Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Защо човешкият мозък е склонен да "(при)вижда" лица дори върху Луната


Препоръчан отговор

Защо човешкият мозък е склонен да "вижда" лица дори върху Луната

Стоян Гогов

Човешкият мозък сякаш е програмиран да вижда човешки лица там, където не може да съществуват - върху Луната, върху пластмасови бутилки, играчки, прахосмукачки, писа електронното издание "МедикалЕкспрес". Има хора, които са сигурни, че са видели лицето на Христос върху сандвич.

Досега учените не знаеха защо мозъкът реагира така, когато обработва зрителни сигнали и ги интерпретира като лица.

Невролози от университета на Сидни установиха, че човешкият мозък идентифицира и анализира реални човешки лица по същия начин, както идентифицира илюзорни лица.

"От гледна точка на еволюцията изглежда, че предимството от това никога да не пропуснеш лице надделява над грешките, когато неодушевени обекти са възприемани като лица", каза проф.Дейвид Але, ръководител на изследването на факултета по психология в университета.

"Способността бързо да виждаш и засичаш лица е предимство, но системата действа, като прилага един груб образец от две очи над нос и уста. Много неща може да се впишат в този образец и това да предизвика реакцията на разпознаване на лице", каза той.

Лицевото разпознаване в мозъка действа със скоростта на светкавица, в рамките на няколкостотин милисекунди.

"Дори да знаем, че тези обекти в действителност не са лица,  възприятието за лице надделява", казва проф. Але. Освен това ние не само си представяме лица, но ги анализираме и им даваме емоционална оценка. Мозъкът обработва информацията и за истинските, и за измислените лица, по еднакъв начин.

========

https://it.dir.bg/nauka/zashto-choveshkiyat-mozak-e-sklonen-da-vizhda-litsa-dori-varhu-lunata

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Като формално антре на темата, горният материал е популярен, но доста компресирано и накратко извежда някои основни положения, заради които и в днешните хора продължават да резултират огромен брой заблуди.

Припознаването на лице - сред визуална картина, е погрешно, но в еволюционен смисъл бързината на инстинктивизмите все още е приоритетна за повечето хора. Това им придава приоритетно значение сред екзистенцията и на поредицата от грешки се формират базови, дори социални заблудни картини на живота, на битието...

Описаното в статията явление е само частен случай на широка и мащабна схема по която и в днешния свят , и от инерции, се натрупват сериозни разминавания в адекватността спрямо реалните взаимодействия между всеки човешки субект и неговия обективен контекст.

В по-общ план инстинктивизмите и продължаващата им роля да са приоритетни с бързината и простотата си, пораждат когнитивни грешки и атавизми, Те в основата и на религиозността и "мистичния уклон" и толкова значимата му роля в човешкия свят.

Особено днес, в условия на огромно информационно насищане, алтернативни интерпретации, нараства невъзможността на огромен брой хора да се ориентират и адаптират. Заради вграденият механизъм за 'бързина и простота' сред формалните 'заключения', мистичността, вярването и религиозността отново излизат на преден план, защото отново природата ги е въвела като "спасителен клапан" за нарастване на напрежението, стреса и объркването в човека.

Неуспешното адаптиране към все по-бързите изменения в социалната и културна среда, инстинктивно отхвърля хората към 'старите и изпитани' варианти за възприемане и отражение. Заради това, в най-общ смисъл - човекът дори гледайки лунната повърхност през телескопа, е много по-склонен да търси "окото на Орион" или "лицето на бога", образа на Исус или Буда, ангели-хранители, спасители и бели учители... да привижда "тайни знаци" , духове и образи на скъпи починали хора, божествени послания.

Всичко това е неизбежна инерция и е част от етапните изменения в човешкото развитие. Но и това е основният противник на появилите се съвсем "млади" уклони към рационалност, напълно нехарактерни откъм "еволюционна обезпеченост".

Така или иначе - рационалността е качествено различен подход и възникващото на нея "отношение" на човека към себе си и средата си. Самото й възникване в социален и исторически план е в тясна връзка с все по-разширяващото се проявление на същото сред всеки човек - дори като възможност, като обезпеченост, заради нарастването на сложността на невронните връзки , водещи до проявлението и ролята на висшите когнитивни функции и процеси.

От друга страна - тия висши функции и процеси с лекота се подтискат и изключват - заради инстинктивната програма и високия й приоритет, заради които при стрес, необучени хора преди всичко реагират първосигнално и съответно търсят решения и изходи от кризите си именно по "лесният и бърз" начин, вкл и чрез "лесните и прости обяснения и представности". При повторението на този модел, се затвърджава такава посока на 'сработване' и дори и да са налице условия, време, дори потенциал - се предпочита вече отработеният чрез повторения инстинктивен начин.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Никой не може да ти отговори на този въпрос, защото почти нищо не знаем за мозъка на човека. Общо взето е приета теорията, че когато човек иска да види нещо, ще го види във всяка ситуация, картина или каквото там се сетиш още.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

За това, как от непълна информация човек стига до "закръгляне" на някакви форми е работила гещалт- психологията. Някои неща са обяснени, други не. Защо лица е още по- ясно- това е много значимо, жизнено важно и заради това. С времето има различно популярни лица и дали ще е Христос или Борисов е въпрос на прокарани и активни невронни пътища към някаква активна паметова структура.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Емил Костов написа:

Никой не може да ти отговори на този въпрос, защото почти нищо не знаем за мозъка на човека. Общо взето е приета теорията, че когато човек иска да види нещо, ще го види във всяка ситуация, картина или каквото там се сетиш още.

Има отговор защо става и – частично – как. Търси у неврофизиолозите.

На Киндъла имам свалени две книги на специалист по въпроса; сега не е с мен, но ако се интересува някой, ще ги дам тук като заглавие, автор и препратка за сваляне на руския превод от Флибуста-та. Оригиналите са на английски.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 минути, Търсещ истини написа:

как от непълна информация човек стига до "закръгляне" на някакви форми

всичко опира до два фактора

- еволюционно разпознаването на "лица" има огромно значение в социалния живот, разделянето на чужд-свой, както в добавка мимиката на лицата заради разпознаването на емоционалните сигнали. В добавка и това че първите отпечатъци определят модела за сравнение с тях...

- Втория фактор е - с какво ще се обработи закръглянето (запълването на недостатъчната информация). Ако е с високоорганизираните когнитивни дялове, запълването си има алгоритми, проверки, вероятности... Докато бързото инстинктивни сработвания имат съвсем друга посока в сработването и... съответно, резултата.

Психичните разлики определят и задават възможностите за обработка - през коя "система" ще премине 'запълването'. По принцип в живота информационната недостатъчност е непрекъснато. Просто за едни хора това поражда допълнителна тревожност, страх и безпокойство, докато други - не толкова.

Отгоре на всичкото - когато вече е сработила инстинктивната 'бърза' система, това вече е отнело възможността да се стартира по-широката когнитивна обработка. Особено остро това се случва когато даден човешки субект е вече в повишено стресово и страхово състояние. Поради някои особнености в психичната организация между дялове и мрежи, инстинктивното сработване върви по програма, според която изземва напълно всички мозъчни движения с абсолютен приоритет. Това също е чазст от стари атавистични защитни механизми.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Докато бързото инстинктивни сработвания имат съвсем друга посока в сработването и... съответно, резултата.

Не бих се съгласил за "съвсем друга посока". Посоката е разпознаване, бързото по по- малко информация.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 13 минути, Търсещ истини написа:

Посоката е разпознаване, бързото по по- малко информация.

не е важно да сте съгласен. Посоката уж е "разпознаване", но изглежда че 'лицето е на МАрс' и се вдигна толкова много шум от съответните фантазьори, относно въпросната "снимка". То не бяха "пирамиди" дори демони, скелети... И съоптветно - митологичните приказки се припознаха и сред нужните за тях хора си плъзват с лекотата, когато шамана е бил пред пещерата и огъня.

ooo.jpg

Така, че посоката... не определя резултата. Късите алгоритми са повърхностни, но в джунглата те осигуряват предимство за оцеляването. Например дали някой ще привиди силует в тъмното или ще е истинско - няма особено значение за оцеляването, защото е безопасно да се реагира на фалшивия сигнал, само и само пак така да се реагира и на "актуалния'.

Същото се отнася и до "чорапеното чудовище", въпреки че то е сложно съставен феномен, но принципа отново е същия - опасността и страха от нея се припознава, после се преживява. По този начин й се реагира като на истинска, запомня се - отново се преживява, и отново - като истинска. Това се затвърждава и психиката се изпълва с "фалшиви сработвания", които разглеждаме в другата тема.

От друга страна - вече джунглата не е средата за живот, въпреки това инстинктивизмите продължават да работят на 'същата вълна' като тогава. Това създава огромни проблеми - както за всеки човек отвътре, така и за цялото човечество сред всички апспекти на битието.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, _ramus_ написа:

- Втория фактор е - с какво ще се обработи закръглянето (запълването на недостатъчната информация). Ако е с високоорганизираните когнитивни дялове, запълването си има алгоритми, проверки, вероятности... Докато бързото инстинктивни сработвания имат съвсем друга посока в сработването и... съответно, резултата.

В повечето случаи обаче ингормацията е недостатъчна само в краткосрочен план. Примерно някой докосва друг човек по гърба неочаквано и последният реагира инстинктивно и изпитва в някаква степен страх. Но в следващия момент виждайки човека, недостатъчната информация вече е допълнена и умът я обработва вече съзнателно. Дали следващата реакция ще е еднопосочна или не зависи от случая. Ако в случая обръщайки се човек види познат човек, той ще се успокои. Но ако види човек с нож, реакцията ще е противоположна.

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Отгоре на всичкото - когато вече е сработила инстинктивната 'бърза' система, това вече е отнело възможността да се стартира по-широката когнитивна обработка.

Защо да отнема тази възможност (освен в по-специфични случаи)? Ако след първоначалния момент човек последва или не последва първоначалната си инстинктивна реакция, това не е ли вече с участието на ума, като човекът си е намерил някакво основание за да направи това? А основанието може да е различно - спомен, предположение, предразположеност, желание и др., както и комбинация между тези.

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

не е важно какво е мнението ви.

не е важно за мен дали някой е съгласен с написаното. Това не носи никакъв личен момент. Различното има повече познавателно значение за мен, от сходното, така, че именно несъгласията са ми по-интересни и полезни.

Не виждам защо съгласията да имат значение за някого. За мен - нямат.

Отгоре на всичкото говорим за напълно различни неща. А вие започвате думите си с това дали сте, или не сте съгласен с нещо си. Освен това реагирахте на прочита си точно до първото изречение и фиксацията се задържа на реакция спрямо него. И дотам. Дали сте съгласен с нещо или не сте просто това няма връзка с темата, нито с казусите в нея.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Защо да отнема тази възможност

Защото ако разбираше повече от неврофизиология, нямаше да задаваш тия въпроси. Това дори и въпроси не са, а са само антре за снасяне на личното ти мнение.

Интелигентните хора поне съумяват да оценят и схванат онова, което не разбират, къде е дефицита на информация... Ти нито веднъж не си показал това може да се съотнесе относно теб. Хем не разбираш материята, но приоритет ти е да изкажеш мнения някакви, основани на некомпетентност, дори на невежество. Следствие на това няма нито едно изречение и извеждане, които да са адекватни на поредния казус сред който списваш.

Психодисциплините са ти доста тъмна от познание територия. Има интелигентен подход спрямо това... има и неинтелигентен такъв - нали виждаш кой избираш?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 6 часа, _ramus_ написа:

 

Защото ако разбираше повече от неврофизиология, нямаше да задаваш тия въпроси. Това дори и въпроси не са, а са само антре за снасяне на личното ти мнение.

Интелигентните хора поне съумяват да оценят и схванат онова, което не разбират, къде е дефицита на информация... Ти нито веднъж не си показал това може да се съотнесе относно теб. Хем не разбираш материята, но приоритет ти е да изкажеш мнения някакви, основани на некомпетентност, дори на невежество. Следствие на това няма нито едно изречение и извеждане, които да са адекватни на поредния казус сред който списваш.

Психодисциплините са ти доста тъмна от познание територия. Има интелигентен подход спрямо това... има и неинтелигентен такъв - нали виждаш кой избираш?

Не знам дали осъзнаваш доколко е безсмислено написаното. Още в началото започваш с абсурден отговор. Ако разбирах от неврофизиология нямаша да е нужен въпросът. Зададох го, защото не виждам логика в твърдението ти. Вероятно просто трябва да приема, че щом твърдиш, че нещо е както казваш, то е точно такова. Странно, но ти постоянно се обявяваш срещу подобно сляпо приемане на чуждите думи. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...
на 13.07.2021 г. в 23:08, Shiniasu написа:

Не знам дали осъзнаваш доколко е безсмислено написаното.

Не знам дали схващаш какво означава "осъзнаване". То започва преди всичко с възможността да допуснеш че всяко нещо, което възприемаш има граница и е зависимо от вътрешния ти контекст.

С други думи - ти с горното изречение (не) казваш следното:

"не знам дали осъзнаваш колко е безсмислено написаното ЗА МЕН". Липсващото "ЗА ТЕБ" е най-важното нещо в изречението и от него зависи цялата конфигурация на профила.

Липсата  субекта сред производните му, е белег за липса на осъзнаване на същия този субект и ролята на субекта да е автор на производните си. вкл - и ограниченията. А не ограниченията да са автор и граница на субекта. Второто е обобщение при неосъзнатите хора и осъзнаването бележи промяна на приоритета - кой е автор и кои са му производните.

Всъщност много добре осъзнавам колко е безсмислено за теб. За теб има значение само онова, което е вече сред представите ти или написано сред писанията които ти вече си ги приел да са "свещени". Извън тях - няма как да има значение и това също е белег че няма как да е налице развитие, защото всичко вече е сведено до затворен цикъл на препотвърждения и само това да има значение.

Не си компетентен за да получиш отговори на въпросите, които задаваш.  Ти дори не задаваш въпроси за да научиш нещо, за да видиш нещата чрез различна переспектива и така да обогатиш личната ти. Ти си свикнал да задаваш мненията си във въпросителна форма. Това само прилича на въпрос, заради символите, знаците и изказа, но не и по смисъл и контекст.

Различияата имат основното значение за обогатяването, а дисонансите са белег за зряло отношение спрямо различността. Ти не можеш да понасяш дисонанси и главното направление и деятелност на защитните ти механизми е именно да се нагласи всяко нещо, за да няма дисонанс в него. Заради това не понасяш съмнението в личностните си бази. Това също е профилен въпрос, а не е толкова личностен.

Личната ти неосъзнатост ти диктува, че щом имаш фантазии че разбираш мирозданието и можеш да си нагласяш обяснения според едно или друго учение, значи че няма как да си некомпетентен. Но грешиш. И това, че ти не включваш грешката на относителността в своите производни, те прави неосъзнат. Претенциите за осъзнатост само защото си нагласяш представи спрямо нея - стават също белег за липсата й.

А дефицита на съвременно познание относно психичното... заместваш с писания на хора живели преди хиляди години и оттогава религиозници нагласяли готови картинки, за да може когнитивните мързеливци да си вземат наготово и да не се мъчат 'с повече'. Самото предпочитание да вземеш наготово нещо неадекватно на времето, вместо да вникнеш в съвремието и дълбочината му - те прави беглец и издава адаптивен дефицит. И това е емоционално предпоставено - още от детството, защото в когнитивен план ти имаш всички нужни качества.

Накратко казано - осъзнаването е процес, който има сравнително обективни маркери, а не личните самозаблуди на някого "колко е осъзнат, защото така го усещал ясно "

Способността да осъзнаваш когато "не знаеш" нещо - е елементарна. И в нея няма нищо дисониращо - тя е извор на мотивация за приемане на информация, дори и когато тя противоречи на вече нагласения личен филм. Именно когато е различна от филма, тя има огромната роля да "води извън него". Това е изключителен подарък за хората, които вече са уморени и отегчени от филма си и вече са узрели за мотивацията да излезнат от тях и да видят "един напълно различен свят". И не че "света"... нещо. Света си е пак същият , но Сънуващите бягат за да сънуват своя версия, защото нещо "в света" не им харесва, от нещо се страхуват, има неща сред тоя свят... с които те имат проблем и конфликти. Същите хора по принцип имат конфликти и проблеми - според детското в тях, "със света" и значи че решението да се избяга сред фантазен готово-нареден свят, е инстинктивен изход и решение.

Докато има проблеми и конфликти - се налага да бяга всеки сънуващ. Когато отпадне ролята на тази атавистична мотивация - имат вече подложка за да тръгнат към напускане на филма си. Много деца просто не стигат до това, вкопчени в личните си приказки, изградени цял живот от фантазии, които да приличат на "мислене".

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване