата и животните не познават тази истина и си представят, че физическото тяло е истинското аз.

Някои родители или възпитатели в детската градина често са наблюдавали следната случка: едно дете е нападнато от другите и когато отиде да се оплаче, то казва: „Господин учителю, еди-кой си ме удари.“ Детето казва това, защото за него тялото му е истинското му аз. Всъщност никой не го е удрял! Другият може да докосне само физическото ви тяло, но никога няма да успее да удари мисловното ви съзнание онова, което може да идентифицира шестте обекта на корените виджнани. Освен това с порастването на детето, когато един ден съседът, дядо му или баба му почине, се случва то да си помисли следното: „Дядо или баба е мъртва, това значи ли, че след смъртта вече няма нищо? Това ли е краят?“ И детето пита своите родители, които ще му обяснят, че след смъртта си покойниците ще се преродят, че следователно има друг живот и смъртта не е краят. Така детето премахва недоразуменията си по отношение на физическото тяло и разбира, че то не е истинското му аз."


[1] От самата идея за истинско аз следва, че то е вечно и неунищожимо, тъй като в противен случай не би било истинско аз.

Откъс от книгата "Нежният дъжд на нектара на Дхарма" от учителя Сяо Пин-шъ

https://www.smashwords.com/books/view/986249

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 17 минути, Соник написа:

От самата идея за истинско аз следва, че то е вечно и неунищожимо... 

Атман, индуизъм, етернализъм, никакъв будизъм не е това. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Атман, индуизъм, етернализъм, никакъв будизъм не е това. 

Не е редно да се заклеймяват ученията, според мен. Просветлени има от всяко учение. Има непросветлени в будизма. Това е факт. Не просветлените не са виновни, че не са получили просветление.

Това е забележка, че няма правилен възглед, а не, че не е будист.

Повечето будисти нямат правилен възглед. Така е и в другите учения. Откровените получават откровение, не будистите, не християните, не материалистите, не идеалистите. А тези от тях, които не изпитват неудобство да са откровени.

Не може да очакваш от хора, които не правят разлика между непознаваемо и непознато да са в състояние да разберат Средния път.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

"Хората добре знаят, че физическото тяло рано или късно ще бъде разрушено. Следователно те ще си кажат: „Е, добре, това мисловно съзнание, което може да мисли, анализира, идентифицира, това трябва да е истинското аз.“ Те си мислят, че когато физическото тяло умре, мисловното съзнание ще може да се прероди в друго тяло. По този начин те са убедени, че мисловното съзнание е трайно, че е вечно, че мисловното съзнание е едно неразрушимо тяло. Това наричаме недоразумение по отношение на тялото на мисловното съзнание. Всички обаче изглежда одобряват тази идея. Хората дълго време считаха тази хипотеза за изпълнена с мъдрост. По време на много прераждания те продължиха да са съгласни с нея.

Но тя в крайна сметка не оцеля чак толкова дълго. Преди 2500 години в Индия се появи един велик учител по йога, наречен Буда Шакямуни, който каза следните думи: „Погрешно е да се вярва, че мисловното съзнание, което е способно да мисли, е вечно. Това мисловно съзнание е ограничена дхарма, която непрекъснато се променя, това е една илюзия. Мисловното съзнание не е истинското аз. Съществува едно друго „съзнание“, което все още не познавате.“

Буда добави: „Ако истинското аз наистина е това мисловно съзнание, което може да разсъждава, то тогава не би трябвало да изчезва, когато спите. Това мисловно съзнание обаче изчезва в момента, в който спите, без да сънувате, и спира да функционира и изчезва, ако изгубите съзнание. Как в такъв случай това съзнание би могло да бъде истинското аз?“"

Откъс от книгата "Нежният дъжд на нектара на Дхарма" от учителя Сяо Пин-шъ

https://www.smashwords.com/books/view/986249

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

[72] One with faith who tries to seek the truth, one who considers this principle logically [and] relies [upon] the Dharma that is lacking all supports leaves behind existence and non-existence [and abides in] peace.

[73] When one understands that “This is a result of that,” the nets of bad views all vanish. Undefiled, one abandons desire, delusion, and hatred and gains nirvana.

