Притчи

[didko [email protected]]

Пускам една тема, в която предлагам всеки, който е чел интересни притчи и иска да ги сподели с другите да ги публикува тук: Аз започвам с това: Как чувствата си играли на криеница (притча) Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила: — Хайде да играем на криеница, а!? ИНТРИГАТА повдигнала вежди: — Криеница? Що за игра е това? Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва – затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък. — Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА. Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му. — Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето. Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана). Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая решила да погледне в розовите храсти. Започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач. И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

[Tragedy]

Хубава тема, но за съжаление е малко старичка....

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...indpost&p=10808

[didko [email protected]]

Хубава тема, но за съжаление е малко старичка....

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...indpost&p=10808

<{POST_SNAPBACK}>

Съгласен съм с теб, ама не всички притчи са за "Истинската любов", има и много други, та затова пуснах отделна тема.

[WhiteHart]

ПИЛЕТО Едно пиле било роден изследовател. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца! Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето. На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон. Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повторяемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда. На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата... НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА Ямаока Тесю, като млад ученик, посещавал един след друг различни учители. Веднъж той се намерил при Докуон. Искайки да покаже своите знания, той казал: -Разумът, Буда, чувственото битие-всички те всъщност не съществуват. Истинската природа на нещата се явява пустотата. Не съществуват нито въплъщения, нито заблуждения, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не можеш да дадеш и нищо не можеш да получиш. Докуон, който спокойно пушел, нищо не казал. Внезапно обаче силно ударил Ямаока по главата. Юношата много се разгневил. -Ако нищо не съществува- запитал Докуон- то от къде тогава се взе този гняв? ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали: -Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари. -Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва. Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си. Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня. -Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия. -Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга. Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат. След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят: -Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие. -Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем. След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали: -Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия. Старецът отвърнал: -Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие... Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път... ХОРСКОТО МНЕНИЕ Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал: - Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя. Като ги видели, селяните рекли: - Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди! На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли: - Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди! На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните: - Нямат милост тия, ще уморят добичето! На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните: - Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха... На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял. И бащата рекъл на сина: - Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня ! КОСТЕНУРКА И СКОРПИОН Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила: -Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?!? -Приятелко-отвърнал скорпионът-твоята природа е да помагаш, а моята-да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост? ПЕПЕРУДИТЕ И ОГЪНЯ Персийска притча Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала: -Той свети. Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала: -Той изгаря. Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи. Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае. НЯМА БОГ "Вървял Учителят на Бялата ложа със своите ученици. По пътя срещнал Учителя на Черното братство с неговите ученици! Учителят на Черната ложа поздравил: - Няма Бог! Учителят на Бялата ложа отговорил: - Няма Бог! - и след това всеки продължил по пътя си. Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си защо така е отговорил, това противоречало на тяхната вяра. А той им отговорил: - Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма." ПОВЯРВАЙ Веднъж Един атеист се разхождал около пропаст, подхлъзнал се и полетял надолу. Падайки му се удало да се хване за малко клонче. Висейки на него, полюшвайки се на хладния вятър той осъзнал цялата безизходност на положението си. “Е, - помислил си той, - единствено бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в него, но може би съм бъркал. Какво има да губя?” Затова той извикал: -Боже! Ако съществуваш, спаси ме и аз ще повярвам в теб! Отговор не дошъл и той извикал отново: - Моля те, боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ти ме спасиш, отсега нататък ще вярвам в теб. - Изведнъж от небесата се разнесъл гръмовен глас: - -О не, няма. Аз познавам такива като теб! - Човекът толкова се удивил, че едва не изпуснал клона. - -Моля те, боже! Ти грешиш! Аз наистина мисля така! Ще повярвам! -О не, нама! Вие винаги така говорите. Човекът умолявал и убеждавал бог и накрая той му казал: -Е добре. Ще те спася. Пусни клона. -Да пусна клона?! –възкликнал човекът. – Ти да не ме мислиш за луд?

Редактирано 18 март 2007 от backata (преглед на промените)

[Гости aniiv]

Поздравление за притчите . Хареса ми тази за пеперудите

[proletsearch]

Благодаря ти WhiteHart - особено ми хареса притчата за хорското мнение.

[MELL]

Чудесна тема, Петльо! Много ми харесаха, но нали не мислиш да минеш само с тези?!

[WhiteHart]

Вашите желания са заповеди за мен!

НЕПРАВЕНЕТО

Вървял буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.

Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.

Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.

Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...

Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.

Как с правене бихте изчистили изворчето?

ИСТИНСКОТО ПРОЦЪФТЯВАНЕ

Един богаташ помолил Сенгай да напише нещо, така че процъфтяването на неговото семейство да продължи от поколение на поколение. Сенгай взел голям лист хартия и написал: "Бащата умря, синът умря, внукът умря."

Богаташът се разсърдил:

-Аз те помолих да напишеш нещо за щастие на моето семейство. Защо така глупаво се шегуваш?

-Изобщо не се шегувам-обяснил Сенгай-ако синът ти умре преди теб, ти много ще се огорчиш, ако внукът умре преди баща си, синът ти ще се огорчи. Ако обаче в твоето семейство умират от поколение на поколение в този порядък, това ще бъде естественият ход на нещата. Това разбирам аз под процъфтяване.

КОНФУЦИЙ

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.

-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда-отвърнал Конфуций.

Учениците се засмели: -Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил:

-И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций....

МЪДРИЯТ СЕЛЯНИН

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.

МОНАСИТЕ РЕКАТА И МОМИЧЕТО

Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко преди да стигнат храма не издържал и попитал:

- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?

На което първия монах отвърнал:

- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си....

ЧУДЕСАТА

Банкеи кротко поучавал своите последователи, когато проповедта му била прекъсната от свещеник от сектата Шиншу, който вярвал в чудеса и мислел, че спасението идва от повтарянето на свещените слова.

Банкеи не могъл да продължи беседата си и попитал свещеника какво има да каже.

— Основателят на моята религия — похвалил се свещеникът, — застанал на единия бряг на реката с четчица за писане в ръка. Ученикът му застанал на другия бряг с лист хартия. И през реката, по въздуха, основателят изписал свещеното име Амида върху листа. Можете ли Вие да извършите такова чудо?

— Не — казал Банкеи. —Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен, ям; когато съм жаден, пия; когато съм обиден, прощавам.

ГНЕВЪТ

При учителя Банкеи дошъл ученик с молба да му помогне да се освободи от своята гневливост.

— Покажи ми тая своя гневливост — подхванал Банкеи. — Изглежда е много интересна.

— В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа — отвърнал ученикът.

— Добре тогава — продължил Банкеи, — донеси я, когато я имаш.

— Но не мога да я донеса, точно когато я имам — възразил ученикът. —Сигурно ще изчезне, докато я нося

— В такъв случай — заключил Банкеи, — струва ми се, че тази гневливост не е част от истинската ти природа. А ако не е част от теб, тя трябва да идва у теб отвън. Съветвам те всеки път, когато влезе в теб, да се биеш с пръчка, докато тя не издържи и побегне.

ЧАШАТА

Учителят Иккю показал своята мъдрост още като дете. Веднъж той счупил скъпата старинна чаша за чай на своя учител и много се разтревожил. Докато се чудел какво да прави, чул, че учителят му идва. Той бързо скрил парчетата от чашата под дрехата си.

— Учителю — попитал той, — защо нещата умират?

— Съвсем естествено е нещата да умират, а веществото, съдържащо се в тях, да се раздели и разпадне — казал учителят. — Когато му дойде времето, всеки човек, както и всяко нещо, трябва да си отиде.

— Учителю — рекъл малкият Иккю, показвайки парчетата, — било дошло времето на твоята чаша да си отиде.

КОТКАТА НА ЕДИН ГУРУ

Всяка вечер, когато започвала медитация, една котка влизала в храма и се разхождала, отвличайки вниманието на медитиращите. Гуруто наредил по време на богослужение котката да се завързва.

Минали години, гуруто умрял, после умряла и котката, тогава учениците в манастира купили нова котка и всяка вечер я завързвали по време на медитация.

Минали векове...Учените последователи на този гуру съчинили трактати за ролята на завързаната котка за правилната медитация.

СТРУВА ЛИ СИ ДА СИ ВИСОКОМЕРЕН?

Случило се така, че Мулла Насредин се обърнал към високопоставен чиновник. Възмутен от наглостта му, Мулла Насредин не се стърпял:

- Откъде накъде, ти, любезни, си толкова високомерен? Кой си ти?

- Като че ли не знаеш! Аз съм управителят!

- Е, хубаво, и какъв ще станеш после?

- Губернатор!

- А след това?

- Министър.

- И още какъв?

- Премиер.

- И после какъв?

- Никакъв.

- Е, а аз сега вече съм никакъв. И тогава струва ли си да бъдеш толкова нагъл и високомерен?

[nana1]

Много, много ми харесват. Има ли още?

[Trichocephalus]

А може ли и една от мен? МЪДРЕЦ, МОМЧЕ И СЛОН В една гора живял мъдрец с много ученици. Той учил учениците си на истината: “ Бог е във всички неща и, знаейки това, вие трябва да се прекланяте пред всичко, което срещате.” Веднъж един ученик отишъл в гората за дърва. По пътя срещнал вбесен слон, а човекът, седящ върху него, му крещял: “Махай се от пътя! Веднага се махни от пътя! Слонът побесня!” Но ученикът, вместо да побегне и помнейки уроците на учителя си, започнал да разсъждава: “В слона пребивава бог, както и в мен. Бог не може да нанесе никаква вреда на самия себе си, така че защо да бягам?”. Мислейки това, той продължавал да стои на пътя, слонът се приближавал, а водачът му продължавал да крещи: “Махай се от пътя!”. Но ученикът не помръднал, бесният слон го подхванал, вдигнал го във въздуха е с все сила го метнал на земята. Ученикът останал да лежи целият в кръв и в безсъзнание, докато не дошъл мъдрецът с няколко ученика да го отнесе в къщи. Когато по-късно ученикът дошъл в съзнание, разказал какво му се случило, а мъдрецът му отговорил: “Приятелю, вярно е, че бог се проявява във всичко, но ако той е бил в слона, също така е бил и във водача му. Кажи ми, защо не обърна внимание на предупрежденията на водача?”

[proletsearch]

*

Високо образован човек с голямо мнение за себе си пътувал с лодка.

"Изучавали ли сте някога някакви книги, мой човек?" - попитал той лодкаря.

"Не" бил отговорът на засрамения лодкар.

"Значи си пропилял напразно живота си досега" - заявил ученият човек.

Малко по-късно лодката попаднала във водовъртеж.

"Учили ли сте се досега да плувате, господине?" - попитал лодкарят.

"Не. Никога не съм имал време за такова забавление" - отвърнал образования човек.

"В такъв случай сте пропилял напразно живота си досега, защото потъваме." - казал лодкарят.

"Из Океанът Руми"

[proletsearch]

*

Съседът на един глух човек бил болен.

Глухият разсъждавал:

"Ако посетя този нещастен млад човек

не ще мога да чуя нищо от онова, което той ще ми каже.

Но ако не отида, той ще си помисли, че съм безсърдечен.

Ще трябва просто да се досетя за онова, което той казва.

Най-напред ще кажа: "Как се чувстваш,

мой нещастни приятелю?" Тогава той ще отвърне:

"Добре съм" или нещо такова. след това ще кажа:

"Благодари на Бог. Какво трябва да приемаш през

устата?" Тогава той ще отговори:

"Някакъв шербет". Или може би:

"Малко бобена супа". И аз ще кажа:

"Великолепно! Кой лекар се грижи за теб?"

Тогава той ще ми отговори: "Д-р Еди-кой-си".

И аз ще кажа:"Това е добре.

Голям късметлия си, че си в такива добри ръце"

Подготвил се старателно за срещата,

глухият посетил съседа си.

"Как си" - попитал той.

"Умирам!" - отвърнал немощно болният.

"Блaгодари на Бог - казал глухият. -

Какво трябва да приемеш през устата?"

"Отрова!" - прошепнал болният.

"Прекрасно!" Кой лекар се грижи за теб?" -

попитал глухият. "Ангелът на смъртта!" -

промълвил несвързано болният с пребледняло лице.

"Това е добре. Имаш голям късмет,

че си в такива добри ръце" - казал глухият и си тръгнал,

много доволен от себе си.

На свой ред болният останал удивен и не можел да си

отговори какво толкова е извършил, че да предизвика

такава голяма омраза у съседа си.

Из "Океанът Руми"

[observer]

ПЕПЕРУДАТА Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж: -А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори. Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал: -Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва? Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина. Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил: -Всичко е в твоите ръце. *** Първия принцип на Дзен При учителя Джошу дошъл нов монах с думите: - Току-що влязох в братството и бързам да науча Първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете. Джошу запитал: - Изяде ли си вечерята? Той отговорил: - Изядох я. Джошу казал: - Е, тогава измий паницата си. *** Ада и рая Прочут войн дошъл при учителя Хакуин и го запитал: — Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът? — Кой си ти? — попитал Хакуин. — Аз съм Воин от личната гвардия на великия император. — Глупости! — отсякъл Хакуин. — Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк. При тези думи войнът задрънкал с големия си меч от яд. — Охо! — рекьл Хакуин. — Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата. При тези думи войнът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал: — Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада! Войнът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил. — А сега знаеш другата половина — казал учителят. — Ти отвори портите на рая. *** Ходенето по вода Чуан Цзъ имал ученик. Ученикът цели седем години изучавал вселенската енергия, и след това решил да му демонстрира познанията си, като прекосил пеша повърхността на една река и после се завърнал обратно. Тогава Чуан Цзъ се разплакал. "Клетото ми момче - завайкал се, - за какво ти трябваше да загубиш цели седем години, за да научиш това, след като старият лодкар Мен взима само два медни гроша за същата работа?"

[Ръчна]

Най-големият порок

Свикала Смъртта своите най-верни служители и рекла:

- Решила съм да поставя царската си корона върху главата на оногова от вас, който ми е най-много заслужил.

Изправил се Гладът, поклонил се и казал:

- Короната се пада на мене. Аз моря мало и голямо. Не чакам да му дойде времето. И това върша откак свят светува.

- Твоето е нищо, - възразила Войната. – Често пъти в един ден аз повалям хиляди и хиляди... Царице, короната следва на мене.

- Вие сте чудни! – нетърпеливо извикала Чумата. – Вред, където помина, аз кося всички хора, като мухи. Запустявам села и градове. Зачерням цели държави. Царице, аз заслужавам короната.

Рекла тогава Смъртта:

- Вие сте добри и верни служители. Право е, че вие морите, ала вашият мор плаши хората, и те бягат от вас. Напротив, при едного идат доброволно да ги мори. Той ги забавлява. Той ги весели. И в това време, когато си мислят, че се наслаждават от живота, той ги опропастява и излага на глад. Когато се самозабравят им туря ножове в ръцете, за да се убиват един друг. Най-после трови кръвта им и коси живота им. И това върши по цялата земя.

Всички погледнали към една дрипава и мръсна фигура.

- Короната е твоя! – отсъдила Смъртта и прегърнала Пиянството.

====================

[Alesia]

Това ме впечатли особено , прекрасна притча или по-скоро истина : А Бог каза ‘НЕ’ Помолих Бог да вземе моята гордост, А Той ми отговори ‘НЕ’. Каза ми, че гордостта не може да се отнеме, От нея се отказват. Помолих Бог да излекува дъщеря ми, Прикована в легло от своя недъг, А Той ми отговори ‘НЕ’. Каза ми, че душата й е невредима, А тялото й е само временно. Помолих Бог да ми даде търпение, А Той ми отговори ‘НЕ’. Каза ми, че търпението е резултат от изпитания И не се дава, а трябва да се заслужи. Помолих Бог да ми подари щастие, А Той ми отговори ‘НЕ’. Каза ми, че ми дава благословение, А дали ще бъда щастлив зависи от мен. Помолих Бог да ме предпази от болката, А той ми отговори ‘НЕ’. Каза ми, че страданието отделя човека От житейските грижи и го приближава до Него. Помолих Бог да ми даде духовен ръст, А Той ми отговори ‘НЕ’. Каза ми, че духът трябва да израсне сам, А Той само ще го подрязва, За да го накара да даде плод. Помолих Бог да ми даде всички неща, За да мога да се радвам на живота, А той ми отговори ‘НЕ’. Каза, че ми дава живот, За да се радвам на всички неща. Помолих Бог да ми помогне да обичам другите Така, както Той ме обича. И Бог каза ‘Ти най-накрая разбра За какво трябва да молиш....’.

[Гости mecholari]

Свалено от форума на litclub.com . Подходящо и за раздела "Лично творчество". Как се главих за ангел Преди малко занесох Благата вест на бабичката дето живей в карайната къшта на Горната махала, че и се е родило внуче и тя ми сипа млекце с две захарчета да ми заслади душицата.Сега съм се протегнало на едно облаче и разправям на Вятърко за онова русичкото детенце на дядовата Иванова снаха - изкарва му зъбче и много смешно си държи езичето там.А той ме люлее на пухеното облaче и раздухва насам натам перушината от бабихолиният юрган дето го изтръсва сега.Комините пушат и всичко се е сгушило като в приказка.Топличко ми става на душицата от млекцето и се удавям в спомени за едно време кога реших да се главя за за ангел и дядо Боже ме поведе по Големия път сподиряйки един Вълшебник.Помните го - оня дето живее под бухлиовото дърво на вълшебната гора.Той засрещаше хората по Големия път и правеше чудеса, да им се разминат мъките.Та аз видите ли трябваше да кажа кой човек трябва да подмине. Изпървом срешнахме една жена дето се връщаше от гробищата - синът си бе оставила там.Сълзите и се стичаха по страните, а тя даже и не вдигаше ръка да ги избърше.Аз не казах нищо.Вълшебникът махна и сълзите и станаха на маргарити.После от нейде се взе едно хубаво юначе, вдигна еднo цвете и и го подаде.И.... жената се усмихна... Тогава дедо Боже ми рече, че кога загубим някога, той живее в сълзите ни и докато не го пуснем да си отиде, той ще остане там и колчем затворим очи, ше го виждаме да ни подава ръка, а в нея - едно цвете... И пак продължихме ние по пътя си. Hасреща ни иде едно момиче - и то плаче.Беше загубило любовта си нейде .Аз пак не казах нищо.Вълшебникът махна с ръка и извика едно слънчево зайче да я погали.То заплете косите и и и върза герданче от спомени."Любовта в душата на човека никога не си отива напълно, стига да има кой да те погали" - усмихна ми се Добрият стaрец и отминахме. Там някъде, на един камък, от тия дето хапят по-лошо и от змии, седеше един човек и плачеше - загубил бе себе си някъде по Пътя...Аз погледнах дедо Боже и рекох:"Сега."И той спусна мъгла и Вълшебникът не го видe.Човекът си остана на крайпътния камък, а на мен ми стана мъчно за него, щот нема на тоя свят чудо дето да те спаси - просто трябва да се намериш сам."А ангелите, те за тва са ангели, да могат да виждат в човешките души" - тъй ми рече дедо Боже и добави:"Хай сега иди да си починеш, че от утре ще летиш." Ой, как ми се приспа на тая люлкааааа............... Anjeliens

[Гости mecholari]

Орел и охлюв На върха на една ела сред Стара планина орелът съгледал гадинка нищожна гърбата, рогата, по-мръсна от змията, от дявола по-грозна!... -Какво е туй нещо тука? - извикал царят на въздуха. "А, виждам, охлюв!... Игралото на естеството, животец във една черупка, подвижна кратунка, гневът или смехът на божеството..." -Кажи ми, жалко ти творение, как се покачи тъй високо? - С пълзение! - извика рогатата гадинка. от Стоян Михайловски

Редактирано 18 март 2007 от mecholari (преглед на промените)

[Ръчна]

По пътя с Бог

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал,че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче , че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О,боже,Ти някога ми каза, че след като Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах , че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам."

Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!"

Редактирано 25 март 2007 от RA4NA (преглед на промените)

[Гости mecholari]

Глава 9 24. Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. 25. Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. 26. Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? 27. Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици? 28. А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. 29. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е. 30. Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. 31. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. 32. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. 33. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо. 34. Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън. 35. Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? 36. Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? 37. Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. 38. А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони. 39. А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. 40. Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи? 41. Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.

[Гости mecholari]

Започни от себе си Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство: "Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

[Вало]

Започни от себе си

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

Нека да не чакаме да умрем и тогава да започнем да се променяме.

Можем да направим света по-добро място. Само с личен пример.

[Гости mecholari]

Да изпълниш волята Божия Един ангел, като гледал от небето, как живеят хората, казал в себе си: Не трябва Бог да им помага. Ако ги изостави, те ще си научат уроците. Като разбрал мисълта на ангела, Бог го изпратил на земята, между хората, да живее като човек, да види, трябва ли, наистина, Бог да се откаже от хората. През една зимна, студена нощ ангелът се връщал от работа, но толкова много измръзнал, че не могъл да се движи. Спрял се на пътя, цял треперещ, и гледал, отде ще му дойде помощ. В този момент край него минал един пиян, който се клатушкал на една и на друга страна. Като видял, че човек стои на пътя, цял трепери от студ и не може да се движи, той му казал: - Братко, и ти си закъсал като мене. Я се качи на гърба ми, да те занеса до някое място. Ангелът се качил на гърба на пияния, който го занесъл до дома му и го оставил. Значи, пияният, който минава за грешник, изпълнил волята Божия. Някой мисли, че за да изпълни волята Божия, трябва да стане светия. Не е така. При каквото положение да се намира човек трябва да е готов да изпълни волята Божия. Като се видял на гърба на пияния, ангелът разбрал, че мислил криво. Всякога и при всички случаи трябва да се помага на човека заради Божественото, което е в него. Във всеки човек има нещо красиво, което се проявява и изпълнява волята Божия. .................. За Вало, който дава личен пример. Да продължава да го дава.

[Гости mecholari]

Един кон бил вързан пред магазина на тясна селска улица. Всеки път, когато някой се опитвал да мине край него, конят го ритал. Скоро край магазина се събрала малка група селяни, които спорели как най-безопасно да минят покрай коня. Изведнъж някой дотичал.

- Старият Учител идва! - извикал той. - Той ще знае какво да направи!

Тълпата гледала нетърпеливо, докато Старият Учител дошъл иззад ъгъла, видял коня, обърнал се и продължил по друга улица. (Бенджамин Хоф)

Редактирано 21 септември 2007 от mecholari (преглед на промените)

[_sweet_]

Притча за любовта

Не спестявайте вашата любов и не я пресмятайте. Не се скъпете. Така ще изгубите всичко. Обратно, позволете на вашата любов да цъфти, споделяйте я, раздавайте я, нека тя расте.

Великият крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци - всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи.

Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване:

— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник. И кралят потеглил на път.

Първият син си помислил: ”Какво да правя със семената?” Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.

Вторият син си помислил: ”Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена - изобщо не са семена”. Отишъл в магазина, продал ги и получил пари. При това си помислил: ”Когато се върне баща ми, ще отида в магазина и ще купя нови семена, ще ги дам на баща ми по-добри, отколкото са били”.

А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.

След три години, когато баща им се върнал, първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят. Бащата казал: ”Какво е това? Нима такива семена ти дадох?” Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!” Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал: ”Ти си материалист”.

Вторият син се втурнал към маагзина, купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си. Но бащата казал: ”Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог”.

Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. ”Какво ли е направил той?” А третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя. И синът казал: ”Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна. Бащата казал: ”Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!”

Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята - те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога - не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират любовта - а любовта не може да се пази в склад.

Не е случайно това, че цветята са символ на любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности.

Любовта прилича на цветята - ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов.

Редактирано 17 октомври 2007 от _sweet_ (преглед на промените)

[haidukpikaso]

Един човек помолил Господ да му покаже живота,който е преминал. Господ му показал една дълга пясъчна ивица със следи от стъпки на двама и му казал: "Това са твоите и моите стъпки" Но на места стъпките били само едни и човекът го укорил: "Ето,виждаш ли,тука съм вървял сам и съм бил изоставен от тебе" А Господ му отговорил: "Това са следите от моите стъпки,защото тогава те носих на ръце"