Гласът на сърцето не може да бъде заглушен и нечут. Моята молитва е Велият призив.

"Пред Божието лице се моли този - казва св. Йоан Златоуст, - който във време на молитвата се вглъбява в себе си и няма нищо общо със земята, но съм в него се внася небето и изгонва от душата си всяка земна мисъл".

Смисълът на молитвата не е тя да промени Бога, да го склони или убеди в нещо, а да променя нас и да ни довежда в хармония с Неговата воля, за да бъде животът ни плодоносен.

Източник

"Пред Божието лице се моли този - казва св. Йоан Златоуст, - който във време на молитвата се вглъбява в себе си и няма нищо общо със земята, но съм в него се внася небето и изгонва от душата си всяка земна мисъл".

Тези дни преоткрих за себе си ето тази МОЛИТВА:

"Небесни приятелю, мой Ангел-хранител,

Ти, който ме придружи до тази Земя,

Ти, който ще ме водиш през Портата на Смъртта

В духовната Родина на Човешката Душа,

Ти, който познаваш пътищата от хилядолетия,

не спирай да ме осветляваш, да ме ободряваш,

да ме съветваш, как от съдбовните огнени сили

да изляза като засилен носител на Душата

и да се изпълвам все повече със смисъла на Божията световна цел."

Добро утро,Господи

Благодаря ти-че ми даде още един ден

Благодаря ти за Слънцето

Ще гледам да не те разочаровам,ще бъда добра

Лека нощ,Господи

Прости ми прегрешенията през деня-ако съм извършила такива

Да са живи и здрави всички,които обичам

И враговете ми и те да са живи и здрави

Молитва за ангел Господи, помогни ми днес да си спомня истинската си природа, която е любов и щастие. Помогни ми да бъда истинската си същност и да я проявявам. От днес ми помагай да виждам във всеки човек вестоносец, който трябва да предаде посланието си. Помогни ми да те видя в душата на всекиго, зад маските, зад престорените образи. Помогни ми днес да предам посланието на моята цялостност до онази част от мен, която постоянно съди. Помогни ми, Господи, да се освободя от критичността, от лъжливите послания, които предавам на себе си и на всички наоколо. Помогни ми днес да възстановя съзнанието си на твой ангел и нека използвам това съзнание, за да нося посланието на живота, посланието на радостта, посланието на любовта. Нека изразя красотата на духа си, красотата на сърцето си във висшето човешко изкуство: съня за моя живот. Амин. Из ГЛАСЪТ НА ЗНАНИЕТО (Практическо ръководство за вътрешен мир) Дон Мигел Руис и Джанет Милс

Гностичното съчинение Пистис София, приписвано на известния, роден в Александрия гностик Валентин – живял през втори век след Христос – е било открито през втората половина на 18-ти век от лондонския лекар A.Askew. (Ескю) След неговата смърт съчинението е закупено от Британския музей, където се пази и до днес под обозначението Codex Askewianus.

=============================================

Историята на Пистис София

Исус отговори и каза (рече) на своите ученици: “Когато Пистис София се намираше в тринадесетия Еон, в Областта на всички свои братя, на невидимите, , на двадесет и четирите Еманации на великия Невидим, тя по заповед на Първата Мистерия обърна погледа си към височината и видя Светлината в завесата на съкровищницата на светлината. Тя копнееше да стигне до тази област, но не беше в състояние да го постигне. Но тя престана да осъществява мистерията на тринадесетия Еон, а славеше Светлината във Височината, която бе видяла в светлинната завеса на Съкровищницата на Светлината.

като продължи да възхвалява областта на Височината, всички Архонти, живеещи в дванадесетте Еона я намразиха, защото не взимаше повече участие в техните мистерии, а желаеше да се издигне във Височината и да застане над всички тях. Затова те и се разсърдиха и я намразиха. Също така я мразеше и тройната сила на Аутадес, третият Три могъщи от тринадесетия Еон, който беше непослушен, защото не беше излъчил нито всичкото пречистено на своята вътрешна сила, нито беше предал пречистеното на своята светлина когато Архонтите предадоха своето пречистено, защото (той) желаеше да бъде владетел над целия тринадесети Еон и над онези, които се намираха под него.

Когато Архонтите на дванадесетте Еона силно се разгневиха на Пистис София и много я намразиха, голямата тройна сила на Аутадес, за която току-що ви разказах, се свърза (съюзи) с дванадесетте Еона. Той (Аутадес) също се разгневи на Пистис София и я намрази, защото тя желаеше да се издигне към една светлина, която беше по-висока от него.

Той създаде от себе си една сила с лъвска глава, и от своята материя създаде голямо количество материални, много могъщи създания и ги изпрати в по-нисшите области, в местата на хаоса, за да притесни там Пистис София и да и отнеме силата, защото се стремеше към Височината, която се намира над тях и защото беше престанала да изпълнява техните мистерии, а само тъгуваше и копнееше за Светлината, която бе видяла. Също и Архонтите, които продължаваха да изпълняват техните мистерии, я намразиха, а също и всички пазачи на вратите на Еоните.

По нареждане на Първата Заповед големият, Трижди могъщи Аутадес, който беше един от Трижди могъщите, преследваше Пистис София в тринадесетия Еон, за да я накара да погледне към по-нисшите области, и като види там неговата светлинна сила – тази с лъвската глава, да пожела да отиде на това място, за да може Аутадес там да и отнеме светлината.”

31 ”Когато тя погледна надолу и видя неговата светлинна сила в по-нисшите области, тя не знаеше, че това е светлинната сила на трижди могъщия Аутадес. Тя мислеше, че идва от светлината, която в началото бе видяла във Височината, произхождаща от завесите на съкровищницата на Светлината. И тя си мислеше: “Аз желая да сляза без моят Свързан към онези области и да взема светлината, за да направя от нея светлинни Еони за себе си, за да съм в състояние да се издигна до Светлината на Светлините в най-високата височина.”

Като помисли това, тя напусна своята област, тринадесетият Еон и отиде надолу при дванадесетте Еона. А всички Архонти на Еоните я преследваха, защото и бяха сърдити, че беше мислила за голямата прелест.

Но тя напусна и дванадесетте Еона и слезе в Областите на Хаоса и се приближи до светлинната сила с лъвската глава, за да я погълне. Но тогава всички материални еманации на Аутадес я обкръжиха и голямата светлинна сила с лъвската глава погълна всички светлинни сили на Пистис София. Силата и бе филтрирана и погълната, а материята и бе тласната в хаоса. Там се намираше един Еон с лъвска глава, едната половина на когото беше огнена, а другата тъмна, а именно, Ялдабаот (Jaldabaoth), за когото толкова често съм ви говорил.

Когато това се случи, Пистис София се почувства много слаба и светлинната сила с лъвската глава започна отново да краде всичките и светлинни сили, а през това време всички материални сили на Аутадес я обкръжиха и започнаха да я притесняват.”

32 ”Пистис София извика силно и призова Светлината на Светлините, която беше видяла в началото и в която вярваше. И тя изрече тези думи на разкаяние:

О Светлина на Светлините, в която вярвах от самото начало, чуй сега, о Светлина, моето разкаяние. Спаси ме, о Светлина; защото лоши мисли се прокраднаха в мен.

Аз бях насочила погледа си към низшите области и видях там една светлина, която ме доведе до мисълта да отида до тази област и да си я присвоя. И аз отидох, но попаднах в тъмнината на низшия хаос и не бях в състояние да се издигна и да се върна в моята област; защото създанията на Аутадес (на ада) ме преследваха, а силата с лъвската глава ми отне вътрешната светлина.

Аз виках за помощ, но гласът ми не успя да пробие тъмнината. И аз погледнах нагоре към небето, с надеждата че светлината в която вярвах, ще ми дойде на помощ.

Но като погледнах нагоре, видях цялата тълпа от архонти на еоните, които ме наблюдаваха отгоре, като ми се подиграваха и ме мразеха без причина, въпреки че не им бях направила нищо лошо. Когато адските създания видяха злорадството на Архонтите на Еоните и разбраха, че последните няма да ми дойдат на помощ, те се осмелиха и мe преследваха с насилие, като ми отнеха светлината, която не произхождаше от тях.

Затова, о светлина на Истината, Ти знаеш, че направих това в моята невинност, защото мислех, че трябва да отида до тази област, понеже светлината с лъвската глава ти принадлежи. Сега Ти познаваш греха, който извърших.

Не ме оставяй в бедата, о Господи (нем. o Herr: букв. Господарю), защото аз вярвах в Твоята светлина още от самото начало. О Господи (Господарю), светлина на светлините, не позволявай да бъде разделена от моята светлина.

Защото аз попаднах в тази беда заради Тебе и заради Твоята светлина и сега ме покрива позор.

Заради Твоята Светлина аз станах чужда на моите братя и на големите създания на Барбело.

Всичко това ми се случи, о Светлина, защото пламенно търсих Твоето жилище. Гневът на ада, който не действаше според Твоята заповед да създаде еманациите от своята сила, падна върху мен, защото се намирах в неговата област, без да извършвам неговата мистерия.

И всички Архонти на Еоните ми се подиграха.

Аз стоях в тази област в дълбока тъга, изпълнена с копнеж към светлината, която бях видяла във височината.

Пазачите на портала на Еоните ме търсеха и всички, които пребиваваха в техните мистерии, ми се подиграха.

Аз обаче отправих погледа си нагоре към Тебе, о Светлина, и вярвам в Тебе. Но сега аз се намирам в беда и в тъмнината на хаоса, о Светлина на Светлините. Желаеш ли да дойдеш и да ме освободиш – защото голямо е Твоето милосърдие – чуй мe наистина и ме спаси.

Спаси ме от материята на тази тъмнина, за да не загина в нея, а да бъде спасена от създанията на бога Аутадес (бога на ада), които ме преследват.

Не позволявай на тази тъмнина да ме принизи, силата с лъвската глава да погълне цялата ми сила и хаосът да забули своята сила. Чуй ме, о Светлина, защото голяма е Твоята милост. Погледни надолу към мен в голямото милосърдие на Твоята Светлина. Не отвръщай лицето Си от мен, защото се намирам в голяма беда. Чуй скоро моята молитва и спаси силата ми.

Освободи ме от Архонтите, които ме мразят, защото познаваш бедата и страданието ми и за силата, която те ми отнеха. Ти познаваш тези, които ми сториха това. Въздай им както намериш за добре.

Моята сила гледаше от средата на хаоса и на тъмнината. Аз очаквах, че моят съюзник ще дойде и ще се бори за мен, но той не дойде, въпреки че се надявах да дойде и да ми даде сила.

Аз търсих светлината, но ми дадоха тъмнина, търсих сила, а ми дадоха материя.

О Светлина на Светлините, нека тъмнината и материята, които адските изчадия изляха върху мен, сега да стане примка за самите тях. Нека да се заплетат в тях. Въздай им , отдръпни от тях дори и Твоята милост, за да не могат да стигнат до областта на техния ад.

Остави ги да останат в тъмнината и да не видят светлината. Остави ги завинаги да гледат към хаоса, а не към висотата.

Тяхното отмъщение да постигне самите тях и Твоята присъда да ги постигне. Изключи ги от областта на техния бог Аутадес и попречи на неговите създания да стигнат до своите области; защото техният бог е безбожен и безсрамен. Той смяташе, че е извършил тези злини от собствената си сила, без да знае, че не би имал власт над мен, ако не бях принизена по Твоя заповед.

Но когато Ти ме принизи чрез Твоята заповед, те ме преследваха още повече, и освен моето принизяване техните създания ми причиниха допълнителна мъка.

Те отнеха светлинната ми сила и отново ме нападнаха, за да ме притеснят и да ми откраднат всичката (цялата) светлина. Не допускай да се издигнат до тринадесетият Еон, областта на справедливостта, защото ми причиниха тези неща.

И не позволявай да бъдат причислени към онези, които чистят себе си и своята светлина. И не допускай да бъдат причислени към онези, които бързо се разкайват, за да приемат мистериите на Светлината.

Защото те ми отнеха светлината. Моята светлинна сила се изтощава и моята светлина ми липсва.

Затова, о Светлина, която е в Теб и в мен, аз прославям Твоето Име, о Светлина, в прелест.

Дано моята възхвала Ти хареса (допадне), о Светлина, като една превъзходна мистерия, която се приема при вратите на Светлината, и се произнася от разкаялите се, чиято светлина бива пречистена.

Нека всичко, което е материално, да се радва. Търсете всички светлината, за да може силата на вашата душа, която е във вас, да живее!

Защото светлината чу материята, и непречистена материя няма да остане.

Нека душите на материята и всичко, което се намира в нея, да прослави (възхвали) Господаря на всички Еони. Защото Бог ще спаси душата от всичката материя. Ще бъде приготвено едно място в светлината, и всички спасени ще живеят в нея и ще я наследят.

Душите на онези, които ще приемат мистериите, и на всички, които са приели мистериите в Неговото Име, ще пребъдват там.

33 След тези думи Исус каза на учениците: “Това е възхвалата, която Пистис София изрече в своята първа разкаятелна песен, защото се разкайваше заради греха си, и разказа всичко, което и се беше случило. И така: Който

*

Четирима индуси стояли в една джамия в очакване да

започне молитвата и почтително мълчали. Когато влязъл

свещеникът, един от индусите му прошепнал:

„Все пак, имаш ли подтик отвътре

да започнеш молитвата?"

Чувайки това, вторият индус отбелязал:

„Хей, ти говориш в момент, когато трябва да се мълчи,

така че твоята молитва ще е просто формална."

Третият индус с кисело изражение на лицето отбелязал:

„Спри да го критикуваш - а какво правиш ти?

Току-що ти също наруши мълчанието."

Тогава четвъртият индус благочестиво се обадил:

„Благодаря Ти, Боже, че единствено аз не допуснах

грешката да говоря."

*

Цяла нощ един човек зовял „Боже, Боже!",

докато устните му започнали да кървят.

Тогава дяволът казал: „Хей, господин Наивнико!

Как става така, че крещиш цяла нощ и нито веднъж не си

чул Бог да казва: „Аз съм тук!" Ти призоваваше Бог

с такова усърдие и какво получи в отговор?

Ще ти кажа какво - нищо!"

Изведнъж човекът се почувствал вътрешно пуст и

изоставен. Дълбоко потиснат, той се хвърлил на земята и

заспал дълбоко. В съня си той срещнал Авраам, който го

попитал: „Защо съжаляваш, че възхваляваш Бог?"

Човекът казал: „Зовях и продължавах да зова, но Бог

нито веднъж не отговори „Аз съм тук."

Авраам обяснил: „Бог казва: „Твоето произнасяне на

Моето Име е Моят отговор. Твоят копнеж по Мен е

Моето послание към теб. Всички твои опити да стигнеш

до Мен са всъщност Моите опити да стигна до теб.

Твоето страхопочитание и твоята любов са примка, с

която да бъда уловен. В тишината наоколо всеки зов

„Боже!" е съпровождан от хиляди отговори „Аз съм тук".

Една молитва е молитва единствено тогава, когато е изпълнявана в Присъствието на Бог."

Един ден Мойсей срещнал в пустинята стар овчар,

който говорел лично на Бог. Думите на овчаря били

обикновени и прости - той говорел на Бог

като на свой много близък човек.

Овчарят говорел на Бог колко иска да Му помогне,

да го изпощи от въшките Му, да изпере дрехите Му,

да целуне нозете и ръцете Му.

Накрая той завършил молитвата си с думите:

„Когато си мисля за Теб, всичко,

което мога да кажа е „Ах!"

Мойсей бил ужасен и възкликнал:

„Осъзнаваш ли, че говориш със Създателя на Небесата

и Земята, а не със стария си чичо?"

Овчарят се почувствал много глупаво и попитал Мойсей

дали Бог ще му прости някога тази грешка.

Обаче, след като овчарят заскитал много тъжен в

пустинята, разкайвайки се за онова, което направил,

един божествен глас заговорил на Мойсей с укор:

„Мойсей, онова, което изглежда неправилно за теб,

е правилно за него.

Онова, което е отрова за един човек, е мед за друг.

Чистота и нечистота, леност и усърдие -

какво значение имат те за Мен?

Аз съм над всичко това.

Начините на обожание не могат да бъдат определяни

като по-добри или по-лоши - всички те са възхвала и

всички те са правилни. Обожаващият е онзи, който е

възвеличаван посредством обожанието - не Аз.

Аз не слушам думите.

Аз гледам човечеството отвътре.

Забрави езика - аз желая горене! Горене!

Бъдете приятели с този огън.

Изгори грандиозните си идеи и специалните си думи!

Маулана Джалал ал-Дин Руми (спиралата)

Според мен молитвата е лично общение с Бога и ако всеки си има лична молитва, а не задължителните няма нищо лошо. Обръщението към Бога е ажно да е с пълно съзнание и със смирено сърце... Молитвата е енергия, чрез нея се приближаваме към душата си...

И без молитва може. Докато си помислиш и желанието ти му е известно. Децата са така - не се молят, а са по-щастливи.

Всичко е въпрос на дефиниция. Ако считаме, че молитвата е набор от думи, ритуал, техника за сбъдване на желания- не само че може и без нея, но е най- добре без нея. Ако считаме- че е състояние, или общуване- не може без нея. Обаче какво не може без нея? Има едно много сериозно неможене: С кого може да общува смъртното човешко същество? А с кого (или с какво) не може?

И без молитва може. Докато си помислиш и желанието ти му е известно. Децата са така - не се молят, а са по-щастливи.

Да може просто се превърни в молитва и това е. Молитвата е нещо в което... да се превърнеш Поздрави!

Молитва (Неделни Беседи, 04.07.1915 Събота, София)

Беинса Дуно

Евангелие от Матея: гл. 6

Беседата ми тази сутрин ще бъде върху молитвата. От чисто философска и научна страна, има доста спор върху молитвата; има спор и в църквата как трябва да се моли човек. Религиозните хора спорят върху формата и начина – дали трябва да се молим прави, или да коленичим; хората на науката гледат дали има нужда от молитва, т.е. дали молитвата е нещо нормално в човешкия живот, или е нещо анормално. Аз трябва да ви обясня този въпрос от религиозно гледище: молитвата е акт на душата, това е едно душевно състояние (изразявам се така, понеже нямаме по-добра дума), един стремеж, който обуславя човешката реч. Защото, за да се изрази молитва, трябва известна форма, следователно речта е създадена, за да се моли човек.

Сега, аз ще взема думата молитва в нейния широк смисъл, за да разберем какво нещо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бъде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза от сърцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е един стремеж на душата, един акт на Духа. Следователно зависи с какво се молите. Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е. тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение.

От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи. Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето почва да прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт. Такова състояние преживява и човешката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда. Някой човек може да е много учен, да е много силен, но когато дойде време „да се роди“, той чувства една слабост и една нужда – чувства нужда от Бога. Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на Божеството – това е молитва. И тъй, молитвата произтича от самосъзнанието и с Духа държи съзнанието на човека. Дълго време трябва да се моли човешката душа, за да достигне този Божествен извор; тъй че, за да стане душата чиста, човек трябва да се моли. Ще попитате защо. Както дихателната система е нужна на човек, за да диша и да създава необходимата енергия, така и молитвата е необходима, за да се храни нашето Душевно тяло. Затова молитва има сила дотолкова, доколкото човек се моли съзнателно.

Върху молитвата има много погрешни схващания, произтичащи от нашите криви разбирания и затова ние често безпокоим Бога за дребнави работи. Както децата ритат и се търкалят, когато искат нещо от майка си, така и ние постъпваме спрямо Бога. Когато душата се роди и докато живее на Земята, Бог не ни пише греховете, но щом влезе в Духа, човек трябва да се моли – не може душата да иска каквото и да е. Когато дойдат благословенията, човек трябва само да има едно чисто сърце и един крепък ум. Следователно не трябва да става въпрос дали Бог ще ни даде храна и знания – щом знаем да се молим, Бог е готов да ни даде всичко, каквото искаме, Той няма да ни откаже никакво благо.

Сега, онези, които започват да се молят, често се терзаят от въпроса дали Бог ще ги слуша. За да ви слуша, вие трябва да бъдете едно дете на девет месеца; ако сте голямо дете, Бог няма да ви обърне внимание. И затова молитвата не е за всички хора; има хора, които се събуждат преждевременно и се повреждат. Някои казват: „Да събудим този човек“; хубаво, но ще се повреди – защо? Защото влиза в атмосферата на сношение с известни елементи, на които не може да издържи. Учените от опит знаят това и никога не задават на децата си непосилни задачи. У вас не трябва да се явява желание да станете крилати същества, а трябва да имате отношения с Бога. Ти трябва да си в отношение с майка си, за да ти дава храна; после ти постепенно ще излезеш от обятията на майка си и когато отраснеш, тя ще те въведе в света. Всички, които стават християни, питат дали не са закъснели; закъснели сте, ако майка ви ви е родила, но ако не сте родени още, чакайте, нима трябва вие да гоните хората – всеки на своето време.

В Библията ние имаме много примери от молитви. Когато четете псалмите, има разни молитви: молитва за грехове, молитва за помощ, славословия. Такъв един образец има в Псалом 51, друг образец има в шеста глава от Даниила, когато той се моли и изповядва своите грехове; образец има и при Авраама, има и при всички пророци, които са се молили.

Но сега нека дойдем до разбирането на молитвата, защото пророците и Давид много добре са разбирали как трябва да се молят. Преди всичко молитвата изисква пълно упование и доверие в Бога. Умът не трябва да е разсеян; Бог, който предвижда нашите мъчнотии в света, ни е създал страдания, за да концентрираме нашите мисли в себе си. Понеже, когато дойде в този свят, душата има опасност да се погълне от разни впечатления, затова по разни начини се явяват страдания, за да се върнем при Бога. Молитвата е една сила в Живота, човек не може да се развива без молитва. Христос препоръчва тайната молитва: „Когато се молиш, ти трябва да бъдеш сам.“ Някои казват: „Да се съберем няколко души“; ползата за двама или трима души е друго нещо, но молитвата, която служи за развитие на душата, всякога трябва да бъде единична – да се съединиш с Бога – с образа на всяка Любов, Добродетел, Чистота, Интелигентност. Той е единственото Същество, което познава нуждите на твоята душа и ще постъпи така деликатно, така нежно, както никой друг. И затова именно всеки, който се събужда по-рано, се поврежда. Към Бога се обърнете, обърнете се към Христа; Христос – това е Бог, Неговото отношение към нас е бащинско. И когато така схванете Христа в себе си, вие ще усетите един Мир, една Радост, която ще ободри мъчнотиите ви. Защото влезете ли в Духовния свят, вие ще намерите такива мъчнотии, каквито намира детето, когато се роди на този свят. Щом всичките ви врагове се съберат, за да спънат развитието ви, това е опитността на светиите, на добрите хора, на всички, които започват да се молят, и затова всеки, който влезе в Духовния свят, трябва да започне с Бога. А когато не взема този път, има Божие напрежение. Дръж Бога, вярвай в себе си, обичай Го, люби Го с всичкото си сърце – каквито спънки и да имаш, за Него се дръж! Тъй както детето казва „Мамо!“, тъй и ние, когато се обърнем към Бога с името, с което Го познаваме, Той всякога отвръща – това е закон за всяко развитие. Може да се появят хора и да ви казват, че това е така или инак, да ви посочват разни учения; онези от вас, които имат много време, могат да опитат всички учения, а онези, които нямат много време, нека да се обърнат към Бога. Дълбоко дръж душата си за Бога, вярвай, че Той е пред теб, вярвай, че те обгръща със Своите сили, със Своите ръце.

Сега, философите имат известни възгледи за Бога и, разбира се, в умствено отношение те са прави. Когато говорим за Бога, зависи как разглеждаме въпроса: когато разглеждаме Бога по отношение на молитвата, ние имаме предвид думите в Писанието: „Призови Го в скръбен ден“; на друго място се казва да отхвърлите греховете си. Ако отидете при Бога със скрити грехове, вие не сте родени; преди всичко трябва да се изповядате пред Бога и ако Той ви каже да се изповядате и на своите братя, само тогава ще направите това пред тогова, когото сте обидили. Това е изповед към хората – този е пътят за всеки, който иска да стане християнин. Сега у вас се заражда въпросът как да намерите подходящ изповедник: ще намерите най-напред душите, които живеят в Небето, т.е. когато намерите Бога, ще отидете при духовете и там ще изповядате своите грехове; и тогава техните Ангели ще ви дадат да се изповядвате, ако е потребно, и пред физическия свят. Само в този процес развитието върви нормално и правилно. Когато по този начин се съединим с Бога и бъдем в съгласие с всички праведни души, в нашите действия няма да има препятствия; ако сте обичали някоя душа, тази мисъл се предава на духовете. Никой не може да придобие богатство, същински Знания и същинска Добродетел, ако не е изповядал своите грехове чрез молитва. Ще кажете: „Щом малко укрепнем, ние ще заставим Бога“ – не можете да Го заставите, Бог няма да ви послуша. Аз ви говоря от опитността на всички минали и на всички съвременни поколения. Молитвата е нещо, което е съобразно с нашия живот и колкото човек е по-високоразвит, толкова той ще влиза в по-голямо съобщение с Бога. Молитвата е един разговор с Бога, при който ние започваме да въздействаме върху света. При молитвено състояние не трябва да има никакво раздразнение, никаква обида – всичко това трябва да го отхвърлите. И когато влезете в тази тайна стаичка, трябва да чувствате, че сте в сношение с Ангелите. Затова Христос казва: „Бог ще изглади вашите отношения с хората.“ И щом Той ви благослови, ще дойде материалното благословение.

Когато дишането става правилно, тялото е здраво, а щом дихателната система не е правилно развита, дишането е неправилно и децата са нездрави. Същият закон важи и за вашата душа: има много болни души, защото у тях развитието не е вървяло правилно. И както в този свят имаме нужда да подобрим дишането си чрез изкуствени методи, така и в Душевния свят има нужда да правим молитва – този закон е верен. И така, по отношение на нашето сърце чувствата трябва да вървят без препятствие по същия закон, а щом започнем да правим усилие да обичаме и да мислим, това показва, че в нашата душа има известна анормалност.

Сега ще ви говоря за силата на молитвата. Христос на едно място загатва и казва, че лошите духове не излизат, освен чрез пост и молитва. И забележете, че когато представителите на еврейския народ се молеха, всякога побеждаваха; това е вярно и при египетския народ: докато египтяните се молели, те са имали една отлична култура, която е преживяла хиляди години, но когато настъпи грубият материализъм, веднага дойдоха всички нещастия върху Египет. Това е вярно и по отношение на съвременните народи; проследете и ще видите, че разрухата на една държава захваща, когато хората престанат да се молят. И в наше време започнаха да се явяват крамоли в семейството, в обществото, но аз казвам: единствената причина е тази, че ние или сме престанали да имаме общение с Бога, или сме престанали да вършим Божията воля. Казват, че англичаните спечелили битката при Ватерло, защото паднал дъжд и артилерията на Наполеон не е могла да действа; дали е така, или не, онези от вас, които искат, могат да проверят историята...

Има много примери за силата на молитвата. През 1899 г., по време на големия глад в Русия, за който писа и Толстой, едно семейство, живеещо отдалечено от града, останало без храна три-четири дни; тогава едно от децата започва да се моли и казва на родителите си: „Скоро ще имаме храна, но когато я получим, аз ще замина.“ Случва се така, че един петербургски гражданин се загубва из околността, търси къде да се приюти и отива в тази къщица, където намира гладното от четири дни семейство. Той им дава храна и пари, за да им послужат и в бъдеще, но малко след това, както предсказало, детето си заминало от този свят...

Ще ви приведа и примера за д-р Тайлер, проповедник в Китай. Преди тридесет-четиридесет години, когато решил да отиде в Китай да проповядва, той изчислил, че му трябват двадесет-тридесет хиляди лева; когато приятелите му чули за това, казали, че едната му дъска е мръднала, обаче д-р Тайлер започнал да се моли и придобил двадесет хиляди лева. Той е единственият мисионер, който се издържал чрез молитви, а около 1870 г. издържал шестстотин хиляди проповедници. Обаче изведнъж вярата му се смущава, силата на неговата молитва намалява и става така, че и неговите повереници трябвало да се молят на Бога. И какво се получило от това? Някой си богат американски търговец, който се преселил в Австралия, си дал едно вътрешно обещание, че ако спечели такава и такава сума, ще даде еди-колко си пари за Божиите работи; работите му се уредили, той среща д-р Тайлер и му дава парите, за да ги употреби както намери за добре...

Но винаги трябва да имате нужда от това, за което се молите: ако се молите Богу за излишък, Той никога няма да ви го даде; може да се молите и Господ да ви послуша, но ако искате нещо излишно за вас, той няма да ви даде. Молете се за българския народ – когато на всички българи върви, и вашите работи ще вървят. В прав смисъл ние трябва да се молим за всички и когато Бог всички благослови, тогава Той дава. Сега ние се молим: „Боже, дай ми един грош!“ – не, поискайте двеста хиляди гроша и тогава си вземете един; или пък се молите така: „Боже, дай ми малко!“ – тогава Господ казва: „Иди при някой човек да ти го даде.“ Нима мислите да се молите за един самун хляб – от Бога всякога трябва да искаме това, което хората не могат да ни дадат; и тъй, не се задоволявайте с грошове, а искайте от Бога велики работи.

Сега мнозина се питат защо нашите свещеници не се молят. Насила молитва не може; молете се вие, обърнете се към Бога за тях. Ние казваме, че са такива и такива; не, молете се тайно за тях. В колективната молитва е спасението – защо именно в колективната молитва? Представете си, че сте военачалник и имате армия от сто хиляди души; да допуснем, че сте изложени на голям студ и войниците ви са заплашени да умрат; питам ви какво значи многобройността на вашите войници, когато всеки един от тях е измръзнал. По същия закон ние поединично сме мъртви, а когато се молят заедно, хората стават една мощна сила. Следователно, за да може да се възприеме от всички сърца, пътят на спасението е чрез молитва. И тъй, при условията, при които днес живеем, молитвата е необходима – с нейната сила бихте поправили домовете си, децата си, велики работи бихте направили.

Христос казва: „Каквото попросите в Мое име, ще ви се даде и ако двама-трима поискат, ще ви се даде.“ Какво трябва да правим в този важен момент на нашия живот, на нашето развитие, как ще можем да извършим задълженията си при това смущение, което е настанало в света? Всички трябва да дойдем в общение с Бога и да Го призовем – единственото избавление е там. И пророците казват: „Когато Ме потърсите, ще Ме намерите“; когато чрез молитва потърсим Бог да се прояви в нас и ние да се проявим в Него, нашето избавление ще дойде. Някои казват, че имали дългове – дълговете са общество на лоши духове, които развращават сърцата ни, развращават душата ни. И тъй, общението с Бога трябва да бъде лично. Ако не влезете в този път, ще ви постигнат много нещастия; който е влязъл в този път, правилно се развива, но който не схваща този Живот, ще има много преломи. Защото развитието на индивида се отразява в обществото и в църквата, т.е. какъвто е стремежът и направлението на този индивид, такъв е стремежът на всички хора.

Ще ви приведа един пример за молитва от българския живот, взет от сегашната война между гърци и българи.1 Един български войник, учител по професия, след отстъплението от Солун изостава в неприятелската територия и се укрива дълго в една пещера (този пример ми разказа г-н д-р Дуков); когато огладнял, войникът започнал да се моли и забелязва, че една костенурка носи парче хляб, дохожда до него, оставя го и се връща назад. Той взел това парче и утолил глада си, а когато се върнал у дома си, разправял: „Деца, има Бог.“ В тази война мнозина българи повярваха, защото от опит видяха, че има Бог.

И на вас, които сте тук тази сутрин, ако знаете как да искате, Бог ще ви помогне. Някой казва: „Помоли се ти за мен!“; аз ти казвам: иди при Бога, помоли Му се, не търси никого; в случай, че Бог не те слуша, тогава можеш да търсиш други хора. И там е голямата спънка. Когато този българин се помоли, Бог му помогна, а вие сте тази костенурка. Щом само се обърнете към Бога, Той дълбоко разбира нуждата на вашата душа и ще ви отговори. И когато дойдем до такъв живот, трябва да забравим отношенията си на Земята и да се считаме като синове на Бога. Когато приемем Божието благословение, тогава ще служим на Земята – било между българите, било между гърците или между което и да е племе, т.е. ние ще влезем в даден народ, когато служим на Бога. Всеки народ има свое призвание, всеки народ трябва да извърши някаква мисия; едно време бяха египтяни, римляни, гърци, англичани, германци, американци, а сега идват славяните. Всички народи трябва да служат на Бога и пред Него всички те стоят като един индивид. И когато ние придобием тази молитва, тогава ще дойде новата философия и новата наука ще изясни смисъла на нещата – тогава Природата ще разбере нашия език.

Първоначално, преди грехопадението, когато човек минавал покрай някое дърво, на които имало плодове, то само се навеждало към него; сега дърветата не само че не се навеждат към хората, но вдигат клоните си нагоре. Когато дойдем до това състояние, ще видим, че тези животни, които сега мислим, че не разбират нищо, са интелигентни. Направете опит с вашето куче: например понякога влизате разположен и кучето идва при вас, но понякога се връщате сърдит и кучето си свива опашката, защото разбира вашето състояние. Затова Христос казва: „Всякога търсете вашия Бог и Неговата правда“ – тогава ще имаме това Знание. Аз зная, че мнозина имате мъчнотии; лицата на мнозина показват, че сте неспокойни, че имате някаква нужда, че всички имате по един трън – и индивидите, и семействата, и обществото имат по един трън и се чудим какво да направим с тези тръни. Трябва да отидем при Бога – Той ще ги извади; трябва да се върнем при нашия Баща, който може да ни обича, да ни люби. И тогава нашите лица ще сияят, умовете ни ще се пробудят, сърцата ни ще станат радостни. И тъй, обърнете се към Бога. Направете опит, когато се молите, да чувствате, че Бог присъства в душата ви. И когато Бог присъства, Той ще ви даде и едно външно доказателство, защото, когато дойде при нас, Той ще донесе благословение.

Иван Кронщадски отначало не е бил толкова умен, но веднъж се молил така искрено, че животът му се изменил и тогава той станал Йоан Кронщадски. Толстой кога стана Толстой? Когато мислеше да се самоубие и направи своята изповед; тогава той се молил: „Боже, избави ме от това зло.“ Това става и с вас.

Обърнете се към Бога, съединете се с Него, посветете се на Него и Той ще ви научи. Ще знаете, че всички хора, които принасят добро, тайно се молят. И Гладстон2 е бил човек на молитвата. Всички велики хора на древността тайно са се молили, а ние, съвременните хора, стоим в безводно място и се оплакваме, че сме бедни. Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнат моите деца.“ И затова сега се вдига този шум в света – децата започнаха да се събират, нашите души започват да се събират и ние ще се разбираме. Тогава ще заговори езикът на Бащата; и когато Той заговори, ще видим, че и Природата отвън ще започне да говори. Когато сега срещаме някой човек, мислим какво той мисли за нас и се плашим. Нека се обърнем към Бога.

Сега, ще ви кажа едно нещо: в многото говорене Истината не се казва. Ако за десет думи можех да ви кажа всичко, за мен щеше да бъде много добре, а сега трябваше да употребя хиляди излишни думи. Излишните думи са разтривка – нали когато човек се е разболял, правят му разтривки.

А Христос казва: „Когато се молите, влезте в тайната стаичка и Бог ще ви даде наяве“ – колко съвършени думи има! И тъй, хората, които са съединени с Бога, са благословение за народа; в този смисъл аз бих желал българите така да се молят – и само така този народ може да се повдигне. Ще дойде време, когато хората ще се разбират. И сега, трябва като онзи българин в пещерата да се обърнете към Бога с молба да ви донесе жив хляб отгоре. Едно време, когато Илия се молел, Бог му пратил един гарван, а на този българин пратил една костенурка – това показва, че Бог се грижи за нас. Имайте тази вяра, молете се да престанат всички разпри, всяко криво разбиране. Молете се да ни просвети Бог, да станем служители на този народ за неговото добро, за да могат всички индивиди да намерят това благо.

Това е моята беседа тази сутрин и мисля, че няма да ме разберете криво, защото говоря един закон: всякога да се молете. Молете се единично и Бог ще ви благослови.

Молитва

Редактирано 18 юни 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

Отче Благ, Велик, Пресъвършен,

пред Теб ръце издигам и глава навеждам

и моля Силата на Дух Свещен

от Вярата да сътвори Надежда!

Себе си принасям, Отче, в жертва

- от Твойта Воля да съм ръководен,

по Твоя Милост, в Твойта Жетва

открий ми Син Ти Първороден!

В света дойдох да служа, Отче,

но не на свят, а от и в Любовта!

Позвлоли и помогни да Те позная още!

В света да съм, но не и от света!

Благослови деня ми и нощта!

Облечи ме в Светлина и Вярност!

И нека ярката ми диря във пръстта

не мен прослави, а Твоята Пресвятост!

Отче,благ,нека най-после мечтити ми се доближат с 78 % до реалността и обратно. Да заприлича малко,дет се вика.

Отче,благ,нека най-после мечтити ми се доближат с 78 % до реалността и обратно. Да заприлича малко,дет се вика.

Ето ти молитвата на едни готини хора.Бяха тогава наречени деца цветя.Сега са баби и дядовци цветя

Ето ти молитвата на едни готини хора.Бяха тогава наречени деца цветя.Сега са баби и дядовци цветя

Donna

Молитва

Да може просто се превърни в молитва и това е. Молитвата е нещо в което... да се превърнеш Поздрави!

Молитва

Една формула със силно въздействие "Бъди благословен Господи хиляди и милиони пъти" - три тъти - Амин

Молитвата е личното общуване на човека с Бог.Молитвата е форма на разговор с Бога.Има няколко вида молитва:просителна(с нея измолваме нещо от Бога);благодарствена(чрез нея благодарим за това,което сме получили);хвалебствена(обикновенно за възхвала на Бога,тя е още и масова,не толкова индивидуална форма на общуване,макар ,че не е изключение и сам човек да изрече хвалебствена молитва..по време на литургия,предимно в Църквата,или храмът,или по време на служение в зависимост дали сме православни,или протестанти и т.н.);покайна(когато признаваме свите грехове и искаме прошката Му.Тогава даже в покайната молитва има и елемент от просителната,защото веднъж се покайваме,а след това просим опрощение).Независимо от вярата,без значение на коя религия сме оставили душите си,молитвата е най-силното,най-искренното и истинско чувство,което извира директно от сърцето и ни прави по-добри.Тя ни доближава до Бога и ни отдалечава от блясъка на светската суета.

Тибетска молитва за здраве, щастие, хармония и израстване... Открих я в "Тибетска книга за живота и смъртта"... Изпробвана от мен, естествено... И за това с пожелание за здраве, щастие и хармония на всеки, който уважава Тибет... Двете най-известни мантри в Тибет /на санскритски език/са мантрата на Падмасамбхава, наречена Ваджра Гуру мантра: ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ , и мантрата на Авалокитешвара, Буда на състраданието: ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ . "Дилго Кхиентсе Ринпоче обяснява: Казано е, че дванадесетте срички ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ, носят в себе си цялата благодат на дванадесетте учения на Буда, които са същността на неговите осемдесет и четири хиляди Дхарми. Така че да се произнесе тази мантра веднъж, се равнява на благодатта от произнасянето... или практикуването на цялото учение на Буда... Ученията обясняват, че всяка от шестте срички на мантрата ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ, има специфична и силна способност да променя цялото ни същество. Шестте срички пречистват напълно шестте отровни отрицателни емоции, които са проявление на неведението... Гордостта, завистта, желанието, неведението, алчността и гневът се променят чрез тази мантра и приемат същинската си природа - шестте мъдрости на шестте буда-семейства, които се проявяват в просветления ум... Има една известна поговорка, според която Буда на състраданието до такава степен е навлязъл в съзнанието на тибетците, че всяко дете,което може да каже"мама", може да произнесе и мантрата ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ...

Едно и една която измислих току-що: Молим тревата, водата и росата, да ни дадат плодовете на земята и да ни благословят с нежното дихание на живот от тази планета. Молим луната, звездите и всяка жива искра да ни даде истинската сила на това, което ни прави живи и да ни благослови с искрата на сила на тази планета. Молим дърветата от гората, да ни простят и да ни благословят, че сме хора и че и ние грешим. Молим морето и океана да ни дадат силата от дълбените на техните недра с която ние ще служим на земята и нейните деца. След което си измивате лицето с вода.

Редактирано 9 март 201016 г. от d0ck (преглед на промените)

След което си измивате лицето с вода.

ок и гаранция за сбъдване даваш ли?

ок и гаранция за сбъдване даваш ли?

Само ако се молите искрено.

Важно е да се молим искрено, но вие не молите мен, за да ви гарантирам каквото и да е било.

Вижте какво излиза, като се напише "дърветата":

Най-погубващата страст е гордостта. Най-трудно разпознаваема в нас самите.

Това е една от любимите ми молитви:

Ти виждаш, Господи, слабостите на моето сърце.

Ти знаеш колко често се поддавам на дяволски внушения и се изпълвам с гордост и надмeнност.

За себе си мисля повече, отколкото е необходимо,

превъзнасям се над моите близки, от които очаквам да ми оказват зачитане не според достойнството, което имам като Твое създание и Твое достояние,

а според неугасимата жажда на моето самолюбие.

С мисъл, думи и дела не търся Твоята слава, а своята прослава пред хората.

Затова, Господи на смирението, душата ми е пуста и сърцето ми не намира утеха.

Гордостта и себелюбието ме прояжда, не ми дава покой, унизява ме пред самия мене,

разстройва отношенията ми с близките, води ме към крамоли, раздори, недружелюбие

и ме прави негоден за общия живот.

Как бих могъл да застана пред Тебе или да извърша нещо достойно за Твоето величие,

обременен от мисъл и чувство, на които Ти се противиш?

Велики Господи, Ти ни даде пример на смирение и ни поучи да бъдем смирени по сърце.

Бидейки в образ Божий, Ти понизи Себе си, като прие образ на раб и се уподоби на нас, човеците, за да ни спасиш.

Ти уми нозете на учениците Си, на всички послужи и живота си даде за спасението за човека.

В смирение изтърпя страданията и прие разпятие.

Ти ни даде пример и поука на смирение, като каза:

"Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще немерите покой за душите си."

Поради всичко това не съм достоен да Те призовавам, Господи, нито Твоето всесвето име да нося, нито да издигам очи към Тебе или да поменувам Твоя свят закон.

Моята гордост и поривите на моето себелюбие духом ме отдалечава от Тебе.

Но, Владико Човеколюбче, смили се над окаяната ми душа

и ме освободи от мерзостта, от огъня на надменността, от червея и ръждата на самолюбието,

за да намери душата ми покой в съгласие на моя дух с всесъвършения и Божествен Твой Дух.

Дай ми сили да удържа победа над противния дух, който ме бори и напада,

за да се възгордявам, и тъй да падна в еднакво осъждане с дявола.

Поведи ме към смирение, любовта ще оправдае вярата ми, вярата ще ме спаси.

В Твоето вечно Царство ме направи участник чрез смирението.

Въздигни ме от немощта на моето сегашно духовно състояние,

та всичко, каквото имам или бих придобил -

дарование, чест, знание, име, положение или друго нещо земно -

да има цена пред Тебе, оценителя на истинското благо,

и да служи за изграждането на Твоето царство в душите на човеците.

Като ми дадеш тая велика милост, пази ме, благий Наставниче на смирението,

от страшното и гибелно внушение за превъзходство и духовно предимство,

но дай ми сърдечното съкрушение на митаря.

Боже, бъди милостив към мене грешника.

Амин.

"Нищо да не те смущава, нищо да не те тревожи, всичко отмонава, само Бог остава."