Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

mucunka

За свободната воля и последствията от нея

Препоръчан отговор


Мисля, че свободната воля може да бъде открита в т. 2). :ph34r:

Стохастичните процеси също са детерминирани. :blink:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По тънък лед ходиш. Хаоса, се отличава с това, че като се вгледаш в него за да го опишеш, престава да бъде хаос. С други думи, ако потърсиш свободната воля в хаоса, губиш мястото в което можеш да я намериш!

Така е. Просто импровизирах. Детерминирано = необходимо, свободно = случайно. През 1981 американският математик Дъглас Хофщадър публикува книга наречена "Гьодел, Ешер, Бах - вечната златна плитка" (Hofstadter, D. Godel, Esher, Bach: an Eternal Golden Braid. New York: Penguin Books, 1981), в която се съдържа следния диалог:

"АХИЛ: Някои хора са склонни да вярват, че има "безкрайни съвпадения", че съществува хаос вътре в най-съвършеното, най-хармоничното и най-красивото от всички творения: системата на естествените числа.

КОСТЕНУРКАТА: Възможно е, но мислил ли си някога, че този хаос може да е неделима част от красотата и хармонията?

АХИЛ: Хаосът - част от съвършенството? Редът и хаосът даса в благородно единство? Какво кощунство!

КОСТЕНУРКАТА: И все пак твоят любим художник М. Ешер предлага тази конщунствена идея в една от своите картини..."

Има я в нета: http://www.google.bg/images?q=%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%80+%D1%80%D0%B5%D0%B4+%D0%B8+%D1%85%D0%B0%D0%BE%D1%81&hl=bg&sa=G&gbv=2&tbs=isch:1,simg:CAISEgkwJnfPvVQrCCFG-3zP4cW16w,sit:o&iact=hc&vpx=503&vpy=230&dur=1717&hovh=223&hovw=226&tx=98&ty=305&ei=z6Q6TaHSAY7sOYeDpcAL&oei=kaQ6TajsNYOUOqHFmIQL&esq=2&page=4&tbnh=150&tbnw=151&ved=1t:722,r:8,s:55&biw=1366&bih=643

Стохастичните процеси също са детерминирани. :)

И това е така. Детерминиран хаос. Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Равновесие, Скепсис. Последния ти постинг ми припомни моя приказка, в която един от важните елементи е: движението в този свят раздвижва тишината на другия. Хаоса просто е съвършенство. Като фракталите...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ах че го каза. Прекрасен оксиморон. Склонен съм да разглеждам хаоса, като съвършенство. Това отговаря на безкрайна ентропия, с други думи абсолютно равновесие. Никой на никому, нищо не предава, от никого нищо не приема, енергията не танцува. Покой! Това към което се стремим извека. Но фракталите са функции, тоест детерминизъм, който унищожава хаоса. П.П. Има къде по-интересни и по-прости феномени от фракталите (например мьобиусовата повърхност)...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да... Също предложенията на Ешер. Математика. Нашата е триизмерна, несъвършена, по хоризонтала. Щом си представяме хаоса с форми...


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Повече от век математиката не е триизмерна. Отдавна е доказано съществуването на N-мерните пространства и математиката притежава апарат да ги описва. Проблем има физиката, да абсорбира подобна парадигма. Физиците едва скоро и доста срамежливо почнаха между другото да споменават за над-тримерни пространства (макар, че още не са на едно мнение времето измерение ли е или не е - т.е. нямаме официално статукво в какъв свят живеем, тримерен или четиримерен). За това направих скромната си забележка, не бива да се сравняват ябълки и портокали - хаоса не си играе добре с фракталите...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съгласна съм... Но триизмерна, или четириизмерна, или N-мерна... всякак е просто форма. Това опитвах да кажа аз. В един момент фрактала е съвършенство, в друг вече не е. Преди много време науката спря да ме вълнува. Безсилна е пред феномените от друг порядък и изследва само наличностите на този свят. Хората си служат с това което имат и там където са (: и така е правилно навярно. Скепсис да каже чия мисъл е. По мое мнение съвършенството е самия Хаос, но не такъв, какъвто можем да го докажем, представим, обясним. Не се побира в човешките сфери на определения и представи. Съществува тишина, в която светът не може да нахлуе...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хората си служат с това което имат и там където са (: и така е правилно навярно.

Скепсис да каже чия мисъл е.

Не се сещам. :down: От последните постинги излиза, че Хаосът е търсения Абсолют. И все пак, не е ли той поредното дуалистично понятие? Хаосът - ред, Ин - Ян, материя - съзнание, вълна - частица и така нататък.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не се сещам. :down: От последните постинги излиза, че Хаосът е търсения Абсолют. И все пак, не е ли той поредното дуалистично понятие? Хаосът - ред, Ин - Ян, материя - съзнание, вълна - частица и така нататък.

Съвсем в реда на нещата. Диалектиката е в нашето съзнание и до каквото и да се докосне то, става диалектично.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така е. Всеки философски възглед, ако бъде изведен до край стига до противоречия и попада в капана на скептицизма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човек винаги има право на избор в живота си.Ако приемем че той-живота представлява асфалтиран път във всеки един момент ти изскача някоя прашна пътека я от ляво я от дясно.Човек сам избира дали да се отклони и в коя посока да поеме.Изборът зависи от собствената му воля.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Свободната воля не може нито да се докаже нито да се опровергае научно. Тя се усеща. Тя се чувства. Аз усещам, че имам свободна воля, следователно имам свободна воля.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Свободната воля не може нито да се докаже нито да се опровергае научно. Тя се усеща. Тя се чувства. Аз усещам, че имам свободна воля, следователно имам свободна воля.

А ако ти я подчинят какво правиш ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А ако ти я подчинят какво правиш ?

Аз избирам. Може да е под натиск, може да е поради захарче, но усещането ми винаги е, че мотивацията ми е вътрешна, следователно мотивацията ми е вътрешна. Ако се подчинявам, значи съм избрал да се подчиня. Ако не се подчинявам, значи съм избрал да не се подчиня. От моя гледна точка с всички хора е така, не само с мен. И с всички животни е така и с всички растения и с неживите неща също. Не съществуват природни закони, неживите неща са живи от по висш порядък. Колкото по траен и неизменен и податлив на научно изследване изглежда един "природен закон", на живот от толкова по висш порядък е воля той. 

 

Разбира се от гледна точка на тези, които вярват, че свободна воля не съществува, свободна воля не съществува. За тях аз нямам свободна воля, и те самите нямат свободна воля (според тях си). Това обаче е от тяхна гледна точка. От моя гледна точка всички имаме свободна воля и носим отговорност за постъпките си. Няма една истина. Истината зависи от гледната точка.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Свободата Санчо, е едно от най ценните блага,с които Бог дарява хората.С нея не могат да се сравнят нито съкровищата,които крие земята, нито тези, които таи морето.За свободата, както и за честта,може и трябва да се жертва животът и обратно,лишаването от свобода е най-голямото зло,което може да сполети човека."

 

източник: Мигуел де Сервантес "Дон Кихот"

 

Е да, ама малко не е познал, че май има и друго верую...За финасовата "свобода". За начина на постигането й, и затова как използуваните средства са без значение, стига да водят до желания резултат. Също като по времето на великият писател. Нищо не се е изменило в нравите и желанията, само използуваните техники са се усъвършенствали.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мигел де Сервантес е прав. Как са степенувани наказанията. Не съм ги чел кодексите, но примерно е така:

 

1. Глоба 1000 лева

2. Глоба 5000 лева

...............................

н. Глоба м000 лева

н+1. Лишаване от свобода 1 година

н+2. Лишаване от свобода 5 години

н+3. Лишаване от свобода до живот - най тежкото наказание

 

Най вероятно не е точно така, но не това е важното. Важното е, че най тежкото наказание се счита лишаването от свобода. Следователно хората чувстват свободата действително като най висшето благо и страдат най много, когато са лишени от свобода. А чувствата са най висшия критерий за истината. "Око да види, ръка да пипне." 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ба, просто не щат да трепят престъпниците "законотворците", щото самите те са такива. От затвор се излиза..от смъртта - не.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мигел де Сервантес е прав. Как са степенувани наказанията. Не съм ги чел кодексите, но примерно е така:

 

1. Глоба 1000 лева

2. Глоба 5000 лева

...............................

н. Глоба м000 лева

н+1. Лишаване от свобода 1 година

н+2. Лишаване от свобода 5 години

н+3. Лишаване от свобода до живот - най тежкото наказание

 

Най вероятно не е точно така, но не това е важното. Важното е, че най тежкото наказание се счита лишаването от свобода. Следователно хората чувстват свободата действително като най висшето благо и страдат най много, когато са лишени от свобода. А чувствата са най висшия критерий за истината. "Око да види, ръка да пипне." 

Да, няма по-висше благо от свободата. Смъртта е само едно избавление, така че, наказанието с лишаване от свобода е по-тежко от смъртното.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен своободната воля е градивна и плодоносна само ако върви в комплект със сърце изпълнено с любов.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спирам дотук. По-нататък, ако има интерес, можем да се спрем на възгледите на Ванини, Хобс, Хюм, Лок, Кант, Хегел, Шопенхауер и екзистенциалистите и т.н.

 

Темата е в упадък, но на мен би ми било крайно интересно да представиш възгледите на Кант, Хегел и представителите на екзистенциализма. Хегел не съм го чел, а с Кант имам намерения да се запозная, започвайки от „Критика на практическия разум“, макар че откъсите, които съм чел са изпълнени с доста тежък и трудноразбираем изказ. Нейсе.

 

Също би ми било интересно становището ти, касаещо ролята на науката(невробиология, квантова механика) в отговарянето на този първоначално философски въпрос. Както и напоследък се случва с много проблеми, които са били в домейна на философията, сякаш постепенно се дава място на един по-мощен познавателен инструмент.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Темата е в упадък, но на мен би ми било крайно интересно да представиш възгледите на Кант, Хегел и представителите на екзистенциализма. Хегел не съм го чел, а с Кант имам намерения да се запозная, започвайки от „Критика на практическия разум“, макар че откъсите, които съм чел са изпълнени с доста тежък и трудноразбираем изказ. Нейсе.

 

Също би ми било интересно становището ти, касаещо ролята на науката(невробиология, квантова механика) в отговарянето на този първоначално философски въпрос. Както и напоследък се случва с много проблеми, които са били в домейна на философията, сякаш постепенно се дава място на един по-мощен познавателен инструмент.

Здравей,

 

В момента съм безкрайно далеч от тези неща. Да представя философските възгледи на Кант, Хегел и екзистенциалистите накратко не ми е по силите. Подобно представяне неизбежно би ги опростило по един недопустим начин. Преводът на Кант на проф. Торбов е морално остарял, но към момента едва ли някой би се заел да го преведе отново, тъй че нямаш избор освен да проявиш усърдие, ако искаш да се запознаеш с този изключителен философ. Лично аз бих започнал от КЧР, а не от КПР. Според мен, това дава възможност за по-последователно схващане на идеите на Кант. За екзистенциалистите, то прочети "Битие и време" на Хайдегер (преводът е добър) и "Битие и нищо" на Сартр като минимум.

–––––––––––––––

На втория въпрос. Модерната западна философия е в криза, от която едва ли скоро ще излезе, ако изобщо излезе. Коментирали сме това в темата "Кризата на европейската наука и битийната философия" в този раздел. Погледни ако искаш – там има доста инфо. Има и тема-речник за терминологията на Хусерловата феноменология, която също може да ти е полезна. Що се отнася до невро-науките, психологията и квантовата механика, то мнението ми е, че изучаването им може да е много полезно, когато се търси отговор на поставения в темата въпрос. Изобщо, днес на мода са интердисциплинарните изследвания, които дават една по-широка перспектива от тясно профилираните.

 

Успех!

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тази тема все я прескачам. Волята, свободната воля - има ли я и ако я има, аз лично притежавам ли я? Доколко волята ми е свободна? Доколко аз съм свободен?

Какво точно е волята? Избор? А какво точно е изборът? Какво е действието? Това са фундаментални неща в живота ни. Прекалено фундаментални.

Какво е творчеството? Да се превърне възможността в нещо обективно съществуващо. Възможността едновременно съществува и несъществува, то е отвъд съществуването и несъществуването. Творчеството я проявява. Волята е актът на проявление. Всяко наше действие е проявяване на някаква потенциална възможност - събуждането и към живот във форма. 

Последствията - те са тук, в света на формите. Отвъд него, където съществуват само възможности, там предполагам, че няма последствия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз мисля, че Свободната Воля е "дарът", който ни отличава от Ангелите, даден ни от Бог. Моята посока е към това, как и до колко служим с волята си на себе си. Изборът може да е доста манипулиран подсъзнателно. Но с Волята си можеш да изкачиш върхове, да изтърпиш болка, да си по-добър, въпреки всичко, което те сполетява и т.н.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, Callipso написа:

Аз мисля, че Свободната Воля е "дарът", който ни отличава от Ангелите, даден ни от Бог. Моята посока е към това, как и до колко служим с волята си на себе си. Изборът може да е доста манипулиран подсъзнателно. Но с Волята си можеш да изкачиш върхове, да изтърпиш болка, да си по-добър, въпреки всичко, което те сполетява и т.н.

Мислиш ли че Ангелите са лишени от свободна воля, не по своя воля? Рзбира се че не. Те са се отказали от свободната си воля, за да служат на Друга воля- тази на Бог. За да станеш Ангел обаче, не е достатъчно да се откажеш от свободната си воля. И така погледнато, не е ли пак въпрос на воля? И то свободна?

Ние имаме свободната си воля, без значение дали я искаме и е изцяло наша грижа, дали ще се научим да работим с нея в наша полза. Защото правенето на избори е нашето ежедневие. Дори когато оставим някой друг да избира вместо нас, ние пак правим своя избор. Удобно е след това да твърдим, че това не е нашия избор и той ни е бил наложен, но... Масква (в случая животът), не вярва на сълзи и с клетви не можеш го излъга. Дълбоко в себе си ние знаем, че това си е нашият избор и ще си носим отговорността за него, до края на живота си. А може би и след това.

Ето защо е по- добре да се научим, да правим съзнателни избори и да ползваме свободната си воля, във всеки един момент. Пътя към подобно съвършенство е само един- работа, работа, работа... и пак работа. Единствения вариант, при който еволюираш в нещо по- качествено.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 25.05.2019 г. в 14:49, Радул написа:

Мислиш ли че Ангелите са лишени от свободна воля, не по своя воля? Рзбира се че не. Те са се отказали от свободната си воля, за да служат на Друга воля- тази на Бог. За да станеш Ангел обаче, не е достатъчно да се откажеш от свободната си воля. И така погледнато, не е ли пак въпрос на воля? И то свободна?

Ние имаме свободната си воля, без значение дали я искаме и е изцяло наша грижа, дали ще се научим да работим с нея в наша полза. Защото правенето на избори е нашето ежедневие. Дори когато оставим някой друг да избира вместо нас, ние пак правим своя избор. Удобно е след това да твърдим, че това не е нашия избор и той ни е бил наложен, но... Масква (в случая животът), не вярва на сълзи и с клетви не можеш го излъга. Дълбоко в себе си ние знаем, че това си е нашият избор и ще си носим отговорността за него, до края на живота си. А може би и след това.

 

Ще ти отговоря малко спекулативно, но се надявам да ме разбереш, защото е изкушаващо. Другият вариант беше да подмина мнението.

Не ангелите са ни важни в случая, а свободната воля. И с какви `benefit`s` & damage се получава, използва и делигира. Не са се отказали, защото  по подразбиране нямат нужда от нея. Те не правят избор. В същността си, не са грешни, а богоИзбрани. Дори може това да е бил един от въпросите на интервюто с Бог: Имате ли нужда от Свободна воля? - Не, Благодаря. За какво ми е? Нали си имам Бог, който да избира вместо мен и да знае кое би било най-добро.

Но, аз го написах в смисъл, че го бях чела някъде. Дори в някакви философски писания, но вече не се сещам, със заглавия и автори. Незнайно защо ми излиза наяве " Логика на невъзможното" от Пиер Абелар, милият с много трагична съдба.

Да се върнем на това, как може да се откажеш от нещо, от което нямаш нужда и никога не си го ползвал? Съвсем като кадри от клип да кажем, рекламиращ свободната воля- Гврил (Габриел) си стои на масата в едно кафе и идва Бог и му казва: Искаш ли едно ИнфинитиКю7-ца?- Защо ми е? ...

Ако Ангелите имат свободна воля, на човеците трябва да се отнеме. Което ми звучи по-добрия вариант, като наблюдавам как нещастни хора използват СВ- за да си отнемат живота, например.

Ето защо е по- добре да се научим, да правим съзнателни избори и да ползваме свободната си воля, във всеки един момент. Пътя към подобно съвършенство е само един- работа, работа, работа... и пак работа. Единствения вариант, при който еволюираш в нещо по- качествено.

За да се научи който и да е, трябва да има основи- фундамент- морал- мислене-самосъзнание- любов. Не мисля обаче, че е необходимо да се стремим чак към съвършенство, а към нещо не по-малко трудно, но все пак постижимо, баланс и хармония.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...