Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Силвия Плат

Бряст

Познавам дъното, казва тя. Познавам го с огромния си отвесен
корен 
Ти от това се страхуваш.
Аз не се страхувам - била съм там.

Морето ли е шумът, който чуваш в мен,
неговите недоволства?
Или гласът на нищото, който беше лудостта ти?

Любовта е сянка.
Как лежиш и плачеш след нея.
Чуй - ето копитата й - избягала е, като жребец.

Цяла нощ ще препускам така, устремено,
докато главата ти стане на камък, възглавницата ти малка
морава.
Отеквайки, отеквайки.

Или да ти донеса звука на отровите?
Тази огромна тишина е дъжд сега.
А това е плодът му - тенекиенобял, като арсеник.

Изстрадах зверствата на залезите.
Обгорени до корен,
червените ми влакънца пламтят и не помръдват, една ръка от 
жици.

Сега се разпадам на парчета, които политат наоколо като трески.
Вятър от такава ярост
няма да допусне свидетели - трябва да крещя.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Чай и Захар
*
Ела при мене, за да не скучая!
- на захарната Бучка рече Чая.
- Но ако влезна във твойта бездна,
страхувам се, че ще изчезна! -
му каза Бучката. Подир което
се цопна и стопи в кафето...


Валери Петров

  • Харесва ми 4
  • Любов 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

*

На дело грешен! По-добре, нали

и без това те гледат с подозрение:

"Но губи радостта ти, ако ли

я съди чуждо, не и твойто мнение.

От блудния не чакам милост аз

за радостната тръпка на телото.

Да, грешен съм, не повече от вас,

шпиони мои, майстори във злото.

Да, аз съм аз. Признавам го без страх.

По вас за мене не съдете вие.

Не злобата ви мнимия ми грях

пред този свят на показ ще разкрие!

За злобния светът е зъл и злобен:

И вижда той във всекиго подобен."

Уилям Шекспир, Сонети (121)

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Щях да напиша, че преводът е на Валери Петров - разбира се, но видях, че Сонетите са преведени на български от Свинтила, също гениален преводач на поезия. 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

3 март 1878

О, най-щастлив и най-очакван ден!

От чаканото слънце ослепен,

Един народ, пет века в мрак изстрадал,

Набожно е застанал като в храм

И в радостта си не разбира сам

Дали е коленичил или паднал.

 

О, най-щастлив и най-очакван миг!

За него еретик след еретик

Като главни по кладите горяха!

И може би светликът най-голям

Не иде от зората, а оттам —

От огъня, във който те умряха.

 

О, най-щастлив и най-очакван час!

Час, в който със свободен вече глас

Народът пее под свободно знаме.

Час, в който има всичко: нов живот,

Нов цар, нов път, нов гняв на стар народ…

… И свободата само май я няма…

Дамян Дамянов


  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Снеготопене

Ден от календара –
неоткъснат.
Нещо ми повтаряш,
но не бързай.

Всичко разрушимо
отстоява
своята фалшива
постоянност.

Бляскав безграничен
безпорядък,
всичко ли изтича
като пясък?

Нещо съм простила -
ставам бяла.
В твоите мечти ли
съм живяла?

Вятър ме отвява –
ставам облак.
Стихове ми трябват,
но без болка.

Тихата ти близост
ме стопява.
Ти ли си или си
те представям...

Селвер Алиева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.