Според Тошев-путинопитека да си част от военен съюз и близък партньор на военен съюз е едно и също!

преди 16 минути, ivottoshev написа:

Избягвала военни съюзи?!? Дрън, дрън. Ето ти статия от 2021г., преди изобщо да си помислят за официално членство в НАТО:

Линк

Явно много чете "правилните" медии - като газета.ру...Присъединяването на Украйна към ЕС е сатанински път...

https://www.gazeta.ru/politics/news/2026/06/07/28636027.shtml

Историята показва, че силата на една държава не се измерва единствено с военните ѝ победи или геополитическото ѝ влияние. Не по-малко важен критерий е отношението към хората, които са понесли най-тежките последици от войната и са направили най-големите жертви в името на своята страна.

В този контекст следвоенното развитие на Великобритания и Съветския съюз представлява показателен пример за два различни подхода към социалната отговорност, обществената памет и човешкото достойнство.

Две държави, две различни визии

След края на Втората световна война и двете страни се изправят пред сходни предизвикателства – милиони загинали, ранени и инвалидизирани граждани, тежки икономически проблеми и необходимост от възстановяване на обществото.

В Съветския съюз значителна част от ветераните с тежки увреждания са настанявани в специализирани институции, често далеч от големите градове и обществения живот. Много от тях живеят в условия на материални лишения и социална изолация. Вместо да се превърнат в символ на обществена признателност, те нерядко остават в периферията на официалния разказ за победата.

В същото време Великобритания предприема различен курс. Правителството на министър-председателя Клемент Атли поставя началото на Националната здравна служба (NHS), която осигурява универсален достъп до здравеопазване за всички граждани. Въпреки следвоенните икономически трудности, държавата инвестира в изграждането на социални институции, насочени към подобряване на качеството на живот и подкрепа на хората, засегнати от войната.

Урокът на историята

Сравнението между тези два подхода показва колко различно могат да бъдат разбирани ролята на държавата и отговорността към обществото. Едната система поставя акцент върху държавния престиж и идеологическия наратив, докато другата се стреми да изгради механизми за социална защита и грижа за гражданите.

Именно отношението към най-уязвимите често разкрива истинския характер на една политическа система. Начинът, по който обществото се грижи за своите ветерани, инвалиди и пострадали, остава един от най-точните показатели за неговите ценности и разбиране за човешко достойнство.

Благодаря за вниманието по този въпрос!

„В Русия действат независими медии - критикувах войната от сцената и не бях арестуван“ Издателят на германския вестник „Берлинер Цайтунг“ Холгер Фридрих посети форума с Санкт Петербург и заяви, че в Русия има свобода на словото, защото лично е говорил от сцената за „кървавата война“ и е критикувал.

Фактите!!!

Холгер Фридрих е арестуван много по-рано – но не в Русия. През есента на 2019 г. журналисти от Welt am Sonntag установяват, че в края на 80-те години на миналия век той е сътрудничил на ЩАЗИ, тайната служба на ГДР, като таен информатор. Псевдонимът му е бил „Петер Бернщайн“. Дванадесет от репортажите му за хора от обкръжението му са запазени в архивите. Фридрих е крил този факт в продължение на много години. След скандал той е принуден да си признае: докато служи в Националната народна армия на ГДР, се е опитал да избяга от страната. ЩАЗИ разбира и му предлага да го „изкупи“ в замяна на тайно сътрудничество. Той се съгласява – писмено.

Аргументът „не бях арестуван“ като доказателство за свобода на словото в Русия работи също толкова добре, колкото ако чуждестранен посетител твърди, че има свобода на движение в затвора, защото е бил ескортиран по коридора, а не заключен в килията си. Фридрих говори на сцената на санкциониран държавен форум, пред публика, избрана от организаторите, в рамките на дневен ред, одобрен от Кремъл. Това не е тест за свободата на словото – това е предварително зададена задача. Руските журналисти, които критикуваха войната не на сцената на форума в Санкт Петербург, а в редакциите си и в социалните медии, получиха различен резултат - наказателни обвинения, емиграция или затвор.