Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Тъй като съм невеж в това отношение, моля за информация.

Какво е душата?

От какво е направена?

Когато страдаме кой страда?

А когато сме щастливи?

Душата или тялото?

Какво става с душата, когато умрем?

От кога съществуват душите?

Какво става с душите, когато спим?

На база на какво се отива в Рая или Ада?

Съществата, които обикалят Рая и Ада, "Обслужващия персонал" имат ли души?

Възможно ли е в Рая да има престъпници?

Възможно ли е в Ада да се промениш?

Само да поясня.

Интересува ме какво е душата от гледна точка на религиозен човек.

Не свободни съчинения.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Какво е душата?

- илюзия за съзнание

От какво е направена?

- от въображение

Когато страдаме кой страда?

- аз, ти ... всеки

А когато сме щастливи?

- аз, ти ... всеки

Душата или тялото?

- тялото

Какво става с душата, когато умрем?

- каквото става с преизползвана батерия

От кога съществуват душите?

- от когато и въобравението

Какво става с душите, когато спим?

- каквото и през останалото време

На база на какво се отива в Рая или Ада?

- на желание

Съществата, които обикалят Рая и Ада, "Обслужващия персонал" имат ли души?

- ако искаш да имат ще имат

Възможно ли е в Рая да има престъпници?

- ДА

Възможно ли е в Ада да се промениш?

- ти постоянно се променяш

Редактирано от C.Kramer (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Душата е отражение на човешката ни същност и светлинни години над тази същност.. Тя е магия.. Тя ни прави това, което сме.. изгражда ни, напътства ни.. свърза ни с "Там" :hush:

Душата е красотата у един човек.. :ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
....

Душата е красотата у един човек.. :ph34r:

Да точно така - душата е красотата е един човек! Много точно го каза, браво!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е хубаво. biggrin.gif

А при тези които са "командировани" в Ада, къде е отишла красотата?

И кога се появява душата? При зачатието? При раждането? Или друг път? biggrin.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам,бе Вало...аз ако знаех...щях да съм просветлен. Ама не съм.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Тъй като съм невеж в това отношение, моля за информация.

Какво е душата?

От какво е направена?

Когато страдаме кой страда?

А когато сме щастливи?

Душата или тялото?

Какво става с душата, когато умрем?

От кога съществуват душите?

Какво става с душите, когато спим?

На база на какво се отива в Рая или Ада?

Съществата, които обикалят Рая и Ада, "Обслужващия персонал" имат ли души?

Възможно ли е в Рая да има престъпници?

Възможно ли е в Ада да се промениш?

Само да поясня.

Интересува ме какво е душата от гледна точка на религиозен човек.

Не свободни съчинения.

Много въпроси,много нещо.....

Ще се опитам да отговоря,като уточнявам,че моята гледна точка е на християнин,не съм богослов,нито схоластик и затова моля,аудиторията да ме извини,за лаическите ми слова и за честото ми прибягване до мненията на Отците на църквата.....

Какво е душата? Човекът е двусъставен (душа и тяло).Душата е"аз"-ът на личността, духовната субстанция, която няма материални измерения.Тя продължава да живее съзнателен живот и след като вече не е в единение с материалния елемент - с тялото.

Хайде,че много ще пиша,а ме мързи.Утре ще отговоря на още един твой въпрос :)

Какво става с душата, когато умрем? -че под душа древните са разбирали целия човек (Бит 2:8).Трагедията на смъртта е, че тя нарушава единството на човека, разделя душата му от тялото и тялото се разпада.

“Тялото без душа е труп, а душата без тяло привидение”, казва св. Григорий Богослов. Заради това ще има възкресение от мъртвите, душите ни ще бъдат съединени с телата, т.е. ще възкръсне целият човек.

Ако някой умре и той не е се е съединил с Бога, и не се е удостоил с безсмъртие – “усещането на Бога” (св. Исак Сирин) – той се е потопил в цялата тази самота на ада, която е тотална липса на Бога и другите; а онзи, който е грешил през целия си живот, каел се е и се е борил със собствения си егоизъм (гордост), със злото в себе си и в света – той предвкусва вечния живот в Царството Божие.

Възможно ли е в Рая да има престъпници?-да стига да се покаят и искренно признаят вината си и получат опращение.Ето следният цитат от Библията -Новий Завет,Евангелие на Лука:

39. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.

40. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?

41. А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.

42. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!

43. И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За да няма недоразумения – аз съм будист.

Интересуват ме отговори на въпросите свързани с душата от християнска гледна точка. Или от гледна точка на Курана.

Каква е връзката на душата с Бога? Той ли я е сътворил? Кога?

А по въпроса за престъпниците:

Може ли след като душата вече е в Рая, там да стане престъпник, примерно, като обиди някоя друга душа, или шефа? И каква е процедурата в този случай?

Още един въпрос:

Каква е причината да се раждат хора с физически недъзи - слепи, глухи? Или, причината деца да имат летални тумори?

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човешката душа - торсионно поле?

Торсионните полета (полета на усукване) са тема, която действа на мнозина физици както червеният плащ на биковете. Защото, както твърди официалната наука, досега тях никой не ги е виждал никой не ги е почувствал. Те са само хипотеза. Говори се, че са използвани (несъзнателно) още през 6000-та година пр.Хр. при търсене на вода с лозови пръчки. През 90-те години на миналото столетие бяха обявени за най-голямото научно откритие на XX век. Руснакът акад. Анатолий Акимов се прочу с теорията си за възникването и същността им. Специалистите, самопосочили се за откриватели на торсионните полета, твърдяха, че те са основата на Вселената, че без тях тя не би съществувала и че хората, които съумеят да ги управляват, фактически ще разполагат с неограничени възможности и "ще общуват с Господ". Пак през 90-те години на предишното столетие оттук-оттам по терлици се промъкнаха съобщения, че физиците X, Y и Z независимо един от друг са създали торсионен генератор. Тази информация не бе потвърдена и шумотевицата около торсионните полета и генератори позаглъхна

Това обаче не означава, че те са фикция, плод на нечия развинтена фантазия. Науката навярно тепърва ще се занимава с тях, тепърва ще установява дали действително ги има. Апологетите на торсионните полета твърдят, че те имат необикновена природа. Според тях всичко, що се върти, създава торсионно поле. Хомо сапиенс е едновременно приемник и предавател на торсионните взаимодействия във Вселената, твърдят апологетите. Пак според тях всеки човешки мозък е част от Вселенския разум и ако бъде настроен на неговата честота, би добил свръхсетивни възможности.

Хипотезата за торсионните полета защитава идеята, че те имат памет. Привържениците й твърдят, че това, което наричаме човешка душа, всъщност е торсионно поле. Животът след смъртта е проява именно на тези полета, уверяват те. Ако притежателят на съответната душа е бил грешен, торсионното й поле се деформира.

Ако е бил праведен то остава непроменено и се "възнася" към Вселенската информационна банка. Тези процеси често са наричани "тънки вибрации" или "тънка материя". Всичко това изглежда невероятно, нали? Нека изчакаме доказателствата!

Източник: Новинар

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Редактирах и съкратих въпросите. Извинявам се, трябваше предварително да помисля повече, ама човек се учи докато е жив. Аз не съм от най-добрите ученици. biggrin.gif

1. Какво е душата?

2. От какво е направена?

3. Каква е връзката на душата с Бога? Той ли я е сътворил? Кога?

4. Кога се появява душата? При зачатието? При раждането? Или друг път?

5. На база на какво се отива в Рая или Ада?

6. Съществата, които обикалят Рая и Ада, "Обслужващия персонал" - Ангели и Дяволи имат ли души?

7. Възможно ли е в Ада да се промениш?

8. Кой страда в Ада? И кой е щастлив в Рая?

9. Може ли след като душата вече е в Рая, там да стане престъпник, примерно, като обиди някоя друга душа, или шефа? И каква е процедурата в този случай?

10. Каква е причината да се раждат хора с физически недъзи - слепи, глухи? Или, причината деца да имат летални тумори?

11. Има ли разлика между душата на Христос и душата на някой човек?

:ph34r:

...Ако е бил праведен то остава непроменено и се "възнася" към Вселенската информационна банка.
Кой ли е директора? И каква лихва ли дават по ипотечните кредити? biggrin.gif Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вало, много интересни въпроси biggrin.gif

Според моите разбирания, ад и рай няма.Като място, в което ще попаднем след физическата ни смърт.Те са в нас.И ада и рая са в нас.

11. Има ли разлика между душата на Христос и душата на някой човек?

Пак според моите разбирания - Душата на Иисус е различна от нашите...освободена е от всякакъв кармичен товар.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Точно така... рая е вътре, ада вън... после обратното... или пък обратното в началото...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

1. Какво е душата?

Душата е частица от Божественото,или Цялото,тя е нещото,което ни прави хора.

2. От какво е направена?

Не съм физик,не знам.По принцип всичко е енергия,така че е логично да се предположи,че и тя е даден вид енергия

3. Каква е връзката на душата с Бога? Той ли я е сътворил? Кога?

Душата Е Бога. Именно затова някои религии казват,че Бог е вътре в нас,необходимо е само да се вгледаме в себе си и да го открием.

4. Кога се появява душата? При зачатието? При раждането? Или друг път?

Чел съм теории,че още при зачатието,но мога само да предполагам...

5. На база на какво се отива в Рая или Ада?

Няма такива неща рай и ад. Всеки от нас сам си изгражда свой рай или свой ад чрез действията си.Ако си лош,тъжен и сериозен човек,целият ти живот ще е един ад. ако си весел,импулсивен,оптимист,животът ти е рай.

6. Съществата, които обикалят Рая и Ада, "Обслужващия персонал" - Ангели и Дяволи имат ли души?

Няма такива същества.Те са просто литературни образи...

7. Възможно ли е в Ада да се промениш?

Ако приемем все пак,че ад съществува - да,това е едно изпитание,а изпитанията променят хората

8. Кой страда в Ада? И кой е щастлив в Рая?

Много задълба с тия ад и рай...Няма такива неща.

9. Може ли след като душата вече е в Рая, там да стане престъпник, примерно, като обиди някоя друга душа, или шефа? И каква е процедурата в този случай?

Ахахахахааа!!! Вало,голям майтапчия си! КАкви са тия въпроси... biggrin.gif

10. Каква е причината да се раждат хора с физически недъзи - слепи, глухи? Или, причината деца да имат летални тумори?

Причината за високата заболеваемост се корени в погрешният начин на живот на хората днес - стрес,замърсена околна среда,липса на духовност,липса на морални ценности. Другата причина е,че нещата просто се случват.Те не са добри или лоши,те просто са. Ние им придаваме значение.

11. Има ли разлика между душата на Христос и душата на някой човек?

Въпросът е формулиран малко подвеждащо - все едно Христос не човек...А той е бил обикновен човек,достигнал до високо ниво на Просветление,развил душата си,и открил Божественото в себе си.

По принцип всеки един от нас е способен на това,но трябва да го пожелаем,и да сме достатъчно упорити,за да го постигнем. Така че - не,няма разлики. Всички души са еднакви - те са малки късчета от Безкрая.

Редактирано от WhiteHart (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Замислих се и аз над тези въпроси - толкова трудни за отговор:

1. Какво е душата?

Одухотворената същност на човек. Божественото начало в него - това, което го прави дишащо , мислещо и чувстващо същество.

2. От какво е направена?

Не е материална - съответно не може да се каже от какво е направена , кога и как и дали изобщо якога е била "правена". И от кого.

3. Каква е връзката на душата с Бога? Той ли я е сътворил? Кога?

Ако Бог е вътрешен разум и човешка същност - да. Според мен именно това търсят и повечето религии : отъждестяваването на Бога в една илюзорна идеална същност на човека, към която всеки да се стреми. Но за да е по-разбираемо, Бог се персонифицира по някакъв начин. Ако е така - то самата душа е Бог, а Бог е онова общо нещо, което го има във всяка душа и което прави от душата душа и от човека - човек.

4. Кога се появява душата? При зачатието? При раждането? Или друг път?

Тъй като всяко заченато човешко същество е човек и няма как да е нещо различно от човек - би трябвало да е от момента на зачеването.

5. На база на какво се отива в Рая или Ада?

Не мисля, че такива пространства съществуват.

6. Съществата, които обикалят Рая и Ада, "Обслужващия персонал" - Ангели и Дяволи имат ли души?

Ако все пак допуснем , че има Рай и Ад, то съествата там не би трябвало да са хора , и съответно не би трябвало да имат души. А това, което ги прави същества, трябва да е нещо, различно от душа - в "човешкия" смисъл на думата. Но все пак - мисля, че няма Ад и Рай ...

7. Възможно ли е в Ада да се промениш?

Не, поне според християнската религия, доколкото съм запозната, Адът няма за цел промяна, а вечно изкупление - т.е. агония без надежда за смърт.

8. Кой страда в Ада? И кой е щастлив в Рая?

По презумпция всички в Ада страдат, а всички в Рая са щастливи - това е целта на създаването на тези фикционни "пространства".

9. Може ли след като душата вече е в Рая, там да стане престъпник, примерно, като обиди някоя друга душа, или шефа? И каква е процедурата в този случай?

Едва ли - в Рая всичко е хармония, би трябвало да е място, което няма много общо с човешката организация на обществото : т.е. там би трябвало да е практически невъзможно да се "сгреши".

10. Каква е причината да се раждат хора с физически недъзи - слепи, глухи? Или, причината деца да имат летални тумори?

Ето на този въпрос не мога да отговоря - много пъти съм се замисляла : ако Бог е всеблаг и справедлив, ако всеки жъне, каквото посее - защо тогава "се раждат хора с физически недъзи - слепи, глухи? Или, причината деца да имат летални тумори?" - не намирам логично обяснение.

11. Има ли разлика между душата на Христос и душата на някой човек?

Ако изобщо приемем, че Бог може да има Син, защото и ние в някаква степен сме деца на Бога, би трябвало да има разлика в това, че Той е вдъхнал на Богочовека много повече от своята същност, отколкото на всички останали. Но може ли душата (човечността) да се измверва с количествени показатели ? Но ако Бог е изпратил Идеалната си същност в неидеалния свят - тогава можем да приемем, че има някаква разлика. Ако е отнел от Сина противоречивата частица на съмнението и греха - тогава може би има разлика. Но тогава не би ли отрекъл собствената си цел на съществуване - противостоенето на Злото ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
На база на какво се отива в Рая или Ада?

За някоя Адът е тук на Земята, други пък намират в нея своя Рай.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Mного хубави въпроси...Според мен всеки човек рано или късно трябва /длъжен е/ да си отговори на тези въпроси.Отговорите няма да ги открие в никой научен труд,нито в класическата литература.Отговорите се намират в БИБЛИЯТА.ЗА тези ,които са любопитни,но не смятат да я прочетат ще кажа,че душата не е безсмъртна и не отива на небето!!!Препоръчвам всеки да прочете тази изключителна книга.

7. Възможно ли е в Ада да се промениш?

Не, поне според християнската религия, доколкото съм запозната, Адът няма за цел промяна, а вечно изкупление - т.е. агония без надежда за смърт.

Наистина ли някой смята,че Бог ще постъпи толкова нечестно и заради някакви си 70/80 години живот ще бъде осъден на вечни мъки?Аз не мисля така.

Редактирано от arenas (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето нещо и от мен, което мисля, че предизвиква малко размисъл по темата:

Имате си градина на желанията, нали? Как? Нима не знаете?

Е,аз ще ви кажа.

Тя е в най-дълбокото място на сърцето ви. Скрита е от хорски погледи и нечестиви мисли. Даже понякога и от вас самите. Но все пак я има. Тази градина е много, много слънчева, свежа и страшно красива. Аз често ходя там. Там никой не ме вижда, крия се. Понякога се опитвам да се скрия и от себе си, пак там, в градината на желанията. Там имам място само за мен и понякога ме придружава още една душа като мен. Разхождаме се двете души, вглеждаме се в себе си и всеки казва на другия какво е открил. Забавно е,повярвайте ми. И много чувствено. Понякога другата душа ме наранява, тогава се скривам зад някое дърво, свивам се на кълбо и плача. Тогава се чувствам все едно че в градината вали дъжд. Ама нали знаете от оня дъжд, който сякаш като почне да вали и си мислиш, че никога няма да спре. През това време другата душа ме търси. Винаги иска да ме намери. Затова много упорито ме търси. Хубавото е , че има едно златно ключе, което веднага ме намира, то отключва затворената ми дотогава душа и аз излизам. Ключето всички му казват ЛЮБОВ. Ама то има и други имена. Като НЕЖНОСТ, ДОВЕРИЕ, ОТДАДЕНОСТ…

Както и да е, другата душа ме намира и тръгваме отново. Ех, че е хубаво, как ми е добре сега, като сме двете душички заедно. Този дъжд не го обичам. Вярно, че после се чувствам чиста, но така боли, когато вали. Дали всяка болка е така възраждаща? Може би, може би. Стъпваме боси по тревата, галим росата по цветята, а слънцето ни докосва нежно. Ех, този нежен ветрец как ни омайва. Хубаво ти е, нали?

След като се разходим навсякъде, се разделяме. Всяка от нас тръгва по своя път, като не престава да мисли за следващата ни среща в тайната градина на желанията.

Ще дойдеш пак, нали? Обещай ми, аз ще съм там и ще те чакам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И в шестия ден Бог рекъл да направи човека т.е. разумното, по образ и подобие свое, да владее над морските риби /над своите земни желания/, над небесните птици /над своите мисли/ и над скотовете на всичката земя /значи над своите пориви/ над всичките гадове, които пълзят по земята /т.е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък/. И след това Бог вдъхнал на човека своето дихание, дал му разумната душа да го познава във всичките си пътища и да работи и действа тъй, както Бог е работил. Съвременните хора са дошли на земята, но не знаят за своя произход. Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти. След потопа обаче, едни са произлезли от Сим, други от Хам, а трети от Яфет. Днес всеки човек трябва да знае от кого са тримата синове на Ной е произлязъл. Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил напранен от червената пръст, адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си. Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че не послуша Божия дух в себе си. Кажат ли на някого ”адамист”, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божии в себе си. Кажат ли му ”евист”, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си.

Какво е ад? В Стария Завет царството на мъртвите е наречено на еврейски "шеол", което означава "гроб". В българските Библии тази дума е преведена различно, в някои стихове с "преизподня", в други с "гроб", а в трети - с "ад". Всичко това визира винаги гроба, понеже е все превод на еврейската дума "шеол".

Българската дума "ад" произхожда от гръцката "хадес", която също означава "гроб", "обиталище на мъртвите" и е еквивалент на еврейската дума "шеол" ("гроб").

Преизподня и ад са едно и също понятие - това е видно от речта на ап. Петър, записана в Деян. 2:25-27. Там се цитира Пс. 16:10, това е едно пророчество, в което се говори, че Бог няма да остави душата на Исус "в преизподнята ... да види изтление". Апостолът употребява думата "ад", а не "преизподня", понеже и двете означават едно и също.

А какво е пъкълът? Исус Христос говори за "огненият пъкъл" в Мат. 5:22. Произходът на тази дума е от гръцката "геена", която пък е транслитерация на еврейското "гехином". "Гехином" означава Еномов дол, една долина на югозапад от Ерусалим, където за жертвоприношение на езическия бог Молох са били изгаряни малки деца. Години по-късно тези варварски жертвоприношения били прекратени, но огньовете на Еном станали символ на огненото наказание във великия ден на Божия съд, когато всички грешници ще бъдат унищожени. В Малахия 4:1-3 четем: "Защото иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори... те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви... " Думичката "иде" показва, че понастоящем пъкъл не съществува.

Мнозина поставят въпроса дали ще е вечен този огън. Както вече четохме, в деня на страшния съд нечестивите "ще бъдат пепел". Ясно е, че след като си свърши работата, огънят ще угасне. А в Откр. 20:14 огненото унищожение е наречено "втора смърт", а не "втори живот в мъчения". В Юда, стих 7 пише, че Содом и Гомор "са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън". Разбираме, че този огън днес не гори, но резултатите от него са вечни. В Мат. 3:12 Йоан Кръстител прави едно точно сравнение, като казва, че "плявата ще изгори в неугасим огън". Следователно "пъкълът" ще бъде еднократен акт в деня на Божия съд, след Второто пришествие на Христос.

Нека да поясним и третия библейски термин - Раят. Това е гръцката дума "парадейсос", което значи парк, градина с дървета и животни. Най-характерният текст от Новия Завет, където срещаме тази дума, е Лука 23:43: "А Исус му рече: (на разпънатия до Него разбойник) Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая".

Нека най-напред да видим какво представлява раят? Когато Бог създаде земята, според Бит. 2:8-10 Той приготви един красив кът от нея, наречен Едемска градина, която да бъде дом за първата семейна двойка, Адам и Ева. Там беше и "дървото на живота", за което четем и в последната книга на Библията - Откр. 22:1,2, където също е описана и столицата на обновената земя - Новия Ерусалим. Бог ще пресъздаде нашата земя и тя ще стане родина на спасените. Но това ще стане след Второто идване на Христос. Очевидно раят не е нищо друго освен небесната слава и обновената земя.

А кога разбойникът и Христос ще бъдат в рая? Неправилно поставената запетая пред думата "днес" обърква много хора и ги кара да мислят, че това е станало в деня на разпятието. Но текстът в Йоан 20:17 ни казва, че три дни след разпятието Исус още не е отишъл на небето. Логично е и разбойникът да не е отишъл веднага.

Като обобщение можем да кажем, че пъкълът и раят ще съществуват след Второто пришествие на Исус Христос, а адът, това е гробът.

Защо Бог допуска праведни и добродетелни хора да търпят ужасни болести? Старецът Епифаний отговарял така: "За да се очистят те от нищожните следи на своите страсти и да получат голям венец на небето. Освен това, понеже Той е допуснал и Синът Му да претърпи смърт на Кръста, какво да кажем за хората, които колкото и да са свети, носят мръсните петна на греховете?" Старецът казвал и още нещо, много важно, което е полезно и за другите: "Скръбта ни очиства. Истинският човек винаги скърби. В радостта си той се променя, става друг. В скръбта става такъв, какъвто е всъщност. И тогава най-вече се приближава до Бога. Той чувства своето безсилие. Често, когато е в слава и радост, си мисли, че е пъпът на света, или ако искате - центърът на вселената: "Аз и никой друг!" В страданията и скръбта той се чувства като незначителна мравчица във вселената, изцяло зависим и търси помощ и подкрепа. Всички ние, които сме преживели душевни и телесни страдания, знаем, че никога не сме се молили така - и като качество, и като количество, както сме се молили в болест или в изпитание с тежка душевна скръб. Но когато имаме всичко, ние забравяме и за молитвата, и за поста, и за много, много друго. Затова Бог допуска страданието."

Старецът Паисий казвал: "Ударите са необходими за спасението на нашата душа, защото я очистват. Колкото повече удряш и търкаш дрехата, толкова по-чиста става тя. По този начин и октоподите, и сепиите ги очистват от черната течност и ги правят по-меки."

За духовната цел на скърбите старецът Иоил от гр. Калама казвал: "Изпитанията със скърби, които Бог допуща за човека, имат за цел да възпитат праведници на земята и да ги възнаградят в другия живот. Очевидно е, че скърбите в този живот са подготовка на човека. Скръбта е това, което смирява човека, откъсва го от светското, открива характера му, очиства мислите му и го възвеличава, защото я търпи. Когато праведният е в немощ, той по-леко се извисява към небето. Когато го клеветят, той по-леко се откъсва от хората и търси своя изкупител Христос. Когато го наляга материална нужда, той става по-смирен и с повече топлота се моли на Бога. Човек прилича на безформено парче мрамор, което се нуждае от длетото на скулптор, т. е. човекът се нуждае от длетото на Божиите скърби."

Старецът Евсевий казвал: "Човек трябва да знае, че Бог няма да допусне скърби, които да надвишават силите му, и ще му даде голямо мъжество. Знанието за това го прави мъжествен, търпелив и великодушен, защото влага в душата убеждение, че Бог, Който от любов е допуснал скърбите, непременно ще му помогне да се избави от тях и да получи голяма полза."

За болестите старецът Иероним казвал: "Благодаря на Христа, когато ми дава възможност да поболедувам. Тогава си спомням мъчениците и забравям болестта си. Прекрасни и полезни неща са скръбта и болестта. Смятам болестта за дар Божи. Мнозина са За да даде духовни резултати, болестта изисква търпение. Старецът Порфирий подчертавал, че "немощите ни подтикват към добро, когато ги понасяме безропотно, молим Бога да прости греховете ни и славим Неговото име."

Старецът Иосиф съветвал своите духовни чада: "Не се бойте от немощите, дори да страдате до края на живота си. Та нали Бог е винаги с нас, защо се вълнувате? Ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме (Деян. 17:28). В Неговите обятия страдаме. Ние дишаме с Бога, от Бога сме обкръжени, Бога осезаваме. Бога вкусваме в тайнството. Накъдето и да се обърнем, където и да погледнем, навсякъде е Бог. На небето, на земята, в бездните, в дърветата, вътре в камъните, във вашия ум, във вашето сърце. И така Той ли не вижда как страдате и как търпите? Кажете Му за своите мъки и ще видите утешени и изцелени и телата, и душите си."

За отражението на скърбите старецът Евсевий писал на духовните си братя: "Аз зная, че скърбите и изкушенията никога не ви оставят. На онези, които искат да угодят на Бога във всичко, и изкушенията, и скърбите, и трудностите, и немощите, и бедността съдействат за обновление и усъвършенстване. Затова търпете и търпеливо очаквайте помощта на Божествената благодат."

Редактирано от jeny (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

100гр или някъде там.Едва ли издишания въздух тежи 100гр.Учени правели експерименти, като слагали старци на кантар и когато те издъхвали, телата им олеквали с 100гр.Това е душата.Тя има тегло.Ако я нямаше, щяхме да сме биологични роботи.Но слава Богу не сме.Аз се опипах около гърдите.Някаква болка тегне от ляво ми.Сърцето било мускул и то не боляло казват доктори.Забелязах, че в ляво ребрата ми нещо не са наред.Липсва част.А Бог бил направил жената от мъжко ребро.Събрани на едно място ребро, сърце и душа понякога не дават мир на човек.

Гари в петък се изкъпа на обяд преди да напуснем.По едно време направи check на джобовете си и извади лента с презервативи.Ароматизирани.Поканен бил на "Рожден ден".Той имаше приятелка филипинка и същевремено местна.От събота се водеше в неизвестност.Сестра му се побърка да звъни и пита дали не се е появил.Нещо ме жегна сутринта, като видях пусто работното му място.Към обяд му звъннах и той ми отговори, че всичко е наред.Днес Гари се появи.Странни белези имаше по гушата.Женски нокти май и "бушон" в лявото око.Усмихва ми се, но си трае.Това е душата.Ако бях робокоп, щях да гледам Мики Рурк как се налива с бутилка шампанско и с пиянска походка да се сгромолясва върху коледната елха.Мики Рурк е превалил 40-те и не признава, че е остарял.Ще ти посегне.Майк трети ден не може да ми запомни името.Бени, Бенджамин да ме наричал.Андерсен, мусю Андерсен искам.Идваше ми да се върна и да допиша приказката.

Дядото на дядо му бил бакърджия.Турска дума.Ходил по селата и правил вилици и посуда от бакър.Мед по български и станал Бакърджиев.Но името и доверието са като душата.Изтича ми времето за злато, а сол почти не ям и не зная неговата цена.Останало е доверието и името.На името държа.Та Бакърджиев със замах си смени името на Куперман.Английско звучи и поне аз от самолет надушвам тези имена, че идат от онази източна земя.Каква радост само, че мога и аз със замах името си да сменя.Исках да е Малиновски, но те ми викат Андерсен.Да не бях писал тогава дори само заради една сълза.Спирам и мога завинаги.Водолей съм.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, когато плачем, казваме обикновено, че ни олеква на душата, а когато умираме - му олеква на тялото...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
това е нашето съзнание, процес в мозъка ни... не нещо божествено!

Какво е душата ? - "процес в мозъка ни" - Може би !

А какво е мозакът ? - Един съвършен орган, благодарение на

който се извършват процесите в човешкото тяло.

Кой сътвори този мозък ?

"не нещо божествено!" Какво разбираш под божествено ?

"това е нашето съзнание" - Съзнанието - Къде е скрито то ?

Какво е то ?

17.85. И те питат за духа. Кажи: "Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието."

Сура (Глава) : НОЩНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ

52.35. Нима бяха сътворени от нищо, или те са творците?

Сура (Глава) : ПЛАНИНАТА (АТ-ТУР)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

1. Какво е душата?

душата е божествена искра

2. От какво е направена?

Още се опитвам да разбера,но може би е от същото от което е и Бога.

3. Каква е връзката на душата с Бога? Той ли я е сътворил? Кога?

Душата е едно цяло с Бога,постоянно е свързана с него.Може би не я е сътворил директно,мове би нас ни е създала цивилизация от Венера,но индиректно ни е създал Бога.,а Кога,от както бога съществува.

4. Кога се появява душата? При зачатието? При раждането? Или друг път?

Душата се появява 21 дена в плътното тяло,преди да се роди,ако ли не се ражда мъртво.

5. На база на какво се отива в Рая или Ада?

Няма рай и ад,тоест има,но не са това като врящи казани или прекрасни градини.

6. Съществата, които обикалят Рая и Ада, "Обслужващия персонал" - Ангели и Дяволи имат ли души?

Ангели-чисти души, "Дяволи"-низши души,от по -ниските слоеве.

7. Възможно ли е в Ада да се промениш?

Да ако Ада е земята,може.

8. Кой страда в Ада? И кой е щастлив в Рая?

АД-Земята,Рай-Далечните Светове.

9. Може ли след като душата вече е в Рая, там да стане престъпник, примерно, като обиди някоя друга душа, или шефа? И каква е процедурата в този случай?

Горния въпрос си е направо като приказка. biggrin.gif

10. Каква е причината да се раждат хора с физически недъзи - слепи, глухи? Или, причината деца да имат летални тумори?

Лична карма,родствена карма,карма на нацията,Земна карма.

11. Има ли разлика между душата на Христос и душата на някой човек?

Всеки целеустремен към доброто някой ден ще бъде като Христос,но къде ли ще бъде той тогава?

Живота на човека за мен е една стълба,може би ние сме на първото стъпало,а стъпалата Бог зне колко са,и може би като свършат на последното ще се слеем с бога.

Така мисля Аз.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Човешката душа - торсионно поле?

Торсионните полета (полета на усукване) са тема, която действа на мнозина физици както червеният плащ на биковете. Защото, както твърди официалната наука, досега тях никой не ги е виждал никой не ги е почувствал. Те са само хипотеза. Говори се, че са използвани (несъзнателно) още през 6000-та година пр.Хр. при търсене на вода с лозови пръчки. През 90-те години на миналото столетие бяха обявени за най-голямото научно откритие на XX век. Руснакът акад. Анатолий Акимов се прочу с теорията си за възникването и същността им. Специалистите, самопосочили се за откриватели на торсионните полета, твърдяха, че те са основата на Вселената, че без тях тя не би съществувала и че хората, които съумеят да ги управляват, фактически ще разполагат с неограничени възможности и "ще общуват с Господ". Пак през 90-те години на предишното столетие оттук-оттам по терлици се промъкнаха съобщения, че физиците X, Y и Z независимо един от друг са създали торсионен генератор. Тази информация не бе потвърдена и шумотевицата около торсионните полета и генератори позаглъхна

Това обаче не означава, че те са фикция, плод на нечия развинтена фантазия. Науката навярно тепърва ще се занимава с тях, тепърва ще установява дали действително ги има. Апологетите на торсионните полета твърдят, че те имат необикновена природа. Според тях всичко, що се върти, създава торсионно поле. Хомо сапиенс е едновременно приемник и предавател на торсионните взаимодействия във Вселената, твърдят апологетите. Пак според тях всеки човешки мозък е част от Вселенския разум и ако бъде настроен на неговата честота, би добил свръхсетивни възможности.

Хипотезата за торсионните полета защитава идеята, че те имат памет. Привържениците й твърдят, че това, което наричаме човешка душа, всъщност е торсионно поле. Животът след смъртта е проява именно на тези полета, уверяват те. Ако притежателят на съответната душа е бил грешен, торсионното й поле се деформира.

Ако е бил праведен то остава непроменено и се "възнася" към Вселенската информационна банка. Тези процеси често са наричани "тънки вибрации" или "тънка материя". Всичко това изглежда невероятно, нали? Нека изчакаме доказателствата!

Източник: Новинар

Повече по темата от една стара извадка, която скенирах преди време и обърнах в PDF формат

Редактирано от proletsearch (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...