"77. Явленията са очевидни не за очите, а за съзна­нието. В това е разликата между вашето и Нашето разби­ране. Вие наричате факт следствието, но Ние различаваме истинския факт, невидим за вас.

Слепият разбира за мълнията по гърма, но зрящият знае, че тогава опасността е вече преминала. Учете се да различавате фактите от техните следствия.

Споменавайки някое съдбовно събитие, Знаем него­вото истинско начало. Който преценява само по видимите следствия, закъснява с изводите.

Вървете срещу очевидността - не се влияйте от илю­зията на миналите събития. Разграничавайте миналото от бъдещето. Илюзиите на следствията вкарват хората във во­довъртежа на страданията.

Събитието, а не следствието носи творческа искра. Ангажирано със следствията, човечеството прилича на сле­пеца, долавящ само гърма.

Наблюдавайте действителността според възникване­то на събитията. Иначе ще останете читатели на вестник, списван от измамник.

Напрегнете съзнание и улавяйте възникването на съ­битията. Само така ще се приобщите към световната ево­люция. Безброй са примерите на жалко, престъпно и тра­гично неразбиране, довело до смесване на сроковете.

Дъбът расте от жълъда под земята, но глупакът го за­белязва едва когато се спъне в него. Много препъвания пет­нят земната кора. Стига грешки и неразбиране в часа на световното напрежение!

Внимателно изразходвайте енергията. Само нужните врати извеждат до покоите на Общото Благо." /АЙ-Община/

1969 г. 216. (5 април).

 Обикновено светът и всичко, което обкръжава човека се възприема от него в разреза на настоящия момент. Миналото и бъдещето на явлението не се забелязват. Виждаме не предметите от всички страни и тяхното съдържание, а само тяхната повърхност, обърната с определена страна към нас. По аналогия едностранчива и ограничена е също и видимостта на всичко във времето. Когато гледаме човека виждаме неговия външен образ, зад който стои неговото минало, продължаващо в далечни времена. Не виждаме нито неговата аура, нито неговите обвивки, нито неговата монада, нито Безсмъртната Триада, докато в същото време целият човек, и външен и вътрешен, е протегнат във времето като едно сложно и непрекъснато тяло с няколко измерения. Така също протегнати във времето в цялата си сложност са и формите на животните, птиците, рибите, дърветата, цветята и цялата растителност. Така също протегната е и цялата планета и всичко, което е върху нея. Като някакъв огромен неизчислим поток от всички проявени форми, протегнати в пространството от безкрайното минало към безкрайното бъдеще, се носят в непрекъснато Космическо течение. И само ограничеността на земния ум и неговите органи на чувствата не позволяват да се види всичко това, отбелязвайки само повърхността на формата и явленията в разреза на момента на наблюдение над тях и тяхното осъзнаване. В източната философия има специални термини за подобни явления. Например тялото на човека, взето от неговото раждане до смъртта в аспекта на неговата продължителност във времето като едно непрекъснато цяло се нарича линга шарира. Огненото съзнание вижда много повече и по-широко от земното. Архатът вече Вижда това, което е скрито от обикновеното око. Обединяването на трите свята в съзнанието ще открехне завесата на невидимостта. Това, което предстои да бъде опознато от човека в процеса на неговата еволюция, представлява нещо съвършено не вместващо се в неговата съвременна представа за обкръжаващия го свят. Сферата на непознатото и още подлежащо на осъзнаване е огромна и неизмерима. И училището, в което се придобива и ще бъдепридобито това знание за човека е самият живот. /Грани Агни Йоги/

1965 г. 182. (31 май).

Приятелю Мой, пространството на другите измерения представлява все същото пространство наоколо, само че се изменя апаратът или проводникът, с който се ползва съзнанието, видоизменяйки на свой ред и самото съзнание. То става малко по-друго. Много трудно е да се предаде същността на това видоизменение, прилагайки обикновения език, тъй като се налага да се говори за необикновеното, нямащо еквивалентни понятия на вашия език. Няма горе и долу, но те съществуват; няма тук и там, но те съществуват; няма далече и близко, но и те съществуват; няма днес и утре, или вчера, но и те съществуват. Всичко е тук и навсякъде. Няма време, но има последователност на явленията, подчиняваща се на мисълта. Всичко се движи от мисълта, нямаща продължителност във времето, но в същото време сякаш създаваща тази продължителност. Няма физически усещания, но те съществуват; няма физически предмети, но те съществуват, обкръжаващи човека и в същото време не проявяващи свойствата на предметите от плътния свят. Има свят ярък, цветист, подвижно пластичен, поддаващ се на въздействието на знаещата воля и непреодолим и тъпо инертен - за сляпата воля. Няма две представи за това пространство, сходни по между си, макар законите на пространдтвото на другите измерения да са неизменни и постоянни. Всяко съзнание възприема по своему чрез своето индивидуално разбиране. Границите между Светлината и тъмнината са явни, но са различни възприятията напребиваващите в сферите на Светлината и тъмнината. Възприятията се обуславят от Закона за съзвучието. Законът е еднакъв за всички сфери, но постъпленията в съзнанието са напълно различни. Даже на Земята двама човека, наблюдавайки едно и също явление, могат да го възприемат напълно различно. А там това различие се изостря и задълбочава безкрайно, тъй като същността на получаваните впечатления се определя от съзвучието. Съзвучните съзнания получават повече или по-малко близки впечатления, но и те се различават също. Реалността, по-точно илюзията на новия свят ще създаде този проводник, чрез който ще действа съзнанието, което, възползвайки се като проводник от физическото тяло на Земята, създава илюзията на плътния свят. Във Висше разбиране всичко е само Майя. Майя, създавайки илюзията за различните светове, олицетворява със себе си реалността. Именно в пространствата на другите измерения като никъде другаде е нужно умение и знание как да се обединят противоположните полюси на единната вещ, тъй като чрез съзнанието те могат да бъдат видими едновременно. Така например началото, развитието и края на деянието, извършено на Земята, могат да се преживяват едновременно и цялостно, не разделени от време или продължителност. Разбира се, всичко това е необичайно за обикновеното съзнаниеи за привичното земно мислене, затова е толкова трудно да се говори за него. Но все пак някой нещо ще разбере и ще си състави нужните заключения. 

/Грани Агни Йоги/

1967 г. 552. (27 септември).

Полетът в бъдещето освобождава от веригите на непосредственото обкръжение. Ние Живеем в бъдещето, бъдещето се движи от нас и в него Ние Намираме решение на много въпроси. В днешно време е невъзможно да се осъществят великите достижения, които са отсъдени на човечеството. Тяхната проекция е устремена в бъдещето, в което те съществуват на плана на идеите. Тези идеи вече съществуват, вече са оформени, вече представляват един вид минало, но не на земния план, а на плана на творящите живот първообрази. Така се осъществява Великият План. Само по отношение на земния план тези първообрази се отнасят към бъдещето, но на плана на огнената действителност, където всичко е единно, делението на минало, настояще и бъдеще губи своите земни форми. Великото, вечно СЕГА заменя тяхното място. В обичайното човешко разбиране няма минало, то е потънало в Лета. Обаче ако се потопите в свитъците на Акаша това минало може да се прояви и да се види оживяло във всички подробности. Човешките представи за нещата са относителни. Относителна е представата за време и пространство, по-точно за разстоянията, тоест за далечно и близко. В Тънкия  Свят те вече претърпяват значителни изменения. Духът е извънвременен. Той носи в себе си възможност за постигане на висшите измерения. Физическото тяло е продукт на триизмерния свят, с всички негови ограничения. Съзнанието е поле за среща на всички Светове и със съзнанието може да се докоснат всички планове на битието. Мисълта е оръдие на съзнанието, което може да бъде  използвано във всички измерения, тъй като мисълта, дори земната, вече не е предмет от плътния свят. Разбира се, тя може да се ограничи до проявите на последния, но даже и тогава нейните продукти не могат да се отнесат към плътния свят. Тя не може да се види с обикновено око, да се претегли на обикновени везни и да се удържи с ръце. Но връзката ѝ с плътния свят е силна, тъй като е достатъчно да се помрачите от нещо и въздействието на невидимата мисъл се отразява на целия облик на човека вътрешно или външно. Мисленият свят обкръжава планетата. Мисленият свят обкръжава човека, той е негов свят, създаден от самия него. И двамата се намират във взаимодействие по съзвучие на елементите, влизащи във всеки. Въпросът е в това с какво и как да се съзвучи с мисления свят на планетата. Той е изключително богат и разнообразен.Той е изпълнен с всичко това, което е вложено в него от човечеството. Той се намира във връзка с мисления свят на Космическото пространство. Той е достъпен за съзнанието, което може да се откъсва от своя собствен личен свят на мисли и да съзвучи с мисълта на пространството. Пред човечеството са отворени огромни възможности.

/Грани Агни Йоги/

 

22.(2 февруари). Висшите измерения на пространството са съсредоточени в същността на човека. И когато постепенно започнат да бъдат постигани началните степени на вездесъщност, разстоянията изгубват своето обикновено значение, защото в духа си можеш да бъдеш навсякъде. Това от своя страна е свързано със способността и умението да се действа съзнателно във всяка от обвивките на съответния план. Утвърждаването на тези качества и способности трябва да започне още тук и сега, набелязвайки един вид прообраза на себе си като овладял тайната и подчинил на волята си трите си обвивки. В този смисъл Искам да насоча вниманието ви към сферата на мисълта, като област сравнително по-лесно достъпна. Съзвучието в мислите с Мен вече е една степен на достижение. Това съзвучие може да се задълбочава по тънкост до безкрай, защото в основата на всички качества е тяхната безпределност. Пределни и ограничени са сроковете на проявените форми, но духът е извън всякакви срокове, както и натрупаните от него съкровища във вид на качества, отлагани под формата на кристали от огнени образувания в хранилището на Чашата. Следователно, качествата на духа не са отвлеченост и не са етично понятие, а явни кристали от Съкровището на Камъка. Кристал на мъжеството, кристал на предаността, кристал на равновесието - неописуема е красотатана тяхното сияние на надземни огньове в същността на човека. Така утвърждаването и натрупването на Огненото съкровище в чашата е Велико дело. С изумителен цвят сияят в пространството   кристалите на безстрашието или на пламтящата ярко любов към Владиката. Това е най-голямото богатство, за което може да си мечтае човек - да бъде носител на Камъка. Ежедневието може да се превърне в непрекъснат процес на нарастване на Камъка и събиране, макар и по трохичка, на нови кристали в него. Както с шепи може да се пренесе и натрупа планина, така и Съкровището, събирайки го по трохички, може да се превърне в пламтяща грамада. Следователно, качествата на духа вече не са за вас някаква отвлеченост, не са добродетел, възпявана неизвестно в името на какво, а сигурен път към могъществото на духа, огнен път към щастие в надземните светове. Огнените енергии на Камъка дават власт над пространството. И ако даже и тук, на Земята те помагат да се преодолеят земните разстояния, то какво биха дали там, където тялото-затвор вече не може да държи духа в своите окови. Натрупването на Съкровища на духа е именно действието, което е абсолютно полезно, съвършено и правилно. То винаги носи радостна духа и се съпровожда от нея. Ако някой попита сега: Как да се утвърди радостта сред безрадостното съществуване в низините, ще отговоря:с правилни действия, същността на които сега вече ви е ясна. Многомъжество и решимост е нужна, за да се победи и сломи вехтия човек в себеси и пътят от победа към победа над самия себе си ще доведе до местоназначението. Когато целта и местоназначението са известни, пътят е прав и очертан. Вървите към Самия Владика и трябва на всяка цена да достигнете. Показвам ви пътя и ви Подавам ръката Си за помощ. А вие вървете с цялата сила на духа. 

/Грани Агни Йоги/

1962 г. 265. Световното пространство е тази сфера, където няма място за прояви от личен порядък. Личността като такава представлява един вид страничен израстък, нехармониращ с обкръжаващите условия. Затова при прехода на Великите Граници личното се трансмутира и съзнанието придобива до известна степен друг характер. На това помагат предишните натрупвания, ако ги има. Сякаш се отхвърля пелена, закриваща миналото и съзнанието се изтръгва от тъмницата на личността на последното въплъщение. Личното съзнание се заменя с индивидуалното и предишните натрупвания пламват с всички огньове. Разбира се, за това те трябва да бъдат достатъчно наситени с енергии от висш порядък. Можете да си представите цялата нелепост на обикновения личен малък свят на човека, когато неговата същност, освободена от тялото, навлиза в сияйните сфери на пространството на висшите измерения. Наистина, мнозина продължават да се считат за изпълнители на своята последна земна роля на сцената на вече изживените земни условия, но това са роби на своята малка личност, не можещи да се откъснат от тъмницата на егото и продължаващи да затъват в следствията на своята земна Майя. Ще се учим да се откъсваме от своя личен свят, устремявайки се в космическите простори към Далечните Светове. Тъй като това са сфери за осъществяване на най-високите степени на еволюциятана духа. Тъй като това са магнити на висши притегляния. Тъй като заради това човек живее и страда на Земята. Сферите на Далечните Светове при съзнателно устремяване към тях магнитно насищат съзнанието със своите вибрации и далечната мисъл го обогатява с нови находки. Земното е необходимо, тъй като краката стоят на Земята, но огненото е неизбежно, тъй като духът е от огъня и съзнателно или несъзнателно, но винаги е устремен
към своята надземна родина. Духът, който е осъзнал своето космическо предназначение и пътя в Безпределността никога повече няма да бъде прикован към Земята, както са приковани тези, които не са признавали друго съществуване, освен земното. Допускането на възможностите за пространствено съществуване в съзнанието, тоест на живота в пространството извън тялото, дава право на живот когато е отхвърлено тялото, тъй като с каквото свърже себе си духът на Земята, с това ще бъде свързан той и в Надземното.Трудно е да си представите с цялата яснота и всички последствия, че човек свързва и освобождава себе си сам и че като условие за тази свързаност или свобода служи неговото временно пребиваване в земно тяло на Земята. Казано е просто: ако свържете себе си наЗемята, ще бъдете свързани в Небесата, тоест в пространството след освобождаване от тялото. Материалът, от който се коват веригите на надземното, следсмъртно робство се явява мисълта и енергията, разбиваща веригите на това робство, се явява също енергията на мисълта. Така мисълта е едновременно и тъмничар и освободител. Оковите на самозахвърлянето на духа в тъмницата се коват от мисълта. Но духът може още на Земята да разкрепости мисълта, тъй като той отнася със себе си веригите на земните наслоявания. И тогава започва смъртоносна борба между земното и небесното, между Висшата и низшата дуада. Побеждава тази, чиито натрупани енергии преобладават. Победата на Висшата позволява да се съсредоточат в сферата на Безсмъртната Триада всички енергии на превъплъщаващата се Индивидуалност на човека и да се продължи съзнателния живот на духа в Огнените Надземни Сфери.

1972 г. 005. (15 януари).

Разстоянието съществува за  триизмерното съзнание и предметите от триизмерния свят. Лъчът на Далечната Звезда, устремявайки се в пространството, носи със себе си отпечатъка на всичко случващосе на нея. Планетата може да угасне и да бъде разрушена. Но нейните лъчи, летящи в безпределното пространство, носят със себе си всичко, което някога се е случило на нея, всичко от началото на нейния живот до края. Миналото е запечатано в тези носещи се в Безпределността лъчи и съществува в тях. Настоящето е разрез на този лъч, взет в една или друга точка от неговото космическо странстване. А тъй като разстояния във висшите измерения на пространството няма, то това настояще съществува сега и тук, и винаги. Лъчът, устремил се в пространството от началото и до края на живота на планетата, е  материално тяло, протегнато в това пространство във всички посоки.  Планетата отдавна вече я няма, но  лъчът съществува пространствено,  съществува материално, но не във вид на плътна материя. Тайната на времето и пространството е огромна. Различни са също и измеренията на човешката памет и структурата на мисълта и съзнанието. Те не са триизмерни. Както го няма вчерашният ден на планетата, тъй като е отминал в пространството, в лъчите на  отразяваната планета, така също няма и минало, запечатано от паметта в човешкото тяло, но то е вън от него, също там, където е и вчерашният ден. Възможно е да се прониква в тези слоеве мислено и да се усеща реалността на изпълващите  вибрации. Например  чпотапяйки човека в хипнотичен сън е възможно той да бъде накаран да преживява реално и ярко това, което е било преди много години. За съзнанието, можещо да се настрои на определена, съзвучна на желаното явление вълна, всичко е тук и сега. Ако пред давещия се преминава целият негов минал живот в цялост, то очевидно съществува отпечатан негов филм. Пространствените клишета на миналото съществуват в свитъците на Акаша, в слоевете от най-тънка материя на висшите измерения.  Благодарение на устременото движение напред на всички небесни тела нищо не се повтаря и всеки момент от живота е нов. Миналото е достъпно за духа, тъй като то е в настоящето. Лъчът на Далечната Звезда, угаснала някога, но едва сега достигащ Земята, носи в себе си това минало, проявявано в настоящето. Звездата вече я няма, но лъчът предава своето съдържание в аспекта  на настоящето и представлява за възприемащото съзнание настояще. По този начин миналото е завършено в настоящето в някаква точка от пространството, близостта или отдалечеността на която съществува само за триизмерния свят, а не в действителност. В действителност всичко е сега и тук, но в различни слоеве на пространството или в различни негови измерения.  Настоящето е следствие на миналото,  бъдещето е следствие на настоящето. Процесът е  разположен в направление на  четвъртия перпендикуляр, тоест на времето, каквото няма, тъй като всичко е тук и сега. Тайната на пространството и времето се разкрива частично при освобождаване от тялото. Другото измерение на  пространството незабавно поставя  съзнанието в други условия, не приличащи в много отношения на условията на плътния свят. Запазва се впечатлението за отделните възприемани обекти и последователността на видимите и усещани явления, чувствата се трансформират, движи мисълта и тънкото тяло е способно за полети. Реалността в Тънкия Свят е несъмнена за тези, които са пребивавали в него, макар и той да е нематериален, тоест материален, но по друг начин в сравнение с плътния свят, тъй като всичко е материално, даже мисълта. Материално е и миналото, съществуващо и запечатано в Невидимия Свят, в пространството на другите измерения. Миналото е запечатано в лъчите, носещи се в бездните на пространството на неизмерими разстояния, ако се измерват по земному, но несъществуващи за огненото съзнание на духа.

/Грани Агни Йоги/

1965 г. 461. (21 октомври). Проблемът с времето е един от най-трудните. Миналото, потънало в Лета,  продължава все пак да съществува в  архивите на пространството, където може отново да бъде видимо от тези, които имат достъп до тях. Следователно миналото съществува, макар и в други измерения и бягът на времето го засяга само условно. Но в миналото нищо вече не може да се измени. Възможно е да се извикат от миналото в настоящето, тоест в съзнанието, едни или други картини, но те вече са извън възможността на волята да ги преправи. Бъдещето също, както и миналото, съществува във великото и вечно сега. Но в какво е различието? Миналото е неизменяемо, докато в същото време бъдещето е пластично. Пророците от миналите векове са улавяли в пространството клишето на бъдещето, даже много далечното, сякаш потвърждавайки с това, че то в някои сфери вече съществува в настоящето. Но и в настоящето вече нищо не може да се промени, тъй като то е резултат от неизменяемото минало. Всяко изменение е устремено и се отнася вече за бъдещето и е възможно само в бъдещето, макар и много близко и непосредствено свързано с текущия момент. Преходът от настоящето към породеното от  Закона за причинността неизбежно бъдеще като че поставя неговата пластичност в зависимост от породилите го причини. Железният  Закон за причините и следствията не  позволява последният да се отклони от неизбежния и предначертан от тези причини курс. По такъв начин бъдещето вече някак е фиксирано в настоящето от пораждащите или породилите го причини. За Нас бъдещето, като следствие на миналите причини, не е скрито от съзнанието. Ние го Виждаме, тъй като във Висшите Измерения на пространството то се явява вече като минало, обусловено от това, което го поражда, тоест от напълно определени и конкретни причини. Тези причини, бидейки  напълно реални и явни в настоящето  или миналото, пораждат и са длъжни да породят същите явни и неизбежни следствия. Решението на проблема с времето трябва да се търси в сферата на нерушимостта на Закона за причините и следствията. Тяхната верига е непрекъсната от началото до края и е неизменна. Пуснатата в колелото на действието причина обуславя бъдещето като нейно неизбежно следствие. Като се знае причината може да се знае бъдещето и по качествата и природата на звената на тази верига да се предвиди и даже да се види то. Затова може, без да се отклонявате от действителността, да кажете, че бъдещето съществува. Живеем в света на причинността и строим бъдещето по неговите Закони.
/Грани Агни Йоги/

Преди време прочетох една много интересна теория за това, че има Съдба. В романа "Божията формула". Там се описваше следното - щом Вселената е един затворен мехур и в самото начало е имало една малка точка с гигантска маса и енергия ( от където е възникнала Вселената) то всички останали процеси биха могли да бъдат ПРЕДВИДИМИ.  Ако Създателят е дефинирал Законите и разполага с цялата изчислителна мощ - Супер супер компютър - то всички следващи събития биха могли да бъдат предвидени. Масата и енергията са ясни, всички физически закони са ясни на Създателя. Значи всичко друго би могло да бъде изчислено и предвидено, така както и нашите компютри изчисляват точно, когато няма неизвестни и всички закони са ясни.

преди 1 час, BgArgonaut написа:

Преди време прочетох една много интересна теория за това, че има Съдба. В романа "Божията формула". Там се описваше следното - щом Вселената е един затворен мехур и в самото начало е имало една малка точка с гигантска маса и енергия ( от където е възникнала Вселената) то всички останали процеси биха могли да бъдат ПРЕДВИДИМИ.  Ако Създателят е дефинирал Законите и разполага с цялата изчислителна мощ - Супер супер компютър - то всички следващи събития биха могли да бъдат предвидени. Масата и енергията са ясни, всички физически закони са ясни на Създателя. Значи всичко друго би могло да бъде изчислено и предвидено, така както и нашите компютри изчисляват точно, когато няма неизвестни и всички закони са ясни.

Това, че светът е предвидим може да се обясни достатъчно добре с физични закономерности. Примерно, "Ако насъпиш греблото, ще те блъсне в челото". 

Проявих интерес към темата и ме интересува: Мислиш ли, че нашият свят е илюзия- като Матрицата тук или Платоновата пещера тук

преди 2 минути, Търсещ истини написа:

Това, че светът е предвидим може да се обясни достатъчно добре с физични закономерности. Примерно, "Ако насъпиш греблото, ще те блъсне в челото". 

Проявих интерес към темата и ме интересува: Мислиш ли, че нашият свят е илюзия- като Матрицата тук или Платоновата пещера тук

Няма как да знаем. Но има научни хипотези, че всичко около нас е илюзия. И един от аргументите на тази теория е при наблюдението на микрочастици има един феномен. Когато частицата е наблюдаван от човека, тя се движи, а когато не е наблюдавана от човека - тя е в покой. Подобно на видеоигрите с 3д графика. Когато се приближиш до обекта - той става активен, а когато си далече от обекта - той е неподвижен или с груба графика. И това във игрите се прави с цел оптимизация. Та обяснението за това, е че някъде отвъд нас има космически програмист със супер мощен компютър, който е създал цялата тази илюзия около нас. Но този компютър също трябва да оптимизира, и затова частиците са в покой, когато не са наблюдавани. Материята е просто една условност, и ние сме тук не за да изучаваме света, и неговите физични закони, а по-скоро да бъдем изпитани от Създателят. 

преди 1 час, BgArgonaut написа:

Когато частицата е наблюдаван от човека, тя се движи, а когато не е наблюдавана от човека - тя е в покой.

И как се разбира, че е в покой без наблюдател?  

Благодаря за пояснението относно разбирането ти за илюзията свят- като виртуално въприятие- като Матрицата. Там поне имаше едни, дето могат да избягат, а при теб не може да се бяга. Всичко е под контрол. Нео, Морфей, също.

преди 1 час, BgArgonaut написа:

Няма как да знаем.

Това е истината.

Дори и да сме създадени по Божий образ и подобие и да виждаме директно светата Обективна Истина, няма как да сме сигурни дали е така.

Няма как да знаем дали знаем.

"Аз знам, че нищо не знам"

Сократ

преди 10 часа, Реджеп Иведик написа:

Няма как да знаем дали знаем.

Аз знам, че светът е направен добре! Знам и, че другия свят е по-добър. Това което не знам е кога ще отида в по-добър свят. 

Илюзия е да се смята, че този свят не е добър. Останалото е истина. 

В тоя случай нека някой да доказва, че светът ни не е добър и, че аз живея в илюзия.  

Който не е роден в този свят и счита, че той е илюзия = лъже!!!

на 1.02.2024 г. в 20:39, Търсещ истини написа:

И как се разбира, че е в покой без наблюдател?  

Благодаря за пояснението относно разбирането ти за илюзията свят- като виртуално въприятие- като Матрицата. Там поне имаше едни, дето могат да избягат, а при теб не може да се бяга. Всичко е под контрол. Нео, Морфей, също.

Не се изразих точно, бях го чел много отдавна. Става въпрос за котката на Шрьодингер - "Този ефект е добре познат в квантовата механика: в зависимост от присъствието или отсъствието на наблюдател, електроните се държат по два начина – или като частици или като вълни. Но той може да се открие и в други области като социологията, психологията, лингвистиката и компютърните науки"

Наскоро гледах отново трилогията Матрицата и разбрах нещо интересно за героите Архитектът и Оракула. Двата образа са олицетворение на Богът Слънце и Богинята Майка. Затова Архитектът беше във високия небостъргач - да се подчертае връзката със слънцето. А Оракула живееше в близост до метрото - да се подчертае връзката със земните недра. Това са най-древните култове на всески един етнос - виждаме го и тук при нас при древните траки -  Дионис и Богинята Майка.

А жената Оракул носеше обеци с Ин и Ян - да се разбере че равновесието се дължи на връзката между Слънцето и Земята, мъжкото и женското начало.

Това, което не можах много да разбера е как Агент Смит умира накрая. Дали защото Нео му осигури връзката с Архитекта? Ненужните програми трябваше да се унищожават, като биват предавани на Източника - Архитекта. Агент Смит бе станал много могъщ и неуловим. Но Нео послужи като свръзка между него и Архитекта. А вие какво мислите за финала?

преди 21 часа, BgArgonaut написа:

Не се изразих точно, бях го чел много отдавна.

Знаеш ли, може би е встрани от това, което пишеш, но натам ме поведе асоциация. Прави ми впечатление, че вече не се аргументираме с нещо, което преживяваме, усещаме, а второсигнално- с нещо което сме чули, прочели, представили са ни го други. Ами ако те имат халцинации? Ами ако ни манипулират? Ако искат да ни зомбират?

От моите сетива нямам основание да мисля, че светът е илюзия. Ако беше- нямаше нужда да растем и стареем. По- скоро Оня свят е илюзия- там не стареят и не умират.

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

По- скоро Оня свят е илюзия- там не стареят и не умират.

Илюзия е представата за оня свят. 

Отделно, че е илюзия това, че никой не се е върнал от там. 

Самото понятие за "оня свят" е неопределеност! Именно това някои се опитват да го обяснят с квантовото поведение при материята.

Все пак да уточним какво е квант:

Цитат

Квант (мн.ч. кванти) във физиката е минималната стойност на промяната на някоя физическа величина. Свързана е с фундаменталната идея, че една физична величина може да бъде „квантувана“., т.е. че тя може да има само точно определени числови стойности, поне в определена област. 

 И тук е вечният въпрос: Колко е минималното време след като душата се отдели от тялото да може да се върне в този свят след като го напусне?! 

Тези който са напускали този свят няма как да дадат достоверна информация, защото отчитането става в този свят! За момента в медицината са регистрирани клинична смърт с максимална стойност до 20 минути, но практически, за да не възкръсне човек вече когато е погребан в някои религии изчакват 24 часа, а в други 40 дни.  

Никой обаче не е измерил минималната стойност!!!  = В тоя аспект, то спокойно може да се счита, че този който сънува (един сън трае около секунда, а за сънуващия е доста продължително време) спокойно да се счита за микро, нано, пико смърт. 

Това подтиква определени научни кръгове да предположат съществуване на паралелни светове. 

И от тук съмненията, че този свят е илюзия и желанието посредством някакви средства да отиваш е желания от теб свят, а като се върнеш в този да считаш същия за илюзия. 

Самата истина обаче ще я разберем след като за винаги напуснем този свят. = Това ще се случи заради амортизирано тяло или по свой избор! 

И тук всеки от нас трябва да се замислим, какво правим с телата си?! - Това зависи от нашия живот! Колкото повече живеем в стрес, то повече ще се амортизира тялото ни! 

За това: Бъдете щастливи и се радвайте на живота си и не мислете, че е илюзия!  Който ви казва, че е илюзия = лъже!!!

Аз казах!

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Знаеш ли, може би е встрани от това, което пишеш, но натам ме поведе асоциация. Прави ми впечатление, че вече не се аргументираме с нещо, което преживяваме, усещаме, а второсигнално- с нещо което сме чули, прочели, представили са ни го други. Ами ако те имат халцинации? Ами ако ни манипулират? Ако искат да ни зомбират?

От моите сетива нямам основание да мисля, че светът е илюзия. Ако беше- нямаше нужда да растем и стареем. По- скоро Оня свят е илюзия- там не стареят и не умират.

Ами такива са времената, говорим за нещо което не може да се почувства с нашите сетива и затова разчитаме на учените, на база техните изследвания да направят откритие. И ето - аз представям тук теория, която се основава на реални изследвания, а не на нечии фантазии. Кой какво почувствал или усетил - не могат да се правят изводи от това.

на 1.02.2024 г. в 19:32, BgArgonaut написа:

Няма как да знаем. Но има научни хипотези, че всичко около нас е илюзия. И един от аргументите на тази теория е при наблюдението на микрочастици има един феномен. Когато частицата е наблюдаван от човека, тя се движи, а когато не е наблюдавана от човека - тя е в покой. Подобно на видеоигрите с 3д графика. Когато се приближиш до обекта - той става активен, а когато си далече от обекта - той е неподвижен или с груба графика.

Няма как да докажеш, че нещо е илюзия, ако живееш в илюзията и всичките ти сетива приемат случващото се за действителност. Няма много спокойни хора, които да смятат, че ако ги блъсне трамвай и хоп, играта/симулацията ще ги възкреси обратно към "живота (симулацията)". Всеки внимава и гледа да се пази от това да не умре без да иска. Обясни ми как по-точно свърза това, че експеримента, за който говориш е свързан със "симулация"?

Ето малко история какво представлява той. Проведен за първи път от Томас Юнг през 1801 г., но е интерпретиран по нов начин от Нилс Бор през 1927 г.

В експеримента се излъчва сноп светлина (или друг вид частици) към два процепа, разположени на екран. Зад процепите се намира друг екран, върху който се наблюдава интерференционен модел – редуващи се светли и тъмни ивици.

Класическата физика би предсказала, че частиците ще преминават през процепите като малки топки и ще се появят на задния екран като две отделни групи точки.

Квантовата механика, от друга страна, предсказва, че частиците ще се държат като вълни и ще се разпространят през двата процепа, създавайки интерференционен модел.

Резултатът от експеримента потвърждава предсказанието на квантовата механика.

Една от най-важните характеристики на експеримента е, че интерференционният модел се наблюдава, дори когато частиците се излъчват една по една. Това означава, че всяка частица преминава през двата процепа едновременно, а не през единия или другия.

Друга важна характеристика е, че интерференционният модел изчезва, ако се наблюдава коя процеп е преминала частицата. Това се дължи на принципа на несигурност на Вернер Хайзенберг, който гласи, че е невъзможно едновременно да се определи точно и положението, и импулса на една частица.

Експериментът с двойния процеп е илюстрация на вълнисто-частичния дуализъм на материята, според който частиците могат да се държат и като вълни, и като частици.

Експериментът е важен, защото показва, че квантовият свят е много различен от макроскопичния свят, с който сме свикнали. Той е в основата на много квантови технологии, като например квантовите компютри и квантовата криптография.

на 1.02.2024 г. в 19:32, BgArgonaut написа:

И това във игрите се прави с цел оптимизация. Та обяснението за това, е че някъде отвъд нас има космически програмист със супер мощен компютър, който е създал цялата тази илюзия около нас. Но този компютър също трябва да оптимизира, и затова частиците са в покой, когато не са наблюдавани. Материята е просто една условност, и ние сме тук не за да изучаваме света, и неговите физични закони, а по-скоро да бъдем изпитани от Създателят. 

Добре, добре, тук вече много ескалираха нещата щом стигна до Създателя. И кой е той? Как си представяш този "космически програмист със супер мощен компютър"? 

преди 1 час, Гражданин написа:

 

Добре, добре, тук вече много ескалираха нещата щом стигна до Създателя. И кой е той? Как си представяш този "космически програмист със супер мощен компютър"? 

Нищо не си представям, просто изказвам хипотеза, за която се говори от много отдавна. Понятието "космически програмист" го чух във филм на National Geographic, когато изследваха тази хипотеза.

Да ме питате как си представям "космическия програмист" е все едно да ме питате как си представям Бог. Създателят, който е създал цялата тази реалност около нас и е дефинирал физическите закони с които се управлява Вселената - това е Бог. 

Изводът от този физически експеримент е, че Наблюдателят променя реалността. Ето тук пише повече на английски: https://www.sciencefocus.com/future-technology/the-matrix-simulation

Това е подсайт на BBC,  а не шарлатански сайт за сензации.

преди 3 часа, Гражданин написа:

Няма как да докажеш, че нещо е илюзия

Също както няма как да докажеш, че нещо не е илюзия.

Това, което приемаме за истина е съставено от причини и условия. Зависи от контекст, който е точно такъв контекст в друг контекст...

Ако се опиташ да дадеш определение, що е илюзия, ама искрено, за себе си, тогава има шанс да разбереш.

"За истината не се спори с рационални аргументи."

Доказателства, демонстрации и логически разсъждения не са смислени в търсенето на истината.

Единствено ако човек е създаден по Божий образ и подобие, тогава има смисъл от рационалност в търсенето на истината. Но това е изключение, което потвърждава правилото.

преди 3 часа, BgArgonaut написа:

Нищо не си представям, просто изказвам хипотеза, за която се говори от много отдавна. Понятието "космически програмист" го чух във филм на National Geographic, когато изследваха тази хипотеза.

Да ме питате как си представям "космическия програмист" е все едно да ме питате как си представям Бог. Създателят, който е създал цялата тази реалност около нас и е дефинирал физическите закони с които се управлява Вселената - това е Бог. 

Изводът от този физически експеримент е, че Наблюдателят променя реалността. Ето тук пише повече на английски: https://www.sciencefocus.com/future-technology/the-matrix-simulation

Това е подсайт на BBC,  а не шарлатански сайт за сензации.

На мен ми стана по-скоро интересно наистина как си представяш Бог, когато цитираш "космически програмист". Кой е космическия програмист?

преди 46 минути, Гражданин написа:

На мен ми стана по-скоро интересно наистина как си представяш Бог, когато цитираш "космически програмист". Кой е космическия програмист?

Това не е моя дефиниция, както казах - чух го в документалния филм. Тълкуването на понятието "Космически програмист" за мен е форма на висш разум, някъде в Космоса, която е създала цялата тази виртуална програма, съвкупност от толкова много физически закони, наречена реалност. Във Филма "Матрицата" Космическият програмист бе "Архитекта" - той бе програмирал цялата Матрица

И в Библията е написано "В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог".  Какво би могло да е Словото?

 - "компютърният" код с който е написана цялата тази програма

- Висшият разум създал всичко това - "Словото бе Бог"

Когато се говори за осъзнавано, за реалност, за феномени, събития, за личност, обикновено се има предвид това, което се намира в т.нар. "Поток на Живота". И докато обикновеният човек се намира в този поток, то просветленото съзнание е извън него. То е Свидетеля вечно наблйдаващ Потока, но в същото време  извън времето и ограниченията му; извън неговите условности и зависимости. Свидетеля е и ограничен в известев смисъл от Потока, защото няма какво друго да осъзнае, няма и друго поле за обективна проява. Той се учи потапяйки се в ограниченията му и в зависимостите му... В същото време в същността си е извън него, извън причините и следствията, и така имащ свободата да ги направлява според достигнатото разбиране и знания. В Потока е само неговото отражение - илюзорна представа, с която човек се отъждествява и приема за себе си. Това е Майя. Всичко в Потока е Майя, илюзия, отражения. Не, че не е истинска, но е истинска така, както отражението е истинско - видимост породена от нещо имащо съвсем различно естество; нещо извън двуизмерната водна повърхност където се проявява (отразява).

Как да разберем дали сме вътре или вън от Матрицата, илюзията? Трябва да има нещо различно когато сме вътре или вън. Ако всичко е илюзия, все пак трябва да има някакви материални тела, които да "илюзийстват"  т.е. преживяват илюзии. Ако всичко е реалност, значи дори илюзиите и делюзиите са реалност. Обаче по какво да разберем убедително и неоспоримо, че сме в реалността? 

преди 7 минути, Търсещ истини написа:

Как да разберем дали сме вътре или вън от Матрицата, илюзията? Трябва да има нещо различно когато сме вътре или вън. Ако всичко е илюзия, все пак трябва да има някакви материални тела, които да "илюзийстват"  т.е. преживяват илюзии. Ако всичко е реалност, значи дори илюзиите и делюзиите са реалност. Обаче по какво да разберем убедително и неоспоримо, че сме в реалността? 

С промяна и развитие. Един модел става забележим когато се опитаме да го променим/развием. Ако ни харесва "в него", няма как да стане. Един погрешен възглед може да се разкрие по противоречията и несъответствията, които поражда. Така че възгледът първо трябва да започне да ни създава проблеми за да започнем да забелязваме слабостите му. ... Това са бавни процеси, много бавни.

преди 1 час, 16562 написа:

С промяна и развитие. Един модел става забележим когато се опитаме да го променим/развием. Ако ни харесва "в него", няма как да стане. Един погрешен възглед може да се разкрие по противоречията и несъответствията, които поражда. Така че възгледът първо трябва да започне да ни създава проблеми за да започнем да забелязваме слабостите му. ... Това са бавни процеси, много бавни.

Ако сме в Матрицата, ние сме предмета на въздействие и в никакъв случай не можем да сме инициатори на промяна. Действията ни ще са илюзия, промяната ще е илюзия, дори правенето и отглеждането на деца би било илюзия. В системата на илюзиите, дори погрешните ходове и несъответствията са илюзия. 

Но и в реалността, ако общуваш със съвършен изкуствен интелект, не можеш да разбереш, че той е изкуствен. Добре, че все още не са съвършени.

Реалността все дава някои белези, че е реалност, но перфектната илюзия би трябвало да не дава никакви белези, че е илюзия. За човек в Матрицата, това е реалността. Значи и този в реалността и този в илюзията възприемат света като реалност. Как да разберем разликата?