Здравейте,

Вече и в т.н. западно общество пробива път идеята, че нашия физически свят е илюзия. За това много спомогна един Холивудски филм - Матрицата. Но за човечеството тази идея не е нещо ново, на Изток тя сякаш е изначална.

Предполагам и вас ви е интересувал въпроса Илюзия ли е нашия свят?

За мен бе изненада, когато разбрах, че тази идея е имала подръжници и в Древна Елада, примерно Платон, ученик на Сократ.

Това е "Митът за пещерата", който се намира в началото на седма книга от големия диалог "Държавата" на Платон.

Митът за пещерата

В разговор с Главкон Сократ гради следната представа: Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили.

Яко е нали.

Намерих го тук: http://bg-science.info/view_filo.php?id=2

Joh 8:31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

Joh 8:32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

Будистката гледна точка е следната:

Илюзия е.

Думите са като карта местност. Не са самата местност.

Думите са като пръст сочещ към луната, не са самата луна.

Илюзия не означава, че нещата не съществуват.

Съществуват, но всичко е взаимосвързано и взаимозависимо.

Нищо не съществува само по себе си. Нищо не е трайно в същността си.

Всичко се проявява и в същото време е като мираж.

Дъга след дъжд. Появяването и зависи от много взаимосвързани фактори като: въздух, малки капчици вода, слънце, определен наклон на светлината, наблюдател... Дъгата съществува, но съществуването и зависи от много неща. Всяко от тези неща също е съставено от други. Дъгата съществува, но е илюзия защото е наименование на съвкупност от много неща, взаимосвързани и взаимозависими. Когато някои от тези фактори изчезнат, например ако Слънцето залезе или се появи облак - дъгата изчезва.

Всичко съществува както съществува дъгата. Всичко е като рисунка върху вода.

Така че от Будистка гледна точка светът е илюзия. Съществува, но всичко е нетрайно и взаимозависимо.

Единственото трайно "нещо" е това, което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега, това, което мисли мислите ни и е зад и между тях. Това, което наричаме ум. Това, което преживява външните и вътрешните феномени.

Когато преживеем преживяващия, когато отпадне разделението между субект, обект и действие, когато си отиде егото със смущаващите чувства и закостенелите ни идеи и навици, тогава сме абсолютно безстрашни, спонтанно радостни и интелигентно работим за другите.

Какво друго да сме?

Всичко друго е илюзия.

Редактирано 13 януари 200719 г. от Вало (преглед на промените)

От всичко,което съм чел за Сократ,съм се убедил,че той наистина е един просветлен учител и идеите му страшно много се доближават до будистките възгледи. Гореспоменатата му теория си е направо като извадена от будизма...

Според мен, нашият свят е илюзия и не е илюзия. За тия които го смятат за илюзия - достатъчно е да спънат в някой камък и да си контузят пръстите на краката. А тия, които не го смятат за илюзия, често се отнасят пренебрежително към света, а в действителност не разполагаме с нищо друго - тук е нашето бойно поле.

Светът е илюзия, защото при възприемането на тоталната реалност, човек възприема една много малка част, като останалата игнорира. Ако информацията, която идва към нас е лавина, то ние възприемаме, обработваме и в крайна сметка осъзнаваме само една снежинка. А човек има много по-големи способности отколкото е научен, че има.

И все пак ние възприемаме част от тоталния свят, който е извън телата ни. Макар и малка, тази част е реална. Грешката ни е, че я мислим за единствена.

Защо липсващата информация е важна за нас? Защото в нея има много и различни избори, които човек може да направи. А вместо това, съвременния човек има мечтите на парче месо - да изглежда добре, да е значим за другите, да има високо самочувствие, постоянно да се самоизтъква, да задоволява по неконтролируем начин естествените си нужди, като ги превръща в пороци, да се сърди, когато мисли, че не е получил заслужаващото му се... въобще всичко свързано с егоизма.

Но какво би станало ако човек види, че има безкрайно повече възможности от това да се чука, да преяжда и да размахва егото си като знаме? Би останала чиста магия - едно същество способно на пълния си потенциал, на невъобразими от сегашното ни ограничено съзнание постъпки.

Мда.

Илюзия е,и съм го твърдял на много места.Целият свят се намира между ушите ми.Съществувам само аз,а всичко останало е въображаемо.....

Аве вие по горните в кои век живеете, това са първи симптоми на ония дето си говорят сами,какво толкова не ви е ясен света в които живеете че си товарите мозаците с фантазии

Всичко е илюзия

Всичко е илюзия

Баааа мноу реална тая илюзия....

Зная, че не е мястото за поезия, но не бих могла да изразя становището си по-добре от стиховете на Емили Дикинсън:

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева -

и една пчела -

и да мечтаеш.

Ако пчелата не пристига -

мечтата стига.

Светът си е напълно реален.Бог не създава илюзии, справка>Битие 1-2 гл.Скочете от някоя по-висока тераса и гледайте отдолу да е бетон.Или асфалт.Както в "Матрицата".И гледайте да сте Нео, щото иначе ще гушнете букета съвсем реално, а не илюзорно.

Илюзия не означава, че нещата не съществуват. Илюзорността на света не е отричане. Не е нихилизъм.

Илюзия означава, че нещата нямат независимо съществуване. Нищо не съществува само по себе си.

Всичко е взаимосвързано и взаимодействащо си. Всичко е в процес на постоянна промяна.

Светът изглежда реален, но нищо реално не може да бъде намерено. Даже най-малка частица.

Всичко съществува както съществува една рисунка върху вода. Съвкупност от условия, причини и следствия.

Нещата нямат трайна същност.

Може да се каже, че нещата се проявяват, но са пусти в същността си. Като картинки на повърхността на огледалото на ума ни.

пп

марги, стихчето е много хубаво.

Редактирано 16 януари 200719 г. от Вало (преглед на промените)

Да света е Мая,тоест илюзия.За мен това най-добре е обяснено в книгите на Е.П.Блаватска-Тайната Доктрина.

Когато заспиш е реалност,като се събудиш е илюзия...

...и обратното е вярно.Въпросът е от коя страна гледаш?

"Не знам дали тогава бях човек, който мечтае да е пеперуда, или сега съм пеперуда, която в представите си се вижда като човек..."

- Чонг Цу/396-289 пр.Хр./

Светът е това, което го "направи" човешкото съзнание-то е главния ключ към просветлението.Според мен, човек е твърде лесно манипулируем и лесно падатлив в повечето случаи.Също така ние често си създаваме илюзии, защото така ни харесва.Но рано или късно, когато човек "прогледне" идва болката-а тя е индикатор за реалност.

Знаете ли, чета една книга, написана от квантов физик. "Физика на душата". Според квантовата физика, не само според този автор, не съществува събитие, преди да се е появило съзнание, което да го регистрира. Съществува само поле на вероятностите. Тоест съзнанието прави събитията и въобще света около нас.

Такава гледна точка не е нова. Интересен и нов е начинът, по който този автор е стигнал до нея. Освен това там може да се намерят и доста други интересни неща.

..... не съществува събитие, преди да се е появило съзнание, което да го регистрира. .....

Ами да-старият въпрос "Издава ли шум едно падащо листо в гората,ако няма кой да го чуе?"

Ами да-старият въпрос "Издава ли шум едно падащо листо в гората,ако няма кой да го чуе?"

Ако този някой е човешко същество непременно, обаче.

...съзнанието прави събитията и въобще света около нас.

Нашия свят.Личния...

Вселената, света около нас и падащите листа...съществуват независимо от нас.Само нашето възприятие се променя.

Илюзията я създаваме ние, тя е нереалната част. Света си е съвсем реален и няма илюзия в него..

Ами да-старият въпрос "Издава ли шум едно падащо листо в гората,ако няма кой да го чуе?"

Издава, но може да се каже, че и листото и гората са илюзия. Не защото не съществуват, а защото съществуват на относително ниво.

Нещата са съставени от други и постоянно се "раждат, живеят и умират".

Светът е илюзия защото нищо не съществува абсолютно.

Всичко е като картинки на повърхността на огледало.

Те са реални, но в същото време илюзорни.

С едно изключение.

Нашия свят.Личния...

Вселената, света около нас и падащите листа...съществуват независимо от нас.Само нашето възприятие се променя.

Аз лично не не наемам да твърдя нещо категорично, но мисля, че има логика в това, което пише в книгата. Просто реших, че за някой може да е интересно какво мисли един квантов физик по въпроса. Но това не може да се разбере от моя преразказ. А ти сигурна ли си, че той не е прав?

Редактирано 19 януари 200719 г. от Dioia (преглед на промените)

Нашия свят.Личния...

Вселената, света около нас и падащите листа...съществуват независимо от нас.Само нашето възприятие се променя.

Независимо?

Е,че как така?Нали за да съществуват-трябва да ги възприемем.Ако не ги възприемеш-как ще знаеш,че съществуват?Те могат и да си съществуват,за хората,които ги възприемат-например-дървото ахнабапулки на втората планета на Аделбаран,съществува за аделбаранеца,ама за теб съществува ли?

Май и самият аделбаранец на съществува.Ама за него си той си е съвсем реален,както и дървото му (както и да се казва)

Q.I.D.

Независимо?

Е,че как така?Нали за да съществуват-трябва да ги възприемем.Ако не ги възприемеш-как ще знаеш,че съществуват?Те могат и да си съществуват,за хората,които ги възприемат-например-дървото ахнабапулки на втората планета на Аделбаран,съществува за аделбаранеца,ама за теб съществува ли?

Май и самият аделбаранец на съществува.Ама за него си той си е съвсем реален,както и дървото му (както и да се казва)

Q.I.D.

За да съществува нещо, трябва непременно да знаем за него ли?Та ние всеки ден научаваме по нещо ново.И до момента, в който не сме знаели за него, то пак е било.Знаеш или не - нещата ги има.За това и казах че само личния свят на всеки един се променя, заради индивидуалните му възприятия.Но дали знам аз за втората планета на Аделбаран или не - това не променя нищо - тя си е там/да речем, ако има такава/

Или смяташ че тя започва да съществува в момента в който научаваш за нея?

С едно изключение.

Вало, разкажи, моля...

п.п. Dioia, допускам че може и да е прав.Но само допускам.Факта, че едно познание е достигнало до мен вече не означава че това е така.Може и да не е.Тази теория съществува, независимо от мен обаче, нали? Независимо, дали вярвам или не.

Много сладка тема...

Редактирано 19 януари 200719 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Кубрат Томов (преди 20 години ) разви теория, че събитията започват да се случват най-напред на атомно ниво т.е. преди да се случи, то вече е отразено на най-ниското ниво. С това се обясняват и пророческите дарби - пророкът има по-развити усещания и улавя вече оформилото се събитие. Също като infinity

мисля, че светът (материята) съществува независимо от нас, друг е въпросът, че ние имаме собствени възприятия и те ни създават наш свят. Ако аз не видя идващата кола, т.е. тя не съществува в моя свят, тя дали ще ме блъсне, или ще ме прескочи? Отговорът на този въпрос ни води към отговора и на другия.