1 февруари - какъв празник е , че празнуваме жертвите на комунизма ?

[Bubbles]

преди 1 час, цър-вул написа:

Първо не кой, а кого. И второ - тези изчезнали в Белене и Скравена.

Уважения, но тези от белене и т.н. са други, а това което се почита на този паметник при НДК са най вече т.н. интелектуалци избити от народния съд.
Да знам сега ще кажеш ама това е паметник на жертвите на комунизма, ама като се заслушаш в новините опяват само за големците, пък на Жорко дядо му, на аглая баба й и на комшията кравите кучета ги яли.

Знам как звучи но истината е такава.

 

[bulljo]

Ех, добре че бяха комунистите, иначе още щях ме да впрягаме Белчо и Сивушка и да живеем в колиби.

[JKirilov]

Въййй, какий цивилизационен спор сай заформил?

А Емо again обосрался...

[цър-вул]

преди 3 часа, bulljo написа:

Ех, добре че бяха комунистите, иначе още щях ме да впрягаме Белчо и Сивушка и да живеем в колиби.

Комунист и комунист не е едно и също

[ined]

преди 2 часа, цър-вул написа:

Комунист и комунист не е едно и също

Три вида комунисти има - лъжци, крадци и такива дето са едновременно и лъжци и крадци

[ncl]

Също толкова ще е вярно, ако се каже, че има три вида демократи.

[ined]

преди 22 минути, ncl написа:

Също толкова ще е вярно, ако се каже, че има три вида демократи.

Че те "демократите" в България да не са нещо друго? На 10-ти хвърлиха партийните книжки се пребоядисаха от червени на сини.

[ncl]

Ще го напиша така тогава: има три вида хора.

[bulljo]

Преоблякъл се Илия,......

[jhoro]

преди 5 часа, цър-вул написа:

Комунист и комунист не е едно и също

Навремето, един партизанин казваше - „Истинските комунисти останаха в Балкана!“

Същия си върна партийния билет и стана безпартиен - точно когато всички драпаха, да бъдат членове на БКП.

преди 8 часа, bulljo написа:

Ех, добре че бяха комунистите, иначе още щях ме да впрягаме Белчо и Сивушка и да живеем в колиби.

Я си спомни - кога започва индустриализацията в България?
И с какви машини работеха голяма част от предприятията, в „Народната“ република?

[цър-вул]

преди 3 минути, jhoro написа:

И с какви машини работеха голяма част от предприятията, в „Народната“ република?

С машините от преди Девети

[ncl]

А след 10-ти ноември какви машини се използваха? Стига демагогия...

[цър-вул]

преди 18 минути, цър-вул написа:

С машините от преди Девети

Един пример - в Захарната в Русе до нарязването й преди 20 години работеха елмотори от 1923. година... В ЛВЗ - същата работа

[Sliderum2]

преди 3 минути, цър-вул написа:

Един пример - в Захарната в Русе до нарязването й преди 20 години работеха елмотори от 1923. година... В ЛВЗ - същата работа

Примерът не става за аргумент в случая. И на запад и на изток принципът е, ако нещо работи, не го пипай. В случая с електромоторите, няма почти никакъв напредък в конструкцията им за описаният период, който да може да изплати нова инвестиция, чрез постигане на икономия. Като се дават примери за нещо което не се е случило, трябва да се използва малко мозък за навлизане в подробностите, малко любопитство. Да се запита човек, "абе защо така?"

[цър-вул]

преди 23 минути, Sliderum2 написа:

няма почти никакъв напредък

Я, ПАК СЕ ЗАМИСЛИ, ако можеш! Моторът, сам по себе си, не се е развил. Ама ти се грабна в детайла (толко си моеш). Ако се въведе нова технология, повишаваща производителността, дали ще е със същия мотор...

преди 26 минути, Sliderum2 написа:

ако нещо работи, не го пипай

По тая логика и до сега да си караме парните коли и дървените велосипеди

[Coco1]

преди 30 минути, Sliderum2 написа:

Примерът не става за аргумент в случая. И на запад и на изток принципът е, ако нещо работи, не го пипай. В случая с електромоторите, няма почти никакъв напредък в конструкцията им за описаният период, който да може да изплати нова инвестиция, чрез постигане на икономия. Като се дават примери за нещо което не се е случило, трябва да се използва малко мозък за навлизане в подробностите, малко любопитство. Да се запита човек, "абе защо така?"

Булка събираш ли копейки

[Sliderum2]

преди 9 минути, цър-вул написа:

Я, ПАК СЕ ЗАМИСЛИ, ако можеш! Моторът, сам по себе си, не се е развил. Ама ти се грабна в детайла (толко си моеш). Ако се въведе нова технология, повишаваща производителността, дали ще е със същия мотор...

По тая логика и до сега да си караме парните коли и дървените велосипеди

Твоята логика е като кучешко 💩. Даваш конкретен пример, обаче не търпиш критика, дори обоснована. Има съществена разлика между възможностите и удобствата на употреба на парните и други видове автомобили, сравнението е неадекватно. Въобще, прави ми впечатление, че твоят сой явно е не с лошо, ами с въобще почти никакво образование, освен колкото от немай къде, колкото да може да чете и пише, но да мисли разумно - абсурд.

[gagodrago]

И къде са жертвите на комунизма?

 

-----------------

 

А жертвите на боковизма на коя дата ще ги почитаме?

[bulljo]

преди 1 час, jhoro написа:

Навремето, един партизанин казваше - „Истинските комунисти останаха в Балкана!“

Същия си върна партийния билет и стана безпартиен - точно когато всички драпаха, да бъдат членове на БКП.

Я си спомни - кога започва индустриализацията в България?
И с какви машини работеха голяма част от предприятията, в „Народната“ република?

Мисля, че схвана иронията, ма се правиш на уапан, по логиката на плачещите по комунизма, ако не е бил той нямало е да се развие България, нямаше да има прекрасни панелки, а сламени(еко) колиби, които сега нямаше да се чудим, как да боядисаме, баща ми нямаше да стане даскал, а щеше да наследи занаята на баща си и да дяла камъни в балкана, а аз щастлив да се цаня за селски пъдар.

[miro20]

преди 1 час, gagodrago написа:

Прекрасо се вижда годините когато соца официално фалира.

Всичко е следствие от тази соц съсипия и фалит.

преди 16 часа, Емил Костов написа:

Тия дето ще празнуват тази глупост да си спомнят откъде имат ток, вода, къщи, пътища, апартаменти, инфрастриктура и да продължат да се правят на олигофрени! 

Идиотите да се замислят защо без социализъм останалите държави са в пъти по напред за същия този период.

 

И ти ли си отия дето благодарят на Ленин за азбуката, и че тока е измислен от социализма ?

преди 17 часа, Стоимен написа:

От доста време гледам в календара и на телефона и на компютъра , че на 1 февруари в България се празнувало "ден за почитане жертвите на комунизма" ! Не бях обръщал внимание на подобни дивотии, но когато по Канал 1 споменаха нещо такова ме метнаха на черешата!

И така - имам два въпроса към имащите отношение тук-

1. Кои са жертвите /АКО ИМА ТАКИВА/ - кой би могъл да бъде жертва на "комунист", кога, къде и защо? Колко са тези жертви, че да се налага да ги честваме?

2. Кои са тези "комунисти" дето са имали някакви жертви - комунисти ли са, заради това че са комунисти са трепали хора, имало ли е изобщо комунизъм в 1944г. и 45г. в България и тн.?

3. Понеже най-вероятно на горните въпроси ще се оформи отрицателен отговор- имам още един въпрос - на кой иди*от му хрумна да чества нещо, което не се е случило?

 

И така - Имало ли е жертви и имало ли е комунизъм?

 

Ще си позволя да цитирам някои които по добре са описали и обяснили нещата  :

3 дни  ·

 

ПАМЕТ: ТРАГИЧЕН ДЕН В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Днес е Ден на почит за жертвите на комунистическия геноцид срещу българския народ. На този ден комунистически изверги избиват част от елита на българската нация. И продължават да убиват през следващите месеци и години. Така 300 000 българи си отиват преждевременно от живота.

ЧАСТ ПЪРВА. КРАТКА ПРЕДИСТОРИЯ

Цитат

 

На 5 септември 1944 г. СССР скъсва дипломатическите си отношения с Царство България. Това се случва само 8 месеца преди края на Втората световна война. През по-голямата част от нея – 48 месеца, Москва поддържа с Царство България приятелски и дружески отношения. Но ако държавата ни е била „фашистка", както нагло лъжеха десетилетия комунистите, то защо тогава „антифашисткият” СССР е поддържал с дипломатически отношения „фашисти”? Нещо повече. Цели 22 месеца от Втората световна война СССР и Германия са съюзници, т.е. близо две години. Това е времето , когато идеологът на БКП Тодор Павлов – бъдещ регент и академик, ще напише, че „не фашизма е най-страшния враг на комунизма, а...английския империализъм”. И още: „... в цяла Германия неведнъж вече се носи викът: „Хайл, Хитлер! Хайл, Сталин!...Дружбата между народите на Германия и СССР, закрепена с кръв, има всички основания да бъде продължителна и здрава”. Написана е тази статия („Против объркване на понятията”) в деня, когато съветската армия нахлува в Полша - 17 септември 1939 г.

Това е времето, когато млади комунисти разпространяват едновременно два позива: „Искаме съюз със СССР!“ и „Искаме съюз с героична и социално-прогресивна Германия!“

Комунистите започват да наричат отечеството ни „монархо-фашистка” държава, когато Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г. т.е. на 23-тия месец от войната. Защото, както често са казвали, за тях СССР е "истинската родина". Затова и те съветски болшевик няма да убият, но българин ли е – ще го утрепят с удоволствие. И са го правили хилядократно.

На 1 март 1941 г. достойният български премиер проф. Богдан Филов, учен от световна класа, подписа протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт ( Германия, Италия, Япония). На следващия ден в парламента е посрещнат с аплодисменти, както и с критика, което означава, че това е бил нормален демократичен парламент. Историците вече изясниха целта на това решение - българският народ да бъде спасен от ужаса на световната война. Според историкът Милчо Лалков, носител на Хердерова награда, „...българските управници избраха единствено възможният изход в този момент за запазване целоста на страната”. Тази политика на Цар Борис III и на правителството на проф. Филов, позволява да бъдат спасени и 50 000 български евреи. И те са спасени от политиците, които одобряват Тристранния пакт. Спасени са от миролюбието на Цар Борис III и от Светия синод на Българската православна църква. България не воюва срещу СССР. Но на 5 септември 1944 г. именно СССР ни обявява война и три дни по-късно съветската армия окупира страната ни. На 9-ти септември професионални превратаджии и терористи осъществяват държавен преврат. Обединени са в "Отечествен фронт" срещу България. И започва ужасът – масови убийства, незаконен „Народен съд”, налагане на престъпен режим от престъпната организация "Българска комунистическа партия". И така продължава 45 години, което се потвърждава от „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен” (Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000 г.). Същевременно чл. 4 в него ясно казва, че „всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.”

Затова и днес е Ден на почит и на морално оправдание на политическия и духовен елит на Царство България, избит от престъпници. А който иска да употреби понятието "фашистки" може да го направи единствено за комунистическия режим у нас. Защото на този режим наистина нищо фашистко не му бе чуждо: масовите убийства, концлагерите, депортациите, еднопартийната диктатура, етническите чистки. Нещо повече. Комунистическият режим бе по-ужасен от националсоциалистическия в Германия дори, защото, освен че смени политическата система в страната, той смени и икономическата й система. Заедно с антидемокрация той наложи и антиикономика, т.е. социалистическа икономика. Затова и държавата ни катастрофира. Но комунистите признаха тази катастрофа едва през 1989 година. А някои от тях, а и техни наследници, още се правят на улави.

Преди 9 септември 1944 г. България е свободна и независима държава. След тази дата тя е завладяна и зависима от Съветския съюз държава. До 9 септември 1944 г. комунистите водят терористична война срещу България. След тази дата те превръщат терора в държавна политика. До 9 септември 1944 г. държавата чрез своите институции защитава народа от тях. След тази дата хиляди българи се съпротивляват организирано или индивидуално срещу комунистическия режим. Тяхната борба и саможертва, техните мъки и страдания, заслужават вечна почит и признателност.

През 2011 г., по предложение на президентите д-р Желю Желев и Петър Стоянов, правителството на премиера Бойко Борисов обяви датата 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим. Това е Денят, в който през 1945 г. са произнесени първите смъртни присъди от антиконституционния „Народен съд”. Те са изпълнени веднага.

 

 

3 дни  ·

 

ПАМЕТ: ТРАГИЧЕН ДЕН В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

( Продължение)

ЧАСТ ВТОРА. ПРЕСТЪПНИЯТ „НАРОДЕН СЪД”

 

Цитат

 

„Народният съд” (декември 1944 – април 1945 г.) е престъпление. Това е „извънреден съд”, „орган на левия революционнен терор”. Той представлява терористична структура, ползваща незаконно конституционните понятия „народ” и „съд”. На 30 септември 1944 г. марионетното правителство на „Отечествения фронт” приема „Наредба закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“. Тя е приета в нарушение на действащата Търновска конституция от незаконен „министерски съвет” и в условията на чуждестранна, т.е. съветска, окупация на страната. Всичките ѝ текстове са антиконституционни. Особено тези, които пренебрегват правото на народните представители „да дават глас по свое убеждение и съвест”.

Член 73 на Търновската конституция забранява създаването на извънредни съдилища по никакъв повод и под никакво наименование. Конституцията предвижда министрите да бъдат съдени от „особен Държавен съд” по решение на Народното събрание. В случая с т.нар. Народен съд няма решение на Народното събрание. Партийни функционери без необходимото образование и квалификации, се назначават за „прокурори”, „съдии” и „следователи”. Всички произнесени от тях „присъди” са окончателни и не подлежат на обжалване, а смъртните присъди се изпълняват веднага. Издават се и „присъди” на вече убити „подсъдими”. Имотите и имуществото на всички осъдени са конфискувани, при положение, че Търновската конституция в своите членове 67 и 75 изрично е записала, че „правата на собственост са неприкосновени” и че конфискуването на имот се забранява.

Официалното обяснение е, че т.нар. „Народен съд” е създаден за съдене на политиците управлявали страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 година, обвинени в това, че са присъединили България към Тристранния пакт, т.е. на „грешната страна”. Но нима Съветският съюз – другият подпалвач на тази война, е „правилната страна”? Той също е еднопартийна тоталитарна диктатура, държава на безправието и терора. И в него тази диктатура съществува далеч преди Адолф Хитлер и Бенито Мусолини, съществува и след техния край. И именно защото бе тоталитарна и безправна държава, именно защото бе „грешна страна”, СССР се разпадна през 1991 г. А Германия не само, че не се разпадна, но дори се обедини. Не се разпадна и Италия. И Япония не се разпадна. И Румъния не се разпадна. И Унгария не се разпадна. Това е поучително, особено в наши дни, когато Русия е отново държава агресор и окупатор. Историята ни кара да мислим, че нищо добро не

чака днес руската държава. Впрочем по този въпрос вчера, 31 януари, в Европарламента имаше прелюбопитна среща за която се надявам да разкажа до края на деня.

„Народният съд” има за цел да „узакони” извършените вече масови убийства и репресии непосредствено след 9 септември 1944 г. и да ги допълни с нови. Целта е да се унищожи националният политически, културен и духовен елит и да се вледени от страх народът. Затова и само за около 100 дни са организирани 135 масови "съдебни" процеса в цялата страна, т.е. повече от един съдебен процес на ден. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от тях са повдигнати обвинения, съдбата на останалите е неизвестна. Издадени са 9 550 присъди. На смърт са осъдени 2 730 души. 305 български граждани получават присъда „доживотен затвор”. Сред осъдените на 15 години затвор е и Димитър Пешев – подпредседателят на Народното събрание, който днес цял свят почита като инициатор на акцията за спасяване на българските евреи от нацистките концлагери на смъртта. И какъв парадокс: спасителят на евреите е осъден „за фашистка дейност и антисемитизъм“.

„Народният съд” се организира в дванадесет състава. Първи върховен състав осъжда тримата регенти (Княз Кирил Преславски, проф. д-р Богдан Филов и ген. Никола Михов), девет царски съветника и 41 министри. Втори състав продължава касапницата с присъди на 129 души – депутати, министри, инженери, журналисти, генерали. Трети състав се гаври с духовници и кметове. Четвърти състав издевателства над „главните военни престъпници“ от армията и „техните помагачи”. Пети състав поставя на „подсъдимата скамейка” служители на Дирекцията на полицията, Щаба на жандармерията и разузнавателния отдел на Министерството на войната. Жертви на Шести върховен състав стават над сто издатели и редактори на вестници и списания, журналисти, писатели, артисти и др. Вината им е, че са талантливи. Седми върховен състав „правораздава” на „виновниците” за депортирането на евреи от Беломорието и Вардарска Македония – територии, върху които Царство България няма юрисдикция. Има още пет „върховни състава”. Целта на този „правен” геноцид е да смаже всеки помисъл за съпротива. И ужасът да бъде пълен.

Но кои са негодниците, които участват в геноцида срещу българския народ? Ето само някои имена:

Богдан Шулев (Санто Биджерано), Стефан Манов, Давид Гечев, Йордан Шумков, Рада Тодорова, Мишо Мишев, Серги Златанов, Вера Начева, Райна Петкова, Емануил Манов, Димитър Тошев, Васил Гурбов, Тодор Божилов. Георги Петров – „Главен народен обвинител”, Никола Гаврилов, Атанас Армянов, Светослав Кираджиев. Илия Бенчев, Кирил Григоров, Васил Цветков, Марин Гешков, Кирил Бежански, Йордан Пергамов, Димитрина Йосифова, Катя Ботушева, Стоян Митов, Васил Модев, Милан Ангелов, Гаврил Чочов, Владимир Димчев, Георги Керемидчиев, Върбан Ангелов, Борис Кьосев, Иван Георгиев, Борис Добрев, Неделчо Бранев, Софрони Д. Ставрев, Магдалина Баръмова, Стоянка Ангелова Гешкова, Борис Хаджижелезков, Ефтим Стоицев Янев, Алипи Андреев, Ненчо Нейчев, Станимир Дончев, Иван Раденков, Димитър Вапцаров, Георги Патронев, Младен Великов, Димитър Бонев, Георги Лозанов, полк. Добри Джуров, полк. Здравко Георгиев, Александър Междуречки, Свобода Атанасова, Георги Иванов, Миленко Иванов, Васил Модев, Василка Пешева, Марин Гешков, Георги Станкулов, Никола Цветковски, Георги Мешков, Иван Спасов Георгиев, Вълю Танев, София Дончева, Георги Костов Димитров, Марко Марков Велев, Богомил Касабов, Калистер Пешев, Димитър Димитров, Никола Бронзов, Никола Ланков, Богомил Тодоров, Стефан Величков, Калин Цанков, Борис Бъров, Славчо Стоилов, Манчо Рахаминов, Ели Барух, Борис Лозанов, Борис Димитров, Васил Ахтаподов, Нейко Нейков, Стою Татаров, Иван Бояджиев, Шемптом Дантон, Борис Илиев, Георги Георгиев, Иван Керезов, Исак Елизар Франсез, Пепо Менахем Коен, Йосиф Кутев, Исак Данон, Насим Юда Меворах; Израел Моше Калми, Самуил Борисов Шейнин, Израел Бохор Леви, Шаул Хаим Романо, Йосиф Максимов Фаденхехт, Елизар Якоб Вентура, Марчел Калев; Яко Исак Арис, Александър Клайн, Нисим Рахамим Леви и много други.

Личат имената на евреи. И това са наши еврейски сънародници, които издават смъртни присъди на своите спасители. Няма друга страна в Европа, в която спасените да избиват спасителите си. И когато с основание днес България се гордее, че е спасила своите сънародници от еврейски произход, че у нас не е имало Холокост, е редно винаги да се напомня, че е имало евреи убийци. И това са били евреите комунисти, евреите съдии в незаконния "Народен съд". Те са позор за отечеството ни.

Произнесените присъди се планират в Москва. Там се уточнява и „бройката”. За тях е отговарял съветският гражданин Георги Димитров, бъдещ премиер на Народна република България.

През 1998 г. Конституционният съд излезе с решение №4, в което определи, че т.нар. „Народен съд” „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата”. Той, както се твърди в решението, „е един извънреден съд”, чиито „присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“

Но ако не са „съдебни актове”, какво са били тези присъди тогава? Това са били заповеди за убийства и репресии срещу достойни граждани на България. И нищо повече. Издадени са на почтени политици, министри, военни, интелектуалци, общественици, кметове и общинари, държавни администратори, духовници, земеделски стопани, предприемачи. Целта е била да бъдат унищожени можещите и знаещите българи. Да бъде смачкан духът на българския народ. На мястото на избитите в управлението на страната бързо се курдисват просъветски озлобени некадърници, терористи и откровени простаци.

 

 

[ncl]

преди 2 минути, miro20 написа:

Прекрасо се вижда годините когато соца официално фалира.

Всичко е следствие от тази соц съсипия и фалит.

Много ясно се вижда, така е.

Да каже човек, че само в България е имало социализъм...

А за 12 годишното управление на вожда ти няма да кажеш и дума, нали?!

[miro20]

2 дни  ·

 

ПАМЕТ: ТРАГИЧЕН ДЕН В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

(Продължение)

ЧАСТ ТРЕТА. ЕКЗЕКУТИРАНИТЕ И ПАЛАЧИТЕ

Цитат

 

Незабавното изпълнение на издадените смъртни присъди е пряко продължение на масовите убийства започнали без съд и присъда още в нощта на 9 срещу 10 септември 1944 г. Наказателният отряд от убийци командва Фердинанд Козовски. Той е съветски гражданин, професионален терорист. По-късно става Председател на Народното събрание и изкарва на този пост 15 години (1950 – 1965 г.). Сред екзекуторите се откроява Изидор Леви, по-известен като Бачи Зеев, агент на съветското НКВД. За мръсната си „работа” той е повишен – става началник на служба в 1-ви отдел на Държавна сигурност. Най-известният убиец е Лев Главинчев. Прозвището му е „главореза”. Той е най-вероятно убиецът на художника и публицист Райко Алексиев. Но според друга версия убиец на Алексиев е Георги Боков – бащата на Ирина Бокова. Комунистите знаят кой е убиеца на Алексиев, но и до днес го прикриват.

Цяла нощ наблюдава екзекуциите Цола Драгойчева – като представител на ръководството на БКП. По-късно споделя цинично: „Никога през живота си не съм спала така блажено, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел.”

При разстрелите е ползван съветски „челен опит” – пистолетен изстрел в тила. След което известният професор хирург Александър Станишев проверява пулса на убития и установява неговата смърт. През живота си той е извършил над 28 000 операции. Има над 100 научни труда, член е на 20 научни академии и дружества, почетен доктор е на три университета – Хамбург, Варшава и Берлин. Убиват го последен. Убиецът е Лев Главинчев.

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година са разстреляни 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали – повече, отколкото България е загубила през трите войни, които води през XX век и 8 царски съветници. Унищожените непосредствено след 9.9.1944 г. българи са над 30 000. До края на 80-те години са избити още над 180 000.

Но кого са убивали комунистите? Ето само няколко имена.

Те убиват Иван Вазов, племенник на писателя Иван Вазов. Той е бил образован икономист и само една година е имал „нещастието” да бъде министър на търговията, промишлеността и труда. Убиват и Борис Колчев, който ръководи строителството на жп линията Кичево-Охрид-Струга и е основател на Държавното железопътно училище. Бил е за кратко министър на железниците, пощите и телеграфите. Гадовете убиват и проф. Борис Йо̀цов - виден славист, юрист, литературен историк, член-кореспондент на БАН, автор на книги за народните ни будители. Високо оценена е книгата му „Български страдания и борби за свобода в славянската поезия“ (1935). Той е министър на образованието. И е разстрелян. Убит е и инж. Димитър Василев - пионер на водоснабдяването и канализацията в България. Това му е вината. Мръсниците разстрелват и агронома Димитър Кушев, който само за една година е бил министър на земеделието. За него се знае, че е бил против обявяването на война на Великобритания и САЩ. Екзекутиран е и Димитър Шишманов - известен български писател, външен министър от 1943 до 1944 година. Той е син е на проф. Иван Шишманов – учен от световна величина, приятел на Иван Вазов, основател на Софийския университет. Разстгрелян е и Иван Бешков - министър на земеделието и държавните имоти. Той е брат на големия български художник Илия Бешков и е един от организаторите на кооперативното движение у нас. През 1943 година е сред 43-та депутати, които подписват известното протестно писмо в защита на българските евреи. Изчадията убиват и генерал Теодоси Даскалов - министър на войната в периода от 1938 до 1942 г. Той е племенник на големия наш просветител и революционер Бачо Киро и известен противник на съюза на България с Германия. Затова е отстранен от Министерския съвет и дори е уволнен от армията. Въпреки това комунистите го убиват. И последен пример: Иван Батембергски. Той е бил председател на Българската национална спортна федерация и спасява от депортация евреина Илеш Шпиц – треньор на скопския футболен отбор "Македония". За „награда” му разбиват главата с приклад още пред Съдебната палата. Не го оставят поне да стигне жив до мястото на екзекуциите. Интернират в Добруджа петгодишната му дъщеря Илиана, понеже и тя е "враг на народа”!

 

 

2 дни  ·

 

ПАМЕТ: ТРАГИЧЕН ДЕН В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

(Продължение)

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. „ОБЯСНЕНИЕ” И „ГОРДОСТ”

Цитат

 

В уводна статия на в.”Работническо дело” от 25 септември 1944 г. се обяснява, че комунистите ще „отмъщават” за жертвите, които самите те са дали в „борбата” преди 9.9.1944 г. Истината е, че както комунистическият режим след тази дата е престъпен, така и „борбата” на комунистите преди нея е незаконна и терористична. Те не воюват с никакъв „фашизъм”. Цар Борис III не е бил нито фюрер, нито комунистически генерален секретар. Преди 9-ти септември 1944 г. фашистка партия на власт в България няма. Комунистите воюват срещу България.Те се опитват да я унищожат, да я унизят и предадат като трофей на съветския сатрап Йосиф Сталин. И успяват в пъкления си план.

Комунистическият поет Павел Матев се е гордеел с участието си в екзекутирането на седем осъдени на смърт „народни врагове”. Неговият другар Пенчо Калинов, също убиец, разказва : „С Павката ... взехме седмината от затвора в полунощ и ги откарахме на посоченото за екзекуцията място..... Те как само ни се молеха! После яка работа падна по заравянето на гробовете. Ръцете ни цяла седмица бяха в мазоли...”. Но отминава болката от мазолите и Матев става „нов човек”. Прописва любовни стихчета. По негови стихове песни пеят Емил Димитров, Лили Иванова и Богдана Карадочева.

Димитър Методиев – друг комунистически поет, ръководи в покрайнините на Белово и село Сараньово (Септември) убийствата на 20 „монархофашисти”. По-късно става сътрудник на Тодор Живков, пише речите му.

Веселин Андреев, автор на „Партизански песни”, се самоуби през 1991 година оставяйки следната бележка: „Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия... Проклет да е Живков! И живковистите!” Явно е искал да си отиде от живота като човек, а не като комунист.

Никола Вапцаров, който участва в терористична мрежа като най-близък сътрудник на нейния ръководител Цвятко Радойнов („Васил") – полковник от Червената армия, ни е оставил поетичен ключ за разбиране на комунистическите престъпления и преди, и след 9-ти септември 1944 г. Той се съдържа в тези му ужасни думи: „какво тук значи някаква си личност”. За него „разстрелът” е „нещо толкоз просто и логично”.

Сред активните участници в репресиите и убийствата след 9-ти септември 1944 г. личат имената на Антон Югов – министър на вътрешните работи; Давид Елазар –от терористичната група „Чавдар“; Тодор Живков –служител в МВР и 35 години несменяем партиен и държавен ръководител; Лев Главинчев – професионален убиец и терорист, полковник в МВР; Хенрих Коен – следовател от ДС; Изидор Леви (Бачи Зеев) – агент на НКВД и ръководител на следствието към ДС; майор Аврам Михов – офицер от ДС, политкомисар на терористичната група „Гаврил Генов“; Рако Аврамов – партиен секретар на БКП в Шумен; полковник Валери Таджер, Исак Елизер Франсис, Матю Кербел, Жак Натан Примо – по-късно академик и член на ЦК на БКП; Давид Буко Коен – служител в МВР и ДС; Ешуа Кемал Декало; Анжел Вагенщайн; Георги Боков, Андрей Премянов, Гео Зайков (Пирински), Панайот Каракачанов, Давид Овадия – поет, Раймонд Вагенщайн; Изидор Соломонов; Давид Насим Авраам – инспектор и главен палач в РО-2; Санто Биджерано, Мирчо Спасов – по-късно генерал от МВР; майор Стефан Китов –началник на концлагера „Персин“ и много други.

Комунистите създават и 86 концлагера в България. Техни идейни вдъхновители са Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Антон Югов, Вълко Червенков, Тодор Живков, д-р Минчо Нейчев, акад. Ярослав Радев, ген. Мирчо Спасов, Борис Велчев. Известни са имената и на най-жестоките мъчители и убийци в концлагерите: Николай Газдов ( по-късно майор от ДС със сменено име Николай Симеонов), Петър Гогов, Цвятко Горанов, Юлияна Ръжгева.

Палачите се ръководят от "съветски другари". Това са генерал Атанас Атанасов – бивш служител от съветското армейско контраразузнаване, генерал Леонид Филатов – дясна ръка на изверга Берия, генерал Сергей Бирюзов, Изидор Леви (Бачи Зеев) – началник служба в Първи отдел на ДС, генерал-лейтенант Александър Черепанов – от съюзническата контролна комисия, генерал Владимир Чернов (известен още като полковник Шварцман), полковник Иван Крекманов – служител на НКВД, генерал В. Емелянов – главен съветник към МВР и МНО, полковник Л. Мишчербековски – съветник към Главна следствена служба, полковник Митя Трифонов. Установено е, че Чернов, Филатов и Трифонов създават паралелен център в Министерството на вътрешните работи и репресиите през 50-те години са главно тяхна „заслуга”.

 

 

2 дни  ·

 

ПАМЕТ: ТРАГИЧЕН ДЕН В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

(Продължение)

ЧАСТ ПЕТА: ПОКЛОН

Руската федерация, която сама определя себе си като наследник на СССР и до днес отказва да се извини на българския народ за окупацията на страната ни през 1944 година. Нейна е и отговорността за загиналите близо 20 000 български войници и офицери във Втората световна война след включването на части на българската армия в състава на Трети украински фронт на Червената армия. Комунистическата пропаганда наричаше тази война „Отечествена”. Но така може да се нарече само война, в която се защитава родината, а не когато се помага на чужда армия - съветската, да окупира чужди родини. Защото през Втората световна война Съветският съюз не бе "освободител", а окупатор. Западните политически лидери късно разбраха това. Късно го разбраха, защото в териториите на техните държави влезе наистина освободителна армия - американската. Но този късмет отмина държави като България, Румъния, Югославия, Полша, Чехословакия и Унгария. Те си останаха в зоната на "съветското влияние". И бяха принудени да строят безумието наречено комунизъм. Затова и всички те до една катастрофираха. Някои особено тежко.

Днес отечествена е войната, която достойният украински народ води срещу руските агресори нахлули в земята му. Този народ дава скъпи жертви. Но каузата му е справедлива и рано или късно той ще бъде народ победител.

Отечествена война можем да наречем и войната, която водят българските горяни срещу комунистическия режим и съветската окупация на България. Това са нашите герои. Тях трябва да почитаме. На тях трябва паметници да издигаме. Ако сме българи и човеци, а не човекоподобни безмозъчни същества.

Повечето от комунистите извършвали престъпления срещу българския народ отдавна не са между живите. Но все още има техни паметници в страната. Градове и села, улици и площади, училища, читалища, заводи, кооперативни стопанства носеха, а някои още носят, техни имена. Има и позорящи ни като народ и държава паметници на съветските окупатори.

За памет и отдаване на почит на жертвите на комунистическия режим сме отредили само един ден в годината. В малка Латвия, например, има много такива дни. Има и 539 места на памет за жертвите на комунизма.

Поклон пред невинните българи, жертви на престъпния комунистически режим!

преди 1 минута, ncl написа:

А за 12 годишното управление на вожда ти няма да кажеш и дума, нали?!

ББ никого не е разстрелвал , а каквото има да казвам, съм го казвал в многото други теми специално за ББ и ГЕРБ.

[JKirilov]

преди 7 часа, Coco1 написа:

Булка събираш ли копейки

Слагай запетайки! И не - събира съчки...

[Coco1]

преди 16 минути, JKirilov написа:

Слагай запетайки! И не - събира съчки...

Жика слагай ушанката думкай първака и пускай сериала по лан кабела

[Гост]

https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/1750927

Hа 20 декември 1943 г. в село Ястребино са разстреляни 18 души, от които шест невръстни деца.

 

 

В блокадата на Тузлушкия край, наречена операция "Омуртаг", участват 19-и пехотен полк от Шумен, 7-и пехотен полк, 5-и армейски артилерийски полк, 4-а дивизионна ловна дружина и 3-о товарно артилерийско отделение. Имало е освен войска още полиция и жандармерия. В музея в Търговище казаха, че от София идва генерал Ковачев, събира командирите в Омуртаг и заповядва да се изтребят помагачите и близките на нелегалните, за да се прекъснат връзките им с базите за подкрепа в разгара на зимата.

Конкретно в Ястребино действа втора картечна рота на 19-и пехотен полк от Шумен с командир подпоручик Константин Йорданов. Към него е приобщен и полицейският агент Стоян Узунов. Подпоручикът имал заповед от командира на полка полк. Атанасов да ликвидира близките само на нелегалните, но явно се е престаравал и разстрелял жените и децата наред с мъжете.

Командирът на полка не очаквал това и изгубил ума и дума, като чул за извършеното. Малко след разстрела идва заповед той да бъде отменен, донесена от офицер с мотор. Редовна българска армия, а не полицейски сили извършват убийствата.

Разстреляните деца бяха наречени шестте ястребинчета и се превръщат в икони на комунистическата пропаганда. Преди 1989 г. всички знаеха за тях, учениците учеха за трагичната им съдба в час по история, пионерски отряди изследваха живота им.

Известни творци се вдъхновяваха от драмата им: писателят Богдан Глогински написа повестта "В Ястребино свирят куршуми", режисьорът Милен Гетов създаде през 1979 г. игралния филм "Юмруци в пръстта" по сценарий на Никола Статков и Иван Славков, Светлин Русев нарисува "Ястребинци"...

И макар рядко някой да можеше да каже наведнъж имената и на шестте деца, всички знаеха, че те са убити от фашистите. Подобно на петимата от РМС, шестте ястребинчета винаги вървяха вкупом.

Сега, 23 години след началото на промените в България и 70 години след разстрела им, пак вкупом ги осъдиха на забвение. Днешните деца не знаят- няма откъде, според някои - няма и защо, да научат за тях. А тези техни връстници, които все пак посетят село Ястребино и се докоснат до драмата им, не я разбират. Най-малкото, защото не знаят смисъла на думи като партизанин, фашисти, комунисти, съпротива.

Тоталитарната власт ги обяви за герои и задейства цялата си пропагандна машина в защита на тази теза. Рангел Калайджийски - партизанинът, заради когото бяха убити родителите, сестричката и двамата му братя, приживе казваше друго: на възрастта, на която загинаха, те нямаха време, не можеха да бъдат герои. Определяше ги като великомъченици на свободата. Ако свободата на някои сега звучи пресилено, може да се каже, че разстреляните в Ястребино през декември 1943 г. деца са мъченици на една идея.

Убитите на 20 декември 1943 г. са от 6 различни семейства. Общото между тях е, че от всяко едно семейство е излязъл по един човек при партизаните.

Жертвите са: Дядо Стойне Станков, на 75 г., и съпругата му Наста, на 70 г., чийто син Иван е в нелегалност.

Рангел Дончев, на 57 г., и съпругата му Мара, на 58 г. - дъщеря им Райка е партизанка.
Петър Калайджийски, на 50 г., и съпругата му Стоянка, на 48 г., чийто син Рангел е при партизаните, след като избягал от военна служба. С тях са разстреляни и 3 от децата им: Надежда - на 12 г., Иван - на 9 г., и Стойне - на 7 г.

Иван Димитров Янков, на 55 г., и съпругата му Марийка, на 45 г. - синът им Димитър е партизанин. С тях са разстреляни и дъщерите им близначки Ценка и Цветанка - по на 13 г.

Петко Стоичков, на 56 г., и съпругата му Лазарка, на 51 г., чийто син Стойне е партизанин. Разстреляна е и дъщеря им Димитринка, на 11 г.
Димитър Богословов, на 48 г., и съпругата му Станка, на 42 г., чиято дъщеря Катя е партизанка.

Смислен отговор защо е заповядано това зверство няма.
Арестуваните не вярват, че ще бъдат избити

Денят 20 декември 1943 г. се случил студен и със скреж, но без сняг. Предния ден Ястребино е блокирано от втора картечна рота на 19-и пехотен полк под командването на подпоручик Константин Йорданов. В цивилния си живот е учител, баща на две деца.

Той заповядва ареста на семействата на партизаните, включително и на децата, после в общината лично разпитвал задържаните къде са синовете и дъщерите им. Някой освобождава гимназиста Чавдар Калайджиев, чиито родители са ятаци, а не партизани. Или пък баба Яна Григорова, майка на нелегалния ремсист Георги. Тя показва писмо от дъщеря си от София, че ще се жени, а Георги уж отишъл на сватба там. Да направи така, я подучил обреченият на смърт Рангел Дончев.

За другите обаче милост няма. За малко подпоручикът щял да пусне и Петър Калайджийски, който му заявил, че се е бил на фронта за България, дори пленник, но братовчед му Величко Гюров издава, че синът на Петър - Рангел, скоро взел тенекия сирене от тавана на къщата им за партизаните, и това решава съдбата на него, жена му и трите им деца.

До последно арестуваните смятат, че ще ги интернират, никой не очаквал да бъде убит. Дори при ареста Лазарка Стоичкова намира сили да се пошегува с войниците: "Почакайте, момчета, да си взема кожуха, че като ме бият, да не ме боли много!" "А, няма да стане нужда", отговорили войниците.

Тя все пак успява да изпрати и скрие при съседи малките си дъщери Веска и Станка и така им спасява живота. Димитринка също била пратена при комшии, но войниците накарали майката да извика децата си и като чула виковете й, Димитринка пристигнала.

Близначето Ценка през този ден било болно на легло с висока температура. Когато идват да приберат семейството, сестричката й Цветанка пък била за вода. Войниците били склонни да нарушат заповедта и да оставят децата, като подберат със себе си само възрастните, но майка им Марийка отказва да тръгне без тях.

18-те били разстреляни към 1 часа по обед. Най-напред ги повеждат уж към Поляне (днес Антоново), после им заповядат да свърнат към поляна в гората.

На самата екзекуция подпоручик Йорданов не присъства, командвал я по негова заповед фелдфебел школникът Никола Маринов, който бил редовен войник и по ирония на съдбата... ремсист. След 9 септември Йорданов е осъден на смърт от Народния съд, но Маринов се разминава с малко затвор, по-късно е инженер в Плевен.

Подпоручик Йорданов идва след това и доубива все още живите. Уверява ястребинци на площада, че арестуваните хукнали да бягат и войниците му стреляли заради това.
Разказват, че малко след разстрела в Ястребино идва офицер на мотор с кош, който носи заповед, че екзекуцията се отменя.

Сред убитите има всякакви по убеждения хора - от заклетия комунист Рангел Дончев, който се запалва по комунистическите идеи, докато е на гурбет в Америка, до кроткия Димитър Богословов, който бил далеч от нелегалните работи. Той предупреждава дъщерите си Катя (партизанка) и Марийка (политзатворничка), че се набъркват в сериозно и опасно дело и се чуди какво ще стане с тях. Става това - той и съпругата му Станка са разстреляни, Катя загива като партизанка, Марийка попада в затвора.

"След Девети успях да вляза в килията на вече арестувания подпоручик Йорданов. Той знаеше чия дъщеря съм. Плачеше: бил учител, това било негов дълг, бил заблуден", разказваше през 1986 г. Марийка Богословова, по мъж Вълчева, която живееше в Шумен.

Разстреляната Надежда била саката с дясната ръка

През 1943 г. Веска Стоичкова, по мъж Моллова, била на 16 години. Било й съдено да се спаси, но да чуе изстрелите, които погубили майка й, баща й и сестра й Димитринка.
Тя разказваше: "Предния ден би барабанът, че ще има блокада и никой да не излиза от къщи. Аз не бях толкова страхлива, вдигнах котлите и отидох за вода. Като се върнах, сестричките ми Митка - така наричахме Димитринка, и Станка ги нямаше у дома.

До съседите отишли, а аз пак се канех да ида до кладенеца. Като погледнах към портата - полицаи и войници. През това време майка ми готвеше боб, шеташе нещо. Викам: "Мамо, погледни!". А тя: "Леле, Весе, бягай!"

Тъй ми рече мама и аз от стая в стая (селските къщи имат вътрешни врати), през нивата, та чак в чичови - чичо Илия е брат на татко. Скрих се в обора при кравата ни жива, ни умряла
През това време полицаите казали на родителите ми да побързат, че началникът ги вика в общината. Тръгнали, стигнали до портата и тогава някой се сетил да погледне списъка: "Тук има и деца, къде са ви децата?"

Майка ми рекла, че не знае къде са. Накарали я да ни вика. Часът бил девет и нещо преди обяд. Димитринка, като чула гласа на мама, хукнала да си ходи. Съседите не я пускали, пък тя: "Щом ме вика мама, ще си вървя".

Станка, тя беше на 8 години, била в чичови, вкъщи. Тръгнала и тя, но щом видяла въоръжените мъже, се уплашила, снишила се край плета и се мушнала в кошарата на Стамен Василев. Не я дочакали...

Избиха ги насред пладне. Аз все в обора стоях, не са се връщали да ме търсят. Чух, като стрелят - голям гърмеж ми се стори и си помислих, че войниците си правят учение, друго не допусках.

По-късно със Станка се върнахме вкъщи и решихме да запалим печката, че беше загаснала, и да доварим боба. Излизам аз на балкончето, там държахме дървата, и гледам полицаи пак в двора - те се върнали да палят къщата. Замръзнах.

Излезе и Станка, а те малко се стъписаха: нали всички трябвало да избият, каква е тази работа... Но се намери човек сред тях, прошушна: "Оставете децата, все едно не сте видели нищо". Те склониха, но къщата ще палят.

Аз занареждах: "Защо ще ни палите, нали отдавна свърши турското робство, нали сме все българи, аз знам, че тогава са палили...".
Никой не ме слуша, ами ме накараха да пусна добитъка от обора и докато се върна - къщата гори.

Сено имаше складирано под една черница - и то гори, и хамбарът гори. Огън до небето.
Заповядаха на хората никой да не ни прибира, защото ще го арестуват. Мръкна се, къщата изгоря, стените се срутиха.

Най-сетне се сетихме къде да отидем - в плевнята. Тя не беше запалена, защото бе близо до тази на съседа Стамен и той протестирал, че и неговата ще изгори. Там се мушнахме със Станка да спим, помня, че на другата сутрин вече беше паднал сняг. Чичо Илия дойде рано-рано при нас, никой да не го види. Кри ни у тях до март, докато мине блокадата.

А мама и татко можеха да се спасят още през юни. Тогава агенти ги карали да се подпишат, че се отказват от сина си Стойне, който беше партизанин. Но те не приели, казали, че имат само един син, как ще се откажат от него."

Веска Моллова дори не беше член на БКП. Пенсионира се като управител на сладкарница в Русе, където живееше. Казваше, че я признали за активен борец чак след третата молба, и то от най-ниската категория - четвърта.

Петранка Коцева, дъщеря на Стоянка и Петър Калайджийски, сестра на разстреляните с тях деца Надежда, Иван и Стойне, също се спасила на косъм от смъртта. Разказваше, че от 14-годишна я пратили да работи като слугиня в богати софийски семейства. През декември 1943-а била на 19 години, сгодила се и решила да се жени.

"Трябваше нашите от село да ми изпратят някакви документи за сватбата. Не помня какви, но знам, че се вземаха от попа. Взел ги баща ми, запечатал ги в един плик, но започнала блокадата и не може да ми ги прати. Намерих ги след време на една греда вкъщи...

Документите не идват, аз се притеснявам в София, хванах влака и тръгнах към село. Слиза се на Попово и после пеш към Ястребино. Пътят ми минаваше през село Долец, близо до Попово, където живееха баба и дядо, родителите на майка ми.

Първо се отбих при тях и баба ме задържа на гости. "Утре е Свети Никола, дума, ще отпразнуваме вуйчо ти Никола и тогава ще си вървиш в Ястребино!"
Това ме спаси - един ден по-рано да си бях отишла, щяха да разстрелят и мен", разказваше Петранка

Тя пък се пенсионира като дългогодишна работничка в столичния завод "Вълчо Иванов".
Петранка и Рангел си спомняха, че разстреляната им сестричка Надежда се родила саката с дясната ръка, защото, докато била бременна с нея, майка им паднала до кладенеца. Въпреки това детето се научило да пише с лявата, да плете и да преде. А в деня на разстрела я прибрали, докато правела курабийки в нощвите, в които майка й Стоянка месела хляба.
Децата, гости на музея, не знаят какво е партизанин

Все още желаещите могат да посетят втория етаж на местното читалище, където се е помещавало училището на избитите деца.

Заради различната си възраст те никога не са били в един клас, но навремето е направена възстановка на една класна стая от онова време с три редици зелени чинове.

Върху първите стоят табелки с имената на шестимата разстреляни ученици. Най-вляво до прозореца е името на 7-годишния Стойне Калайджийски.

Отляво е паметна стена със снимките на децата и кратките им биографии. Единствен
Стойне бил толкова малък, че не успели да го фотографират и в духа на времето вместо със снимка художниците го представяли с малка петолъчка.

В стъклена витрина под стената с портретите са подредени ордените "За народна свобода 1941-1944 г. втора степен", с които децата са удостоени посмъртно.

В класната стая и в коридора пред нея са подредени увеличени фотографии, останали от разстреляните. Старо сметало допълва експозицията.
В краката му са струпани безразборно папки и албуми, явно останали от някогашните посетители - било е време, когато Ястребино е било тема на реферати и разработки, на пионерски дневници и детско творчество.

Казват, че някога децата носели в музея детски играчки и най-вече топки, защото според един от разказите от трупа на малкия Стойне след разстрела изпаднала малка топка от волски косъм, с която той обичал да си играе и никога не се разделял.

Първият му братовчед Чавдар Калайджииев, който днес е на 86 години, опровергава този мит: "В суматохата при ареста Стойне даже не си беше обул цървулките и навремето аз го занесох на гръб до общината. Каква ти тук топка!", категоричен е той.

Сега в Ястребино има Национален детски комплекс

Националният пионерски комплекс "Ястребино" е открит през септември 1979 г. лично от първия човек в държавата и в БКП Тодор Живков.