Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


... (ако има провописни и пунктоационни грешки моля да ме извините но не се наемам да редактирам поезия)

<{POST_SNAPBACK}>

;) Извинявай, стихотворенията са много хубави, но има доста "тъпи" грешки, които предполагам 99,9% от хората биха могли да редактират. Също така съм сигурна, че оригиналите не изглеждат така, така че... ти няма да редактираш поезията, а грешките направени по нея! :speak:

:offtopic_s:

А от мен е това:

Имате ли огънче?

Огънче, с което

да самозапалите

в себе си сърцето!

В героично време,

в прозаично време,

в неритмично време

то ритмично дреме.

Може би се плашите?

Зачестиха фактите -

почват със аритмия

винаги инфарктите.

Ах, кардиологио -

весела наука!

Имате ли огънче?

Още ли мъждука?

Поемете въздух!

Дишайте дълбоко!

То ще пламне бързо,

сигурно, високо.

Може ли сърцето

да бие по програма!

Имате ли огънче,

нищо страшно няма.

Недялко Йорданов

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Усещане и молба

1. Днес усетих, че света се разпадна

пред очите ми само за миг!

Една душа ръцете си бавно протегна

и всичко помръкна около мен,

чула сподавения и вик!

Коя е всевишната сила,

която решава нечия съдба?

Коя си ТИ?

Защо толкова за кратко

отпращаш някой в прахта?

Отнемаща му най-ценното -

надеждата, усмивката и младостта.

Толкова ми е тежко…

Сякаш потъвам в мъгла

отчаяно искам да помогна,

но дори мислите си

не мога да подредя.

Дано не си помръкнала душа нещастна!

Дано да можеш да усетиш топли чувства

и с мъничко надежда към по-добро

да мога да те тласна!

Бори се за сърцето си!

НЕ трябва да остава във прахта!

Нека винаги да чувстваш все така,

на приятели и близки любовта!

Дано усетиш… не знам защо ли чак сега,

но малка част от мен отпратих я при теб

дори невидима дано е първата от много,

които ще затрупат неизмеримата тъга!!!

За К.

03.02.2005г.

2. Днес пак изпратих ти

прашинка от моята душа,

и така е всеки ден, дори и през нощта!

Спотайвам се във себе си и не мога да реша

дали ще мога само с мисли времето да променя…

да спра и да ти върна малкичко от радостта!?

Объркана съм вече …,

но ти НЕ се отказвай!

Дори да бъде тъмно вечерта

прашинките ще се събират,

докато се превърнат във пустиня

и ще затрупат в битието ти скръбта!

За К.

04.02.2005г.

Редактирано от varvarinata (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Първо искамо да се поклоня  :)  на автора/ката за темата.Това е моята слабост.Колекционирам спомени (както им викахме в училище) откакто се помня и имам страшно много.Тук ще ви напиша 2 които никога не съм си поставяла за цел да науча но ги знам, просто са ми под кожата.

******

НА ТВОЯТА СВАДБА

Не ме покани ти дори да видя

как свадбената рокля ти стуи.

Такава ли е същата каквато

пред мен ти някога крой?........

<{POST_SNAPBACK}>

Найстина много хубаво стихотворение. Поздравления, самоче не ми прилича много на онези бозави куплетчета, който пишехме по тетрадките и лексиконите в училище и им викахме спомени:nono: Найстина оправи грешките за да стой както трябва:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато и бездушната Съдба, и хората ме гледат с неприязън, аз пълня свода с горестна молба и питам го, защо съм тъй наказан, и искам като тоз да съм богат и като онзи хубав и прославен, и виждам се ливен от благодат, онеправдан, отхвърлен и забравен. Но както съм готов да се меня, за теб си спомням и това ми стига, за да запея химни за деня със радостния глас на чучулига. Да, твойта обич дава ми криле и смяна не желая със крале! Не мисля че има смисъл да казвам от кого е. Харесвам още много подобни, но ме мързи да ги пиша.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЖЕНАТА Ян Неруда О, боже, как у нея е могло да се размеси тъй добро и зло! Ту като гълабица нежна тя е, ту груба - чак човек да се отчае, посред смеха готова да заплаче, могъща - и безпомощна обаче упорствува, след миг покорна става ту гъска, ту лъвица представлява и всеки миг променя си душата тъй както се мени безспир вълната... Какво да правим трудно ни се струва... Дете е тя - успях да проумея, като с дете отнасям се към нея на скута си я вземам и ... целувам!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Моето любимо стихотворение ми е любимо от скоро. Добре че беше един мой приятел за да ми го каже и...аз се влюбих в него...в стихотворението де :)

ПОСТОЙ ТАКА

Постой така, да те погледам,

без да искам нищичко от теб.

Постой - до болка ненагледна,

свила ласкави коси в букет.

Постой така, за да извая

твоите космически черти.

Ах, колко небеса ухаят

в светлооките ти две луни...

Постой така. Китара будна

шепне приказка за влюбен сън

и как безмилостно, безумно,

как пронизващо вали навън...

Постой така, не тръгвай, чу ли!

Късно е, къде във този дъжд

ще срещнеш пак шест нежни струни

и безбожно луд по тебе мъж?!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато си помисля, че и ти ще си отидеш някой ден от мене и подир тебе пътните врати ще се полюшват празни и студени, и небесата ще се вкаменят, и птиците от скръб ще остареят, а аз ще стана празен кръстопът, по който само ветрове се веят, едно небе ще смазва моя гръб, в гърдите си ще нося черен камък и хорските усмивки ще са скръб - когато си помисля, че те няма... Когато си помисля... Не, не, не! Но ти си тук - усещам те във здрача. Заспивайки на твойте колене, ще се усмихна и ще се наплача... Сърцето ми, събрано на юмрук, полека се отпуска в твойте пръсти... Да ти си тук! Усештам, че си тук по утрото, което пак бъзкръсва.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Лятото остана някъде далече,морски вкус на пясък в пръстите догаря. Там едно момиче бавно се съблече,после бавно легна в лодката с рибаря... После стана тъмно... после стана светло... после се обърна цялата Вселена. Беше отначало,беше за последно.Хората говорят за случилото се със мене. Може да са прави,сигурно са прави. От къде е този пясък в сърцето? Лъжа,че забравих!!! Исках да забравя,но не се получи помни ме морето!!! :):):)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Лятото остана някъде далече,морски вкус на пясък в пръстите догаря.

Там едно момиче бавно се съблече,после бавно легна в лодката с рибаря...

После стана тъмно...

после стана светло...

после се обърна цялата Вселена.

Беше отначало,беше за последно.Хората говорят за случилото се със мене.

Може да са прави,сигурно са прави.

От къде е този пясък в сърцето?

Лъжа,че забравих!!!

Исках да забравя,но не се получи помни ме морето!!!

<{POST_SNAPBACK}>

:clap::):wors: пред Камелия Кондова - страхотна е!

Ето още:

Празнувам невъзможната ни среща.

На масата постилам тишина.

Звъни съседът. Бил самотен нещо.

Помислил си, че също съм сама.

Не съм сама! - усмихвам се смутено,

тъй, сякаш има някаква вина.

Отива си. Оставам само с тебе.

Не се сърди, че той не те видя.

Не се сърди, че той не ни повярва.

Очи за тебе имам само аз.

Защото си измислих този празник.

Защото си откраднах този час.

Целувам те. Добре е, че те няма.

Не бих посмяла, ако беше тук.

Ще ми простят ли жалката измама,

цветята, подарени ми от друг?

Живота си наливам вместо вино

във чашата ти. Може да горчи.

Дано да имаш сили да изпиеш

горчилката на всичките ми дни!

И още:

Не и милост!

Вече не са същите момчета,

но и тези също пият бира...

Бях хиляда пъти Жулиета.

Само че накрая не умирах.

Милост ли? Проклятие е, Боже,

че след любовта оставаш жива.

Вързана след ласката — за ножа.

Галена след цвете — от коприва.

Жива, за да гледаш как се мята

жалката опашка на надеждата.

Дълга — за размера на земята.

Къса — във небе да се оглежда.

Милост ли? Ромео заприлича

на охранен празник, но без песни.

И какво, че още ме обичал...

Вече му е навик — по пиеса.

А на мен остават двата края,

дето все да вържа не успявам.

Милост ли? А мога ли да зная

колко още милост заслужавам?!

Ако може, друг да я получи,

друг след мен сто века да пребъде.

А на мен — дай Боже, да се случи

същото.

Обаче със присъда.

Откъс от "На мъжа ми":

Аз подпалих небето, аз продъних земята —

неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.

Не, не е безпричинно. Ти недей да се стряскаш.

И не ме съжалявай — не съм толкова млада.

Мойте нощни злодеи със апостолски маски,

са мъжете, които

съм изпратила в ада.

Откъс от "Илюзия":

Художнико, така и не успя

да нарисуваш светлото ми рамо.

Сега съм у дома. Спокойно спя.

А ти си бил със сянката ми само.

Със нея си говорил цяла нощ.

И с нея си се любил - не със мене.

Художнико, ти никак не си лош,

ала картината ти е студена.

А сянката навярно ще мълчи.

И сигурно ще й хареса много.

Ако това са моите очи -

забравил си да нарисуваш огън.

Забравил си да нарисуваш ден.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Приказка

Заспиваше ли? Май че те събудих?

Прости ми, че дойдох при теб сега!

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на своята тъга!...

Самичак съм, а тъй ми се говори...

Устата ми залепна да мълча.

Не ме пъди! Ще си отида скоро.

Аз дойдох тук на бурята с плача...

Ще седна до главата ти ей тука

и ще ти кажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена:

...Един разбойник цял живот се скитал

и никога се не връщал у дома.

Вместо сърце под ризата си скрито

той носил зла и кървава кама

Предварил той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож.

Но ножът му от кръв ръжда не хващал!

Човекът като дявола бил лош.

Ала и той един път от умора

под слънцето на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял.

И само малко дрипаво момиче

лицето му покрила със листо.

Заплакал той - за първи път обичан,

заплакал той, разбойникът! Защо?

Какво стопило туй сърце коварно,

нестоплено в живота никой път?

Една ръка накарала тогава

сълзи от кървав поглед да текат!

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо -

ни с обир скъп, ни с рязана глава...

Но ти заспа!... А тъй ми се студено!...

Туй приказно момиче - где е то?

То стоплило разбойника, а мене

ти нигога не стопли тъй! Защо?...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Присъда Задето ме отне от моя собствен смях; Задето ме дари със топлина И после ненадейно си отиде И ми стана още по-студено; Задето в тая странна тишина, Остнала след твоята усмивка От последното изречено: “До утре”- В тая страшна тишина Сега отекват само удари отчаяни На моето сърце, останало затворник. Задето ме осъди на борба със самотата, В която никога не мога аз да победя; Задето всяка нощ е миг на разкаяние Пред равнодушния свидетел – тъмнината, За грешкaтa пред тебе, за която Просто и сама не знам; Заради огъня опожарил душата; Заради погледа загадъчен и прям; Заради моите мечти несбъднати- Присъдата над тебе произнасям: - За всичко ти благодаря, мой съднико, и те наказвам .... с обичта си !

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Присъда

Задето ме отне от моя собствен смях;

Задето ме дари със топлина

И после ненадейно си отиде

И ми стана още по-студено;

Задето в тая странна тишина,

Остнала след твоята усмивка

От последното изречено: “До утре”-

В тая страшна тишина

Сега отекват само удари отчаяни

На моето сърце, останало затворник.

Задето ме осъди на борба със самотата,

В която никога не мога аз да победя;

Задето всяка нощ е миг на разкаяние

Пред равнодушния свидетел – тъмнината,

За грешкaтa пред тебе, за която

Просто и сама не знам;

Заради огъня опожарил душата;

Заради погледа загадъчен и прям;

Заради моите мечти несбъднати-

Присъдата над тебе произнасям:

- За всичко ти благодаря, мой съднико,

и те наказвам .... с обичта си !

<{POST_SNAPBACK}>

Хей, страхотно е! Кой е автора?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Firebat за съжаление не знам кой е автора,но за компенсация ще ти напиша още едно стихче от същия. Краят Край... Още веднъж-предпоследно. Сърцето мълчи, Очите горят, Но но победно! Победена съм аз И за кой ли път Ставам и тръгвам- Пред мен е дългът Към толкова хора, От мене осъдени... Сърцето мълчи, Устата трепери За стон разтворена. Уви-без глас Погледа впервам Нагоре-в простора... Всичкото синьо От небето бездънно Слиза в очите ми, Всичката волност На вълните морски Блика в сълзите ми. А сърцето мълчи- Няма сили дори и да мрази. Как ще живея, Щом всичко мило Днеска погазих? Как ще обичам, Щом всичко В мене умря- И песен, и младост, И болка, и радост, И смях, и тъга? Сърцето мълчи, Здраво обвито От спомен далечен. Очите горят... Ах, няма ли край Краят вечен?!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Пет са знаците на самотната птица: тя в най-високи предели лети, тя никога не страда за другар, дори и ближен; и вечно сочи небето с клюн; тя няма цвят, тя пее много нежно."

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За Fifa Публикувано изображение

Яйца на очи

Искам да разкажа

колко те обичам.

С думи да го кажа

мога, не отричам,

но съвет ми даде

някой тук във нета -

в стихче ми предаде

идея в заем взета -

не със думи, а с очи

да ти обясня,

щом слънчеви лъчи

небето прояснят.

Та без да се замислям,

съвета аз приемам

и олиото плисвам

в тиганчето от Йена.

Яйцата вътре пускам,

цвърчат и вдигат пара.

Готовата закуска

с ароматната омара

с подносче ти сервирам

та шашвам чак децата,

дори не подозирам,

че мразиш ти яйцата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

natikot, това посветеното на fifa много ми хареса,не че другите не ми харесват напротив,но това е такова чаровно откровение... Супер е! Браво! :down:;):wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Искам да те усещам, така както се усеща мъж. Искам да те обичам, така както се обича любим. Искам да се събуждам, искам до теб всеки ден. Искай ме, така както се иска жена. Искай да ме любиш, така, както люби влюбен мъж. Искай да се будиш, да се будиш всяка сутрин до мен. Искам да ме докосваш нежно и нежно да ме целуваш. Искам да ме докосваш нежно и да милваш горещото ми тяло, нежно да се плъзгаш по парещата ми кожа. Възнасяй ме към Рая, възнасяй ме така, като че никога няма да бъдеш пак с жена. Люби и радвай се на голото ми тяло, лоби и гледай веяните форми, люби ме като за последно ти. Да се потопим в блаженството на любовта!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Живееше нявга в града момче на 15 години. То имаше майка , баща и множество други роднини. С руса коса като пламък и очи като късче небе, и воля по-твърда от камък - едно красиво и нежно момче. Обичаше малко момиче с мила и нежна душа по-бяла от зимно кокиче, по-нежна от земна трева. Обичаше я той безкрайно тъй както майка своето дете и беше готов всеотдайно за нея дори да умре. Веднъж на уличката малка я срещна той и промълви: -Кажи ми ,мила моя ,кажи - обичаш ли ме ти? Не каза нищо тя ''УВИ''! Дори към него не погледна. И любовта му тя разби - любов първа и последна. Тогава той не издържа, извади острата кама, заби я право във сърцето и бързо му дойде смъртта. В града се спуснала мълвата, че убийство станало в ноща. Мнозина само туй узнаха и те по къщите си се прибраха. Единствено остана в ноща едно момиче с добра душа. И плачеше това момиче, защото много го обичаше. Хей,ти,защо сили не намери да кажеш думичка една - само ''Да''!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва да згубиш някого,за да разбереш,че си го имал! Трябва да загубиш вярата,за да разбереш,че си вярвал в хората! Трябва да изгубиш любовта,за да разбереш,че си обичал! Навярно много съм имал и много съм губил,щом сега ми е толкова пусто. Навярно безумно съм обичал,щом сега не мога и капка любов да изпитам. :wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Страхотни стихове има тук. Ето някои от моите любими:

Обсебен от тебе изцяло,

Без жал съм тъй късан от страсти

И чувства нагрети до бяло,

Че сякаш живея на части.

Ала участта ми такава

Мечта моя бе достолепна.

Ти тя си, а тя заслужава

Ей тез думи две да шепна:

***

Просто така

Просто така,

искам, както ти пиша,

да те галя с ръка

и те чувствам как дишаш.

Просто така

ми се иска да знаеш,

че съм с теб и сега

и за мен да нехаеш.

Просто така

ще ти пратя с глухарче

малко радост с тъга

и със мене, макар че

“просто така”

просто никога не е.

Но какво от това?

И така ще живеем.

Просто така...

***

Не съм обичал никоя жена,

както, мисля,

бих обичал тебе...

Няма да привикна с мисълта

да те гледам, докато изчезваш...

Моя си, но още не разбираш,

ти си тук,

преди да те обикна,

в нервните, накъсани акорди,

в еретична,

пареща молитва...

Аз не прося твоята любов,

аз пред теб съм гол,

и съм безплътен...

Обичта, страха...

И нежността,

ме издадоха с беззвучен тътен...

Споменът,

от който нямам спомен,

ще си иде,

може би, последен...

В залеза на сляпата луна

на която двамата ще седнем...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти ще дойдеш ,но ще бъде късно ! Аз ще лежа във гроб студен ! Ще целуваш букви вместо устни , ще прегращат кръстът вместо мен ! Как искам ти да ме прегърнеш, сред тези мраморни цветя ! Не се мъчи ти да ме върнеш , заровил пръсти във пръста ! Ела при мен ! Аз ще те чакам там , във вечноста ! И скоро двама ще се срещнем там и заедно ще бъдем знай ! Това ми е любимото.....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти ще дойдеш ,но ще бъде късно !

Аз ще лежа във гроб студен !

Ще целуваш букви вместо устни ,

ще прегращат кръстът вместо мен !

Как искам ти да ме прегърнеш,

сред тези мраморни цветя !

Не се мъчи ти да ме върнеш ,

заровил пръсти във пръста !

Ела при мен !

Аз ще те чакам там ,

във вечноста !

И скоро двама ще се срещнем

там и заедно ще бъдем знай !

Това ми е любимото.....

<{POST_SNAPBACK}>

познато ми е много.. а автора кой беше?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЛЕКА НОЩ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,

но лека ли ще е нощта?

Щом двама ни е разделила,

тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща

да чака края на нощта,

ти с "лека нощ" не ме изпращай,

защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,

че двама ще са през нощта!

Те "лека нощ" не си желаят,

но винаги е лека тя!

Пърси Биш Шели (Превод: Проф. д-р Симеон Хаджикосев)

----------------------------------------------------------------------

О, странници по друмища неверни,

не се плашете! Може да са черни

горите, но и те си имат край

и слънцето отново ще сияй -

със изгрева, със залеза червен,

със почващият или свършващ ден.

Все някъде гората оредява…

Джон Р. Р. Толкин (Превод: Любомир Николов)

----------------------------------------------------------------------

И нещо много любопитно, а написано ок. 1494 г.:

Блажени, мисля, са страните,

де управляват мъдреците,

където подкуп се не знае

и подмазвачът не играе,

и няма пирове, разврат

сред управляващата знат.

Но зле се пише на страните,

на почит гдето са глупците.

В съвет уж, гледаш, заседават,

а се надпиват и надпяват.

Беднякът честен, мисля аз,

макар неудостоен със власт,

е по-щастлив от крал глупак,

че е безгрижието враг.

Себастиян Брант (Превод: Проф. д-р Симеон Хаджикосев)

Имам разбира се и още, но тях ще постна друг ден... :wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

познато ми е много.. а автора кой беше?

<{POST_SNAPBACK}>

Kitty, това и на мен ми е познато от лексиконите със спомени, а иначе го намерих като част от стихотворение на някаква неизвестна авторка, но но мисля че е нейно! Десислава Кирилова Кръстева се казва, а стихотворението е "Разделени":

Разминахме се като две планети,

Две светещи космически тела.

В живота ми така и не дойде ти

Ела поне на мойта смърт ела.

Ела , в деня когато ще си ида,

Сред множеството дето ще гълчи

Вдигни свещта високо да я видя

Да не умра с отворени очи.

Ела , дори и от далече свещичка ти ми запали

И посади ми ти над гроба цвете

Да не растат над мене тръни и бодли.

И ти ще доидеш но ще бъде вече късно

ще почивам аз в гроб студен

ще целуваш букви вместо устни ,

ще прегръщаш кръста вместо мен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.