Притчи

[smirena]

Притча за Сеяча И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето. И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си: Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее. И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го. Друго падна на каменито место дето нямаше много пръст, и заскоро изникна, защото нямаше дълбина от земя; но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже нямаше корен, изсъхна. И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод. И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлезваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто. И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша * * * * * Сеятелът, словото сее. А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им. Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат; нямат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват. И в трънете посеяното са тези, които слушат словото; и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто. Из Библията Цариградско издание Марко 4:1 – 4:9; 4:14 - 4:20 www.bibliata.com

[smirena]

Човечеството спи - Човечеството спи - казал Настрадин, когато го обвинили, че е заспал по време на прием в двореца. - Сънят на мъдреца е могъщество, а „бодърстването" на обикновения човек не носи полза на никого. Царят се ядосал. На другия ден, когато Настрадин отново заспал след обилния обяд, царят наредил да го изнесат в съседната стая. Преди придворните да си тръгнат, заспалият Настрадин бил пренесен обратно. - Пак заспа - казал царят. - Не, както винаги бях буден. - Тогава ни разкажи какво се случи, докато беше в съседната стая. За всеобщо учудване ходжата повторил дългата и объркана история, която царят разказал, докато той спял. - Как успя да го направиш, ходжа? - Много просто - казал Настрадин. - По израза върху лицето на царя разбрах, че се кани да разкаже тази стара история, и реших междувременно да поспя. Из Суфиите Идрис Шах електронна версия www.spiralata.net

[neo2311]

Един пътник наближил някакъв голям град и попитал една старица, седнала край пътя:

- Какви са хората в този град?

- Какви бяха хората там, откъдето идваш?

- Ужасна пасмина - отвърнал пътникът. - Злобни, подли, отвратителни във всяко отношение.

- Аха - рекла жената, - същите ще откриеш и в този град.

Едва отминал първият пътник, ето че се спрял друг и също попитал що за хора живеели в града. Старицата отново го попитала какви били хората там, откъдето идвал странникът.

- Прекрасни хора - честни, трудолюбиви и щедри до един. Тръгнах си с мъка на сърцето - заявил вторият пътник.

Мъдрата старица рекла:

- Такива ще ги откриеш и в този град.

Из „Най-хубавото накратко"

Разказ от ,,Пилешка супа за женската душа

Mного добра притча! Всъщност всичките са страхотни. Редактирано 13 декември 2007 от neo2311 (преглед на промените)

[smirena]

Ако Любов нямам - нищо не съм Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка. И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам. Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне: Защото от части знаем, и от части пророкуваме; но когато дойде съвършеното, тогава това което е от части ще се прекрати... А сега остават тези трите, вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта. Първо послание към Коритяните глава 13:1-10,13 по Библията - Цариградско издание; осъвременен правопис www.bibliata.com

[smirena]

Небесният Плод Живяла някога жена, която чула за съществуването на Небесният Плод. Пожелала да го притежава. Попитала един дервиш, когото ще наречем Сабар: - Как да намеря този плод, за да постигна моментално познание за вечната истина? - Бих те посъветвал да станеш моя ученичка, казал дервишът. Но ако решиш да не последваш съвета ми, ще трябва да пътуваш дълго и неуморно по света, за да търсиш този плод. Тя напуснала дервиша и потърсила друг учител, Ариф Мъдрият, после намерила Хаким Магът, после Мазуп Лудия, Алим Учения и много много други… Така изминали тридесет години в търсене. Най-накрая тя пристигнала в една градина. В нея растяло Небесното Дърво и на неговите клони бил Небесният Плод. Точно зад дървото стоял Сабар, първият дервиш: - Защо не ми каза на първата ни среща, че ти си Пазителят на Небесния Плод? - го попитала тя - Защото нямаше да ми повярваш. – отговорил Пазителят. Освен това трябва да знеш, че Небесното Дърво произвежда плод само един път на тридесет години и тридесет дена. (http://www.khamush.com/sufism/idris_shah.htm)

[Ruud`van]

браво,браво,много ми харесват!

[smirena]

Дълъг живот, голямо богатство, много синове Докато Яо разглеждал забележителностите на Хуа, граничният страж го познал и се приближил с думите: - О, Мъдрецо! Благословен да си! Дълъг живот за Мъдреца! - Замълчи! – казал Яо. - Нека Мъдрецът има много богатства! - Замълчи! - Нека има много синове! - Замълчи! - Как така? – попитал граничният страж. – Дълъг живот, голямо богатство, много синове са това, което всеки иска. Защо ти не ги искаш? - Много синове – казал Яо – означават много тревоги. Голямо богатство означава големи грижи. Дълголетие означава дълго страдание в житейски беди. Всичко това пречи на усъвършенстването на Добродетелта. Затова не го искам. - Преди – отвърнал граничният страж – те мислех за мъдрец. Сега виждам, че си просто благороден мъж. Когато Небесата ти пращат синове, положително са предвидили занятие за тях. Ако имаш много синове и те имат своите занятия, за какво трябва да се тревожиш? Ако притежаваш голямо богатство и го делиш с другите, какви грижи можеш да имаш? А колкото до дълголетието... Мъдрецът си намира подслон като пъдпъдък – без тревоги и борби. Той получава храна като новоизлюпено пиле от поддържащия всичко Път на Небето. Той преминава през живота като птица в полет, без да остави и следа. Когато империята следва Пътя, той участва в разцвета й. Когато тя загуби Пътя, той се оттегля и усъвършенства своята Добродетел. След много години доволен живот напуска този свят и яхва белите облаци. Никакви злини не го постигат. Свободен е от нещастия. Какви беди е изстрадал? С това граничният страж се обърнал и си тръгнал. Яо го последвал. - Почакай! – извикал той. – Искам да попитам... - О, върви си! – отвърнал граничният страж. Из "Дъ-то на Прасчо", Бенджамин Хоф

[smirena]

Кой каквото прави Един син, от българските села, бил принуден да се грижи за своя 90 - годишен баща. Той се отегчил толкова много от него, че решил да го изнесе на края на селото и там да го остави, дано по-скоро умре. Сложил го на гърба си, а в едната ръка носел един голям кош, където щял да сложи баща си. Детето му тръгнало с него, да придружи дядо си до края на селото. Като настанил дядото, детето казало на баща си: - Татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си. - Защо? - И на мене ще ми потрябва някога, да те занеса с коша на края на селото. Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него. Живот и благо, 18.11.1932 г., МОК12 Беинса Дуно

[smirena]

Чудният слон и голямата картина на живота Един слон от някаква пътуваща изложба бил скрит в обор извън стените на град, в който никога преди това не били виждали слон. Четирима любопитни граждани, чувайки за скритото чудо, отишли да видят дали не могат да добият някаква предварителна представа за слона. Когато пристигнали в обора, открили, че в него било тъмно. Изследователите обаче решили да продължат проучванията си на тъмно. Единият докоснал хобота и решил, че създанието трябва да прилича на крачол; вторият напипал ухото и заключил, че става дума за ветрило. Третият докоснал крака и можал да го оприличи само на жив стълб, а когато четвъртият поставил ръката си върху задницата на слона, той помислил, че е напипал някакъв вид трон. Нито един от тях не успял да си състави цялостна картина и всеки можел да опише достъпната му част с помощта на представи за неща, които вече познавал. Резултатът от експедицията бил пълен провал. Всеки бил сигурен в собствената си правота; никой от останалите жители на града не разбрал с какво всъщност са се сблъскали изследователите. Из “Суфиите” Идрис Шах

[smirena]

Да го ощипя ли, за да е буден? Един ревностен млад ученик отишъл да практикува при един от абатите на християнските отци-пустинници. След няколко дни той попитал: - Кажи ми, учителю, когато видим брата си да дреме по време на светата служба, трябва ли да го ощипим, за да стои буден? Старият учител отговорил много сърдечно: - Когато виждам някой брат да спи, слагам главата му на коленете си и го оставям да си почине. След като си е починало, сърцето естествено ще практикува с подновена енергия. Път със сърце, стр. 52, Джек Корнфийлд, изд. Изток – Запад, София 2003, ISBN 954-8945-42-8

[smirena]

За белият кон и съдбата В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде... Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали: - Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари. - Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва? Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си. Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коне. - Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия. - Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?! Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат! След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят: - Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие. - Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем. След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца обаче, останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали: - Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия. Старецът отвърнал: - Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син си е останал вкъщи.Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие... Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ... (http://www.truden.com/modules.php?name=News&file=article&sid=134)

[smirena]

Всеки може да постигне целите си Херман Хесе - Щастието не те изоставя - каза му тя на прощаване. Врата след врата се отварят пред теб. На какво се дължи това? Да не си магьосник? Сидхарта каза: - Вчера ти споделих, че умея да мисля, да чакам, да постя, а ти намери, че тези неща не помагат за нищо. Но от тях има голяма полза, ще видиш Камала. Ще видиш, че глупавите самани, които живеят в гората, научават много добри, неща, които вие не умеете. Завчера все още бях чорлав просяк, вчера целунах Камала, скоро ще стана търговец и ще имам пари и всички онези неща, които ти цениш. - Така е - съгласи се тя. - Но какво можеш да направиш без мен? Какъв щеше да бъдеш, ако Камала не ти помагаше? - Скъпа Камала - каза Сидхарта и се надигна, - когато дойдох в горичката при теб, направих първата крачка. Желаех да се уча на любов от най-прекрасната жена. От мига, който взех това решение, знаех, че ще го изпълня. Знаех, че ще ми помогнеш, усетих го от първия ти поглед при входа на горичката.? - А ако не бях го пожелала? - Но ти го пожела. Чуй, Камала, когато хвърлиш камък във водата, той по-най прекия път се насочва към дъното. Така е, когато Сидхарта има някаква цел, някакво желание. Сидхарта не върши нищо, той само чака, мисли, пости, но минава през всички неща по света, както камъкът през водата, без да върши нещо, без да се помръдне, той се чувства привлечен, той се оставя да пада. Неговата цел го привлича към себе си, защото той не допуска нищо в душата си, което би могло да противостои на целта му. Ето това Сидхарта е научил при саманите. Това е същото, което глупаците наричат магьосничество и което смятат, че го причиняват демоните. Демоните нищо не причиняват, няма никакви демон. Всеки може да чародейства, всеки може да постигне целта си, ако умее да мисли, ако умее да чака, ако умее да пости. Камала го слушаше. Тя обикна гласа му. обикна пламъка в очите му. - Може би е така, както казваш, приятелю - каза му тя тихо. - Но може да е така, защото Сидхарта е красив младеж, защото погледът му се харесва на жените и затова щастието му се усмихва. Сидхарта се раздели с целувка. - Дано да е така, учителко моя! Нека погледът ми винаги ти харесва, нека винаги ми носиш щастие! Сидхарта част 2 "Камала" след Пробуждането

[smirena]

Как ти се отвориха очите Беинса Дуно И като заминваше, виде едного человека слеп от рождението си. И попитаха го учениците му и рекоха: Рави, кой е съгрешил, той ли или родителите му, та се е слеп родил? Отговори Исус: Нито е той съгрешил нито родителите му; но да се явят делата Божии на него. Аз требва да върша работите на тогози който ме е проводил докле е ден: иде нощ когато никой не може да работи. Докле съм в света виделина съм на света. Това като рече, плюна на земята, и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия, и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което се тълкува Проводен). И тъй отиде, оми се, и дойде прогледнал. А съседите, и които го беха виждали от първо че беше слеп, казваха: Не е ли този който седеше на просеше? Едни казваха: Той е: други, че: Прилича на него: той казваше: Аз съм. И говореха му: Как ти се отвориха очите? Отговори той и рече: Человек който се нарича Исус направи кал и помаза очите ми, и рече ми: Иди на къпалнята Силоам и омий се: а като отидох та се омих, прогледах. Тогаз му рекоха: Де е той? Казва: Не зная. Заведоха при Фарисеите тогоз който бе некога слеп. А беше събота когато направи Исус калта и отвори очите му. И пак го питаха и Фарисеите, как прогледа. И той им рече: Кал тури на очите ми, и омих се, и гледам. И казваха некои от Фарисеите: Този человек не е от Бога, защото съботата не варди. Други казваха: Как може грешен человек да прави таквизи чудеса? И имаше раздор помежду им. Казват пак на слепия: Ти що казваш за него понеже ти е отворил очите? И той рече: Пророк е. А Юдеите не поверваха за него че е бил слеп и прогледнал докле не повикаха родителите на тогоз който бе прогледнал та ги попитаха и рекоха: Този ли е син ви за когото вие казвахте че е слеп роден? А сега как види? Отговориха им родителите му и рекоха: Знаем че този е син ни, и че слеп се роди; а сега как види не знаем; или кой му е отворил очите не знаем: той е на възраст: него питайте: сам той да говори за себе си. Това рекоха родителите му защото се бояха от Юдеите; понеже вече беха се нагласили Юдеите, ако го изповеда некой че е Христос, да го отлъчат от съборището. За туй родителите му рекоха: На възраст е: питайте него. И тъй, повикаха втори път человека който бе слеп, и рекоха му: Дай слава Богу: ние знаем че този человек е грешник. А той отговори и рече: Грешник ли е не зная: едно знам, че бех слеп, а сега видя. И рекоха му пак: Що ти направи? Как ти отвори очите? Отговори им: Рекох ви вече, и не чухте; защо искате пек да чуете? Да не би да искате и вие да бъдете негови ученици? А те го укориха и рекоха: Ти си негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем че на Моисея Бог е говорил; а тогоз не знаем от де е. Отговори человекът и рече им: Това е чудното че вие не знаете от къде е, и отвори очите ми. А знаем че Бог грешниците не слуша; но ако е некой богочестив и прави волята му, него слуша. А пак от века не се е чуло да е отворил некой си очи на слеп роден человек. Ако да не бе той от Бога, не можеше нищо да стори. Отговориха и рекоха му: Ти съвсем в грехове си роден, и ти ли учиш нас? И го изпъдиха вън. Чу Исус че са го изпъдили вън, и като го намери рече му: Ти верваш ли в Сина Божия? Отговори той и рече: Кой е той, Господи, да вервам в него? Рече му Исус: И видел си го, и който приказва с тебе, той е. А той рече: Вервам, Господи; и поклони му се. И рече Исус: Аз за съда дойдох на този свет, да видят невидещите, а видещите да станат слепи. И чуха това онези от Фарисеите които беха с него, и рекоха му: Да не сме и ние слепи? Рече им Исус: Ако да бехте слепи, грех не бихте имали; но сега казвате че: Видим; и тъй, грехът ви остава. Евангелие от Йоана, глава 9 Библията - Цариградско издание; www.bibliata.com виж също Как ти се отвориха очите, Беинса Дуно НБ, 21.11.1926, София

[smirena]

Пеещият Ручей Пеещият ручей стигнал до пустинята и разбрал, че няма да може да я прекоси. Водата все по-бързо и по-бързо изчезвала сред движещите се пясъци. Ручеят си казал на глас: "Целта ми е да прекося пустинята, но не зная как да го сторя." Гласът на пустинята му отговорил с тайния език на природата: - Можеш да преминеш през пясъците така, както го прави вятърът. - Но всеки път, когато се опитвах да го направя, пясъците ме поглъщаха и дори да се хвърлях срещу тях, успявах да премина съвсем малко. - Вятърът не се хвърля срещу пясъка. - Но вятърът може да лети, а аз не умея. - Мислиш погрешно; безсмислено е да се опитваш да летиш сам. Позволи на вятъра да те пренесе през пустинята. - Как мога да го направя? - Позволи му да те погълне. Ручеят възразил на пустинята, като казал, че не иска да губи индивидуалността си. Защото ако това стане, той може напълно да изчезне. Пустинята казала, че разсъжденията му са подчинени на законите на логиката, но нямат нищо общо с реалността. Вятърът, погълнал влагата, я пренася през пустинята, а после й позволява да се върне на земята като дъжд, който на свой ред отново ще стане ручей. Ручеят попитал как може да се убеди, че това е истина. - Наистина е така и ти трябва да ми повярваш, иначе пясъкът ще те попие и след няколко милиона години ти ще се превърнеш в блато. - Ако е така, ще си остана ли същият ручей, който съм сега? - В никакъв случай няма да останеш същият. Нямаш избор, само ти се струва, че имаш. Вятърът ще пренесе най-добрата ти част - твоята същност. Когато отново станеш ручей и се затичаш по склоновете на планините, които се намират отвъд пустинята, хората могат да те нарекат с друго име, но самият ти ще знаеш, че си останал същият. Сега наричаш себе си някаква си рекичка само защото не знаеш коя именно част от тялото ти е твоята истинска същност. И така, ручеят пресякъл пустинята на раменете на добрия вятър, който бавно и внимателно го издигнал нагоре, а после плавно го пуснал на върха на една планина в далечна страна. Ручеят си казал: „Сега познах своята истинна същност." Ручеят обаче имал и още един въпрос, който той прошепнал, когато се отправил на път: - Защо сам не успях да стигна до това, защо пустинята трябваше да ми каже? Какво щеше да стане, ако не я бях послушал? Изведнъж до ручея долетяло тънко гласче. То идвало откъм една песъчинка: - Само пустинята знае това, защото тя вече го е виждала, нещо повече, тя се простира от реката до планините. Пустинята е свързващото звено между тях и подобно на всички други неща, изпълнява своите функции. На пясъка е написано как ручеят на живота трябва да продължи своето пътешествие. Суфиите, Идрис Шах www.spiralata.net

[smirena]

Радостта от живота Браян Уайс Виетнамския будистки монах и философ, Тич Нан Хан, пише за насладата от пиенето на чаша чай. Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето, твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящето ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш в надолу към чашата, и чаят ще е изчезнал. С живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, ти ще се огледаш и той вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда така сякъш живота е минал покрай теб като на лента. Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота. Only Love is Real. A story of soulmates reunited. Brian Weiss page 35-36

[smirena]

Когато си мислиш, че не те гледам Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре да си мил с животните. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота. Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм. Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна. Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам. Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда. Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто насочи някой към това, за да го прочете и може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите. www.izvorite.com

[neo2311]

Няма да разказвам притчи.Ще се опитам да се спомня част от песен от филма "Туин пиикс".

"Ще те видя отвъд дърветата/или завесата...".Не съм сигурен в точността на превода ,но така схванах тогава смисъла.

Благодаря ! :inlove1:

Редактирано 25 декември 2007 от neo2311 (преглед на промените)

[smirena]

С какво се издържаш? Ученик се приближил към Учителя си. - От години търся светлината, казал той. Усещам, че съм много близо да я постигна. Трябва да знам, коя е следващата стъпка. Учителят го попитал: - С какво се издържаш? - Още не съм се научил, как да се издържам сам, родителите ми ми помагат, но това е само една подробност. - Следваща ти стъпка, казал Учителят, е да гледаш слънцето директно за половин минута. Ученикът се подчинил. Когато половината минута изтече, Учителят казал на ученика да опише какво има наоколо. - Не виждам нищо, казал ученикът, слънцето ме заслепи. - Човек, който търси само светлината, бягайки от задълженията си, никога няма да намери светлина. А този, който държи очите си залепени към слънцето, свършва със слепота – бил коментарът на Учителя. (http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=229) Смъртта ни учи да имаме доверие не на преходното, на тленното, а на Бога. Затова смъртта е наш приятел. Не трябва прекалено много да скърбим, когато хората, които са ни скъпи, ни напускат. Егоистично е да искаме те винаги да бъдат при нас за наша собствена радост. По-скоро се надявайте, че те са освободени, за да се трудят в ново, по-добро обкръжение в астралния свят, за освобождението на вашите души. Повечето хора плачат известно време с болка поради раздялата, но след това бързо забравят. Това кара мъдрия да търси своите починали скъпи същества в сърцето на вечното. Каквото загубят вярващите хора в земния живот, ще го намерят в едно отвъд земно съществуване. (Парамаханса Йогананда)

[neo2311]

С какво се издържаш?

Ученик се приближил към Учителя си.

- От години търся светлината, казал той. Усещам, че съм много близо да я постигна. Трябва да знам, коя е следващата стъпка.

Учителят го попитал:

- С какво се издържаш?

- Още не съм се научил, как да се издържам сам, родителите ми ми помагат, но това е само една подробност.

- Следваща ти стъпка, казал Учителят, е да гледаш слънцето директно за половин минута.

Ученикът се подчинил. Когато половината минута изтече, Учителят казал на ученика да опише какво има наоколо.

- Не виждам нищо, казал ученикът, слънцето ме заслепи.

- Човек, който търси само светлината, бягайки от задълженията си, никога няма да намери светлина. А този, който държи очите си залепени към слънцето, свършва със слепота – бил коментарът на Учителя.

(http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=229)

Смъртта ни учи да имаме доверие не на преходното, на тленното, а на Бога. Затова смъртта е наш приятел. Не трябва прекалено много да скърбим, когато хората, които са ни скъпи, ни напускат. Егоистично е да искаме те винаги да бъдат при нас за наша собствена радост. По-скоро се надявайте, че те са освободени, за да се трудят в ново, по-добро обкръжение в астралния свят, за освобождението на вашите души. Повечето хора плачат известно време с болка поради раздялата, но след това бързо забравят. Това кара мъдрия да търси своите починали скъпи същества в сърцето на вечното. Каквото загубят вярващите хора в земния живот, ще го намерят в едно отвъд земно съществуване. (Парамаханса Йогананда)

Благодаря!

[smirena]

Обичай ги въпреки това Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута Хората са упорити, алогични и егоцентрични. обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА ! Правиш ли добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли . Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА ! Успееш ли, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове . Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА ! Доброто, което правиш ще бъде забравено утре. Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА ! Най-големите хора с най-велики идеи могат да бъдат убити от най-дребните хора с най-дребните съзнания. Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА ! Хората са благосклонни към губещите, но следват само победителите. Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА ! Каквото си градил с години, може да се срине само за една нощ Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА ! Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне . Дай му го, ВЪПРЕКИ ТОВА !

[smirena]

Неизбежността на съдбата Веднъж един мъж срещнал гледачка по пътя си. Тя поискала да му гледа на ръка. Мъжът нямал желание, но накрая склонил. Гледачката погледнала ръката му и смут озарил лицето й. Учуден мъжът я попитал: - Какво виждаш в Бъдещето ми? - Заради теб ще загинат милиони невинни хора по света... - казала гледачката и заминала. Мъжът обзет от безпокойство продължил по пътя си и тази мисъл не напускала съзнанието му. Не можел да допусне това да се случи. Взел решението да сложи край на живота си, за да предотврати това нещастие. Той се отправил към близката влакова линия и зачакал. Точно когато чул звуците на наближаващия влак и бил готов да се изправи срещу него, видял малко момче което си играело на железопътната линия. Мъжът се спуснал бързо и успял да го спаси. Развълнуван и уплашен той му казал: - Дете не трябва да си играеш близо до железопътната линия! Това е опасно! Как се казваш? - Адолф - отговорило момчето

[smirena]

Започни от себе си Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство: "Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света." Анонимен автор

Редактирано 27 декември 2007 от smirena (преглед на промените)

[smirena]

Три пътя към Бога Беинса Дуно Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж. - Има ли Бог? – попитал той. - Да, има Бог - отговорил Буда. След обяд се е появил друг мъж. - Има ли Бог? попитал той. - Не, няма Бог - бил е отговора на Буда. Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил: - Трябва да си отговориш на този въпрос сам. - Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос? Просветленият отговорил: - Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение. (http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=229)

[smirena]

Малката душа и слънцето Живяла някога отдавна, вън от времето, една Малка Душа, която казала веднъж на Бога: - Аз знам, коя съм аз! - Чудесно,- отговорил Бог - и коя си ти? И Малката Душа му отговорила: - Аз съм Светлина! Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал: - Вярно е! Ти си светлина! Малката Душа била много щастлива, тъй като разбрала онова, което рано или късно разбират всички Души в Царството на Бога. - Еха, - казала Малката Душа - това наистина е жестоко! Но скоро станало й недостатъчно едното само знание за това коя е тя. Малката Душа почувствала, че в нея започва нов водовъртеж от желания. Сега тя искала да бъде онова, което е. Тогава към Бога върнала се Малката Душа (което само по себе си съвсем не е лоша идея, за всички души, които искат да бъдат онова, което са всъщност) и казала: - Боже, здравей! Сега, когато знам Коя Съм Аз, дали бих могла и да бъда това? И Бог отговорил: - Искаш да кажеш, че искаш да бъдеш Това, което вече си всъщност? - Виждаш ли, - отговорила Малката Душа - едно е да знам Коя съм Аз и е съвсем друго наистина да бъда това. Искам да усетя и да почувствам какво е това да си Светлина! - Но ти и така вече си Светлина - повторил Бог, отново с усмивка. - Да, но искам да го усетя, да го почувствам! - викнала Малката Душа. - Е, какво пък - Бог казал засмяно. - Трябваше да се досетя за това. Ти винаги си се отличавала със страст към приключенията - но после изражението на Бог се променило - Само че тук има една такава работа… - Каква такава работа?- попитала Малката Душа. - Не съществува нищо друго, освен Светлината. Виждаш ли, аз съм създал само това, което ти самата се явяваш и се получава, че по прост начин себе си да познаеш като Това, Което Си, за теб не се предвижда. Разбираш ли, не съществува нищо, които ти да не си. - Ааа, - казала Малката Душа, която била сега малко озадачена. - Помисли за това ето така: - казал Бог - ти си подобна на свещ в лъчите на Слънцето. Ти светиш заедно с милиони, трилиони и трилиарди други свещи, които съставляват Слънцето. И Слънцето не би било слънце без теб. Нека се опита да стане слънце без една от своите свещи…- то просто не би могло да бъде нормално слънце, защото не би сияло толкова ярко. И ето ти задача: да опознаеш себе си като светлина, когато се намираш в самия център на Светлината? Е, как е задачката? - Ама че си и ти, Боже - присвила очи Малката Душа - измисли нещо друго! Тогава Бог пак се усмихнал и казал: - Аз вече съм измислил. Щом ти не можеш себе си да видиш като Светлина, когато се намираш в Светлината, аз ще те обкръжа с тъмнина. - А какво е тъмнината?- попитала Малката Душа. - Това, което ти не си - Бог отговорил. - А ще ми бъде ли страшно от тази тъмнина? - заплакала Малката Душа. - Само ако избереш да се изплашиш- отговорил Бог - Но всъщност не съществува нищо, от което би си струвало да се изплашиш. И само ако ти решиш, че има, ще започнеш да се страхуваш. Виждаш ли, все едно ние измисляме всичко това. Ние се преструваме. - О! - казала Малката Душа и след това се почувствала значително по-добре. След това Бог обяснил, че за да се познае с усещане или да се почувства нещо въобще, трябва да се появи друго противоположно нещо. Или с други думи, ако искаш да почувстваш нещо - ти пораждаш неговата пълна противоположност. - И това е велик дар - Бог казал - тъй като без него нищо не може да се почувства или усети. Ти няма да узнаеш какво е това Топлина без Студа, Горе без Долу, Бързо без Бавно. Ти никога не би разбрала какво е Ляво без Дясно. Тук без Там. Сега без Тогава. По този начин, -продължил Бог - когато бъдеш обкръжена от тъмнина, не вдигай юмрук към небесата и не си губи ума по този повод. Тогава именно ти ще познаеш Коя си Ти наистина. И всички останали ще почувстват това. Позволи на своята Светлина да сияе толкова ярко, за да може всичко и всеки да разбере колко си ти необикновена! - Ти искаш да кажеш, че е нормално на другите да позволя да видят колко съм необикновена?- попитала Малката Душа. - Ами разбира се! - засмял се Бог - това си е в реда! Но запомни, че "необикновена" не значи "по-добра". Всеки по своему е необикновен и особен! Мнозина са забравили това. И те ще разберат, че е нормално да бъдеш необикновен и особен, само когато ти видиш, че за тебе е в реда на нещата да бъдеш особена. - Е-ха! - казала Малката Душа и почнала да танцува, да се смее и да скача от радост. - Аз мога да бъда толкова особена и необикновена колкото поискам! - Да, и го можеш още сега - Бог казал и започнал да танцува и да се смее и да скача заедно с Малката Душа. - Коя част от особеното и необикновеното ти би желала да бъдеш? - Как така, коя част от особеното и необикновеното? - повторила Малката душа - Аз не разбирам. - Разбираш! - започнал Бог. - Да бъдещ Светлина, значи да си особена, а това включва в себе си много различни части. Да си добър - значи да си особен. Да си нежен - значи да си особен. Да си особен означава също да си творчески и изобретателен. Да бъдеш търпелив - и това също значи да си особен. Можеш ли ти да измислиш някакви други начини да бъдеш особена? Малката Душа поседяла известно време в мълчание. - Аз мога да измисля много начини да бъда особена! - възкликнала накрая тя. - Да си поддържащ- значи да бъдеш особен. Да бъдеш даващ- това също е да си особен. Да си особен - това е да си дружелюбен. И да си грижовен - това също значи да си особен. - Да - съгласил се Бог - и можеш ти да бъдеш всяка една от тези или пък друга част от особеното, каквато пожелаеш в някой момент. Това именно означава да бъдеш Светлина. - Знам какво искам да бъда, знам какво искам да бъда! - радостно обявила Малката Душа. - Аз искам да бъда онази част от особеното, която се нарича "прошка". Нали наистина да си прощаващ, значи да си особен? - О, да! - с увереност казал Бог. - Това е много особено. - Добре, - казала Малката Душа - именно това да бъда искам. Искам да бъда прощаваща. Искам да опозная себе си като прощаваща. - Добре,- казал Бог - но има нещо, което ти трябва да знаеш. Малката Душа ставала малко нетърпелива. Сега й се струвало, че я очакват на всяка крачка нови усложнения. - Какво е това? - попитала с въздишка тя. - Не съществува никой, комуто можеш да простиш. - Никой? - не могла тя да повярва на току-що чутото. - Никой! - отговорил Бог, - всичко, което съм създал, е съвършено. Няма нито една друга душа във всичко, което съм създал, която е по-малко съвършена от теб. Огледай се. И именно тогава Малката Душа се осъзнала, че край нея са се събрали тълпа други души. Тези души събирали се отдалече и отвсякъде, от разни краища на Царството, като разбрали, че Малката Душа води разговор необичаен с Бога, и всеки и всички искали да знаят за какво се говори. Гледайки безкрайното множество събрали се души, принудена била Душата Малка да се съгласи. Нито една от душите не изглеждала по-малко забележително, по-малко великолепно или по-малко съвършено от самата нея. Това било така удивително, и толкова ярка била светлината, излизаща от събралите се души, че на Малката Душа й се наложило дори да присвие очи за да ги гледа. - И така, кому ще прощаваш? - попитал Бог. - Ммм-да,- казала Малката Душа - изглежда, че няма да мога да се повеселя. А аз си поисках да се опозная като Това, Което Прощава. Исках да зная как се чувстваш, когато си ето такъв особен. И Малката Душа се замислила над това, какво би било да се усещаш, когато ти е тъжно. Но именно тогава до нея приближила друга Дружелюбна Душа. - Не си струва да се тревожиш, Малка Душа, - казала й Дружелюбната душа - аз ще ти помогна. - Наистина ли? - светнала Малката Душа. - Какво е нужно да направя аз за това? - Ами нищо, аз просто ще създам за тебе някого, комуто ти ще можеш да прощаваш. - Можеш ли това? - Разбира се! - усмихнала се Дружелюбната Душа. - В следващото мое раждане, в следващия ми живот аз ще направя нещо, за което ти ще можеш да ми простиш. - Но защо? Защо ти трябва да правиш изведнъж това? - попитала Малката Душа. - На теб, най-съвършеното Творение! На теб, която вибрира с такава скорост, че се поражда Светлина толкова ярка, и дори е трудно да те гледам! Какво може да те накара да понижиш вибрациите си и твоята ярка светлина да стане тъмна и тежка? Каква може да е причината ти, която си Светлина, която със звезди танцуваш и се движиш през Царството със скоростта на мисълта, да поискаш в моя живот да дойдеш и да направиш нещо толкова тежко, да направиш нещо лошо? - Отговорът е много прост, - казала Дружелюбната Душа - ще го направя за това, защото те обичам. Малката Душа била удивена да чуе този отговор. - Не бива да се учудваш толкова, - казала Дружелюбната Душа - ти същото си правила вече за мен. Нима не помниш? О, колко пъти сме танцували заедно ние - ти и аз. През еони и през векове танцували сме с тебе този танц. От началото на времето и на много места с теб заедно сме го играли. И двете вече сме били Всичко Това. Били сме Горе и Долу, Ляво и Дясно. Ние били сме вече Тук и Там, Тогава и Сега. Вече сме били Всичко Това. Били сме и жени и мъже, добри и лоши; ние заедно сме били и жертви и злодеи. Така постъпвали сме много пъти и преди една за друга, ти и аз; и всяка е създавала за другата точната и съвършена възможност за това да се Прояви и Познае това, Което Сме Ние Всъщност. - По такъв начин - продължила да обяснява на Малката душа - този път в нашия следващ живот аз ще бъда за тебе "лошата". И ще направя нещо наистина ужасно и тогава ти ще можеш да се познаеш като Тази, Която Прощава. - Но какво ще направиш? - попитала Малката Душа, малко нервно. - Какво ще бъде това наистина толкова ужасно, което ще направиш? - О! - казала Дружелюбната Душа с усмивка. - Непременно ще измислим нещо. Но след това станала някак по-сериозна Дружелюбната Душа и казала с тих глас: - Знаеш ли, за едно ти си определено права. - За какво? - поискала да знае Малката Душа. - На мен наистина ще ми се наложи да забавя своите вибрации и да стана много тежка, за да мога да направя това не много приятно нещо за тебе. Ще ми се наложи да се преструвам и да бъда нещо, съвършено неприличащо на мене. И сега искам да те помоля за една услуга в отговор. - Всичко, което искаш! Всичко, което пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и танцува. - Ще бъда Прощаваща! Ще бъда Прощаваща! - И тогава Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа стояла все така мълчалива. - И така, какво ти искаш? - попитала я Малката Душа. - Какво аз за теб мога да направя? Ти си просто ангел като се съгласяваш да сториш това за мен! - Разбира се, че Дружелюбната Душа е ангел! - прекъснал разговора техен Бог. - Всеки е ангел. Помни винаги това. Аз ви изпращам само ангели и никой освен тях.- И Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо, за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна. - Е, какво мога да направя аз за теб? - попитала отново. - Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка, - започнала Дружелюбната Душа - в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш… В онзи момент… - Да? - прекъснала я малката Душа. - Какво тогава…? Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила: - Помни Коя Съм Аз Наистина. - О, ама разбира се! - възкликнала Малката Душа. - Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук. - Добре! - казала Дружелюбната Душа. - Защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност. - Не! Никой няма да ни потрябва! - отново обещала Малката Душа. - Аз ще помня Коя Си Ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми поднесеш - шанса да позная, да почувствам това, Коя Съм Аз. И било сключено съгласието, и Малката Душа тръгнала към своя нов живот, радостна от това, че светлина ще бъде, което само по себе си е вече много особено; и двойно по-радостна от това, че ще може да бъде онази част от особеното, която се нарича Прошка. И Малката Душа с нетърпение чакала кога ще получи възможност да усети и опознае себе си като Прошка и да благодари на онази душа, която ще го направи възможно. Във всеки нов момент на този нов живот, когато нова душа се появявала на сцената и каквото и да поднасяла в живота на Малката Душа - радост или печал, особено когато било печал, Малката Душа мислела за това, което й казал Бог: - Помни завинаги - усмихвал се Бог - аз винаги изпращам само ангели и никой освен тях… Нийл Доналд Уолш

[smirena]

Притча за любовта Не спестявайте вашата любов и не я пресмятайте. Не се скъпете. Така ще изгубите всичко. Обратно, позволете на вашата любов да цъфти, споделяйте я, раздавайте я, нека тя расте. Велик крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци - всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи. Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклонническо пътуване: — То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник. И кралят потеглил на път. Първият син си помислил: "Какво да правя със семената?" Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били. Вторият син си помислил: "Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена - изобщо не са семена". Отишъл в магазина, продал ги и получил пари. При това си помислил: "Когато се върне баща ми, ще отида в магазина и ще купя нови семена, ще ги дам на баща ми по-добри, отколкото са били". А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място. След три години, когато баща им се върнал, първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят. Бащата казал: "Какво е това? Нима такива семена ти дадох?" Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!" Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал: "Ти си материалист". Вторият син се втурнал към магазина, купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си. Но бащата казал: "Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог". Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. "Какво ли е направил той?" А третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтели милиони цветя. И синът казал: "Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна. Бащата казал: "Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!" Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята - те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога - не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират любовта - а любовта не може да се пази в склад. Не е случайно това, че цветята са символ на любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности. Любовта прилича на цветята - ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов.