"Бият фоторепортери. На протест!

17.05.2007 14:17

Бият фоторепортери. На протест!

Мълчаливият протест пред МВР ще е заради побоя над фоторепортера Емил Иванов. Снимка: БГНЕС

Фоторепортери ще се съберат на мълчалив протест в сряда /23 май/ пред сградата на Министерството на вътрешните работи.

Протестът е по повод побоя над техния колега от вестник "Експрес" Емил Иванов, който вчера в опит да снима Младен Михалев - Маджо бе бит от полицаи.

В протестна декларация до президента, премиера, министрите на правосъдието и на вътрешните работи, фоторепортерите се обявяват в защита на своя бит колега.

В нея се казва, че "подобни действия представляват открита заплаха срещу представители на журналистическата професия, които изпълняват служебните си задължения в полза на обществото".

В документа се изразява и очакването за наказания, "за да не се нареждаме в списъка на държави от Третия свят, където журналистите са ограничавани в работата си".

Междувременно Емил Иванов каза, че е разговарял с министъра на вътрешните работи Румен Петков.

Той го е уверил, че ще направи разследване, и тримата, които са нанесли побоя на фотографа, ще бъдат уволнени.

Иванов отново разказа за случилото се: "Виждал съм много страшни неща, но такава агресия не съм виждал".

Фоторепортерът потвърди, че полицаите са започнали да го бият, защото ги е снимал.

Иванов бе категоричен, че никога досега във вестниците, служителите на реда не са показвани с лицата им и по подобен начин са предвиждани снимките и в този случай.

Други двама колеги на пострадалия фоторепортер са снимали побойниците и утре снимките им ще бъдат публикувани.

С един от полицаите Иванов се е срещнал при министъра тази сутрин, но е получил от него само думите: "Съжалявам".

След случилото се, докато е седял на тротоара до Съдебната палата, Емил Иванов е получил предложение от бившия вътрешен министър Емануил Йорданов за адвокатски услуги.

http://www.dnes.bg/article.php?id=36432

Това което се случи с фоторепортера Емил Иванов

не е единичен случай,а редовна практика на системен терор!

Зачестиха случаите на полицейски произвол и безнаказаност в цялата страна!

МВР отново се върна към това което беше преди 17 години-репресивен орган

действащ като тоталитарен валяк!

Вместо да се бори с престъпността,това компрометирано ведомство

носещо гръмкото название МВР воюва с порядъчните и почтените граждани

(прокуратурата и съдът не са изключение)!

Не искам да омаловажавам труда на качествените хора и професионалистите в тази система,

но за съжаление те са малко и за да оцелеят сред тази сбирщина от еничари и башибозук

се налага да си траят!

Съвестните граждани отдавна нямат доверие в МВР и открито избягват

да им сътрудничат!Поради тази причина качеството на "полицейските сведения"

е много ниско и с никаква стойност,защото се използват информатори със съмнителни качества

(същото важи и за разузнаването ни)!

Публична тайна е че ако някой ти "пречи" в България,

най-добрият начин да го елиминираш е да го "наклепаш",

и колкото повече,толкова по-добре!

От действията на "правораздавателните органи" отдавна е ясно,

че В БЪЛГАРИЯ НЯМА ИСТИНСКА ДЕМОКРАЦИЯ и НЕ СМЕ ПРАВОВА ДЪРЖАВА!

:wors:

В правовите държави наказват виновните колкото и богати и известни да са.Така че отговорът е "не".

Съгласен съм с dragozow.При нас "правото" е винаги на страната на по-силния-т.е. действат законите на джунглата.

Понякога си мисля,че някоя улична банда е завзела власта и се разпорежда в цялата държава.А може би са няколко?

Ква правовоа държава???????? Кви 5 лева??????

За кокошка - няма прошка, за милиони - няма закони!

Това е у нас!

Що бе, нали вкараха Евгений Минчев в затвора Ако трябва да сме сериозни, тая държава никога няма да се оправи!!! То всъщност в смисъла "държава" нашата отдавна я няма!!!

Ще стане правова... някога.

Отговорът е съвсем лесен и еднозначен: не сме правова държава.

Редактирано 26 май 200719 г. от gridim (преглед на промените)

Лошото е че грам не се приближаваме към нещото наречено правова държава .

Ако трябва да сме сериозни, тая държава никога няма да се оправи!!!

Тая държава?? Тая държава е твойта държава к*етен такъв!!! Що не се хванеш да кажеш - "тая моя , или наша държава" , а всеки път казваш и ти и други като теб - тая държава!!! Дразни ме начинът по който го казвате - все едно нямате отговорности и не допринасяте с нищо - просто една държавица, в която си живуркате безцелният живот!!!!!

Съгласен съм с dragozow.При нас "правото" е винаги на страната на по-силния-т.е. действат законите на джунглата.

Понякога си мисля,че някоя улична банда е завзела власта и се разпорежда в цялата държава.А може би са няколко?

Навсякъде по света се казва:

"Америка си има мафия", "Италия си има мафия" - с една дума "Държавата си има мафия", а само в България "Мафията си има държава"

Не живеем в правова държава, но ще се преборим и ще я направим такава.

Служител на НСО бутна с колата си майка с дете, после я наби

Няма пострадали от инцидента, станал пред очите на десетки свидетели в столичния жк "Свобода"

13.06.2007

Служител на Национална служба охрана (НСО) блъсна с личния си автомобил жена с малко дете в столичния жк "Свобода".

Самият инцидентът е бил лек и няма пострадали, но след него шофьорът излязъл от колата и ударил няколко пъти жената пред погледа на множество свидетели. След това влязъл отново в колата си и изчезнал.

Според свидетели шофьорът е бил употребил алкохол. Част от тях са опитали да влязат в саморазправа с него.

"Мина с много висока скорост. Бутна количката. Слиза той и седи. Аз не отричам, че го бутнах, а той ме удари. В този момент мъжът на моята приятелка, която също е майка с малко дете, ме защити.

Има 15 свидетели, които видяха за какво става въпрос. Той дори излъга, че е полицай, качи се в колата и избяга",разказа пострадалата пред БНР.

Полицията е открила и задържала извършителя. От НСО съобщиха за националното радио, че е назначена проверка за инцидента. На 32-годишния мъж е съставен акт.

http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1058558

Много оптимистично,нали?!!!

Обръщам се към модовете:

Ако си мислите че е достойнство да триете

постове които не се харесват на определени другари,браво на вас!

Все пак има и други форуми, и то на английски !!!

:yanim:

Не живеем в правова държава, но ще се преборим и ще я направим такава.

Боят настана!

Не живеем в правова държава, но ще се преборим и ще я направим такава.

Tи знаеш ли рецептата ? Що аз не Това са процеси , които не се променят за ден , два . Аз не бих бил чак толкоз голям националист .

Ченге и гаджето му бият и отвличат

Патрулният полицай от Трето РПУ Георги Д. и приятелката му Пенка Г., на 52 години, са били с полицейско задържане до вчера сутринта за отвличане и побой на длъжник. Това съобщи наблюдаващият прокурор Виолета Радева. Двамата са пуснати под парична гаранция, но имат забрана за напускане на страната. 24-годишното ченге и възрастната му приятелка са пиели кафе в барче в квартал "Владиславово", когато край тях минал Пламен, на 38 години. Дамата го набедила, че той, докато работел в собствения й магазин за железа и строителни материали в квартал "Виница", честичко отмъквал пари от дневния оборот. Тогава полицаят скочил, ступал няколко пъти длъжника, натикал го в багажника на собствената си кола и тримата отпрашили за Виница. Там ченгето старателно претърсило убежището на работника, за да намери откраднатата сума. Докато траел обискът, жертвата успяла да се измъкне и да избяга, след което подава жалба в Пето РПУ във Варна. Оказва се, че в джобовете на Пламен похитителите му намерили нищожна сума, която прибрали. Това съобщи на брифинг комисар Димитър Димитров, зам.-директор на ОДП-Варна. До късно следобед вчера течаха разпитите на полицая и търговката. Той е обвинен за тежко престъпление отвличане по чл. 142, ал. 1 от НК, а на дамата е повдигнато обвинение за подбудителство. Ако бъде осъден, полицаят може да отнесе затвор от 1 до 6 години.

Кръстина Маринова

в.Стандарт,ВТОРНИК, 19 Юни 2007

http://www.standartnews.com/bg/article.php...;article=192775

Още една "милиционерска" дивотия в стил Варненски "екшън"!

Ето какви "високо квалифицирани специалисти" работят в системата на МВР!!!

:yanim:

разбира се че не.

Дамммм, виждам, че се надигате срещу МВР, а не срещу разни гащници, дето се мислят че са нацелили джакпота. Длъжен съм да защитя полицията като цяло. Най-честният човек, работил в моята фирма, стана полицай и то катаджия! Не мисля, че тоя човек или някой като него заслужава хулите ви. Сигурен съм , че 99% от вас не могат да стъпят на малкия му пръст като ЧЕСТНОСТ! Не мисля, че тоя човек ще вземе и 10 лева подкуп. Най-много да ви хвърли документите и да ви каже да се махате! На колко от вас им се е случвало това? Полицаите и те са хора и се стараят да влязат в положението ви.

А за фотографа. Ами и аз обичам да снимам, но никога не правя снимки на хора, които не искат това! Това е правило! Или искаш разрешение от отговорните органи, или предразполагаш тоя, който искаш да снимаш. Другият вариант е да не се вреш под шамарите и да ползваш телеобектив! Фотографът също има чест, както и полицаите! Тръгнали сте да осъждате единствените хора, които се грижат за вас! Подкрепям изцяло органите на реда, които се стараят да вършат работата си добре. Има си хора, които преценяват дали даден служител си върши работата, а тия хора не случайно са стигнали до това ниво!

харесва ли ви или не, България е по-добре да бъде полицейска държава( което е далеч от истината, достатъчно е да посетите съседните нам държави и да видите какво е полицейска държава), отколкото разгащена сбирщина от мафиоти, псевдомафиоти, бъдещи мафиоти и пенсионирани мафиоти!

Поздрави!

Аз мисля че нашата държава не е Правова защо ли си мисля така ето защо

1.Държавата ако беше правова то нямаше да се бавят делата със години

2.Нямаше да пускат потенциалните престъпници под много ниска гаранциа за тях

3.За тях престъпниците са като джижешта се касичка която пазят и бранят

4.Всеки ж държавата да кажа нашето пръжителство гледа джоба си и не заштитава интересите на народа

5.Ако бяхме правова държава щяхме да осъждаме престъпниците за 2 мин на 23 години лишаване от свобода.

Искате пример за 5.

няма проблеми да видим една Америка например влиза 21годишен мъж които е карал ж нетрезво състояние,колата е била открадната забележете от чичо му и няма дукомент за правоспособност на афтомобил.Ако закона в ребубликата бъде такъв както на една америка то държавата ни ще е по стъбилна.Но стига да мечтаем това няма да стане защо ли

защото някои няма да су поълни гушата с пърите на данокоплатците всъшност нашите пари които отиват при тях

И незабраваите НАИ ГОЛЯМАТА МАФИА ВЪВ БЪЛГАРИА ТОВА ПОЛИТИЦИТЕ КОИТО РАБОТЯТ ЗА ТЕХЕН ИНТЕРЕС НИКОГА ЗА ИНТЕРЕСА НА ОБИКНОВЕНИЯТ ЧОВЕК БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ИСЛУШВАНЕТО.

Не живеем в правова държава, но ще се преборим и ще я направим такава.

Привет,

Браво, радвам се, че има такива хора като теб, трябва обаче да знаеш, кой => кой е в тази игра.

Ето виж кой, предаде на времето българският народ............

Посвещава се на Конституционният съд,

който не може да отреже клона на който седи.

ГОЛЕМИЯТ ЗАГОВОР

Комунистите никога и никъде не са печелили свободни и демократични избори. Още при Сталин КГБ разработва методика за фалшификацията им и я прилага с различен успех в окупираните страни от Източна Европа след, Втората световна война. Единственият й провал е в Унгария през 1947 г., когато комунистите загубиха изборите въпреки фалшификациите. Тогава, КГБ я доусъвършенства и тя задейства ефикасно. В България тази методика помогна на комунистите да "спечелят" изборите в края на 1946г. и да направят "свое" Велико Народно Събрание. Тя им помогна и в изборите на 10 юни 1990г., а имам основания да твърдя и на 13 октомври 1991г. Но нека авторите и извършителите на фалшификациите да не се успокояват. "Активното мероприятие" -- "избори за ВНС 90-та" се провали с гръм и трясък. Чрез Интернет всички факти, събития и най-вече ИМЕНА ще станат достояние на хиляди хора.

"НЕ Е ВАЖНО КОЛКО И КАК СА ГЛАСУВАЛИ, ВАЖНОТО Е КОЙ, БРОИ ГЛАСОВЕТЕ." Йосиф Висарионович Сталин

Спомняте ли си двестахилядния митинг през Народното събрание на 14 декември 1989г.? Комунистическият парламент тогава излъга хората, че ще отмени от конституцията прословутия член за ръководната роля на БКП. Това за малко не предизвика гражданска война. Желю Желев и Петко Симеонов върнаха хората по домовете им, защото промените трябвало да се правят при СПАЗВАНЕ НА ЗАКОННОСТТА! А буквата на закона изискваше едномесечен срок за промяна на конституцията. ( На 14 януари 1990г. конституционната поправка беше направена.) Точно по време на тези критични събития Петър Младенов произнесе прословутата фраза: "Най- добре е танковете да дойдат". И така забележете, че управляващи и опозиция поставиха на карта съдбата на страната, за да спазят буквата на една комунистическа конституция със съмнителна легитимност!

Отлично, би казал западният наблюдател, това е правова държава! Но спазван ли беше духа на закона, да не говорим за буквата след това? Фактите говорят сами. С Указ №4 от 10 април 1990г. на президента Младенов е назначена Централната избирателна комисия (ЦИК). Това е последната дата, за да се спази срокът от 60 дни преди изборите изискван от чл. 27 на Закона за избиране на Велико Народно Събрание. Да, ама не! Указът е публикуван на 13 април 1990г. в "Държавен вестник" в бр.30. Съгласно с чл 41, ал 1 от Закона за нормативните актове, датата на публикуване е дата на влизане в сила на даден нормативен акт. Следователно ЦИК получава легитимност 57 дена преди изборите, което вече е грубо нарушение на чл 27 от Закона за избиране на ВНС. Това не е всичко. С указ № 24/15 май 1990г. ("ДВ", бр.40/18 май1990г.) президентът Младенов ПРАВИ ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ЦИК 23 дена преди изборите! (ново и драстично нарушение на чл.27 от ЗИВНС.) В крайна сметка ЦИК придобива следния състав:

1.проф Живко Сталев - председател.

2.Живко Живков - заместник-председател

3. Иван Ефремов - заместник-председател

4. Димитър Попов - секретар

Членове:

1. Алексей Рафаилов-общественик

2. Георги Мутафчиев-общественик

3. Любен Стефанов - общественик

4. Вера Мутафчиева-писател

5. Димитър Боев-икономист

6. проф. Стефан Стойчев - юрист

7. Емилия Друмева - юрист

8. Иван Войводов-юрист

9. Лидия Манчева - юрист

10.Мартин Гунев - юрист

11.Илия Крумов Ризов-юрист

12.доц. Теодор Чипев- юрист

13. Александър Иванов Караминков-юрист

14.Алексей Иванов Подлесни-юрист

15.проф.Живко Миланов - юрист16.Иван Викторов-юрист

17.Йордан Георгиев Соколов-юрист

18.Соломон Розанис-съдия във Върховния съд

19.Живан Димитров-съдия във Върховния съд.

20.Божидар Колев-съдия във Върховния съд.

От ръководството на ЦИК всички са юристи, Иван Ефремов е и член на Върховния съд, а Димитър Попов-председател на Софийския градски съд. Или 19 юристи от 24 членове. Тоест комисията в никакъв случай не е некомпетентна в правно отношение. Същата тази толкова компетентна комисия най-после на 6 юни 1990г. публикува в "Държавен вестник" методиката за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната система. Но забележете, тя НЕ Е ПОДПИСАНА ОТ НИКОЙ! ("ДВ" бр.46/8 юни 1990г.) Нито един юрист не се е сетил, че съгласно чл. 34, ал.1 т.4 от Закона за нормативните актове е трябвало да бъде подписана от председателя проф.Сталев! Следва най-интересното - в нарушение на чл.31 ал.1 т.5 от Закона за избиране на ВНС и чл. 37, ал.1 от Закона за нрмативните актове, ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТ ИЗОБЩО НЕ СА ПУБЛИКУВАНИ В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК"!!! Само тези три нарушения са достатъчни, за да се каже, че изобщо не е имало, нито избори, нито Велико Народно Събрание, нито пък легитимни законодателни актове. Великият парламент в правен смисъл просто не съществува! Но това е само началото.

Голямо значение има и въпросът как са насрочени изборите и от кого. Указ № 1 с който те са определени за 10 юни 1990г., и Указ № 2, с който е обнародван Законът за избиране на Велико Народно Събрание, са публикувани в "Държавен вестник", в бр. 28 от 6 април 1990г., и са подписани от Петър Младенов, забележете като ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА! Той издава указите на основание на чл.92, т.2 и т.8 от поправената вече конституция, считайки, че поправките вече са в сила. Ето куриоз - Указ № 3, с който са обнародвани Законът за изменение и допълнение на конституцията на НРБ и Решението за избиране на Петър Младенов за президент (пост създаден с поправките в конституцията) са обнародвани в "Държавен вестник", бр.29 от 10 април 1990г. Тоест Младенов се мисли за президент четири дена по-рано отколкото трябва. Освен това Указ № 3 е издаден на основание чл. 82 т.8 от конституцията. Коя конституция, г-н Младенов, старата или поправената? Защото и в старата и в поправената конституции чл. 82 не дава таква права, да не говорим, че няма и т.8. Освен това Младенов пак подписва указа като президент! А всъщност той не е такъв.! Защо, ще попита някой. Защото в чл. 143 ал. 4 на Живковата конституция е казано изрично: "...законът за изменяване на действащата конституция влиза в сила ОТ ДЕНЯ НА ОБНАРОДВАНЕТО ИМ В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" (курсивът мой А.Д.).

Обаче както видяхме по-горе, приетите от Народното събрание на 3 април поправки в конституцията са обнародвани в "ДВ" бр. 29 от 10 април. Следователно до 9 април 1990г. е в сила старата конституция, по силата на която има Държавен съвет, Петър Младенов е негов председател и като такъв обнародва закони и насрочва избори ПО СТАРАТА КОНСТИТУЦИЯ! Вместо това, той се самообявява за президент на 6 април, приписва си несъществуващи права и публикува неправомерно Законът за избиране на ВНС, Законът за изменение на Конституцията, Решението на парламента за избор на президент, насрочва избори за 10 юни, публикува Законът за политическите партии и върши куп други поразии. Излишно е да казвам, че всичко това е НЕЗАКОННО! Но идва и най-големият гаф. Самият Петър Младенов е избран от парламента за президент също незаконно! Защото поправките в конституцията, създаващи постовете президент и вицепрезидент, влизат в сила на 10 април! След тази дата Народното събрание е трябвало да ги избира! А то избира Младенов за президент на 3 април - 8 дена, преди да има избощо такъв пост. Следва, че Петър Младенов никога не е бил ЛЕГИТИМЕН ПРЕЗИДЕНТ! Нещо повече - след 10 април, той вече не е и председател на Държавния съвет, защото този орган е ликвидиран. Или казано по-просто след 10 април 1990г. Петър Младенов е господин никой! Или той е бил толкова президент, колкото и аз, пишещия тези редове!

Лъжепрезидентът и действията му от 10 април нататък нямат правна сила. Следователно незаконни са указите му, с които той обнародва Закона за избиране на ВНС, насрочването на изборите, закона за политическите партии и назначаването на Централната избирателна комисия.

Е, ясно е, че при това положение ЦИК също е нелегитимна, а актовете й незаконни. В частност споменатата вече методика за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната система, която беше публикувана в "ДВ", бр. 46/ 8 юни, неподписана от проф. Сталев! За да е още по-заплетено положението, ще спомена, че грешките, които прави Младенов в Указ № 3 (позоваването на неточен член от неясно коя конституция и подписването му като президент) споменато в началото, пък поставят въпроса дали поправките в конституцията изобщо влизат в сила. Ако се приеме тази теза (че не влизат в сила), тогава пак Младенов е самозванец, защото се представя за нещо, което в действителност не е (президент). От друга страна тогава просто няма Велико Народно Събрание, тъй като не е регламентирано в Живковата конституция. Бих искал да видя "компетентните" червени и сини юристи как ще обяснят този юридически идиотизъм?

Малко са горецитираните нарушения, но Народното Събрание прави още едно. Да зададем вече въпроса, ЗАЩО ПАРЛАМЕНТА НЕ ИЗБРА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ съгласно с чл 94, ал 1 от поправената конституция? Отговорът е ясен, защото той щеше да наследи Младенов при оставката му. Например, какво пречеше на комунистите заедно с Младенов да изберат генерал Атанас Семерджиев за вицепрезидент? Нищо не им пречеше, но нямаха интерес той да стане президент при отдавна подготвяната от тях оставка на Младенов. Семерджиев беше подготвян за вицепрезидент, а за президентския пост е бил определен точно най-подходящия за комунистите човек. Марксист, "дисидент", "водач на опозицията"... И ето сценария: На 14 декември 1989г. видеокасетата на Евгени Михайлов запечатва думите на Младенов: "Най-добре е танковете да дойдат".

И този компромат е подготвен за свалянето на Младенов и е пазен грижливо. Следва втори ход - на 3 април не е избран вицепрезидент. Между двата тура на изборите за ВНС - 10-17 юни записът е излъчен по телевизията. Междувременно напрежението поради фалшификацията на изборите нараства в посока на "НЕЖНА РЕВОЛЮЦИЯ". Президентът "танкист" става прицел на възмущението на студентите и интелигенцията и всъщност народното недоволство е насочено към фалшива мишена. Вниманието се отклонява в посока към исканата президентска оставка и изборните фалшификации са забравени. Оставката му се посреща със задовоство и изиграва ролята на отворен предпазен клапан. Няма вицепрезидент, който да го замести, а и постът президент е вакантен. Той вече може да бъде предложен на верния проверен другар, "водач на опозицията" Желю Желев. Следва изборен фарс в парламента, в който комунистическото мнозинство избира за президент- водача на опозицията??! Съгласно договорките президентът пък предлага за вицепрезидент и практически ръководител на спецслужбите генерал Атанас Семерджиев- бивш началник на Генералния щаб и министър на вътрешните работи.! Всичко е наред за пред света, комунизмът си отива! Но срещу какво е направена сделката? Както казваше един филмов герой: "За да получиш, трябва първо да дадеш." За да станеш президент трябва първо ... да признаеш резултатите от фалшифицираните избори... Сега малко телевизионни спомени.

Ясно каза Желев на огромния 350 000 - ден митинг пред НДК на 11 юни, че изборите започнаха с измама и завършиха с фалшификации. СДС няма да ги признае. (Американските наблюдатели дори му обещават външна подкрепа за анулирането им и провеждането на нови избори.) Следват обаче няколко негови срещи с представители на БСП. И хоп, на 14 юни на пресконференцията на СДС той призна изборите. Спомняте ли си как беше освиркан от хората на митинга, когато им каза, че изборните резултати били победа за СДС? А честни, свободни и законни ли бяха изборите?

Те просто бяха фалшифицирани с 500 000 гласа фантоми. Толкова много се писа по този въпрос, че той е вече напълно изяснен. Просто в ЦИК при изчисляването на изборните резултати са добавени червени гласове фантоми там, където са печелили сините. Второ, в компютрите, не са били вкарани данни от протоколи, в които СДС, печели, а вместо тях по два и три пъти са зареждани данни от едни и същи протоколи, в които червените печелят. Трето райони, в които СДС печели, са били разпокъсвани при изчисленията, между съседни червени райони. Четвърто гласове на "извънпарламентарните партии" са прехвърляни към червената сметка. Пето, смесвани са при изчисленията резултати от мажоритарната и пропорционалната система, в полза на БСП естествено. Шесто, в компютрите са вкарвани данни от фалшиви протоколи. И така нататък . "Елементарно Уотсън!" А някои си мислеха, че фалшификациите са направени хитро и финно. Нищо подобно, те са нагли, очевадни и просташки, като всичко правено някога от комунистите. Но нали не е луд оня, който изяжда зелника, а този, който му го дава? Та къде бяха ръководителите, наблюдателите и експертите на СДС? Къде бяха техните хора в ЦИК?

Знае се къде - на 11 юни в 16.45 часа експертите на СДС в ЦИК - Ат. Орачев, и В. Стамов протестират срещу вкарването на неверни данни в компютрите. В резултат те просто са изхвърлени по лично нареждане на господата Сталев и Попов!

А на 14 юни (когато Желю призна изборите) са изгонени от ЦИК и хората от екипа на СДС за ръчно преброяване. Обаче за сметка на това "седесарката" - експертка, юристка - член на ЦИК Лидия Манчева не беше изгонена. Тя остана до края и смело подписваше всички и всякакви документи, макар и съмнителни. Знам, че някои наивници ще възразят - нали хиляди хора пратиха във вестник "Демокрация" данни за фалшификациите? Да но директорът на вестника Петко Симеонов да е публикувал нещо от тях?

Главният шеф на вестника пускаше материали от сорта, че пред някоя секция циганка играела кючек и пеела "Само БСП, само БСП" и други подобни дивотии. Други наивници пращаха копия от секционни протоколи за паралелно преброяване в Централния изборен клуб на СДС. Също и доклади на наблюдатели на СДС по секции. Даже документални доказателства за нарушения на закона за изборите. До едно време всички тези документи бяха там. Бяха, защото после изчезнаха и никой нито ги видя, нито ги чу повече. Е, а кой беше председател на Централния изборен клуб на СДС? Познахте, разбира се, че Петко Симеонов! Заместник - Еленко Божков. Имаха и шофьор В.Креснички - отказал се от престижен пост в "Подкрепа", за да стане шофьор при Петко Симеонов. Та тоя шофьор получил важни документи от секретаря на ЦИК - Димитър Попов. Къде ли са сега? Все пак тия са жалки играчи. Но какво да кажем, за господата от ЦИК Сталев, Гунев, и Попов, които ЗАГУБИХА ОРИГИНАЛНАТА КОМПЮТЪРНА ДИСКЕТА С РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ??! Тя така и не стигна до Мандатната комисия на ВНС. Почти никой не знае, къде е тя в момента. Почти, защото г-н Сталев казва, "Не мога да кажа, с положителност дали не сме предали дискетата на президента, заедно с доклада на ЦИК, който направихме"??! Та, така значи, предали я точно на когото трябва - президента Желю Желев!

Обаче, знаете ли какво стана с членовете на ЦИК след изборите? Ами нищо особено. Синът на проф. Сталев отиде посланник в Германия. И досега си е посланик, макар и в Турция..

Важният секретар на ЦИК, който на практика ръководеше работата на комисията - Димитър Попов стана министър-председател. Мартин Гунев - внимание - ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ! Соломон Розанис и Иван Ефремов бяха повишени - съответно като председатели на І и ІІ гражданско отделение на ВЪРХОВНИЯ СЪД!

Отделно от тях - Йордан Соколов също не остана на сухо - всички знаем какъв стана! По-дребните риби също получиха награди - Желю стана президент (държавен глава). Кой казваше, че рибата се вмирисвала откъм главата? Петко Симеонов получи Солунската митница, пардон Агенцията за чуждестранна помощ. Като неин директор спонсорираше президентския вестник "1000 дни". Благороден човек- с чужда пита помен прави. Всички получиха възнаграждения според количеството и качеството на положения труд. Другите ръководители на СДС, признали изборите, пък станаха кой депутат, кой министър, кой кмет, келепир има в тая работа, не е шега. Имаше десетина глупаци от Изборния клуб на СДС, които в документ писаха, че изборите са фалшифицирани и те не ги признават. И те получиха подарък - изгониха ги от работа. Познайте от кого? А сега да разшифроваме понятието ЦИК. Харесва ли Ви Център за Измами и Корупция? То май е най-точно и достоверно.

Рискува ли някой да попита дали Мандатната комисия към ВНС направи проверка изборите? Охо, и още каква! това е най-сладката тема! Съгласно с чл. 31 ал 1 т. 5 и 6 от Закона за избиране на ВНС след изборите ЦИК трябваше да публикува резултатите в "Държавен вестник"(което, така и не направи) и да предаде всички документи на Мандатната комисия към ВНС, включително компютърната дискета (която пък загуби, или предаде на президента Желев, което е същото). Освен това документите - около 130 000 листа, са предадени с протокол събран на един лист. На този лист са събрани и подписите на предаващите и приемащите. Ако най-дребният магазинер си позволи така да предаде стоката на своя наследник, ще му се наложи дълго да полежи на дървен нар. А ЦИК така предава, (не салам и кашкавал), а документи от които зависи съдбата на България, казано съвсем делово и без никаква патетика. След това вече ЦИК не носи отговорност и всичко е в ръцете на Мандатната комисия. (И все пак ЦИК в този случай има "протокол", а когато се предали дискетата на президента няма и такъв). Сега да видим какво представлява Мандатната комисия. Чл. 78 ал. 1 и 2 от Закона за избиране на ВНС, изисква всички жалби, сигнали и доказателства за нарушения на закона по време на изборите да се предават на ВНС. Мандатната комисия ги проучва и се произнася по тях. Чл. 74 от Живковата конституция постановява, че Народното събрание само решава, дали изборите са законни. Въз основа на това в приетия на 4.ХІІ.1990г. Правилник за организацията и дейността на ВНС ("ДВ" бр. 102 от 21 декември 1990г.) има цяла глава V - "Проверка на законността на изборите". В общи линии в нея се казва., че след като провери изборните документи на ЦИК и сигналите и жалбите, комисията за проверкана изборите (Мандатната комисия) внася доклада си в пленарно заседание. На него ВНС приема решение относно законността на изборите. Чл. 41 от Правилника задължава комисията да провери дали при изборите не са нарушени Конституцията, избирателния или другите закони. Но обърнете внимание - чл. 38 ал. 1 казва, че ВНС избира Мандатна комисия, съставът й се определя от ВНС.(чл.38 ал 2) А чл. 39 ал. 1 заковава: "Единствено ВНС се произнася по законността на изборите". Глава V в целия си текст говори само за касиране на отделни депутати, избрани в нарушение на законите. Но възможността самите избори да се касират поради фалшификация отсъствува!А сега да разработим теоретичен модел на изборите. После както казваше Владимир Илич, ще го проверим в практиката. В държавата Х властта се държи здраво от мафията У. В нейни ръце са - правителство, съдебна система, армия, полиция, ДС, телевизия, радио, печат, местна администрация, "Паспортна служба", ЕСГРАОН, изчислителни центрове, Централната и местните избирателни комисии, както и послушна опозиция, чийто водач е готов да признае фалшифицирани избори, ако го направят президент. Тази мафия организира "свободни, демократични, многопартийни, честни и почтени избори" Фалшифицира ги по-най-безцеремонен начин и вкарва във ВНС колкото и каквито депутати си иска- примерно 255 свои и 145 опозиционни. Това ВНС си избира Мандатна комисия, която ще "провери" законността на изборите. Естествено съставът й ще е на пропорционален принцип - примерно от 50 души само 35 ще са мафиоти и 15 "опозиция". Тази комисия с обикновено болшинство гласува, че изборите са честни и законни, разбира се след като е направила "проверка". Внася доклада си в Парламента и той с гласуване си го приема. Изборите са законни - е решено с 255 гласа "За" и 145 "Против". Болшинство, какво да се прави. Това е то демокрацията. За да не е съвсем скучно, може да се каже, опозиционният депутат Стоян Ганев е избран незаконно и да станат дебати в залата. (всъщност незаконно е избран депутатът от Пловдив Иван Костов, но за него не става дума тогава в залата. Той е необходим на заговорниците по-нататък за да стане премиер. През периода 1995 - 1999г. бях кмет на Пловдивския район "Южен" откъдето пет години по-рано мажоритарно беше избран за депутат Иван Костов и попаднах на интересни документи, но по тях ще пиша отделен материал. А.Д.) Така приключва проверката на Мандатната комисия във ВНС, пък после нека ония наивници Михаил Константинов и Николай Вълчанов си пишат колкото си искат за 500 000 фантома. Кучетата си лаят, керванът си върви. Това е теорията. Обаче сега ще я проверим в практиката. На 10 юли 1990г. ВНС се конституира. Още на 20 юли приема обръщение, с което успокоява протестиращите, че данните за нарушения при изборите ще се обсъждат в комисиите и пленарната зала ("ДВ" бр. 60 от 27 юли 1990г.) С решение № 19 от 26 юли 1990г. ("ДВ" бр. 62 от 3 август 1990г.) ВНС избира Мандатна комисия. ( виж теорията) председател - митрополит Панкратий. членове само някои по - известни и интересни имена - Петър Корнажев, Еленко Божков, Петко Симеонов, Румен Воденичаров, Стелиян Стойчев. Тези са от "нашите". От "другите" има имена като Александър Стамболийски, Димитър Димитров, Красимир Премянов, Кирил Желев. От "другите","наши" са Александър Джеров, Борис Спиров, Александър Праматарски. А от "нашите", "други" са Любомир Иванов, Огнян Мишев и Любен Гоцев. И т.н. (сравни с теорията). Ако ти скъпи читателю си се объркал, кои са "нашите", и кои "другите", мога да те успокоя, че и аз съм объркан. Още не мога да разбера, кой какъв е бил в Мандатната комисия. Затова предлагам да се ориентираме по библейското "По плодовете им ще ги познаете" и да продължим напред. В правилника на ВНС беше казано, че докладът на мандатната комисия се внася най-късно на втората сесия на парламента. но в демократичните държави, това е в рамките на един месец., защото докато не се установи, че изборите са законни, парламентът не е легитимен. (Друг е въпросът, че в нормалните демокрации има и специализирани органи като Конституционни съдилища или други, които контролират изборите. Защото няма логика парламентът да се самоконтролира.) Следователно, той не може да законодателствува,, камо ли да приема конституция и да избира президент, правителство и главен прокурор. Но ето минава цяла година и до 10 юни 1991г Мандатната комисия мълчи, ВНС си работи и всичко е мирно и тихо. Митрополит Панкратий си подава оставката като председател на комисията, после става малко караница около Стоян Ганев и пак затишие. И изведнъж бомба! Във вестник "Демокрация" се появяват с поредица статии досадниците Михаил Константинов и Николай Вълчанов и изкарват 500 000 фантома. ВНС пришпорва приемането на конституцията. Цяло тримесечие - от юни до септември напрежението расте. Заформя се "горещо политическо лято". Митинги, протести, гладни стачки, 39-те депутати - останалото помним. Но забележете 39-те нямаха нищо общо с исканията на горепосочените автори за проверка на изборите. Цялата кампания на депутатите напуснали парламента се градеше на исканията за нови избори, разпускане на ВНС и неприемане на конституцията, НО НЕ ЗАЩОТО ИЗБОРИТЕ СА ФАЛШИФИЦИРАНИ", а защото не трябвало комунистически парламент да приема конституция. Не зная дали в онези горещи дни юлски дни хората са осъзнавали голямото разминаване между уличните протести срещу Дертлиловската конституция и вестникарската атака срещу незаконността на изборите и парламента. А какво би станало, ако депутатите напуснеха парламента и поведяха борба докрай за разкриване на фалшификациите и беззаконията на изборите? Ами ако бяха поискали и международна подкрепа? Колко хора щяха да сменят удобните кресла с "дървени нарове"? Но да си припомним - Попов - премиер, Гунев- главен прокурор, Желев - президент. Отново атаката срещу фалшифицираните избори бе пратена в глух коловоз - този на исканията на 39-те за разпускане на ВНС и нови избори. А, че по този начин се прикриват фалшификациите, остава удобна за комунистите конституция и удобно правителство? За втори път българският народ беше излъган. През лятото на 1990г протестите бяха спрени с подхвърлената им оставка на президента Младенов. През лятото на 1991г. протестите бяха спрени с подхвърленото разпускане на ВНС и насрочването на новите избори. За трети път след 14 декември 1989г. кризата и неизбежното смъкване на комунистите от властта беше предотвратено, не без любезното съдействие на президента Желев. Първия път той върна протестиращите по къщите, втория - призна фалшифицираните избори, а третия път призна нелегитимната комунистическа конституция. Затова с пълно право историята ще го нарече национален предател."Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения"

Исайя 10:1 Така през лятото на 1991г. паралелно и независимо една от друга се развиваха четири акции. ВНС със "Стахановски" темпове, приемаше Дертлиловската конституция, 39-те провеждаха гладна стачка, за разпускане на парламента и насрочване на нови избори. Константинов, Вълчанов, Цветков, Топлийски и други, честни, но наивни хора разобличаваха фалшификациите във вестник "Демокрация" (заради което главния му редактор Волен Сидеров впоследствие беше уволнен от поста си). Филип Димитров с група експерти се опитваше в парламента да се добере до изборните документи на Мандатната комисия. Той с писмо № 895 на 27 май 1991г. поиска достъп до протоколите от изборите 1990г. Експертите на СДС бяха размотавани три месеца от Бюрото на ВНС, ръководството на Мандатната комисия и ЦИК. Само за сведение заместник - председателите на Мандатната комисия бяха трима - съответно от БСП, СДС и БЗНС. Имената - Димитър Димитров, Александър Стамболийски и Петър Корнажев от СДС. Секретарят на комисията, добре известният и от следващия парламент Кирил Желев. Техническите сътрудници на Мандатната комисия бяха така подбрани, че да изпълняват само указанията на Кирил Желев и на никой друг. Една от тях Бойка Щерева, на принципа, "Царят дава, пъдарят не дава", мотаеше експертите, въпреки, че имаха съгласието на председателя на комисията. Останалите действуващи лица в този фарс бяха Гиньо Ганев, митрополит Панкратий, ЦИК-аджийката Емилия Друмева и др. Със съвместни усилия, всички те в крайна сметка не допуснаха експертите на СДС до документите. Мойсеевият ковчег със завета, едва ли се е охранявал толкова строго. Това поведение на червените и розовите е обяснимо. Но как да обясним поведението на Българското сдружение за честни избори? Неговият секретар Мирослав Севлиевски също отказа достъп на експерти от СДС до документите, с които разполагаше тази съмнителна организация. БСЧИГП възникна като общонационална структура буквално за броени дни, разполагаше с много пари, кой знае откъде, в нея влязоха твърде интересни хора. По чии сили е била тази мащабна операция, можем и сами да се досетим. Още повече, че БСЧИГП също призна изборите за законни и честни! Междувременно отчаяни до крайност, членовете на НКС на СДС на 25 юли 1991г. се обърнаха за съдействие и помощ към Европейския парламент и Съвета на Европа с искане да им се осигури достъп до изборните документи??! Това нямаше ефект. В крайна сметка СДС се примири и тръгна към избори, което беше груба грешка. Донякъде полууспехът на 39-те беше виновен за това. Конституцията беше приета, но ВНС се разпусна. Референдум за конституцията не беше насрочен, а това беше залегнало в споразуменията между СДС и БСП от кръглата маса. (Всъщност ВНС насрочи и веднага след това отмени референдум за монархия или република.) 39-те се върнаха в парламента, обаче не положиха клетва пред Дертлиловското недоносче. Като сметнаха насрочването на избори, за голям свой успех, те забравиха всичко друго и се втурнаха да ги печелят. Напразно умните хора в СДС настояваха да не се правят никакви нови избори, докато не се разкрият механизмите на фалшификациите на старите избори, докато не се накажат престъпниците, и не се подсигурят условия за провеждане на действително честни избори. Никой вече не ги слушаше. ВНС натрапи удобен за комунистите избирателен закон. И това не стресна 39-те. С една дума те се съгласиха да играят по правилата на противника, по старата система и при старите структури. Глупашка самонадеяност ли беше това, или престъпно нехайство, или нещо друго? В крайна сметка надделя линията на 39-те. Тя се наложи над останалите и ги увлече в избори, които не можеха да бъдат спечелени. Филип Димитров и експертите престанаха да търсят изборните документи и се включиха в кампанията. Групата около Константинов и Вълчанов също спря да пише за фалшификациите и се ориентира да дава съвети и препоръки за новите избори. Всички бяха увлечени в безумното препускане "избори 91-ва", което завърши съвсем закономерно с нова катастрофа.А сега да се върнем малко назад, в горещите юлски дни, където бяхме оставили парламента да си приема конституцията. Когато 39-те го напуснаха на 14 май, групата ренегати и колаборационисти около Дертлиев останаха, за да му придадат легитимност и представителност. Тази операция е била подготвяна много отдавна. Доказателствата - всички останали в парламента бяха все на избираеми места в бюлетините или поставени, като кандидати в изключително сини райони, за които нямаше съмнение, че ще бъдат избрани. Примерно Петко Симеонов беше водач на листа в Пловдив, Стефан Стоянов - втори в списъка след Желю Желев в София и т.н. А кой кандидат, къде да бъде поставен определяха Петко Симеонов, Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев. Изводът е ясен.Когато се появиха статиите за изборните фалшификации, ВНС ускори работата по конституцията. За да не си помисли някой, че и Мандатната комисия е ускорила работата си и най-после е представила доклада си за законността на изборите, ще избързам да кажа, че няма такова нещо. Само членът й Румен Воденичаров от свое име призна изборите, ръкопляскаха му и с това се приключи. Между другото той беше избран като мажоритарен кандидат на СДС в синя София (виж по-горе). Така приемайки конституцията, ВНС не беше изяснило своята легитимност - случай безпрецедентен в световната история. (Всъщност за да бъда съвсем точен, през март 1991г. ВНС према едно решение, че изборите от 10 юни 1990г. са законни и честни. Втората точка на решението опровергава първата, но това е практика в законодателната система на България. По смешното е, че президентът Желев обнародва това решение със свой Указ в бр. 25 на "Държавен вестник" от 19 март 1991г. като се базира на чл 84 т. 1 от Живковата конституция. Отваряме я и четем: "Приетите от от Народното събрание закони, решения, декларации и обръщения се обнародват от Държавния съвет в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им." Разбира се към датата на издаване на този Указ вече е станала цяла година откакто няма Държавен съвет. С някаква необяснима носталгия обаче президентът Желев, препраща към него. Не знам за какво е получавал пари тогавашният му правен съветник, но този Указ е нищожен. Защото при поправките на Живковата конституция, изрично е казано, че функциите на Държавния съвет се прехвърлят към Народното събрание, ако изрично не са предоставени на президента. А тъй като обнародването на актовете на Парламента изрично се дава като право само на президента с чл. 92 т.8 то е следвало това да бъде основанието за въпросния Указ. В сегашния случай решението на ВНС за признаване на резултатите от изборите е невалидно.) В това време президентът Желев беше насила замъкнат пред палатките на 39-те, където Блага Димитрова, го и целуна. Как горчиво съжаляваше той тогава за тази случка! Защото така излезе, че той подкрепя стачкуващите и гладуващи депутати. А ако си припомним едно от многобройните интервюта на абонирания за телевизионни изяви Нарцис - кметчето на София - Сашко Каракачанов, Желев е подкрепял колаборационистите. Според обидения Сашко - президентът всекидневно стигал до самоунижение с молбите си към дертлиевци да останат в парламента и да приемат така мечтаната от него републиканска конституция. При положение, че хората около парламента ги биеха на влизане и излизане от него! "А после отиде да се целува с 39-те" - приключи възмутено обиденото Каракачанче. (отварям скоба, прочетете бр. 2 от февруари 1992г на вестник "Истина". Там Иван Петков Търпанов описва безчинствата на кадесарския палач - убиеца генерал Панайот Каракачанов непосредствено след 9.ІХ.1944г. А Сашко Каракачанов му е син и не го криеше.) Докато 39-те гладуваха Дертлиловците се потяха във ВНС над конституцията. Не за друго, а защото кворумът постоянно падаше. Когато напуснаха 39-те, а малко след тях ДПС и БЗНС"Никола Петков" общо 80 депутати се оказаха извън парламента. Останалите 320 биха имали кворум, ако не бяха кой посланник, кой-зам.-министър, кой кмет на София, кой кръшнал по лични работи., кой директор на Солунската митница-АЧП. Вместо със законния кворум от 201 души се работеше със 150-180 души. Останалите си бяха дали картите на колеги да гласуват вместо тях. (това се прави и досега). Да си припомним телевизионните кадри в които депутатите Ходжов и Георги Аврамов гласуваха съответно с по две и четири карти. Помним и скандала с радиото, което "имало нахалството да брои" и да обяви на всеослушание как 150 депутати гласуват, а на таблото се изписват 254 гласа!!! Тогава ВНС започна репресии над електронните медии, защото си "позволили да контролират парламента"!!? Да оставим настрана моралните аспекти на депутатската измама.( В Полша двама депутати бяха осъдени на затвор за гласуване с чужди карти.) Но без кворум от правна гледна точка, ВНС не може да заседава, камо ли да приема конституция!!? Защото това е грандиозно престъпление! Не стига, че е избран с фалшификации, не стига, че Мандатната комисия не е направила доклад, не стига, че няма решение на ВНС относно законността на изборите, но това да се приема конституция без кворум е върхът на нахалството. Защото това е държавна измяна, или по-точно държавен преврат. Около подписването на конституцията също има какво да се каже. Чл. 129 ал. 1 от Правилника на ВНС ("ДВ" бр.102 от 21 декември 1990г.) гласи: Статутът на народния представител е несъвместим с изпълняването на друга платена длъжност, освен ако е избран в правителството." Следователно кметчето на София Каракачанов, директорът на Агенцията за чуждестранна помощ - Петко Симеонов, посланничката в Белгия Леа Коен и редица други просто не са имали право да бъдат депутати! Ами ако прибавим и другите на платени вестникарски и партийни длъжности, като Стефан Продев например и др. ще излезе, от цялото ВНС са имали право да гласуват само стотина души. Този проблем неслучайно е подминаван, защото е много сладко да получаваш пари от няколко места едновременно без да правиш нещо особено. Например Петко Симеонов освен приятел на президента беше депутат, председател на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация, директор на в. "Демокрация", директор на АЧП, зам.председател на НКС на СДС, председател на фондацията "Свят за всички" и т.н. забравих - председател на Централния Изборен клуб на СДС - много важен пост.Всъщност 309-те подписали конституцията, подписаха собствения си вечен позор! А си мислеха, че жалките им подписи ще узаконят, грандиозното беззаконие! "Никой не е забравен и нищо не е забравено!" А сега гвоздеят на програмата. Ако си спомнята чл. 143 ал. 4 от Живковата конституция гласеше, че нова конституция или поправки в старата влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". А чл. 92 т. 8 даваше право САМО НА ПРЕЗИДЕНТА с указ да обнародва актовете на парламента. Следователно новата конституция трябваше с указ на президента Желев да се обнародва в "Държавен вестник" и оттогава да влезе в сила. Дотогава действа старата. Само, че оня галфон "Кольо Ватмана", публикува конституцията ( в "ДВ", бр. 56 от 13 юли 1991г.) със своя подпис без да има право. Нещо повече той писа "Разпореждам" да се обнародва. А не само той, но и парламентът няма право на "разпореждане", защото чл. 79, ал 1 от Живковата конституция ясно казва какви са актовете на парламента - закони, решения, декларации и обръщения. "Разпореждане", тоест Указ е право на президента! Някой явно е излъгал стария нещастник акад. Тодоров, че щом в § 9 от преходните и заключителни разпоредби на новата конституция пише, че председателят на ВНС публикува конституцията - това е законно. Не г-н Тодоров, не е законно, защото и това изречение влиза в сила само след указ на президента и може да касае бъдещи конституции, но не и тази! Да не говорим, че не е правилно формулирано. Редно би било, да се приеме поправка в старата конституция, тя да се обнародва с Указ на президента и тогава г-н академик въз основа на влязлата в сила след публикация в "Държавен вестник" поправка ти да имаш право да обнародваш новата конституция. И това ми било академик! (Срам ме е, че г-н Тодоров опетни името на историците, какъвто съм и аз по образование. За щастие обаче, той не ми преподаваше в Университета.) А сега правните последици от академичната глупост. Публикувана по този начин, конституцията не е в сила! Също, както ако беше публикувана в "Дума", "Демокрация", или "Царство България". За да влезе в сила трябва Указ на президента, а такъв до ден днешен няма. Абстрахирам се от другите нарушения, това е достатъчно, за да се докаже, че новата конституция няма правна сила! Но ето още едно доказателство. Конституцията е публикувана в бр. 56 на "ДВ" от 13 юли 1991г. Три дни по-късно в бр. 57 на "ДВ" от 16 юли с Указ № 221 на президента е обнародван Законът за МВР на основание на чл. 84 ал 1 и чл 92 , т. 8 от СТАРАТА ЖИВКОВА КОНСТИТУЦИЯ! Каква стана тя, господин президент? До 15 юли ( датата на Указ № 221) Вие правилно сте считали, че новата конституция (уж "обнародвана"два дни по-рано) не е в сила и сте действували по старата? Или пък след 13 юли нарушавайки новата конституция, издавате Указ № 221, поради, което Законът за МВР не е в сила? Кое от двете? На всичкото отгоре, на 12 юли ВНС се саморазпусна и се превърна в обикновено Народно Събрание. С това си затвори пътя за конституционни поправки. Не само аз мисля така, така мислеха (тогава) и юридическите корифеи, някои от тях впоследствие министри на правосъдието - Светослав Лучников, Васил Гоцев и Йордан Ганев (ако не вярвате прочетете статията им "Новата конституция не е в сила" във вестник "Демокрация" година ІІ брой 166(432) от 15 юли - понеделник 1991г. публикувана на първа страница.) После обаче забравиха, че са мислели така. Аз обаче упорствувам и досега. В крайна сметка отивайки на избори, 39-те улесниха комунистите да потулят фалшификациите, оставиха изгодна конституция и административни структури. Прекият резултат беше узаконяването на БСП.Неизяснен остана въпросът как се вписват в контекста на големия заговор публикациите на Константинов, Вълчанов, Топлийски, Цветков, и другите донкихотовци. Моето обяснение, е че от една страна те бяха нарочно допуснати от СДС за да плашат комунистите, какво би могло да се случи, ако не се разберат под масата (разпускане на ВНС и нови избори, които СДС се надяваше да спечели). В момента, който това беше договорено, трибуната на в. "Демокрация" им беше отнета. "Изтъка си платното, подритна си кросното". И понеже главният редактор Волен Сидеров (най-успешният главен редактор на "Демокрация" докарал го до рекордния 400 000 тираж) явно си беше позволил повече, отколкото са му давали, скоро след изборите през октомври 1991г беше свален и заменен с удобния Енчо Мутафов, който съсипа вестника. А от друга страна пробивът в сценария стана, защото в разгара на горещото лято на 1991г. редактора на вестника Георги Спасов и директора му Петко Симеонов и двамата приятели и съратници на президента Желев бяха свалени от постовете им и изхвърлени с шутове от "Раковска" № 134. Дори постът директор беше ликвидиран. Това развърза ръцете на Сидеров и той "сгази лука". А, че и комунистите искаха нови избори е ясно. 39-те им свършиха мръсната работа, като на практика прикриха фалшификациите на изборите и приемането на конституцията, в която после се и заклеха. Още един аргумент, че с публикациите на Константинов/Вълчанов беше изпуснат духа от бутилката и комунистите се чудеха как пак да го натикат вътре. Когато изборната лъжа блесна с голотията си и нещата се развиваха в лоша за комунистите посока, за отвличане на вниманието премиерът Димитър Попов беше изпратен във Вадуц за да предизвика скандал, като откаже да се срещне на делови обяд с Негово Величество Цар Симеон ІІ. С раздухването на този гаф вниманието на публиката отново беше отклонено в грешна посока. Вместо като премиер и (като секретар на ЦИК) да отговаря за 500 000 фантома на изборите, той обясняваше по телевизията, защо не е обядвал и е останал гладен. при това сценарият е включвал и двата варианта - ако се беше срещнал с Царя вой щяха да вдигнат републиканците, а като не се срещна с него, вой вдигнаха монархистите. И в двата случая резултатът би бил еднакъв и целта постигната - със скандала да се прикрият изборните фалшификации.

В първата статия на Михаил Константинов и Никола Вълчанов ("Демокрация" бр. 144 от 19 юни 1991г.) те писаха дословно: "... Защо поставяме въпросите си точно сега, толкова време след грандиозната фалшификация, наречена "Избори-90"? Първо благодарение на немарливостта на известни служби (курсивът мой А.Д.) информация за това се промъкна в обширна статия от Л. Аврамов и В. Цанов (в. "Демокрация" от 10 юни 1990г.), както и в кратко интервю на В. Цанов пак в "Демокрация" от 10 юни 1991г. И второто , досега такъв материал практически не можеше да мине." Както е казано, който има очи да гледа, който има уши да слуша. Защото в последната им статия "Нужна ли е истината за изборите от 1990г." ("Демокрация", бр. 69 от 21.ІІІ.1992г.) двамата автори заеха примиренческа позиция. И накрая нещо интересно за изборите от 1991г. Заместник-председателят на Изборния клуб на СДС Христо Иванов след победата на 13 октомври 1991г. стана шеф на предизборния щаб на д.р Желев в президентските избори от 1992г. Тогава "Дума" писа "Агентът Александър успешно ръководи кампанията на Желев". Защо обаче не го написа четири месеца по-рано? В октомврийските избори от 1991г. паралелното преброяване на "Подкрепа" показа 4 до 6 % преднина на СДС вместо официалните 1.22%. СДС обаче не провери случая и прие официалните данни. Защо? Щяха да имат не 110, а 120 - 125 депутати. Нямаше да им трябват гласовете на ДПС, което в крайна сметка ги и предаде и свали от власт заедно с комунистите. Трети въпрос. Ако Конституционният съд беше забранил ДПС, СДС щеше да има 110 депутати срещу 106 на БСП. При едни междинни избори за касираните депутатски места на ДПС, СДС щеше да ги спечели. Защо СДС натисна Конституционния съд да признае ДПС за законна партия? Четвърти въпрос. Честни и законни ли бяха изборите на 13 октомври 1991г.? Помислете как се получи това 110:106:24 депутати за СДС:БСП:ДПС с такъв кантар-топуз? Задействан наляво в нужния момент от президента Желев с Боянските ливади. Не прилича ли това на последната сцена от пиесата "Големият заговор". А някои говорят, че сме демократична и правова държава. Ха-ха-ха - много им здраве! Накрая бих напомнил на действащите лица, сценаристите и режисьорите на големия заговор библейското:

"Бойте се от меча, защото меч отмъщава за неправда и знайте, че има съд."

Йов 19:29

септември - декември 1992г.

град Пловдив

Александър Долев

ПОСЛЕСЛОВ

Този текст беше написан през есента на 1992г. Противно на някои очаквания беше и публикуван в три последователни броя от 17 декември 1992г. до 13 януари 1993г. на вестник "Царство България" в 10 000 тираж, който се изкупи изцяло. След това откъси от него бяха публикувани и от в."Монитор" под псевдоним преди последното идване на Цар Симеон в България. Но в тези публикации той или не беше цял и си губеше смисъла или както в случая с първото публикуване - в държавната печатница в Пловдив държана тогава от комунистите нарочно бяха направени недопустими печатни и смислови грешки, които го обезмислиха в голяма степен. Сега за пръв път излиза в автентичния му вид. Слава Богу в Интернет комунистите и седесарите нямат контрол. Засега заговорът с главна цел да не се допусне до трона му законният български монарх НВ Симеон ІІ - цар на българите действа успешно. (Това може да се докаже и с други факти, които по-нататък ще публикувам в изследването "Кариерата на пилота от селскостопанската авиация" в което българите най-после ще разберат кой и какво точно е учил и завършил в училището за селскостопански авиатори в Кременчуг - бившия СССР и дали точно в него). Благодарение на този заговор в момента България е в разруха и упадък защото липсата на легитимната царска власт доведе до състоянието, което през 1998г. описах в "Трактат за българското управление". Той беше публикуван през лятото на 1998г. в Интернет и вдигна голям шум в Пловдив. По време на кампанията за местните избори през октомври 1999г. част от него беше отпечатана и раздадена в 40 000 тираж в предизборния вестник на ВМРО-БНД - "За нашия Пловдив". Фактите и наблюденията описани в трактата са пряк резултат от големия заговор. На онези скептици и опоненти на които моите изводи ще се видят пресилени ще кажа, че всяко мое твърдение е документирано, главно с "Държавен вестник", а там където няма позоваване имам съответните документи да го докажа. И за невярващите още една интересна история. Многократно цитираните от мен Михаил Константинов и Николай Вълчанов след изборите през октомври 1991г. оглавиха една комисия за проверка на изборните фалшификации през 1990г. При правителството на Филип Димитров те имаха простор за действие поне в началото. Резултатите до които се добра комисията им бяха ужасяващи, но не се публикуваха. Нещо повече те създадоха компютърна програма "Фантоми", в която вкараха откритията си от действителното преброяването на гласовете от изборите за ВНС, в която ясно се вижда, че над 100 депутати от ВНС са избрани с фалшификации. Някой да е чувал за тази програма? Впоследствие ги "нахраниха" като на няколко последователни избори дадоха на оглавявания от тях математически колектив да извършва изчислението на изборните резултати срещу добро заплащане естествено. Оттогава те забравиха за старата си достойна гражданска позиция и приеха изборите за ВНС и конституцията за редовни. Та ако някой още има съмнения по достоверността на фактите, които излагам, мога да му дам още един аргумент. Това е програмата "Фантоми" , която може да "downlod"-вате тук и сега!

download ФАНТОМИ 1 now!

download ФАНТОМИ 2 now!

И не ме питайте откъде и как я имам!

Александър Долев

п.п Драгозов, Вие бяхте ли в комисиите на тези избори? или играехте на върлаци тогава в Михайловград.....

Нищо лично, поздрави!

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление. (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. В БЪЛГАРИЯ НИЩО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ!

НЕ

Навсякъде по света се казва:

"Америка си има мафия", "Италия си има мафия" - с една дума "Държавата си има мафия", а само в България "Мафията си има държава"

За да се нарече една страна "правова",човек трябва да е свободен,да изразява своето мнение,да прави каквото иска (в рамките на позволеното)...В България е свободия-всеки си мърмори каквото иска ,но по-лошото ПРАВИ КАКВОТО ИСКА и не се притеснява от законите (дори и тези,които ги правят). Според вас това правова държава ли е?

За да се нарече една страна "правова",човек трябва да е свободен,да изразява своето мнение,да прави каквото иска (в рамките на позволеното)...В България е свободия-всеки си мърмори каквото иска ,но по-лошото ПРАВИ КАКВОТО ИСКА и не се притеснява от законите (дори и тези,които ги правят). Според вас това правова държава ли е?

Или тези, които правят законите ги преправят, така че с действията си да не ги нарушават или пък имат "имунитет" срещу полицията. Щом боклуци като Софиянски още са на свобода, сме доста зле.

Но пак трябва да оценим какво имаме. Поговорете с някой от бедния Близкия изток или Африка, ако познавате. Много от тези хора описват държавата ни като рай. Просто ние сме алчни и не можем да се задоволим с това, което имаме. Махатма Ганди е казал нещо уникално вярно: "Света има достатъчно за нуждите, но не и за алчността на всички хора."

Редактирано 7 август 200718 г. от estario (преглед на промените)

Правова сме...само дето правата ги имат само 'братовчедите и баджанаците' на властниците