Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

преди 1 час, Aumii написа:

С будистка терминология можем да наречем Същността - Татхагатагхарба, която е вечна и необусловена.

Нашето истинско Аз, е вечно и необусловено. То е частица от Вселенския, Божествения Аз.

Това е етернализъм и изобщо не е будистка терминология, а псевдо-будистка. 

преди 1 час, dioib написа:

Нима твоята душа се мени?! 

Всеки момент. Това може да го осъзнае само човек, който медитира. И "душа" не е единствено число, а съвкупност. "Душа" е само дума. 

Съзнанието е подобно на магическа илюзия, в смисъл, че то не може да се хване. Съзнанието създава усещане, че в човек постоянно има един и същ ум, но в действителност то се явява редуване на сменящи се моменти на осъзнаване. Съзнанието мами хората така, както ги мами магическия фокус.

Подобно на това, както е невъзможно да се хване крехък мехур, който се пука веднага щом някой го докосне, така не може да се хване и чувството. Подобно на това, както водният мехур трае само кратък миг на повърхността на водата, така е и с чувството – за едно щракване с пръсти преминават един трилион моментни чувства. Точно така, както мехурът зависи от условия, така и чувството възниква в зависимост от чувственият орган, обектът, замърсяването и контакта.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 минути, Śūnyatā написа:

Това е етернализъм и изобщо не е будистка терминология, а псевдо-будистка. 

Ако не ти харесва думата Божествено, замени я с Татхагатагхарба.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 минути, Aumii написа:

Ако не ти харесва думата Божествено, замени я с Татхагатагхарба.

Не ми харесват "вечно" и "необусловено", такива феномени не се наблюдават. Думичките са обусловени от ума ти, който не е вечен и необусловен. 

Фройд беше писал, че всеки пише за това, което му липсва. Ти пишеш защото искаш да си специална, но не си и в теб няма нищо вечно. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 22 минути, Aumii написа:

Философията на Буда е много по-широкообхватна.

Дава отговор на много повече въпроси, на които другите религии не дават.

Това при положение, че имаш въпроси. 

Дава готови отговори или те кара да се замислиш? 

Едно става ясно, че не ти дава опит, а познание на Буда, което не знаеш дали е истина. 

Ти приемаш неговото за истина, но това не означава, че е истина. 

За теб той е по-убедителен. Това определено не те довежда до истината за теб и този свят. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

А какво наричаш "твоето истинско аз" при положение, че всеки момент се мени

Какво значи "се мени"? Ще дам няколко примера от ежедневието. Огледалото отразяващо различните светлинни лъчи променя ли се? А една въртяща се геометрична фигура, примерно триъгълник - променя ли се или само изменя относителното си местоположение в пространството? Или да вземем един по-сложен механизъм, примерно прожекционен апарат. Кое се изменя, след като механизмът си е един и същ, а само се сменят филмите? Промяната в самия апарат ли е, в принципа му на действие ли е или е само в практическото му действие? Тези теории за това какво дали нещо се променяло и т.н. са безсмислени ако не познаваш конкретния механизъм на действие на индивидуалното съзнание. Ама било вечно, ама не било вечно - има си конкретна структура и закони на действие и всъщност единствено от значение е да ги познаваш. Тогава и ще знаеш доколко са постоянни или непостоянни и в какъв точно смисъл са постоянни или непостоянни.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 12 минути, Shiniasu написа:

Какво значи "се мени"? Ще дам няколко примера от ежедневието. Огледалото отразяващо различните светлинни лъчи променя ли се? А една въртяща се геометрична фигура, примерно триъгълник - променя ли се или само изменя относителното си местоположение в пространството? Или да вземем един по-сложен механизъм, примерно прожекционен апарат. Кое се изменя, след като механизмът си е един и същ, а само се сменят филмите? Промяната в самия апарат ли е, в принципа му на действие ли е или е само в практическото му действие? Тези теории за това какво дали нещо се променяло и т.н. са безсмислени ако не познаваш конкретния механизъм на действие на индивидуалното съзнание. Ама било вечно, ама не било вечно - има си конкретна структура и закони на действие и всъщност единствено от значение е да ги познаваш. Тогава и ще знаеш доколко са постоянни или непостоянни и в какъв точно смисъл са постоянни или непостоянни.

Нищо не е едно и също в два последователни момента, въпреки че така изглежда. Желязото на апарата ръждясва, огледалото избледнява. Ти за ентропия не си ли чувал? Всеки момент се случват събития на промяна на атомно и субатомно ниво. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Нищо не е едно и също в два последователни момента, въпреки че така изглежда. Желязото на апарата ръждясва, огледалото избледнява. Ти за ентропия не си ли чувал? Всеки момент се случват събития на промяна на атомно и субатомно ниво. 

“в два последователни момента” от време, а ако няма време?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Нищо не е едно и също в два последователни момента, въпреки че така изглежда. Желязото на апарата ръждясва, огледалото избледнява. Ти за ентропия не си ли чувал? Всеки момент се случват събития на промяна на атомно и субатомно ниво. 

Абстрахирай се от конкретиката. Защото така добавяш допълнителни условия в примера. Все едно да кажеш, че формулата от физиката, че скоростта е равна на пътя делено на времето, не е вярна, защото в действителност имаме съпротивление на въздухо, пътят може да е наклонен и със завои и т.н. Ами не - допълнителните условия не променят формулата.

Твърдението, че всичко се променя е крайност, опит за абсолютизиране и съдържа противоречие в себе си. Проблемът както посочих е че се смесва универсалното, общото с конкретното. Ще дам груб пример с идеята да се различи принципа, а не да се търсят изключенията, които биха могли да се появят като се добавят допълнителни условия. Примерно твърдението, че листата са зелени вярно ли е или не е вярно? Ами в общия случай са зелени, но в действителност не само, че има изключения, но нито едно листо практически няма да остане завинаги зелено. Трябва ли сега да приемем твърдението "листата не са зелени" за правилно? Когато се правят обобщения трябва да се внимава, как се свързват с конкретните случаи. Ние тук сме си свикнали на конкретните примери, но тук е самсара. И на база на познатото тук правим изводи и за непознатото - примерно за арупа дхату, където съществуващото е изключително абстрактно.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Sleda написа:

“в два последователни момента” от време, а ако няма време?

 

преди 15 минути, Shiniasu написа:

Абстрахирай се от конкретиката. 

Фантазьори :)

1. Човек, който обича да фантазира; мечтател.

2. Прен. Човек, който не вижда или не иска да види реално нещата; несериозен човек. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 34 минути, Śūnyatā написа:

 

Фантазьори :)

1. Човек, който обича да фантазира; мечтател.

2. Прен. Човек, който не вижда или не иска да види реално нещата; несериозен човек. 

Всъщност ти фантазираш. И точно нежеланието ти да излезеш извън фантазиите ти доведе до тази реакция-бягство. По-удобно е като си се оградил със заучени фрази и цитати. 

А изводът ти е неуместен. Ако използвам отново примера с формулата за скоростта, то с какво познаването на тази формула прави познаващия я откъснат от реалността? Но за теб е важна квалификацията, която правиш, защото използваш същата тази квалификация като аргумент и причина да не помислиш по-сериозно над казаното, а вместо това да го отхвърлиш първосигнално. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Всичко е празно от атман или постоянна същност не е нихилизъм, а отричане на етернализма, който вярва в съществуването на постоянна, неизменна и вечна същност. Това "всичко", факта че пишем тук, изключва нихилизма. 

Идеята за Шунята или Празнотата от атман, или анатман, която е специфична за будизма и го отличава от всички останали религии също е празна и не е вечна, защото е обусловена от изразяващите я. Тя няма "своя" постоянна същност - това изключва етернализма. 

Наблюдението ти е заблуда. 

За какво наблюдение ми говориш?!

Нека повторя отново, въпреки че в цитатите от книгата на учителя Сяо всичко е обяснено съвсем понятно, но ще се опитам да го съкратя още повече: когато в будизма се говори за нихилизъм и етернализъм, това е изключително в контекста на индийските школи, които са съществували по времето на Буда. Разбира се сами по себе си нихилизмът и етернализмът съществуват и днес и са част от всякакви философии и възгледи.

Но да се върнем на контекста отпреди 2500 години: от една страна, имаме етерналисти, които вярват, че мисловното им съзнание е вечно и може да се преражда, че има богове, които са вечни, като Брахма например и дори го разглеждат като създател на света, и т.н. Те и днес са сред нас, като например всички религии, в които имаме бог създател, са етерналистични от тази гледна точка.

На другата крайност, са били нихилистите, за които добрите и лошите действия не дават резултат и един вид няма разлика между тях, след смъртта си чувстващите същества не се раждат отново, т.е. няма прераждане, и че всъщност никой не може да знае дали наистина има прераждане или няма и т.н. (за справка си прочети Апаннака сутта - тя е от пали канона и не би трябвало да имаш възражения). Тук се вписваш чудесно с досега изразените от теб идеи и затова си позволявам да те нарека нихилист. Впрочем в тези идеи няма нещо уникално или оригинално и те чудесно съответстват на възгледите на съвременната наука, което може би обяснява донякъде широкото им разпространение.

Учението на Буда обаче е по-различно и се отнася до средния път, до истинското аз и в крайна сметка отразява реалността на света на дхарма, като не е в никоя от крайностите.

 

преди 4 часа, dioib написа:

 Кое аз е по-истинско, твоето или моето, а?! При положение, че всеки от нас знае своето истинско аз.

п.п. Не мисли, че не познавам своето истинско аз. Бих смело казал, че моя опит е много по-голям от твоя. Той се базира и на чужди знания, а не само от личния ми опит.  Дали в действителност Буда е знаел?! 

Нека отбележа за яснота, че онова, което наричаш "истинско аз" при теб, няма нищо общо с истинското аз в будизма.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Не ми харесват "вечно" и "необусловено", такива феномени не се наблюдават. Думичките са обусловени от ума ти, който не е вечен и необусловен.

Именно, именно, точно така. Затова те и питам, след като умът ти е обусловен, защо смяташ, че ще постигнеш нирвана като се самоубедиш, че всичко е празно? Ако умът ти е обусловен, в някакъв момент идеите в него ще се променят и ще започнеш да смяташ, че примерно всичко има същност. После, разбира се, пак може да решиш, че нищо няма същност и т.н.

Как смяташ да се справиш с този проблем?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 23 часа, NVJ написа:

Фалсифицируемост

Има и друго любопитно, 

Има детектор на лъжата, но не и на истината. 

Някак си лъжата се установява но не и истината. 

За разлика от това има сериум на истината. 

Да, има доста парадокси, които някакви могат да се обяснят до известна степен от научна гледна точка, независимо, че не ще да са точни. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 17 минути, dioib написа:

Има и друго любопитно, 

Има детектор на лъжата, но не и на истината. 

Някак си лъжата се установява но не и истината. 

За разлика от това има сериум на истината. 

Да, има доста парадокси, които някакви могат да се обяснят до известна степен от научна гледна точка, независимо, че не ще да са точни. 

Добре де, гледай сега, от една страна всички сме равни, никой не знае повече от теб или не разбира нещо по-добре или поне с такова впечатление оставам от публикациите ти напоследък, а не разбираш, че се нарича "детектор на лъжата", защото се опитват да засекат отклонения, когато лицето излъже, точно както се нарича "серум на истината", защото се надяват, че като го инжектират на някой, той ще говори само истината, т.е. няма да може да лъже.

Както виждаш няма никаква мистерия, необходимо е само да имаш елементарна представа от начина на функциониране и тогава лесно разбираш защо е избрано едно име или друго.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 20 минути, Соник написа:

Именно, именно, точно така. Затова те и питам, след като умът ти е обусловен, защо смяташ, че ще постигнеш нирвана като се самоубедиш, че всичко е празно? Ако умът ти е обусловен, в някакъв момент идеите в него ще се променят и ще започнеш да смяташ, че примерно всичко има същност. После, разбира се, пак може да решиш, че нищо няма същност и т.н.

Как смяташ да се справиш с този проблем?

Реално проблем няма. Няма как да се убедя в този живот, че има същност, след като съм медитирал и разбрал на някакво ниво Четирите Благородни Истини.

Всичко е много просто, какъвто е умът ти в този момент, определя следващото му раждане, следователно не отричам закона на кармата или причинно-следствената връзка между феномените, които субективно преживяваме като реално обособени същности. 

Излизането извън матрицата на Самсара е възможно само след като се осъзнае начинът по който желанието поражда страданието, но това няма как да се случи без осъзнаване уникалната за будизма характеристика аната, отсъствието на постоянна същност у всички феномени. 

Тогава, съвсем естествено, спираш да желаеш "неща", които никога няма да бъдат завинаги твои и се концентрираш върху реалността такава, каквато е. Както са го правили древните будистки монаси, задоволявали са само основните си нужди, което е било достатъчно да поддържат илюзорното си съществуване и да разпространяват Дхарма.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 37 минути, dioib написа:

Има и друго любопитно, 

Има детектор на лъжата, но не и на истината. 

Някак си лъжата се установява но не и истината. 

За разлика от това има сериум на истината. 

Да, има доста парадокси, които някакви могат да се обяснят до известна степен от научна гледна точка, независимо, че не ще да са точни. 

Това е свързано с ограниченията на самата логика.

Ако приемем, че имаме само две логически стойности "истина" и "лъжа"
и е изпълнен закона за изключеното трето, тогава:
всичко, което не е "лъжа" трябва да е "истина" и обратното,
всичко, което не е "истина" трябва да бъде "лъжа".

Но тази двузначна логика е само една ограничена теория, докато реалният свят е по-богат от всяка теория: познатото е ограничено, докато светът е безкраен (или може би, но със сигурност
много по-голям).

Ако приемем някаква по-широка логика, например интуиционистка, тогава
за всяко твърдение трябва да разглеждаме и двете възможности :
трябва да докажем, че "е/не е" истина, и едновременно с това че "е/не е" лъжа,
без да приемаме по подразбиране, че "щом е лъжа, значи не е истина" или че 
"щом е истина, значи не е лъжа".

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 11 минути, NVJ написа:

Ако приемем някаква по-широка логика, например интуиционистка, тогава

за всяко твърдение трябва да разглеждаме и двете възможности :
трябва да докажем, че "е/не е" истина, и едновременно с това че "е/не е" лъжа,
без да приемаме по подразбиране, че "щом е лъжа, значи не е истина" или че 
"щом е истина, значи не е лъжа".

И защо така? Искам да кажа какъв е смисълът от това упражнение?

преди 25 минути, Śūnyatā написа:

Реално проблем няма. Няма как да се убедя в този живот, че има същност, след като съм медитирал и разбрал на някакво ниво Четирите Благородни Истини.

Всичко е много просто, какъвто е умът ти в този момент, определя следващото му раждане, следователно не отричам закона на кармата или причинно-следствената връзка между феномените, които субективно преживяваме като реално обособени същности. 

Излизането извън матрицата на Самсара е възможно само след като се осъзнае начинът по който желанието поражда страданието, но това няма как да се случи без осъзнаване уникалната за будизма характеристика аната, отсъствието на постоянна същност у всички феномени. 

Тогава, съвсем естествено, спираш да желаеш "неща", които никога няма да бъдат завинаги твои и се концентрираш върху реалността такава, каквато е. Както са го правили древните будистки монаси, задоволявали са само основните си нужди, което е било достатъчно да поддържат илюзорното си съществуване и да разпространяват Дхарма.

Напротив, има и още как. Произтича от онова, което казваш - умът е обусловен и следователно зависи от условия. С други думи, докато има определени условия, ще си мислиш, че няма същност, като се променят условията, спокойно може да решиш, че има същност. Ако твърдиш, че убеждението ти, че няма същност, никога няма да се промени, то означава, че смяташ, че не зависи от условия и се оказахме в етернализма.

Та какво правим?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 минути, NVJ написа:

Това е свързано с ограниченията на самата логика.

Ако приемем, че имаме само две логически стойности "истина" и "лъжа"
и е изпълнен закона за изключеното трето, тогава:
всичко, което не е "лъжа" трябва да е "истина" и обратното,
всичко, което не е "истина" трябва да бъде "лъжа".

Но тази двузначна логика е само една ограничена теория, докато реалният свят е по-богат от всяка теория: познатото е ограничено, докато светът е безкраен (или може би, но със сигурност
много по-голям).

Ако приемем някаква по-широка логика, например интуиционистка, тогава
за всяко твърдение трябва да разглеждаме и двете възможности :
трябва да докажем, че "е/не е" истина, и едновременно с това че "е/не е" лъжа,
без да приемаме по подразбиране, че "щом е лъжа, значи не е истина" или че 
"щом е истина, значи не е лъжа".

 

E, не съвсем. Ако си представим една територия- множество от истини, то "другото" е всичко извън тази територия до попълване на универсума. Обаче какво има в множеството на истините. Там не е една прекрасна истина, а безброй истини: "на 20.06.21 в Чепинци валя". "на 20.06.21 в Подгумер не валя","на 20.06.21 в Дупница бе влажно". Оттатък границата може да е и полуистина, и красива метафора, прим. "Дъгата е сива", "дъгата е обет с Йехова", "Някои минават под дъгата." Както става дума, извън истината не е място на лъжа, а на всичко друго, включително и лъжа.

Примерно на всеки градус на термометъра карате някой да казва топло ли му е или студено. Ще се убедите, че под топло се разбира тесен диапазон на приятно. Извън него е обаче както студеното, така и горещото. Искам да кажа, че не всичко, което не е топло е студено, не всичко, което не е истина е лъжа.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 7 минути, Соник написа:

Напротив, има и още как. Произтича от онова, което казваш - умът е обусловен и следователно зависи от условия. С други думи, докато има определени условия, ще си мислиш, че няма същност, като се променят условията, спокойно може да решиш, че има същност. Ако твърдиш, че убеждението ти, че няма същност, никога няма да се промени, то означава, че смяташ, че не зависи от условия и се оказахме в етернализма.

Та какво правим?

Проблем има за теб, защото не разбираш първата характеристика, непостоянството или анича.

Промяната не прави феномените необусловени и притежаващи постоянна същност, така че забележката ти е неоснователна. Те си остават обусловени и менливи. 

Отстрани изглежда смешно, някой който не познава собствения си ум и вярва във фантасмагории, защото в тях вярва учителят му, да ми казва как ще променя възгледите си. Несериозно е най-малкото. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Проблем има за теб, защото не разбираш първата характеристика, непостоянството или анича.

Промяната не прави феномените необусловени и притежаващи постоянна същност, така че забележката ти е неоснователна. Те си остават обусловени и менливи. 

Отстрани изглежда смешно, някой който не познава собствения си ум и вярва във фантасмагории, защото в тях вярва учителят му, да ми казва как ще променя възгледите си. Несериозно е най-малкото. 

Ти няма как да знаеш как изглежда отстрани, защото си вътре в дискусията. Това е някакъв несръчен опит да ме уязвиш, който издава известно безсилие.

Ако искаш, да изясним едно нещо: твоите възгледи имат ли присъщо съществуване? Защото ако нямат, означава, че подлежат на промяна и следователно в някакъв момент вече няма да смяташ същото като сега. Нали така?

Или имат присъщо съществуване и са вечни?

Прост въпрос - дано успееш да отговориш.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 минути, Соник написа:

Или имат присъщо съществуване и са вечни?

Прост въпрос - дано успееш да отговориш.

Нямат присъщо съществуване и не са вечни. Анича или непостоянството няма как да промени този факт. Мисля, че съм напълно ясен, но ти продължаваш да упорстваш, че съм етерналист и нихилист, което е несъвместимо с будисткия възглед. 

А истинското аз вечно ли е, постоянно ли е? 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Нямат присъщо съществуване и не са вечни. Анича или непостоянството няма как да промени този факт. Мисля, че съм напълно ясен, но ти продължаваш да упорстваш, че съм етерналист и нихилист, което е несъвместимо с будисткия възглед. 

А истинското аз вечно ли е, постоянно ли е? 

Чудесно, значи възгледът ти, че нищо няма присъщо съществуване и не е вечно, е непостоянен и съответно рано или късно ще се промени. С други думи, в даден момент вече ще имаш друг възглед и няма да смяташ, че нищо няма присъщо съществуване.

Тогава защо разправяш, че си се освободил благодарение на този възглед, след като, щом се промени, пак няма да си свободен? Какво е това освобождение като "тука има, тука нема"?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 минути, Соник написа:

Чудесно, значи възгледът ти, че нищо няма присъщо съществуване и не е вечно, е непостоянен и съответно рано или късно ще се промени. С други думи, в даден момент вече ще имаш друг възглед и няма да смяташ, че нищо няма присъщо съществуване.

Тогава защо разправяш, че си се освободил благодарение на този възглед, след като, щом се промени, пак няма да си свободен? Какво е това освобождение като "тука има, тука нема"?

Няма откъде да се появи това присъщо съществуване, за да променя възгледа си. Всички феномени са съставни, затова нямат присъщо съществуване. Такава е тяхната природа. Освободил съм се от възгледа за съществуването на някаква постоянна същност. Няма сила в света, която да ме накара да мисля, че феномените имат присъщо, независимо, реално съществуване. 

Умишлено избягваш въпроса който ти за дадох, защото не знаеш как да отговориш. 

Истинското аз вечно ли е, постоянно ли е?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Истинското аз вечно ли е, постоянно ли е?

 
 
"То не познава нито раждането, нито смъртта,
То не е нито постоянно, нито непостоянно,
То не е едно и не е разделено,
То никога не е идвало и никога не си е тръгвало."
 
В тази първа строфа са изброени осемте отрицания, които характеризират истинското аз. То е вечно, т.е. никога не се е раждало, което следователно означава, че не може да умре. По тази причина можем да кажем, че то е постоянно.
 
В същото време всичко, което истинското аз проявява (мисловното съзнание, тялото, ...), се ражда и умира.
Всички кармични семена, които са складирани в истинското аз и от които ще се породят тези проявления, когато са налице необходимите условия, са следователно преходни, т.е. непостоянни. 
 
 
преди 8 часа, dioib написа:

Това при положение, че имаш въпроси. 

Няма такъв човек който да няма въпроси, защото няма такъв, който да знае всички отговори.

преди 8 часа, dioib написа:

Едно става ясно, че не ти дава опит, а познание на Буда, което не знаеш дали е истина. 

За да разбереш дали учението на Буда е истина или не, следва само да наблюдаваш живота - твоя и на околните.

От там можеш да си направиш много изводи и да стигнеш до много заключения.

Буда не те кара да го следваш сляпо и да му вярваш. Той ти пояснява законите на Мирозданието и причините и следствията по които действат тези закони.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 часа, Соник написа:

Както виждаш няма никаква мистерия

Не говоря за някаква мистика....

"Любопитното" е, че всеки може да разбере кога е лъжовен аза му, т.е. не е себе си, но не и да разбере истинското си аз. След което да реши кое да покаже на другия. Примерно ... Мнозина показват лъжовно аз. Не осъзнават, че някой спокойно може да го разпознае. Естествено това не е свързано с вербалното, а с невербалното. = Погледнато през "новата религия". 

Принципно на това което му викате вие будистите "истинско аз", то спокойно може се замени с душа в този свят, а иначе дух. Да, във всеки от нас има Светъл дух вдъхнат при раждането му, но в последствие може да потъмнее. Принципа е елементарен: Раждаш се чиста душа. В последствие може да тя да бъде замърсена, но може и да бъде изчистена отново. 

Или какво, и ти си от уния които имат спомени преди да се родят?! А, дали са твои?!  

преди 5 часа, NVJ написа:

Това е свързано с ограниченията на самата логика.

Логиката е следната: Не всяка неистина е лъжа, но трудно се доказва истината, а не лъжата. 

Приемайки, че нещо е истина, то в последствие, ако се натъкнем на противоречие ще се разбере, че няма как нещото да е истина и следователно е неистина. В последствие може, ако ни интересува да разберем дали е лъжа. 

Приемайки, че нещо не е истина, то не означава, че натъквайки се на противоречие ще разберем, че нещото е лъжа. В последствие, ако ни интересува може да разберем дали е истина.

Ще ползвам клишето: На лъжата краката са къси. ;) 

Или какво, не ти се е налагало да лъжеш ли?! Или пък многократно да не си казвал истината?! 

преди 1 час, Aumii написа:

За да разбереш дали учението на Буда е истина или не, следва само да наблюдаваш живота - твоя и на околните.

От там можеш да си направиш много изводи и да стигнеш до много заключения.

Да, именно наблюдавайки живота моя и на околните правя извод, че учението на Буда не е истина. И?!

Защо Буда след като е бил мъдър не е премахнал въпросното?! О не са му повярвали ... и защо?! :)  

Ти самата обърна внимание, че има доволно насилие ... Няма насилие единствено в манастирите. Та, след като си решила да следваш Буда, то ходи в някой манастир ... :) 

п.п. Лено може да клеветиш Христос ... :) Ами сега ... :) 

И да напомня, че ерата в която живеем е спрямо Рождество Христово, а не Рождество на Буда ... :) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 22 часа, Соник написа:

че си се вкопчил в една идея, че всичко е празно и лишено от същност

Това е конвенционална истина, а не идея на Шунята.

Лесно можеш да го опровергаеш, ако посочиш контра пример.

Само дето до сега никой не е успял да посочи такъв.

преди 2 часа, Aumii написа:
"То не познава нито раждането, нито смъртта,
То не е нито постоянно, нито непостоянно,
То не е едно и не е разделено,
То никога не е идвало и никога не си е тръгвало."

 

Така се обяснява липсата на себеприрода у феномените.

Фактът е част от съзнанието.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване