Премини към съдържанието

    Препоръчан отговор

    Hanibal_Lektar    3002

    Спешно ми трябва за утре : Разработка на тема борбата свободата и човека в поемата на Ботев.

    Дано ти свърши работа ...

    За повечето хора думата "робство" означава живот под чужда политическа власт, иго, докато терминът "свобода" се възприема като възможността на дадено човешко същество да проявява своята воля. Поетичният дискурс на Христо Ботев определя тези понятия именно в контекста на националната освободителна борба. Робството при Ботев е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати, а свободата е свръх ценност. Двете понятия са разгледани в универсален, общочовешки смисъл. Именно заради това идеите на поета надхвърлят границите на националното, за да се превърнат в един интернационален символ на борбата срещу подтисничеството. От неговата идеология блика възрожденски дух, но нея (идеологията) не я подържат само българи, а и стотици други угнетени нации - македонци, сърби, поляци, руснаци и т. н. И именно това, че автора успява с малко на брой творби да опише, но и същевременно да заклейми робството, го издига в поет-идол на на един нов свят. Робството и жаждата за свобода са намерили най-голямо отражение във фолклора. Стотици народни умотворения проклинат жестокостите на поробителите и обезсмъртяват делата на народните закрилници. От всички наши поети Ботев е най-близо до народната песен, но същевременно той е и най-самобитният.

    Автора не й подражава като другите, не взема изрази от нея, като Пенчо Славейков или Кирил Христов, защото той я носи в гърдите си и притежава нейния дух и ритмика. Поета не е търсил в нея художествен образец, нито пък й се е любувал, като на нещо красиво. Той просто я е имал в себе си и я е носил в кръвта си като неизбежна съдба. Хайдутинът не е бил за него романтика, а сурова действителност. Когато е възпявал Чавдар воевода, е имал предвид себе си. Когато е обрисувал смъртта на Хаджи Димитър, той е обрисувал своята собствена смърт. Стихотворението "На прощаване" е неговото прощаване, но в него е скрита и неговата (Ботевата) същност: "Доброму добро да прави лошия с ножа по главата. " Връзката на Ботевия дискурс и фолклора е съвсем реална. Защото той (дискурса) е част от Възрожденския културен модел. Неговото творчество, под формата на песен, разклаща устоите на робството и подтиква народа към борба. Но не само това е приликата между Ботевата поезия и Възрожденската традиция. Избраникът на поета е идентичен с Героя на Възраждането - млад, красив, могъщ, безстрашен, войнствен, жертвоготовен, извисен, но и самотен. Неговото духовно превъзходство над другите му определя съдбата на неразбрания, на самотника: "Тежко се брате живее между глупци неразбрани. " Злите сили също са визирани, чрез похватите на Възраждането. Символите на злото са: змията, звяра, чудовището, лъжата - "Син на Лойола и брат на Юда", "смок", "сюрмашки изедник", "душманин", "звяр", "змия". Наред с образите на героя и злото в Ботевия дискурс важна роля играе образът на брата. За поета братът не е сродникът или другият син на една майка, а другарят, братът по идеи, борецът за свобода. Брата е единственият човек, който разбира героя и го подкрепя в неговата трудна мисия. Само Той е способен да разбере мъката на народа и неговата жажда за свобода, само Той е имал смелостта да се опълчи срещу тирана, отдавайки живота си на един висш идеал. За такива братя жадува Ботевия избраник, именно в техните очи поета вижда надежда за свобода, вярата в утрешния ден и смелостта да посрещнат несгодите на настоящето, именно тези свои братя той подтиква към борба, свобода, подвиг и дори смърт в стихотворението "Към брата си". Загубата на другар е тежък удар за автора.

    В "Обесването на Васил Левски" преобладаващите черните краски обрисуват мрачното настроение обхванало поета - свещеният глас на майката е "глас в пустиня", на черното бесило виси със "страшна сила" един достоен син на България, псета и вълци, които вият в полята, гарвана който грачи грозно и зловещо. Всичко това доказва голямата обич, която е изпитвал Ботев към другаря и невъзвратимата загуба за България. Но в основата на злото Ботев вижда в житейската философия за "добрия живот" с цената на човешкото обезличаване. Философия, която подържа робството, отхранва роба, "скота", "глупеца", а не бореца. Борецът за "правда и свобода", героят, който "тегло не търпи", юнакът, чието сърце не "трай да гледа, че турчин бесней" над бащино му огнище, няма по-заклет враг от проповедника на тази "скотска" философия. Именно в носителят на тази идея за лично благуване и преуспяване зад проповедта "Търпи и ще спасиш душата си", се крие първоизточника на всеки позор, от който следват всички страдания на народа. В стихотворението "Елегия" поетът заклеймява и българската интелигенция (попове, учители, книжовници) - "рояк скотове, в реси и слепци с очи", като носител на срамната идея за търпението. Но освен търпението, Ботев презира и празния патриотизъм. Неговата омраза, към малодушните и патриоти само в пиано състояние, сякаш прелива от гневните думи - "а вий... вий сте идиоти" ("В механата"). За тези хора, животът е свръх ценност, която не си заслужава да се загуби, заради свободата на народа. Те всъщност са проповедници на философията за "добрия живот" - треперят да не изгубят живота си, заради патриотичните си слова произнесени в пияно състояние. Тях ("патриотите") поетът нарежда до попове, книжовници и всички останали "скотове", които треперят за живота си и нехаят за свободата на отечеството. Ботевото стихотворение "В механата" е сходно по-съдържание с главата "Пиянството но един народ" от Вазовия роман "Под игото". Но това не е единственото общо нещо между двамата големи творци. Финалната част на Вазовото стихотворение "Кочо" (" И Господ от свода, през гъстия дим, гледаше на всичко тих, невъзмутим") съответства на Ботевото стихотворение "Моята молитва". Двете стихотворения отричат християнските схващания за милосърдния и праведен Бог.

    За Ботев, подобно на Вазов, не би могъл да съществува справедливия Господ и част от неговите (божиите) раби да бъдат подложени на нечувани жестокости. За това Ботевата вяра се е насочила към един друг по-справедлив Бог - Бог "на разумът", който вдъхва надежда на подтиснатите и ги подтиква към борба, към свобода. Именно идеите на този нов Бог проповядва и избраникът на поета. При изясняването на понятието робство Ботев е използвал една твърде опростена цветова гама - предимно червено и черно. Черният цвят символизира злото, проклятието, нещастието - "... черни ми кърви в земята, земята, майко, черната...", "турска, черна прокуда", "черно бесило" Докато червеният цвят е цвят на кръвта, страданията, жестокостта на поробителите и мъченията на подтиснатите - "и пот от чело кървав се лее", "там де се с кърви облено". Кръвта представлява живителната сила, а робството отнема силите, изсмуква жизнените сокове, осакатява хората. Понятията "свобода" и "робство" не само осмислят начина на живот на героя, но определят и неговия по-нататъшен път. За стихотворенията "Майце си", "Към брата си", "Елегия" и "Дялба" е характерна визията за духовно "израстване" на героя. В първото стихотворение Ботевият избраник е неуверен в себе си, в смисъла на живота и смъртта. Понятия като свобода, борба и смърт юнашка не намират отражение в него (стихотворението), те са заменени от копнежа за майчина любов. В стихотворението "Към брата си" се наблюдава градация в мисловния и душевен мир на героя. Засилва се любовта му към отечеството, което го издига над останалата маса "глупци неразбрани". Заедно с нарастването на любовта към родината в "Елегия" се увеличава и омразата към робската действителност и дребнавото мислене. В стихотворението "Дялба" героят вече е духовно "израснал", "узрял" за народното дело. Той е обединил силите си с тези на свои съмишленици (братя по идеи). Обикновеният човек се е превърнал в Герой, народен закрилник, смисълът, на чиито живот е в простите думи "свобода или смърт юнашка".

    Призивът "На смърт братко, на смърт да вървим" всъщност е призив за борба, за подвиг, за саможертва. В стихотворението "На прощаване" са дадени двете визии - за юнашката смърт ("да търсят бяло ми месо по скалите; черни ми кърви в земята") и възможното победно завръщане ("Ако ли мале, майно льо жив и здрав стигна до село"). Това не е окончателно връщане, то е само минаване през село, отново на път, по вечния Ботев път към смъртта. Двете визии се сливат в една. Така се получава образа на Пътя ("Пътя е страшен, но славен"). Този път е очертан от конкретни и живописни детайли. В повечето стихотворения Пътя започва от "чужбината", за да премине през "Тиха бяла Дунава" и се озове в родината (или по-скоро мястото на смъртта)., към която е устремен изгнаникът, бунтовник. Важна роля за изясняването на понятията "свобода" и "робство" играят пространствените измерения. В Ботевия поетичен дискурс тези пространства са чужбина, родината и онова място, което поетът нарича ТАМ. "Чужбината" е място свързано с тегоби и неволи, място, където те (бунтовниците) се скитат "немили-недраги". Родината, от която са прогонени от "черна турска прокуда" е обетованата земя. При това тя (родината) не е представена чрез обобщен образ на отечество, чрез две основни понятия - "бащино огнище" и лобно място. "Бащиното огнище" е място, което е свързано с носталгични спомени - за поробените майка, братя и мило либе. Лобното място всъщност е това така характерно за Ботев ТАМ. Пространственото измерение ТАМ е място на борбата, на подвига, на смъртта юнашка - "Там буря кърши клонове, а сабя ги свива на венец", "там де земя гърми и тътне", "Там де е се с кърви обляно". В стихотворението "До моето първо либе" това измерение добива реални очертания -"чуй как стене гора и шума, чуй как ечат бури вековни". Това вече природно пространство ТАМ се превръща в предел на душевно освобождаване, предел на подвига, естествено свързан със смъртта. Поетът вижда това място в някаква мрачна, романтична еуфория - картини, в които земята "гърми и тътне от викове страшни и злобни" се преплитат с копнежа по смъртта и покоя ("хладен гроб, сладка почивка").

    В "На прощаване" пространството ТАМ е пространство на битките и смъртта: "Там за мило, за драго за теб, за баща, за братя, за него ще се заловя, пък... каквото сабя покаже и честта, майко юнашка! " Героят е достигнал до това място, благодарение на пътя, който сам е избрал - Пътя на подвига, на саможертвата, който неизбежно завършва със смърт. В стихотворението "Хаджи Димитър" ТАМ вече е Балкана - "жив е той, жив е там на Балкана! ". Балканът е символ на свободата, на хайдушката гора закрилница, но и на смъртта. И именно ТАМ в Балкана загиват както Хаджи Димитър, така и Христо Ботев, за да останат да живеят завинаги в сърцата ни. Ботев оставя след себе си едва двадесетина стихотворения, но всяко от тях е една изстрадана болка, една ясно осъзната личностна и категорична позиция. Родено от могъщ талант, неговото поетично творчество е висш образец на превръщането на най-големите проблеми на времето в дълбоко личностно изживяване и на въплътяване на тези вълнения в гениални художествени творби. Драмата на една епоха е минала през сърцето на поета, превърнала се е в негова лична, гражданска и творческа съдба и е достигнала до нас като съкровена изповед.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Kristiqna    0

    Здравейте :( Трябва ми много спешно : Социалните творчески мотиви в творбите на Ботев - "Елегия" , "Борба" и " Моята молитва"

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Hanibal_Lektar    3002

    Здравейте :) Трябва ми много спешно : Социалните творчески мотиви в творбите на Ботев - "Елегия" , "Борба" и " Моята молитва"

    Дано ти свърши работа :

    Основни теми в творчеството на поетът революционер христо ботев са робката участ на народа и пътят за преодоляване и на постигане на висшата цел свободата. Той пропагандира повелите на епохата за борба и социално освобождение чрез огнената сила на поетическото си дарование.

    Стихотворенията Елегия, Борба, Моята молитва са дълбоко пропити от идеята за свобода и революция-като главно средство за избавление на поробените от всякаква тирания. Именно свободата във всичките и аспекити и борбата за свобода са представители на социалните и революционни мотиви.

    Поезията на Ботев е преди всичко плод на конкретна историческа епоха и на българската национална действителност. Дълбоко го възмущава робското примирение,неспособността да приобщи битието си към най светлия идеал на епохата. В произведенията му се чувства живо волята на този, който е жертвал всичко лично единствената надежда, че ще прозвъни камбаната, която ще призове за борба срещу социалните потисници. В голяма част от произведенията му е лирическият герой е борец за свобода, но в тихотворенията Борба,Елегия, Моята молитва представят по нов начин лирическия герой. Без да е престанал да бъде борец за национална свобода, тук той се проявава и като борец за социалната правда.

    В стихотворението Елегия недоволството на лирическия герой блика не само от мисълта за жестоките вековни истини, а и от съзнанието, че неспокойният дух и будната мисъл са сковани от философията на примирението пред социалния гнет. Страданието на лирическия герой е генерирано от мисълта за инертността: кой те в таз робска люлка люлее?, от робското смирение на народа : търпи и ще си спасиш душата?!. ...чакаме и ний ред за свобода! Лирическият герой е склонен да сподели вината с всички , които не са изпълнили народния дълг, но зад неговото ний се крие един непримирим дух ,за когото робството е хомот и комуто е непоносимо дрънкането на робските окови.Но усещаме и един самокритичен дух,макар да е различен от останалите слепци с очи,той усеща че не е изпълнил дълга си към народа и затова се причислява към всички на които патриотизма е все още само дума.

    В стихотворението Борба, лирическият герой отново се сблъсква с робската инертност, но този път под властта на родните изедници чорбаджии, духовници и интелигенцията. Проблемът за социалната свобода в Борба е поставен на общочовешка основа. Ярко, красноречиво и пряко е посочен първоизточникът на всички социални бедствия парите, материалното благоденствие. Ботев е вдъхновен от нов социално справедлив свят.. Но в черната робска нощ проблясва лъч светлина:

    И в това царство кърваво, грешно,

    царство на подлост, разврат и сълзи,

    царство на скърби- зло безконечно!

    Кипи борбата и с стъпки бързи

    върви към своя свещений конец

    ще викнем ние: Хляб или свинец!

    В последния стих Ботев е изразил позицията си на поет- революционер. Хляб или свинец! е алтернативата на вечния израз Смърт или свобода в свещената и горда борба за социално освобождение.

    Моята молитва на Хр. Ботев е засегната темата за социалната революция. Чрез антитезисната композиция на творбата Аз-а разобличава религиозните заблуди и демагогската лъжовност на царе,папи,патриарси и ги отхвърля, за да извиси съзнанието за вечността и непобедимостта на борбената сила, родена от буйния копнеж за свобода.

    вдъхни секиму, о, боже,...

    Ботев създава вдъхновена поезия на човешката мощ, която никое насилие на може да прикове в робство. Този революционен оптимизъм се ражда от голямата обич към народа и от мисълта за всепобедната му сила. Наред със силната любов към родината се ражда смелият и неукротим порив за живот,който е свобода и готовност за борба в името на този идеал

    Подкрепи и мен ръката,

    та кога въстане робът,

    в редовете на борбата

    да си найда и аз гробът!

    Трите произведения изграждат една градационна верига в Елегияосъзнаване примиреността на народа, Борба подканва кум промяна, към съпротива с/у действителността, а чрез моята молитва се предвижда завършека на борбата в името на всенародната и общочовешката свобода.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    desiito    0

    Здравейте, ще ви бъда много благодарна ако помогнете малко .. трябва ми есе на тема: Лирическият герой в поезията на Христо Ботев '' Борез за национална и социална свобода ''

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    iordanoff    5

    Мале, закъсал съм го здраво, трябва ми информация за една от тези две теми: Споделянето като изход от самотата на героя на стихотворението "Към брата си" от Христо Ботев. И Отношението между любовта и героичната смърт в "До моето първо либе" пак от Христо Ботев. Много ви благодаря предварително, дано някой помогне :(. Приятен ден! :)


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Krisiii    0

    Може ли някои да ми помогне с размишления над темата: Трагичните измерения на юнашката смърт в творбата "Обесването на Васил Левски". Ще съм му много благодарна!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Hanibal_Lektar    3002

    Може ли някои да ми помогне с размишления над темата: Трагичните измерения на юнашката смърт в творбата "Обесването на Васил Левски". Ще съм му много благодарна!

    Заповядай

    Извисил духовността на българина, превърнал Балкана в национален жертвеник на героичност и безсмъртие в баладата „Хаджи Димитър”, Ботев търси реалните конкретни измерения на подвига в историческите факти на националната съдба. Реалност и легенда се сливат в трагичната съдба на дякон Игнатий - Васил Левски. Легендарната безименна героика на националния ни фолклорен епос получава ново именно назоваване. След смъртта на Хаджи Димитър, като прокълната трагична последователност идва обесването на Васил Левски. Две лични съдби навеки се сливат с националната съдба на България. Тези красноречиви жертвени примери дават основание на Ботев да назове родното пространство, осветено от красивата трагична саможертвеност на други--родина - майка.Неговото обръщение: „О, майко моя, родино мила... ” - е елегично послание към цял народ за осъзнаване трагичната величина на изграден вече национален критерий за мястото на личността в жертвената съдба на родната земя.

    Риториката на поставения въпрос: „Защо тъй жално, тъй милно плачеш? ” - съдържа реалната картина на безсмислена национална жертвеност. Българинът пази в съзнанието си трагичната легенда за героичната смърт на незнайния чутовен юнак, а не знае гроба на своя съвременник. Остава глух и сляп към трагичните факти на своя делник, който е част от красивата елегична песен за възкръсналата жертвеност, за новата героична история на България. Птицата - като митологичен знак, дошъл от легендарното минало - носи белезите на прокобата, на наследствената нихилистична безнадеждност, чийто суеверен страх откриваме в символния грак на гарвана: „Гарване и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? ”

    Диапазонът на художествената перспектива в позицията на поета има две проекции:

    първо - към легендарното минало, обвеяно според Ботев в тази творба не толкова с героизъм и величие, а със суеверия и страх;

    и второ - към съвременната реалност, изпълнена с грозния грак на усещането за бъдеща прокоба в душата на българина.

    Външно - обектно-реално и вътрешно - национално-психологически, те се изравняват със знака на общата печал. Родното пространство художествено е обективирано чрез митологичната безкрайност на забравената сякаш и от бога земя, наречена България, и уподобена метафорично на гробница:

    над чий гроб там тъй грозно грачеш?

    Националната душевност, като трагична проекция на унаследена мисловна съдба, получава художествено-метафорично олицетворение в зловещия символен образ на гарвана.

    Грозният вик на трагично прозряна, но безсмислено бездействена любов към народ и родина свързва двете проекции в творческата позиция на Ботев: легендарно минало и трагично настояще с две нови поетически реалности в елегичния протяжен тон на оплакваческата народна песен:

    РОДИНАТА - ГРОБНИЦА: „На чий гроб там тъй грозно грачеш? ”

    И ДУШАТА-ГАРВАН: „Гарване и ти, птицо проклета... ”

    Песента-плач се излива от прокълнатата душа на българина, за да озвучи осиротелите, мъртви родни поля.

    Външно - обектно-реално - „...гроб там”, и вътрешно - национално-психологическо - „... Гарване и ти, птицо проклета... ”, се вливат в новата черна песен за величавата трагика на човек и време в пределите на родната българска земя.

    Символният грак на гарвана деформира красивите модулативни тонове на националната песенна душевност, а ниският бездуховен полет на птицата-прокоба над родните пространства чрез реалното, но и символно свято присъствие на майката, чертае кръстния знак на черното, глъхнещо в мрака на вековете, трагично знание за светостта на националната жертвеност.

    Сакралното пространство на библейската категория любов оставя като национално наследство в Ботевата поезия странната любов на българина към родна земя, която той трагично признава като послеслов на своя живот и търсения едва в реалното битие на своята смърт.

    Смъртта е трагичната среща между тъмната стародавна легенда и черната нова песен, в която остава само тъмният майчин глас, оказал се свещен за всеки българин и за всяко време: „Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че твоят свещен глас, майко...” Тъмната стародавна легенда, черната нова песен и тъмният майчин глас носят тройното прокобно зачатие на националното безверие и безнадеждност: „...че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня!” Светлината, плиснала като надежда в странната красива среща със смъртта - „и смъртта й там мила усмивка”, помръква отново в тъмната сянка на черното, страшно като излъгана национална надежда, бесило:

    стърчи, аз видях, черно бесило.

    Умира надеждата. Умира единственото спасение за България. Трагичното предчувствие за ново национално предателство, изречено от Ботев в „Елегия”: „Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата” - се сбъдва.

    Трагичният знак на предателството издига величавата си тъмна прокоба като черно бесило -„Там близо край град София...” Остава тъмнината на болката и странната трагична светлина на неизповедима тръпка, която се излива от дълбината на свещената синовна, но и майчина-силна и страшна като смъртта-любов. Реалното отдалечаване след биологическата кончина на героя от родните поля, води до инобитийно сливане между човек и родина: „И твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила”. Ботев не само определя родното пространство като сакрално, майчино, свещено, но и назовава чрез сливането на любов и смърт националната категория Родина с името на България.

    Жертвената смърт на синовете ново-покръства и назовава родната земя като единствено свято място за любовта, но и за смъртта на българина. Огромна рана - студена, хищна като вълча паст - зейва в душата на майка и син, на народ и родина: „и студ, и мраз, и плач без надежда...” Страшната песен на смъртта кънти в душевните двери на националния личностен „АЗ”, залива родната земя с високите чисти тонове на майчините поплаци. Между грозните обектно-реални обеми на смъртта и инобитийната космическа безплътност на страшната като вечно страдание национална памет застава сакралният образ на майката, на Мадоната, на вечната, понесла клетвата, но и благослова, кръста и бесилото като трагични знаци на клетвена българска съдба в съзнанието на поколения българи:

    О, майко моя, родино мила...

    Скръбта прераства в проклятие. Трагика и съдбовност сплитат песенния национален венец на синовна любов и майчина скръб в сакралното -клетвено пространство на майка-родина:

    И твой един син, Българийо,

    виси на него със страшна сила.

    О, майко моя, родина мила...

    Успехи !

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    daiss    0

    Може ли да ми помогнете с това есе ''Ботевия лиричски герой в търсене на диалог със света''. Ако може да е готово до 12 днеска. 10х предварително

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Моля помогнете спешно ми трябва интерпретативно съчинение на темите : 1. Ботевата молитва за България 2. Силата на скръбта За днес ми трябват моля ви помогнете

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    AdelaPeace    0

    Здравейте, спешно ми трябват 2 теми за ЛИС за утре за 11ти клас:

    1.Идеали и жертвеност в лириката на Христо Ботев - "Хаджи Димитър" и "Обесването на Левски"

    2. Образите на майката и родината в лириката на Христо Ботев - "На прощаване" и "Майце си"

    по втората намерих някакви материали които мога да редактирам но за първата нищо не намирам..

    Благодаря! (:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Hanibal_Lektar    3002

    Здравейте, спешно ми трябват 2 теми за ЛИС за утре за 11ти клас:

    1.Идеали и жертвеност в лириката на Христо Ботев - "Хаджи Димитър" и "Обесването на Левски"

    2. Образите на майката и родината в лириката на Христо Ботев - "На прощаване" и "Майце си"

    по втората намерих някакви материали които мога да редактирам но за първата нищо не намирам..

    Благодаря! (:

    http://forum.interbild.net/phpBB3/viewtopic.php?p=397453

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравейте! Моля за помощ,имам класна и спешно ми трябват следните теми : 1. Майката в "На Прощаване" , "Майце си" , "Обесването на В.Левски" ЛИС 2. ролята на опозициите в баладата "Хаджи Димитър" ЛИС 3. Между човека и скота ЕСЕ

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    malchoooo    0

    може ли да ми помогнете трябват ми теми за класно по БЕЛ за утре. Конфликтът между човекът и света в "Майце си". Аспектът на трагичното в "Обесването на Васил Левски".Конфликтат между азът и другите в "Към брата си" благодаря предварително :rolleyes:

    може ли да ми помогнете трябват ми теми за класно по БЕЛ за утре. Конфликтът между човекът и света в "Майце си". Аспектът на трагичното в "Обесването на Васил Левски".Конфликтат между азът и другите в "Към брата си" благодаря предварително

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Simeon B.    0

    Хора , трябва ми есе на тема "Христо Ботев и поколението на 21век". Имам представа как да започна и да направя читава теза , но аргументацията ми куца. БЛАГОДАРЯ предварително!!!! :help wanted4:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    pa-pa    125

    Хора , трябва ми есе на тема "Христо Ботев и поколението на 21век". Имам представа как да започна и да направя читава теза , но аргументацията ми куца. БЛАГОДАРЯ предварително!!!! :help wanted4:

     

    cheta-botev.jpg      И         images.jpg?noCache=1417554538

     

    :no-no: ?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.