Премини към съдържанието
MELL

Можем ли да наречем свободен роба...?

Препоръчан отговор


Автор: Мел

Можем ли да наречем свободен роба, който мечтае да заеме мястото на господаря си?

Свободата, както и любовта, са най-жадуваните неща на този свят. Нещо повече, жаждата за свобода дори надминава естествения човешки порив за любов:

„Две неща ми трябват на земята -

те са любовта и свободата.

Жертвал бих живота безвъзвратно

за любов,

любовта да дам за свободата

съм готов.” /Шандор Петьофи/

Много неща могат да се кажат за свободата, за желанието на човек да бъде пълновластен господар на собствената си съдба, за възможността да взема самостоятелни решения и да ги привежда в изпълнение. Всеки индивид се стреми към свобода – свобода на тялото и духа. Остава въпросът – съществува ли абсолютна свобода?! И, ако да, какво означава тя за всеки човек...Защото свободата може да бъде разглеждана от всеки нееднозначно. Това, което от някой може да бъде изтълкувано като свобода, за друг може да не е, може да означава дори робство.

Някой може да гледа на вземането на наркотици като изява на свобода и разкрепостеност, но повечето хора ще нарекат това зависимост и поробване.

Разбира се, разглеждайки свободата в най-чистата й и абстрактна форма, всички единодушно приемат, че тя е жизненоважна част от човешкия живот. Ние сме създадени със свободна човешка воля и може би това е най-голямата привилегия за всяко човешко същество – само да избира своята съдба и решенията на своя живот. В еволюционен аспект желанието за свобода не се променя, точно обратното – копнежът за независимост търси все повече изяви и форми, в които да се вмести, и от които да излезе. Свободата се приема като неизменна гаранция за цялостна реализация на личността. За съжаление, този живот е основан на полюси; противоположностите съществуват и в материалния свят, и като абсолютни понятия. Има любов, има и омраза, на истината се противопоставя лъжата, на доброто – злото, и т.н., списъкът може да бъде доста дълъг. Естествено на свободата се противопоставя робството.

Историята на цивилизацията познава много примери за физическо робство. Робство, според мен, е всяка форма на насилие на едно човешко същество над друго, както и незачитане на неговото право на свободен избор във всяко отношение. Свободата по принцип е даденост, но историческата обусловеност понякога въобще не дава право на човек на свобода. И го превръща директно в роб, без той да е желал това, без да има избор и да промени това. Или поне, съзряването на желанието за независимост и най-вече – достигането на така желаната свобода понякога може да отнеме много време, години, дори векове. Жалкото е, че хората се стремят към свобода, това е заложено във всеки, но не всеки може да я постигне, поне физическата свобода. А, „отнемането на свободата е едно от най-големите наскърбления за душата”, както смята Ваклуш Толев.

Все пак, ако един човек е роб, можем ли да го наречем свободен, ако мечтае да заеме мястото на господаря си -на господаря си, който е свободен; на господаря си, който има възможността да прави, каквото иска с живота си и да говори, каквото иска?!

Според мен е напълно възможно, защото стремежът към свободата е по-важен и от самата нея! Пътят към свободата понякога е дълъг и трънлив, но си заслужава човек да върви по него, защото, в крайна сметка, ще постигне пълно физическо и най-вече духовно удовлетворение.

А робството?! Колкото и парадоксално да звучи на някои хора, физическото робство не означава задължително и духовно. И, както една известна мисъл гласи: „Свободният човек може да бъде пленник, но не и роб”. Физически окови може да има; може да има дори тотално стъпкване на всички човешки права, но нищо не е в състояние да плени свободния човешки дух. Съумее ли човек да съхрани свободата на духа си с неговите мечти и стремежи, той е истински достоен, дори по стечение на обстоятелствата да заема мястото на роб. Защото „робството на душата е по-страшно от робството на тялото” /В.Толев/ и това никой не бива да допуска. Още повече, не е нужно човек да живее във време или общество, в което е роб; всяко принизяване на душата и светогледа може да се превърне в робство. Човек може да живее като свободен гражданин, но всъщност да е подвластен на страховете си , да е роб на чувствата си, на общественото мнение, на традициите, на очакванията на близки хора, на нереализираните си мечти. Има много видове робство. Най-страшното е духовното робство, защото човек сам го избира, него никой не може да му го наложи – дори никоя религия или философия; човек може да се повлияе само, но сам избира, дали да стане духовен роб. И, разбира се, в този случай, сам трябва да вземе и решение да счупи оковите.

А физическото робство, което много хора приемат единствено като злощастна даденост, всъщност може да предизвика един вътрешен процес на усъвършенстване на човека и желание за свобода. Ако пожелаеш да бъдеш свободен, никой не може да ти отнеме това право, никой не може да ти отнеме мечтите ти. Никой не може да достигне сърцевината на твоя дух и да ти отнеме огненото желание за свобода. А то е много важно, защото, както гласи една мъдрост : „Ако човек намери своята цел, половината от неговата работа е свършена”! Затова човек, дори да е роб, никога не бива да губи своята вяра, своята надежда, и желанието си за промяна. За свобода.

Филмът „Изкуплението Шоушенк” е чудесна илюстрация за това. В него невинен човек е осъден за убийство и излежава цели 19 години, преди да има възможност да избяга. Това, което ме изуми, бе борбеният дух на главния герой, неговият непрекъснат порив за свобода. Никой и нищо не успя да попари вярата му, че може да промени обстоятелствата, които изглеждаха непроменими. Затова и успя. Защото, докато човек се чувства вътрешно свободен, нищо не може да го спре. Нищо не може да унищожи полета на неговия дух, стремежът му за достигане на свобода. Всяко препятствие, всяко робство е един чудесен урок по търпимост, урок по борбеност, в който трябва да впрегнеш всичките си сетива; всичко, което те прави човек, да го хванеш и да не позволиш на никой да ти го отнеме. И да мечтаеш. Да мечтаеш за онзи ден, за онзи миг, в който дори болката, дори оковите, дори смъртта няма да са в състояние да спрат твоя порив. И да съхраниш свободата на духа си, която ти дава сили да живееш...

Редактирано от MELL (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Един пример за свободен човек:

При окупацията на Тибет са разрушени над 6000 манастира, убити са над 1.5 милиона души и десетки хиляди са принудени да се трудят в лагери.

Далай Лама разказва:

„Един стар монах от манастира Намгял в Тибет, прекарал повече от 11 години в китайски лагери, след 1959 година. След като бил освободен дойде в Индия. По време на разговорите го питах за това какво е преживял в лагерите. Монахът каза, че в няколко случаи имало опасност. Помислих, че е имало опасност за живота му или нещо такова. Той ми отговори: Опасност да загубя съчувствието си към китайците."

Свободата е състояние на ума.

Според мен съществува абсолютна свобода.

Има информация и методи за постигането и.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човешката свобода - това не е "свобода от.." а "свобода за.." Виктор Франкл- ученик на Фройд и Адлер, един от великите психотерапевти.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човекът никога не може да бъде напълно свободен.Затворникът,например,е тялом обречен,но духом е най-свободният в света.Без грижи,без задачи,които трябва да изпълни,без да следва заповеди на по-висшестоящи...За разлика от него,обикновеният човек е тялом свободен,като най-свободната птица-орелът,но душата му е във вериги,обкована от всички задължения,от всички обкръжаващи го колеги,приятели,семейство... Но независимо от тази силна духовна ограниченост,обикновения (средностатистическият) човек се чувства свободен.Това чувство,според мен,е породено от любов,любов към приятели,семейство.Ако се загуби това,основно човешко чувство,то тогава всички ние ще се превърнем в безмозъчни,бездушни роби,които не правят нищо друго,освен зададената им работа.Хората ще се превърнат в еквиваленти на роботите...


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хмм.Чак сега откривам тази тема.

На основния въпрос "Можем ли да наречем свободен роба"-моят отговор-е ДА,можем да го наречем.Дори и този,който сам,във мислите си се оковал във вериги.Дори и той има своята свобода,в рамките и ограниченията,които сам си е наложил.

Нима не сме всички така?

Нима не спазваме законите,морала....А това са си вериги.Не сме ли всички роби на парите-въпреки,че са ни противни,и казваме гласно "Парите нямат значение",но въпреки това не сме отишли някъде в планината да станем отшелници и да не зависим от парите.А дори и да станем отшелници-пак ще бъдем роби-но този път на собствените си кошмари и на органиченията,наложени ни от природата и храната.

Когато мислим,че сме свободни-тогава ставаме роби на собственото си его.Мислим се за велики,недосегаеми,но въщност,отново не сме свободни-пак тънем в собствените си вериги и ограничения......

Така,че какво е положението на "роба"-ами същото -както и на "свободния" човек.И в двата случая имаме липса на пълна свобода.Всички сме роби на желанията,страховете и егото си.

Няма абсолютна свобода.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:)

Егото е илюзия.

Когато загубим егото си сме абсолютно свободни.

Когато нямаш его - нямаш привързаност и затова е без значение имаш ли или нямаш пари, и в двата случая не си зависим от тях.

А и отшелник в планините може да не е свободен.

А роба, който мечтае за мястото на господаря си - мисля, че не е свободен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:)

Егото е илюзия.

Когато загубим егото си сме абсолютно свободни.

Когато нямаш его - нямаш привързаност и затова е без значение имаш ли или нямаш пари, и в двата случая не си зависим от тях.

А и отшелник в планините може да не е свободен.

А роба, който мечтае за мястото на господаря си - мисля, че не е свободен.

Защо ли ми се струва,че един път вече водихме с теб разговор за илюзиите? :wors: И знаеш ли-не съм си променил мнението от тогава.

Вало.всичко е илюзия.Всичко.Породена е от егото ни.Целият свят е в главите ни,и ние няма как да излизем от тях.Ти не можеш да загубиш "егото си",защото-това си ти самият.Дори и постигането на това "изгубване" си е една илюзия....

Ти сънуваш,че си изгубил егото си и си свободен.......

Няма такова нещо.Защо и това е поредната илюзия,породена от теб самия,от твоето его.........

А какво ще сънуваш-това си зависи от теб.Аз сънувам едно,ти-друго.......Но всеки си е в неговия сън.

Друг е въпросът,че и ти самият (пък и всички останали са само сън в моята глава :) )

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Всяко препятствие, всяко робство е един чудесен урок по търпимост, урок по борбеност, в който трябва да впрегнеш всичките си сетива; всичко, което те прави човек, да го хванеш и да не позволиш на никой да ти го отнеме. И да мечтаеш. Да мечтаеш за онзи ден, за онзи миг, в който дори болката, дори оковите, дори смъртта няма да са в състояние да спрат твоя порив. И да съхраниш свободата на духа си, която ти дава сили да живееш...

Свободата...Винаги съм се стремила към нея, все още се стремя.Оказа се по-трудно, отколкото си мислех.

Лошото е,че човек сам си поставя ограничения,бариери,рамки, в които се чувства сигурен, но не и свободен.Всичко е заради страха.Страх да поемеш по пътя си, страх да бъдеш сам, страх да не бъдеш наранен.От страх човек пропуска най-големите шансове в живота си.

А вярата ... В какво варваме всъщност?А дали наистина вярваме?Надяваме се, но вярваме ли?

Ако повярваме,че свободата съществува, свободата на духа в цялото си величие, то със сигурност ще бъдем свободни.Най-големият пример за мен, по отношение на филмите, е "Смело сърце". Дори смъртта не е в състояние да пороби свободното сърце.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ako ще бъда роб, поне да съм като Езоп.

Аз също много харесвам филмите на Мел Гибсън. Особено тези, на които е режисьор. "Апокалипто" и 'Страстите Христови" носят дълбок смисъл и са филми послания, въз основа на личните му прозрения.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Доволният роб е най-големия враг на свободата!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Доволният роб е най-големия враг на свободата!

Доволен съм от свободата. Само робът има врагове. И неистово се бори, и не спира той да спори.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Само робът има врагове.

Пишеш глупости за жалост. Пишеш това , което ти скимне , само и само да си написал нещо.

Най-жалкото е че не си разбрал какво имам в предвид!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мислех да заминавам в чужбина като прислужница,но се отказах.

Защото щях да бъда робиня на чужди,а аз не мога да живея без свободата си.

Щях да бъда като дърво без корен и душата ми щеше да умре.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Един човек не може да бъде роб, ако самия не го пожелае. Само страхът може да го накара. А той е вътрешно чувство. Отърве ли се от страха, вижда, че има право на избор. Поне може да умре с достойнство.

Понятието за робство е размито. А до къде е волята на господарите? Не е ли до там до където позволи роба?

Никой не знае със сигурност какво има след смъртта. Но всеки е свободен да избере как да постъпи в създадената ситуация. Не може да управляваме настъпващата ситуация, нито да я избираме, но за личното ни поведение избираме сами. А това е свобода. Така, че можем да бъдем роби само на страха.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако човек се почуства напълно свободен за продължително време.... със сигурност... или са му се "разхлопали дъските" или е умрял.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Ако човек се почуства напълно свободен за продължително време.... със сигурност... или са му се "разхлопали дъските" или е умрял.

Или се е научил да избира.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Може да избира от тия двете....

или да му се "разхлопат дъските" или да е умрял.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Може да избира от тия двете....

или да му се "разхлопат дъските" или да е умрял.

Избирам да ми хлопат дъските, но да бъда с трезво мислене. Фен съм на живота, след като ми е даден, но докато се страхувам никога няма да разбера кой съм, а вечно ще се търся у другите и вечно няма да се намирам. И другите ще ми ръководят живота и ще ми казват какво да правя, и кой трябва да бъда. А може това да не го искам. По-добре да бъда луд. Защото тия всичките, няма да са до мене когато умирам. Може даже да не разберът, а аз не искам да си прекарам живота угаждайки им. Защото не го заслужават. А Господ си ми го е дал живота лично на мене, за да избирам. За да се науча.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейти

Мисля си и аз да кажа нещо по въпроса. Просто прочетох заглавието на темата и ми изникнаха следните думи - човек се ражда свободен, но навсякъде е с окови. Напълно съм съгласна с тях! Независимо под каква форма са, човекът никога не е свободен. Може да е нещо свързано с политиката, нещо чисто физическо както в средноверовието, законите на държавата, личностите ти възможности и дори със самия теб.

Човек знае собствените си възможности и се съобразява с тях. Нормите, които си дава са неговите невидими окови, правещи го роб на самия себе си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Веднага искам да отговоря на авторката - ДА, можем !

Защото робът е свободен в отношенията, в които неговият господар не е? Робът, заспива нощем, а господарят му не, той мисли - как да увеличи своето състояние ? Сега кой има повече ?В друг случай робът, може да е щастлив, че е жив, а господаря му живее, като се стреми да е щастлив.....А ние свободни ли сме?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Чета и мисля. Свободата наистина не може да е еднозначна. Може да бъде погледната от толкова много ъгли. От моят ъгъл погледната свободата лично за мен би дошла, когато се отърся от бремето на правилата. Какво имам предвид? Първо за робството. Роби сме всички. Господари няма. Т.нар. господари също са роби. Част от нас са роби на моралните правила. Друга част - на секса. Трета част - на религията. Дори, както каза Трихоцефалус, отшелникът е роб на избрания начин на живот. Роби сме, когато действаме по команда, та дори и по собствена команда. Това, че не си се подчинил на някого не означава, че не си роб. Понякога ние самите командваме себе си. Ние сами си заповядваме какво да правим. Това също е вид робство. Сами себе си заробваме. Като пример мога да дам определено решение. Слушам някаква проповед, евангелистка да кажем или някаква друга /няма значение/. В първия момент ми харесва. Решавам, че ще стана член на църквата. Какво правя аз? Ставам роб на правилата на тази църква. Същото важи и за която и да е църква, за която и да е организация, за което и да е сдружение. Ти доброволно ставаш роб. Отшелникът се заробва с лишение. Става роб на лишението, доброволно. Робствата са толкова много. И най-интересното е, че се заробваме доброволно. Според моето скромно мнение свободата ще дойде тогава, когато се научим да слушаме сърцето си, вътрешния си глас, шестото си чувство както искате го наречете; когато започнем да се вслушваме в себе си. Свободата, според мен, е да бъдеш себе си и да се гордееш с това, независимо от външното мнение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Наскоро ми попадна един афоризъм:

Робът не мечтае за свобода,ами за свои роби!

Мисля,че е директен отговор на темата :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Наскоро ми попадна един афоризъм:

Робът не мечтае за свобода,ами за свои роби!

Мисля,че е директен отговор на темата :)

Шефът каза. Повече няма какво да обсъждаме....ние робите biggrin.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване