Доброволната смърт

[Milkydead]

Самоубийството както ви разкрих е временно решение на перманентен проблем , най-важния философски въпрос и проблем е този на възпроизводството за които вече дадах решение.Но панацея за живота досега няма и много от хората както преди така и днес завършват живота си  като доброволно се отказват от него.Границата на доброволното напускане в живота е също трудна за определяне тъй като много хора приключват живота си заради непоносима физическа или психическа болка , а всеки има праг на поносимост който може да бъде прескочен ако съдбата ти е определила това да стане.От друга страна въпреки  че това е един от големите хуманитарни проблеми и  броя на самоубийствата в глобален мащаб расте и въпреки къде престорените, къде не усилия на философи , психолози и правителства да се справят с този световен проблем решение и до днес няма...А да си го кажем направо - никога няма да има.

Вие смятате ли че в акта на самоубийство може да се търси морална оценка ?Смятате ли че самоубийството води до негативи или позитиви за обществото ? Изобщо пишете на воля съфорумци !

[Емил Костов]

Всеки сам разполага с живота си и сам решава какво да прави с него. И разбира се зависи какво разбираш под доброволно самоубийство.

Ето ти още едно доброволно самоубийство:

 

Редактирано 5 юли 2022 от Емил Костов (преглед на промените)

[PigMan9GolqmotoPrase]

Няма такова нещо като "доброволно самоубийство". Реално, никой не иска да умира и да се самоубива. Когато някой има самоубийствени мисли, това означава, че дадения индивид не иска да живее по начина, по който живее, но не вижда друг изход от ситуацията, освен да се самоубие. Иначе, ако му бъде предложена алтернатива, която не е самоубийство, но го измъква от ситуацията, ще предпочете алтернативата.

Проблема е, че капитализма здраво ни е стиснал за гушите и не ни пуска. Някои хора не виждат друг решение на проблема, освен опиянение, притъпяване на съзнанието с болкоуспокояващи, наркотици, и т.н... и в крайна сметка - самоубийство.

"Доброволното самоубийство" не е доброволно, тъй като определени обстоятелства те принуждават да го направиш, но не го правиш защото си го избрал с желание.

[Milkydead]

Самото определение на деянието при което някой приключва живота си знаейки какво прави е труден за дефиниране.Думата самоУБИЙСТВО има морален корен а този корен идва от традициите в християнска Европа , деянието бива наричано убийство тъй като е било разглеждано от тогавашния клир като отрицание на божието творение което според християнската доктрина е добро.А философите разглеждат деянието като доброволна смърт защото е съзнателен избор.На практика повечето от модерните хора в този свят си мислят дали да сложат край на живота си в определен момент и повече решават да продължат , докато по-малка част решават да го прекратят.

[dioib]

Принципно такова нещо няма. Трудно се доказва, че е предизвикана една така наречена 'доброволност", но определено не е доброволна!!!

Аз казах!!!

п.п. Все едно да кажете, че има доброволно раждане ...  

[NewRedDragon]

преди 1 час, FatMan9 написа:

Иначе, ако му бъде предложена алтернатива, която не е самоубийство, но го измъква от ситуацията, ще предпочете алтернативата.

И кой точно трябва да предложи тази алтернатива?

[Емил Костов]

преди 7 минути, NewRedDragon написа:

И кой точно трябва да предложи тази алтернатива?

Вие драконите сте безсмъртни, не се мешайте. Знам ви още от HOMM1

[PigMan9GolqmotoPrase]

преди 38 минути, NewRedDragon написа:

И кой точно трябва да предложи тази алтернатива?

Предполага се, че трябва да са тези, за които гласуваме уж да се грижат за добруването на държавата и нацията.

преди 1 час, dioib написа:

Аз казах!!!

Аз го казах преди теб.

[ncl]

преди 3 часа, Milkydead написа:

Самоубийството както ви разкрих е временно решение на перманентен проблем

Според мен е перманентно решение на временен проблем.

[Milkydead]

Философа Артур Шопенхауер твърди в пасаж че повечето хора не се самоубиват , защото усещат че това няма да е края, иначе биха се разделили с живота.Самия той е изучвал източна философия , но май действително повечето хора не се решават защото не могат да  повярват в собствената си смърт.

