Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

Горната статия е за подраздел "Бисери от форума".

тъй ли

и що така реши а

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, mecholari написа:

 

Ларев, със същия успех можеше да пуснеш и Митьо Пищова да ти обяснява какво е "богомилство".


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Най-лошото което можеше да се случи на Богомилството е Дъновизма... Двете нямат нищо общо освен че са определени от църквата за ереси. Но Дънов (както и комунизма) хитро търсят допирни точки, за да се пришият към нещо по-стойностно от тях самите. Богомилството e Гностично Християнство. То не е създадено от никакъв митичен поп Богомил, а е привнесено най-вероятно от българската аристокрация която е учила във Византия. Основата на вярването им е, че животът който водим е резултат от пропадане на висше същество - създател. В Богомилството, то просто е наречено Сатана, докато Гностицизмът има по-развита космология вдъхновена от елинизма. Идеята обаче е една и съща - че светът който обитаваме е създаден от негативна/грешна сила която се опитва да ни заблуди създавайки свят отражение. Разликата с ортодоксалното християнство е, че Гностицизмът и Богомилството отричат Юдейския бог, като в него виждат тази негативна сила, която се преструва на истинския. Богът в Гностицизмът/Богомилството е подобен на хиндуисткия Браман, a духът вложен в нас - на Атман, и като цяло ученията им са много подобни на източните. Т.е. за тях целта на живота е постигане на Мокша - освобождаване от цикъла на прераждане. Те са вярвали в прераждането и са търсели пречистване и освобождаване от житейски страсти, много подобно на източните философии, но Християнизирани. Като цяло Гностицизмът го обвиняват в "дуализъм", т.е. че говорел за два "бога". Неговата цел, както всяка религия/философия е да обясни феноменът как идеален Бог създава неидеален/грешен свят. Докато в ортодоксалното Християнство цялата тежест се стоварва на хората чрез мистичният "първороден грях", в Богомилството този "първороден грях" се обяснява чрез второстепенно "божество-създател", което "заплита" други в творението си. Често то дори не се определя като "зло", а по-скоро като заблудено и заблуждаващо... Факт, всичко материално са го отдавали на това божество, и че то трябва да се отрече, надмогне, подобно на това как хиндуизмът говори за материалният свят като за илюзия. Това което обикновено се пропуска да се каже е, че това божество е всъщност част от Браман, така че ние сме тези които съществуват в дуализъм, не че има наистина две противоречиви сили. 

А относно кармата на България - да, определено е свързана и с Богомилизма, но не защото съществува наистина някакъв божествен морален закон, а защото той е просто поредния симптом с нестаналото българско самосъзнание. Ясно е че към 10 век България се е заформяла като културен център в Европа. Това е включвало и възможността да се излезе с нов прочит на Християнството - нещо което са правили и другите големи народи. Разликата между ерес и религия е единствено в това кой си, за да го отстояваш... Но поради вътрешни конфликти, просто това не се е случило, тогавашните властници, са се поддали на външни влияния и са предали Богомилите, за да се подмажат на Римската империя. Тази слабост, вътрешно разединение, безгръбначност, склонност да търсим одобрението на по-големите народи, я виждаме и до днес. По това време някъде България е избирала дали ще бъде Европейски фактор или става само за слугински народ... 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 2.01.2019 г. в 22:30, interim написа:

Най-лошото което можеше да се случи на Богомилството е Дъновизма... Двете нямат нищо общо освен че са определени от църквата за ереси. Но Дънов (както и комунизма) хитро търсят допирни точки, за да се пришият към нещо по-стойностно от тях самите. Богомилството e Гностично Християнство. То не е създадено от никакъв митичен поп Богомил, а е привнесено най-вероятно от българската аристокрация която е учила във Византия. Основата на вярването им е, че животът който водим е резултат от пропадане на висше същество - създател. В Богомилството, то просто е наречено Сатана, докато Гностицизмът има по-развита космология вдъхновена от елинизма. Идеята обаче е една и съща - че светът който обитаваме е създаден от негативна/грешна сила която се опитва да ни заблуди създавайки свят отражение. Разликата с ортодоксалното християнство е, че Гностицизмът и Богомилството отричат Юдейския бог, като в него виждат тази негативна сила, която се преструва на истинския. Богът в Гностицизмът/Богомилството е подобен на хиндуисткия Браман, a духът вложен в нас - на Атман, и като цяло ученията им са много подобни на източните. Т.е. за тях целта на живота е постигане на Мокша - освобождаване от цикъла на прераждане. Те са вярвали в прераждането и са търсели пречистване и освобождаване от житейски страсти, много подобно на източните философии, но Християнизирани. Като цяло Гностицизмът го обвиняват в "дуализъм", т.е. че говорел за два "бога". Неговата цел, както всяка религия/философия е да обясни феноменът как идеален Бог създава неидеален/грешен свят. Докато в ортодоксалното Християнство цялата тежест се стоварва на хората чрез мистичният "първороден грях", в Богомилството този "първороден грях" се обяснява чрез второстепенно "божество-създател", което "заплита" други в творението си. Често то дори не се определя като "зло", а по-скоро като заблудено и заблуждаващо... Факт, всичко материално са го отдавали на това божество, и че то трябва да се отрече, надмогне, подобно на това как хиндуизмът говори за материалният свят като за илюзия. Това което обикновено се пропуска да се каже е, че това божество е всъщност част от Браман, така че ние сме тези които съществуват в дуализъм, не че има наистина две противоречиви сили. 

А относно кармата на България - да, определено е свързана и с Богомилизма, но не защото съществува наистина някакъв божествен морален закон, а защото той е просто поредния симптом с нестаналото българско самосъзнание. Ясно е че към 10 век България се е заформяла като културен център в Европа. Това е включвало и възможността да се излезе с нов прочит на Християнството - нещо което са правили и другите големи народи. Разликата между ерес и религия е единствено в това кой си, за да го отстояваш... Но поради вътрешни конфликти, просто това не се е случило, тогавашните властници, са се поддали на външни влияния и са предали Богомилите, за да се подмажат на Римската империя. Тази слабост, вътрешно разединение, безгръбначност, склонност да търсим одобрението на по-големите народи, я виждаме и до днес. По това време някъде България е избирала дали ще бъде Европейски фактор или става само за слугински народ... 

Поредните алабалистики, нямащи нищо общо с богомилското движение. То си иска четене - като се започне с дисертацията на академик Ангелов, премине се през големия докторат на доц. Стоян Богданов и се завърши с всички основни съвременни изследвания (класиката на Юри Стоянов ''Другият бог'' например).

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само да попитам, че ми стана интересно... Богомилите, дали са чели академик Ангелов и доцент Богданов... Така де за а знаят как да си сложат движението...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 6.01.2019 г. в 8:34, darkterminal написа:

Само да попитам, че ми стана интересно... Богомилите, дали са чели академик Ангелов и доцент Богданов... Така де за а знаят как да си сложат движението...

Лекувай се.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Кючеци от махалата написа:

Лекувай се.

Въздържай се от подобни коментари.Следващият  подобен пост ще ти осигури почивка.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 6.01.2019 г. в 9:34, darkterminal написа:

Само да попитам, че ми стана интересно... Богомилите, дали са чели академик Ангелов и доцент Богданов... Така де за а знаят как да си сложат движението...

Изглежда това поведение е характерно за хората които претендират за някакви познания... Да прочетат някое "светило" и да си се представят те самите за такова... Не чета "светила", чел съм какво е останало реално от Богомилите, което за съжаление е доста малко. Чел съм книги от Наг Хамади, чел съм разклонения на Гностицизма, които не са малко. Чел съм Индиузъм и Будизъм. И често казано е елементарно да се видят връзките... Също честно казано ми се повдига, че в България никой не си прави усилието, да види, че всички тези учения са свързани, и не са се пръкнали просто ей така. И това което се е развило в България, е имало международен характер. Не става ей така, българи да учат французи на Християнство, сещате ли се... Мнозина явно не... На един западен сайт даже бях правил съпоставка между класическият Гностицизъм и Богомилството, и какво точно е променено. По-добре се прие отколкото тук, но не е учудващо...А разликите не са толкова много, просто е по-християнизирана версия, докато по-познатия  Гностицизъм е с по-силно гръцко митологично влияние. Принципно няма религия "Гностицизъм", това са различни учения които се въртят около идеята за дуална човешка природа, търсене на спасение на душата,  и че за това е нужно познание, а и неговото практикуване. В тези движения има и Юдаизъм, и Индуизъм, и Гръцко, и Българско влияние. Ако тия "академици" имаха някаква роля, то е да излязат пред научната общност и поставят България където и е мястото, но реално правят точно обратното. Моите съболезнования за тия които под "четене" разбират това да се уповават на "авторитети", а не да си проведат собственото проучване и мислят със собствената си глава... Ако искате да критикувате, може да започнете с това да извадите конкретно нещо с което не сте съгласни и да покажете защо. Не да хвърляте празни констатации, с идеята колко сте велики и запознати с материята. Не знам дали си давате сметка, че никого не впечатлявате...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, interim написа:

Изглежда това поведение е характерно за хората които претендират за някакви познания... Да прочетат някое "светило" и да си се представят те самите за такова... Не чета "светила", чел съм какво е останало реално от Богомилите, което за съжаление е доста малко. Чел съм книги от Наг Хамади, чел съм разклонения на Гностицизма, които не са малко. Чел съм Индиузъм и Будизъм. И често казано е елементарно да се видят връзките... Също честно казано ми се повдига, че в България никой не си прави усилието, да види, че всички тези учения са свързани, и не са се пръкнали просто ей така. И това което се е развило в България, е имало международен характер. Не става ей така, българи да учат французи на Християнство, сещате ли се... Мнозина явно не... На един западен сайт даже бях правил съпоставка между класическият Гностицизъм и Богомилството, и какво точно е променено. По-добре се прие отколкото тук, но не е учудващо...А разликите не са толкова много, просто е по-християнизирана версия, докато по-познатия  Гностицизъм е с по-силно гръцко митологично влияние. Принципно няма религия "Гностицизъм", това са различни учения които се въртят около идеята за дуална човешка природа, търсене на спасение на душата,  и че за това е нужно познание, а и неговото практикуване. В тези движения има и Юдаизъм, и Индуизъм, и Гръцко, и Българско влияние. Ако тия "академици" имаха някаква роля, то е да излязат пред научната общност и поставят България където и е мястото, но реално правят точно обратното. Моите съболезнования за тия които под "четене" разбират това да се уповават на "авторитети", а не да си проведат собственото проучване и мислят със собствената си глава... Ако искате да критикувате, може да започнете с това да извадите конкретно нещо с което не сте съгласни и да покажете защо. Не да хвърляте празни констатации, с идеята колко сте велики и запознати с материята. Не знам дали си давате сметка, че никого не впечатлявате...

Е, с хора, получаващи космически факсове и знаещи повече от светилата в дадена област, няма как да се спори. Друго си е мнението на поредния форумен специалист. К'ви са тия аматьори Оболенски, Рънсиман, Ангелов, Морген, Донден и т.н.? Я влез у някой интернет форум - там са истинските експерти.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ми какво да кажа... Те, простите кратуни, получаващи космически факсове, взели та сътворили богомилството... Дърводелския син се раздал и създал християнството... Неукият пастир получил откровение от Джибрил и създал исляма...  Всичките оставили следа в историята... Едните разбунили духовете на половин Европа... Другите дали вяра и опора на около половината свят... Пък на учените глави им останало само да ги изследват и да цъкат издълбоко с език... Jedem das seine...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 2.01.2019 г. в 23:30, interim написа:

Най-лошото което можеше да се случи на Богомилството е Дъновизма... Двете нямат нищо общо освен че са определени от църквата за ереси. Но Дънов (както и комунизма) хитро търсят допирни точки, за да се пришият към нещо по-стойностно от тях самите. Богомилството e Гностично Християнство. То не е създадено от никакъв митичен поп Богомил, а е привнесено най-вероятно от българската аристокрация която е учила във Византия.

Аз пък не съм го чувала тоа ПОП Богомил.

А един  друг Боян Магесник или роден Вениамин- княз и син на цар Симеон.

В действителност няма такова нещо като християнски гностицизъм, защото истинското християнство и гностицизмът са взаимно изключващи се системи от вярвания.

Принципите на гностицизма противоречат на смисъла на християнството. По тази причина, макар някои форми на гностицизма да твърдят, че са християнски, в действителност те категорично са нехристиянски.

Гностицизмът бил може би най-опасната ерес, която заплашвала ранната църква през първите три века. Повлиян от философи като Платон, гностицизмът се основава на две погрешни презумпции. Първо, той възприема дуализъм между духа и материята. Гностиците твърдят, че материята е присъщо лоша, а духът е добър. В резултат на тази презумпция, гностиците вярват, че всичко, което се прави в тялото, дори най-отвратителния грях, няма никакво значение, защото истинският живот съществува само в духовната сфера.

Гностиците твърдят, че притежават висше знание, което не е взето от Библията, и с което достигат до някакво мистично висше ниво на съществуване. Те виждат себе си като привилегирована класа, издигната над всички останали заради своето по-висше, по-дълбоко познание за Бога.

За да дискредитираме идеята за някаква съвместимост между християнството и гностицизма, трябва само да сравним техните учения за основните доктрини на вярата. По въпроса за спасението гностицизмът учи, че спасението се придобива чрез постигането на божествено знание, което освобождава човек от илюзиите на тъмнината. Макар да твърдят, че следват Исус Христос и Неговите оригинални учения, гностиците Му противоречат на всяка дума. Исус не казва нищо за спасение чрез знание, но чрез вяра в Него като Спасител от греха.

Накрая Гностицизма и Християнството възникват много след Магесника Боянчо...

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Maleficient написа:

Аз пък не съм го чувала тоа ПОП Богомил.

За такива като теб има wikipedia... 

преди 9 часа, Maleficient написа:

А един  друг Боян Магесник или роден Вениамин- княз и син на цар Симеон.

Да, той прокарва най-вероятно Богомилството, но митичният поп е част от промиването на мозъци как Богомилството е случайно появила се ерес. Не може да се обяви просто така, че в него е забъркана българската аристокрация на най-високо ниво...

преди 9 часа, Maleficient написа:

истинското християнство и гностицизмът са взаимно изключващи се системи от вярвания.

Явно казано от човек който не познава Богомилството... Говориш като религиозен фанатик, а не безспристрастен изследовател.

преди 9 часа, Maleficient написа:

Гностиците твърдят, че материята е присъщо лоша, а духът е добър

Това е типично грешно мнение на хора които не познават Гностицизма. Проблемът не е материята, а кой я е създал. А това го пише в Евангелията. Позаинтересувай се защо Христос трябва да си тръгне защото "князът на този свят" идва... Всичко е въпрос наистина за четене, но явно от едно и също нещо, различно качество хора разбират различни неща...

преди 9 часа, Maleficient написа:

Гностиците твърдят, че притежават висше знание, което не е взето от Библията

Библията е човешко творение. Гностичните християни вярват в божественият дух вложен във всички нас. Затова го поставят на първо място, т.е. за тях е най-важното личното преживяване. Второстепенно е това което Църквата е събрала и нарекла "Библия". Иначе принципно не са отричали нищо в Библията, просто са тълкували Стария Завет... по-различно.

преди 9 часа, Maleficient написа:

Исус Христос и Неговите оригинални учения, гностиците Му противоречат на всяка дума.

Що, ти лично ли си говорила с Исус и познаваш ученията му в най-чист вид? Не са седели и чакали наготово да бъдат спасени както Църквата тълкува Христос, за това си права... Знаеш ли изобщо кога Исус се е родил? Защото да ти подскажа, не е на зимното слънцестоене. Повечето хора дори не знаят какви "Християнски празници" наистина празнуват. Римската империя винаги е била езическа, и е приела Християнството само като параван, но реално са продължили култът си към Слънцето. Малко почети, малко... България е единствената държава която се е пробвала да прокара по-истинска форма на Християнството, но това е била естествено, една много по-различна България от днешната...

преди 9 часа, Maleficient написа:

Накрая Гностицизма и Християнството възникват много след Магесника Боянчо...

Това изречение трябва ли да има смисъл изобщо? Гностицизмът възниква 1-ви, 2-ри век... "Боянчо" е син на най-великия български цар, може би е по-здравословно, поне с него да не се подиграваш...

Както и да е, не отговарям на теб, а на хората които ще попаднат случайно на темата и може и да се замислят. За хората из тоя форум ми е ясно... Успех в материалния живот...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте.

Случайно прочетох мненията и не се сдържах, чак сега си давам сметка за противоречията по темата, породени от недоразумението, което образованието ни е предоставило като богомилство. То винаги е представяно от официалната историческа литература като еретично учение измислено от някакъв поп, наречен Богомил, който проповядвал няколко години из българските земи, но след това интересът на хората спаднал. Иначе се смята, че било мимолетно хоби на българите, разпространено и по- късно забравено, заради преданността ни към православната църква. Не смятате ли, че в официалната версия, нещо не звучи правдоподобно? Когато зададох този въпрос на преподавателката си, възникна разгорещен спор, представяте ли си, че заради убежденията си, получих първата си двойка. От тогава, страстта към изследването на явлението, наречено "Богомилство", за мен това е краят на времето, в което ще позволя знанията а тънат в забрава.

Дори днес, академично признатият историк Божидар Димитров, пише в своя книга "Дванадесет мита в българската история":

“Днес науката има всички основания да смята, че богомилството не е имало привърженици извън клерикалните кръгове — монаси, свещеници и някой и друг мирянин с психически отклонения. Едва ли българските селяни (95% от българския народ в тази епоха) с техния прагматичен ум ще се присъединят към учение, призоваващо ги да не се любят с жените си, за да няма деца и така да се свърши света. И доказателство, че учението е имало привърженици само в клерикалните кръгове, е обстоятелството, че богомилите изчезват още в първите години на турското робство. Приказките на някои историци, че християните в мюсюлманската държава били поставени в еднаква подчинена плоскост и затова изчезнали, не могат да бъдат верни.“

Информацията на Димитров, заедно с цялата официално публикувана история в учебниците, звучи целенасочена и некоректно обобщаваща, същевременно е фактически недоказуема,  научно неиздържана и аналитично повърхностна. Официалната наука в световен план се е прочула с налагането на лъжовни подхвърляния, относно болезнени събития на Балканския полуостров, но този човек е позор за научната общност.

Това ме кара да се питам, дали изобщо знаем нещо за себе си и своите корени? 

Доказателствената част за мнозина е излишна, навярно, но за мен това е начинът, по който трябва да се изтъква позиция, що се отнася до богомилството. Бих искала да почертая, че не съм религиозен човек, поради факта, че всяко едно древно учение в света е повод за написването на Библията.

Това няма нищо общо с вътрешното усещане на всеки индивид, че всеки един от нас е творение на един божествен праотец и е пазител на морала и ценностите у човешките си деца.

Първият съвременен писател, автор на редица бестселъри е Греъм Хенкок. Той открито говори за богомилството, от една обективна гледна точка,  в своята книга "Талисман". Разказът засяга пътят на едно тайно учение от Хелиополис до Луксор, Александрия, Тулуза, Флоренция, Рим, Париж, Лондон, Върховното същество, окръг Колумбия, до Ню Йорк и до глобалния пандемониум след 11.09.2001 година. Това е история, изпълнена с романтика и интриги, с героизъм и вяра, обитавана от древноегипетски астрономи, християнски гностици, херметически мъдреци, образовани евреи, арабски учени, богомили, окситански графове, катари, тамплиери, ренесансови магове, невидими розенкройцери, баварски илюминати и масони. Той е единствения, който си позволява смело да заявки, че всичко, което знаем за богомилството е написано от хронисти, които презират тайните учения, най- вече богомилите. Авторът дава едно красноречиво сравнение на това, в каква светлина сме представени от враговете си. Представете си Хитлер да бе спечелил Световната война, можете ли да си представите, какво щяхме да знаем за евреите и как щяхме да ги възприемаме? Историята се пише от победителите, т. е. от Пресветата Инквизиция.

От тук нататък наследникът на тайното учение се нуждае от доказателства за собствения си произход, а хубавото на истината за богомилството е, че тя се основава на исторически доказателства и факти, за разлика от официалната версия на официалната история. В онзи мрачен период хиляди книги са били изгорени на христианските клади, но все още има десетки автентични български богомилски хроники, които се съхраняват в  руски и американски частни колекции, библиотеките на Ватикана и на Малтийския орден, както и в колекция на Българска национална академия, пазена в тайна дълги години, по заповед на социалистическия режим. Книгите се съхраняват под охрана с ограничен достъп, а малцина са имали честта да разполагат с тях. Заслугите за предоставените преводи са на съвременни изследователи, като Николай Райнов, Богомил Райнов, Боян Боев, Влад Пашов, Дамян Попхристов и много други учени- ентусиасти. Тази наша история разкрива в детайли личностите прославили Богомилството като „Великата ерес“. За кратък период, по времето на Людмила Живкова като първа дама, екипът и има възможност да изследва детайлно богомилското учение. 

„Преди хиляда години богомилите внасят своя дял в световната съкровищница. Постиженията им в духовната и социалната сфера представляват най-величественият паметник на техния живот, венец на усилията им. Те са безценно наследство за нас, защото освен всичко друго ни завещават любов към мъдростта и истината. На богомилството са посветени голям брой творби и специални проучвания от средните векове до наши дни.” – „Документална хроника” Иван Кирилов

Ученият Христо Маджаров е един от най- смелите археолози и блестящи умове на алтернативните знания за миналото на България, който се осмелява да говори открито за богомилството и за умишлената подмяна на историческата ни духовна идентичност.   Той  разказва за безкрайното си любопитство, което прикривал с абсолютно дългогодишно мълчание, докато траело следването му по време на тоталитарния режим в страната.   През 1972г. археолози открили златното съкровище във Варненския Хелколитен некропол. Маджаров заминал на посещение и попитал научните ръководители за причината да премълчават това откритие, а те му отговорили, че за фараоните се знаят доста подробности, но за тази цивилизация няма никаква информация. Коментарът към любопитството му бил директен, да си гледал неговата наука и да не се бърка там, където не му е работа. Тогава той разбрал, че наистина има теми, за които не бива да се говори, защото са свързани със знание, способно да разтърси из основи цялата досегашна официална теза относно произхода на българите.   В университета държал изпит на тема за богомилите и си позволил да разкрие много премълчавани факти и изводи за учението от заклеймявани до сега писатели, а преподавателят му учуден казал, че по негово време било напълно забранено да се говори за съществуването на личността на Боян Мага и всякаква информация свързана с богомилите била неоткриваема.   След години поканили  главния ни герой в САЩ, където учените имали по- нестандартно отношение към неговите забранени интереси. Там намерил богата колекция от книги за алтернативната история в оригинал, създал книжен център в който ги разпространявал свободно, започнал да държи лекции на теми, свързани с духовността на българите и техния произход, а американската публика приела откритията му като едни реални доказателства и едно обощение на доказателства, потвърждаващи истината, че по нашите земи се е създало най- старото духовно човешко познание в света. Казвали му: "Вие, българите сте от благословената земя! Вие сте чадата апостолски! По вашата земя вървяха първите чада апостолски!"

   Маджаров чувал и четял отново и отново същото твърдение в различни исторически извори на чуждестранни летописци и историци. Тогава разбрал, неговата цел била да се върне в България и да разпространи свободно забраненото познание, когато се върнал започнал да се рови в скрити за масовата публика източници, забравени от режима и забранени от догмите и науката, но пазени за момента, в който ще бъдат разкрити пред свободомислещият читател. Десетки години отнели на Маджаров да разбере, че никакви инсинуации, наложени по политически причини, не могат да изтрият знанието за родината ни и тогава мълчанието се трансформирало в пълно разобличаване на тайните на богомилството. Той знаел, че това е заговор, срещу който той трябва да изложи абсолютни доказателства, за да бъде убедителен критик на официалната наука. Подреждайки пъзела, осъзнава, че това което се пише в учебниците е абсолютна измама и пропаганда, историята ни е била умишлено подменена. Дори старите ни врагове гърците и римляните, предали в гнева си факти за мощта и славата на нашият древен народ. Български източници били целта му, за да доразвие и допълни темата, тогава в преговори БАН се намесва и казва, че наистина има такава скрита информация, която те могат да предоставят на писателя. Тогава той изписва два впечатляващи тома с факти за миналото ни, за самоличността на нашата национална идентичност и културно богатство.  Христо Маджаров разказва, че присъствал на срещи с първата дама Людмила Живкова, която с гордост демонстрирала духовното ни израстване, ала критиците коментирали пред него: "Людмила много си позволява!"

        Николай Райнов (1889-1954) е един от най-загадъчните художници и писатели на българския XX век.  Има доказателства, че инициираният в теософските тайнства учен е подробно разгледал над 30 книги, създадени от средновековните български богомили - еретични дуалисти. Николай Райнов през целия си живот доказва със своята работа, отдадеността си към разкриване на тайните на богомилството. Докосвайки се до тайнствата на богомилската книжнина, съхранена в библиотеките на Малтийския орден на йоанитите, Николай Райнов е намерил част от отговорите на въпросите, които са тревожели могъщия му интелект. Дарът, донесен от Малта, е предоставен в подобаващи думи и символи на четящите и зрящи българи. Малта е един от духовните центрове в миналото и днес свързан с богомилите. През 929 г. Боян Мага изпраща патриарх Стефан, един от посветените богомили във Венеция, където открива първия богомилски център извън България. За три месеца той обикаля Рим, Дубровник, Флоренция и Малта. Именно в Малта, в голямото книгохранилище на Храма на Слънцето се пазят до днес 29 листа голям пергамент, под надслов "Слово на чудесата", писани и рисувани от самия него със синя боя, окръжена с орнаментална рамка - лилии и птици. Силно по форма, просто по език и дълбоко по прозиране, това "Слово" може да се сравни само с писанията на първите аскети. Според самия Николай Райнов, легендите са написани 928г. лично от Боян Мага – Водачът на Богомилите. В оригиналния си вид те са били много по-големи, пълни със сирийски, еврейски, коптски и староегипетски думи - необходими елементи на магичната реч.    

Именно в библиотеката на остров Малта, Райнов черпи автентична информация за движението и за личността на истинския и създател Боян Мага.  Архиепископ Боян се явява един от най – влиятелните и значителни фигури за българската и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното на богомилството и неговите креации / катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя и т.н. / за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието.   В основата на богомилството стои познаването на природните сили, законите, които ги движат, както и тяхното приложение в помощ на хората. Именно такъв учен и посветен в тези тайни е бил Боян Магесника.  

Най-известният български колобър е загадъчният Боян Магесник, известен от сведението на Кремонския епископ Луипранд, пратеник на германския император в Константинопол.    

на 28.01.2019 г. в 23:02, interim написа:
на 28.01.2019 г. в 13:22, Maleficient написа:

А един  друг Боян Магесник или роден Вениамин- княз и син на цар Симеон.

   Царският син на Симеон Велики, който наистина стоял зад идеята на богомилството, бил  Боян. Той  следвал школите в Багдад и Цариград, изучавал окултни науки във Вавилон и Египет и понеже имал благороден и остър ум, изучил всички философски учения, усвоил много тайни и лечителски методи. Огромните му познания и личният му опит като представител на висшите кръгове му позволили да осъзнае колко бързо истинското Христово Учение било изкривено и приспособено към нуждите на управници и духовници, а самият Христос от вестител на Любовта и свободната човешка воля бил превърнат в средство за сплашване и подтискане, за опазване властта на владетелите и техните първи помощници - духовенството. Когато се върнал в България, Боян излекувал от тежка болест дъщерята на поп Богомил, а той в знак на признателност и преклонение започнал да проповядва идеите му сред народа.

"... Той (Симеон) имал двама законни сина единият се наричал Баян (Боян), а другия, който живее и до днес и здраво управлява българите Петър. Боян дотолкова изучил магията, щото от човек веднага ставал на вълк или всякакъв друг звяр..."

  Василий Врач, лечител, изгорен на клада в Цариград

 Начало на движението е Боян Мага – княз Бенеамин, който е син на цар Симеон.  Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева".

В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъст- ват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добров- ницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преслав- ски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет. Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици. После сирийците благославят присъстващите и си отиват. Това е тяхното последно идване в България. 

  Знанията на младия Бенеамин наистина са впечатляващи и това се вижда още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява световните  научени богатства. Но свръх човешките му способности будят едновременно страх и неразбиране у един от учителите му в Константинопол – философа и литератор Николай Мистик, един от главните възпитатели в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.

Богомилите стават все повече, дори и половината църковни служители.   Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян с чин архиепископ на движението. За сърдечният прием от народа е допринесъл факта, че те усърдно са помагали на хората.   Разбира се, това влияние никак не се харесвало на домогналата се до власт провизантийска църква, отдадена на разкош и разгулен живот. Около цар Петър са се навъртали най – вече двама от църковниците – презвитер Козма и патриарх Даниал, които са обединени от омразата си към богомилите. Но честите разговори на царя и двамата черноризци имали и друг ефект – Петър съвсем намразил престола и обикнал расото. По цели нощи мечтаел за отшелнически живот. Като крачка към „светостта”, той предлага на Боян да стане цар на България. Той решително и с раздразнение отказва. А царуването на Петър е пагубно – народа изнемощява от тежките данъци за държава и църква.   Налага се дори Боян да поведе войската, след като мекушавият му брат се огъва и отказва да тръгне с начело на бранниците. Ирония на съдбата или дълг, който трябва да се изпълни : вегетарианец, който не би посегнал и на агне – тръгва на война.   Когато Бенеамин е на едно от дългите си пътувания по богомилските центрове, бързо са заловени и затворени много богомили, хванати са и повече от водачите. Мъчения, изтезания и смърт изпълват мрачните подземия и студените тъмници. Мнозина вече са мъртви, преди Боян да успее да се върне.   Годината е 933-а. Седемнадесет от най – видните водачи са умъртвени в студените тъмници на Преслав, подложени на неописуеми мъчения – избождане на очи, горене с нажежени щипци, мрежа от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковаване в нагорещени железни дъски, рязане с ренде, наливане на разтопен метал в ушите, изваждане на нокти с клещи… Списъкът е дълъг и ужасяващ. Накрая е заловен и Богомил. Завърнал се от дългата обиколка, Боян нахлува в двореца и заповядва Йеремия-Богомил да бъде незабавно освободен. Надарен ясновидец, Боян е знаел съдбата си,  както и тази на неговите духовни братя, и неведнъж е говорил пред богомилите за това, което ги очаква.   Неизбежното се случва в една бурна февруарска нощ през 970 г. във Византия. Въпреки че изпратените в покоите на императора двама монаси отказват да го убият, земният път на Боян Мага е прекъснат с копринено въже на наемник – нубиец.  

   След 1000г.сл.н.е. започват първите гонения срещу богомилите. 

  Ето и фактите, които са признати от историята:

В редица важни събори в европейските страни участват и пратеници на българската богомилска църква. Богомилите в Северна Италия станали известни като патарени, а тези в Южна Франция – катари, албигойци или бугри. Протестът срещу папската власт взема широки размери в Южна Франция, където се води продължителна кръвопролитна народна война срещу папската власт.

    Историческите данни сочат, че дуалистичната неоманихейска вяра прониква в ранното средновековие в Западна Европа: във Франция, след 1000 г. в Шампан, през 1144-1145 г. в Лиеж, през 1147 в Орлеан и Дордония; в Италия през 1028 г. – в Пиемонт и Астия; в Германия – в Кьолн, през 1143; в Англия – през 1162 г. През 1167 г. в манастира св. Филикс дьо Кармен край Тулуза се провежда събор с участие на френски и италиански епископи и привърженици на тази вяра. От Константинопол пристига богомилският “папа” – българинът Никита. Той бил добре запознат със състоянието на богомилските църкви по това време, като наред с Българската, Драговишката, Мелнишката, Далматинската споменал и седем богомилски общини в Мала Азия. Дискутирали се основни теологични въпроси на богомилското учение. Върховният богомилски йерарх отстоявал позициите на твърдите привърженици на учението, което било възприето от участниците в събора. Първият официален поход на император Алексей Комнин е предизвикан от религиозни и икономически причини и е документиран от враговете на „Великата ерес“, преди същинското заличаване на факти. За разлика от други църковни събори, предшественици, този завършва с жестоки екзекуции. Осъден на смърт и изгорен на клада е лечителя Василий Врач, който излага подробно пред владетеля съдържанието на еретическото учение..Един век по-късно в България също се организира събор срещу богомилите.                               

     От кладата в Цариград (1111) пронизват съзнанието думите на богомилския водач Василий Врач, претворени с перото на поета (Г. Събев):

      “Служете, мои братя, на тоз Идеал по-велик от него жив не е видял!

       Тялото умира, че то е конечно Истината само ще живее вечно...”

   През 1146г. те са анатемосани и християнското духовенство започва да разпространява клевети за Великата ерес из цяла Европа.Първият официален поход на император Алексей Комнин е документиран от враговете на „Великата ерес“, преди същинското заличаване на факти. За разлика от други църковни събори, предшественици, този завършва с жестоки екзекуции. Осъден на смърт и изгорен на клада е лечителя Василий Врач, който излага подробно пред владетеля съдържанието на еретическото учение..Един век по-късно в България също се организира събор срещу богомилите. Първият официален поход е предизвикан от религиозни и икономически причини по времето на император Алексей Комнин. За разлика от други църковни събори, предшествали споменавания, този завършва с екзекуции. Осъден на смърт и изгорен на клада е лечителя Василий Врач, който излага подробно пред владетеля съдържанието на еретическото учение.Един век по-късно в България също се организира събор срещу богомилите. С новите органи на инквизицията в Рим и със списък на забранените книги Ватиканът създал ефикасна надзорна йерархия, за да е сигурен, че клирът и поклонниците спазват новите правила на вярата така, както се очаква от тях. Впоследствие църквата потискала и много нови научни открития, защото смятала, че те могат да разклатят вярата в Бога.

  През 1167г.е свикан събор срещу българската ерес, 1169г. и 1157г.са свикани военни походи, а през 1170г. клеветите и анатемосването става практика и на католическата църква.

  През 1185г. отновоследва военен поход срещу богомилите.

 През 1179 г. Латеранският събор анатемосва всички Катари, Патарени и др. български еретици и подготвя кладите. Папа Инокентий ІІІ води жестока борба срещу тях и след 1208 г. прави първият в Европа холокост. Неговите армии атакуват мирните катари в Лангедок, Ю. Франция, с настървение, сравнимо единствено с бесът на нацистите през ІІ Световна война. Тулузкото графство, тогава Прованс, е унищожено с нечовешка жестокост. Тогава се дава заповедта: „Да се избиват всички, а Бог ще познае своите!” 300 000 въоръжени мъже избиват десетки хиляди хора, несъгласни с модела на папската машина.

   През 1190г. Назарий - епископ на Конкорецо, ръкоположен в Ecclesia Bulgariae, пренася на запад богомилския трактат „Тайна книга” (Liber Secretum). Всепризнато е значителното влияние на този труд върху доктрините на италианските умерени дуалисти и на някои общности в Лангедок.

  На 11 февруари, през 1211 година, цар Борил свиква в Търново събор срещу богомилите. По нареждане на българския владетел, решенията на събора са записани в т. нар. Борилов синодик. В него са осъдени богомилските водачи и тяхното учение е анатемосано. Днес „Бориловият синодик“ е един от основите исторически извори за българското Средновековие, тъй като в него са събрани изключително интересни и любопитни сведения за живота и тайнствата на богомилите. Тогава са отправени анатеми, като една от тях гласи: "На онези, които се отдават на някакво влъхуване или обайване или чародеяние или прорицателство, анатема трижди!".  

 През 1218 г. Папа Хонорий III продължил кръстоносния поход срещу албигойците. Той проявява изключителна активност  по отношение на пряката борба срещу еретиците по линията на кръстоносните походи. проблемът с които в Южна Франция е решен окончателно през 1220 г. По инициатива на Хонорий III се водят усилени борби за изкореняване на ересите в Унгария, Испания, Гърция, Бохемия и Скандинавия. Папа Хонорий III проявява изключително упорита борба и против патарените и богомилите в Сърбия, Босна и дори в България, като изпраща домоиниканци и францисканци за подтискане на еретиците и организиране на кръстоносни походи срещу тях.

  През 1226г. в трактат, приписван на инквизитора Анселм Александрийски (Tractatus de hereticis,) се подчертава ролята на  българската богомилска църква в Константинопол (наричана Романска църква), за разпространението на ереста на запад, довело до основаването на първата катарска община. След Първия кръстоносен поход, някои френски кръстоносци също приемат богомилството и основават в Константинопол своя латинска еретическа църква. Изрично се изтъква, че те били   „отклонени от правата вяра от българи… из цяла Франция сега тези хора са наречени български еретици”. През 1229г. е обявена е свещенна война срещу всички свободни учения като жертвите според Ватикана са над 18 000души като по неофициални данни са двойно повече.  

  През1240г. В „Книга за двете начала”, написана от Джовани ди Луджо от Бергамо, епископ на катарската църква в Дисенцано , макар да са недвусмислени силните влияния на „Тайна книга” на богомилите, надделява схващането за изначалната обособеност на двете първопричини.

  От историята знаем, че падането на крепостта Монтесгур във Франция през 1244 г. е озарено от зловещия огън на клада, на която са изгорени 200 еретици. След разгрома на френските албигойци и катари много от техните последователи напускат Франция и се установяват в Италия – в градовете Павия, Милано, Монтоя, Кремона, а също така и в Англия. За разпространение на учението и пренасяне на свещените богомилски книги в страните от Западна Европа определена роля играят и кръстоносците.

  След превземането на Константинопол в резултат на Четвъртия кръстоносен поход те установяват Латинската империя (1204-1261), като кръстоносците живеят продължително и по българските земи. Ролята на кръстоносните походи за разпространение на богомилското учение в западноевропейските страни е обект на специално изследване.  Западна Европа е сполетяна от кръвопролитна офанзива срещу албигойците – френски вариант на богомилството, продължила две десетилетия. Освен военните операции, в Рим възниква и специална институция за борба с еретиците, която прераства в покритата с печална слава инквизиция. Радетелите на тезата, че богомилството е дало свой принос в европейската история, могат да съпоставят резултатите от зловещите процеси с делото на светите братя Кирил и Методий, три века по-рано, и да преценят обществената полза на всяко от двете събития.

  През 1350г. св. Теодосий Търновски свиква събор. Обвиняеми са трима водачи за разпространяването на ереста, аскетизъм и сексуални изстъпления. Сведенията за този събор са запазени в Житие на изтъкнатия покровител на исихазма в България св. Теодосий Търновски.

  През 1360г. е свикан нов събор, който прогонва непокаялите се богомили от Българското царство. След този период римокатолическите епископи и теолози ясно определили в какво точно да вярва и как да се държи всеки един член на църквата. На един всеобщ католически църковен събор (1545–1563) в малкото градче Триен в южните Алпи били приети редица декрети, които съществено допринесли за обновяване на католицизма.  

  Да направим сравнение между мюсюлманите и католиците, по отношение на отдаденост на своята вяра.  Само при турското нашествие на Балканите са унищожени над 6000 ръкописни книги, според някои – 12 000. Все още си спомням темата в учебника за турците, които посичали, след като са отправяли предложение за смяна на вярата. Човекът е  имал избор, измяна на християнството или смърт. При инквизицията всеки еретик е изтезаван, разпитван, измъчван, съден, публично унизен, и изгорен жив. Категорично е, никой богомил не би избрал живота пред свещенното дело. За Ватиката учението било сериозна заплаха. Несметните им богатства не успяли да купят контрол върху разума на тълпите. Хиляди човешки същества са издъхнали в адски мъки, поради разнообразни причини, като това, че Земята е кръгла, за това, че жена е красива, затова, че не е марионетка на папо- цезаризма или аскетизъм. Богомилите с гордост са скачали сами в огъня, защото следвали висшата си цел. Пред несправедливостта на дяволския свят, в който са живели, с радост са посрещали смъртта, защото напускат Ада,  с чиста съвест и свободна воля. Това били техните вярвания да отричат всичко материално, за разлика от пресветата Инквизия.
                                   "По-добре турска чалма, отколкото папска тиара."
                                                              Лука Нотарас

Изминават  векове от провеждането на първия събор против богомилите в Константинопол и от подобно събитие в Търнов. Бавно угасва спомена за първото убито дете в покрайнините на Странджа.Тогава Ватикана за първи път отправя публично извинение към богомилите и катарите за нарушаването на Евангелието от Инквизицията:

Римокатолическият епископ на Памиерс през 2016г. казва:

"Ние молим Господа за прошка за някои от нашите членове и някои от нашите институции, участващи в действия, противоречащи на Евангелието, в които Господ Исус ни е дал заповедта да обичаме ближния си и да не реагираме на насилие с насилие"

Тези действия включват кръстоносен поход срещу катарите и по-специално изгарянето на 225 кръстени катари в Монтсекюр през 1244 г.

на 28.01.2019 г. в 23:02, interim написа:
  на 28.01.2019 г. в 13:22, Maleficient написа:

Исус Христос и Неговите оригинални учения, гностиците Му противоречат на всяка дума.

Това щеше да бъде вярно, ако не се доказа, че най- свещената книга за богомилите е Евангелието на Апостол Йоан.

"В началото бе Словото..." не е ли част от христовата вяра? Азбучната молитва е богомилска молитва, знаеш ли? А Дали знаеш, че първият вариант на книгата на Енох- първият човек е написана на старославянски- десетина века, преди Библията да спомене неговата личност?

Нека ти опонирам с друг аргумент. Познаваш ли личността на библейския жрец и цар Мелхиседек, цар Салемски. Пред краката на светеца Арваам коленичил, когато посетил дума му. Св. Йоан Златоуст говори, че Мелхиседек е без баща и майка. В Битие 9-11 гл. са изложени родовите таблици на Сим, Хам и Яфет, но салимският цар не е от споменатите произлизащи родове. За неговото родословие явно няма данни и в Свещеното Предание. Мелхиседек става предобраз на Сина Божи, Който няма начало и край на битието Си и като истински Бог Той няма майка, а като истински Човек няма земен баща.  „Сам Левии, който взима десятък, даде десятък чрез Авраама“ (7:4). 

При по- задълбочен анализ на Мелхиседековата проповед се забелязва, че липсва онази натрапчива за религиите пропаганда да се обречем в Бог, липсва някаква поука за простолюдието и не учи на смирение християните.     С Тук намираме сериозно разминаване на Библията с реалността, но Мелхиседек говори недвусмислено и конкретно. Той е бил цар и дълбоко духовен, за него никой не отрича езическото му вярване  в соларно божество. С този цар- жрец диалогът е кратък, философски и изисва от читателя да прояви свободната си воля. В скрижалите, за които той говори, а не в божии заповеди, ще бъде блажен, когато служи на Храма на своя Бог. Ап. Павел задава въпрос: “щом съвършенството се достига чрез левитското свещенство, защо ни е нужен Мелхиседек”? Но наистина ли се достига съвършенство чрез Закона? В Стария Завет се говори: “ бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет” (Лев. 19:2). Ако е споменато, то би трябвало с този закон да може да се реализира, тогава Новият Завет е ненужен. И така, законът няма възможност да прави хората съвършени, не защото не е добър, а първо слабият човек не го изпълнява и второ, той не дава благодатна сила, каквато виждаме в Новия Завет, и затова не може да прави хората съвършени, за да се възроди нуждата на хората от ново свещенство и Нов Завет.

     “Ти си свещеник на веки по чина Мелхиседеков” (Евр. 7:17).

Така има клетва, която е не само печат на Завета, но и дава сила за изпълняването на този закон. Човек вече не е онзи роб, който в закона на Моисей можел само да се опитва да изпълни правилата, той вече е част от народ от свещеници, чиито първосвещеник не е поробен от греха човек, а живият Бог.

      Мелхиседек е цар и свещеник на Всевишния, неограничен ни от време, ни от родство – нещо невъзможно за човек. Предобраз не показващ загадка, а насочващ към Този, Който наистина е неограничен – Христос. Този Христос, Който положи закона на духа, стана основа на вярата.

Интересно ли ти е, да разбереш, че първото сведение за Мелхиседек е намерено в библиотеката на Малта, а самия Боян е написал през 923г. легендата за Мелхиседек? Знаеш ли, кога е написана първата Библия? Билията на Гутенберг, която е наричана първата печатна книга в света, написана през 1455г. А наясно ли си с факта, че в Созопол е открит христиански манастир с кости, предполагаемите мощи на Йоан Кръстител, датирани от 1 век н.е. ? Да, сега е твърде късно да разкажа за цялата доктрина на богомилството, но тук ще цитирам свещенното писание, Иисус Христос казва:

"Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте!"  Лука, 11:52

Да се върнем на Мелхиседек, светецът, жрецът, царят, почитащ закона, с по- висок чин от Авраам.

Тук историята става сложна и противоречива, но това е основателна причина, която да обясни омразата на Ватикана срещу богомилите, катарите и техните алтернативи. През 2005г. е издадена книга на Българската Тракийска църква, която е сбирка от легенди, намерени в апокрифи, по стари от скрижалите в Мълртво море. Авторският колектив казва, че няма абсолютно никакво значение мнението на критиците. Те са решени да предадат истината, като остават анонимни.

В един откъс срещаме Corpus Melhisedekum, който пише тайно писмо на братятя си в Тракия.

  

на 28.01.2019 г. в 23:02, interim написа:
  на 28.01.2019 г. в 13:22, Maleficient написа:

Гностиците твърдят, че притежават висше знание, което не е взето от Библията

Всъщност, смело мога да заявя, че е точно обратното!

 "Защото името Траки, братя мои, е едно от най-древните и почетни имена, и от него произхожда и вашият български род изначало.  Мнозина се трудиха да проследят корените на този древен род, но не почетоха Словото Божие в труда си и затова и не родиха от Бога плод.  Но светите мъже от древността, които изследваха усърдно Светите Писания, те и посочиха още изначало, че от Тира са корените на древния род Тракийски - както и писа и известният вам историк и Божий Инструмент - Йосиф Флавий, в история за царе и императори още в апостолско време,  че от Ноевия син Яфет се родиха седем синове и седмият от тях бе Тира.  Родът, който той, прочее, управляваше, се наричаха Тиракийци или още Тираки и тях гърците от по-късно нарекоха Траки... С голямото си богатство и търговия ти обогати земните царе и изпълни много народи". Понеже вече знаете, че по-късно и Египет извърши мерзост и Бог им прати язвите си, но също се обеща да издигне олтара Си в Египет и да благослови потомството им. Също и Израил извърши мерзостта, която докара тяхното запустение, за което ви писах по- преди; и за тях рече Писанието: "Ако и потомството им да е като морския пясък, пак само остатък от тях ще се спаси!" Също така и относно Асирия, която заедно с Египет и Израил наследи богатството на премъдростта на древния Тир и тяхното потомство, Господ се обеща да благослови и ги нарече "делото на Моите ръце". Но и трите тия клонки излязоха из Едема от древния Тир и са по Божия Мъдрост и Дарове на Превъзходното Знание на Сила, приемници на древния Тиракийски народ. Преки потомци на този Тиракийски народ повече от всички тях обаче сте вие, заедно с целия български род!"

        Съборното Послание на Мелхиседек до Църквите из Цялата Империя, която е на Звяра (Corpus Melchisedecum)

  В книга I-ва на “География” Страбон[2] обяснява, че в най-дълбока древност името скити е било употребявано за хората живеещи на север от гърците и траките са включени в етноса на скитите.

  Стефан Византийски[3] е още по ясен, пишейки – „(Skythen) Скути етнос тракон” – скитите са тракийски народ.  В по-нови времена, българите са били многократно приравнявани ту със скити, ту със сармати.

 Според Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей[4]: "Хората, който били скити, ромейте назовавали Българи"... През 10 век, Самуил и неговите войни, най-редовно са наричани ту скити, ту българи, като двете названия били синонимни.

За Роман Лакапин[5] „Симеон е: „мизиец обладан от скитско безумие”.

 Прокопий Кесарийски[6]: "По-рано те се наричали и скити, понеже всички племена, които заемали тамошните области, изобщо се назовавали скитски, а някои се наричали савромати или меланхлени или другояче.”

  Според  Херодот[7], другото име за племената на медите – било арии. Съдейки по всичко, арийци било и тяхното самоназвание. От друг откъс[8] става ясно, че магитe са едно от шестте племена на Мидия.  Маги, са били наричани първоначално жреците в древна Мидия, където основната религия била "Седмобожието", сиреч мидийците, които са арийци изповядвали същото скитско заблуждение, като при българите и скитите, част от които всъщност били тракийски народи. Херодот представя и друга интересна информация, а именно, че знатните траки белязват телата си с татуировки. Това сведение е потвърдено от избражения по гръцки вази. А от добре запазени балсамирани тела на скитски царе става ясно, че скитите също са украсявали телата си с фигури на животни. В по-късни времена на тази традиция е сложен край с приемането на християнството.

 Руският учен В. И. Абаев[9] в своя труд "Культ семи богов у скифов" обръща внимание на факта, че броят на божествата у скитите е седем. Счита се, че това "седмобожие" най-рано се появява в религиозната композиция на индоиранците и от тях се предава, а понякога и се налага, на съседните народи. Ведийските арии имат седем водещи богове, известни като Адити.

  Според Плиний Стари[10] мидийците са деди на сарматите, а пък Прокопий определя сарматите като част от семейството на гетите. Благодарение на експанзията си на изток древни балкански племена са повлияли населението на Средна Азия още в дълбока древност. В случая със старите българи може да се говори за близост или дори идентичност на техните и арийско-иранските вярвания от най-древни времена. На тази близост с по-стария ирано-скитски-тракийски религиозно-култов кръг (VI - II век пр. н. е.), се задълбочава в присъствието на сасанидската иранска култура в пространствата, които обитават българите.

  На времето е обърнал внимание А. Протич[11]. Маги или магове са били наричани жреците в древна Мидия, където основната религия е "Седмобожието". Тази религия била основана върху вярата в седем бога- светила: Слънцето, Месечината и петте известни тогава планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, наричани  Седемте владетели на ефира. У нас го свързваме с “лирата на Орфей” – Плеядите - седемте звезди от съзвездието Орион, което се е смятало за съзвездие на Дионис. В ранно- християнските катакомби в с. Мурфатлар, Северна Добруджа са разчетени три прабългарски рунически надписа, два от които са посветени на бог Едфу - Слънцето.

  В документ на арабски език се дава названието на главния бог на ранните българи, наред с това при другите важни народи от древността. Авторът на този ръкопис е известният хронист от източноиранския град Балх, Ел-Балхи, роден около 850 г., който пише следното: “Аз чух българите да наричат Създателя с името Едфу и когато ги попитах как те наричат своя идол, те ми отговориха – Фа (Fa)". Посоченото от арабския учен название е историческо достоверно. Означава Този, който е горе или Този, който е далече.”

 

на 28.01.2019 г. в 23:02, interim написа:

Накрая Гностицизма и Християнството възникват много след Магесника Боянчо...

През месец юни 2010 г. при разкопки на остров Свети Иван край Созопол екип от български археолози попада на запечатан реликварий от алабастър, съдържащ зъб, парчета от кости на ръка и от лицева част. Но никой още не предполага, че е направен сериозен пробив в българската, а и в световната библейска археология. Впоследствие учените установяват, че мощехранителницата, открита в олтарната част на най-стария храм на острова, датира от средата на V век, а върху нея разчитат и надпис. Според него през въпросния век някой си Тома пренесъл точно на рождения ден на Св. Йоан Предтеча неговите свети мощи. Изотопният анализ в оксфордската лаборатория показва, че костите са от човек, който е живял в началото на І в. сл. Хр. – период, който съответства на библейската история за Йоан Кръстител – казва проф. Попконстантинов. Според изследователите се касае за един хронологически отрязък от 5-та година пр. Хр. до 75 г. сл. Хр. – Освен това, колегите ни успяха да възстановят пълния митохондриален ДНК геном от три от костите, като по този начин потвърдиха, че те са принадлежали на един и същи индивид от мъжки род. Нещо повече, експертите успяха да идентифицират една фамилна група гени, която е от най-разпространените в Близкия Изток. С други думи, този мъжки индивид произхожда от район, в който би трябвало да е живял и Йоан Кръстител. Св. Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча (пророк Яхия) е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на месията (на Христа). 

От тук, трябва да се замислим за евентуалните причини Римската империя да пропагандира новата история на Балканите и да диктува неверни факти относно миналото ни. Нека разгледаме събитията последвали християнизацията на Европа.

  Историята ни отвежда в 55 г.пр.н.е. на среща с Римската империя.  Гай Юлий Цезар планира поход, чиято цел е да предотврати по- нататъшно обединение на Балканските народи и засилване на тяхната мощ. Римският политик не успява да осъществи замисъла си, понеже е убит от своите противници през 44г.пр.н.е. Следващите сериозни опити на Рим да подчини гетите са от 1 век, но действията на император Домициан завършват с неуспех. Последвалият го владетел Марк Улпий Траян е по-добър тактик и пълководец. Посредством две войни той успява да победи цар Декебал и да заграби богатствата на тракийската държава възлизащи на тонове злато, сребро, а и добитък. По-късно траките взимат участие във войните на страната на  Римската империя, като са описвани като войнствено племе. Според фактическите сведения, скитите били тракийски народи, българите изповядвали скитското заблуждение, та служели на месеца, на слънцето и на други звезди. С времето името продължило да се променя.        

  През 150г. армията на Римската империя започва гонения срещу всички свободни учения, защото там се крие силата на Балканските народи по това време.

  През 250г. наследството на Александрийската школа от философи  дава началото на религиозния фанатизъм към езичеството. Поетапно езичници са водени в свещенната планина, където се молели на непознатия Бог да ги приеме. Това е началото на духовната промяна. От тук насетне, победителят от войната, пише историята на губещия. Тези хегемони са отговорни за изопачаването на информация от цялата българска история. Всеки заличен документ от римски богослов, инквизитор и подкупен историк, допринася за дезориентацията за тези мрачни векове. В този ред на мисли, езичеството е най- големият враг на християнството, както православно, така и католическо. Тълкуването на пасажи от Библията, изучаването на астрономия, астрология и химия било напълно забранено. Но най- смъртоносния грях била вярата в ерес. От хилядолетие заразата се разпространявала от Балканите към цяла Европа.   Алтернативната история твърди, че главен противник на Ватиката и Константинопол били богомилите. Официалната история се позовава на информацията от Римокатолическата църква, в периода преди официалното еретизиране. Непристойното поведение на пророците и духовните учители руши имиджа на официалната религия.

  Редица изследователи се съмняват в дълбоката религиозност на римския император Константин, който приема християнското кръщение едва петдесет дни преди смъртта си през 337 г. Трябва да се има предвид, че в онази епоха политическите и религиозните въпроси са много тясно обвързани.

При различни бедствия и войни тракийските племена са прекосявали Дунава и са търсели убежище при своите роднини скитите. С помощта на същите тези скити траките успяват да извоюват своята независимост през VII-ми век. Това става защото всички сродни племена се спояват в един здрав, братски съюз и по този начин създават държава способна да се противопостави успешно дори на силен и добре организиран противник каквато е била Източната Римска Империя.

на 28.01.2019 г. в 23:02, interim написа:

Аз пък не съм го чувала тоа ПОП Богомил.

В официалната литература, историците заявяват, че появата на богомилството в България става през 10 век от личност с название поп Богомил, като се позовават на два основни източника. Първият  е писмо до цар Петър на Константинополския патриарх Теофилакт, който описва ереста като манихейство, смесено с павликянство. Но в публикуваното писмо не се споменава такава личност:

„1. Оня, който казва и вярва, че има две начала, добро и зло, и че един е творецът на светлината, а друг на нощта, един е на човеците, а друг е на ангелите и на другите живи същества, да бъде проклет.

2. За ония, които пустословят, какво лукавият дявол е творец и властител на веществото и на целия тоя видим свят и на нашите тела, анатема.

3. За ония, които злословят Мойсеевия закон и казват, че пророците не били от добрия, анатема.

4. За ония, които отхвърлят законния брак и злословят, какво умножението и трайността (продължението) на нашия род е законоположение на демона, анатема.

5. За ония, които бледословят, какво единният в св. Троица единосъщни син и слово на бога отца станал човек без грях във въображение и привидност, а не наистина, анатема.

6. За ония, които си въобразяват кръста и смъртта на Христа и възкресението (му) като привидни, анатема..."

 Вторият е „Беседа против богомилството на презвитер Козма”. Козма се обявява за защитник на християнството и се опълчва срещу народа и най-вече срещу игрите и песните, като ги обявява за „бесовски”. В беседата въпросният „поп Богомил” се споменава един път, така започва излиянието:

„Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил - по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя. Лъжеучението му ще изложим по-нататък...”

Това е, накратко. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...