Nagarjuna’s Seventy Verses

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

"Буда обаче им каза: „Мислите ли наистина, че този агрегат на усещането, благодарение на който можете да изпитвате щастие или страдание, е истинското аз? Нека ви попитам по друг начин: има три вида усещания. Кое от тях е истинското аз?“

Еретиците със сигурност нямаше да кажат, че усещането за страдание е истинското аз, защото никой не обича болката и неудобството. Те следователно потвърдиха, че усещането за удоволствие е истинското аз.

Буда ги попита: „Вие твърдите, че удоволствието е истинското аз. Но ако изведнъж някой безпричинно ви удари с тояга, вие ще изпитате болка и усещането за удоволствие незабавно ще изчезне, нали така? Следователно може да се заключи, че изпитването на удоволствие не е трайно, че това не е истинското, трайното аз.“

Еретиците веднага си промениха мнението: „Тогава значи усещането за страдание е истинското аз.“

Буда им отговори: „Страданието, това е болката. Тази болка трае средно един или два дни и накрая тя винаги изчезва. А когато болката вече я няма, вие ще почувствате нещо, което не е нито болка, нито удоволствие, ще имате усещането, че не изпитвате нито удоволствие, нито болка, защото страданието ще е изчезнало. Този агрегат на усещането не е траен, това не е истинското аз.“

След като чуха това, еретиците признаха, че Буда е прав. Тогава им хрумна нова идея: „Всеки ден ние трябва да спим. Усещането, при което отсъстват удоволствието и страданието, трябва да е истинското аз.“ Те следователно потвърдиха пред Буда, че усещането, което не представлява нито удоволствие, нито болка, е истинското, трайното аз.

Буда им отговори: „Ако някой ви даде пет милиона, ще бъдете много щастливи и това усещане за удоволствие следователно ще се завърне, а в същото време онова, при което отсъстват удоволствието и болката, ще изчезне. Това усещане, за което говорите, не е постоянно, защото това, което е непостоянно, поражда страданието, усещането за страдание. А страданието не е истинското аз.“"

Откъс от книгата "Нежният дъжд на нектара на Дхарма" от учителя Сяо Пин-шъ

https://www.smashwords.com/books/view/986249

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 18.06.2021 г. в 10:36, Соник написа:

"Буда обаче им каза: „Мислите ли наистина, че този агрегат на усещането, благодарение на който можете да изпитвате щастие или страдание, е истинското аз? Нека ви попитам по друг начин: има три вида усещания. Кое от тях е истинското аз?“

Тогава Търсещият истини запита Соник

Сигурно думата "агрегат" е някакъв лош превод на дума от речника на индийци или китайци и няма разбираемо съдържание в българския. Когато казваме "Токът спря. Пусни агрегата!" имаме предвид някаква комбинация от апарати. Явно Буда не може да има предвид апарати в човека, а нещо друго и думата изобщо не си е на мястото. За какво е говорил Буда?

Пак според Буда има три вида усещания- щастие, страдание и нито едното, нито другото. Дали някой може да подскаже гневът, любопитството към новото, погнусата, загрижеността, страхът към кое от изредените са?

Буда смята, че в усещанията е "истинското аз". Пък някои от участниците в темата смятат, че Аз- ът е едно съзнателно човече в ума ни, което взима решения, опознава и оценява нас и средата, може да мисли и чувства, да обича и да мрази и още доста повече от това, само да усеща.

Не са ли били твърде ограничени познанията на Буда и опонентите му за чувствата?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 51 минути, Търсещ истини написа:

Сигурно думата "агрегат" е някакъв лош превод на дума от речника на индийци или китайци и няма разбираемо съдържание в българския.

"Агрегат" означава съвкупност. В случая става въпрос за думата "скандха", означаваща същото. 

преди 58 минути, Търсещ истини написа:

Пак според Буда има три вида усещания- щастие, страдание и нито едното, нито другото. Дали някой може да подскаже гневът, любопитството към новото, погнусата, загрижеността, страхът към кое от изредените са?

Всяко от споменатите води до усещане за щастие, страдание или безразличие. Също и до желание то да се случи, нежелание или пък равнодушие. Така че споменатите усещания са също обобщаващи. Когато човек е ядосан примерно, той вероятно също така изпитва дискомфорт (което е вид страдание) и нежелание/омраза към причината за състоянието му. 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Буда смята, че в усещанията е "истинското аз". Пък някои от участниците в темата смятат, че Аз- ът е едно съзнателно човече в ума ни, което взима решения, опознава и оценява нас и средата, може да мисли и чувства, да обича и да мрази и още доста повече от това, само да усеща.

Би ли посочил точните думи. Има нещо вярно според мен в едно такова твърдение, но то ми се струва непълно. Ако под "чувства" се има предвид това, което човек възприема по един или друг начин, то това на практика е съзнанието. Но отделно човек проявява и активност - планиране, избор, воля (под "воля" имам предвид задвижващия действията ни импулс). 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Shiniasu написа:

Така че споменатите усещания

..въобще не са УСЕЩАНИЯ.

 

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Пак според Буда има три вида усещания- щастие, страдание и нито едното, нито другото.

Това няма как да са твърдения на Буда. И въобще - това според кого е, точно?

Думи на някого, за нещо... не са думи на някого, щом преминават през интерпретирането на друг. А в случая е огромна хилядолетна каскада от "развалени телефони".

Преводачите на сутри са неграмотни откъм психологични знания, заради това бъркотията която възниква резултира тъжно или весело сред последователите.

Именно заради това е напълно некоректно използването на следното:

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Буда смята, че

Това е вече съзнателна манипулация. Подмяната на смисъл чрез неговата лична интерпретация е част от самозаблудните процеси при всеки.

Понеже е налице непреодолимо несъответствие по ниво - за народните последователи се подават добре скроени и консолидирани системи от интерпретации. Това се отнася до всички религиозни системи.

Невъзможността да се различи смисъла на писано слово, от конвенса за неговото интерпретиране е просто от безсилие. Думите са огромен извор на недоразумения и внасят значими грешки сред всяка комуникация, която се реализира между субекти с огромна разлика в нивото, багажа, опита и познанието. Това е хилядолетна непреодолима бариера и никой досега не я е заобиколил, без значение кой, какви опити е правил (  и с каква цел)

ПОЗНАНИЕ - не е възможно да се пренася, но думички могат да доставят преживяване дори и при несъответствени интерпретации.

Присвояването на преживяване е магнита чрез който елементарни и незрели субекти фантазират колко "разбират" думички на хора, които те никога не са виждали, чували, не познават... Обаче за Преживяванщите именно тази дистанция служи чудесно за донагласяне на интерпретирането с цел да се достави лично преживяване.

Въ-образ-яването е психичен механизъм чрез който вътрешно-конструирани образи изиграват ролята да са "външна среда". По този начин се създава шорткът - мозъкът си доставя преживяване без да са нужни сложните и дълги пътища на взаимодействието чрез 'обективен физически контекст'.

Ролята на религиозните системи е да послужат за платформа за колективни преживявания.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Shiniasu написа:

"Агрегат" означава съвкупност.

Да речем, агрегат означава съвкупност: пара и лед се присъединяват като състояния на водата. Двигател с вътрешно горене с генератор на ток се присъединяват в агрегат на ток. При "агрегат на усещането" тази "съвкупност" или "присъединяване" нямат смисъл. 

преди 2 часа, Shiniasu написа:
преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Пак според Буда има три вида усещания- щастие, страдание и нито едното, нито другото. Дали някой може да подскаже гневът, любопитството към новото, погнусата, загрижеността, страхът към кое от изредените са?

Всяко от споменатите води до усещане за щастие, страдание или безразличие.

Види се, уважаемият Буда, дели усещанията на позитивни и негативни, което е толкова черно- бяло, че ни поставя в положението на далтонисти. Аз пък казвам, че гневът е негативен за хора с ниска самооценка и е позитивен за хора със самочувствие, победители. В търсене на нирвана може да го слагат в негативните, но това е пожелателно. Реалността е, че някои изпитват позитивно гневът, а някои отрицателно. Аналогично- появата на нещо ново кара едни да скачат да видят какво е то и изживяването ги изважда от скуката и е позитивно, а други се притесняват и искат да няма нищо ново. Така и с други.

преди 2 часа, Shiniasu написа:
преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Буда смята, че в усещанията е "истинското аз". 

Би ли посочил точните думи.

Според думите на Соник

на 18.06.2021 г. в 10:36, Соник написа:

"Буда обаче им каза: „... Нека ви попитам по друг начин: има три вида усещания. Кое от тях е истинското аз?“

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Това няма как да са твърдения на Буда. И въобще - това според кого е, точно?

Вж. по- горния цитат и текстът преди него.

преди 1 час, _ramus_ написа:
преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Буда смята, че

Това е вече съзнателна манипулация.

Лично аз не подлагам написаното от Соник на такава злостна критика и се отнасям с доверие. Предполагам няма просторен текст от Сакямуни, а само от негови последователи, пък и това, което идва до нас е превод, а там настъпва голямото объркване, вж. "агрегат на чувства".

ОБОБЩЕНИЕ: Всеки интерпретира по своему свещените текстове в будизма. Това води до свобода на практиките, както и до хаос и противоречия. От друга страна, сложността на интерпретиране дава възможност на всеки да се представя за знаещ и да си надува самочувствието, да търси и намира последователи. Не бих спорил върху тезите на тази религиозна доктрина, просто ми се струва старовремска, разсъждаваща без новите достижения на науките.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Да речем, агрегат означава съвкупност: пара и лед се присъединяват като състояния на водата. Двигател с вътрешно горене с генератор на ток се присъединяват в агрегат на ток. При "агрегат на усещането" тази "съвкупност" или "присъединяване" нямат смисъл

Опитай да се абстрахираш от техническия термин. Друга дума със същото значение като "съвкупност" в случая е "обобщение". Т.е. щастието, страданието и безразличието са обобщаващи групи (съвкупности) към които може да се отнесат всички усещания. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Не бих спорил върху тезите на тази религиозна доктрина

Интересно, как се спори върху религиозна доктрина...

на 18.06.2021 г. в 8:46, Śūnyatā написа:

One with faith who tries to seek the truth, one who considers this principle logically [and] relies [upon] the Dharma that is lacking all supports leaves behind existence and non-existence [and abides in] peace.

Товав е за откровението, "със вяра да търси истината"

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Интересно, как се спори върху религиозна доктрина...

Някои са спорили с диспути, както в "Името на розата", други с мечове, като през Вартоломеевата нощ.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Опитай да се абстрахираш от техническия термин. Друга дума със същото значение като "съвкупност" в случая е "обобщение". Т.е. щастието, страданието и безразличието са обобщаващи групи (съвкупности) към които може да се отнесат всички усещания. 

Това не променя бедното разделяне на изживяванията на позитивни и негативни усещания. В онова далечно време, не са могли да погледнат ситуативно или относително. Съвсем различно е усещането да милваш мечка и меча кожа.

Съвсем различно е усещането от това да ядеш човешко месо у Ханибал Лектър и евентуално у стажантката Старлинг.

А пък за лошия превод, види се се налагат разни донагласявания. Като не съответства агрегат, нека е обобщение или съвкупност. На мен ми е все едно.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Shiniasu написа:

щастието, страданието и безразличието са обобщаващи групи (съвкупности) към които може да се отнесат всички усещания. 

невежеството продължава да се лее... щото невежите си имат конвенция, вместо да се "освежат".

Нито "щастието", нито "страданието", нито "безразличието" са съвкупности... нито са усещания. В едно изречение си събрал отново толкова глупости, колкото са думичките в него.

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Интересно, как се спори върху религиозна доктрина...

За кого - е "интересно"? На мен - не.

За приказки, с приказни герои - няма никаква нужда от спор. Но Приказните си спорят помежду си за приказките, сред които си живеят и напират да си хортуват.

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Лично аз не подлагам написаното от Соник на такава злостна критика и се отнасям с доверие.

Но това не е вярно - всъщност написаното по-горе е именно критика чрез тълкувание "какво искал да каже буда". Соник интерпретира едно,. вие - друго.

Дали някоя критика е 'злостна' е израз на отношение. Критиката не е отношение. Критичният - може да има отношение и да използва критиката за да го скрие зад фиктивни обосновки.

Умението да се запази безпристрастност, се учи и усвоява, тренира и се влага в практиката.

Да си пристрастен - е израз на инстинкт и това се среща навсякъде. Но няма отношение към мисленето и разума.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 27 минути, _ramus_ написа:

Но това не е вярно - всъщност написаното по-горе е именно критика чрез тълкувание "какво искал да каже буда". Соник интерпретира едно,. вие - друго.

Приемам, че Соник е цитирал вярно някакъв превод на свещен текст. Не зная "какво е искал да каже буда", но мога да преценя какво съм прочел. Разбира се, Соник е прочел (интерпретира) цитираното по един начин, аз по друг и всеки по свой си. Чрез разговор/думи/писмена можем що- годе да се разберем. Така че дискусиите са за това- да разберем какво казва участникът или как той интерпретира нечии мисли. Промени не се очакват, а и няма нужда.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

Не са ли били твърде ограничени познанията на Буда и опонентите му за чувствата?

.“

Цитат

Те следователно потвърдиха пред Буда, че усещането, което не представлява нито удоволствие, нито болка, е истинското, трайното аз.

Според Буда, истинското Аз, е това което не е облечено, оцветено с чувства и емоции, защото те са непостоянни.

Истинското ти Аз, е това, в което отсъстват всякакви нагласи и умствени проекции.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Така че дискусиите са за това- да разберем какво казва участникът или как той интерпретира нечии мисли.

Само, че участникът не казва, а интерпретира Буда: "Буда казва ..."  Реално какви са били мислите му?! В случая Соник не показва свои мисли. а дава някаква интерпретация. Не може да се получи дискусия. Да, някакъв спор върху това какво е казал Буда може да възникне, но в тоя случай определено не ще доведе до истината, особено до какъв е аза на участника Соник. 

И друго, не става явно какъв е бил Буда?! Да, твърди се, че е бил първият просветлен, но това си е откровена лъжа. 

Всеки може да счита себе си за последовател било то на Буда, Христос и т.н., но това не е откровение, а изповед. В много случаи прозренията в следствие на някакви мисли се заместват с откровение. Болшинството по са склонни да изповядват било то някаква религия или учение, а не да споделят (да са откровени) свои прозрения за света, човек и т.н., тоест да изкажат някакви по-висши усещания (чувства). Така също болшинството могат да изкажат някакво отношение към дадена тематика или въобще за света, но истината не е механичен сбор между различно мислещи. Примерно: За един дъжда може да е лошо, т.е. усещането му да е негативно, а за друг да е добро, усещането да е позитивно. "Среден път", средно аритметично, не може да е истината, между две противоположности. 

Реално темата за какво "истинско аз" се води?! Това на Буда ли?! Или за азът на Соник?! Или за Азът на всеки един от нас?! 

Примерно: Аз знам моя истински Аз, а другите дали го знаят или интерпретират аза на Буда?! Дали е възможно да си Буда?! О, да, но трябва да имаш последователи и ученици. Нямаш ли такива, то може да следваш някакъв учител, който пък е следвал свой и т.н., а дали първо източника е исторически известния Буда от къде може да се разбере?! 

Какво забелязвам: Сред "будистите" има привърженици на различни школи. Всяка школа, по скоро всеки привърженик на някаква школа, претендира, че е истинската школа на историческия известен Буда. Сред тях няма дискусия, а безкраен спор по отношение на учението на Буда. Реално "идеалът" на "истинския аз" (Буда) не е обединител по отношение на учението на Буда, а напротив вижда се взаимно отхвърляне. За разлика от това философско течение, то учението за  Христос (забележи не на Христос...) има обединяващ характер, и да, има различни интерпретации на въпросното, но няма отявлено противопоставяне, защото миряните са гласували доверие на своите проповедници и всякакъв спор за истината по отношение на Христос са поверили на "своя" клир. Болшинството християни са приели четири писания , но има и такива които приемат само едно от тях или пък друго, което не е канонизирано. 

Та, дали темата е за "истинското аз" или за истинския Буда, Мъ?! По скоро е дали всеки от нас познава Аза си, т.е. познава себе си ... От тази гледна точка дали сме откровени по отношение на своя мироглед за света и всичко свързано с него?! О, да, интерпретираме го по различен начин, но определено някои имат знания за този свят, а други ползват някакво познание на човек или хора от миналото. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 минути, dioib написа:

По скоро е дали всеки от нас познава Аза си, т.е. познава себе си ...

А ти познаваш ли себе си и кое е твоето истинско Аз ... ако разбираш какво означава това?

преди 10 минути, dioib написа:

Примерно: Аз знам моя истински Аз,

Кое по-точно е твоят истински Аз?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване