Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Вало

Четирите пътя на мъдрите

Препоръчан отговор


Четирите пътя на мъдрите

От Н.Св. Шамар Ринпоче 20 юни 2004

Диамантен път на будизма. Линия Карма Кагю

Бих искал да споделя традиционно учение за това как да развием добра преценка. Това учение ни помага да се доверим на здравия разум и да избегнем възможностите да бъдем заблудени. Четирите максими се отнасят както до дхарма (будистките учения), така и до всички аспекти на ежедневния ни живот. Вярвам че много проблеми в съвременното общество могат да бъдат решени ако хората следват тези прости съвети.

Нарекох това учение „Четирите пътя на мъдрите” Мъдрите знаят на кого и какво могат да разчитат. По този начин те избягват много капани на небрежното мислене.

Това учение се състои от четири прости максими:

1. Разчитай (уповавай се) на учението а не на учителя

2. Разчитай на значението а не на думите

3. Разчитай на дълбочината а не на повърхността

4. Разчитай на мъдростта а не на концепциите

1. Разчитай (уповавай се) на учението а не на учителя

Често се впечатляваме от оратори, които ни заслепяват с чара си. Силни личности могат да създадат силни емоции в аудиторията. Оратори или учители, които са забавни, провокативни или ангажиращи могат да ни мотивират да действаме. Днес изглежда че учителят трябва да бъде „мотивиращ” за да има изобщо някакви ученици.

Това може да причини проблеми. Необходимо ли е да изброявам харизматични лидери от миналото които са водили хората към големи страдания? Външността може да лъже. Чара не е достатъчен за да оценим дали нечие знание е вярно или не.

Избирайте духовен учител така грижливо, както бихте избрали хирург. Живота ви зависи от уменията на хирурга. И нещо безкрайно по-важно зависи от уменията на духовния водач.

Разбира се много от хората интересуващи се от Будизма не смятат че са готови да имат лични взаимоотношения с учител. Може би за тях е достатъчно да прочетат няколко дхарма книги от различни учители. В началото е важно да проучим. Ако искаме обаче да задълбочим практиката си, ако искаме да напредваме, тогава на определен етап ще ни е необходим учител.

Трябва да сте много внимателни в избора на дхарма учител, поне толкова колкото за избор на хирург - онколог. Преди да се обвържете и доверите на учител трябва да проучите. Първо проучете няколко учителя. След това изберете въз основа на най-важните критерии: умения за преподаване, медитационно осъзнаване и познание за дхарма.

Традиционно учителите по Будистка философия са различни от учителите по медитация. Не е лесно да се намери някой наистина квалифициран в двете области. Учителите по медитация са по-трудни за намиране в сравнение с тези с добро академично философско знание. Учителите по будистка философия могат да преподават начални медитации. Напредналите практики могат да бъдат преподавани само от някой който е напреднал и има личен опит в Будисткия път.

Будистките учители трябва да преподават ученията на Буда, а не техни собствени учения. Така че е полезно да научите нещо от тези учения. Прочетете книги за историческия Буда и други велики учители от миналото, например някои от учениците на Буда и Тибетски майстори като Миларепа. Това ще ви помогне да прецените дали учителя предава автентична дхарма.

2. Разчитай на значението а не на думите

Хората обичат да следват изтънчени думи. Впечатляващата реч може да бъде много убедителна. Умелия начин на изразяване може да помогне за по-ясно предаване на смисъла или може да направи нещо много красиво, като в поема или песен, умелия начин на изразяване може да бъде използван за да се впечатли аудиторията. Смисъла обаче е най-важен и трябва да бъде правилен.

Какъв е правилния смисъл в духовното учение? Първо трябва да носи полза. Второ трябва да казва истината. Когато са изпълнени тези два критерия, начина на изразяване не е толкова важен. Но добрия начин на изразяване може да направи верните учения по лесни за четене и разбиране а и по интересни.

Ако сте добри оратори, но казвате лъжи, не само че добрия ви изказ не носи полза, но всъщност е вреден, тъй като можете да заблудите хората и те да имат погрешни възгледи.

Ето един пример. Една легенда: Имало едно време Брамин – учен. Неговата жена била много красива. Браминът се разболял и знаел че скоро ще умре. Той бил много ревнив и бил ужасен от мисълта че друг ще се ожени за жена му след неговата смърт. Така че той направил нещо много крайно. Събрал всичките си сили и написал книга за да убеди жена си да скочи в погреб*лната клада. В тази книга Браминът казал че горящото му тяло му ще бъде трансформирано в „освободено” от бог Шива. По нататък той написал че тъй като жена му не е обикновена жена, а богиня участваща в свещен съюз, тя трябва да се присъедини към съпруга си и по този начин също да бъде освободена. Стилът и езикът на книгата били съвършени, тъй като Брамина бил майстор на реториката. И книгата била толкова убедителна,че убедила жена му да скочи в огъня. И така започнала ужасната практика сати в Индия. Тя била широко разпространена, докато била обявена извън закона от англичаните, но дори и днес се случва на някой места.

Начина на изразяване е цвете, той е украса. Смисъла е най-важен. Добър начин на изразяване без смисъл е като труп накичен със скъпоценности. Силата на смисъла ще се прояви дори ако думите не са впечатляващи, като красива жена без украшения - нейната природна красота сияе. Умели думи със здрав смисъл са като красива жена чиято природна красота е подчертана с красиви бижута.

3. Разчитай на дълбочината а не на повърхността

Никой съзнателно не се опитва да бъде повърхностен, но за много от нас прибързаността или липсата на доверие в собствената преценка ни карат да приемаме получените идеи, предубеждения и клишета. Особено що се отнася до вашия духовен живот е много важно да проучите и проверите всяко учение лично. В Будизма не е необходима сляпа вяра. От друга страна няма да напреднете много, докато не отидете отвъд всеобщите мнения.

В Будизма е особено важно да се опитате да видите отвъд повърхността. Буда дава учения на различни нива независимо от аудиторията, начинаещи или напреднали. Дори учения за начинаещи могат да се изразят дълбок смисъл за много напреднали, които са способни да го разберат.

Още по-важно, вие трябва да можете да мислите задълбочено за да получите изобщо някаква ползва от дхарма. Нека обясня.

Ако имате проблем трябва да търсите решение подходящо за проблема. Ако проблема ви е елементарен, можете да намерите бързо и лесно решение. Ако проблема ви е сложен, ще ви трябва мощно средство. А ако проблема ви е най-трудния за разбиране, който хората или живите същества могат да преживеят – проблема на страданието и съществуването, тогава ви трябва дълбоко решение, най-мощното налично средство.

Ако нямате невежество, не е необходимо да се занимавате с невежеството. Ученията на Буда ни дават насоки за да стигнем до просветлението. За да получим качествата на просветлението от ежедневното ни невежество, ученията трябва да се прилагат към всеки аспект от тези невежества. По този начин решението се получава директно от нашите проблеми. Известния будистки текст от древния Индийски философ Васубанду „Абидхармакоша (Съкровището на Ясната Дхарма)”, казва че ако практикувате употребата на „лекарства” за малки проблеми, рано или късно ще се отървете от най-големия си проблем – самото невежество.

По този начин най-силното смущение може да бъде излекувано с проста медитация. Например можете да намалите в постоянните си сексуални желания чрез медитация върху мъртви тела. Обаче най-фините смущения могат да бъдат премахнати само с най-дълбоката мъдрост. Необходимо е дълбокото Диамантено Самадхи, последното ниво на медитативно поглъщане, преди просветлението, за да се сложи край на малките замъгления оставащи в края на Будисткия път.

Да следвате това правило означава че самите вие трябва да не сте доволни от повърхностното мислене и трябва да окуражавате и другите също да преценяват в дълбочина.

4. Разчитай на мъдростта а не на концепциите

Тук ще съм много кратък. Тази последна максима е най дълбоката, но не може да се каже много.

Тя се отнася главно за сериозно медитиращите. Натрупването на мъдрост означава осъзнаване на природата на ума. За да направите това не можете да разчитате на дуалистичното осъзнаване; трябва да достигнете до не-дуалистичния ум, който наричаме мъдрост. Медитаторите разчитат на не-дуалистичния ум, а не на нормалния дуалистичен ум. Те знаят че езика, логиката и аргументите са ограничени и не стигат до абсолютната реалност, така че не разчитат много на тях.

Не разчитайте на дуалистичния или логически и концептуален ум, който е илюзия, казва тази максима, разчитайте на не-дуалистичния ум. Не следвайте илюзиите, както обикновено а преминете отвъд. Моля не забравяйте, че без значение колко впечатляващи или убедителни са мислите, абсолютната реалност е извън техния обхват.

Заключение

Това са Четирите пътя на Мъдрите. Дали е знак на ера на упадък, това че по-голямата част от хората днес се държат по начин обратен на тези правила? Те трупат грешка върху грешка без умора. Хората заблуждават себе си, след това и други, които предават погрешния начин на мислене и на други, създавайки безкрайна верига от грешки. Моля не позволявайте да попаднете в тази верига. Разчитайте на четирите максими и вие ще преминете отвъд границите на илюзиите също както великия бодхисатва Манджушри, постигнал съвършенството на мъдростта прерязва невежеството и неяснотите с меч на мъдростта.

Източник : Тук

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
1. Разчитай (уповавай се) на учението а не на учителя

2. Разчитай на значението а не на думите

3. Разчитай на дълбочината а не на повърхността

4. Разчитай на мъдростта а не на концепциите

Източник : Тук

Блестящо! Само дето не ми харесва особено да ги разглеждам като 4 различни пътя. По- скоро- 4 страни на единствения път.

Дали е знак на ера на упадък, това че по-голямата част от хората днес се държат по начин обратен на тези правила? Те трупат грешка върху грешка без умора. Хората заблуждават себе си, след това и други, които предават погрешния начин на мислене и на други, създавайки безкрайна верига от грешки.

Да, изглежда е знак на упадък. Но не виждам някоя ера в историята на човечеството, която да е по- различна. Упадъкът е започнал много отдавна. и продължава. Християните го наричат "грехопадение" . Не ми харесва като термин, а още повече- като констатация, но не намирам опровержение. Все пак ми изглежда съществено, че не можем да обвиняваме когото и да е, и себе си, за това положение на нещата. Та една от четирите благородни истини на Буда твърди, че страданието е обусловено! И другата от тях- има път! Значи- трябва да си изясним причината за това печално състояние на нещата и да изминем пътя за измъкването! :yanim:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хайде да вкарам собствената си революционна глупост сред съкровищата на универсаланата мъдрост. Ясно е, че ако говорим за нея, пътя е един натам.

1. Разчитай на учението, за да го видиш отвътре; разчитай на учителя, за да го видиш отвън.

2. Разчитай на значението, за да ги видиш отвътре; разчитай на думите, за да ги видиш отвън.

3. Разчитай на дълбочината, за да проникнеш навътре; разчитай на повърхността, за да схванеш формата.

4. Разчитай на мъдростта, но за да е пълна, разчитай и на концепциите.

Редактирано от венци (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето ви и четирите постулата на великия мъдрец WhiteHart ;)

1.Не вземай нищо насериозно.Животът не е състезание,а игра,където важен е не резултатът,а забавлението.

2.Бъди добър - винаги и по всяко време - със себе си,и с всички около теб. Това е изначалната ти природа.

3.Не прави преценки и не съди никого. Няма нищо висше и нищо низше. Животът е това,което е. Просто го живей.

4.Намали егото си. То е главната причина за всичките ти проблеми.

cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Блестящо! Само дето не ми харесва особено да ги разглеждам като 4 различни пътя. По- скоро- 4 страни на единствения път.

..

Така е.

Four Ways of the Wise е оригиналното заглавие. Опитът ми като преводач не е много голям а и английският ми не е много добър. Way означава по скоро начин в случая или може би метод. Във всички случаи е единство на нещата а не разграничаване.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ДА СЕ УЧИМ ПО ЦЯЛОСТЕН НАЧИН

Отношенията между учител и ученик

Лама Оле Нидал

Международен Будистки Институт Кармапа

Ню Делхи, Индия, 1994

Ако Будизмът беше изчезнал преди петстотин години и днес намерехме неговите текстове и статуи, кои части от ученията бихме успели да съживим?

Ако сме правили реалистични наблюдения за причините и следствията във живота си, лесно бихме разбрали прозренията във ученията на Теравада и Малкия път на Южния Будизъм. Тогава бихме осъзнавали, че следствията се появяват от причини, които имат сходна природа с тях и бихме имали известен опит, кое в живота е полезно и кое е вредно. Ученията на нивото кое за нас е благотворно или неудачно биха били очевидни сами по себе си.

Също така, ако сме достигнали известно ниво на вътрешен мир и сила, притежаваме енергия за нещо повече от самите себе си и гледаме на нещата отвъд надеждата и страха; ако вече сме убедени, че всички същества желаят щастие и искат да избегнат страданието, бихме забелязали, как всяко нещо се появява, променя и изчезва непрестанно като сън. Тогава бихме могли да пробудим отново Махаяна или Будизмът на Северния Велик път.

Ваджраяна или Диамантеният Път на Будизма обаче никога не би могъл да бъде пресъздаден от източници, които вече не съществуват. Той е отвъд царството на праволинейния начин на мислене и обусловените “рационални” чувства. Колкото по-напреднали са ученията на Буда, колкото по-изтънчени и цялостни са методите, които се използват, толкова по-съществени значения придобива цялостното предаване на опита от учител.

На нивото на причина и следствие в Малкия път учителят е полезен, но можем да се справим и само с помощта на книги.В Махаяна, която развива присъщите на човек качества на съчувствие и мъдрост, учителят е по-важен. Тъй като включва повече аспекти от нашата цялост, той ни помага с живия си пример и с това, че наблюдава нашето развитие. По Диамантения Път обаче не може дори да се тръгне без учител. Ако никой не е носител на живия опит и не е в състояние да го предаде, не бихме имали друго, освен интелектуални или тайни книги или картини, чиято естетика човек може да харесва или да не харесва. Ако няма жив носител на опита, не бихме имали достъп до тяхната трансформираща сила.

Затова за най-високо ниво имаме нужда от учител. Важно е обаче да гледаме на него или нея не като на личност или бог, а като огледало на собствения ни потенциал. Като ни показва нашата извън временна природа по безброй умели начини, учителят всъщност представлява Буда.

Чрез учител можем да трансформираме всички аспекти на живота. Тук присъстват всички видове общуване: физическото тяло, говорът му, както и разнообразните му реакции към света.Имаме шанс да се идентифицираме напълно с него и да се вдъхновяваме на всяко ниво на своята човешка природа. Нашата интелигентност, смелост, сексуалност и потенциал за радост - всички те стават врати, през които получаваме неговото вдъхновение.Чрез връзката с учител възприел един пълноценен начин на живот, ние можем да се учим по цялостен начин.

Тъй като срещата между учител и ученик дава толкова широка основа за растеж, от огромно значение е условията да са ясни, двете страни да знаят какво да правят и какво да не правят и каква посока да следват във взаимния си обмен.

Този въпрос е много по-важен днес в съвременния свят, отколкото е бил в традиционните източни общества. В страните от Изток ролите са ясно определени и емоционалното желание за пряк контакт често отсъства. Там хората не ставали будисти, защото били вдъхновени от учител или искали бързо просветление, а подкрепяли отделна школа или вярва в нея, защото дядовците и бащите им са правели същото.

На Запад избираме религия въз основа на чувствата си. Силата на този подход е в това, че преживяванията ни непрекъснато се променят. Така че, когато идеализмът ни е голям, винаги преследваме нещо, което не е съвсем действително.

Днес, когато Будизмът навлиза в нашите страни, трябва да гледаме на себе си като на нов вид хора. Нашата цел е да пренесем уникалните учения за ума. Образно казано, искаме да извадим от коритото бебето сухо, без натрупаната през вековете културна пяна, която не ни принадлежи. От друга страна, искаме бебето да е цяло. Ако го извадим прекалено бързо, както се случва при повечето реформации, то може да пристигне на бял свят без някоя ръка или крак. Нашата скромна цел, която вероятно никога досега не е била осъществявана в историята, е съзнателно да присадим най-доброто от високо развитата, но политически подвеждаща тибетска духовна система, върху чудесните постижения на нашия открит съвременен свят. Ако критичността и яснотата на ума не ни напуснат и успеем да пренесем Диамантения Път на Запад във функционална форма, ще имаме най-чудесните учения за ума без културните им напластявания, с които и без това нямаме нищо общо.

На Изток, от друга страна, всичко е било ясно и открито. Трябвало е само да знаеш кое ниво от практиката следват учителите, за да разбереш, дали можеш да им се довериш. Например Буда е предписал 250 ограничения за монасите и 350 за монахините. Те се отнасят до нещата, които не бива да правят, и при спазването им, те се смятат за добри монаси и монахини. Вероятно не е възможно напълно да бъдат спазвани обетите извън техните общности и един безбрачен, които не бива да докосва пари или да се приближава до противоположния пол, не би бил в леко положение на улицата. Дори хората с най-висши прераждания попадат в неприятни ситуации, ако навлязат прекалено много в политиката или в печеленето на пари.

Съветът на Буда към светските хора е бил на нивото на съчувствието и мъдростта. Те трябвало да поддържат обществото, да подкрепят ученията и да практикуват ежедневно. Тъй като се нуждаели от свобода, за да прогресират в света, съветите му към тях за нещата, които трябвало да избягват, се ограничавали до основните обети да не се убива, да не се лъже, да не се краде, да не се вземат наркотици и да не се стига до сексуално насилие - съвети, които всеки практичен човек би могъл да приеме като полезни. Така, най-важното нещо за светското население била мотивацията. Техните действия трябвало да облагодетелстват другите и да доведат обществото, семействата и приятелите им до значимо развитие.

Имало и една трета група хора, на които Буда преподавал – йогите. Живеещи отвъд условностите и поддържащи най-висшия възглед за чистотата на всички явления, те имали за задача да събарят столовете, върху които стоели стълбовете на обществото, когато то станело прекалено дуалистично, морализаторско или закостеняло. Като носители на висшия възглед и непрестанно проверяващи границите на съществуването, от тях се очаквало по всяко време да виждат всичко естествено свежо и изпълнено с потенциал. Когато светът се преживява като сияещ и искрящ, винаги има пространство за нови решения.

В трите нива на монах/монахиня, светски човек и йоги правилата за учителя били съвършено ясни и поставени на нивото на селския живот, който хората водели, така че било очевидно, дали те се спазват или не. Ако монасите и монахините се възгордеели, започнели да се занимават с политика, правели секс или не си стоели в манастирите, те загубвали нивото. Ако семейството на светския човек се отклонявало от правия път или той създавал неприятности на приятелите си, като ги мамел или въвличал в нечестни сделки, той губел уважение. А йоги, който изглеждал като удавена котка и не можел да вдъхнови нито себе си, нито другите, въобще не се смятал за йоги. Хората знаели съвсем точно какво трябва да прави всеки. В традиционните будистки общества, където връзките между хората са много тесни, случаите на учители, които отклоняват учениците си от правия път, не са чести, по простата причина, че всички взаимно проверяват поведението си един спрямо друг.

Когато Будизмът дойде на Запад обаче, той навлезе в динамични, идеалистични, отворени и свободни общества, където липсва подобна проверка. Ние просто нямаме правила за монаси, светски хора и йоги. Тук хората живеят далеч един от друг и никой всъщност не проверява какво правят учителите, поне не в техния вътрешен кръг. Всеки има нужда от емоционален отдих от задължението си да е критичен и в политиката, и в работата си, и едва ли някой знае точните граници на дисциплините, които учителите преподават. Така, хора със сугестивна сила, способни с думи и с организация да уловят духа на времето и да предизвикат силни чувства, навлязоха в напълно неизследвани дълбини. Тъй като са от Изток, никой не очакваше от тях солидарност, демокрация или други европейски качества, и по този начин те запълниха един вакуум, в който в продължение на години можеха да правят каквото си искат.

Опитът, който имаме след няколкото скорошни скандала, ни научи, че и будистките учители трябва да бъдат проверявани, нещата вече трябва да са ясни от самото начало. Учителят трябва да върши това, което говори. Той не трябва да избягва теми, които предизвикват конфронтация, а да посочва причините за бъдещи беди, като например пренаселеността в гетата или в бедните страни и все по-силното влияние на Исляма. Ако учителят говори предимно сладки безсмислици, той не защитава учениците си. По-скоро би трябвало да провокира някои от тях. Това означава да поеме своята отговорност.

По този начин, в очите на околните, учителят трябва да бъде адекватен и безстрашен. Едновременно с това трябва непрекъснато да поддържа личната си самопроверка, за да е сигурен, че не проявява егоизъм, странно поведение, фалшива сладникавост или гордост. Често трябва да си задава въпроси като: “За какво мисля – за ползата, която моите ученици могат да донесат на организацията ми и на мен самия или за тяхното развитие? Правя ли ги зависими или ги уча как да намерят своята вродена сила?” Докато се радва на потенциалното богатство на своите ученици, учителят трябва винаги да осъзнава, че те са родени сами, преживяват нежелани ситуации в живота си и вероятно ще се чувстват сами и когато умират. Следователно, това, което той трябва да направи за тях сега, е да ги накара да се чувстват уверени в себе си, независими и силни, за да могат да се справят с всяко една ситуация, която им предстои.

Затова съвсем не може да бъде обект на възхищение учител, който поставя учениците си в структури на силата или ги подлъгва с причудливи прояви на култури, които те не са в състояние да оценят или пък ги облича в дрехи, които ги изолират от обществото. Организациите съществуват, не за да направят учителите известни, а за да им дадат възможност да споделят прозренията си с много хора. Тъй като човек в такова положение неизбежно е заобиколен от приятели и от почитатели, които не само го защитават, но и представят възможните му слабости в най-добрата им светлина, учителят трябва да проверява себе всеки ден:”Все още ли си нося сам багажа? Говоря ли на хората директно или им говоря отвисоко? Виждам ли тяхната Буда-природа и неповторимост? Мисля ли, че съм по-важен от тях?” Това е жизнено важно, защото гордостта лесно се промъква. Тя издебва човек в гръб, иззад ъгъла, когато най-малко я очаква, и изведнъж се оказва, че е станал разточителен, мекушав и пресмятащ. Властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно. Това е винаги вярно. Винаги е било така.

Докато соковете от предишната полезна дейност дават добри плодове, корените трябва да продължават да осигуряват нови запаси. Затова и нивото, на което човек работи, трябва да бъде контролирано. Учителят трябва да следи дали е все още свеж и експериментиращ. Дали се забавлява. Дали работи така усилено, както когато е започнал кариерата си. Дали взема ученията си от книгите на другите. Дали говори сантиментално за високи нива на ума, които едва познава. Ако някой учи хората да бъдат безстрашни, защото умът е открито пространство и не може да бъде накърнен, трябва от време на време да доказва собствената си смелост. Ако говори за радостта от яснотата на ума, трябва и той да чувства тази радост. Ако поучава учениците си, че съчувствието е нещо естествено, защото всички сме части на едно цяло, трябва самият той да е добър и да работи усилено.

Учителят трябва да се развива, а не да заседне в сегашните си граници. Нещо повече, той трябва непрекъснато да осъзнава пространството на ума и да се идентифицира с неговия пълен потенциал, с решения и с крайната цел. Ако прави това, ще греши все по-малко. Ако човек се поти достатъчно, няма да има съмнения или задни мисли. Няма да остане място за пресмятания, за идеи да преподава добре на дарители и средно добре на по-малко интересни хора. Това просто няма да се случи. Ще бъде напълно открит и честен йоги.

Това се отнася за учителя. Сега ще искате да научите какво трябва да правят учениците. Първото условие е да имат желание да учат и да работят усилено. Това открива пространството отвъд егото и понятията, което освобождава различни начини на възприемане. Преобразуващият ефект от срещата на ученика с учителя зависи от вложеното доверие. От първостепенно значение е учениците да бъдат ангажирани по интелигентен, съзнателен начин. Желанието им за бързо усъвършенстване не бива да ги отклонява от необходимостта да наблюдават колкото се може по-внимателно учителя. Трябва да го подлагат на оценка, да се досетят, например, как би се държал той, ако поискат да си купят от него кола на старо. Тъй като те със сигурност ще попият много от неговите качества през следващите години, в началото трябва да бъдат критични. Ако не задават необходимите въпроси и ако на учителя не може да се разчита, развитието им сигурно ще се отклони в неправилна посока, поне докато не си намерят по-добър учител.

Разбира се, трудно е да се откриеш напълно към друго същество, особено ако то е в силната позиция. Това винаги е свързано със загубване на някои неща от собствената ни страна на чудесата. Отнемат ни се мисли, които са ни скъпи, чувства и преживявания, които искаме да задържим. Предубежденията трябва да отстъпят, за да дадат пространство на истински прозрения, така че ученикът трябва да бъде твърд и да не изпада в сантименталност, за да се справи с това. По пътя от относителното и обусловеното към абсолютното и трайното човек трябва да желае да изостави най-духовните си идеи, най-съвършените си представи, най-сладките си чувства.

Човек трябва да направи тази жертва и да не позволи на единствената щастлива възможност да му се изплъзне. Само събирането и натрупването на добри впечатления от живот в живот ще направи очевидно осъзнаването, че преживяващият е безкрайно по-значим от която и да е картина или творба на въображението му, а дори и това убеждение лесно може да бъде загубено отново. Нямаме нищо по-скъпоценно от това, а Освобождението и Просветлението се случват, само когато учениците се доверят на природата на ума, на състоянието тук и сега. По-бързо от който и да е сложен метод, непоклатимото доверие в учител, на когото може да се разчита, е способно да породи онова сияйно съзнание, което ученикът винаги е притежавал, а степента на развитието му зависи от неговата отвореност. Ако виждаш в учителя си Буда, получаваш благословията на Буда. Ако виждаш в него Бодхисатва, получаваш благословия от тази величина, а ако преживяваш Буда като обикновено същество, вероятно няма да получиш нищо друго, освен главоболие! Зад игрите на егото няма нищо друго освен сияйна мъдрост и щастливата яснота на ума винаги е там. Ако тази увереност стане непоколебима, воалите забулващи ума, ще паднат постепенно и от само себе си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...