Премини към съдържанието
altoas

Книга на основите

    Препоръчан отговор


    КНИГА НА ОСНОВИТЕ

    Глава първа

    Началата на нещата

    Мъдрият човек и благородният мъж познават пътя на разцвета и упадъка, условията за успех и поражение. Той вниква в обстоятелствата на порядъка и безредието, на действието и бездействието. Затова той, без да е пред очите на света, пази в себе си праведният път и чака своя час. Когато дойде неговото време, той действа и тогава притворява изцяло предназначението на поданика. Онзи, който умее да постъпва в съответствие със силата на обстоятелствата, може да постигне забележителен успех. А онзи, който не умее да постъпва така, само напразно ще погуби себе си.

    Пътят (дао), добродетелта (дъ), човечността, справедливостта и ритуалът всъщност са едно и е невъзможно да се разделят.

    Пътят е онова, което става само по себе си. Всички го следват, без да знаят: така е устроен светът.

    Добродетелта е онова, което човек постига в себе си. Когато живееш според добродетелите, няма неудовлетворение: така е устроен светът.

    Човечността е най – главното качество на човека. Благодарение на него ние можем да обичаме другите хора, да се грижим за тях, да им съчувстваме, да обмисляме всички добри мисли и да вършим само добри постъпки.

    Справедливостта е да знаеш необходимото. Благодарение на него хората почитат доброто, отхвърлят злото и постигат заслуги в света.

    Ритуалът е неизменното мерило и образец за всички постъпки. Всички хора са длъжни да почитат ритуала и да постъпват според правилата за отношенията между баща и син, мъж и жена, по – стар и по – млад брат.

    Тези пет свойства са основа за поведението на всички хора.

    Глава втора

    Праведният път

    Добродетелният човек е способен да привлече към себе си хора отдалеч. Човек, внушаващ доверие, е способен да привлече към себе си чужди хора. Справедливият човек е способен да привлече към себе си мнозина. Талантливият човек е способен да се учи да облагодетелства подчинените си. Такива са забележителните хора.

    Оня, койо постъпва безупречно, за света е образец на благочестие. Онзи, чието знание е съвършено, съкрушава коварството и измяната. Оня, който внушава доверие към себе си, разпространява наоколо честност и целомъдрие. Оня, който е щедър, ще направи добри всички около себе си. Такива са великите хора.

    Глава трета

    Възпитание на волята

    Отказвайки се от съкровенните желания, пресичайки плътските щения, се освобождаваш от бремето на светските неща. Прогонвайки лъжата, отказвайки се от злото, опазваш себе си от лоши постъпки. Като не се наслаждаваш на вино и жнеи, запазваш чистотата на помислите си. Избягвайки злословието, стоейки далеч от измамата, се избавяш от много горчивини. Усърдно учейки се, грижливо вниквайки в наученото, разширяваш познанието си, вървиш към съвършенство. Възпитавайки в себе си уважение и сдържаност, предпазваш се от много беди. Научавайки се да мислиш дълбоко и да гледаш надалеч, предотвратяваш много несгоди. Държейки се приветливо с хора човечни и справедливи, дружейки с мъже честни и открити, ти си осигуряваш помощ и подкрепа в трудно време. Бидейки добър и щедър с хората, правиш живота си безгрижен и приятен.

    Възлагайки на хората работа според способностите им, за да може всеки да разкрие талантите си: ето главното правило за използването на хората. Прогонвай надале мошенниците и негодниците: ето главното правило да не допуснеш смутове. Вниквай в постъпките на древните, старателно се вглеждай в текущите дела: ето главното правило да избягваш грешките. Разкривай смисъла на събитията, обмисляй бъдещите си действия: ето главното правило за ръководене на делата. Бъди стремителен в постъпките и гъвкав в поведението: ето главното правило за преодоляване на трудностите. Пази в сърцето си замисъла, но не си отваряй устата: ето главното правило за постигане на успех. Бъди твърд в помислите, възпитавай несломима воля: ето главното правило за завоюване на славата. Бъди усърден в делата и добър в сърцето: ето главното правило за добродетелен живот.

    Глава четвърта

    Добродетел от памтивека, Път във висините

    Изкуството да се възпитава твърда воля и честно поведение се състои в това:

    Ако говорим за вечно продължаващото: нищо не се устремява така надалеч като дълновидните замисли.

    Ако говорим за спокойствието: няма по – голямо спокойствие от това да си спокоен в незавидно положение.

    Ако говорим за насъщното: няма нищо по – насъщно от възпитаването на добродетел.

    Ако говорим за радостта: няма нищо по – радостно от любовта към доброто.

    Ако говорим за духовното: няма нищо по – духовно от крайната искреност.

    Ако говороим за разума: няма нищо по – разумно от вникването в най – древните неща.

    Ако говорим за щастието: няма нищо по – щастливо от безметежният живот и пълнотата на познанията.

    Ако говорим за нещастието: няма нищо по – нещастно от ненаситните желания.

    Ако говорим за горестите: няма нищо по – горестно от раздора между сърцето и духа.

    Ако говорим за бремето: няма нищо по – обременително от неспокойствието и суетата.

    Ако говорим за скуката: няма нищо по – скучно от постигнатото без труд.

    Ако говорим за помрачението: няма нищо по – помрачително от алчността и липсата на достойнство.

    Ако говорим за тъгата: няма нищо по – тъжно от онова, което изчезва за миг.

    Ако говорим за опасностите: няма нищо по – опасно от това да разчиташ на подозрителен човек.

    Ако говорим за пораженията: няма по – кратък път до поражението от самолюбието и алчността за богатство.

    Глава пета

    Почитане на справедливостта

    Онзи, който се кичи с ума си, непременно ще попадне в небрано лозе. Онзи, който не иска да признае грешките си, непременно ще изпадне в беда. Онзи, който се е отклонил от пътя и не желае да се върне, непременно ще се лиши от разум. Онзи, който не си сдържа езика, непременно ще си навлече нещастие. Онзи, който постъпва противно на убежденията си, непременно ще погуби делото. Онзи, който постоянно променя разпорежданията си, непременно ще понесе поражение. Онзи, който не крие гнева си, непременно ще се подложи на нападки. Онзи, който унижава другите, непременно ще се разкайва за това. Онзи, който се отнася жестоко с другите, непременно ще го застигне нещастие. Онзи, който се държи безцеремонно с уважаван човек, непременно ще съжали за това. Онзи, който на думи изразява съучастие, а в сърцето си е равнодушен, непременно ще скърби за това. Онзи, който приближава ласкателите до себе си и отдалечава преданите хора, непременно ще загине. Онзи, който обича жените и не обича достойните мъже, непременно ще изпадне в помрачение. Ако жена получи власт, бедата е неизбежна.

    Безпорядъчно да се назначават хора на държавни длъжности – значи да се създаде безпорядък в държавата. Да се мамят подчинените заради собствената изгода – значи да подготвяш бунт срещу себе си. Да гониш славата несъразмерно с действителните си способности – значи да разрушаваш управлението на държавата. Да търпиш собствената си разпуснатост, но да бъдеш прекалено взискателен към другите – значи да правиш невъзможно да се вършат държавните дела. Да бъдеш добър към себе си и жесток към другите – значи да отблъскваш хората от себе си. Да лишаваш хората от заслугите им заради дребно провинение – значи да губиш любовта на хората. Когато сред подчинените зацарува раздор, гибелта е неизбежна. Ето защо да вземаш хора да служат и да не им се доверяваш – значи да се лишиш от подкрепата им. Скъпернически да раздаваш награди и често да ги хокаш – значи да убиваш у хората желанието да служат. Много да обещаваш и малко да правиш – значи да създаваш омраза към себе си. Вежливо да посрещаш и грубо да изпращаш – значи да късаш нишките на приятелството.

    Онзи, който дава малко, а очаква в отговор много, непременно ще изпита разочерование. Онзи, който като забогатее, забравя предишната си бедност, непременно ще се лиши от богатството. Онзи, който помни старите обиди, но забравя оказани му скорошни услуги, непременно ще попадне в голяма беда. Онзи, който разчита на негодници, непременно ще се окаже в опастност. Онзи, който със сила кара да му служат, непременно ще се лиши от помощници. На този, който не умее да бъде безпристрастен в отношенията с подчинените, работите му непременно няма да вървят. Който загуби авторитета си, непременно ще се лиши от власт. Онзи, който се води по съветите на недобри хора, непременно ще се окаже в опастност. Когато храбрите пълководци, завоювали множество победи, живеят в нужда, а кухите празнодумци имат богатства и чинове, държавата я застрашава неминуема гибел. Когато във всички управи чиновниците вземат подкупи, в държавата няма ред. Да не забелязваш достойнствата на хората и постоянно да се заяждаш с техните недостатъци – значи да правиш живота им непоносим. Когато хората на служба не се ползват с доверие, а които се ползват с доверие не могат да служат, в държавата пламва смут.

    Когато управляваш с добродетел, хората ще се скупчат около теб. Когато въвеждаш ред с наказания, хората ще се разбягат от теб. Когато не се награждава за дребни заслуги, никой няма да се стреми към големи достижения. Когато не се оправя малкото възмущение, непременно ще избухнат размирици. Когато наградите не задоволяват хората, а наказанията не умиротворяват сърцата, няма да се мине без метеж. Когато награждават ония, които нямат заслуги, а наказват невинни, няма да се мине без злини. Когато владетелят се радва, слушайки угоднически думи, и се гневи, когато чуе думи правдиви, гибелта няма да го отмине. Когато владетелят позволява на хората да владят онова, което владеят, те ще живеят в покой. Когато владетелят иска да отнеме на хората онова, което владеят, той ще си навлече гибел.

    Глава шеста

    Покой в ритуала

    Гневът се ражда от нежеланието да се оправят малките грешки. Мъката се ражда от небрежност в замислите. Щастлието се ражда от привързаност към добродетелите. Бедите се раждат от разпуснатост в поведението.

    Който не се грижи за нуждите на земеделците, ще вкара глад в страната. Който не се грижи за бубарството, ще накара хората да мръзнат. Който разбира нуждите на хората, ще живее в спокойствие, а който ги пренебрегва, си подготвя трудности. Който привлича към себе си отдалеч, ще бъде богат, а който съсипва земеделието, ще живее в нищета.

    Ако владетелят чести си мени мненията и думите му се различават от делата, в сърцето на поданиците му ще се загнездят коварство и хитрост, защото по този начин те ще искат да се защитят. Който е непочтителен към висшестоящите, се подлага на наказание, а който е високомерен към по – нискостоящите, ще загуби тяхната симпатия. Ако най – близките съветници на владетеля не получават достатъчно почест, тогава и ония, които са далеч от двора, ще се чувстват в опасност. Който не е сигурен е себе си, толкова по – малко ще се доверява на другия. А който е сигурен в самият себе си, няма да се съмнява и в другите.

    Калпавите хора не могат да имат честни приятели. Коварните началници не могат да имат чистосърдечни подчинени. В държава, която върви към гибелта си, не може да има мъдри служители. Владетел, затънал в разврат, не мже да има целомъдрени помощници.

    Онзи, който обича хората, непременно ще търси достойни и талантливи съветници, а като намери такива, ще се отнася към тях напълно почтително. В държава, която набира сила, отвсякъде ще се стичат способни мъже, а държава, която върви към гибел, способните мъже, ще я напускат.

    Слаба земя не може да роди добър плод. В плитка вода не се въди едра риба. На хилаво дърво няма да свие гнездо голяма птица. В рехав храсталак не живее голям звяр. Ако скалата е много стръмна, тя лесно може да рухне. Ако вирът се препълни, от него ще изтече вода.

    Онзи, който захвърля ясписа и взема камък, прилича на слепец. Ако овенът се пременя в тигрова кожа, той се кипри напразно. Да облечеш халат и да не подвиеш ръкавите, значи непременно да го бастисаш. Да вървиш по пътя и да не си гледаш в краката, значи непременно да се спънеш.

    Ако колоните на къщата са твърде слаби, къщата ще се срути. Ако чиновниците в държавата са недостатъчно способни, държавата ще рухне. Ако краката мръзнат, болест ще порази сърцето. Ако хорските сърца таят злоба, болест ще връхлети държавата.

    Преди планината да се сгромоляса, започва да се свлича почвата. Преди да рухне държавата, хората ги настигат страдания. Когато дървото съхне, клоните му гният. Когато хората бедстват, държавата се разпада. Каруца, която върви по коловоз, където преди се е обърнала друга каруца, също ще се обърне. Държава, която върви по пътя на загинало царство, също ще загине.

    Оглеждайки вече станали събития, може да се предвидят събития бъдещи. Като забележиш постъпките на лоши хора, трябва да вършиш делата така, че да не ги допуснеш пак. Предпазвайки се от опасностите, можеш винаги да живееш в спокойствие. Предпазвайки се от гибелта, можеш да запазиш живота си. Когато деянията на хората отговарят на Праведният път, тях ги съпътства успех, а когато не отговарят, очаква ги беда. Щастливите хора във всичко имат успех, а нещастните във всичко търпят неуспех. Такава е неименната истина.

    Ония, които имат еднакви помисли, се откриват един друг. Ония, които еднакво са предани на човечността, се грижат един за друг. Ония, които мразят едно и също, се объркват във викове. Ония, които обичат едно и също, се търсят един друг. Ония които са еднакво красиви, си завиждат един на друг. Ония, които са еднакво умни, се борят един с друг. Ония, които са еднакво знатни, си вредят един на друг. Ония, които пеят еднакво, откликват един на друг. Ония, които имат еднакъв нрав, знаят чувствата един на друг. Ония, които си приличат, разчитат един на друг.Ония, които се придържат към еднакви правила, си помагат един на друг. Ония, които вървят по еднакъв път, се усъвършенстват един друг. Ония, които владеят еднакво изкуството, заимстват един от друг. Ония, които притежават еднакво майсторство, се стараят да се надминат един друг. Такъв е неизменният закон.

    Ония, който поучава другите, водейки разпуснат живот, непременно ще се натъкне на съпротива, а оня, който напътства другите, поправяйки сам себе си, ще увлече хората след себе си. След оня, който върви обратно на неизменната истина, няма да тръгнат дори неговите подчинени, а оня, който действа в съгласие с истината, без труд ще постигне желаното. Който върви обратно на истината, сее смут, а който следва истината, въдворява порядък.

    Така може да се изяви истината и в самият себе си, и в семейството, и в държавата.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.