Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


ПОРЕДНАТА ГОДИНАПоредната година си отива...Донесе ми, каквото ми донесе...Отнесе ми, каквото си ми взе...Остави подир себе си въпроси,проблеми и какво ли още не...Надеждите, които още чакам...Грехът, без който да си жив е грях...Редовни пеперудки във стомахаи бръмбарите в празната глава...И искам си от Новата годинаотново страст, и болка, и борба –докато още тук съм и ме има –живота в цялата му пъстрота!...Решение отново, нови грешкии пътят, криволичещ към дома...И ако може щастие човешко –със вяра, с песен и със любовта!...Поредната година си отива...Надеждата все още е у мен...Борба ме чака дълга до амина,но доживях до утрешния ден!..Димитър Занков.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тази стара година си отива самотна.
Съжалявам, обичам я - дано ми прости.
С куп надежди обличам узрели мечтите си
и към Новата с трепет отправям очи.
Тя пристига с наздравица и до дъно греховна,

като млада, разголена - светла жена.
Разпиляла косите си, тъй пенлива и волна
с обещания хиляди, със шампанско - заря.
И усещам във въздуха светлина - обаяние,
ще бера чудеса 365 дни.
Всяка клетка във мен я очаква с признание.
Нова Годино - ела!
Влез при мен и Бъди!


Маргало

 

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

КАКВАТО СИ ТАКАВА ОСТАНИ
 

На чужди приказки не вярвай,
каквото и да казват другите.
Просто правилата спазвай,
и не разчитай на заслугите.

Едни ще кажат, че си луда,
някои, че въобще не си добре.
За някого ще си жената- чудо,
с отдадено на любовта сърце.

Ще има хора да те хвалят,
други пък ще ти се присмиват.
Ласкатели звезди ще свалят,
за тебе стихове ще рецитират.

Във мигове такива само трябва,
да бъдеш истинска, реална.
Непременно някой ще ти вярва,
ще му бъдеш нужна и специална.

Каквато си сега, такава остани,
с душа обична и благочестива.
Във живота детското си запази
и ще бъдеш радостна, щастлива.

 

Димитър Асенов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Идва пир. Заколете най-младия смях!Сто предателства с длани си предскажете.На тепсията – златна представа за грях.Пада поглед в безочието на царете.Спъва страст във очите ми Саломе.И се скрива светът под тринайсет воала.Виждам - себе си в тоя пустинен векза една Елеонска гора бих дала.Всеки път е статична река Йордан.Идва пир! Запалете най-студения огън!Спи месия на масата – духовно пиян.Аз да пия светена вода не мога.Да, водата е мътна. И какво от това?Все някой ще дойде да я пречисти.Гледай много високо – ако имаш глава.Ако имаш сърце и душа – гледай в ниското.

 

 Елена Денева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няколко въпроса

Защо не се усмихваш и сега -
така самодоволно, иронично?
Защо не ми подхвърляш зад гърба,
че никога не би ме заобичал?
Защо не ме ядосаш, на инат,
ей тъй - да видиш колко ще устискам?
Защо не сринеш целия ми свят,
уверен, че отново ще те искам?
Защо не сваляш другите жени?
Защо не ме накараш да заплача?
Ще кажеш ли какво се промени?
Нима за тебе вече нещо знача?
Нима боли това, че някой друг
сега държи ръцете ми във свойте?
Нали ти беше все едно. Напук
на моя зов играеше си ролите.
Защо не ме изпратиш и сега
по дяволите пак? Не ти ли стиска?
О, много ли боли една жена
(да, точно тази, дето най я искаш)
да гледа друг със същите очи,
с които вчера гледала е тебе?
Горчи ли ти? Е, нека ти горчи!

Надявам се, не вярваш, че ми дреме...

Васка Мадарова


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Някога бил ли си с някогопо сетиваоголени до последен неврон ?По мисли. По сънища. По (не) разстояния.По (не) вяра . По студ . По мълчание.По неживени пра-спомени.По искри от докосване.По невъзможност да дишате заеднобез да запалите въздуха.По лудост . По страсти . По кости.По еднаквост. По грохотно падане.По дълги раздели . По тежки сръдни.По пристигане . По заминаване.По гръмотевични нощи. По сини луни.По лъжа . По отворени рани . По страх.По (не)истина . По вода . По сол . По душа.Някога бил ли си в някогодълбоко до дъното ? Такаче да вдишаш всичките свои дъна.И там да останешбез да можеш да тръгнеш.Без да виждаш напред . Без да има назад.Някога бил ли си така Един с някогоче да нямат значение ничии грешки.Нито гордост. Нито срам и вина.Да не знаеш чии са сълзите горещи –дали твоя или друга , (не)чужда тъга.Някога бил ли си с някогокойто единствен е виждал у тебнедостойния звяр захапан от демонигрозно и диво без свян да вилнее ?А после с този звяр е правил любови без страх е заспивал до теб укротенда досънува мита за Язон и Медея.Бил ли си с някого без никакъв грим ?По жестокост . По слабост . Без воля.Бил ли си там дето грозно се спуквавсяка маска на Живота от роли ?Там , дето храчиш кръв и плюеш по Бог.А всъщност се оказва че плачеш.И си толкова гол. Без листо. По любов.Бягал ли си от себе си в някого ?Мълчал ли си страшно ? Като смърт. Като гроб.Крещял ли си , когато си искал да плачеш ?Бил ли си едновременногосподар , куче , котка и роб ?Някога бил ли си толкова някогоа той толкова тебче е напразно всяко усилиеда бъдеш не - него. Освен на парчета.И тези парчета няма как да съшиеш –не всички са твои , а от твоитетолкова много….половината липсват.И е късно след такова докосванесамо себе си пак цял да измисляш.Някога бил ли си толкова Двамаче да няма къде да се скриеш , дори да поискаш.( А понякога искаш - да спре по две да боли.)Не можеш , защото вече не знаешкъде свършва Другият . Къде почваш Ти.Някога бил ли си всичко това ?Повече друг , отколкото себе си ?И знаеш ли какво е премълчано завръщане ?То е когато след всяко дълго отсъствиеосъзнаваш че изобщо от някогоне си си отивал . Само сляпо си тръгвал.Надежда Бенинска

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЦИГАНИН СЪМ

Циганин съм. Детството ми босо
прошумя с катун под нощи хладни.
Ала нож във джоба аз не нося
и не дебна кон да ти открадна!

Циганин съм. От вулия ядох,
водих мечка, в пек и снежна киша.
Но от скръб не пея като дядо -
дом си имам и на книга пиша.

Някога игрите ми отнеха,
скитах дрипав - жива живеница...
Но погледай как във градски дрехи
днес играят двете ми дечица!

Плувах по води, но не с корито,
кон крилат веднъж ли ме примами?
Аз видях страни, до днес които
и насън не е видял баща ми!

Нека плиска буен дъжд, небето
да трещи и буря зла да стене.
Не главня през нощ, а ток ми свети
и света улавям със антена!

 

Усин Керим

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Крадецът на праскови

 

Полунощен прескачам оградите
и душата ми вечност краде.
Пак ме зърваш с очите си, кладите,
зад пролука от светло перде.

И откъсват ръцете ми праскови.
Сребролики от капчици дъжд.
Сякаш твоите погледи ласкави,
ме докосват така, изведнъж...

В дъх те имам. Далечно събудена.
Мъх и сладост зад тел от бодли.
За войника с душата прокудена
ти си адът, от който боли...

Ти барутът си, пламнал по дланите,
и опърлил среднощни коси.
Ти си болката, скрита под раните.
Ти си раят... И сякаш не си...

Залови ме в минутите, късните.
Аз съм твоят крадец на мечти.
Тези праскови, вече откъснати,
само миг от любов ще прости.

 

Ясен Ведрин

 

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Романтика

Аз искам да напиша
днес
  поема,
в която да диша
на новото време
  стихът.
Да тръпнат във нея
крилата
на гордия
демон,
обходил от полюс до полюс
  светът.
Защо е този хленч?
Защо въздишат хората
по някаква романтика
  изстинала?
Романтиката е сега в моторите,
които пеят
  под небето синьо.
И неразбрали тази песен горда,
напразно
мръщите
чела.
Тя носи вечната
  човешка бодрост
на яките
стоманени
крила.
Аз виждам в бъдещето тез
орляци
да пръскат
  дъжд
от семена.
И в песните им,
рукнали
  отгоре,
да блика
труд
  и свобода.
Аз виждам как
  прелитат
над моретата,
високо над екваторния пек,
прелитат над зелените полета
и над арктическия снег.
Това е новата романтика,
  която
се ражда
и добива своя плът.
И въплотена в самолетно
  ято,
обхожда днес
от край
  до
край
светът.


Никола Вапцаров

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЧИСТА ПОРОДА

Аз съм жена, не от онези наивните -
знам си цената. Ничия болка не искам.
Просто се случвам. Има ме, просто ме има,
има ме в нощите, има ме в дните. И в мислите.

Топли са само очите ми (всъщност и дланите).
Някак по навик раздавам парчета мечти.
Само защото съм себе си паля желания.
И съм красива, когато наистина силно боли.

Чиста порода съм. Истинска, жива... И гола.
Само душата си нося навсякъде с мен,
с нея докосвам така, както с пръсти не мога,
всичко останало просто не трае и ден.

Аз съм такава - непримирима... и търсеща.
Нежност, която когато прелива, влудява.
Винаги тръгвам по неутъпкани вятърни пътища.
Истински трудна за обич. И за забравяне.

Яна Вълчева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Различни са обичните неща.Но всичката ни обич е еднаква.Ти виждаш денем. Аз пък през нощта.Обичаме да гледаме очакващо.Един е плакал, другият е пял:и двамата заради своята смелост.От гледни точки мога да сглобявселена и с любов да я населя.Поглеждам те от своя собствен ръб:обичам със очи да ме спасяваш.Ръката ти за мен е нежен сърп,цвета на самотата покосяващ.Преследва пеперудата свещта.А пламъкът й после я оплаква.Различни са обичните неща.Но цялата ни обич е еднаква.

 

 Елена Денева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не ми отива болката в очите.
Но страшно ми отива радостта!
Избрала съм си пътя на мечтите,
не другия - на страх и суета.
Обичам да закичвам със усмивки
дори и най-намръщения ден.
Раздавам любовта си без почивка.
Тя в двойни дози връща се при мен.
И капка не пестя от добротата
(на нея се крепи и днес светът).
И в грозното откривам красотата.
И в трудности намирам лесен път.
За мене няма четири сезона.
Изобщо не признавам студ и сняг!
В сърцето си съм скрила животворна
и вечна пролет. Само чака знак
да почне да разпръсква пеперуди
и сладък минзухарен аромат.

Такива като мен изглеждат луди
във този ослепял от злоба свят.

Васка Мадарова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ   

Остави таз песен любовна,не вливай ми в сърце отрова -млад съм аз, но младост не помня,пък и да помня, не ровятуй, що съм ази намразили пред тебе с крака погазил.

 

Забрави туй време, га плачехза поглед мил и за въздишка:роб бях тогаз - вериги влачех,та за една твоя усмивка,безумен аз светът презирахи чувства си в калта увирах!

 

Забрави ти онез полуди,в тез гърди веч любов не грееи не можеш я ти събудитам, де скръб дълбока владее,де сичко е с рани покритои сърце зло в злоба обвито!

 

Ти имаш глас чуден - млада си,но чуйш ли как пее гората?Чуйш ли как плачат сиромаси?За тоз глас ми копней душата,и там тегли сърце ранено,там, де е се с кърви облено!

 

О, махни тез думи отровни!Чуй как стене гора и шума,чуй как ечат бури вековни,как нареждат дума по дума -приказки за стари времена<и песни за нови теглила!

 

Запей и ти песен такава,запей, девойко, на жалост,запей как брат брата продава,как гинат сили и младост,как плаче сирота вдовицаи как теглят без дом дечица!

 

Запей, или млъкни, махни се!Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,ще хвръкне, изгоро, - свести се!Там, де земя гърми и тътнеот викове страшни и злобнии предсмъртни песни надгробни...

 

Там... там буря кърши клонове,и сабля ги свива на венец;зинали са страшни доловеи пищи в тях зърно от свинец,и смъртта й там мила усмивка,а хладен гроб сладка почивка!

 

Ах, тез песни и таз усмивкакой глас ще ми викне, запее?Кървава да вдигна напивка,от коя и любов немее,пък тогаз и сам ще запеящо любя и за що милея!...Христо Ботев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знаеш колко шутове разсмяхи колко черни дяволи разплаках.И колко клоуна умираха от страхда не надяна маската им в мрака.Не знаеш с колко блудници опях смърттана светлите им бели мисли/И колко пъти с демоните в смяхубивахме копнежи неразлистени.Не знаеш в колко Юди преоткрихнай- честното смирено разкаяние.На колко Клавдиевци театъра простих.Сега разбираш лизащо не плача...Мария Лалева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на детев две хубави очи; - музика - лъчи.Не искат и не обещават те...Душата ми се моли,дете,душата ми се моли!Страсти и неволище хвърлят утре върху тяхбулото на срам и грях.Булото на срам и грях -не ще го хвърлят върху тяхСтрасти и неволиДушата ми се моли,

дете,

душата ми се моли...Не искат и не обещават те! -Две хубави очи. Музика, лъчив две хубави очи. Душата на дете.Пейо Яворов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПРИКАЗКАЗаспиваш ли, аз май че те събудих,прости ми, че дойдох при теб сега.Душата ми се стяга до полудав прегръдките на свойта самота.Самичък съм, а тъй ми се говори,устата ми залепва да мълчи ...Не ме пъди, ще си отида скоро,аз дойдох тук на бурята с плача.Ще седна до главата ти, ей тукаи ще ти разкажа приказка една,в която е положил зла поукаедин мъдрец от стари времена.Един разбойник цял живот се скитали нивга не се връщал у дома,вместо сърце, под ризата си скритатой носел зла и кървава кама.Преварвал той замръкнали кервании само денем криел своя нож,а ножът му ръжда не хващал,човекът като дявола бил лош.Но кой знай, един път от умораи той на кръстопът заспал.Подритвали го бързащите хораи никой до главата му не спрял,а само малко дрипаво момичечелото му покрило с листо.Заплакал той за първи път обичан,заплакал той, разбойникът, защо ?Какво стоплило туй сърце кораво,нестоплено в живота никой път !Една ръка накарала тогава,сълзи от поглед в кърви да текат.Една ръка, по-топла от огнище,на главореза дала онова,което той не би откупил с нищони с обир скъп, ни с рязана глава.Но ти заспа, а тъй ми е студено,туй приказно момиче, где е то ?То стоплило разбойникът, а менети никога не стопли тъй, защо?

 

Дамян Дамянов

 

*Ако стихът вече е бил публикуван преди мен, моля за извинение, но не успях да прегледам всички постове в темата.

Редактирано от jolly_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разпятие

 

Найден ВълчевЩастливо двата пътя си вървяха,опасваха света околовръст...Но се пресякоха. А се не сляха.И ме разпънаха на кръст -за да вървя към теб като обречени да усещам всеки божи ден,че си при мен, когато си далече,и че съм сам, когато си при мен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Януари съм... Господи, тъкмо започвам
тази толкова нова и чиста година...
С обещания – много. До последно – безсрочни.
Всъщност май като тях ще премина...
И съм снежна, снежинкова, толкова бяла,
че почти с хоризонта се сливам...
И валя... И съм твоя... И съм истинска... Цялата...
Ту внезапна... Ту адски щастлива...

Януарска... Какво да ти кажа, жена съм.
И се сменям в безкрай настроения...
Че нали в тоз живот, точно тъй, за това съм
ураганност и нежно вълнение...
В този месец, когато годината почва
обещавам: Ще бъда в наличност.
И стихия, и снежна, и тиха... Нарочно.
Ти нали за това ме обичаш.


Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

66Зова смъртта. На този свят съм сит:достойнства — родено лицемерие,нищожества, придаващи си вид,и гаврата с човешкото довериеи с чест удостоени подлеци,и с девственост търгуваща нечестност,и силата в ръцете на скопци,и съвършенство в мрак и неизвестност,и с вид на вещ, на сведущ глупостта,и в глупост обвинена прямотата,и творчеството с вързана уста,и истината в служба на лъжата.Отдавна бих напуснал тази кал,но, друже мой, за тебе ми е жал.

 

Сонетите на Шекспир в превод на Свинтила

Редактирано от jolly_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Онази нишка...
 

Умея да се губя в себе си. Умея.
Строя от мислите си тъжни лабиринти.
А страховете ми са зли зелени змейове,
които ме причакват зад ъглите.
Побягвам.
Да бягаш в себе си от себе си... е трудно.
Препъвам се в неотговорени въпроси.
Не знам дали сънувам, или будна
пристъпвам по жарава. И съм боса.
И няма изход. Няма. Няма. Няма.
Стените просто стават огледални.
Където беше краят, е начало.
А някъде началото е краят.
И аз изчезвам в себе си. Изчезвам.
Защото не познавам Ариадна.
---
Понякога във себе си съм бездна,
в която просто искам да пропадна.

(Но винаги съм твоя. Ти го знаеш.
Дори когато никъде ме няма,
една искра от мене много тайно
се сгушва в теб. За да остана.)
 

 caribiana

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бургаски вечери

 

Бургаски вечери, рибарски мрежисръчно изплетени от тънка мъгла.О, разкажете ми, от къде взехтетолкова синя, добра тишина....Не сте ли слизали ничком по гребенана уморените, вечни вълни,гдето почиват синьо зеленибури родени от зли ветровеТам е зеленият бряг на мълчаниетоЧайки и гларуси там не летят.Там е закотвен черния вятърМъртвия хор на стария святСпомени, спомени идват отлитатСтари приятели от минали дни.Вий не забравяйте, кой ви оставитолкова синя добра тишина. 1961 Иван Ванев 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз съм онази, която за всички
вечно се прави на луда.
Но ако нямате нищо против,
днес ще съм някоя друга!

Аз съм онази, която през сълзи
ви се усмихва насила.
Но ако нямате нищо против,
днес и човек бих убила!

Аз съм онази, която без жал
хвърля любов на боклука.
Но извинявай, днес и на мен
за тебе въобще не ми пука!

Аз съм онази, която за всички
обиди е винаги глуха.
Днес ако някой си отвори устата
накриво пред мен - да го духа!

Аз съм онази, която без всичко
може да мине за вас.
Днес ще ви светна, че мога и друго.
Мога да мина без ВАС!

Аз съм онази, чието търпение
винаги е безгранично.
Днес ако нямате нищо против,
просто ми писна от всичко!

Аз съм, която за всички и винаги
бях полезно оръдие.
Днес съм онази, която крещи
и ще раздам правосъдие!

Днес съм на въпреки.
Днеска съм НЕ!
Нека съм зла,
тази вечер поне!
Бях мила даденост.
Днеска съм страх!
Днес съм това,
дето вечно търпях!

Ксения Соболева

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ИНТИМНО

 

Не ме допускай толкоз близо тидо себе си, щом искаш да съм влюбен.Ех, вярно е, даленото гнети,но за това пък близкото погубва!Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -далечното е всъщност ореолът.Една мечта се срива отведнъжразбулиш ли я, видиш ли я гола.Дори една "Мадона" от Рембрандпогледната от близичко е грознаи целия й гений и таланте в нейната далечна грациозност.Дори земята, таз, околовръст,която отдалеч е рай вълшебенотблизо ти се вужда буца пръст -пръст, в която ний ще легнем с тебе…

 

 

Дамян Дамянов

Редактирано от nassy_kiss (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...