Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Еклесиаст 1:2

Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

Какво мислите за суетата ? Как тълкувате тези думи на Проповедника?

Редактирано от Алморот (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Еклесиаст 1:2

Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

Какво мислите за суетата ? Как тълкувате тези думи на Проповедника?

Прав е защото това е истината, Всичко е суета на суетите и гонене на вятъра- а човека си е поживял и доста е видял и от опит знае какво говори.

И още нещо:

Синоними- Уикипедия- на думата суета!

* суетност, суетливост, празнота, лекомислие, каприз, пустота, безсмислие, безсмисленост, пустословие, тщеславие, снобизъм, превзетост, вятърничавост, дребнавост, лекота

* суетене, суетня

* външен блясък

* славолюбие, самохвалство

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според вас има ли хора които са надживяли суетата? Какви са те? Познавате ли такива и ако да, как се чувствате в тяхно присъствие (ако може да се опише)?

Редактирано от Алморот (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз си имам достатъчно позитивна енергия и достатъчно самочувствие

Не слагам червило - ако ходя до магазина

Знам че съм си хубава и без грим

cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Значи не си суетна, поздравления :ph34r:cool.gif


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Според вас има ли хора които са надживяли суетата? Какви са те? Познавате ли такива и ако да, как се чувствате в тяхно присъствие (ако може да се опише)?

Има хора които са надживели суетата, но дали напълно не мога да кажа!?Не съм живяла достатъчно дълго, за да мога да дам преценка за това!Може би хората с идеали са такива на които се възхищавам и благоговея!

Редактирано от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само истинските посветени са я надживели според мен, но те са толкова тихи и скромни, че дори и да живеят между нас обикновените хора едва ли ще бъдат забелязани. Но, има хора както казваш ти със истински идеали които търсят и знае се че който търси винаги намира. Неописуемо за човешкия език е усещането когато попаднеш в присъствието на такова същество. Поздрави на всички!

Редактирано от Алморот (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Има хора които са надживели суетата, но дали напълно не мога да кажа!?Не съм живяла достатъчно дълго, за да мога да дам преценка за това!Може би хората с идеали са такива на които се възхищавам и благоговея!

Суетата включва в себе си и материалното-вещите-които притежаваме

Може би трябва много житейски уроци да научиш-за да разбереш:

Най-важното е Душата ти

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мисля си че под привидна скромност и смирение понякога се крие невероятна суета и обратно при на пръв поглед не особено скромни постъпки може би се крие истинско смирение и т.н... Важно според мен е човек да се самонаблюдава и да разбере първо своите скрити намерения, да е истински преди всичко пред себе си и външното обърквайки се привидно се нарежда, защото плодовете т.е. последствията са важни :). Как мислите?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз не познавам човек ,който да не е суетен в нито едно отношение.

Всичко е суета ,факта че във всяка къща има огледало ,например :).

Писането ни във форумите е суета дори :).

Физическа суета ,духовна суета.

"14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал. "

Кой може да каже ,кое Не е суета?

Но аз не мисля ,че суетата е лошо нещо,както и храната не е лошо нещо ,стига и двете да са в умерени количества те са връзката ни с тази земя.Защитна реакция,механизъм.

Прекаления светец и Богу не е драг.

Редактирано от didi_ts (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Кой може да каже ,кое Не е суета.

Да, тези които могат да го кажат живеят в тишина и пълнота и... не пишат по форуми естествено biggrin.gif

Иначе, всичко е суета :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Еклесиаст 1:2

Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

Какво мислите за суетата ? Как тълкувате тези думи на Проповедника?

Ами вчера в "Мюзик айдъл",Иван Ангелов даде не лошо тълкувание на тия думи.Няма време да ни пее за да ни забавлява,каза пича!Предпочита да се забавлява сам и си направи чудесно шоу и гаргара със суетата! :)cool.gif Много смешно ми стана като слушах обясненията на Иван "Продуцента " днес защо е трябвало да го гонят с SMS-си.И как те изобщо никакви пари не вземали от SMS-сите.Всичко било в полза на гадните оператори!Голям смях падна.... cool.gif

А повече инфо по темата :

http://en.wikipedia.org/wiki/Vanitas

Редактирано от N e o (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Суетата включва в себе си и материалното-вещите-които притежаваме

Може би трябва много житейски уроци да научиш-за да разбереш:

Най-важното е Душата ти

Не е само материалното и вещите!Включва всичко!

Йов 7:16

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

Псалми 2:1

Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

Псалми 4:2

Човешки синове, до кога ще обръщате славата ми в безчестие? До кога ще обичате суета и ще търсите лъжа?

Псалми 24:4

Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.

Псалми 119:37

Отвърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.

Псалми 144:8

Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,

Еклесиаст 1:2

Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

Еклесиаст 1:14

Видях всичките дела, що се вършат под слънцето;(човеците) И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Еклесиаст 2:1Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

Еклесиаст 2:11

Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

Еклесиаст 2:17

Затова намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

Еклесиаст 2:23

Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

Еклесиаст 4:4

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

Еклесиаст 7:6

Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Редактирано от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Аз си имам достатъчно позитивна енергия и достатъчно самочувствие

Не слагам червило - ако ходя до магазина

Знам че съм си хубава и без грим

cool.gif

На мен това не ми прилича на несуета, след като му се обръща конкретно внимание.

Можем да сме изключително скромни и тихи...

от суета.

Можем и да не сме толкова тихи - от естественост, коята е динамична в различните условия.

И нека някой прекара границата между суетата и поддържането на тялото. Тя ще е психологическа, но след като е отворена специална тема, нека някой предложи критерийност.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
...

Кой може да каже ,кое Не е суета?

...

Не са суета мислите, думите и действията насочени към щастието на другите.

Това се случва когато разтворим маската наречена его.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Можем да сме изключително скромни и тихи...

от суета.

Можем и да не сме толкова тихи - от естественост, коята е динамична в различните условия.

Мисля си че под привидна скромност и смирение понякога се крие невероятна суета и обратно при на пръв поглед не особено скромни постъпки може би се крие истинско смирение и т.н... Важно според мен е човек да се самонаблюдава и да разбере първо своите скрити намерения, да е истински преди всичко пред себе си и външното обърквайки се привидно се нарежда, защото плодовете т.е. последствията са важни smile.gif.
пост - 9

:rolleyes:

http://www.vbox7.com/play:8c0e8440

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Суетата за мен се състои в това, да се оглеждаш в очите на хората и да ги задължаваш да виждат това, което ти се иска да бъдеш. Да им "набиваш" в главите картината за "себе си". Така, че суетата е една безкрайна борба за "признание". Нещо като "смисъл на живота". И това е защото ако другите "повярват" че си "това", има шанс и сам да си повярваш... Иначе, защо да хвърляш такива неимоверни усилия да удържаш "образа за себе си", ако не се съмняваш че той лесно ще рухне "у другите"?

Затова е необходимо всеки ден да им повтаряш, повтаряш, "вижте ме , кой съм..." докато повярват...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Суетата за мен се състои в това, да се оглеждаш в очите на хората и да ги задължаваш да виждат това, което ти се иска да бъдеш. Да им "набиваш" в главите картината за "себе си". Така, че суетата е една безкрайна борба за "признание". Нещо като "смисъл на живота". И това е защото ако другите "повярват" че си "това", има шанс и сам да си повярваш... Иначе, защо да хвърляш такива неимоверни усилия да удържаш "образа за себе си", ако не се съмняваш че той лесно ще рухне "у другите"?

Затова е необходимо всеки ден да им повтаряш, повтаряш, "вижте ме , кой съм..." докато повярват...

Възможно е и това да е суетата, Азоцентризмът!

А иначе за вижте ме кой съм, това всеки го може!

Но си прав всеки се прави на не това, което е и това е жалкото!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Но си прав всеки се прави на не това, което е и това е жалкото!

А ти знаеш ли какво точно си? :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
А ти знаеш ли какво точно си? :P

Да, а ти? :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз не знам...И не ми пука. Да си мислиш,че знаеш какво си,и да го отстояваш непрекъснато - ето това е суета... :P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Суетата за мен се състои в това, да се оглеждаш в очите на хората и да ги задължаваш да виждат това, което ти се иска да бъдеш. Да им "набиваш" в главите картината за "себе си". Така, че суетата е една безкрайна борба за "признание". Нещо като "смисъл на живота". И това е защото ако другите "повярват" че си "това", има шанс и сам да си повярваш... Иначе, защо да хвърляш такива неимоверни усилия да удържаш "образа за себе си", ако не се съмняваш че той лесно ще рухне "у другите"?

Затова е необходимо всеки ден да им повтаряш, повтаряш, "вижте ме , кой съм..." докато повярват...

"...Външният сън може да привлече вниманието ни, но ако не се съгласим, ние не запазваме информацията. Съгласим ли се обаче, започваме да вярваме и това се нарича вяра. Да имаш вяра означава да вярваш безусловно.

Ето така се учим като деца. Децата вярват на всичко, казано от възрастните. Ние се съгласяваме с тях и вярата ни е толкова силна, че системата от вярвания контролира целия ни сън за живота. Не ние сме избрали тези вярвания, може дори да сме се бунтували срещу тях, но не сме били достатъчно силни, за да извоюваме победа. Резултатът е отстъпване пред вярванията с наше съгласие.

Аз наричам този процес опитомяване на хората. Посредством него ние се научаваме как да живеем и как да сънуваме. При човешкото опитомяване информацията от външния сън се предава на вътрешния, формирайки целия ни мироглед. Първо учат детето да назовава предметите: мама, татко, мляко, бутилка. Ден след ден, вкъщи, в училище, в църквата и от телевизията ни казват как да живеем, кой тип поведение е приемливо. Външният сън ни учи как да бъдем хора. Имаме цялостна престава какво е „жена" и какво е „мъж". Научаваме се също така да съдим: да съдим себе си, да съдим другите, да съдим ближните си.

Децата се дресират по същия начин, по който дресираме куче, котка или друго животно. За да научим кучето на нещо, ние го наказваме и го награждаваме. Дресираме децата си, макар да ги обичаме безкрайно, по същия начин, по който дресираме всяко домашно животно: чрез системата от наказания и награди. Казват ни: “добро момче" или „добро момиче", когато правим онова, което мама и татко искат да направим. В противен случай сме „лошо момиче" или „лошо момче".

Когато сме престъпвали правилата, са ни наказвали; когато сме ги спазвали - сме получавали награда. Наказвали са ни много пъти на ден и са ни награждавали много пъти на ден. Скоро сме започнали да се боим от наказанията, както и да не би да не получим награда. Наградата е вниманието на родителите ни или на други хора - братята и сестрите, учителите, приятелите. Скоро развиваме потребността да привличаме вниманието на другите, за да си получим наградата.

Наградата е приятна и ние продължаваме да правим онова, което другите искат от нас, за да я получим. Заради страха от наказанието и лишаването от награда започваме да се преструваме на такива, каквито не сме, само за да угодим на околните, само за да бъдем достатъчно добри за някой друг. Опитваме се да се харесаме на мама и на татко, на учителите в училище, на църквата и така започваме да играем роля. Преструваме се на такива, каквито не сме, от страх да не бъдем отхвърлени. Страхът да не бъдеш отхвърлен се превръща в страх от това, че не си достатъчно добър. Накрая се превръщаме в някой, който не сме. Ставаме копие на убежденията на мама, убежденията на татко, убежденията на обществото и религиозните вярвания.

Всичките ни естествени наклонности се изгубват в процеса на опитомяване. И когато станем достатъчно големи, за да започне умът ни да разсъждава, научаваме думата „не". Възрастните казват: „Не прави това, не прави онова". Ние въставаме и заявяваме: „Не!" Бунтуваме се, защото браним свободата си. Искаме да бъдем самите себе си, но сме много малки, а възрастните - големи и силни. След известно време започваме да се боим, защото знаем, че всеки път, когато направим нещо не както трябва, получаваме наказание.

Опитомяването е толкова могъщо, че в определен момент от живота вече не ни е нужен опитомител. Нямаме нужда от мама или татко, училището или църквата, за да ни опитомяват. Дресирани сме толкова добре, че се превръщаме в свой собствен дресъор. Ние сме самодресиращо се животно. Сега можем да се опитомяваме съгласно заложения в нас мироглед и посредством същата система от наказания и награди. Наказваме се, когато престъпваме правилата на системата си от вярвания; награждаваме се, когато сме „добро момче" или „добро момиче".

Мирогледът напомня управляващ ума ни кодекс. Всичко в този кодекс е наша безпрекословна истина. Съобразяваме преценките си с него, даже и вътрешната ни природа да протестира. Дори и моралните закони като Десетте Божи Заповеди са заложени в ума ни в процеса на опитомяване. Едно след друго, всички тези споразумения стават част от кодекса и управляват съня ни.

В умовете ни има нещо, което преценява всичко и всички, включително времето, кучето, котката -всичко. Вътрешният Съдник използва съдържанието на кодекса, за да прецени всичко, което правим и не правим, мислим и не мислим, чувстваме и не чувстваме. Всичко се подчинява на тиранията на този Съдник. Всеки път, когато сторим нещо, престъпващо кодекса, Съдникът ни обявява за виновни, заслужаващи наказание и длъжни да изпитваме срам. Това се случва много пъти на ден, ден след ден през всичките години от живота ни.

Една друга част от нас е подложена на осъждане и тази част се нарича жертвата. Жертвата понася обвиненията, вината и срама. Това е онази част от нас, която казва: „Горкият аз, не съм достатъчно добър, не съм достатъчно умен, не съм достатъчно привлекателен, не заслужавам любов, тежко ми". Големият Съдник се съгласява и казва: „Да, не си достатъчно добър". И всичко това е основано на мироглед, който никога не сме избирали. Той е толкова силен, че дори години по-късно, когато се запознаем с нови концепции и се опитаме да вземаме собствени решения, откриваме, че убежденията ни продължават да ръководят живота ни. Всичко, което е в разрез с кодекса, предизвиква странно усещане в слънчевия ви сплит и то се нарича страх. Нарушаването на правилата в кодекса отваря емоционалните ви рани и реакцията ви е да произведете емоционална отрова. Тъй като всичко в кодекса се приема за вярно, всяко предизвикателство към убежденията ви ви изпълва с несигурност. Дори кодексът да греши, той ви кара да се чувствате сигурни.

Ето защо ни е необходима голяма смелост, за да въстанем срещу собствените си убеждения. Защото дори да знаем, че не сме ги избрали, истината е, че сме се съгласили с всички тях. Споразумението е толкова силно, че дори да се убедим в неговата погрешност, изпитваме вината и срама, възникващи при нарушаването на тези правила."

Из/ 4-те споразумения Дон Мигел

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Аз не знам...И не ми пука. Да си мислиш,че знаеш какво си,и да го отстояваш непрекъснато - ето това е суета... :P

И това е суета! :)

И дните ни на тази земя са суета и гонене на вятъра!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
И това е суета! :P

И дните ни на тази земя са суета и гонене на вятъра!

И какво предлагаш в такъв случай? Да си спретнем едно групово самоубийство ли? biggrin.gif

Животът е безсмислен - когато проумеем това,и започнем сами да му придаваме смисъла,може би тогава ще започнем и да го ценим...

Редактирано от WhiteHart (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.