Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Реших да направя тази тема,за да поговорим за това кой как и кога е започнал да си задава въпроси,и да търси отговорите им. Как сме били в началото? Какво ни е накарало да изоставим стереотипите,да се вгледаме в себе си,и да поемем по пътя на духовното търсене? Дали защото от малки сме били закърмени с някаква религия,или пък защото в даден етап от живота си сме били разочаровани от това,което представляваме,и сме решили,че е време за промяна...Кога и по какъв начин сме почувствали дълбокия вътрешен копнеж да търсим... В този раздел има много хора,ориентирали се към различни религии,философски системи и вярвания. Би било интересно всеки да сподели как е започнал,и през какви стадии е преминал. Мисля,че ще ни е интересно да научим тези неща един за друг,а също така темата може да се окаже полезна за хора,които тепърва започват този процес,да им помогне да се ориентират,да им вдъхне смелост. Вярвам,че смисълът на живота не е да удовлетвориш Бога. Смисълът на живота е да познаеш и пресътвориш истинския си Аз. В крайна сметка може би всички сме започнали именно заради това...

"Единствената радост на този свят е да започваш."

ЧЕЗАРЕ ПАВЕЗЕ

Очаквам мненията ви! laugh.gif

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами повечето хора наистина започват след нещо, което обръща живота им и ги кара да се осъзнаят.

При мен не е така. Аз съм се родила с това... не помня от кога, няма начало някакво конкретно, вечно съм търсела... и не зная кога ще спра, май няма спиране.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

При мен всичко започна поради наличието на прекалено много свободно време.Изобщо,мисля,че това е важно условие.Ако човек е постоянно ангажиран,не му остава кога да мисли по такива теми. Така се случи,че имах време за убиване,и започнах да чета книжки на компютъра на работа,предимно романи,които теглех от нета. Впоследствие започнах да смъквам от spiralata и izvorite, интересно ми беше да научавам нови неща за някои религии,да разширявам гледната си точка. Първата книга,която сериозно ме разтърси,и промени светоусещането ми,беше "Дао - трите съкровища" на Ошо, и досега си я препрочитам редовно. Изчетох купища книги,предимно за източните религии,и не само. Колкото повече научавах,толкова повече разбирах,че всъщност нищо не знам... :speak:

Затова продължавах...Имаше един период,в който се бях заровил в книгите като бръмбар в тор biggrin.gif Преминах през будизъм,даоизъм,дзен,хиндуизъм,суфизъм и други...И от всичко се стараех да извлека някаква полза,да си извадя някакви изводи. За мен няма една-единствена напълно правилна религия.Истината е многолика,и не можеш да я откриеш само на едно място. Тя се съдържа във всичко,така че навсякъде има по зрънце от нея. Впоследствие стигнах до извода,че не ми трябва религия,а най-просто казано - мъдрост,разбиране,доброта и любов. Това за мен е истинската религия...Просто да бъдеш естествен и добър...Май все пак най ми допадна дзен будизма - там се акцентира точно върху това - естествеността,простотата,непосредственото приемане на действителността,избягване на фалшивата "духовност". Оттам дойде и увлечението ми по хайку laugh.gif Та така...Продължавам по пътя,пък каквото стане - в крайна сметка по-важно е пътуването... :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Началото е, когато човек започне да вие от болка и каже: "Мамка му, това не е живот! Това не може да е живот!". Началото е, когато човек е намразил всичко и всички и готов да направи каквото и да е било, КАКВОТО И ДА Е БИЛО, за да се измъкне от ада.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
А от къде е добре да тръгне един... търсещ...

Някой, който не се чувства комфортно под пластовете вековни традиции и навици, всеобщоприетите норми и учения...?

Информацията затрупва, невъзможно е всичко да бъде погълнато...

Може би началото е просто един поглед навътре?

Или не..?

Началото е,когато осъзнаеш,че има нещо, дълбоко в теб,което те кара да изпитваш вътрешна неудовлетвореност и копнеж. И тогава започваш да търсиш какво е това нещо...

Да изследваш. Да се взираш в себе си...Оттам нататък процесът е започнал,а как ще се развие,зависи само от конкретния човек... :angry:


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много по-късно започнах да си задавам въпроси или всъщност какво търся какво искам да намеря?

Родителите и пра- родителите бяха тези които ми дадоха първото просветление.

Всичко беше в детската ми фантазия, но небеше нужно да се случи нещо което да ми даде одговор какво искам от живота.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 3 седмици по-късно...
Началото е, когато човек започне да вие от болка и каже: "Мамка му, това не е живот! Това не може да е живот!". Началото е, когато човек е намразил всичко и всички и готов да направи каквото и да е било, КАКВОТО И ДА Е БИЛО, за да се измъкне от ада.

Да, и за мен е така. И още:

Някой, който не се чувства комфортно под пластовете вековни традиции и навици, всеобщоприетите норми и учения...?

Информацията затрупва, невъзможно е всичко да бъде погълнато...

Може би началото е просто един поглед навътре?

Да. В началото. След което виждам, че вътре е дори още по- тъмно, отколкото навън. От воя изчезва даже звука ...

След това подходящия за мен път ме намери. Не ми се връзват връзките на обувките сами, но погледът ми, обърнат навътре и навън едновременно, ми казва: "Да!" .

Сега остава само да вървя. Пътят е ясен и изобщо не е ясен. Но е този. За мен. За щастие- не само за мен. :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Да, и за мен е така. И още:

Да. В началото. След което виждам, че вътре е дори още по- тъмно, отколкото навън. От воя изчезва даже звука ...

След това подходящия за мен път ме намери. Не ми се връзват връзките на обувките сами, но погледът ми, обърнат навътре и навън едновременно, ми казва: "Да!" .

Сега остава само да вървя. Пътят е ясен и изобщо не е ясен. Но е този. За мен. За щастие- не само за мен. :)

Този път какво ти донесе на теб - сега виждаш ли по-светло и във вътрето си и навън?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тъмното не може да стане светло. "И Светлината свети в тъмнината, но тъмнината не я разбра" , цитирам по памет, може да не е точно така. Но "Да!" - то ми е важно! :) И поне не търся Светлина там, където я няма. Имаше една приказка за едни, дето виждали в едно езеро златно съкровище. Хвърляли се да го вадят и се удавяли. Накрая се оказало, че съкровището не е в езерото, а над него, но те се опитват да извадят отражението му. Така е и с нашите представи за светлина...

Редактирано от Багира (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Тъмното не може да стане светло. "И Светлината свети в тъмнината, но тъмнината не я разбра" , цитирам по памет, може да не е точно така. Но "Да!" - то ми е важно! :) И поне не търся Светлина там, където я няма. Имаше една приказка за едни, дето виждали в едно езеро златно съкровище. Хвърляли се да го вадят и се удавяли. Накрая се оказало, че съкровището не е в езерото, а над него, но те се опитват да извадят отражението му. Така е и с нашите представи за светлина...

Благодаря за отговора - от него всичко става ясно за този път...

Моят път мен ме научи на нещо друго - тъмнината е тази светлина, която нашите слепи очи не виждат.

И че няма тъмнина, всичко е светлина, нищо че не умеем в тъмното да я видим. А тъмното се осветява отвътрето ни.

Когато търсиш да видиш в светлото тъмнина, разбира се, че ще я намериш. Отрицанието на нещо е най-лесното му игнориране. По-трудно е да успееш да съзреш светлинката в тъмнината. А аз си падам по трудни пътища...Повярвай, не е лесно никак, аз също не съм от силно зрящите, но:

КЪМ СЛЪНЦЕТО С ПРЕСЪХНАЛИ ОЧИ

СЪСИПАН, ПРЕЖАДНЯЛ ЩЕ СЕ КАТЕРЯ...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да. Да поемем по пътя към слънцето верно май първо трябва да сме съсипани и прежадняли. Но за да видим светлината на Слънцето просто ни трябват други очи. Ама нищо, де. На n-тия път от хвърлянето и давенето в езерото виждаме, че опитваме да вадим отражение. Ама не. В приказката хората така и не видяха. Един старец им го каза ...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Да. Да поемем по пътя към слънцето верно май първо трябва да сме съсипани и прежадняли. Но за да видим светлината на Слънцето просто ни трябват други очи. Ама нищо, де. На n-тия път от хвърлянето и давенето в езерото виждаме, че опитваме да вадим отражение. Ама не. В приказката хората така и не видяха. Един старец им го каза ...

Харесва ми тази приказка. А тези, които са се хвърляли в езерото, видели своята грешка, продължават ли да я правят отново... виждат ли с нови очи - къде са???? Аз ги търся - очите на слепите, много боли, ужасно много боли сред купища камънаци и остри зъбери да ги търся, но ги намирам - очи-слънца.

А докато търся, въпреки нечовешката понякога болка, раздиращата болка, болка до смърт, която изпитвам...

се опитвам да се усмихвам - като японците - не е нужно да рева като магаре и да наричам света тъмно място, само защото мен ме боляло от него.

Най-добрият лек за тази болка е усмивката. biggrin.gif

И слънцето без трудности така само си проправя път към теб, стига да се отвориш за него.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всики търси ,но пътят е труден.

Ако имаш обич ,усмивка,по-лесно ще приемаш,

че не си стигнал там ,накъдето си тръгнал.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ми да вземе, че да стигнем там, за където сме тръгнали. Отдавна сме тръгнали, време е вече и да стигаме ...

Хубаво, важно нещо е усмивката. Добър спътник по пътя. Но трябва да сме на самия Път! Инак ... не труден, а обречен е вървежът ни!

В приказката, за която споменах, които скочили да вадят отражението от езерото- всичките се издавили. Отраженията са безкомпромисни.

Просто трябва да вдигнем очи... И да слушаме гласа на Мъдростта.

А да проумеем, че светът е тъмно място е възможност да бъдем честни към себе си и към него. А и можем ли да се сърдим на невключената, или даже изгоряла крушка че не свети, виновна ли е крушката? Тя просто не може сама да свети!!!

Нали не е необходимо съвсем да загине планетата ни, за да разберем, че се отнасяме зле с нея и себе си и искаме невъзможни неща? Или пък точно това е необходимо? Ама как само сме готови една планета с всичките и царства да заплати нашите уроци!!!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Ми да вземе, че да стигнем там, за където сме тръгнали. Отдавна сме тръгнали, време е вече и да стигаме ...

Хубаво, важно нещо е усмивката. Добър спътник по пътя. Но трябва да сме на самия Път! Инак ... не труден, а обречен е вървежът ни!

В приказката, за която споменах, които скочили да вадят отражението от езерото- всичките се издавили. Отраженията са безкомпромисни.

Просто трябва да вдигнем очи... И да слушаме гласа на Мъдростта.

А да проумеем, че светът е тъмно място е възможност да бъдем честни към себе си и към него. А и можем ли да се сърдим на невключената, или даже изгоряла крушка че не свети, виновна ли е крушката? Тя просто не може сама да свети!!!

Нали не е необходимо съвсем да загине планетата ни, за да разберем, че се отнасяме зле с нея и себе си и искаме невъзможни неща? Или пък точно това е необходимо? Ама как само сме готови една планета с всичките и царства да заплати нашите уроци!!!

Багира, светът не е тъмно място. Светът е такъв, какъвто го виждат очите ни! Нали не се опитваш да ме накараш да го виждам черен, защото ти такъв го виждаш. А ако ти тъмнее пред очите, ти сама каза по-горе, колко ли повече тъмнее вътре... Не ви знам пътя, ама като ви гледам визуса, виждам къде ви е извел, не на особено светлеещо място...

Редактирано от Maat (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Eй, не се бях сетила за такава изумителна възможност! Крушката хем е изгоряла, хем не е включена, обаче ти и казваш, че свети! И си вярваш! Ето така се решава енергийна криза! Не като разни тъмни (даже черни) пантери! Супер! Век живи, век учись!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Eй, не се бях сетила за такава изумителна възможност! Крушката хем е изгоряла, хем не е включена, обаче ти и казваш, че свети! И си вярваш! Ето така се решава енергийна криза! Не като разни тъмни (даже черни) пантери! Супер! Век живи, век учись!

Ми като гледаш в изгорели крушки, тъй ще е. Ей, навън свети слънце, усмихни се поне на него.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Убеден съм, че началото е това:

Началото е, когато човек започне да вие от болка и каже: "Мамка му, това не е живот! Това не може да е живот!". Началото е, когато човек е намразил всичко и всички и готов да направи каквото и да е било, КАКВОТО И ДА Е БИЛО, за да се измъкне от ада.

Ако има романтика в търсенето, означава, че не сме на "Пътя".

С риск да се повторя ще кажа, че - Път няма, но начало - ДА.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Убеден съм, че началото е това:

Ако има романтика в търсенето, означава, че не сме на "Пътя".

С риск да се повторя ще кажа, че - Път няма, но начало - ДА.

Аз пък не мисля,че може да се направи някакъв извод,че за всички началото е еднакво...При Стефан може и да е започнало така,а при други - по друг начин.Има толкова различни начала,колкото и различни хора...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Реших, че точно това е смисълът на темата: всеки, който желае, да каже какво има в началото на неговото търсене. Така че няма смисъл да се спори различни ли са, еднакви ли са. Също и дали имаме нужда да търсим нещо, или не. Който няма нужда- не търси. Седи си там, където е, защото така му харесва. Който има нужда от начална скорост- получава я. Нали?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Реших, че точно това е смисълът на темата: всеки, който желае, да каже какво има в началото на неговото търсене. Така че няма смисъл да се спори различни ли са, еднакви ли са. Също и дали имаме нужда да търсим нещо, или не. Който няма нужда- не търси. Седи си там, където е, защото така му харесва. Който има нужда от начална скорост- получава я. Нали?

И как е там .. в :whist:

Смисълът на темата е да се споделят начала, а не посоки. Щото има начална скорост за всички, но посоката е различна. Много.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"В началото бе словото..."

Еднаква е за всички, но различно се проявява.

Това, разбира се, е и началото на търсенето - само Логосът в нас търси Логоса.

За онези, които смятат, че като личности са пълноценни съставки на Живота и чрез земните си активности се доближават до него:

"По плодовете ще ги познаете"

Търсим ние плод - светлина. Един си реже парченца от материалното слънце и сладко си похапва по указателна себетабела, друг се впуска към отвъдчовешки дълбини, знаейки, че сам не прозира, а още по-малко пък е Източник.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
"...Един си реже парченца от материалното слънце и сладко си похапва по указателна себетабела...

Харесва ми?! :ph34r:

...та за началото: "Представете си, че някакъв човек не обича ябълки. Чак ги мрази, гади му се от тях. Той би могъл просто да не им обръща внимание, но не му се нрави фактът, че в света, в който живее, съществува такава гадост като ябълките. Те го дразнят винаги когато попаднат пред очите му и той активно изразява отвращението си от тях. Това е на материално ниво. На енергийно ниво човекът жадно се нахвърля да ги яде, тъпче устата си, силно мляска и крещи, че не ги обича, натъпква джобовете си, дави се и пак се жалва колко са му омръзнали. Изобщо не му идва наум, че може просто да изхвърли ябълките от живота си, щом не ги иска." /от книжките на Зеланд/

Можете да замените "ябълки-те" с каквото си пожелаете...

хайде още веднъж :clap: : с каквото си п о ж е л а е т е.

Преди да разберем какво значи да избираме, трябва да се научим да се отказваме.*

Из "Тибетска книга за живота и смъртта" - Согиал Римпоче:

“... Да се научиш да живееш, означава да се научиш да се отказваш.”

“Макар и да сме убедени, че ако се откажем, ще изгубим всичко, самият живот многократно ни разкрива точно обратното – че отказването е пътят към истинската свобода!"

Редактирано от milena_rusinova (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да...

Лука 9:24

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

Лошото на тия думи е, че някак свикваме с тях и не вникваме в достатъчна дълбочина. Разбира се,не самите думи са виновни, а употребата им от човешкото същество, което няма никакво намерение да се отказва.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване