Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Здравейте всички.

Трябва малко да Ви разочаровам относно Карлос Кастанеда.

Аз врявах в него до като един ден не се озовах в Сидни,Австралия в една библиотека. Оказа се ,че съществуват 3 книги от американски автор,който доказва без съмнение ,че Кастанеда е мошенник. Аз прочетох две от тези книги.

Автора започва книгите си приблизително така:"В книгите си Кастанеда е описал как се намира в различни състояния.Нека да оставим настрана това ,че с единия си крак е извън физическата реалност и да изследваме само тази част която е в нашия физически свят."

Проследявайки хронологията в отделните книги той доказва дори понякога и в таблична форма мошенничеството на Кастанеда.Неслучайно книгите на Кастанеда почват винаги,как срешнал Дон Хуан. Но някой от нещата са верни или не се знае дали са верни ,защото Кастанеда ги е преписал от други автори и в това число от книга ,която е изчезнала от университетската библиотека ,където е работел. Не по малко важен е и факта ,че още като ученик Кастанеда се е славил като лъжец и мошенник.

Съжалавам ,ако за Вас се окаже трудно да възприемете реалността изведнъж. Когато поднесох ,същата информация на мои познати ,те категорично отказаха да приемат ,че това в което са вярвали е лъжа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте всички.

Трябва малко да Ви разочаровам относно Карлос Кастанеда.

Аз врявах в него до като един ден не се озовах в Сидни,Австралия в една библиотека. Оказа се ,че съществуват 3 книги от американски автор,който доказва без съмнение ,че Кастанеда е мошенник. Аз прочетох две от тези книги.

Автора започва книгите си приблизително така:"В книгите си Кастанеда е описал как се намира в различни състояния.Нека да оставим настрана това ,че с единия си крак е извън физическата реалност и да изследваме само тази част която е в нашия физически свят."

Проследявайки хронологията в отделните книги той доказва дори понякога и в таблична форма мошенничеството на Кастанеда.Неслучайно книгите на Кастанеда почват винаги,как срешнал Дон Хуан. Но някой от нещата са верни или не се знае дали са верни ,защото Кастанеда ги е преписал от други автори и в това число от книга ,която е изчезнала от университетската библиотека ,където е работел. Не по малко важен е и факта ,че още като ученик Кастанеда се е славил като лъжец и мошенник.

Съжалавам ,ако за Вас се окаже трудно да възприемете реалността изведнъж. Когато поднесох ,същата информация на мои познати ,те категорично отказаха да приемат ,че това в което са вярвали е лъжа.

Дайте, ако е възможно, повече инфо - автор и заглавия, а също и по-обширни цитати, които разобличават Кастанеда като лъжец.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дайте, ако е възможно, повече инфо - автор и заглавия, а също и по-обширни цитати, които разобличават Кастанеда като лъжец.

Кастанеда компилира от различни учения. И аз му бях фен.Но за съжаление е вярно. Кристоф Бурсейе го разобличава в книгата си "Карлос Кастанеда. Истината за лъжата"

http://www.book.store.bg/c/p-p/m-11/id-6846/karlos-kastaneda-istinata-za-lyzhata.html

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нямам представа мошенничества ли Кастанеда, или не. Безспорно е, обаче, че каквото е направил - направил го е добре. И хора му вярват, и се замислят, и книгите се купуват. Безспорно е също, че и най-хубавото и мъдро нещо може да бъде безподобно оплюто, няма нужда да ходим надалеч, и тук можем да открием теми, в които това е отлично доказано.

А ако някой вземе, че изкомпилира от максимално много учения мъдрости, които, например, се срещат на много места, може да се получи едно съвсем добро учение, стига да е добра подборката. И мъдро ще бъде, и донякъде приложимо. С всички учения е така, те са мъдри и донякъде приложими. Неистински ли са? А кое е истинското учение?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Филм за Кастанеда има в kolibka. Напишете "Tales from the Jungle - Carlos Castaneda" в търсачката. Филмът е на ББС и като цяло е обективен.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Филм за Кастанеда има в kolibka. Напишете "Tales from the Jungle - Carlos Castaneda" в търсачката. Филмът е на ББС и като цяло е обективен.

Колибката нещо не иска да се включи!Дали няма да го има в тубата или бокса?

-Съжалявам, че не ме разбираш-казал разочарованият глас в телефонната слушалка.

-Глух съм...-рекъл слепият.

Страхотна притча, Мечолари!Добре че поне можел да говори, явно не е роден глух и сляп.Оглушал и ослепял е от четене и слушане не/на/ мъдри мисли от велики учители.;) ;)

п.п.Дагпо, в тубата го има филма с някакъв як жестомимичен превод и в колибката ли бил така филма или това е специална версия за глухите които все пак виждат? :)

http://www.youtube.com/watch?v=BcG9X5dvlcQ&feature=PlayList&p=EE04C33A38E73E7A&index=0

Редактирано от N e o (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отговорът ми идва доста време след пускането на темата, но едва тези дни открих форума...

Могат ли сънищата да бъдат извор на истината?

Сънищата са врата към други измерения - това е изводът от моята житейска опитност... Те могат да бъдат извор на истината, по принцип. Но за невежия човек този извод може да бъде безполезен и да го доведе до грешки - ние сме се родили, за да учим, имаме всички способности за това и това е нашият път - лично, всеки от нас да премине пътя... Нужно е човек да е запознат с доста други неща по въпроса... Нужно е, да познава гласа на сърцето си,защото понякога друг ориентир няма. Да познава реакциите на тялото си - интуицията си...

Има сънища, които са обикновени - те са плод на ежедневните ни преживявания - тях е нищил Фройд и е сполучил. Нарича ги “кралският път към подсъзнанието”. Но днес има други начини на тълкуване на символите от времето на Фройд - и те са близки до нас, защото са свързани с нашето ниво на развитие като цивилизация. По времето на Фройд сексът е бил табу и е нормално Фройд да е стигнал до извода, че той е в основата на всичко /вкл. и сънищата/. Днес тези, които го отричат, се аргументират с факта, че Фройд е лекувал предимно невротици, а накрая е лепнал изводите за тях и на здравите хора. Днес, наистина, невротиците спокойно могат да служат като нагледен материал за описаните от Фройд феномени /и в съня, вкл./, както и темите за секса - проблемите, които имат някои хора с него - са точно като описани по учебниците на Фройд...

Има сънища, които са пророчески. Не случайно има толкова тълковници за сънища. Лично аз съм имала и такива сънища, но за мен те са объркващи, защото винаги може да има примесено нещо от първата група сънища - както казва дон Хуан, които най-вероятно са "цвъкня на ума" ми... В Библията, наистина, повечето сънища са именно такива - със символи. Но има хора, които имат сила и те са популярни като гледачи, ясновидци, пророци... Може би този тип хора разбират този тип свои сънища със своите ясновидски способности, може би сред своето поколение са спечелили авторитета си с резултата от живота си и за това хората са склонни да им вярват... На мен ми звучи налудничаво да се водиш от странните сънни видения на някого... Няма безгрешни хора..., времената се менят..., неорганичните контактуват с нас в сънищата ни и често обичат да ни се правят на големи всезнайковци и да ни поучават /но те, както предполагам и ти знаеш, са също толкова зловредни, колкото сме ние хората – те са на нашето ниво/…, никога не си сигурен кой с каква цел ти дава тази информация - дали е искрен?, дали не иска да те излъже с някаква подмолна цел? /както Св. църква е манипулирала масите с интрепретацията на някои факти/, как можеш да си сигурен, че този човек не е просто откачалка... Но и аз, точно като хората от древността, постъпвам по този начин, когато става дума за Ванга - тя беше от моето време и аз изпитвам тотален респект към нея... В крайна сметка, когато не съм сигурна в нещо и интуицията ми не работи за това, просто се ориентирам по резултатите "По плодовете им ще ги познаете"… Но всеки от нас е на различно ниво на развитие и често се получава хора, които са на по-ниско ниво на развитие да отричат истинските способни хора, просто защото първите не могат да разберат това, което вторите разбират и им казват...

Има сънуване. То е вратата, която ни е дадена като естествен път на преминаване към другите измерения, паралелни на нашите. То е учението на толтеките - и на атлантите... всъщност, е учението, което идва от създаването и ни се дава като част от нашата природа. В сънуването срещаме други реалности, които са не по-малко истински от нашата. В сънуването аз срещам невидими елементи от нашия свят, които ми дават отговори на въпроси от ежедневието. Там нещата са по-ясни, социалните маски падат и осъзнаването/познаването на света е директно. Срещата с истински други светове е опасна, за да стигнеш до тях, трябва да си много напреднал - т.е. да си съхранил огромни количества енергия. Аз не съм ходила до там, имала съм единични случаи, за които подозирам, че са били ходене до нещо подобно - не бях подготвена, не бях на нужното ниво и преживях заплаха за живота си...

Някои хора са сънувачи по природа, за това на тях им се отдава с лекота - без да са чели Кастанеда... Техниките, които описва той са реални, разказите му са научно-изследователски факти. Ако това ти се отдава, не ти трябват коментари от сорта "вярно ли е, не е ли", сърцето ти подсказва, че това, което пише, се отнася за теб - научаваш какво си ти, какво ти се случва, защо си бил създаден така и за какво може да ти служи то,как можеш да го подобриш, да го развиваш...

Предполагам, че знаеш, че Кастанеда е сънувал своите книги? Той нарича себе си преписвач, преносител на информацията. Всъщност, това за него е било магическа задача. Всъщност, неговите книги идват от чистата магическа страна на света, те носят сила. И аз съм си го доказала за себе си. Думите отекват в сърцето, стигат до най-дълбоките и съкровени копнежи, които сме имали като човешки същества. И остават там завинаги, защото на най-дълбоко ниво съществото ни усеща, че това е истината и доказателства не са необходими. Моята среща с учението му беше такава - аз не прочетох някакви думи, една сила достигна до сърцето ми, тя просто потвърди това, което сърцето ми винаги е знаело... Това не бяха думи на обикновен човек, беше откровението на Духа/намерението, съзнанието - всеки го приема както иска/ и то запали огънче в сърцето ми, което не ми даде мира да продължа да живея по идиотския начин, по който живеем ние хората...

Не случайно учението му има толкова последователи. Трябва да имаш много сила, за да повлияеш на целия свят... Повече сила, значи повече енергия, а тя значи повече познание…

Скитник твърди, че Кастанеда е труден за четене и го обърква. За него сигурно е така... Всеки си има времето. Самият дон Хуан казва веднъж на Кастанеда, че няма от какво да се бои, като разкрият тези тайни на света. Кастанеда го питаше не го ли е страх, че хората ще научат за това учение, а другите учители /от Индия, напр./ пазят своите тайни от хората... Дон Хуан му казва: защо да ме е страх, една тайна има значение, ако тя може да бъде разбрана. Ето, аз зная, че в този момент тук е Вечността и ти можеш да се слееш с нея /или да бъдеш вечен/, но това, че аз ти го казвам, няма никакво значение за теб, защото ти нямаш нужното познание, та да разбереш това и да го използваш. Скитник подхвърля и темата за дрогата - един от основните доводи срещу Кастанеда. Дрогата е най-незначителната част от това учение, Скитник. Някой тук го беше казал преди мен. Ако тълпата слепи последователи някога са решили, че учението на дон Хуан е да се дрогират, значи това им е било нивото на развитие. До там са и стигнали, за това и са накарали много хора да се настроят срещу Кастанеда. За много хора , казваш е гуру,но това пак е израз на тяхното ниво на "развитие". Кастанеда просто е последната брънка от веригата, който е бил природно роден нагуал, съответно е имал природната даденост да води група от воини. И понеже им е бил даден знак, че той трябва да предостави знанието на масите, на практика той се е превърнал за нас в нагуал. Но той не се нарича учител, както не се нарича такъв и дон Хуан, и всеки от тях... Те, просто са воини, избрани от духа да тръгнат по този път и успели да надвият себе си, за да постигнат непостижимото.

anaheim_r Не си търси учител в това, защото самото учение го отрича като част от себе си. Тези групи хора се наричат "слуги на духа" и приемат в групите си, както самите те са били приети, само посочените от духа. Истинските такива не говорят за това, напротив, прикриват се умело в обществото, защото за тях това е въпрос на живот и смърт: хората не са дорасли, за да знаят за тях - винаги намират повод и начин да им навредят. Групи зная че има - групи, които тренират "магическите упражнения". Всъщност, при цялото ми затруднение на това как да ти отговоря, мога да ти кажа това : дон Хуан казва някъде, че без учител не може /без нагуал - учител в тонала и нагуала/ - това е опасно занимание, при което на всеки завой дебне смъртта. Прави са някои от другите тука - че може да ти навреди. Защото тези хора са изключително напреднали - практически те са на нивото на Исус - те владеят намерението и боравят със сили, които могат да са унищожителни за нас. Но същността на учението, което Кастанеда подари на света, е нещо друго - познанието за нас и за света, начинът, по който може да се живее пълноценно - по пътя на воина. Това, което ми даде Кастанеда, през целия ми живот на търсене, не ми го даде никой друг. Той ме научи да бъда силна и свободна. Но е истина, цената е висока. И гаранция за това, че ще стигнеш до края на пътя, няма. И че сме сами в учението си, вярно е. И че мъдростта идва капка по капка и болезнено,вярно е. И че пътят на знанието е не само плашещ, но и опасен, вярно е... Прочети книгите му една след една, така както са били писани. Каквото е имал да каже, Кастанеда го е казал - не слушай интерпретациите на хората от нашето съвременно "цивилизовано" общество - виж резултатите от техния живот, виж как те живеят и сравни това, което духът ни предлага чрез книгите на Кастанеда. Наблегни на НАЧИНА НА ВОИНА, ПЪТЯ НА ВОИНА. Самият дон Хуан го казва: ако вървиш по пътя на воина, можеш сам да стигнеш до края на пътя на знанието. Това е новото в тяхната верига - това е ключовото звено, което отделя Новите от Старите ясновидци... Прави "магическите упражнения", за това можеш да намериш групи, в които да се включиш...

Каквото е имал да каже, Кастанеда го е казал. В книгите му се съдържа всичко необходимо. Книгите му са дар за нас от духа. И когато спреш да четеш думите като история, за която да мислиш "това дали е така или не е, вярно ли е, или той е мошеник, я да го видя аз тоя какви кирливи ризи е имал в живота си", рано или късно разбираш, че това е единственият начин на живот, който може да ни донесе свобода и сила. Всеки от нас стига до там, до където може. Виждаш, че хората и света са именно такива, каквито са описани. Виждаш воини, които не са и чули за Кастанеда - но са чули духа в сърцето си; виждаш силните личности - управниците, на нашето време, които са стигнали до третия враг по пътя на знанието - силата /как са били победени от нея и са се превърнали в жестоки хора/. Виждаш, че всеки от нас е някъде по пътя на знанието - непреодолял страха /първият враг/ - хората малодушни, които цял живот се оплакват и се канят да направят нещо, не страхът ги оборва и накрая се превръщат в страхливи душици, или яснотата /вторият враг/ - виждаш самонадеяни учени, с мазните си и безизрани физиономии да раздават акъл за неща, които не разбират, да поставят себе си в центъра на света с чувството "аз знам всичко" и да коментират хора като Кастанеда... Разбираш, че са били победени от яснотата, защото единственият начин, по който тя може да бъде надвита е със знанието "аз знам, че не знам нищо" - когато човек надвие яснотата, той разбира, че знанието му е било само една тоцича пред очите, а всичко наоколо - т.е. което не знае - е в безброй пъти повече... Виждаш дребните тирани, които ежедневно гърчат хората около себе си, виждаш как слабите се превръщат също в тирани... Виждаш жените, които живеят с тирани, но родени магьосници и без самомнение, те интиутивно намирят пътя на воина и стават такива - безжалостни прикривачи, жени-воини... Виждаш децата... виждаш как се превръщат от нагуал в тонал /най-често в грозен и болен тонал, какъвто е тоналът на нашето време/...

Някой тука твърдеше, че някога и той вярвал на Кастанеда, но сега се разочаровал... За мен това звучи несериозно. “Вяра, не вяра…разочарование…” Книгата на Ксендзюк и всички други, които нападат физическата личност на Кастанеда, са "кухи приказки" на “празни хора” за мен. Естествено, че Кастанеда ще лъже, естествено, че животът му няма да е изгоден на другите. Това е част от учението. После, той е човек като всеки от нас, самият той никога не е претендирал, че е нещо друго /гуру, учител/. Дон Хуан казваше някъде, че ако той и групата му се подложат на университетските тестове на Кастанеда, ще излязат глупави и гламави малоумници. Но това няма нищо общо с другото. Те трябва да бъдат велик пример за нас като воини - защото именно от тази позиция са успели да преодолеят себе си и да се превърнат в богове. Де да имахме силите - всички ние, да станем от идиотите, които сме, такива малки богове… Хората са осъдили Исус и са го намерили за виновен, че Кастанеда с цялата плашеща сила, която е разкрил ли, ще приемат /тайните, които говорят за магьосници, за силите на магията, сила, която надхвърля бог и дявол и поема контрол над тях/?!

Ако филмчето, което е пуснато тук, е вярно, няма нищо, което да противоречи на учението на толтеките. Те не избират учениците си, всеки ученик, който е бил избран по личната воля на учител, най-често е обречен на провал… Ако дъщерята на Кастанеда е починала, значи не е успяла… Кастанеда е воин… явно я е обичал, явно, е искал да й даде най-ценното, което може… Но силата му е била твърде голяма, неговият път е бил осветен от духа, а нейният - само от неговото човешко сърце и желание… Много воини в миналото са умирали… Всеки стига там, до където може… Учението на толтеките е тотална свобода, но по пътя на това учение смъртта е единственият спътник на воина и той се среща с нея зад всеки ъгъл по пътя си… Това е цената на тоталната свобода.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

DEKASTA, наново бутна кошера, но и твоите съждения са събрани оттук и там с опит за логически връзки. Когато човек вярва в нещо може да съчетае и обясни необяснимото.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не търся логически връзки, izen. Споделям моя опит. Аз не вярвам, както писах, аз зная - помня неща, които са в съгласие с моя житейски опит. "Събрано от тук от там"?!? Звучиш ми като професор от университета... В моя живот аз се срещнах тези автори - те са били моята съдба, те са оказали своето влияние върху мен, а моят житейски опит ми е посочил кое е вярно за мен. Споделих мнението си, защото въпросът ми харесва. Който знае за какво говоря, ще ме разбере. Който не ме разбира, значи живее в свят различен от моя... Всеки си има своя живот и своя опит. От думите ти оставам с впечатление, че ти имаш добро самочувствие по тия въпроси - може би имаш широк поглед над всички тия мои теми "събрани от тук и там"? Радвам се за теб. Дано са ти били полезни да направиш живота си по-добър с тях, а не да останеш на нивото на университетските професори, които са станали роби на собствените си концепции.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не търся логически връзки, izen. Споделям моя опит. Аз не вярвам, както писах, аз зная - помня неща, които са в съгласие с моя житейски опит. "Събрано от тук от там"?!? Звучиш ми като професор от университета... В моя живот аз се срещнах тези автори - те са били моята съдба, те са оказали своето влияние върху мен, а моят житейски опит ми е посочил кое е вярно за мен. Споделих мнението си, защото въпросът ми харесва. Който знае за какво говоря, ще ме разбере. Който не ме разбира, значи живее в свят различен от моя... Всеки си има своя живот и своя опит. От думите ти оставам с впечатление, че ти имаш добро самочувствие по тия въпроси - може би имаш широк поглед над всички тия мои теми "събрани от тук и там"? Радвам се за теб. Дано са ти били полезни да направиш живота си по-добър с тях, а не да останеш на нивото на университетските професори, които са станали роби на собствените си концепции.

Peace DEKASTA! Съжалявам, че съм прозвучал високопарно. Харесва ми откровението и добронамереността ти. Не познавам опитността ти и не те съдя. С някои от анализите и изводите ти съм съгласен, но с други не.

Поздрави!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не познавам опитността ти и не те съдя.

Това е едно от най-хубавите неща, които съм чел някога.

Едно от най-тъпите е "Истината е във филмите".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И аз ти благодаря, izen. Първата ти реакция ме накара да се зачудя дали си струва да се ангажирам с този форум, но ти ме изненада. Истината е, че вчера си помислих точно това - този човек не ме познава, той не познава моя опит... просто ме осъди...аз поне имам какво да кажа, имам позиция... той дори не каза своята... просто ме изкритикува... аз познавам сърцето си... той търси само логиката, сърцето му е заключено...

mecholari, много си лаконичен в отговора си. Ти беше човекът, който ме накара да поискам да разкажа именно тук това, което не мога да споделя в ежедневния си живот...,

а ти ми даде само това "най-тъпото нещо, което съм чувал "истината е във филмите"...

След отговора вчера, прегледах и друга твоя тема. Разбирам, че си доста навътре с нещата. Явно, съм сгрешила с тона на отговора си тук /конкретно към теб/- виждам, че ти самият нямаш нужда от пояснения по темата. Вероятно идеята ти е да провокираш другите да мислят по нея...

Знаеш ли, не твърдя, че истинаТА е във филмите... Разликата между твоето и моето твърдение е в определителният член - "та". Това, за което говоря горе е : има филми, които са базирани на истински случаи; тези, които аз съм разбрала /за себе си/, че са истина са.../описаните горе/

Дойде време в живота ми, когато бях открила истината по някои въпроси - с моята опитност - и спомняйки си или гледайки някои от филмите, видях, че там се говори същото, което аз знаех. Осъзнах, че заради критичното,отрицателно и насмешливо отношение - основна характеристика на съвременния западен човек, много от истините /от тези неудобни теми/ се споделят под формата на филми. Книгите вече останаха на заден план, телевизията е масово средство за информация днес/на западния човек/. Ти, от това, което прочетох, че си споделял за себе си, трябва да знаеш най-добре как реагират хората от ежедневието, когато говориш за всичко това /реакцията "това не е доказано" или "не е възможно", несериозното отношение към теб и първата, опасността да те погледнат подозрително, да те обявят за сатана или някой друг тъмен субект е втората, а още по-лошото е, ако те включат в здравната система в графата психиатрия "черно на бяло", защото тогава могат да ти провалят живота/...

А много хора знаят много неща - от сорта, които обсъждате в този форум - но те, наистина ги знаят, не просто споделят чужди мнения - те не са сводници на чужди идеи... И всеки от тях, както аз, преживява нуждата да може просто да сподели, да разкаже това, което знае, да си позволи да отпусне душата си и да бъде наистина себе си, без да си поставя ограничения в това, което ще каже... Как да го направят в това време и този свят? Някои пишат книги, други правят филми. Било ми е интересно да видя, че този сорт филми /конкретно, които за мен са факти от живота/, са включени в графа "фантастика" или нещо от сорта... И хората ги гледат с тази нагласа и тя е толкова силна, че им служи неотменно като най-твърдата защита за материалния свят... Аз гледам конкретния филм и се удивлявам с каква лекота този автор е открил всичко, което е и което, явно, и той знае, че е. Възхищавам се на начина на популяризиране, "минавайки между капките" - т.е. успявайки да се измъкне от обществената стигма/да не го обяват за луд/, в същото време той успява да живее в техния свят, без да е част от тях, и дори може да се издържа сносно...

Вие сте озаглавили темата си "религия, мистика, езотерика", но това ли е за теб всичко, в което влагаш толкова душа, когато си във форума? За начинът, по който е устроено съвременното общество тези думи влизат в графата: фантастика. За мен означават "наука, фактология, част от света и живота" и т.н. Но всеки психиатър ще ни сложи диагноза на повечето от тук, ако прочете писаното. Особено на тези с личен опит по въпроса - което е именно важното за мен, и което, прочетох, цениш и ти... И неговата позиция ще бъде официална - в нашето общество тя е узаконена! Предполагам, че всеки, който е споделил нещо в този форум, не говори за тези неща ей така - навън, в ежедневието си... Много е удобно да има организации и форуми с тема "религия, мистика, езотерика" - слага се етикета и ние всички имаме официалното право да коментираме тези теми, междувременно измъквайки се от другия легализиран етикет "психиатрична диагноза"...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И аз ти благодаря, izen. Първата ти реакция ме накара да се зачудя дали си струва да се ангажирам с този форум, но ти ме изненада. Истината е, че вчера си помислих точно това - този човек не ме познава, той не познава моя опит... просто ме осъди...аз поне имам какво да кажа, имам позиция... той дори не каза своята... просто ме изкритикува... аз познавам сърцето си... той търси само логиката, сърцето му е заключено...

mecholari, много си лаконичен в отговора си. Ти беше човекът, който ме накара да поискам да разкажа именно тук това, което не мога да споделя в ежедневния си живот...,

а ти ми даде само това "най-тъпото нещо, което съм чувал "истината е във филмите"...

След отговора вчера, прегледах и друга твоя тема. Разбирам, че си доста навътре с нещата. Явно, съм сгрешила с тона на отговора си тук /конкретно към теб/- виждам, че ти самият нямаш нужда от пояснения по темата. Вероятно идеята ти е да провокираш другите да мислят по нея...

Знаеш ли, не твърдя, че истинаТА е във филмите... Разликата между твоето и моето твърдение е в определителният член - "та". Това, за което говоря горе е : има филми, които са базирани на истински случаи; тези, които аз съм разбрала /за себе си/, че са истина са.../описаните горе/

Дойде време в живота ми, когато бях открила истината по някои въпроси - с моята опитност - и спомняйки си или гледайки някои от филмите, видях, че там се говори същото, което аз знаех. Осъзнах, че заради критичното,отрицателно и насмешливо отношение - основна характеристика на съвременния западен човек, много от истините /от тези неудобни теми/ се споделят под формата на филми. Книгите вече останаха на заден план, телевизията е масово средство за информация днес/на западния човек/. Ти, от това, което прочетох, че си споделял за себе си, трябва да знаеш най-добре как реагират хората от ежедневието, когато говориш за всичко това /реакцията "това не е доказано" или "не е възможно", несериозното отношение към теб и първата, опасността да те погледнат подозрително, да те обявят за сатана или някой друг тъмен субект е втората, а още по-лошото е, ако те включат в здравната система в графата психиатрия "черно на бяло", защото тогава могат да ти провалят живота/...

А много хора знаят много неща - от сорта, които обсъждате в този форум - но те, наистина ги знаят, не просто споделят чужди мнения - те не са сводници на чужди идеи... И всеки от тях, както аз, преживява нуждата да може просто да сподели, да разкаже това, което знае, да си позволи да отпусне душата си и да бъде наистина себе си, без да си поставя ограничения в това, което ще каже... Как да го направят в това време и този свят? Някои пишат книги, други правят филми. Било ми е интересно да видя, че този сорт филми /конкретно, които за мен са факти от живота/, са включени в графа "фантастика" или нещо от сорта... И хората ги гледат с тази нагласа и тя е толкова силна, че им служи неотменно като най-твърдата защита за материалния свят... Аз гледам конкретния филм и се удивлявам с каква лекота този автор е открил всичко, което е и което, явно, и той знае, че е. Възхищавам се на начина на популяризиране, "минавайки между капките" - т.е. успявайки да се измъкне от обществената стигма/да не го обяват за луд/, в същото време той успява да живее в техния свят, без да е част от тях, и дори може да се издържа сносно...

Вие сте озаглавили темата си "религия, мистика, езотерика", но това ли е за теб всичко, в което влагаш толкова душа, когато си във форума? За начинът, по който е устроено съвременното общество тези думи влизат в графата: фантастика. За мен означават "наука, фактология, част от света и живота" и т.н. Но всеки психиатър ще ни сложи диагноза на повечето от тук, ако прочете писаното. Особено на тези с личен опит по въпроса - което е именно важното за мен, и което, прочетох, цениш и ти... И неговата позиция ще бъде официална - в нашето общество тя е узаконена! Предполагам, че всеки, който е споделил нещо в този форум, не говори за тези неща ей така - навън, в ежедневието си... Много е удобно да има организации и форуми с тема "религия, мистика, езотерика" - слага се етикета и ние всички имаме официалното право да коментираме тези теми, междувременно измъквайки се от другия легализиран етикет "психиатрична диагноза"...

Декаста, добре казано!И добре си дошла в форума.

Точно това споделяне на опитност е нещото което силно се избягва от пишещите в форума.За да правиш описаното в книгите на Кастанеда, да вървиш по пътя на война не е достатъчно обаче да имаш само желание и познания.

Когато споделих с една позната/дъновистка/ че много допирни точки съм открил в писаното от Кастанеда и писаното от Дънов, тя категорично ми заяви че Кастанеда е едва ли не самият Сатана ! :lol6:

А истината се оказа къде по-прозаична. :lol6:

Аз пък твърдя, че истината е скрита точно в филмите.И то по съвсем други причини, не точно заради това което си посочила. :friends1:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре заварил, Нео2311!

Не е достатъчно само желание и познания /за да вървиш по пътя на воина/...

В началото имаш среща със страха...

Прочетох някъде онзи ден точно това твое твърдение - за Дъновистката, която наричала Кастанеда сатана... Не се изненадвам. Но и за мен между двамата няма големи разлики. Напротив, мисля, че дори Исус е бил като тях - новите ясновидци, какво остава за Дънов...А какво имаш предвид, че истината е по-прозаична?

Зачовърка ме любопитството - по каква причина смяташ, че истината е точно във филмите? Днес си мислех за още нещо по този въпрос - както дон Хуна казваше на Кастанеда, че няма защо да крие познанието си, защото макар и пред очите на всички, то няма полза, ако нямаш "очите" да го видиш. Мислех си, че от както установих колко много филми се базират на истински преживявания, прекарани "между капките" в "обществото на психиатричните болести", имах осъзнаването, че никога нищо не е било скрито - за никого от нас, всичко е пред нас, в природата, в знаците на духа, които ни дава ежедневно, в думите на хората, насочени от него към нас, в живота ни, в уроците от живота ни, в книгите, филмите, хората, които срещаме... Знанието никога не е било крито - просто идва момент, в който някой проглежда и го "вижда". Днес виждам неща, за които не мога да разбера какво ми е било някога, че не съм виждала...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре заварил, Нео2311!

Не е достатъчно само желание и познания /за да вървиш по пътя на воина/...

В началото имаш среща със страха...

Прочетох някъде онзи ден точно това твое твърдение - за Дъновистката, която наричала Кастанеда сатана... Не се изненадвам. Но и за мен между двамата няма големи разлики. Напротив, мисля, че дори Исус е бил като тях - новите ясновидци, какво остава за Дънов...А какво имаш предвид, че истината е по-прозаична?

Зачовърка ме любопитството - по каква причина смяташ, че истината е точно във филмите? Днес си мислех за още нещо по този въпрос - както дон Хуна казваше на Кастанеда, че няма защо да крие познанието си, защото макар и пред очите на всички, то няма полза, ако нямаш "очите" да го видиш. Мислех си, че от както установих колко много филми се базират на истински преживявания, прекарани "между капките" в "обществото на психиатричните болести", имах осъзнаването, че никога нищо не е било скрито - за никого от нас, всичко е пред нас, в природата, в знаците на духа, които ни дава ежедневно, в думите на хората, насочени от него към нас, в живота ни, в уроците от живота ни, в книгите, филмите, хората, които срещаме... Знанието никога не е било крито - просто идва момент, в който някой проглежда и го "вижда". Днес виждам неща, за които не мога да разбера какво ми е било някога, че не съм виждала...

Истината е по прозаична, защото основата и на двете учения е при индианските шамани.Просто Дънов е смесил с християнството, това което е научил в Америка, за да стане по-близко и разбираемо.Затова и беше такава реакцията на моята позната, най са критикувани тия учения, които са най-близки в някои отнощения до собственото.Както и всеки се дразни най-силно от тия качества на опонента си , които открива в себе си./независимо дали го осъзнава/

Истината е във филмите защото така е най добре скрита.За болшинството от хората, това си е просто забавление, което е плод на режисьорската и на сценариста фантазия.И никога няма да си помислят, че голяма част от тази "измислица" всъщност управлява реалния живот.Та може и затова да е тоя напън, да се "докаже" че Кастанеда е шарлатанин и написаното от него да си остане само литература.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

имах осъзнаването, че никога нищо не е било скрито - за никого от нас, всичко е пред нас, в природата, в знаците на духа, които ни дава ежедневно, в думите на хората, насочени от него към нас, в живота ни, в уроците от живота ни, в книгите, филмите, хората, които срещаме... Знанието никога не е било крито - просто идва момент, в който някой проглежда и го "вижда". Днес виждам неща, за които не мога да разбера какво ми е било някога, че не съм виждала...

