Към съдържанието




Снимка
* * * * * 1 гласа

Николай Лилиев - въпроси, теми, есета


  • Моля влезте за да отговорите
30 отговора в тази тема

#21 mrm96

mrm96

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 12 мнения
  • Пол:Мъж
  • Град:София
  • Интереси:Basketball, PC Games

Публикувано 28 октомври 2010 - 14:06

Здравейте, Утре имам контролно по литература и ще е на една от две теми: Хармонията и музиката в "Тихият пролетен дъжд" Светът на надеждите в "Тихият пролетен дъжд" Благодаря предварително

#22 vemeriy

vemeriy

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 25 октомври 2011 - 17:53

Здравейте! Имам да пиша съчинение разсъждение на тема "Какъв е смисълът на заглавието "Тихият пролетен дъжд"". Ако някой ми помогне ще съм много благодарен!!! :)

#23 Hanibal_Lektar

Hanibal_Lektar

    Помагача

  • Потребители
  • PipPipPipPipPipPip
  • 9745 мнения
  • Пол:Мъж
  • Град:гр.Айтос

Публикувано 25 октомври 2011 - 18:16

Здравейте! Имам да пиша съчинение разсъждение на тема "Какъв е смисълът на заглавието "Тихият пролетен дъжд"". Ако някой ми помогне ще съм много благодарен!!! :)


Дано те свърши работа ...

Поезията на Лилиев разкрива един неповторим свят на нравствени тър¬сения и романтични видения, който пренася читателя в измеренията на копнежа по щастие и духовно съвър¬шенство. Със своята музикалност и специфична форма стиховете му съз¬дават неотразимо въздействие върху човешките възприятия и пробуждат желание за приближаване до един мечтан и бленуван свят.
Стиховете на Лилиев рисуват при¬родни картини, осезателно конкретни, внушават усещане за лично преживяно. В същото време поезията му не е пейзажна, защото описанието на природата не е основна авторова цел. Природните импресии са свързани с определени човешки настроения и със¬тояния, с изразяване на чувства и преживявания. „Тихият пролетен дъжд” пренася читателя в най-кра¬сивия период от годината - пролет¬та - време на цялостно пробуждане и обновление и в природата, и в човешката душа. Лирическият герой търси ново начало за себе си, защото е изпълнен с меланхолия и тъга. Про¬летта е времето, когато той вярва, че тъгата му ще си отиде, а сърцето му ще се изпълни с радост и надежда. Дъждът отмива натрупаната житейска умора:
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха...
Ненадейно, изведнъж се появява же¬ланието за живот и щастие - този смисъл носи глаголът „звънна”. Геро¬ят е мечтателна и чувствителна на¬тура. Тишината и меланхолията са негово естествено състояние. Той е далеч от шума и суетата на света, а съзерцанието раджа копнежа му към истинско духовно съвършенство. За¬това именно „тихият” дъжд е в със¬тояние да пробуди угасналата надежда и желание за обновление. Природ¬ният кръговрат е свързан с човешкия стремеж към щастие и радост. Про¬летта сменя зимата - символ на покоя и умирането в природата, на за¬леза на човешкия живот, на отчуждението и безнадеждността. За героя пролетта носи плаха радост и надежда, копнеж по друг, непознат, нов, по-красив и стойностен свят:
Колко надежди изгряха!
Стихотворението създава точен па¬ралел между природната нагласа на би¬тието и човешката душевност. Про¬летта възражда силите в природата, донася неповторимостта на сътво¬рението — „слуша земята и тръпне”. Пролетта променя душевната нагла¬са на човека - „сълзи, възторг и упла¬ха”. Лирическият герой е подвластен на радостните и оптимистични нас¬троения, но в същото време усеща мимолетността на пролетния миг. А с отминаването на пролетта угасва и надеждата в душата му. Той осъзна¬ва, че светът, в който живее, е разли¬чен от красивия блян, към който се стреми. Копнежът му остава неудов¬летворен, а онзи непознат и прекрасен свят, появяващ се като видение заедно с тихия пролетен дъжд, се из¬губва много бързо. Така в стихотво¬рението се противопоставят двете душевни състояния: „Колко надежди изгряха.” и „Колко искрици изтляха! ”. За героя е ясно, че тъгата и меланхо¬лията са негова духовна същност, а надеждата—само миг. Глаголите в ми¬нало свършено време подчертават невъзможността да бъде постигнато трайно духовно удовлетворение. Ця¬лата красота, която се съдържа в меч¬тата, се оказва един завинаги отминал за героя период от живота му. Пос¬тоянно повтарящият се стих „тихи¬ят пролетен дъжд” носи не само една неповторима поетичност и музикалност, но и усещане за безвъзвратна загуба, за съприкосновението с мечта¬та в най-чистия й вид. Повторението звучи по различен начин във всеки след¬ващ стих и наслагва чувството за безнадеждност и обреченост.
По-различно звучи стихотворение¬то „Светло утро”. То носи бодрост¬та и радостта от новото начало, без да внушава меланхолия и отчужденост. Тази лирическа миниатюра е из¬градена максимално прецизно и изискано откъм стилово-езикова страна. В съзнанието ни остава образът на пеперудите с„тънки сребърни крила” Като символ на окрилената надежда. Стихотворението звучи подчертано бодро и оптимистично. Утрото е не само част от природния кръговрат, а, подобно на пролетта, носи внуше¬ние за ново начало, за ведрост и светлина, за простор и нови хоризонти. Природната картина на утринното пробождане отново поставя знак за равенство с душевното състояние на лирическия герой. Светът е нов и раз¬личен с настъпване на утрото. То прогонва мрака - в природата и в ду¬шата:
Светло утро, ти пробуди
всяка пара и мъгла...
Утрото носи и надежда, и вяра в бъ¬дещето, и представа за един друг, раз¬личен от реалния, облагороден свят:
Ти безбрежна шир събуди
затрептяха изумруди...
С утрото мечтата като че ли ста¬ва реалност или поне вярата, че светът от бляна може да се превърне в реален свят. В мечтания свят най-важни са красотата и съвършенст¬вото. За бодрото, приповдигнато нас¬троение допринасят и създадените представи за светлина - „светло ут¬ро”, „мрежа светлина”, и за неспирно движение с образа на пеперудите. За внушение на чувството допринасят особено фонетичните изразни сред¬ства - асонансът (повтарят се „е”, „а”, „у”) и алитерацията („р”, „л”, „н”). Те носят благозвучност и мелодичност, а повторението: „пеперуди, пе¬перуди...." несъмнено има определя¬що значение за създаване на бодрост и лъчезарност на картината.
Стихотворението „Светло утро” е пример за поетична организация на стиха, характерна за символистите. Внушението се постига не толкова с нарисуваната картина, колкото с неповторимата музикалност, с играта на думи, с красотата на фразата. Стихотворението доказва, че лирическият герой на Лилиев може да дос¬тигне до духовно просветление и до светла вяра. Копнежът по светлината и по красотата са част от духов¬ната му същност. Но негово трайно състояние е тъгата, меланхолията, отчуждеността, обезвереността.
Стихотворението „Кръгозори надвесени” създава картината на безнадеждността в човешката душа. В тази импресия няма място за вед¬рина:
Ръми,
есен е.
Както в „Тихият пролетен дъжд”, и в това стихотворение е на¬рисувана картината на дъжда. Но то¬ва е друг, есенен дъжд, който не събужда надежда, не носи просветление, а внася в душата на човека пустота и печал. Есента отвежда към залеза - на природата и на човешкия живот. След есента идва зимата, тя е символ на отнетите хоризонти. Светът е пуст, мрачен и скръбен. Повторение¬то „Ръми,/ есен е. ”, създава музиката на една тъжна мелодия и носи усе¬щането за обреченост:
В глухи жалби унесени,
Самотата на човешката душа е пос¬тоянен мотив в поезията на символистите. Човекът е не само скръбен и самотен, а и примирен с една негос¬топриемна и нежелана действител¬ност. Жалбата е постоянното му състояние, а отчуждеността - не¬преодолима. В този свят няма уют¬но място за героя. Той броди безпъ¬тен в мрака, без да може да открие себе си. Целта в живота му е или не¬ясна, или пътят е загубен - важното е, че е невъзможно постигането на духовно удовлетворение.
Трите стихотворения на Лилиев създават представата за един хармони¬чен и красив свят, към който лирическият герой е устремен. Този свят неминуемо се противопоставя на от¬ношението му към реалната дейст¬вителност. Неудовлетворен от заключените простори на съвременност¬та и липсата на перспектива в живота, героят предпочита бягството в другия, мечтания свят, който не е истински, но е подвластен на благород¬ството и духовната извисеност.

ДУХОВНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГЕРОЙ В ПОЕЗИЯТА НА ЛИЛИЕВ
ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ
Олимпиада по БЕЛ
Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.
Лирическият герой в Лилиевата поезия търси в поетичното преживяване живота и действителността на свят, който желае да докосне и да бъде щастлив. Авторът разкри¬ва красотата в мечтателния унес на героя си, устремен към щастие, пресъздава душев¬ното му състояние и търсенията му чрез описанията на природата в стихотворения¬та си. Конкретните природни обекти, описа¬ни в стихотворенията, са изразна вътрешната действителност на героя, образи на мечтата. Но въпреки копнежа по един по-добър свят и моментната радост, изпитана пред карти¬ната на възраждащата се природа, в своята същност героят остава една тъжна, обезве¬рена и меланхолично настроена личност. Неговият полет към щастието, макар и миг¬новен, е единствената цел на духовните му търсения.
В стихотворението „Тихият пролетен дъжд” Лилиев създава бодро и весело настроение. Настъпилата пролет променя душевната нагласа на героя. Той изпитва же¬лание за живот, у него се събужда стреме¬жът към щастие. Пролетта е символ на въз¬раждането, на новия живот, на възкръсва¬нето на света, отърсил се от тъгата и страда¬нието. Нейната картина внася радост в ду¬шата както на лирическия герой, така и на читателя. С пролетта идва и надеждата:
... с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Събужда се неутолимият копнеж на чове¬ка към онзи друг, непознат, по-красив и стой¬ностен свят. В своите духовни търсения ли¬рическият герой иска да го достигне, да се докосне до неговата магическа сила и така да намери покой за душата си. Многократ¬ното повторение на стиха „тихият проле¬тен дъжд” внася не само поетичност и музикалност в творбата, но чрез него сякаш се осъществява съприкосновението с мечтата. Пролетният дъжд е символ на надеждата, на радостта, на раждането, на възкресени¬ето. Напоена с него, природата се събужда след зимния сън. Разцъфтяват цветя и дър¬вета, поникват първите тревички. Като сигнал за събуждане, за отърсване на душата от меланхолията и тъгата звънна дъждът:
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха...
Пролетта силно въздейства върху съзна¬нието и чувствата на лирическия герой. И както променлив и нестабилен е този сезон, в който се редуват слънце и дъжд, така и настроенията динамично се сменят. От една страна е красивият блян за един по-добър свят, от друга страна, лирическият герой е неудовлетворен, изгу¬бил се в пътищата на живота човек. Стихът: „пролетни приказки шъпне”, допълва чувст¬вото за безнадеждност и обреченост, които изпитва героят. Осезаема е нуждата му от топлина и разбиране, но той не може да ги намери в действителността. Моментното му щастие: „колко надежди изгряха”, ярко се про¬тивопоставя на тъгата от помръкналата радост: „колко искрици изтляха”. Надежда¬та, радостта, красивите копнежи са само един миг от вечността, моментно състояние на героя, защото негови постоянни спътни¬ци са тъгата, безнадеждността, меланхолия¬та. Духовното търсене на щастието също е част от неговата същност, която осмисля жи¬вота, но въпреки това не е способна да го извади от нещастието и мъката.
Стихотворението „Светло утро” също звучи бодро и създава усещане за свежест, за ведрост и светлина. Долавят се радостта и приповдигнатото настроение на лиричес¬кия герой от настъпилото ново начало. В творбата символното значение на светлото утро се припокрива става на пролетта в „Тихият пролетен дъжд”. Поражда се усеща¬не за полет в утринния простор. Началото на деня се свързва с възраждането на душа¬та за нов живот. Всичко се пробужда от нови духовни устреми, прозвучали като музика в първия стих:
Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла...
Показателен в случая е глаголът „прокуди", който поражда очакване за промяна, за отхвърлянето на нещо нежелано и появата на новото. С пропъждането на тъгата и не¬щастието в душата остават красотата и ра¬достта пред чистото и свежо утро, символ на духовното прераждане и живота. Както в „Тихият пролетен дъжд”, така и тук при¬съствието на лирическия герой е подчерта¬но единствено с притежателното местоимение „моите”. Но въпреки това неговият об¬раз отново не остава скрит за читателя. Ге¬роят е в духовно търсене на красотата, стре¬ми се към нейната пречистваща сила. В твор¬бата повтарящият се стих:
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила...,
внася не само движение, бодрост и лъчезарност на картината, но е символ и на окриле¬на надежда. Прероден и щастлив, героят се чувства в „безбрежна шир” от красота и съ¬вършенство. Осезателна за читателя е цялата тази светлина, която блика от стиховете:
Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светлина...
Тази светлина също е израз на надеждата, на вярата в бъдещето. Усеща се стремежът на лирическия герой към един облагороден свят, в който властват доброто и красивото. Чрез символиката на пеперудите, на изум¬рудите, на светлото утро, отвеждаща към радостните трепети на душата, открила тайнството на възкресението, на обновле¬нието, Лилиев създава изящно като звучене и оптимистично като внушение стихотво¬рение. Светлината, която струи от него, е символ на надеждата, на вярата, на пробуж¬дането, за което подсказват и изразните глаголи „звънна”, „затрептяха”, „събуди”. Стихотворението звучи с характерната за поезията на Лилиев неповторима музикалност, постигната чрез игра на думи, красиви фрази, благозвучни словосъчетания.
Съвсем различно настроение създава сти¬хотворението „Кръгозори надвесени”. В не¬го Лилиев разкрива безнадеждността и от¬чаянието, обхванали човешката душа. Ли¬рическият герой е в свят на скръбна пустота. Усеща се нещастието, мъката, самотността на един обезверен човек, изгубил пътя в жи¬вота си. В стихотворението описаната есен¬на природна картина е символ на залеза на човешкия живот. Тя поражда тъжни чувства, буди усещане за-обреченост. Повторение¬то на стиха:
Ръми,
есен е,
още повече засилва това усещане, като съ¬щевременно създава и музикално звучене на творбата. Есенният дъжд се свързва със символиката на скръбта, на отчаянието, на залеза, на нощта, на смъртта. Той не е необходим като пролетния, за да възкреси природата, няма прераждаща сила. Обри¬суваният пейзаж внушава чувство на неуютност, на студенина и тишина. Няма го звъна, липсва светлината, както и безбрежната шир. Всичко е прихлупено и мрачно, навяващо тъга и скръб:
Кръгозори надвесени
и сплъстени тъми...
Изградена е картината на един отчужден и тъжен свят, в който лирическият герой е самотен, унесен в „глухи жалби”. Той отново е в своето постоянно меланхолично състоя¬ние и броди сам.
Трите стихотворения сякаш представля¬ват един неразрушим цикъл, в който щас¬тие и нещастие вървят ръка за ръка, редуват се, преливат едно в друго и в крайна сметка се сливат в океан от чувства.
Поезията на Лилиев рисува един по-раз¬личен свят, разкрива духовните търсения и стремежи на една чувствителна и самобит¬на натура, кара читателя да търси красивото и доброто не само в света около себе си, но и в себе си.

Успехи !
Публикувано изображение
Публикувано изображение

#24 Gabriela Radeva

Gabriela Radeva

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 1 мнения

Публикувано 13 декември 2011 - 14:27

Здравейте имам да пиша ЛИС на тема Природата - израз на душевното състояние в "Тихия пролетен дъжд" . Благодаря ви предварително.

#25 Iveto00

Iveto00

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 2 мнения

Публикувано 11 ноември 2014 - 16:34

Здравейте искам да ви помоля за помощ имам една домашна трябва да отговоря на въпросите:
Символ на какво е пролетнеят дъжд? Какви теми поражда тази символика? С какво са ценни радостта и щастието за човека въприки тяхното мимолетие и илюзорност?
Благодаря Ви предварително

#26 pa-pa

pa-pa

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 235 мнения
  • Пол:Неопределен

Публикувано 11 ноември 2014 - 22:12

Здравейте искам да ви помоля за помощ имам една домашна трябва да отговоря на въпросите:
Символ на какво е пролетнеят дъжд? Какви теми поражда тази символика? С какво са ценни радостта и щастието за човека въприки тяхното мимолетие и илюзорност?
Благодаря Ви предварително

Тихият пролетен дъжд: http://www.libvar.bg...ms/pesni.html#4

 

Символ: http://bg.wikipedia....org/wiki/Символ

 

Текст и признаци на текста: http://www.myschoolb...Ezik/1_Text.pdf

 

Как да пишем: http://cheteneto.com...a/how_to_write/

 

 

Голяма част от Лилиевата поезия е вдъхновена от природата, която носи копнеж по красота, спокойствие, смирение и много надежди. Със своя символистичен изказ авторът описва природните картини паралелно с човешките емоции и стремежи. Точно с това изразяване става ясен целият смисъл на текста и се разкрива авторската идея. Неговите образи се превръщат в мелодия и хармония, обагрени с цвета на нежността и благозвучието. В лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” се наблюдават субективни преживявания и впечатления, родени в душата на поета. Началото на творбата разкрива изгрева на надеждите, новото начало и вярата, че дъждът ще донесе щастие. Конкретният пейзаж и атмосфера са символи на това, което е скрито в човешката душа. Още в първия стих навява чувство за надежда, покой, но и неясен страх. Пролетния дъжд в стихотворението е изобразен осезателно, слухово и зрително. Напоява земята и събужда очаквания за плодородие. Но природата, както и живота, са непредсказуеми и могат да се случат неочаквани обрати, които да погубят надеждите. Градираните отрицателни емоции „сълзи, възторг и уплаха” са внушени в антитезата „колко надежди изгряха”-„колко искрици изтляха” и също така оформят една художествена рамка. Тази художествена рамка огражда най-същественото в миниатюрата. Пролетта и дъждът са символи на възраждащия се живот, пълен с надежди и на пречистващото начало. Словосъчетанието „Тихият пролетен дъжд” има важно ключово значение и се повтаря шест пъти в трите строфи. Това допринася за мелодичността на изказа. Символното значение на „дъжда” се разкрива в две начала:оплодяващ и възраждащ, пречистващ и отмиващ суетата на еднообразието. Той е мигновен, кратък и най-прекрасен. Изгревът, пролетта и дъждът са в унисон с живота на човека. Изгревът символизира раждането на човека. Представата за надежда е изразена чрез глагола „изгряха”, с който асоциираме озаряване, сияние, нещо красиво.Въпросителното местоимение „колко” в „колко надежди изгряха” не означава питане, а носи смисъл на много. „Пролетта” – олицетворение на красотата, свежестта, спокойствието и смирението, подобна на човешкия живот, може да бъде и непредсказуема. Свързваме я с младостта и честата смяна на емоционалните преживявания. Както с красиви моменти, така и с несгоди е осеян човешкия живот. Красивите копнежи са само един миг от съществуването на човека, защото заедно с него ръка за ръка вървят безнадеждността, тъгата и меланхолията. Сълзите, породени от тъга, но също и от радост , заедно с възторг и уплаха дават чувство на очакване на нещо страшно или нежелано, което си противоречи със светлото, с хубавото, с надеждата. И то се конкретизира с последните два стиха „с тихия пролетен дъжд/колко искрици изтляха”. Дъждът отмива надеждите и носи разочарования и покруса. Лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” сякаш е част от „колелото на живота”, в което се свързват природата и човека. Един вечен кръговрат, като редуването на годишните времена и основните етапи в развитието на човека. Човекът-неотменна част от тайнството на природата се измерва с нея, а мяра за неговата нравственост е спокойното и мъдрото, но не и примирението към промените на света.

Индивидуалността на човека, неговата уникалност, собствени възгледи и норми са най-голямото му богатство. Те го превръщат в личност. Тяхната загуба е равносилна на духовна смърт.

 

Източник:

http://www.neznam.bg...-николай-лилиев

 

 

 

 

 



 



#27 Мони Петрова

Мони Петрова

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 4 мнения
  • Пол:Жена

Публикувано 17 ноември 2014 - 18:03

Някой може ли да ми помогне по литература до сряда вечерта (19.11.2014)...
Трябва да напиша литературно интерпретативно съчинение на тема "От изгрева до залеза на едно влюбване" (Тихият пролетен дъжд) на Николай Лилиев
 
Благодаря предварително!

Този пост е редактиран от Мони Петрова: 17 ноември 2014 - 18:06


#28 pa-pa

pa-pa

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 235 мнения
  • Пол:Неопределен

Публикувано 17 ноември 2014 - 22:38

 

Някой може ли да ми помогне по литература до сряда вечерта (19.11.2014)...
Трябва да напиша литературно интерпретативно съчинение на тема "От изгрева до залеза на едно влюбване" (Тихият пролетен дъжд) на Николай Лилиев
 
Благодаря предварително!

 

 

 

Интерпретация означава тълкуване, разбиране.
Отнесена към литературен текст, предполага споделяне на
това, което е достигнало от смисъла му до читателя. Затова
читателят е съавтор на творбата. С разбирането си за нея
той добавя или отнема от казаното. Повече челите
обикновено вникват в многопластовостта на значенията му,
докато по-неизкушените остават на повърхността на
очевидното.

 

Източник: http://myschoolbel.i...omagala/LIS.pdf

 

АЛГОРИТЪМ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ПЛАН ЗА

ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ: http://myschoolbel.i...oc/Plan_LIS.pdf

 

http://search.pomaga... &sa=1



#29 Мони Петрова

Мони Петрова

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 4 мнения
  • Пол:Жена

Публикувано 18 ноември 2014 - 15:47

Някой може ли да ми помогне по литература до сряда вечерта (19.11.2014)...
Трябва да напиша литературно интерпретативно съчинение на тема "От изгрева до залеза на едно влюбване" (Тихият пролетен дъжд) на Николай Лилиев
По точно трябва ми само теза и аргументативна част...
 
Благодаря предварително!


#30 pa-pa

pa-pa

    Редовен потребител

  • Потребители
  • PipPipPip
  • 235 мнения
  • Пол:Неопределен

Публикувано 18 ноември 2014 - 23:08

Някой може ли да ми помогне по литература до сряда вечерта (19.11.2014)...
Трябва да напиша литературно интерпретативно съчинение на тема "От изгрева до залеза на едно влюбване" (Тихият пролетен дъжд) на Николай Лилиев
По точно трябва ми само теза и аргументативна част...

 
Благодаря предварително!

 
Май има навалица от желаещи да напишат ЛИС вместо Вас.

 

 

* * *

 

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

1918

 

 

Голяма част от Лилиевата поезия е вдъхновена от природата, която носи копнеж по красота, спокойствие, смирение и много надежди. Със своя символистичен изказ авторът описва природните картини паралелно с човешките емоции и стремежи. Точно с това изразяване става ясен целият смисъл на текста и се разкрива авторската идея. Неговите образи се превръщат в мелодия и хармония, обагрени с цвета на нежността и благозвучието. В лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” се наблюдават субективни преживявания и впечатления, родени в душата на поета. Началото на творбата разкрива изгрева на надеждите, новото начало и вярата, че дъждът ще донесе щастие. Конкретният пейзаж и атмосфера са символи на това, което е скрито в човешката душа. Още в първия стих навява чувство за надежда, покой, но и неясен страх. Пролетния дъжд в стихотворението е изобразен осезателно, слухово и зрително. Напоява земята и събужда очаквания за плодородие. Но природата, както и живота, са непредсказуеми и могат да се случат неочаквани обрати, които да погубят надеждите. Градираните отрицателни емоции „сълзи, възторг и уплаха” са внушени в антитезата „колко надежди изгряха”-„колко искрици изтляха” и също така оформят една художествена рамка. Тази художествена рамка огражда най-същественото в миниатюрата. Пролетта и дъждът са символи на възраждащия се живот, пълен с надежди и на пречистващото начало. Словосъчетанието „Тихият пролетен дъжд” има важно ключово значение и се повтаря шест пъти в трите строфи. Това допринася за мелодичността на изказа. Символното значение на „дъжда” се разкрива в две начала:оплодяващ и възраждащ, пречистващ и отмиващ суетата на еднообразието. Той е мигновен, кратък и най-прекрасен. Изгревът, пролетта и дъждът са в унисон с живота на човека. Изгревът символизира раждането на човека. Представата за надежда е изразена чрез глагола „изгряха”, с който асоциираме озаряване, сияние, нещо красиво.Въпросителното местоимение „колко” в „колко надежди изгряха” не означава питане, а носи смисъл на много. „Пролетта” – олицетворение на красотата, свежестта, спокойствието и смирението, подобна на човешкия живот, може да бъде и непредсказуема. Свързваме я с младостта и честата смяна на емоционалните преживявания. Както с красиви моменти, така и с несгоди е осеян човешкия живот. Красивите копнежи са само един миг от съществуването на човека, защото заедно с него ръка за ръка вървят безнадеждността, тъгата и меланхолията. Сълзите, породени от тъга, но също и от радост , заедно с възторг и уплаха дават чувство на очакване на нещо страшно или нежелано, което си противоречи със светлото, с хубавото, с надеждата. И то се конкретизира с последните два стиха „с тихия пролетен дъжд/колко искрици изтляха”. Дъждът отмива надеждите и носи разочарования и покруса. Лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” сякаш е част от „колелото на живота”, в което се свързват природата и човека. Един вечен кръговрат, като редуването на годишните времена и основните етапи в развитието на човека. Човекът-неотменна част от тайнството на природата се измерва с нея, а мяра за неговата нравственост е спокойното и мъдрото, но не и примирението към промените на света.

Индивидуалността на човека, неговата уникалност, собствени възгледи и норми са най-голямото му богатство. Те го превръщат в личност. Тяхната загуба е равносилна на духовна смърт.

 

Източник:

http://www.neznam.bg...-николай-лилиев

 

 



#31 Мони Петрова

Мони Петрова

    Новобранец

  • Потребители
  • Pip
  • 4 мнения
  • Пол:Жена

Публикувано 19 ноември 2014 - 17:48

 
Май има навалица от желаещи да напишат ЛИС вместо Вас.

 

 

* * *

 

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

1918

Благодаря! Заедно с мелодията се получава много добре!






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни