Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Вало

Имаме ли свобода на мисленето?

Препоръчан отговор


Ето, как се преплитат нещата... Почваме от свободата на мислене и стигаме до възпитанието...

Ами няма начин да не стигнем до него.Те са взаимно свързани и преплетени по принцип.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Ето, как се преплитат нещата... Почваме от свободата на мислене и стигаме до възпитанието... Нищо чудно, защото сравнително лесно откриваме, че наистина нямаме свобода на мисленето. Откъде знаем какво е свобода и защо представите на всички хора за само едно понятие са толкова различни- това, разбира се, е втори и трети въпрос. И сега започва най- интересното: След като нямаме свобода, кое ни я отнема? Пак едно от най- лесните обяснения е- нашите възпитатели, средата около нас. Обаче това е прекалено лесен отговор, за да е изцяло верен. Подходящ е за едно същество, което е затворено между раждането и смъртта си. Но дали човешкото същество е такова същество? Все повече хора вече се досещат, че не е. Тогава и причината за ограничаването на свободата на човека е друга. Възпитателите и средата, като ограничители, са само проява на по- дълбоката причина.

Именно поради това Ян Амос Коменски започва своята система за добро обучение и възпитание- "Великата дидактика" първо с разглеждането на основния въпрос- мястото на човека в света, предназначението му, мисията му и след това- възпитателна система, която отговаря на това предназначение. Само такава система може да бъде успешна. Обаче съвсем ще се отместя тази тема... може и да отворя подходяща нова тема, за да не правим миш- маш.

Стара-нова, все пак, тук си за да говориш за възпитанието!

И хайде стига се тутка, че нямам време!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Всичко това звучи много убедително,Вало!Имам само един въпрос:

Колко деца имаш и къде ги възпитаваш?Защото в съвременни условия това си е доста трудна мисия. cool.gif

Две деца. Отглеждането на деца не е лесно, но не е и трудно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Според мен децата не се раждат със "естествено" мислене и чисти душици. Децата ни идват в комплект с всички "смущаващи" емоции, които имаме и ние. Вероятно правилното възпитание е баланс между даване на крила и ограничения. И винаги да си до тях и да даваш най-доброто на което си способен(а). И според мен много важно - ако е възможно човек не трябва да позволява думите и действията му спрямо децата му да бъдат резултат от "смущаващи" емоции (гняв, гордост, завист, ревност, алчност...) Може да се наложи да ползваш наказание, но според мен правилната емоция е съчувствие и състрадание. Децата може да ни ядосат понякога, но не бива да позволяваме на гнева да говори и да действа.

Можем да научим децата си да бъдат безстрашни, независими и добри, да се отнасят с разбиране и съчувствие към другите. Да ги научим да обичат другите безусловно.

Тогава биха могли да бъдат свободни.

Разбира се, че се раждат със заложените човежки емоции. Ще подредя мислите си в следния ред.

Детето, всяко едно само по себе си е уникално. Ражда се със заложена информация за поведение, за начин на мислене, за таланти, за недостатъци /зависи какво се има предвид под недостатъци/ и т.н. Според мен ролята на родителя е да може да "разчете" детето си, да му даде насоки за живота, който му предстои. Децата питат и ние им даваме готови отговори, вместо да ги накараме да намират начин сами да си отговорят на въпроса. Не им даваме старт за самостоятелна мисъл, а поучения. Тъпчем ги с излишна информация, смляна и обработена; правилна според нас. Но нито ние, нито обществото ни се стреми да накара децата да МИСЛЯТ. На пръв поглед се отклоних от темата, но не е така, защото децата са началото. Много е трудно на един сравнително зрял човек да се отърси от натъпканото в мозъка му през отминалите години.

Редактирано от mucunka (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

5г. дъщеря ~ една зеленоока Слънцекоска :speak:

С обич и благост...

обичам да я гледам как тича, за да хване вятъра с мъничката си ръка...


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не или/или. И двете.

Даваме отговори и ги стимулираме сами да търсят. В зависимост от ситуацията.

Според мен можем да ги научим да са гъвкави. Да не са привързани към мненията, мислите, чувствата, вещите ... всичко. Защото всичко се появява, променя се и изчезва, непостоянството е единственото постоянно нещо. Привързаността, вкопчването води до загуба на свобода.

Ние сме си вкопчени в стереотипите и предразсъдъците, в неосъзнатите си навици, например навика да оценяваме и всъщност нямаме свобода.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Стара-нова, все пак, тук си за да говориш за възпитанието!

И хайде стига се тутка, че нямам време!!!

Ма недей така! Да не би наистина да е по- належащо за възпитание да си продумаме... :speak:

Нали в тази тема се говори за свободата?

Нямаме свобода на мисленето. Нямаме свобода и на действие. Свободни сме, колкото прикованият Прометей. И сме приковани почти по същата причина. И децата ни няма как да са свободни. Херкулес, безстрашният и състрадателен син на Бога освободи прикования Прометей ...

Това е безкрайна тема. Ще споделя само собствения си скромен опит: Как да възпитавам децата и учениците си се учех от доктор Спок, също и от Ян Коменски. Д-р Спок учи родителите как минимално да пречат на децата си, даже и да не са учили много как се възпитават и отглеждат деца. Само трябва да разбират, че детето не е глина в техните богоподобни ръце. За съжаление, това , което родителят/възпитателят, може да направи, е наистина в най- добрия случай - да не пречи. Което изобщо не значи да вдигне ръце!!!

Най- добре е родителят/възпитателят да разбере собствината си окованост. Да възжелае собствената си освободеност, и да измине пътя към нея заедно с детето си. Как да стане това- виждам във "Великата дидактика" на Коменски. (разбира се- не само там, но това може да бъде начален указател) Но- внимание! "Великата дидактика" е много хубава и много практична! Човек се изкушава да пипне едно, друго- всичко работи! Но на пръв поглед. На втори- всяко частично решение закопава още повече. И възпитателя, и възпитаемото.

Та дано да намерим най- после ПЪЛНОТО прилагане на учението на Коменски. Иначе ще си "висим на скалата" до края на света.

Редактирано от Багира (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Най-доброто възпитание е примера. Не словесните тиради.

Свобода на мисленето всеки може да има, когато разбере едно - свободата не е имане...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Не или/или. И двете.

Даваме отговори и ги стимулираме сами да търсят. В зависимост от ситуацията.

Според мен можем да ги научим да са гъвкави. Да не са привързани към мненията, мислите, чувствата, вещите ... всичко. Защото всичко се появява, променя се и изчезва, непостоянството е единственото постоянно нещо. Привързаността, вкопчването води до загуба на свобода.

Ние сме си вкопчени в стереотипите и предразсъдъците, в неосъзнатите си навици, например навика да оценяваме и всъщност нямаме свобода.

Нямам какво да допълня. Единствено ще цитирам една реплика от пиесата "Харолд и Мод", а тя гласи следното /перефразирам/ "Не се привързвай към нищо, защото животът е кратък и нищо не можеш да вземеш със себе си след края му." Нещо такова беше. Препоръчвам тази пиеса на всеки.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

* то понеже темата е за "свободата"...

http://www.youtube.com/watch?v=ONURQhixN5U

Across the universe of time

"In the deep blue of the night

Shine the millions of stars and my spirit burning bright"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Темата е за свободата на мисленето, а не за свободата като понятие изобщо.

Аз имам една моя си версия за свободата на мислене, а именно обичам да пообръщам нещата - този, който умее да мисли, той е свободен, тоест в мисленето е свободата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Аз имам една моя си версия за свободата на мислене, а именно обичам да пообръщам нещата - този, който умее да мисли, той е свободен, тоест в мисленето е свободата.

Добре звучи. Но дълбоко се съмнявам, че е така. Май не познавам човек, който да счита, че мисли погрешно, или че не може да мисли. Тогава - значи всички са свободни. Може и така да е. Свободни са да правят и мислят, както намерят за добре. Не са свободни, обаче, от последствията. Идеята не е моя, на Учителя е, но не мога да не се съглася с нея. А, и още се пее в една негова песен: "Мисли, право мисли!" . Наистина правата мисъл носи свобода. Но тъй като резултатите в нашия живот говорят за пълната и липса, явно е колко право мислим...

Е, някои от четящите това "може" и да правят изключение... ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Добре звучи. Но дълбоко се съмнявам, че е така. Май не познавам човек, който да счита, че мисли погрешно, или че не може да мисли. Тогава - значи всички са свободни. Може и така да е. Свободни са да правят и мислят, както намерят за добре. Не са свободни, обаче, от последствията. Идеята не е моя, на Учителя е, но не мога да не се съглася с нея. А, и още се пее в една негова песен: "Мисли, право мисли!" . Наистина правата мисъл носи свобода. Но тъй като резултатите в нашия живот говорят за пълната и липса, явно е колко право мислим...

Е, някои от четящите това "може" и да правят изключение... :)

Точно това се опитвам да кажа - благодаря ти, че ме дообясни. Тука, ама абсолютно покритие имаме двете с теб.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В отговор на въпроса: "Имаме ли свобода на мисленето?".

Аз мисля, че имаме. Иначе нямаше да можем да отказваме.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Eх... Питаме ли се дали дишаме? Не, защото дишаме. Как - отделен въпрос.

Но дали имаме свобода на мисленето.... Самото питане вече дава отговор...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Eх... Питаме ли се дали дишаме? Не, защото дишаме. Как - отделен въпрос.

Но дали имаме свобода на мисленето.... Самото питане вече дава отговор...

Пу, пак съм съгласна - тази вечер ти върви, ахаха.

В питането е въпроса. biggrin.gif

http://www.youtube.com/watch?v=cvnOSDstWkQ

Редактирано от Maat (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
Eх... Питаме ли се дали дишаме? Не, защото дишаме. Как - отделен въпрос.

Но дали имаме свобода на мисленето.... Самото питане вече дава отговор...

Така зададен, въпросът "дали имаме свобода на мисленето" е малко объркващ. Няма как да нямаме. Съвсем друго е дали тази "свобода на мисленето" работи подобно на апарат за командно дишане при отделни индивиди...

Пу, пак съм съгласна - тази вечер ти върви, ахаха.

В питането е въпроса. biggrin.gif

http://www.youtube.com/watch?v=cvnOSDstWkQ

Това не можах да го разбера.

Редактирано от Mithu (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Това не можах да го разбера.

Да разбирам ли, че питаш, ахахаааа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Да разбирам ли, че питаш, ахахаааа.

Не мога да разбера какво искаш да кажеш. Виждам, че се кефиш на нещо. Има и музика в коментара ти: Robbie Williams - Feel live. Странно...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Не мога да разбера какво искаш да кажеш. Виждам, че се кефиш на нещо. Има и музика в коментара ти: Robbie Williams - Feel live. Странно...

А аз виждам, че си от виждащите... което ще рече - от мислещите свободно.

Ами например ти ме кефиш и то много, мен ме кефят умни хора.

Умните се чувстват живи - тези, които си задават въпроси... те са свободни в мисленето си.

Роби е поздрав за всички тях.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сега те разбрах, за което ти благодаря. Моля да ме извиниш, ако съм съм бил прекалено обстоятелствен във въпросите си по темата...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Сега те разбрах, за което ти благодаря. Моля да ме извиниш, ако съм съм бил прекалено обстоятелствен във въпросите си по темата...

Знаех си аз, че ще разбереш. :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да мислиш свободно ,да се освободиш от закостенялосттта и да бъдеш свободен духом,това е истинско щастие.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Да мислиш свободно ,да се освободиш от закостенялосттта и да бъдеш свободен духом,това е истинско щастие.

Може би, но някой го превръщат в анархия!Криво разбрана освободеност и незакостенялост!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Може би, но някой го превръщат в анархия!Криво разбрана освободеност и незакостенялост!

Защото не им харесва да са ограничени и закостенели.

Нормално е, винаги е имало, има и ще има такива хора.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...