Да. Няма нищо скрито.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нека всеки, който споделя моето мнение, да се присъедини към тази тема - дори и само като жест на съпричастност - за да отстоим в сърцата си нещо толкова стойностно и красиво дадено ни в нашия объркан свят. Да оставим тук частица от пламъка на сърцата си, който е бил запален от Кастанеда, за да може всеки, който търси информация за Кастанеда да се срещне и с нашата позиция. Да може всеки българин, който се чуди коя посока да поеме, когато “срещне” в своя път Кастанеда, когато потърси в Интернет, да види и тази позиция. И да знае, че тя е реална.

Един от основните аргументи на тези, които нападат учението на новите ясновидци /описано от К.Кастанеда/ е дрогата. Много хора твърдят, че той е виновен за хората, които злоупотребяват с дрога – внушава се една идея, че “те-дрогиращите се , са той/К.Кастанеда/”, наричат го основоположник на хипи-движението. А те са били първите масови групи, обърнали се срещу обществения порядък. Но много от тях объркват ценностите – наричат слободията – свобода, превръщат се в наркомани и обществото започва да вижда в тях разпуснати неудачници, хората, които най-често са в основата на престъпления… От там започват много нападки срещу Кастанеда – ровят се в личната му история и интерпретират постъпките му чрез своите ценности. Изкарват го лъжец, мошеник, лош човек…

Карлос Кастанеда имал титлата “доктор” и е преподавал в университета съвсем официално!!!! Много от неговите съратнички също са високо образовани жени. Те са брънка от поредицата нови ясновидци. Те не са по-различни от Исус и Буда… Но те не са гуруовци, те са просто воини, успели да спечелят най-трудната битка - тази със себе си и човешката глупост в себе си... Те могат да ни бъдат пример, не гуру...

Най-добрият начин да схвана цялостното учение, описано от Кастанеда, беше да прочета книгите, които е писал, една след една – в последователността, в която ги е писал. Само тогава противоречията у мен изчезнаха и осъзнах, че съм открила едно изключително сериозно познание – със стойността на наука, с много ясни правила, в които, всъщност, няма никакво противоречие. Познание, което е много обширно и има различни нива на разбиране. Всяка книга повтаря предишното знание /от предишната книга/, но на по-високо ниво на осъзнаване и постепенно въвежда ново знание и разбиране. И това е най-подходящият начин това учение да бъде разбрано – именно от материалният човек на днешното време, с всички негови най-дълбоки психо-социални разбирания и психо-физиологични особености. Това учение е толкова различно от живота на съвременния човек, че единственият начин да му бъде показано, е да се почне от там – говорейки му на неговия език. Първата книга е твърде ориентирана към дрогата и е най-близко до ценностите на съвременният човек – това е било и нивото на Кастанеда, когато я е писал. Но, ако тя говори за неща, които шокират съвременното човешко съзнание, то причината по-скоро е в самото него/човешкото съзнание/!!! Заради самото ниво на човека /нивото на човечеството/, учението се дава на порции и започва от там – от най-“мръсната” част. Когато човек не е достатъчно напреднал в своя житейски път, четейки последните книги на Кастанеда /без да познава предишните/, се обърква и не може да разбере за какво се говори. Така че, ако някой прочете първите книга и си състави мнение, че става дума за нещо мръсно и дяволско, той трябва да е сигурен, че оценката му е оценка на САМОТО ЧОВЕЧЕСТВО, КАКВОТО Е БИЛО ДО ДНЕС. Но ако не мине по този път, рискува да не схване финесът на учението, който се поднася в последните книги на Кастанеда. Защото, както самият дон Хуан казва, а после и Кастанеда осъзнава, няма пресечна точка между двете – нашият малоумен начин на живот и онзи на новите ясновидци. Двете са две успоредни линии, които не се пресичат – те са два свята. Или си от едната страна или от другата. Така че, още едно от невероятните качества на книгите на Кастанеда е именно това – че той е успял да свърже поне за миг тези две линии – така че да “преведе” знанието на древните толтеки на езика на съвременния човек. Той е прокарал мост за нас - от онази линия към нашата, защото само това може да направи един от тях – да прокарат мост, да ни покажат вратата. Да се върнат назад – да станат като нас – за тях е равносилно на смърт. Защото ние хората, днес, сме живи-умрели... Но те не са зли магьосници, които искат да ни "направят нещо лошо". Те ни казват: учението е пред вас, всъщност, то дори не е учение – то е светът, какъвто е – зад отражението, в което е затворен вашият свят. Така че, светът и познанието е пред вас. Ние можем само да ви разкажем, какво видяхме зад вратата и можем да ви я покажем – къде е тя. Но нашите думи ще са само сказания за вас. Само вие можете да изберете дали да минете през вратата или не…

Аз уважавам учението на новите ясновидци, описано по най-ясния - едновременно сбит и едновременно цялостен и изчерпателен начин, именно от К.Кастанеда. Той ми даде ясни правила как да се превърна от слаба в силна. Никога не съм употребявала наркотици!!! /Нямам нищо против хората, взимащи наркотици, но не ги допускам в своя личен живот, не харесвам зависимостта им, самоунищожителното им поведение, унищожителните им постъпки към околния свят, в резултат на човешката им слабост./ Никога не съм употребявала цигари и много рядко пия алкохол. /На всеки що-годе запознат му е ясно, че алкохолът е най-легализираният вид дрога и че в Центровете за лечение на зависимости - алкохолните зависими са най-много/ Винаги съм се стремила да водя здравословен начин на живот, защото здравето ми беше крехко. И нито традиционната медицина, нито ценностите, които съвременното “цивилизовано” общество има, са можели да ми помогнат за този проблем. Напротив, дойде време, в което разбрах, че именно те са ме правили още по-слаба и болна… Единственото, което К.Кастанеда ми даде чрез своите книги беше това да намеря причините за слабостта и болестите си и начина, по който да бъда здрава и да живея силен живот - да бъда успешен човек, да минавам през света с радост в сърцето си и с любов към живота и света. Това са двете неща, които ми даде той : свободата и силата. Но аз съм човек на днешното време и имам много, много слабости. Всяка от тях - и последиците от тях за моя живот и здраве - понякога се тълкуваха от най-близките ми /които знаеха за моите интереси/ като резултат от моите фантазии, от моя сбъркан характер, вкл. учението на К.Кастанеда… Самите промени, които преживявах и които ме караха да променям своите ценности, не можеха да бъдат разбрани и приети от тях... Тях не можах да убедя в нищо от това, което знам аз... Но пред себе си аз зная кой е истинският отговор. Искам да го кажа на всеки, който е чул Кастанеда в сърцето си и неизбежно стига до този момент. Ако някога съм била силна, щастлива, здрава и способна да обичам и да давам дори и на другите – то това е било резултата от всичко, на което учат новите ясновидци. Когато съм слаба и губя здравето си или руша живота си - това е резултат от моята лична слабост и аз зная, че тя идва от другия начин на живот – този, в който съм израснала – този, в който живеят хората, които съдят Кастанеда... Моята слабост и резултатите от нея са моя отговорност. Кастанеда няма нищо общо с моята човешка глупост...

“УЧЕНИЕТО НА ДОН ХУАН” -

цитати от книгата на Карлос Кастанеда

“…Дяволската трева е само един от милионите други пътища. Всяко нещо е един от милионите пътища. Следователно ти трябва винаги да помниш, че пътят е само и единствено път. Ако чувстваш, че не трябва да го следваш, не оставай на него при никакви условия. За да имаш такава яснота, ти трябва да водиш дисциплиниран живот. Само тогава ще знаеш, че всеки път е само път и няма нищо обидно за човека или за другите от напускането му, ако това е, което сърцето ти подсказва да направиш. Но твоето решение, да следваш пътя или да го оставиш, трябва да бъде освободено от страх или амбиция. Предупреждавам те: вглеждай се във всеки път внимателно и хладнокръвно. Пробвай го, колкото пъти сметнеш за необходимо. Тогава задай на себе си и само на себе си един въпрос. Това е въпрос, който само един много стар човек задава. Моят благодетел ми го каза веднъж, когато бях млад, а кръвта ми беше твърде буйна, за да го разбера. Сега наистина го разбирам. Ще ти кажа какъв е той: „Има ли този път сърце?” Всички пътища са еднакви : те не водят никъде. Те са пътища, минаващи през храста или отиващи в храста. Мога да кажа, че в живота си съм изминал дълги, дълги пътища, но не съм никъде. Въпросът на моя благодетел има значение сега. Има ли този път сърце? Ако има, пътят е добър, ако не – той е безполезен. И двата пътя не водят никъде, но единият има сърце, а другият няма. Единият дава радостно пътешествие - докато го следваш, ти си едно с него. Другият ще те накара да проклинаш живота си. Единият те прави силен, другият те прави слаб…”

Не е нужно много, за да се умре. А да търсиш смъртта, е все едно да търсиш нищото…

...

Дяволската трева е само един от милионите други пътища…

...справедливо е ти също да я изпиташ и ако някъде по нейния път усетиш, че по някаква причина не бива да продължаваш, тогава просто трябва да спреш.

- Но как разбираш кога един път няма сърце, дон Хуан?

- Преди да поемеш по него, задай един въпрос: Има ли този път сърце? Ако отговорът е не, ще го узнаеш и трябва да си избереш друг път.

- Но как да разбера със сигурност дали пътят има сърце или не?

- Всеки би разбрал това. Лошото е, че никой не задава въпроса. И когато накрая човек разбере, че е следвал път, който няма сърце, пътят е готов да го убие. В този момент много малко хора могат да спрат, за да помислят и да оставят пътя.

- Как да постъпвам, за да задам въпроса както трябва, дон Хуан?

- Просто го задай.

- Искам да кажа, има ли точен метод, така че да не лъжа себе си и да мисля, че отговорът е да, когато всъщност е не?

- Защо ще се лъжеш?

- Може би защото в този момент пътят е приятен и доставя удоволствие.

- Това е нелепост! Един път без сърце никога не доставя удоволствие. Ти трябва упорито да работиш, дори само за да го поемеш. От друга страна, един път със сърце е лек. Той не те кара да работиш, за да го харесаш.

...

/По повод съблазняването на хора от дяволската трева и влиянието й в различните случаи/

Това са неща, над които ние нямаме контрол. Човек живее, за да учи. И ако той учи, това е, защото такова е естеството на неговата съдба, за добро или за зло…

Към лулата и сместа трябва да се отнасяме с внимание и нежна грижа. А човекът, опитващ да учи, трябва да подготви себе си, водейки суров, скромен живот. Въздействието на дима е така страховито, че само един много силен човек може да устои на най-малкото дръпване…

...

Има много неща, които могат да подлудят човек, особено ако той няма решимостта и ясната цел, които се изискват за учене. Когато обаче човек има ясно и непреклонно намерение, чувствата по никакъв начин не са препятствие, тъй като той е в състояние да ги контролира…

...

- Ще ме учиш ли за пейот, дон Хуан?

- Защо искаш да предприемеш такова обучение?

- Искам да знам за него. Желанието просто да знам не е ли добра причина?

- Не! Ти трябва да потърсиш в сърцето си и да разбереш защо млад човек като теб иска да предприеме подобно действие – да учи.

- ...

- Ще ме обучаваш ли тогава, дон Хуан?

- Не!

- Защото не съм индианец ли?

- Не. Защото не познаваш сърцето си. Важното е да знаеш точно защо искаш да въвлечеш себе си.

/Дон Хуан поставя задача на Кастанеда – да намери своето място в стаята, но не му казва как, а го оставя сам да открие – с труд. Кастанеда е готов да се откаже след известни опити…/

Той не се засмя, а много сериозно заяви, че трябва да бъда твърд със себе си, ако искам да науча. Каза, че пред мен има само две възможности: да зарежа всичко и да си отида вкъщи, в който случай нищо няма да науча, или да реша гатанката…

Добави, че нищо на този свят не идва даром. Че каквото и да има да се учи, то трябва да бъде научено по най-трудния начин.

...

- Ти помоли да те уча за Мескалито. Исках да знам дали имаш достатъчно силен гръбнак, за да се срещнеш с него лице в лице. Мескалито не е нещо, с което да можеш да се шегуваш. Трябва да имаш контрол над всички свои възможности.

- Кога ще започнеш?

- Не е толкова просто. Първо трябва да бъдеш готов.

- Мисля, че съм готов.

- Това не е шега. Трябва да чакаш, докато не остане никакво колебание, и тогава ще го срещнеш.

- Трябва ли да се подготвям?

- Не. Просто трябва да чакаш. Може след време да зарежеш цялата идея. Лесно се изморяваш. Снощи беше готов да се махнеш в момента, в който стана трудно. Мескалито изисква много сериозно намерение.

...

Утре ще тръгнем обратно - каза дон Хуан, сочейки долината. – Ще се върнем и ще го берем, докато прекосяваме полето. Това значи, че ще го берем само когато е на пътя ни. Той ще ни намери, а не обратното. Той ще ни намери, ако пожелае…

...

- Ти не мислиш в правилния ред – Мескалито наистина игра с теб. Това е, върху което трябва да мислиш. Защо не се спреш на него, вместо на страха си?

- Толкова необичайно ли беше?

- Ти си единственият човек, който някога съм виждал да играе с него...Макар да си сериозен човек, твоята сериозност е свързана с това, което правиш, а не с това, което става вътре в тебе. Ти твърде много обръщаш внимание на себе си. Това е проблемът. А това води до ужасно изтощение.

- Търси и виж чудесата около теб. Ще се умориш да се вглеждаш само в себе и това изтощение ще те направи глух и сляп за всичко друго.

- Ти имаш цел, дон Хуан, а как мога аз да се променя?

- Мисли за чудото, че Мескалито игра с теб. Не мисли за нищо друго. Останалото ще дойде от самосебе си.

...

- Той /Мескалито/ му се явява като човек или като светлина... След това никога не се променя. Може би когато отново го срещнеш, той ще бъде светлина, а някой ден той може дори да те вземе в полет и да ти разкрие всичките си тайни.

- Какво трябва да правя, за да достигна този момент, дон Хуан?

- Трябва да бъдеш силен човек и твоят живот трябва да бъде истински.

- Какво е истински живот?

- Живот, живян обмислено, добър, силен живот…

...

Ето те пак с твоите въпроси – какво би станало, ако... Безполезно е да се говори по този начин. Ако твоят приятел, или който и да е друг, вземе втората част от тревата, това, което ще може да прави, е да лети. Ако той просто те беше гледал, можеше да те види да летиш, можеше и да не те види. Това зависи от човека.

Ти установяваш, че птиците летят, защото си ги виждал да летят. Летенето е нещо обичайно за птиците. Но ти няма да установиш други неща, които птиците правят, защото никога не си виждал птици да ги правят. Ако твоите приятели знаят за хора, които летят с дяволската трева, тогава щяха да установят...

ТИ СМЯТАШ, ЧЕ ЗА ТЕБ ИМА ДВА СВЯТА – ДВА ПЪТЯ. НО ИМА САМО ЕДИН. ЗАКРИЛНИКЪТ ТИ ПОКАЗА ТОВА С НЕВЕРОЯТНА ЯСНОТА. ЕДИНСТВЕНИЯТ СВЯТ, ДОСТЪПЕН ЗА ТЕБ, Е СВЕТЪТ НА ХОРАТА И ТИ НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЕРЕШ ДА НАПУСНЕШ ТОЗИ СВЯТ. ТИ СИ ЧОВЕК! ЗАКРИЛНИКЪТ ТИ ПОКАЗА СВЕТЪТ НА ЩАСТИЕТО, КЪДЕТО НЯМА РАЗЛИКА МЕЖДУ НЕЩАТА, ЗАЩОТО ТАМ НЯМА КОЙ ДА ПИТА ЗА РАЗЛИКАТА. НО ТОВА НЕ Е СВЕТЪТ НА ХОРАТА. ЗАКРИЛНИКЪТ ТЕ ИЗВАДИ ОТ НЕГО, КАТО ТЕ РАЗТЪРСИ, И ТИ ПОКАЗА КАК ЧОВЕК МИСЛИ И СЕ БОРИ. ТОВА Е СВЕТЪТ НА ХОРАТА! И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК ОЗНАЧАВА ДА ПРИНАДЛЕЖИШ НА ТОЗИ СВЯТ. ТВОЯТА СУЕТА ТЕ КАРА ДА ВЯРВАШ, ЧЕ ЖИВЕЕШ В ДВА СВЯТА, НО ТОВА Е САМО ТВОЯТА СУЕТА. ЗА НАС ИМА ЕДИН ЕДИНСТВЕН СВЯТ. НИЕ СМЕ ХОРА И ТРЯБВА ДА СЛЕДВАМЕ СВЕТА НА ХОРАТА СЪС ЗАДОВОЛСТВО. МИСЛЯ, ЧЕ ТОВА Е БИЛ УРОКЪТ…

...

Няма нищо лошо в това да те е страх. Когато се страхуваш, виждаш нещата по различен начин…

Той ме изслуша без да ме прекъсне. Говорих дълго.

- Всичко това лесно може да се разбере. Страхът е първият естествен враг, който човек трябва да преодолее по пътя си към знанието. Освен това ти си любознателен, което изравнява резултата. И ти ще учиш, въпреки своето „аз”. Това е правилото.

Възразявах още малко, опитвайки се да го разубедя. Той обаче изглеждаше убеден, че не ми остава нищо друго, освен да уча.

...

-Не ме разбирай погрешно, дон Хуан. Искам да имам съюзник, но също така искам да знам всичко, което е възможно. Ти самият казваш, че знанието е сила.

-Не! – каза той категорично. – Силата зависи от вида знание, което човек притежава. Какъв е смисълът да знаеш безполезни неща?...

Каза, че ученето чрез разговор е не само загуба, но и глупост, защото ученето е най-трудната работа, която човек може да предприеме. Помоли ме да си припомня момента, когато се опитвах да намеря своето място и как исках да го намеря, без да свърша никаква работа, защото очаквах той да ми даде цялата информация. Каза, че ако беше напарвил това, никога нямало да науча. Ако съм знаел обаче колко е трудно да намериш своето място и особено пък ако съм знаел, че то съществува, би ми дало уникално чувство за увереност. Когато стоя на своето добро място, нищо не може да ми причини телесна вреда, защото имам сигурността, че в това специално място съм в най-доброто си състояние. Ако обаче той ми беше казал къде е то, аз никога нямаше да имам необходимата увереност да твърдя, че е вярно знание. По този начин знанието наистина е сила.

Всеки път, когато човек се захваща да учи, трябва да работи така усилено, както аз, когато намерих това място, а границите на неговото учене се определят от собствената му природа.Така дон Хуан не виждаше смисъл да се говори за знанието. Каза, че определени видове знание са твърде мощни и говоренето за тях би ми донесло само вреда…

...

Човек тръгва към знанието, както тръгва на война – нащрек, със страх, с респект и с абсолютна сигурност. Да тръгнеш към знанието или на война по какъвто и да е друг начин, е грешка и който я направи, ще доживее до разкаяние за постъпките си. Попитах го защо е така и той каза, че когато човек отговаря на тези четири изисквания, няма да допусне грешки, за които ще трябва да отговаря; при това условие неговите действия губят погрешността, характерна за действията на глупака.Ако такъв човек не успее или понесе поражение, той ще е загубил само една битка и няма болезнено да съжалява за това…

ЧОВЕК НА ЗНАНИЕТО е онзи, който добросъвестно е следвал изпитанията на ученето. Човек, който без втурване или пък колебание, е стигнал до край в разкриването на тайните на силата и знанието.

Човек трябва да срещне и да победи своите четирима естествени врагове.

Попитах го дали мисли, че аз мога да стана човек на знанието. Той отговори, че никой не може да каже със сигурност. Но аз настоях да узная, може ли по нещо да познае имам ли някакви шансове да стана човек на знанието. Той отговори, че това ще зависи само от моята битка срещу четиримата врагове – дали аз ще ги победя или ще бъда победен от тях – но не било възможно да се предскаже изходът от тази битка. Да станеш човек на знанието е нещо мимолетно.

- Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето. Той бавно започва да учи - в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето, че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове: Страхът! Ужасен враг – лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.

- Какво ще стане с човека, ако избяга от страх?

- Нищо няма да му стане, освен че никога няма да научи. Никога не ще стане човек на знанието. Може най-много да бъде кавгаджия или свит, изплашен човек, но във всички случаи той ще е победен човек. Неговият враг ще сложи край на копнежите му.

- А какво трябва да стори, за да победи страха?

- Отговорът е много прост. Не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка в ученето и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. ТОВА Е ПРАВИЛОТО. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява. Когато настъпи този радостен миг, човекът може без колебание да каже, че е победил първия си естествен враг.

- Това изведнъж ли става или малко по малко?

- Това става малко по малко, но страхът изчезва изведнъж и изцяло.

- Няма ли човек пак да се изплаши, ако му се случи нещо ново?

- Не. След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота – яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.

И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човек никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко, каквото поиска, понеже вижда ясно всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда: то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втрува, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.

- Какво ще стане с човека, който е победен по този начин, дон Хуан? Ще умре ли?

- Не, няма да умре. Неговият втори враг просто ще го е спрял в опитите му да стане човек на знанието. Вместо това човек може да се превърне в смел воин или в клоун. Неговата така скъпо платена яснота никога няма да се превърне отново в тъмнина и страх. Пред него ще бъде ясно, колкото и дълго да живее, но той няма да научи повече, нито ще копнее за нещо.

- Но какво трябва да направи, за да избегне поражението?

- Трябва да прави онова, което е правил със страха: трябва да се бори със своята яснота и да я използва, само за да вижда; да изчаква търпеливо и внимателно да преценява, преди да предприеме нови стъпки; трябва преди всичко да мисли, че неговата яснота е по-скоро грешка. Ще дойде момент, в който ще прозре, че неговата яснота е била само точка пред очите му. Така той ще е надвил втория си естествен враг и ще стигне до положение вече нищо да не може да му причини зло. Тогава тази увереност няма повече да бъде грешка. Няма да бъде и само точка пред очите му. Ще бъде истинска сила.

От този момент той ще знае, че силата, която е преследвал толкова дълго, най-сетне е негова. Човек може да прави с нея каквото поиска. Неговият съюзник е под негово разпореждане. Правилото е неговата воля. Той вижда ясно всичко, което е около него, но същевременно се е изправил срещу третия си враг: Силата!

Силата е най-могъщият от всички врагове. И най-лесното нещо е да й се отдадеш, а и защо не, след като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар. На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката. Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.

- Ще загуби ли той силата си?

- Не, той никога не може да загуби нито яснотата, нито силата си.

- Тогава какво го разграничава от човека на знанието?

- Човек, победен от силата, умира, без да е узнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.

- Поражението, нанесено от някой от тези врагове, окончателно ли е?

- Разбира се, че е окончателно. След като веднъж един от тези врагове надвие човека, той не може нищо повече да стори.

- Възможно ли е например човек, победен от силата, да осъзнае своята грешка и да поправи начина си на действие?

- Не, щом веднъж се е предал, той е свършен.

- Но ако временно е заслепен от силата, а след това я отхвърли?

- Това значи, че неговата битка още продължава. Значи, че този човек още се опитва да остане човек на знанието. Човек е победен, само когато спре да опитва и се предаде.

- Но възможно ли е някой да се поддава на страха с години, но накрая да го превъзмогне?

- Не, това не може да бъде. Ако остъпи пред страха, никога не ще го превъзмогне. Защото ще е занемарил ученето и няма да опита отново. Но ако въпреки страха си продължи да прави опити години наред, той може в края на краищата да спечели, защото в действителност никога не му се е предавал.

- Как той може да срази третия си враг?

- Трябва съзнателно да му се противопостави. Трябва да осъзнае, че силата, която на пръв поглед е спечелил, не е негова. Човек трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в неговата власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.

Дотогава човек ще е стигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жестокият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне. Това е времето, когато човек няма повече страхове, не го пришпорва яснотата на ума му. Това е времето, когато цялата му сила е под негова власт, но и когато изпитва непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде изцяло на желанието си да се отпусне и да забрави, ако се успокои в умората си, ще е загубил последния рунд и неговият враг ще го превърне в немощно старо същество. Неговото желание да мине в остъпление ще вземе връх над цялата му яснота, над силата му и над неговото знание. Но ако човек се отърси от умората и изпълни своето предопределение, той може да бъде наречен човек на знанието, макар и само заради онзи кратък миг, в който успее да отблъсне своя последен, непобедим враг. Този миг на яснота, сила и знание е достатъчен…

...

-Мислиш ли, че аз бих могъл да се сдобия с помощник?

-За да узнаеш това, ти трябва да научиш още много. Ние отново сме в началото, почти като в първия ден, когато ти дойде и ме поломи да ти разкажа за Мескалито, а аз не можех, защото ти не би разбрал...

Тази друга страна е светът на диаблеро. Мисля, че ще бъде най-добре да ти разкажа за моите собствени чувства по същия начин, както моят благодетел ми разказа за своите.

Той беше диаблеро и воин. Неговият живот клонеше към силата и невъздържаността на света. Но аз не съм нито едното, нито другото. Такава е моята природа.

Ти видя моя свят от началото. Колкото до това да ти показвам света на моя благодетел, аз мога само да ти покажа вратата, а ти сам ще трябва да вземеш решение. Ти ще трябва да учиш за този свят единствено със собствени усилия.

Сега трябва да призная, че направих грешка. Сега разбирам, че е много по-добре да се започне по начина, по който започнах аз. След това е по-лесно да се разбере колко проста и все пак колко дълбока е разликата.

Диаблеро си е диаблеро, воинът си е воин. Или човек може да бъде и двете. Но само човек, който извървява пътищата на живота, е всичко. Днес аз не съм нито воин, нито диаблеро. За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце. По всеки път, който има сърце. По него аз пътувам и единственото предизвикателство, което си струва, е да измина неговата пълна дължина. Там аз пътувам и гледам, гледам, останал без дъх…

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще ти отговоря, до колкото успея, в стила на разглеждания автор:

След прочетеното разбирам, че, дори вече открил(а) някои истини, все още се луташ. Моя съвет: взимай си леки наркотици и си чети Кастанеда на спокойствие, не обръщай внимание на масата, твори (каквото и да те влече) и давай на хората около себе си. Другото е прах и комплекси.

Както и ще се види по оценката на този пост.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

не обръщай внимание на масата, твори (каквото и да те влече) и давай на хората около себе си. Другото е прах и комплекси.

Подлагам рамо.

Впрочем хората сме различни и затова Кастанеда е възможно да не е подходящ автор за всички.

Но пък има други учения, които биха прилегнали на определен човек.

Така че... който търси, ще намери.

Е, може да намери и това, което не търси, но никой не е съвършен.

Изборът между страх и любов е толкова лесен, но малко хора разбират какво по-точно е страх от живота

и какво по-точно е любов към живота. А това никой отвън не може да го направи-да разбере вместо някой друг.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Благодаря за подкрепата ви до тук!

Нел, вярно е, че Кастанеда е костелив орех и че всеки човек има различно ниво на развитие и темперамент. Вярно е, че казаното от Кастанеда, е било казвано и от други...

На мен ми се иска да защитя този автор от нападките към него, защото имам основание да ценя труда му.

v2.0 ценя подкрепата ти. Но основанието ми да направя тази тема, беше именно да отгранича "духа на дрогата" от учението на воина. Или още по-важно "духа на магьосника" от човека на знанието; да наблегна на разликата между "старите ясновидци" и "новите ясновидци"; старите са били егоцентрични, дрогата, както и много от техниките идват от тях - но те са заразени с техния нрав; магьосниците, които използват знанието за свои облаги, са жестоки хора; новите ясновици са хората на знанието и те са по-близко до Исус, отколкото до магьосниците /с всичко тъмно и зло, с което се свързват те в нашето съзнание/. Защото зная, че дрогата не е съществена част от това учение. Зная, както и самите нови ясновидци разказват, че по-добрият начин е да бъдеш воин, защото грижата за тонала /здравето и тялото/ е основна част от учението. Зная, че резултатите, които постигат те, се постигат и без дрогата. А наркотиците вредят на тонала. Самият Кастанеда го казва - че дрогата е разрушила черният му дроб. Самият дон Хуан води изключително здравословен живот - както се вижда тук-там, когато се четат книгите на Кастанеда. Всъщност, другите ученици, които после Кастанеда среща, казват, че не са били обучавани по този начин - с дрога. Оказва се, че Кастанеда е бил въведен по този начин, само защото е бил твърде "запушен" и "сляп" за това учение.

За да наблегна на разликата "дрога/магьосничество-воински начин/човек на знанието" ще прикача файл, който всеки може да погледне, ако има интерес по темата. Това са извадки от книгите на Кастанеда - отнасящи се само до воинския начин. В цялото повествование тази идея тече и се представя постепенно като една ценностна система на живот / основна житейска позиция на новите ясновидци - за разлика от старите ясновидци/. Но повечето хора някак я пропускат и запомнят само страховитите описания - по-скоро техниките за различно възприятие, които идват от старите ясновидци. А после асоциират Кастанеда точно с това - нещо дяволско, нещо лошо, дрога, магия...

Za voina.doc

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В многото информация по-горе се губи моята позиция по въпроса.

Тук казвам на кратко своята позиция по въпроса на темата.

Аз никога не съм употребявала наркотици. Съзнателно. И никога няма да го направя.

Не ценя този начин на живот.

Ценя Кастанеда. И твърдя, че учението, което той ни е разкрил, също отрича дрогата. Дрогата е част от първите 2-3 книга на Кастанеда. Тя се използва в неговият случай като един от методите за бързо прекрачване на границите на възприятие. Но самите му учители не са доволни, че "той е толкова задръстен", че това се налага. Защото те знаят, че дрогата руши здравето. По-късно в книгите се описва причината за този подход към Кастанеда и се уточнява, че самите му учители, както и неговите съратници-чираци, фактически не употребяват дрога /с някои изключения, които имат своите причини/. Има други начини за прекрачване на границите на възприятие, които са част от нашата естествена природа и способности. Аз зная, че това е възможно. Защитавам позиция, която знам, че е така. Не се базирам на вярвания.

Същността на учението е пътят на човека на знанието, пътят на воина. Учението показва как да станем Хора на знанието. Здрави, силни, щастливи и живеещи в хармония с околната природа.

Кастанеда и всички като него не са наркомани, не са зли магьосници. Те са ясновидци. Те са воини-пътешественици. Те са хора на знанието. Те наричат себе си новите ясновидци и се отграничават от старите ясновидци. Те са силни, а тяхната сила ние интерпретираме като нещо зло, защото когато самите ние нямаме необходимата сила, всяка сила може да се окаже заплаха за нас – не поради злия характер на външната сила, а поради нашата слабост.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз пък твърдя, че истината е скрита точно в филмите.И то по съвсем други причини, не точно заради това което си посочила. :angry:

Когато публикувах поста си имах предвид именно твоите думи. Но ти си го знаеше, затова се и включи.

Истина е, че с човешкото раздразнение се хранят летачите описани от Карлос Кастанеда. А ако на някой му се иска да види човекът срещу себе си раздразнен, причината е, че летачът е гладен и иска да се нахрани. Енергийна хранителна зависимост, вампирство. Така,че емоциите, които с поведението си провокираш у хората са важни, ако държиш на тях и си добронамерен. Т.е. истината лъсва в човешките взаимоотношения.

Истината съществува сама по себе си. Да я ограничаваш в книга, филм, религия, учение, е нелепост. Тя е в самия човек, в свещения му живот и дух.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В многото информация по-горе се губи моята позиция по въпроса.

Тук казвам на кратко своята позиция по въпроса на темата.

Аз никога не съм употребявала наркотици. Съзнателно. И никога няма да го направя.

Не ценя този начин на живот.

Това беше достатъчно, ако беше написано, още в самото начало.

Останалото беше причина за загубване на твоята позиция.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато публикувах поста си имах предвид именно твоите думи. Но ти си го знаеше, затова се и включи.

Истина е, че с човешкото раздразнение се хранят летачите описани от Карлос Кастанеда. А ако на някой му се иска да види човекът срещу себе си раздразнен, причината е, че летачът е гладен и иска да се нахрани. Енергийна хранителна зависимост, вампирство. Така,че емоциите, които с поведението си провокираш у хората са важни, ако държиш на тях и си добронамерен. Т.е. истината лъсва в човешките взаимоотношения.

Истината съществува сама по себе си. Да я ограничаваш в книга, филм, религия, учение, е нелепост. Тя е в самия човек, в свещения му живот и дух.

Да, точно така е.Знаех че говориш за мен, ама Декаста не го знаеше.С това което съм ти оцветил в червено не съм съгласен, в зеленото е това в което имаме консенсус.Предлагам ти да се съсредоточиш върху темата и мен да ме оставиш на мира.:)

Бих се радвал да си поговорим, но по същество, без лирически отклонения ако може. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване