Премини към съдържанието
Lestath

Гробищна, готическа и мистична поезия

Препоръчан отговор


В този нов раздел,аз реших да поместя една нова страница,която да се казва:"Гробищна,готическа и мистична поезия"!!!

Определението за повечето от вас,навярно ще бъде едно може би доста странно(абсурдно) явление,което никога не се е разбирало или харесвало за нормално или приемано насериозно,като вид култура,изкуство или поведение в България.Но държа категорично да подчертая,че названието на това определение в възникнало,като начало още през ранният период от времето на Шекспировите гениални творения и преминем през универсалният литературен шедьовър на великият Джон Милтън-Изгубеният Рай/Paradise Lost и разбира се стигнем до великите от 19 век английски поети,като:У.Блейк,Д.Байрон.П.Б.Шели,С.Колдридж,Е.Браунинг.У Уърдсуърт и др;

Явлението определено,като английска "гробищна поезия" е съдадено със съвсем точното,ясно с култивирано послание,описващо се в мрачно-готическите поетични краски,но с онeзи толкова крайни изострени,меланхолични дълбоки,самотни чуствителности в човешката душа черти,които са,като един напълно целенасочен,завършен готически роман пр:"Франкенщайн" от Мери Шели или "Дракула" от Б.Стокър; "Интервю с Вампир" от Ан Райс и др.

Или накратко казано...един свръх трагизъм определящ,свръхестествените особености,създадени единствено и само в поеми,стихове,разкази или романи,но с твърде крайните и неясни за обикновеното човешкото съзнание представи,като един крайно,неразгадан и за мнозина от нас тайнствен и съвсем неясен,мистериозно мрачен,но напълно съвършен друг различен свят!

Публикувано изображение

Бих искал точно сега,тук да публикувам като за първи път едно от моите лични стихотворения от втората ми стихосбирка "Мъртви поеми",което се казва "В духът на самотата"!!!

Тоест,едно от многото мой поетични произведения,който съм написал през всичките тези отминали години.

И нещо музикално,като за фон докато го четете:

***

В духът на самотата!!!

(сянката на молитвите)

Духът ще заридае без глас сломен от страх печален

и в хор ще викнат ангели на глас

от не една душа страдална.

Но тогаз по-напред ще викнат в молитвите нетраини.

С теб били са и ще бъдат с теб навред,

сред сенките от духове незнайни.

Пръст в пръстта.

Плът в плътта.

Кръв в кръвтта.

Сълза в сълзите.

Очи в очите.

Души в душите.

С надгробният воал от мечтите,някъде там

сред мъртавците.

И стенат живите в прегръдка от не една сълза

и без брой са те в безмилосна целувка...

душата на мъртвеца загубена сред сенките от самота.

Но бди с примирие ти бди,пред таз изстрадала душа,

когато духовете зли ще бъдат по-щасливи посред

нощната тъма.

С нови одежди и вечни надежди

и вопли нетрайни и думи незнайни,

сред сенки,който умират тихо

в тъгата незнайна.

Скрита дълбоко под тихият ропот

на тленни останки и призраци странни

на мисли нетрайни в сънища нелеки.

И влизат тихо печални образи навред,

сред сънища,който съзирам аз в мислите

издъхнали на някой нищожен човек.

Но сред вопли тогава един самотен глас

ще възроптава в самотата на духът.

И отново,когато падне здрач-

сянка потайна,зла и безкрайна ще тегне,

като злокобна смърт.

Тогава гарванът,като птица

сред мъртвите полета ще прелита

на шир и на длъж.

И отново в безкрайност,тъгата незнайна

ще бъде,тя в мен спътник навред.

Щом душата отлита с молитвите скрита

ще заридае,тя без глас и лутаща се в

пространства...далече напред без име,

което в утеха скитник ще върви

по пътят си все надалеч.

И в ангелски хор ще ридаят в

тъмен кръгозор,сред самотните

сенки на духове зли.

Но щом се заздрачава някой друг

ще възхвалява тази прокоба-

невидима смърт.

И друг ще открие,когато сме ние,

далече от този невидим сън.

И само в мрак от безжизнена плът,

отново ще заридае духът на

самотник-смирен и безмълвен.

Сред сенки от кръв с целувките

мрачни на някой зъл дух.

В тайни заспиват сломени без глас

молитви нетрайни и болки незнайни...

сред сенки,който ще плуват завинаги

в кръв.

Сълзите далечни са думи безмълвни,които

заспиват във всеки един от нас.

От всичките тайни,там има една тайна

на гроба на всеки мъртвец.

И сякаш тогава,нов свят ще възхвалява

смъртта от странства и страх.

И тя ще идва отново,като нощна прокоба

като невидима бяла мъгла,когато

се преплита с писък от викове,сред сенките

отвъд ноща.

В символ незнаен и миг нетраен

от тайни незнайни и призраци мрачни,

потънали дълбоко в духът на някой

самотник.

(От раздела "Мъртви Поеми"/ 27.02.1999година)

***

И още нещо от най-ранната ми поетична насоченост от първата ми стихосбирка "Черни спомени"!!!

Публикувано изображение

Мъртви Цветя

Мъртви цветя,гълъби и поети.

Мъртви цветя-далечно минало

на край далечен.

Една въздишка-говор,суета

целувка тиха и в думите-сълза.

И нищо не чустват.И нищо не виждат.

Копнежи пусти-невежи гласове

на черно мъртвило на погубени чуства

На любов и сълзи на мъртво и пусто.

Мърви цветя,гълъби отлитат.

Тъги и песни в минало се те

преплитат.

Дни отминават край далечен.

Дни и нощи изтрадали и вечни.

(От раздела "Черни Спомени"/14.02.1997 година)

Редактирано от Lestath (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Публикувано изображение

"От облаците слезте на света!

Салонът пълен ви очаква?

Отблизо вижте публиката-

тя е груба или пък сурова".

Един след края карти ще играе,

с друг за нощ на дива сласт мечтае-

ако е туй целта безумци клети,

защо да правим музите кажете"?

(Откъс от Фауст)

ав;Йохан В.Гьоте.

***

И като за музикален фон спрямо четящият тези редове!

Lacrimosa - Mozart

http://www.youtube.com/watch?v=_843smhCskw...ted&search=

***

ТЕАТРАЛЕН МАСКАРАД!

Публикувано изображение

Тържествена вечер.Гала спектакъл

лампади под небосвода искрят.

Отново е празник,отново е театър

когато ангели прелитат над фантомът

духът.

Отново завесата разкрива-

светът безкраен в призрачен мрак.

Любуват се страстно,герой и героиня

с целувки злокобни понесени,като

в песен от един карнавален маскарад.

Духът ридае някъде далече-зад

завесата плаче паднал ангел на

някой изгубен актьор.Зад кулисно

в сенки,лутащ се той напразно

не дочакал спектакалът да започне

в среднощният покой.

Не остана вече нощ,нито спомен

от денят,но духът му на самотен

призрак ненадейно се обрече,като

преродил се ангел в призрачната вечер.

Карнавален маскарад-светът на мъртвите

е вечен.

И сякаш този театър е безкраен

с театрален грим от кървави сълзи,

а там на сцената долу с фалшиви усмивки

плахо те ридаят-театралните герой

лутащи се напразно в голямото пространство-

станали жертви на собствените си лъжи.

Но зад сцената твар зловеща се прокрадва

задкулисно тихо в мрак и с вопъл,молитвена

в нежност-самият дявол си мечтае да грабне

душата на някой невинен човек в страх.

А този спектакъл е вечната безна.

Театралната сцена е пъкленият ад.

Духът на фантомът е рая прекрасен

Ангелите прелитащи са на мъртвите

прахът.

Актьорите невежи жалко,те ридаят

и в пламаци горяха техните души,но

това е тя илюзията безкрайна-

не пoдвластна на сценарият-

ще възроптае главният герой и през

сълзи.

Тържествена вечер-гала спектакъл.

Свещи и лампади угасват бавно в тишина.

А там,над небосвода видения сновяха

и призраци не стихваха сълзите си в ноща.

Завесата пада-закрива всеки сценичен кът.

Геройте неспирно се лутат отново.

Изпаднали в радост,ужас и скръб

на сцената,която е утеха за всеки достойна.

(От разделът "Мъртви поеми"-7.01.1999 година)

***

ПЪТ И РОЗИ !!!

(Посвещава се на....)

Пътят ти е осеян в рози.

Пътят ти не беше тъй лек.

Път и скърби очи прекрасни...

-сълзи и кърви

-спомени нещастни.

Стенания далечни.Съдби необратими-

души проплакват-злото от нас е неделимо.

Сенки и мъгли,предвещания ужасни-

любов и сълзи-път и рози...въздихания

-прокълнати-неясни.

Болки,страхове,видения невзрачни...

-мисли,часове-раят е прекрасен!

Страст и озлобление-рози,огорчения

-път в невидение.

Спомени нещастни.

Публикувано изображение

От "Черни спомени"(18.01.1997 година)

Редактирано от Lestath (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"ФИЛОСОФИЯ НА РЕАЛИЗМА" !!!

Публикувано изображение

"И утрото настъпва с тишината.

Безмълвна любовта скърби.

И слушам полъхът на стенещият

вятър,когато ме целунеш ти.

А думите в слово се преплитат

на душите,нашите тела и там

някъде във вселената отлитат...

зажаднели в компеж по любовта.

И пак в стремеж да се докоснат

от незбъднати мечти-душите,наши

пак ще се докоснат,но със зората на

първите лъчи.

А вятърът безпирно гони онази в нас,

сияйна синева-безжизнен шепот-лъч

отронен,по-ближен и от майчина сълза.

Но вихърът бошува в душите наши

не оставил и следа с целувки отново

пак ще се докоснат на вълните морската

вълна.

И всички в прегръдка се превличат,

неразделни на света и всички страстно

се обичат по-ближни и от майчина сълза".

От /"Черни Спомени"/ (27.09.1997 година)

***

Какво,че дните ни се менят

в едичък миг на гордост и на мъст

и дни и нощи се броят.

Аз знам,че твоята целувка в

плам принадлежи на някой друг

в час не лек.

Защото,скъпа ти не жалиш мен-

беднякът-гордият човек.

(6.08.1998година)

Редактирано от Lestath (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Просто няма как да има такава тема и аз да не се включа в нея. като коментар обаче първо да съобщя, че най ми хареса Път и рози, но и другите ти стихотворения са доста добри. това стихотворение не е мое, но като гледам името ти посто няма как да не ти хареса. То се казва Гуяр и е на любимия ми поет - лорд Байрон. Надмогнал свойта земна смърт от този гроб за първи път излизаш ти – един Вампир – и вдигаш своя кървав пир. Дори роднини не щадиш – вред сееш кървави следи. Но мразиш горкия си дял, Сам друга орис би избрал, че всяка жертва в своя час те разпознава и без глас проклина те. Кълнеш ти тях. Цветята ти угасват в страх... Иди при своя гроб такъв дърхящ на смърт, окъпан в кръв и с демони зли до край ти свойта участ изгуляй, дордето призрак по - свиреп не погне тях, а с тях и теб. Надявам се да ти хареса толкова, колкото и на мен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вампир

И ето нощта пак се спуска

Безспирно кръвта кипи.

В сенките на мрака дяволи танцуват

Над покушението ти те пируват

Лежиш безсилен с поглед към луната

Единствен извор на светлината

Душата ти от демони обсебена е

Дълбоко в царството черно погребана е

Но не, не ще си идеш ти от този свят

Вампир да си - ще бъдеш прокълнат

Безсмъртието си като дар ще имаш

За да те има ще трябва да убиваш

Нима не искаш слънцето да видиш пак?

Да те огрява с топлата си благодат?

Не...в теб е вече дяволът рогат

И прокълнат оставаш во веки.

Гарван

Нощта бе паднала над света,

Градът замрял е в сладък сън.

Един прозорец обаче още свети

И там аз стоя, скрита зад древните томове

Призраци от миналото се съживяват пред мен

Епоха след епоха, времето лети.

Ту пред мен е римлянина строг,

Или може би някой стар друид.

Кралица прекрасна, но и малко тъжна

Виждам сълзите й, докато седи пред мен

За кого ли са тези сълзи?

Чу се шум, почукване…

Не се повтори, така че бързо го забравих

В книгите стари отново се върнах.

Попаднах на свитък стар, разкриващ

Тъжният живот на един човек.

Невинен, но осъден на смърт

И пред мен са последните му слова,

Сбогуване със света.

Чу се шум, почукване…

Станах и отидох до вратата – нямаше никой

Навън бе само мрак и тишина.

Това е времето на духовете.

Върнах се в стаята, но се спрях на вратата.

На бюрото бе застанал гарван черен.

Не се страхувах, заех за какво е дошъл.

Часовете бързо бяха се изнизали,

Много скоро денят щеше да дойде,

Време бе призраците да си отидат.

И аз ги виждах, бледи образи, тъжни и засмени.

За миг ме погледна, а после всичко изчезна.

Събудих се от шума навън, слънцето бе изгряло.

Дали всичко бе сън или действителност?

Бяха ли тук наистина или всичко бе в ума ми?

Черните пера на пода ми дадоха отговора.

Призраците бяха дошли, разкриха ми историите си

И си отидоха.

Но аз не тъжах, а просто тихо прошепнах:

“До следващата ни среща приятели!”


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Без Надежда. Без Болка. Без Страх!!!

(Посвещава се на събитията ставащи в...)

Публикувано изображение

Аз виждам в мрак отново мъртвият гений се ражда

в дълбока прокоба,а светлите дни са спомени в нас

не дочакал признание,без надежда,без болка,без страх!

В години се скитат дните умъртвени,а нощите в мъгли,

все тлеят на отминалото време.

И в сълзи проклинят живите,все още

не дочакали в сънищата,мечтите си те

нощем.

Анархия въздигаща се над небесните простори

-синевата в кръв погребала светът.

И две очи гледаха отгоре-безброй гробове

пълни с кръв и плът!

Но днес умират жадни,те за слава днешните

измислени политически дела,който през

годините,като попътен вятър отминават

не оставили и след нас следа.

Сега отдъхват безмилосно навеки

далече някъде,човешките души

и от думите на всеки-целувам всички

за последно сбогом и през сълзи.

Илюзия в прегръдка нежно аз докосвам

агресия-разбита в ненужна красота

-гръдта ти неодържимо в мен се слива

-тела от кръв заровени в пръстта.

Лъжи от думи напразни пропаганди

на хора скитащи се в суета.

Манифести безмилосно печални

в жалката история на света.

Времето е съдник на грешните закони,

издъхнали в мисъл от празноти,

който в нас са осеяни славата на

ненужните герой-уморени днес от

световните войни.

А всеки сън от мечтите е реалност

на всяко днешно болно общество,

където дните са реални и ненужни

на самото зло.

Сега и завинаги са те изпепелени,

онези в нас човешки богове с

ненужна помощ са олицетворени

от самата болест на илюзиите под

синьото небе.

Заспиват мечтите в пространства...

Без надежда,без болка,без страх!

Където сънят е отново пак реалност,

а в надеждата,аз виждам отново...

Болка,тъга и страх.

"Мъртви Поеми"-(написано на 23.06.1998 година)

Редактирано от Lestath (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ангелът на Луцифер

Отвъд очите ти лежи истина и скръб

Отвъд красивите ти усмивки се крие трагедия

Дори бялата ти кожа крие вътре тайни

Отлети далеч, скрий се от греха си

Защото ти си нежен ангел, слуга на Луцифер.

Предаде Рая, предаде Бог, отиде в Ада.

Там, където ти е мястото во веки веков

Никога не си живял, затова и не умираш

Отречен от живота, отречен от смъртта си.

Отлети далеч, може би зад тези облаци

Ще можеш да скриеш всичките си сълзи.

Отлети далеч, отвъд тези жестоки думи

Може да открие спасение то страховете.

Гледаш хората – жалки същества.

Те жадуват, мечтая, искат, страхуват си,

Но ти никога не би могъл да разбереш това.

Дори и чувства нявга да си имат,

От тях само бегъл помен са, купчина прах,

Изгорени в прокълнатите пламъци на Ада.

Отлети далеч, скрий се от света,

Ти Ангеле на Луцифер!

Поемата за сбогом

Той седеше там, в тъмна празна стая.

Времето бавно си минаваше,

Спомени се връщат, още по – болезнени

Без да знае какво друго да стори

Реши поема за нея да напише.

Усещаше как слънцето залязва

Връщайки всичките му чувства

Толкова съжаляваше, че тя умря.....

Тази исках да й каже цялата си болка

И онази печал, нарастваща с нощна.

Устните му сипеха горчиви слова:

“Защо ме остави тук сам?

Защо ме остави съвсем сам?”

Не знаеше каква да мисли

Дали това бе съдбата им

Или просто някаква последна фантазия?

Погледна през прозореца си.

Пушел и мрак са във въздуха

И сянката й виждаше навсякъде.

Струваше чу се че света е пред умиране,

Също както и собствената му душа.

Постави въже около шията си

И за последно поглеждан назад.

Това бе единствената защита,

Която имаше от този студен живот.

Имаше ли друг начин?

А сърцето му така тя да се върне и да го спре...

“И тези мой последни слова аз пиша за теб

Излях цялата си болка навън за теб.

Тези последни сълзи са излети зарад теб

Излях цялата си болка навън за теб.”

Това бе, няма връщане назад.

Това бе последното сбогуване.

Скоро зората дойде, водеща деня,

Но една скърбяща душа нея я видя.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тъмна Луна

Празен смях достига ушите ми,

ехтящ там нейде от тъмнината.

Сам, бродя наоколо в дълбокото мазе.

Слаба надежда се носи във въздуха,

като цветя, загубили свежестта си...

Въртящите се пламъци ме подлудяват.

Усещам как тъмна луна ме поглъща

и не мога да почувствам нищо,

все едно сълзи разкъсват тялото ми

и ме отвеждат далеч, дълбоко във водите

на онова черно море, отразяващо тъжната луна.

Парченца стъкло потъват в студения ти поглед.

Кукла от камък, ти се промени...

Докато сърцето ми все още гори,

мислите, които не могат да те достигнат,

се разпръсват на парчета покрай мен.

Тъмна луна ме поглъща, води ме в

далечната страна на сладките спомени.

Със сухи очи виждам слабо видение на теб.

Видението ме повиква към далечното море

и аз искам да отида там, където може да си

едничък спомен за стара любов.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Дълбоко в Сънят"!

( на вяра до болка)

Публикувано изображение

Злокобни слова-надгробен камък хладен,

сред студените мрачни мъгли.

-Лица на хора изгубени в пространства

в студените мрачни дълбини.

Погребвам пейзажът-длантът ми кърви

-агония в душата ми тлее...

-Разбити кристали-червеи по плъта ми

пълзят,която в миналото,тя живее.

Душите са мъртви-лицата сновът

на хора в заблуда-погребани в кръв.

Но мислите ми нощем са безкрайни

кошмари,който са вечни в безмълвната шир.

Духът на човекът се лутна отново...

-прокълнати духове...

-безмълвен вампир.

И погледи много,без вопъл,без глас,

еднакви и строги са минало в нас.

И тези води неземни не тлеят любов

ме обвързва с душата на Психея.

Но всички в омраза,потъват отново

и всеки човек е дявол пред бога!

Сломени са всички във вечнa печал.

Роднини и близки на призрак печален-

случаен и стар.

А споменът вечен е мисъл далечна,

сред мъртви полета и сенки от кръв.

Заспиват,завинаги безмълвни и вечни

от воплите стенещи,който безмълно

наоколо сновът.

При мене приижда отново онази

-злокобно печална ненужна любов,

защото смъртта отново е тази,която

целувам дълбоко в сънят.

И виждам отново в ангелски хор

ангели и херовими в мрачен покой.

И звуци,който в кошмарният трепет

отново прелитат над тихият шепот.

Отново в ненавист съдбата е сляпа-

прокълната-зла и с участ по-непозната.

Словата,който отекват в простора ще

бъдат за теб...вяра,обич и неволя.

И тази поквара е вечна в сънят,

когато духът ми ще бъде,като пепел

от пръста.

И отново,когато над небесният свод,

ангели наоколо ще прелитат ще сновът.

Не тлее в мене вечна любовта.

Аз тръпна отново със своята самота.

А тази обич в мен нетленна бледнее

на вяра до болка и смърт непозната

духът отново,пак ще надживее.

(От "Мъртви Поеми"/написано 25.05.1999година)

***

P.S. ПСИХЕЯ (гр. душа) е най-младата от трите дъщери на един цар и една царица. Притежавала изключителна красота и хората започнали да се прекланят пред нейния образ, както преди това се кланяли пред Афродита. Заради запустелите си олтари пренебрегнатата богиня се разгневила и пожелала да си отмъсти. Тя пратила своя син Ерос да накара със силата на стрелите си Психея да се влюби в най-презряното същество. Но Ерос, пленен от красотата и миловидността на девойката, сам се влюбил в нея. Психея заживяла щастливо в небесния дворец на бога. Единственото, което я измъчвало било, че не трябвало да види с очите си на смъртна лицето на Ерос, докато стоял в нейните обятия. Той оставал винаги невидим за нея. Зевс показал благосклонност към двамата и дарил с безсмъртие Психея, като и поднесъл чаша с амброзия.

Редактирано от Lestath (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вечен помен ми е нещо като мотивация, когато пиша. надявам се и на вас да ви хареса, така, както аз си го обичам.

Вечен спомен

Ако четеш тези редове,

Забрави ръката, която отдавна ги написа

Тя не е важна. Помни стиха!

Пази дълбоко в себе си

Плача на пишещият песни

Онзи, чийто сълзи никога не ще белият свят.

Защото той е дал цялата си сила и сърце,

За да сподели всичко това с теб.

И ти трябва да го помниш,

Той завинаги да стане част от теб.

Участта на вампира

Ти надмогна земната си смърт

И от гроба черен се надигна.

Излизаш – един ном вампир,

Наслаждаващ се на нов кървав пир.

Под пълната луна, ти се вихриш със сила

Дори роднини не щадиш,

Оставяйки навсякъде кървавите си следи.

Аз знам, ти мразиш този адски дал,

Ако бе имал избор, друга орис би избрал.

Но вече е прекалено късно...

Нещастната ти жертва, скитаща се

Като мишка в лабиринт от улици,

Те разпозна в последния си час.

Изстена, преди в ръцете ти да се отпусне,

Но те чу как тя те проклина,

Видя го скрито в очите й.

Цветята ти угасват в страх...

върне се у дома, при своя празен гроб.

Спомни си миналото, прокълни съдбата си

Няма вече светлина, няма радост

От теб лъха само на смърт и кръв.

Скрий се от света, отиди при демоните

Твой събратя, последвали една съдба,

Прокълни участта си зла и тайно се надявай

Някой ден при теб да дойде демон по – зъл

И заедно с тях да погуби и теб.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Посвещение за един мрачен приятел

Всеки знае – нощта е студена и мрачна.

И след сенките черти, ти се чувствам сам

Изпълнен със скръб, ти си изгубен в мрака.

Животът е като картина, сам я оцветяваш,

Но в очите на самотника има само мрак,

Черни увехнали цветя, черни пътища без край

И няма дори лек полъх, помен за живот.

Има само едно нещо, което те държи жив –

Една мечта – чиста като утринна роса.

Мечта, просто и красива за една ръка,

Символ на щастие, радост и любов

Знак, че там някъде има някой за теб,

Приятел, който да ти помогне.

Но днес си само тих спомен....

Красив пейзаж, където сега е буря.

Животът може да е слънчево лято,

Но и люта, жестока зима.

Трудно е да си сам, отчужден от света

Създание самотно, скрито в нощта

Мечтаеш за деня, за нежност и любов.

Мечтаеш за приятел, който да ти подаде ръка.

Не се отчайвай, не се предавай

Бори се с всички сили, давай напред

Един ден ще го откриеш, сигурна съм,

Така както аз открих теб.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЗАВИНАГИ В МРАК!!!

Публикувано изображение

Отминаха болките,който в страх

блуждаеха отново,но само в мрак.

И в сън дълбок,най-подир ще хвърлят

черна сянка-духът в мир.

Души разкъсани и разпиляни-

тела изпепелени в прах,но само

там където споменът угасва ще

затвори очите ми подир час.

Когато блеснат отново пак звездите

серафими ангели в хор не биха,те

могли да възпеят на умрелите душите

щом луната заблести!

Но духът на ангел щом в мен се

вплита странни мисли ще ми навей...

И по-щасливи ще заблестят на небето

отново пак звездите,над небосвода

в хладна вечер духът ми в огнен прах

ще се разпилей.

Но днес,когато твоята любов е

по-свята...предначертава душата

на мъртвеца в грях.

И полетяла някъде далече сред

самотни сенки от вечна самота и страх.

Дете,което аз обичам...виждам дявол

в моите очи и с усни ледено студени

-нежно моята гръд с устрем докосни я ти.

Ноща погребва нощните покой.

Издъхват ласките в самота.

Блуждаят сенките в очите мой,

когато мракът хвърли завинаги

над мене черна светлина.

"Мъртви Поеми" /написано на 22.11.1998 година/.

Редактирано от Lestath (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Страхотен си. Просто нямам думи. Освен може би само едни.... прати си някъде тези Мъртви поеми и се пробвай да ги публикуваш, почти 100% съм сигурно, че ще успееш. Днешно време на хората биха им харесали. Доколкото до моите... абе стават, но те са повече като нахвърлени мисли и аз съм по - положително настроена от теб. Тук засега качвам само по - мрачните неща, но по - нататък може и да има нещо малко по - леко. Ще видим... ако открия нещо подходящо да се чете в гробище. :Р

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Една единствена целувка

Сладки, нежни, малки думи изпълват тишината

Дори вече младостта отдавна да е отлетяла

Споменът за топлото чувство остава.

Нежна ръка, докосвана от вятъра,

Знак, осветяващ пътя през студения свят.

Една единствена целувка,

Докато устните ти са все още червени.

Докато още има мир и спокойствие в душата

Докато прегръдката не бъде разкъсана

Оставяйки ръката самотна, сочеща

С болка в душата далечната любима.

Запечатана картина във вече слепите очи....

Тихи шепоти на влюбени, криещи се от зимната зора

Ценящи като бисери миговете сладки,

Когато са сами, разделени от студения свят.

Първият ден на любовта никога не ще се върне

Последния ден на любовта пристигна с болка.

Последен миг, последен вик на болка,

Една единствена целувка,

Докато устните ти са все още червени.

Това бе молбата на душите към боговете,

Молба за милост, да още един миг щастие,

Който обаче така и не дойде...

Спомен сладък, спомени мил и горчив.

Спомен за зимни дни и нощи, на усмивки и сълзи.

И всяко топло, туптящо от обич сърце

Като виолата на творец, свири тази песен,

Изпълнена с грижа, със състрадание и болка.

Тих плач през нощта, спомен за една молитва:

Една единствена целувка,

Докато устните ти са все още червени.

Но целувката така и не дойде...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Скоро съвсем скоро ще публикувам тук и само тук нещо,което се надявам да ти хареса,но то ще бъде една доста дълга поема посветена изцяло между човекът,звярът и машините. Независимо,че съм я написал преди три години аз се надявам и на теб и на останалите тук да им хареса,но това ще стане в близките няколко дни! / "ГОРДИТЕ НАДМЕННИ НЕОНОВИ БОГОВЕ" !!! /

Редактирано от Lestath (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Скоро съвсем скоро ще публикувам тук и само тук нещо,което се надявам да ти хареса,но то ще бъде една доста дълга поема посветена изцяло между човекът,звярът и машините. Независимо,че съм я написал преди три години аз се надявам и на теб и на останалите тук да им хареса,но това ще стане в близките няколко дни!

Значи ще се дебнеме :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гарванови криле...

Ти имаш криле черни като нощта,

Спускащи се над мен като мъгла.

Мрачни сенки завладели града.

Скитам се по улиците пусни,

Търсейки още някоя живо душа.

Но така не откривам.

Само гласа на някоя проклета сврака,

нарушава тишината изведнъж.

Извърнах погледа си назад,

В дирене на очи живи,

Може би искам да видя дори теб?

Мрак, студ, самота...

Това е моя мъртъв свят.

Това ли вечността, това ли е живота -

Една безкрайна враждебна нощ?

Все едно чифт гарванови криле

Закрили са от мен и светлина и радост.

И в този свят враждебен, отчужден

Само ти може да спасиш душата ми.

Ела, стига си се крил, ела при мен

Фигура черна... мрачна...

Все едно пред мен е самата Смърт.

Прегръдка хладна, ледена целувка

И накрая всичко е мрак и тишина.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

До самия край

Понякога човек изпитва тъга,

Може да има причина, може да няма.

Това няма значение.

Но тогава той има нужда от някой

Една ръка да му бъде подадена

И да го отведе от мрака в душата му.

“Аз ще съм винаги до теб!”

Нежен глас да прошепна в ухото му.

“Дори ако отида до края на света

аз няма да те напусна, завинаги съм с теб.

Дали е океан, или планина висока,

Ще го преплувам, ще го премина

Само и само, за да бъда отново до теб.

Ръка за ръка, за вечни времена.”

И тогава човек се почувства по – добре.

Хората казват: “Човек се ражда сам.”

Хората казват: “Човек умира сам.”

Но дори в тези думи на истина,

Това не значи, че човек е сам.

Има ли милата ръка до себе си,

Пък била тя и невидима,

Той ще успее. Ще се изправи.

Понякога човек изпитва тъга,

Може да има причина, може да няма.

Но това е все пак природата му.

Важното тук обаче е нещо друго –

Чак до самия край той има приятел

Видим или невидим, но той е там

За този човек и никой друг на света.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

“Законът повелява да бъде призован трикратно всеки бях” !

МЕФИСТОФЕЛ.

Публикувано изображение

***

"ТЕОРИЯ НА ЗЛОТО"!!!

(Tрилогия)

(1:Убий/ 2:Убий Болката/ 3:Убий мечтите)

I:

Убий и сатаната бди над теб,като разперени криле

на пеперуда-разпилей кръвта,като в заблуда

на слепите души страдални изпаднали в

дълбока лудост!

Убий говори вярата в човека.Лъжи неверни

убиват хиляди съдби. Наранени в думи...

страсти и грехове злокобни,една ръка

убива нищожна от злини.

Убий ,светът умира в илюзия безкрайна,като във

фалшива приказка за евтина любов,но макар

и толкова реална ще ни понесе на ветровете

мъртви в сънищата вечни с молитвен богослов.

II:

Убий болката и почуствай самотата,която ще те

нарани до безкрай.В агресия безмълвна…

и смърт по-богата ще тържествува,тя завинаги

до заветният си край.

Убий болката в мълния безкрайна и мъртва тишина.

Парчета от реалността изгубени в рая...

там демони преследват някого в ноща!

Мисълта убива в мене тишината...

-погребена завинаги остава вечността.

Макар и бедна,но щасливо по-богата,

това е тя моята съдба.

Убий болката ,която в щастието далечно е безната-

предначертана в нас.

Като призрак безпътен сред сенки обречен в него

аз виждам дяволът самотен в среднощният си час.

III:

Убий мечтите ,когато се превръщат миг от живота-

преродени от пепелта.

Когато някой отново пак се ражда…

ще бъде по-щастлив и от падаща звезда.

Убий мечтите ,когато свършват мислите ти нощем

и заспиват някъде под небесният лазурен свод.

Ще си спомня ли някой някога пак за тебе още,

когато споменът надгробен ще бъде вечно жив...

над всеки гроб!

Убий мечтите ,когато те от теб отнемът-частица малка

дори и от любовта. Макар и доброто,когато

завинаги си то отиде ще остане подвласно

на злото от болката до подлостта.

Из "Мъртви Поеми"/написано на 25.01.1999 година)

Редактирано от Lestath (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нямам думи - страхотно е ;););):);););)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Eто нещо вдъхновето, от последното произведение на Лестат.

Смърт

Край на мечтите, край на надежката

Пък и защо въобще трябва да ги има?

Надяваш се, мечтаеш, но накрая какво –

Всичко се разпада на пух и прах

Като вятърна мелница, високо в небесата.

Чувства топли, нежни, изпълнени с доброта,

Но винаги са следвани от тъга и мъка

И защо трябва да бъде така?

Не може ли просто света да си остане добър?

Всичко има край – такъв е живота

Дори денят прекрасен умира и става студена нощ

Светът е в два цвят – бял е черен

Тъкмо си мислиш, че всичко е наред,

Че може да се изправиш и смело да кажеш:

“Аз съм щастлив, радвам се на живота”

и ще се случи нещо, което да разбие тази илюзия.

Радостта не може да е радост без болката.

Но в същото време всико се приравнява на смъртта.

Тя е там, ти знаеш, очаквате с косата в ръка,

И когато последната прашинка падне, главата ти отива.

И после накъде? Има ли нещо или не?

Има ли въобще значение щом пристигнала е смъртта?

И все пак - защо надеждата е жива в човешкото сърце?

Дори в сетния си час, дори в най - студената нощ

В сините очи е останала капка надежка,

Която тихо шепне, кара те да се чувстваш по – добре:

“Утре ще е по – добре. Смъртта е гостенка на всеки,

но още не е дошло времето да посети и теб!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Животът е...

Животът е нож с две острието

Може да ти поднесе красива роза,

Но може да ти даде и въже.

Той е начало, но и край.

Той е цялото, но и част от него

Той е доброто и злото в едно.

Ден след ден, нощ след нощ

Това е вечен кръг на съдбата.

Красива жена, облечена в златна рокля

Дългата и коса се спуска като фонтан.

Усмивка сладка, но и коварна.

Това е съдбата, вечната истина.

И единствен неин спътник е живота.

Хванати за ръка те продължават вечната игра.

Носят щастие и болка, радост и скръб.

И така накрая човек се пита:

“Какво е това живота?”

Но отговор няма да открие, защото

Животът е всичко и нищо.

Смърт

Край на мечтите, край на надежката

Пък и защо въобще трябва да ги има?

Надяваш се, мечтаеш, но накрая какво –

Всичко се разпада на пух и прах

Като вятърна мелница, високо в небесата.

Чувства топли, нежни, изпълнени с доброта,

Но винаги са следвани от тъга и мъка

И защо трябва да бъде така?

Не може ли просто света да си остане добър?

Всичко има край – такъв е живота

Дори денят прекрасен умира и става студена нощ

Светът е в два цвят – бял е черен

Тъкмо си мислиш, че всичко е наред,

Че може да се изправиш и смело да кажеш:

“Аз съм щастлив, радвам се на живота”

и ще се случи нещо, което да разбие тази илюзия.

Радостта не може да е радост без болката.

Но в същото време всико се приравнява на смъртта.

Тя е там, ти знаеш, очаквате с косата в ръка,

И когато последната прашинка падне, главата ти отива.

И после накъде? Има ли нещо или не?

Има ли въобще значение щом пристигнала е смъртта?

И все пак - защо надеждата е жива в човешкото сърце?

Дори в сетния си час, дори в най - студената нощ

В сините очи е останала капка надежка,

Която тихо шепне, кара те да се чувстваш по – добре:

“Утре ще е по – добре. Смъртта е гостенка на всеки,

но още не е дошло времето да посети и теб!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"БЛЕДАНИЯ" !!!

Публикувано изображение

Разбии реалността и продължи нататък,

когато в теб се изпепеляват дните от вечността.

Разбии реалността в мечтите и душата на някой

зъл дух...дълбоко някъде в сънят.

Разбии реалността,когато в словото на някого

откриеш неземни истини и безброй лъжи.

Тогава душата ти отправена към рая ще

бъде,тя много по-свята когато над гробът ти

ще те закрилят безброй ангели и херовими

с нежни ласки посред нощните звезди.

Разбии реалността,когато в теб завинаги остане

онази бледа сянка от твоята доброта...

-Когато споменът за утрешният ден,като пламък

ще угасне...

-Тогава някой,някъде ще остане в плен на злото

до болката на своята съдба.

Разбии реалността с мисълта далечна,когато

надеждата е изгубена завинаги в мрак.

Бленуват хора и народи в безаконие невежо,

когато светлината остане скрита във времето

покрито от печалният надгробен прах.

Из "Мъртви Поеми" /30.12.1999 година/

Редактирано от Lestath (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.