[dioib]

преди 21 часа, Milkydead написа:

Философа Артур Шопенхауер

Се е родил по свое доброволие ли?!

[Milkydead]

това което искаш да кажеш е без значение.Доброволна смърт е всяка смърт при която лицето само е сложило край на живота си.Ако стоиш на ръба на балкон скочиш и умреш се разглежда като доброволна смърт , ако стоиш с намерението да скачаш но някой те бутне и паднеш се разглежда като убийство.Всякакви предходни обстоятелства водещи до самия акт са без значение.
Има хора които вярват че можеш да сложиш край на живота си дори и от щастие или на напълно свободна воля просто защото можеш в английския език дори има израз - I am so happy i could die (толкова съм щастлив че мога да умра).Аз не вярвам в тези мнения защото "щастливите" хора нямат реален мотив да слагат край на живота си който в този момент е поносим , а повечето хора следват логиката да се радват на живота докато могат , а ако нещата станат много зле тогава да го напускат.

[dioib]

преди 3 часа, Milkydead написа:

това което искаш да кажеш е без значение.

За теб е явно, че е без значение, но се питам защо доброволно не си го пробвала?!

Дали, ако го направиш, то няма да ме подведат под отговорност?! 

След като има голямо значение за теб въпросната смърт, то търсиш основание да я извършиш или да компрометираш друг? 

[Milkydead]

бегай си пий ракията бе дедо философстването е за млади хора.
Ето интересен пасаж от Камю за доброволната смърт

Човек продължава да извършва движенията, наложени му от съществуването, по много причини, първата от които е навикът. Да умреш доброволно предполага, че си прозрял, макар и инстинктивно, смехотворната същност на този навик, отсъствието на каквато и да било по-дълбока причина да живееш, безсмислието на това всекидневно движение и безполезността на страданието.

И тъй, кое е това непонятно чувство, което отнема на разума необходимата за живота сънливост? Свят, който може да бъде обяснен, ако ще би с неправилни доводи, е близък. Обратно, в една вселена, внезапно лишена от илюзии и светлина, човек се чувствува чужденец. Това изгнание е безнадеждно, понеже е лишено от спомените за изгубеното отечество или от надеждата за обетована земя. Именно това разделяне на човека от неговия живот, на актьора от неговия декор, е усещането за абсурд. Ако се замислят за собственото си самоубийство, всички здрави хора ще стигнат без повече обяснения до заключението, че има пряка връзка между това усещане и стремежа към небитието.

[Milkydead]

Aз съм напълно убеден че при самоубийство и убийство няма нужда от морализиране и съдене на всички участващи субекти и това ми заключение се дължи на неоспоримия факт че когато нещо в става във вселената , то просто не може да не стане.Когато някой се самоубие например самите закони на вселената са го докарали до този акт и за него е било напълно невъзможно да не го направи. Емпиричния детерминизъм в случая е най-могъщия бог.Обаче това което може да направим е да образоваме хората така че да забелязват симптомите на депресия и суицдност в тях и останалите за да могат да помогнат на човека който страда от тях.Ето едно добро видео посветено на самоубийствата и убийствата. 

 

[Milkydead]

Ако има за какво да живееш казват , можеш да издържиш и на много тежки условия на живот.

[Търсещ истини]

на 14.07.2022 г. в 22:00, Milkydead написа:

Aз съм напълно убеден че при самоубийство и убийство няма нужда от морализиране и съдене на всички участващи субекти и това ми заключение се дължи на неоспоримия факт че когато нещо в става във вселената , то просто не може да не стане.Когато някой се самоубие например самите закони на вселената са го докарали до този акт и за него е било напълно невъзможно да не го направи. Емпиричния детерминизъм в случая е най-могъщия бог

Смятам, че самоубийството и убийството са ситуация в която има виновен и жертва. Съдът е редно да осъди убиеца или този, който с деформиране на разбиранията за правилно, чрез тормоз или опиати е предизвикал самоубийство. Самоубийството трябва да се разследва за чужда намеса в живота.

на 7.07.2022 г. в 19:46, Milkydead написа:

Ето интересен пасаж от Камю за доброволната смърт

При Камю доброволната смърт идва при осъзнаване абсурдността на живота, но и при загуба на контрол върху необяснимото обкръжение, да си чужденец в света. Обаче

Цитат

Абсурдът умира, когато не го гледаме. По този начин бунтът се очертава като една от малкото силни философски позиции. Той е постоянно сблъскване на човека с неговата неяснота. Той е желание за една невъзможна смисленост. Той поставя под съмнение света във всяка своя секунда. Както опасността предоставя на човека незаменим случай да си го възвърне, така метафизическият бунт разстила съзнанието в целия опит. Той е постоянното самоприсъствие на човека. Той не е порив, той е без надежда. Бунтът е само увереност в смазващата съдба, а не примирението, което би трябвало да я придружава.

Така че, като си живеем живота в своята несъвършена обяснителна система, като се бунтуваме срещу конкретни решими неща и ги променяме, ние преодоляваме смъртта, породена от объркване и изтощение в сблъсъка с абсурда.

[Milkydead]

Проблема с морализирането е че стига до метафизични заключения , каквито имаме в нашата култура , това е историята за грехопадението - лоши неща се случват защото ева изкушила Адам да отхапе ябълката , ето ти го обяснението.Когато обаче имаме конкретен случай се чудим кой да виним , да речем масов убиец , кой е виновен за това че убива хора ? Майка му и баща му , обществото , "жертвата"  , той защото е просто зъл ? Всички са виновни, но няма кой да опере пешкира ? Пак се стига до абсурд породен от липса на познание за света в който живеем.А осъждането на хората не ги прави по-добри , нито съдниците стават по-добри за това че съдят някого , просто обществото намира начин да функционира така както знае.Същото е и с самоубийството.
Никои не може да преживее смъртта си затова тя не може да бъде преодоляна , повечето хора придават смисъл и важност на живота именно защото е временен и има своя неизбежен край.Отношението ни към смъртта и живота могат да бъдат най-различни те обаче не премахват емпиричните им граници.

[Търсещ истини]

преди 10 минути, Milkydead написа:

да речем масов убиец , кой е виновен за това че убива хора ?

Е, темата е за доброволната смърт, но нека е и масов убиец. 

Първото е, че той е извършил убийството и носи вина за това. Точка.

Второ, обществото и свързаните с този злостен убиец лица са му повлияли по някакъв начин. Те си взаимодействат и помежду си. 

Хипотеза 1 Ако те се отнасят по един и същи начин с този злостен убиец и с други около него, значи той има лошо влияние, което не се отразява на другите. Защо? Как ще обвиня някого, който се държи по еднакъв начин с мнозина, но един става злостен убиец? Ами няма да го обвиня. Да речем, че средата дава примери само на насилие и жестокост. Защо другите не стават убийци? Дори ако им прекъснат криминалетата и трилърите смятат, че предлаганите развлечения са скучни? 

Хипотеза 2. Обществото и свързаните с убиеца хора му въздействат конкретно и преднамерено за да стане убиец. Има си членове в НК за подбудителство и пр. и тогава подбудителят носи отделно вина. Това, че е подбуден от друг не омаловажава деянието на престъпника, но добавя вина и на друг. Ако някой убие Пешо щото му е криво или го убие, защото Пешовица му е платила, той трябва да бъде наказан за убийството. Пешовица- отделно.

преди 24 минути, Milkydead написа:

осъждането на хората не ги прави по-добри

Не, но съществуването на правосъдие е показало, че помага за стабилност и сигурност в обществото. Дали защото хората се страхуват от осъждане, дали защото изолацията на престъпник прави света по- приемлив или по неизвестни причини, но това звено работи добре. Какво, че хората не стават по- добри?... то пък от християнски проповеди  или равински поучения стават много добри...

преди 28 минути, Milkydead написа:

Отношението ни към смъртта и живота могат да бъдат най-различни те обаче не премахват емпиричните им граници.

Е и? Не зная какво наричаш "емпирични" граници, нещо не си точен, но ако става дума за това, че животът е естествено ограничен от смъртта, то нарочното приближаване на смъртта е доста гадно действие, не мислиш ли? Хората съчувстваме на близките на тези, които рано умират. Като минавам през гробища и гледам плочите, казвам си "И защо толкова избърза? Можеше да си поживееш!"

[Milkydead]

Просто е абсурдно човек да съди друг човек , все едно коза да съди друга коза.Става въпрос за вид произведен от природата по определен начин с точни характеристики , нищо човешко не ми е чуждо казва афоризма...Но когато се плаща на някого да съди другиго нещата пак излизат извън морала , както се случва в съдилищата.Все тая ти можеш да си вярваш в каквото искаш.

преди 55 минути, Търсещ истини написа:

 

Е и? Не зная какво наричаш "емпирични" граници, нещо не си точен, но ако става дума за това, че животът е естествено ограничен от смъртта, то нарочното приближаване на смъртта е доста гадно действие, не мислиш ли? Хората съчувстваме на близките на тези, които рано умират. Като минавам през гробища и гледам плочите, казвам си "И защо толкова избърза? Можеше да си поживееш!"

Не подобна раздумка е небивалица защото когато умреш света не съществува за теб и няма за какво да съжаляваш или да се разкайваш , дори нямаш тази възможност.В този случай има някаква интерсубективна емпатия при която наблюдателя се поставя на мястото на умрелия и от положението му на жив , смъртта изглежда незавидна , което е инстинктивен рефлекс спрямо смъртта изобщо.Не можем да съчувстваме на мъртви защото не съществуват , по същия начин не можем да съчувстваме на някого който не се е родил.Различни култури като тази на траките са празнували смъртта , това все още се прави в други култури .Християнстово превръща смъртта в трагедия затова и повечето хора я смятат за състояние по-лошо от живота , което е оборвано във философията.Никой наистина не може да си представи смъртта да е по-лоша от живота.

[Търсещ истини]

преди 7 часа, Milkydead написа:

Просто е абсурдно човек да съди друг човек , все едно коза да съди друга коза.

Възприемаш се като коза? Човек е придобил език за да сподели свой опит със съвременници и писменост за да сподели свой опит с поколението. Да каже кое е добре и кое лошо за себе си и хората изобщо. Да отсъди кое помага и кое вреди (осъдително е) за човечеството.

преди 7 часа, Milkydead написа:

Не можем да съчувстваме на мъртви

Затова

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Хората съчувстваме на близките на тези, които рано умират.

 

преди 7 часа, Milkydead написа:

Никой наистина не може да си представи смъртта да е по-лоша от живота.

Е, аз си представям. Ще ти обясня как. В човека има някакви потенции- да стане по- опитен, да предаде своите качества чрез гени и  придобитата опитност чрез словото. Случвало ли ти се е да изгубиш файлове от компютъра или целия хард диск? Това е жалко. А да се изгуби не на време човек с неговия опит е много по-лошо. Край! Заради това си представям смъртта като по- лошо. Ако родителят или уважаван човек, който ти е помагал изчезне- прекъснеш връзка или умре, вече не можеш да го попиташ за най- прости неща. А за важните? Липса. Празнина. А ако беше жив... заради това хората измислят срещи с мъртвите- Еней слиза при мъртвите за да попита и научи какво ще го посъветват. Смъртта е неизбежна, но животът съдържа много повече възможности за получаване опит наготово. Това за по- лошата смърт на другите (важни за нас)

Собствената смърт също прекъсва изявяване на потенции. "Заспи, умри" и Хамлет се пита кое е по- добре, защото е в безизходица. Той избира мъст и само поради стечение на обстоятелствата стига до смърт. Можел е да реализира отмъщението и да направи живота по- комфортен в Дания, за себе си и за човеците. Верно, Фортинбрас разчиства труповете като смет, в Дания идва норвежеца, потенциалът на датските крале остава нереализиран.

Наистина, ако смяташ гените СИ за вредни, а познанията и опитът СИ за безполезни, разбирам, но наистина ли е така? А утре, с новия опит дали няма да е по- добре? В диалога за смъртта на Сократ, когато осъденият философ чака докато му подейства бучиниша, той не иска да умира, а да научи какво е смъртта и да потвърди поведението си на противник на празноглавието. Има примери в които смъртта прави човека по- важен, липсващ на околните. Някои истерици правят опити за самоубийство за да покажат колко ще липсват и това си е изнудване, но и тези лъжливи, показни опити показват, че те предпочитат живота, но маркират какво би било без тях.

Прочее, повече от тези престорени опити за самоубийство се извършват от жени, които се чувстват без внимание. Някои пък само си приказват, пак в търсене на внимание. Хора сме и нищо човешко не ни е чуждо.

[dioib]

на 19.08.2022 г. в 22:07, Търсещ истини написа:

Смятам, че самоубийството и убийството са ситуация в която има виновен и жертва. Съдът е редно да осъди убиеца или този, който с деформиране на разбиранията за правилно, чрез тормоз или опиати е предизвикал самоубийство. Самоубийството трябва да се разследва за чужда намеса в живота.

И как по-точном се съди самоубиец?! = При положение на негова свободна воля ...

[_ramus_]

 

Oсвен множеството глупости, изписани от автора на темата, си заслужава да се отделят два от неговите летящи алабализми, за да стане очевидно колко го натиска вътрешния порив да си измисля стъкмистики на вътрешните си заблуди.

на 14.07.2022 г. в 22:00, Milkydead написа:

1. Aз съм напълно убеден ( ), че при самоубийство и убийство няма нужда от морализиране и съдене на всички участващи субекти и това ми заключение се дължи на неоспоримия факт че когато нещо в става във вселената , то просто не може да не стане.

2.Когато някой се самоубие например самите закони на вселената са го докарали до този акт и за него е било напълно невъзможно да не го направи.

става вече норма, личните мисловни издънки да напират да се представят като "висши, логични, закономерни и естествени идеи". Как - банално и повторяемо, като им се съчини подходящ образно-идеен контекст, сред който личните лудости на някого вече засияват като "висши, логични и закономерни идеи". Отгоре на всичко - част от задължителния вътрешен театър се представя на подходящо привидяна публика и се подкарва периодично един и същ "разговор с нея", който всъщност е монолог, докато другите си плямпат тяхното си.

И така - изречение номер 1 е характерния за всеки измислителен театър реторичния трик с "неоспоримия ФАКТ". В случая обаче, при смислов анализ се вижда съвсем ясно че такъв ФАКТ е чист фейк и просто служи за реториката на някого във вечната му игра с "публиката".

Същото е и с второто изречение - основното в него е "самите закони на вселената", но същите не са никакъв природоформиращ или задаващ фактор, а е просто абстрактно обобщение, при това "формално и условно".

Въпросният "автор" на темата е обикновен невежа и личните му вярвания са чудесен израз на това. Защо го етикетирам като "невеж" - защото той си няма понятие от основни положения, свързани с казуса "самоубийство (малка част от който е и темата "доброволно и осъзнато решение за прекратяване на живеенето").

Самоубийството е много сложно и многопластово явление, особено когато е свързано с човека. Това явление има сложен колективен отзвук и в основни линии стои в чисто психичната територия на всеки представител на ХОМО. Псевдофилософското блеене и реторични игри от времето на третото египетско царство, няма как да скрият липсата на елементарно разбиране.

В основите на психичния свят стоят механизми за запазване и съхранение. Физическият свят - също е така. Съхранението на отделния субект следва инстинктите на видовото оцеляване. Всяка малка буболечка се стреми към същото.

Тук идва въпросът - как, при какви условия, обстоятелства, какви преживявания и изменения на психиката са нужни, за да се преодолее заложения толкова фундаментално естествен инстинкт за оцеляване и съхранение

Запазването и съхранението преминават и в колективните договори, на които стоят всички човешки общества. В този смисъл основополагащ принцип в тия договори е издигането на идеята за "ценността на живота и живеенето" сред основните стожери на всеки колективен договор. Това не е въпрос дори на морал или възгледи, а далеч по-дълбоки са основанията и презумпциите.

Именно тук са двата основни аспекта по въпроса за самоубийството - колективния аспект и личностно-психичния такъв. И от анализа на тия може да се навлезе по-сериозно в темата.

Все пак - колективният аспект е сравнително по-лесен за извеждане и аргументация. Но вече в "личностно-психичният" аспект - нещата са изключително комплексни и се изисква многопластово разглеждане - нещо, което разни аматьори и фантазьори им е напълно несъответствено.

Разбира се такива гимнастически упражнения са невъзможни за желаещите да се направят на интересни, на различни, на будители... само защото са преживели някои елементарни житейски кризи и показват на цялата публика колко са незрели психично, за да ги преодолеят и асимилират. Заради това идват и теми като тази, вкл и останалите банални и многогодишните напъни на автора й по другите теми, в които той толкова усърдно и фанатично се пробва да се прави на "разкрепостен" и "отвъд матрицата"...