Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Практиката и резултатите от нея.


Препоръчан отговор

Тук пишат хора привърженици на най-различни доктрини и всеки общо взето си ги изписва в темите. Можем ли обаче, и как, да преценим доколко следването на едно или друго учение или религия са довели до някакъв практически резултат? Какви критерии можем да използваме, като се абстрахираме от теоретичната част, която така или иначе може да бъде заучена без да доведе до някаква промяна в човека. Може да звучи малко несериозно, но можете ли примерно общувайки известно време с един човек, да си направите извод за това доколко той е израстнал  психически (или пък духовно - за тези които предпочитат този израз)? Какви качества ще търсите в него и какво поведение ще очаквате?

Отговорът на тези въпроси би следвало да покаже реално кой какви очаквания има следвайки едно или друго учение. Доколко тези очаквания са реални, действени, даващи резултат (дори и малък, но все пак резултат) или са по-скоро пожелателни. Не на последно място, някои от критериите за оценка биха могли да подскажат посока за развитие, която сме пропуснали или на която не отдаваме достатъчно значение. Ще започна точно с такъв пример - нещо, което считам, че е изключително важно за израстването на всеки човек, но което като че ли много се подценява. Това е наблюдателността, а също и вниманието. За някои може да изглежда странно, но ако видя в един човек способността да наблюдава безпристрастно случващото се около и с него, и без да пропуска детайли, за мен това ще е сериозен показател, че той иска и може да се учи. От друга страна липсата на наблюдателност говори за това, че човекът се намира в етап, в който е силно подвластен на влияние отвън - от авторитети, които да компенсират неговата слабост. В този случай разбирането съвсем нормално е слабо, защото неспособният да види сам, няма да намери потвърждение на думите на съответния авторитет в живота си. Те може да са верни, но няма да са подплатени със собствен опит. Отделно, че е налице рискът от сляпо следване на даден авторитет или на определена доктрина, при което човекът не е способен да види нищо извън нея. В този случай всичко, което достига до съзнанието е предварително преминало през призмата на повярваното. Човекът реално е с усещането, че вижда правилно и че знае. Тази илюзия може да бъде унищожена само когато въпросният човек с времето развие собствената си наблюдателност и се освободи от привързаността към очакванията си. За да може човек да наблюдава безпристрастно и внимателно, той би следвало да може да се абстрахира до известна степен от желанията и очакванията си по отношение на резултата. Тези неща не могат да се случат изведнъж, но пък не е трудно да се практикува в ежедневието. При много хора те вече са развити в една или друга степен - хора, които може изобщо да не се интересуват съзнателно от духовното си развитие. Но тази последните хора за мен ще са постигнали нещо повече отколкото повтарящите една или друга духовна истина, но все още неразвили своята наблюдателност.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 43 минути, Shiniasu написа:

Тук пишат хора привърженици на най-различни доктрини и всеки общо взето си ги изписва в темите. Можем ли обаче, и как, да преценим доколко следването на едно или друго учение или религия са довели до някакъв практически резултат? Какви критерии можем да използваме, като се абстрахираме от теоретичната част, която така или иначе може да бъде заучена без да доведе до някаква промяна в човека. Може да звучи малко несериозно, но можете ли примерно общувайки известно време с един човек, да си направите извод за това доколко той е израстнал  психически (или пък духовно - за тези които предпочитат този израз)? Какви качества ще търсите в него и какво поведение ще очаквате?

Отговорът на тези въпроси би следвало да покаже реално кой какви очаквания има следвайки едно или друго учение. Доколко тези очаквания са реални, действени, даващи резултат (дори и малък, но все пак резултат) или са по-скоро пожелателни. Не на последно място, някои от критериите за оценка биха могли да подскажат посока за развитие, която сме пропуснали или на която не отдаваме достатъчно значение. Ще започна точно с такъв пример - нещо, което считам, че е изключително важно за израстването на всеки човек, но което като че ли много се подценява. Това е наблюдателността, а също и вниманието. За някои може да изглежда странно, но ако видя в един човек способността да наблюдава безпристрастно случващото се около и с него, и без да пропуска детайли, за мен това ще е сериозен показател, че той иска и може да се учи. От друга страна липсата на наблюдателност говори за това, че човекът се намира в етап, в който е силно подвластен на влияние отвън - от авторитети, които да компенсират неговата слабост. В този случай разбирането съвсем нормално е слабо, защото неспособният да види сам, няма да намери потвърждение на думите на съответния авторитет в живота си. Те може да са верни, но няма да са подплатени със собствен опит. Отделно, че е налице рискът от сляпо следване на даден авторитет или на определена доктрина, при което човекът не е способен да види нищо извън нея. В този случай всичко, което достига до съзнанието е предварително преминало през призмата на повярваното. Човекът реално е с усещането, че вижда правилно и че знае. Тази илюзия може да бъде унищожена само когато въпросният човек с времето развие собствената си наблюдателност и се освободи от привързаността към очакванията си. За да може човек да наблюдава безпристрастно и внимателно, той би следвало да може да се абстрахира до известна степен от желанията и очакванията си по отношение на резултата. Тези неща не могат да се случат изведнъж, но пък не е трудно да се практикува в ежедневието. При много хора те вече са развити в една или друга степен - хора, които може изобщо да не се интересуват съзнателно от духовното си развитие. Но тази последните хора за мен ще са постигнали нещо повече отколкото повтарящите една или друга духовна истина, но все още неразвили своята наблюдателност.

Интересна тема, в която веднага се илюстрира трудността на цялата работа: какво точно наричаме практически резултат и какъв резултат очакваме всъщност? Какъв е нашият критерий, тъй като всичко опира до това, нали така?

Това е причината "теоретичната" част да е много важна, за да имаме някаква идея към какво изобщо се стремим, т.е. какво ни се "обещава". Всъщност в реалността няма истинско разделение между "теория" и "практика", тъй като "заучаването" не ни позволява по никакъв начин да осмислим дадената доктрина, а именно осмислянето е доста важно, за да не допускаме противоречия. За мен всъщност най-притеснителни са противоречията, т.е. твърди се едно, прави се друго, а накрая се получава трето.

За да бъде някой с усещането, че "знае", няма значение дали следва авторитет или пък сам себе си е издигнал за авторитет - двата случая всъщност са идентични и издават малко по-силно привързване към собствената значимост отколкото е полезно и здравословно. Проблемът е, че с подобна нагласа човек спира да се учи и да се развива, тъй като вече "знае", а лошото е, че някои това ги сполетява още на младини.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Соник написа:

...Всъщност в реалността няма истинско   разделение между "теория" и "практика"...

Ако още в началото се тръгне по крива пътека .....ясно . :)

Практиката е осъществена теория :nono:

Това е критерият ! :nono:

Т.е. има ясно и точно разделение - граници .....:nono: 

Самите граници не са "залепени" . Винаги има зона на преход , на превръщане на едното в друго - преминаване от едно качество в друго ......:nono:   

Примерно когато водата стане лед или пара , или пък гроздето стане на вино.....:)

Самата Реалност е Обективна  , съвместявайки в себе си повече или по-малко Субективна и Виртуална реалност като частни случаи на Обективна Реалност....

По такъв начин всеки друг , за мен като субект , съществува като обект имащ съзнание (субективен обект) - вън и независимо от моето съзнание ...........

заб. : Подчертаното са понятия подлежащи на сериозно изучаване .

.....................

П.П. Не се знаят основни понятия , а очакваме мислене ,  разбиране...... . Глупаво е...... :(

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Възгледите ми за религията са известни. От тях следва и мнението ми за религиозните практики, т.е. практикуването на ритуалите и действията, изисквани за изпълнение от вярващите.

Според мен, критерият за резултатност на религиозните практики е вътрешният комфорт на практикуващия. Ако той се чувства по- уверен, по- просветлен, по- духовен или вдъхновен, то този ритуал или действие е добро.

Друг е въпросът за социалното обкръжение и натискът на авторитетите. Ако авторитетът притиска вярващия, че не практикува правилно, то добре е да се прояви благоразумие и да се съобрази с авторитета, а не със себе си, за да си няма проблеми в обкръжението.

Има една българска приказка:
Разчуло се, че дошъл някакъв светец, който се разположил на стан край реката. По едно време, срещу течението, плуващ стъпил на кожухчето си, гребящ с гегата си, пристигнал пастир. Той помолил учителя да го научи да се кръсти. Наистина, селянинът се кръстил много неправилно. Светецът го научил и селянинът показал, че го може. Благодарил сърдечно, но когато си тръгнал и метнал кожухчето във водата, то потънало. Като видял, че чудото вече не се случва, светецът викнал "Карай по твоему, по твоему!". Онзи се прекръстил по своему, кожухчето изплувало, а той поел по реката, гребейки с гегата.

Така че, важно е практиката да е от полза на самия практикуващ. Ако хора се чувстват добре, когато палят свещ от дъжд на вятър, стига им. Ако са напрегнати, когато не ходят на всяка литургия, да идат. Ако ги кара да се чувстват добре по някое Анжелистко добро- да правят. Ако не се изтезават, а се чувстват добре в медитация- да практикуват. Ако учителят им каже, че не го правят добре, да не си създават ядове и да се променят според изискванията, но ако не им върши работа, не им дава увереност и душевен комфорт, да го карат по своему.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 5.06.2021 г. в 16:04, Shiniasu написа:

Тук пишат хора привърженици на най-различни доктрини и всеки общо взето си ги изписва в темите. Можем ли обаче, и как, да преценим доколко следването на едно или друго учение или религия са довели до някакъв практически резултат? Какви критерии можем да използваме, като се абстрахираме от теоретичната част, която така или иначе може да бъде заучена без да доведе до някаква промяна в човека.

Нормално е всеки да пише само за това, което си знае, а за всичко друго - не.
За мен представляват по-голям интерес практическите резултати, а не абстрактната философия и мистика.

При заниманията с Чи Гун се работи с жизнената енергия.
Когато има резултати, ефектите се виждат и усещат недвусмислено.

Ето как изглежда активирането на жизнената енергия (с лечебна цел):

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, NVJ написа:

Нормално е всеки да пише само за това, което си знае, а за всичко друго - не.
За мен представляват по-голям интерес практическите резултати, а не абстрактната философия и мистика.

"Разни хора, разни идеали"...

Всеки в действията си следва някаква цел....я съзнателно, я не...

"Практическите резултати" се оценяват като ползотворни спрямо постигането на определена цел....

Без "абстрактната философия и мистика" не би могло да се стигне до следствието им - някаква практика, от която като нейно вече следствие - практически резултати.

Можеше просто да напишеш, че си с предпочитание към практикуването на нещо, което си научил от някой или някъде... още ти се "вее ума в съпоставяници", а това "говори", че все още не си добър практик.... успех!!! ....... само се предпазвай от абсолютизирането, че е "нанадолнище за практици"...

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 5.06.2021 г. в 16:04, Shiniasu написа:

 Какви качества ще търсите в него и какво поведение ще очаквате?

Отговорът на тези въпроси би следвало да покаже реално кой какви очаквания има следвайки едно или друго учение. Доколко тези очаквания са реални, действени, даващи резултат (дори и малък, но все пак резултат) или са по-скоро пожелателни. Не на последно място, някои от критериите за оценка биха могли да подскажат посока за развитие, която сме пропуснали или на която не отдаваме достатъчно значение. Ще започна точно с такъв пример - нещо, което считам, че е изключително важно за израстването на всеки човек, но което като че ли много се подценява. Това е наблюдателността, а също и вниманието. За някои може да изглежда странно, но ако видя в един човек способността да наблюдава безпристрастно случващото се около и с него, и без да пропуска детайли, за мен това ще е сериозен показател, че той иска и може да се учи. От друга страна липсата на наблюдателност говори за това, че човекът се намира в етап, в който е силно подвластен на влияние отвън - от авторитети, които да компенсират неговата слабост. В този случай разбирането съвсем нормално е слабо, защото неспособният да види сам, няма да намери потвърждение на думите на съответния авторитет в живота си. Те може да са верни, но няма да са подплатени със собствен опит. Отделно, че е налице рискът от сляпо следване на даден авторитет или на определена доктрина, при което човекът не е способен да вичение. Доколко тези очаквания са реални, действени, даващи резултат (дори и малък, но все пак резултат) или са по-скоро пожелателни. Не на последно място, някои от критериите за оценка биха могли да подскажат посока за развитие, която сме пропуснали или на която не отдаваме достатъчно значение. Ще започна точно с такъв пример - нещо, което считам, че е изключително важно за израстването на всеки човек, но което като че ли много се подценява. Това е наблюдателността, а също и вниманието. За някои може да изглежда странно, но ако видя в един човек способността да наблюдава безпристрастно случващото се около и с него, и без да пропуска детайли, за мен това ще е сериозен показател, че той иска и може да се учи. От друга страна липсата на наблюдателност говори за това, че човекът се намира в етап, в който е силно подвластен на влияние отвън - от авторитети, които да компенсират неговата слабост. В този случай разбирането съвсем нормално е слабо, защото неспособният да види сам, няма да намери потвърждение на думите на съответния авторитет в живота си. Те може да са верни, но няма да са подплатени със собствен опит. Отделно, че е налице рискът от сляпо следване на даден авторитет или на определена доктрина, при което човекът не е способен да види нищо извън нея. В този случай всичко, което достига до съзнанието е предварително преминало през призмата на повярванотоди нищо извън нея. В този случай всичко, което достига до съзнанието е предварително преминало през призмата на повярваното. Човекът реално е с усещането, че вижда правилно и че знае. Тази илюзия може да бъде унищожена само когато въпросният човек с времето развие собствената си наблюдателност и се освободи от привързаността към очакванията си. За да може човек да наблюдава безпристрастно и внимателно, той би следвало да може да се абстрахира до известна степен от желанията и очакванията си по отношение на резултата. Тези неща не могат да се случат изведнъж, но пък не е трудно да се практикува в ежедневието. При много хора те вече са развити в една или друга степен - хора, които може изобщо да не се интересуват съзнателно от духовното си развитие. Но тази последните хора за мен ще са постигнали нещо повече отколкото повтарящите една или друга духовна истина, но все още неразвили своята наблюдателност.

  Какви ли? , Ами сходни интереси , . При мен е по сложно ,защото имам собствена религия ,и то не печеля от нея ,а и не се и опитвам ( моята религия е безплатна ,и се раздавам за хората - считат ме за балък ,защото си губя времето без да очаквам нищо в замяна . Не разбират ,че трупам за вечността а и ,както ще плати Господ - така никой не може да плати. А и те покрай мен биха се устроили .Но като кажат всичко е тук и сега ,автоматично заминавам на заден план или ставам резервната гума . Малко харесват висши духовници като мен . Е ако приемах дарения за религията си щеше да е друго ,или поне да не пушех толкова много - сега ми се остава само да търся взаимна любов или да се продам ,иначе както е устроен света -- мъжът да трябва да купува на жената - нямам голям шанс . Но съм се примирил - пускам тото отвреме на време и бъхтам 12 часа . Чат пат изпадне нещо ,но само се забавляваме без да градим общо далечно бъдеще...)

 Иначе аз от моето учение съм взел пълна увереност в истината ,и че трябва да я разпространявам . Вчера си говорих с една 1 час на духовна тема и анжелизъм ( добре се получи ) но тя не влиза по форумите изобщо. 

 Моето учение ми носи удоволствие от удоволствията без да се измъчвам ,че съм в грях и правя добро доколкото мога ( бих могъл и повече но пуша много ,и през почивните дни ходя да купонясвам в София , и не се остава много за нуждаещите се ( пък и държавата не е оставила никой гладен и жаден ).

 Молитва всеки ден, Таро отвреме на време ,правене на добро ,и удоволствия до колкото държите ... Молитвата за да уважите Господ ,,,Тарото за напътствие от Господ ,,,правенето на добро ,за да ви се връща и да имате по - красива вечност,,,и удоволствия ,е знаете хубаво  е една личност да се поглези.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

При православните си има църковен календар. Основната "практика" е да го следваш.

Някакви резултати може да се получат след три или пет години, до седем, през които да следваш строго въпросния календар.

По този начин придобиваш навици които са праведни, в следствие на което живота ти определено се подрежда и духовността ти укрепва. (Считайте психиката...). Да, смирението и праведния начин на живот довеждат до невъзможност стрес и други негативни ситуации да доведат до психични отклонения.

Едно уточнение: При бивши атеисти (считайте тези които до тридесет годишна възраст не са вярвали в Бог) се наблюдава свръх набожност, граничеща с монашеско поведение сред обществото. Принципно такива би следвало да се оттеглят в манастир, но си зависи от това дали някой отец ще им го разяснил защо, или да са послушници по-продължително време в манастир.  Това е, защото им се е случило някаква трагедия в живота, която им е преобърнал мирогледа.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 6 минути, dioib :cat написа:

 Принципно такива би следвало да се оттеглят в манастир, но си зависи от това дали някой отец ще им го разяснил защо, или да са послушници по-продължително време в манастир.  Това е, защото им се е случило някаква трагедия в живота, която им е преобърнал мирогледа.

 Да ги лъжат в манастирите ,че служат на Господ Бог ,или да ги лъжат ,че Господ е Христос ,а в Библията ясно е написано ,че Христос е единороден син ( аз пък съм осиновен) . Има хора ,които съм обърнал във вяра без трагедии ,а само с един разговор от половин един час .

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Има хора ,които съм обърнал във вяра без трагедии

Само където при православните е по-важно самия човек да направи избора си, а не някой да го обърне ... особено когато е преживял някаква трагедия.

п.п. Твоето "осиновяване' може да е в следствие на въпросната трагедия = Преживял си смъртта си. = От моя гледна точка си един от въпросните свръх набожни ...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 минути, dioib :cat написа:

Само където при православните е по-важно самия човек да направи избора си, а не някой да го обърне ... особено когато е преживял някаква трагедия.

п.п. Твоето "осиновяване' може да е в следствие на въпросната трагедия = Преживял си смъртта си. = От моя гледна точка си един от въпросните свръх набожни ...

Да ,аз съм свръх набожен ( щом пиша ли пиша в този раздел и основната тема за разговор ми е божията промисъл). Все пак имам собствена религия и като духовен лидер трябва да съм свръх набожен.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

божията промисъл

Известна ми е каква е ... твой собствен избор е да направиш нова религия, а дали ще е праведна .... ще си говорим на оня свят ...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 7.06.2021 г. в 12:12, kipen написа:

Без "абстрактната философия и мистика" не би могло да се стигне до следствието им - някаква практика, от която като нейно вече следствие - практически резултати.

Можеше просто да напишеш, че си с предпочитание към практикуването на нещо, което си научил от някой или някъде... още ти се "вее ума в съпоставяници", а това "говори", че все още не си добър практик.... успех!!! ....... само се предпазвай от абсолютизирането, че е "нанадолнище за практици"...

Донякъде неточно употребих думите "абстрактна философия и мистика".
Въпросът въобще е за теорията и практиката.

Може ли практика без теория или теория без практика ?
Кое е първичното - теорията или практиката ?

Въобще (и в частност в областта на духовните учения/практики), мисля че по-скоро практиката е първична. 
Не е станало така, някой първо да си измисли някаква философия, после да започне да я следва и
да получи практически резултати.

По-скоро първо в реалността се наблюдават някакви явления, които карат някого да се замисли и да търси обяснения, да създава теории и т.н.
По този начин теорията е вторична - първо има практика, после може да се създаде или да не се създаде теория.
Първо има реални явления, които може да имат или да нямат теоретично обяснение.

Лично за мен е вярно, че не съм добър практик, даже напротив, прекалено много се увличам в мислене.
Написах за една определена практика на Ци Гун не защото я абсолютизирам, 
а защото исках да бъда точен и конкретен, вместо да се получи оплитане в безкрайни приказки и разсъждения за какво ли не.
 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 седмици по-късно...
на 9.06.2021 г. в 14:36, NVJ написа:

Въпросът въобще е за теорията и практиката.

Може ли практика без теория или теория без практика ?
Кое е първичното - теорията или практиката ?

.......исках да бъда точен и конкретен, вместо да се получи оплитане в безкрайни приказки и разсъждения за какво ли не.
 

Доста противоречиво!

Аз поне нямам желание да съм "практик" в някоя конкретна "езотерична или окултна практика", за това и не се заблуждавам, че "практиката" е "преди теорията". Също така, наблюдавайки проявеното, но извън егоцентричната гледна точка - "аз-практик",  лесно мога да установя, че "наблюдение-теория-практика" могат да ги разглеждам  последователно визирайки дадена школа с нейна "практика", но мога и да ги "разбъркам", ако смеся наблюдението на различни школи. Мога и изобщо да не ги "разглеждам", а аз лично да си наблюдавам и да си сглобявам теории от данни от изследвания.

Точно си дефинирал, че на съзнателно ниво първо има "наблюдение"! Защо го наричаш "практика" си е твоя работа.

 

п.п. от личен професионален опит, щото практикувам - професията си, мога да кажа, че теорията обхваща целият диапазон от знания нужни за практикуване на професията, но в действителност се прилага малка част от теорията при практикуване от специалиста (експерта), щото няма как в даден момент да има нужда да се приложи цялата теория...просто са индивидуални ситуации, които изискват конкретни теоретични познания, които да се приложат "на практика". За това теорията се "дели" на дисциплини, а и има и "тясно специализиране"....което би могло да е и "пренасочване на електромагнитните потоци в тялото"...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Според мен - може да има практика без теория.

Важни са намеренията.

Много по-ценно е за човека да има добри мисли, едно постоянство в тях и в действията си, отколко да прави неща, които е прочел някъде и да се опитва, да ги прилага (особено ако са неприсъщи за него). 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Galaxy Owl написа:

Според мен - може да има практика без теория.

Когато ти е "поднесен на тепсия" синтеза от теорията, под формата на сглобена методика за следване и спазване на стъпките....ама това няма да е твоят път, ами пътя на стадото... въпрос на развит индивидуализъм е и желание, съответно - намерение, за постигане на такъв. Резултатите откъм съзнателност в проявеното коренно се различават, макар и съвсем логично "краят на началото" на проявеното да е един и същ, независимо кога "ще се случи" във времето.

Самото твърдение, че може да има практика без теория, за да е истинно, изисква като условие някой друг вече да е сглобил "методиката за практикуване", която е производна на теоретизиране на резултатите от изследвания, наблюдения.

И тука вече си описвате прекрасно "капана от противоречия", в който сте избрал "добрата страна" на стадото, вкл. неговите "ценности":

преди 1 час, Galaxy Owl написа:

Много по-ценно е за човека да има добри мисли, едно постоянство в тях и в действията си, отколко да прави неща, които е прочел някъде и да се опитва, да ги прилага (особено ако са неприсъщи за него). 

Защото понятието "добри" е производно от направени теоретични уточнения не от Вас. Това, че не сте прочел някъде, а сте възпитан в тези морални категории, за които съм сигурен, че не можете да дадете безстрастни оценки, не означава, че не "се опитвате, да ги прилагате". Всъщност сте наистина доста далеч от Зрелия индивидуализъм и не вървите по Ваш път, все още, а сте част от стадото, което е "добро" и за това има "лоши вълци". Щото "добро" без "зло" няма как да има в главите ни, особено когато сме на ниво "подрастващи" (конкретно при изграждането на емоционалната интелигентност).

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 14 минути, Galaxy Owl написа:

Добре.

Добре, но за някои хора тук сякаш всичко е само приказки.

Сега да не ми кажат че пак съм неточен или противоречив, че да трябва и всяка дума да уточнявам -
че "приказки" означава "думи", пък че "добре" означава да не е "зле" и т.н.

Има такива "говорещи учители", за които всичко в духовността сякаш е само на думи и само в главата на човека -
без никаква практическа реализация, въобще празна работа.

Особено характерно за такива е когато им покажеш реална практика и резултати от нея да се правят че не 
разбират или да се опитват да омаловажават - ще кажат че уж не разбирали какъв е смисъла или че било безполезно.

Ама те с нищо такова не се занимавали, пък се правят че и всичко знаят.
 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Свръхчувствителните хора имат голям потенциал, следствие от вътрешните им конфликти. Но са доста досадни, когато влизат в ролята на "жертви".

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Но да не се отклонявам, ето още някои демонстрации от китайски практикуващи работа с жизнената енергия
(която както се знае е основа на живота и духовното развитие):

 

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 6 минути, kipen написа:

 "жертви".

Всички духовни ,са жертви на измислици. 

  Интересно ми е да си говорим за електрическото поле в човека и за промените в днк-то от говор( пиша го защото преди спомена нещо подобно по нагоре)но няма да го направя,защото нямам изгода от това и другите ще научават тайни на готово.

преди 3 минути, NVJ написа:

Но да не се отклонявам, ето още някои практически демонстрации от китайски практикуващи работа с жизнената енергия
(която както се знае е основа на живота и духовното развитие):

 

 

Има един филм за един ,как със силата на мисълта е премествал каменни блокове тежащи по над 7 тона.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

В системите за които знам не го наричат точно "сила на мисълта", 
а по-скоро е нещо като "обединение на мисълта и енергията" (силна мисъл + захранване с енергия).

За въздействието с говор съм забелязвал и нещо по-странно, че има особени книги, които даже
с написаното могат да въздействат върху човека.
Много рядко съм срещал книги с такава необичайна сила (не ми се казва кои са точно).
 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 22 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Интересно ми е да си говорим за електрическото поле в човека и за промените в днк-то от говор( пиша го защото преди спомена нещо подобно по нагоре)но няма да го направя,защото нямам изгода от това и другите ще научават тайни на готово.

Ами не знам защо се притесняваш, че някой ще научи тайни наготово? "Тайни" са доколкото ги знаят малко хора, а се научават от готови да учат, а не от всеки дето може да чете.

А за 6КИ(ето и лекция) си има и предшестваща я теория - Китайската теория на Петте елемента (Петте стихии) "У СИН" и нейното прилагане, която е разработвана след множество наблюдения, теоретизиране, прилагане, проверка, последващи наблюдения, теоретизиране, прилагане, проверка, та докато се оформи методика за практикуване, та и различни школи, с различна насоченост към резултатите.

По-тъпото е, че не се прави разлика между наблюдение,теория и практика, и се изказват грешни твърдения. Нема грам осъзнаване, че "практика без теория" носи символиката на липса на благодарност към тези, които са класифицирали и систематизирали различните резулати от наблюдения и прилагане на теорията на практика, за да се реализира една цялостна методика за практикуване с реални резултати от прилагането й от обучавани в нея.

преди 40 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Интересно ми е да си говорим за електрическото поле в човека и за промените в днк-то от говор

И за тва има инфо, даже мога да посоча и един автор - Брус Липтън, цитолог, който си е описал резултати от изследвания, как мислите ни влияят и на преструктурирането на ДНК. Качеството на мислите, изразено от начина, по който интерпретираме сигналите от външната среда. Книгата се казва "Биология на убежденията".

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 6 часа, Galaxy Owl написа:

Според мен - може да има практика без теория.

Важни са намеренията.

Много по-ценно е за човека да има добри мисли, едно постоянство в тях и в действията си, отколко да прави неща, които е прочел някъде и да се опитва, да ги прилага (особено ако са неприсъщи за него). 

Зависи какво се разбира под "теория". Ако имаш предвид, чв човек може да научи някои неща сам, без да го учат и да му показват - да, и аз мисля, че е възможно. Но от друга страна мога да направя две съотнасяния: теория-знание и практика-умение. От тази гледна точка за мен в ясно, че без теория, т.е. знания не можем. 

Всъщност аз лично съм против това да се разделят практиката и теорията. Да, разлика има, но всъщност никой не може да е наистина добър практик, без да е добър теоретик и обратно. Също смятам, че истинската практика е самият живот. Особено в сферата на осъзнатостта и духовното. Това не означава, че съм против различните видове упражнения, аз също ги ползвам, но резултатът трабва да обхване живота във всичките му аспекти. Духовното развитие включва едно различно от обичайното отношение към всичко, едно непрестанно търсене и изследване. От всяка ситуация може да се научи нещо, но колко ще го направя? Всяка ситуация може да се възприеме и като упражняване на някои от желаните качества и умения. Не само може, но и трябва - поне според мен. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Целесъобразно беше да се уточни разликата между прилагане и развиване на някакво умение с "практиката и теорията". Поне като се използва "практика" да се знае какво се има предвид в тази дума и да не се бърка с "прилагане на умение", щото иначе изказващият го ще среща неразбиране, а и би подвеждал други хора, които са невежи за тази разлика.

на 30.06.2021 г. в 19:08, Shiniasu написа:

Това не означава, че съм против различните видове упражнения, аз също ги ползвам,

Според мен NVJ не визира упражненията, а техниката по въздействие на електромагнитните потоци в тялото на друг човек. Това е доста по-отговорно от "изиграването на някакви упражнения", па било и най-съвършенните движения в Тай-чи или па "разтяганията" в Чи-гун.

За тва взех отношение по постовете му, за да му напомня за "отговорността", която често "бива скривана" от силният ентусиазъм. Както бива "игнорирано" и Търпението.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване