Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Една хубава басня!

 

Един орех, който бил израсъл край пътя и минувачите го замервали с камъни, си казал, охкайки:

— Колко съм нещастен! Всяка година си докарвам обиди и скърби.

Думата е за тези, които получават мъки срещу добрините, които правят.

Езоп

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Попитали един мъдрец:
– Можеш ли да ни обясниш каква е целта на човешкия живот?
– Не мога – отговорил той.
Тогава го попитали:
– А какъв е неговият смисъл?
– Не знам – отново отговорил мъдреца.
– А тогава какво знае за живота твоята мъдрост?
Мъдрецът се усмихнал:
– В живота не са толкова важни целта и смисълът му. Главното е да усещате вкуса му. Нали е по-добре да ядете черешите, отколкото да разсъждавате за тях?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За мишките и хората

Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: "Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!"

Малко по-късно в капана се хванала змия - и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението.

И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!

 

Поука: Ако нещо не ви засяга пряко, не си мислете, че в даден момент няма да ви се стовари на главата.

изт.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ИСТИНСКО СЪСТРАДАНИЕ

С един човек се случила беда, попаднал в блато и заплакал от безизходица. Дошли "добри" хора, да го подкрепят и да му изкажат своите съболезнования и съчувствие. Те седнали наоколо и започнали да ридаят заедно със страдалеца. "Какви добри хора, как се измъчват заради мен" - помислил си той и продължил да плаче. А блатото през това време от неговите сълзи и от сълзите на останалите станало още по-дълбоко и мъжът започнал да потъва все по-бързо и по-бързо.

Узнал за случилото се и друг човек. Той не приличал на предишните. Виждайки плачевното положение на пострадалия, решително казал:

-Престани да ревеш или искаш да потънеш? По-добре хвани въжето, което ти хвърлям, дръж се здраво за него и започни да се набираш с ръце - ако даде Бог, ще се измъкнеш от блатото.

Не проумял такава загриженост за живота си потъващият, не счел подобно поведение за проява на състрадание и възмутен прогонил помощника, обвинявайки го в равнодушие, безсърдечие и жестокост. Той си тръгнал, но преди това завързал въжето за най-близкото дърво.

Минало време. Сълзите на страдалеца и неговите "приятели" продължавали да текат като ручеи и естествено, от това блатото не ставало по-малко, а точно обратното - растяло. Когато водата стигнала до гърлото му, желанието да живее надмогнало чувството за самосъжаление. Наложило се да се хване за въжето и да се опита да се измъкне. Много усилия хвърлил в това и когато накрая стъпил на твърда земя, "добрите" хора го наобиколили и започнали със сълзи на очи да се радват, че го е застигнал такъв "късмет". Но той, само като видял сълзите им, побягнал, боейки се, че от тях под краката му ще се образува ново блато. И хукнал след спасителя си, а когато го настигнал, му благодарил, защото много неща проумял, измъквайки се от блатото.

Разбрал, какво е това истинско състрадание, че "състраданието" и сълзите на оплаквачите с нищо не му помогнали, а напротив - влошили са положението му, че ако бил приел по-рано предложената помощ, докато блатото било по-малко, по-лесно щял да се измъкне.

Сергей Шепел

изт.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на ‎29‎.‎7‎.‎2017‎ г. в 5:37, Мойра написа:

така ще е най-добре за всички…

Защото е казано, какво е гората, когато не я виждаш ?


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Защото е казано, какво е гората, когато не я виждаш ?

Пак си е гора ! Гора която не виждаш.....Друг е въпросът защо ти не виждаш гората......може би заради дървото......:angry:

Защото е казано , на празна плевня покрив не й трябва ! :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Притча за хората, които оставят следа в живота ни

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 души и 100-доларова банкнота в ръка.
– Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
– Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на две. – Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
– А ако направя така?… Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Вдигнал я -мръсна, изпокъсана. – А сега? Иска ли я някой?

Отново всички. Тогава той започнал:
– Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото тя не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това кои сме и какво знаем.

Сега помислете добре и си спомнете:
– петимата най-богати души в света
– петте последни Мис Свят
– петима лауреати на Нобелова награда
– петимата последни носители на Оскар…
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплодисментите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:
– Tрима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване;
– Tрима приятели, помогнали ви в труден момент;
– Някой, накарал ви да се чувствате специални;
– Петима души, съпътствали ви през живота ви.
Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се грижат за нас, обичат ни, вярват в нас, които са с нас винаги независимо от всичко… Не само в щастливите, но и в трудните мигове. Онези, които са ни подавали ръка когато сме падали. Онези, които са оставили следа

изт.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПЛАНЪТ НА БОГ

God_and_we.jpg

Аз: Боже, може ли да те питам нещо?
Бог: Разбира се.
Аз: Обещай, че няма да се ядосваш … … …
Бог: Обещавам.
Аз: Защо позволи днес да ми се случат толкова много лоши неща?
Бог: Какво имаш в предвид?
Аз: Ами, събудих се късно.
Бог: Да.
Аз: Колата ми запали след цяла вечност.
Бог: Добре.
Аз: На обяд ми объркаха сандвича и трябваше да чакам.
Бог: Хъм.
Аз: По пътя за дома батерията на телефонът ми падна, точно като ми звъннаха.
Бог: Добре.
Аз: И за връх на всичко това, когато се прибрах исках само да си накисна краката в новата ми вана за масаж. Но тя не работеше!!! Днес нищо не беше както трябва! Защо направи това?
Бог: Да видим сега, ангелът на смъртта беше до леглото ти тази сутрин и трябваше да изпратя един от ангелите си да се бие за живота ти. Оставих те да спиш през това време.
Аз (смирено): О-о-о.
Бог: Не позволих колата ти да запали, защото имаше пиян шофьор на твоя път, който щеше да те удари, ако беше излязъл на пътя.
Аз: (засрамен)
Бог: Човекът, който ти направи първия сандвич днес беше болен и Аз не исках да се разболееш и ти, защото знам, че не можеш да си позволиш да отсъстваш от работа.
Аз(смутен): Добре.
Бог: Телефонът ти се развали, защото човекът, който ти се обаждаше щеше да свидетелства фалшиво за твоите думи в този разговор, а Аз не исках дори да говориш с него, за да бъдеш защитен.
Аз (нежно): Ясно, Боже.
Бог: О, и тази вана за масаж, тя щеше да даде на късо и щеше да повреди цялата инсталация в дома ти тази вечер. Не мисля, че искаш да стоиш на тъмно.
Аз: Съжалявам, Боже.
Бог: Не съжалявай, просто се научи да ми се доверяваш … във всичко – в доброто и в лошото.
Аз: Ще ти се доверя.
Бог: И не се съмнявай, че моят план за твоят ден е винаги по-добър от твоя.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Притча за силата на духа
Имало едно време един мъдър учител. Дошъл един ден при него един от учениците му и го попитал:
- Учителю, какво би казал, ако научиш някога за мое падение?
- Стани! – отговорил учителят.
- А ако има и следващ път?
- Стани!
- И колко може да продължава така? Да падаш и след това да се изправяш?
- Докато си жив! Единствено мъртвите не могат да станат, когато са паднали.
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Притча за каквото повикало, такова се обадило
 
Имало едно време мъж на име Джон, който бил от малък град, произвеждал масло и го продавал в близкия по-голям. В същото време в големия град живеел Марк, който бил собственик на хранителен магазин, но и редовен клиент на Джон.
 
Всяка седмица Джон доставял по един килограм от домашното си масло на Марк, а той в замяна му давал 1 кг захар, варива или други хранителни стоки. Един ден Марк премерил маслото и видял, че то не е 1 кг а 900 г. Всеки пакет масло тежал със 100 грама по-малко.
 
На следващата седмица, когато Джон донесъл ново масло, Марк много му се ядосал и започнал да го обижда, да му казва, че е мошеник и че маслото не тежи килограм, а по-малко.
 
– Ти си измамник, мамиш ме от дълго време с грамажа на маслото, затова напусни магазина ми!
 
Тогава Джон му отговорил:
 
– Аз съм беден човек, Марк. Нямам достатъчно пари да купя нова везна, която отмерва точно килограмите. Ето защо обикновено от едната страна слагам един килограм захар, която ти си ми дал, а от другата страна отмервам количеството масло, което да се изравни с това на захарта.
 
Извод: Каквото дадем на другите, такова ще се върне към нас!
 
 
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Лекарят тичаше по коридора на болницата, беше повикан по спешност за операция. Пристигна по възможно най-бързия начин, преоблече се и се запъти директно към операционния блок. Пред отделението бащата на момчето в операционната се разхождаше нервно напред-назад.

Виждайки доктора, мъжът започна да крещи:
- Защо се забавихте толкова? Не знаете ли, че животът на сина ми е в опасност? Нямате ли чувство на отговорност?
- Съжалявам, дойдох по-възможно най-бързия начин, след като ми се обадиха. Моля ви да се успокоите и да ме оставите да си свърша работата – усмихнато отговори лекарят.
- Да се успокоя?! Какво би се случило, ако вашият син лежи на операционната маса, сега? Ще бъдете ли спокоен? Ако вашият син умира, докато чака лекар, какво ще направите? - ядосано крещеше бащата.

Лекарят отново се усмихна и отговори:
- Ние ще направим всичко, което е по силите ни за сина ви. И с волята на Бог се надяваме, че ще успеем да го спасим. Молете се за живота на сина си.
- Да давате съвети, когато не сте пряко засегнат, е лесно –промълви бащата.

Операцията продължи часове, след което лекарят излезе щастлив от операционната:
- Операцията мина добре. Синът ви ще се оправи – каза лекарят и без да дочака отговора на бащата, продължи
– Ако имате някакви въпроси, обърнете се към сестрата, моля.
- Но защо е толкова арогантен? Той дори не изчака няколко минути, за да го попитам за състоянието на детето ми! – недоволстваше мъжът пред приближаващата сестра.

По лицето на медицинската сестра се стичаха сълзи. Тя му отвърна:
- Синът на лекаря загина вчера при пътен инцидент. Той беше на погребение, когато му се обадиха да дойде да оперира сина ви. И сега, след като спаси живота на детето ви, той си тръгна, за да се върне на погребението.

Никога не съди никого, защото никога не знаеш какъв е неговият живот и какво преживява.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване