Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


СБОГУВАНЕ С МОРЕТО

Сбогом, мое море, сбогом, мое море!Още топло е, още е лято,но от час там над нас се върти, без да спре,вече първото щърково ято.

То се сбира, разрежда, дълго се вийна различни въздушни етажи.Сбогом, мое море! Дойде време и нийда събираме вече багажи.

А пък колко обичам те: нейде встрани,не летовищно - диво и степно,мое синьо море от детинските днидо задъхване великолепно:

със чаршафа опънат, с дома от камъш,със заритите в пясъка котви,със варела ръждясал, със младия мъж,който риба на спиртника готви,

и с момичето русо, което лежиили иде във весела блузаи вода във кесийка от найлон държикато жива прозрачна медуза.

Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.Даже просто ми иде да плача.Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз -аз съм само зад тях минувача!

Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!Дни, години - какво ни остава?Както твоята пяна във шепата мре,чезнат зависти, страсти и слава.

И защо ни са те? Своя земен животний тъй бързо хабим в суетене.Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,влей от свойто спокойствие в мене!

Стига този ламтеж! Не съм вече момчеи в часовника вечен на Хроноствоят пясък, море, все по-бързо течеот добрия във лошия конус.

А пред тебе какво е животът ни? Миг.Тъкмо почнал, и ей го, изтече.И не сбогом е туй, а панически вики какво, че познат е той вече,

че безброй преди мен в своя път един денса изплаквали винаги таясвоя жажда и скръб през простора зелен,виолетов и син до безкрая!

Ти, което си люлка на всеки живот,на сновенето наше нестройно,дай ми - вечно подвижно - нелюшкащ се под,върху който да стъпя спокойно!

Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!Стига вън съм блестял, стига вътре звънтялкато хвърлен на плажа ти термос.

Укрепи ме, море, укроти ме, море,над пространство и време разлято!На въздушни етажи кръжи, без да спре,вече първото щърково ято

и в мъглата - уу-уу! - като горестен зовсе дочува на кораби воя...Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!Сбогом, вечност жадувана моя!

 

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

 

Поклон пред паметта на големия български поет!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Непокорна съм, знаеш ли? автор : Гергана Шутева Такава съм... да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя д

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

Публикувани изображения

Публикувано изображение

 

Трудно

Не, не бе хумореска

зад гърба ми живота,

но аз в него до днеска

търсех смешната нота.

Смях - с онази гълчава,

смях - във тази тревога,

но сега ме смущава

туй, че тук, в епилога,

с труд намират се, ето,

съответните рими

за най-смешното, дето

- олеле! - предстои ми.

Валери Петров

 

Неповторим и незабравим!

 

Поклон!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кажи ми нещо мило! Не заспивай!

Виж… водно конче в стаята влетя

и моля те... за мене, не покривай

прекрасното си тяло през нощта.

Ех, твоя шепот вените ми сгрява-

като пожар в пресъхнала савана,

жив въглен от нестихваща жарава,

в която мога пепел сам да стана.

След пурпурния залез пада мрака

и ето, всички скрупули са в транс.

Знам, утрото ще трябва да почака-

горещ ще бъде нощният сеанс!

Кажи ми нещо мило, не тъгувай,

че нощите са къси в любовта...

Грабни мига, без дъх се налудувай-

в бездънен рог със райските блага!

 

Боби Кастеелс

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

СБОГУВАНЕ С МОРЕТО

Сбогом, мое море, сбогом, мое море!Още топло е, още е лято,но от час там над нас се върти, без да спре,вече първото щърково ято.

То се сбира, разрежда, дълго се вийна различни въздушни етажи.Сбогом, мое море! Дойде време и нийда събираме вече багажи.

А пък колко обичам те: нейде встрани,не летовищно - диво и степно,мое синьо море от детинските днидо задъхване великолепно:

със чаршафа опънат, с дома от камъш,със заритите в пясъка котви,със варела ръждясал, със младия мъж,който риба на спиртника готви,

и с момичето русо, което лежиили иде във весела блузаи вода във кесийка от найлон държикато жива прозрачна медуза.

Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.Даже просто ми иде да плача.Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз -аз съм само зад тях минувача!

Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!Дни, години - какво ни остава?Както твоята пяна във шепата мре,чезнат зависти, страсти и слава.

И защо ни са те? Своя земен животний тъй бързо хабим в суетене.Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,влей от свойто спокойствие в мене!

Стига този ламтеж! Не съм вече момчеи в часовника вечен на Хроноствоят пясък, море, все по-бързо течеот добрия във лошия конус.

А пред тебе какво е животът ни? Миг.Тъкмо почнал, и ей го, изтече.И не сбогом е туй, а панически вики какво, че познат е той вече,

че безброй преди мен в своя път един денса изплаквали винаги таясвоя жажда и скръб през простора зелен,виолетов и син до безкрая!

Ти, което си люлка на всеки живот,на сновенето наше нестройно,дай ми - вечно подвижно - нелюшкащ се под,върху който да стъпя спокойно!

Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!Стига вън съм блестял, стига вътре звънтялкато хвърлен на плажа ти термос.

Укрепи ме, море, укроти ме, море,над пространство и време разлято!На въздушни етажи кръжи, без да спре,вече първото щърково ято

и в мъглата - уу-уу! - като горестен зовсе дочува на кораби воя...Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!Сбогом, вечност жадувана моя!

 

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

 

Поклон пред паметта на големия български поет!

 

Прекрасен стих, изпят подобаващо от Катя Филипова (светла й памет) по нотите, написани от Тончо Русев. Великолепна естрадна песен!

Редактирано от Мария Калошева (преглед на промените)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На "Попа"

И все пак беше хубаво, че точно на тая
моя спирка се сбира сега младежта,
тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая,
как дърдорят си весело разни празни неща,
как открито целуват се, как дрънчат на китари,
как се смеят на смешки, явно смешни за тях,
и как явно ни чувстват отчайващо стари,
допотопни животни, достойни за смях.
Но в тъмното снощи ми се стори гранитът
на Патриарха с куп венци ограден.
А то били те. Уморени да скитат,
седяха на цокъла, на пет крачки от мен.
Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица
и при тяхната хубост нещо в мен затрептя:
А не са ли наистина тези ­ всъщност ­ дечица
Мил венец от страната ни, свеж букет от цветя?
Умни, будни, такива, със каквито едва ли
би могъл да се хвали друг някой народ,
а ний какъв избор срещу туй сме им дали?
Безработица вкъщи или чужд небосвод.
Не че няма сред тях доста с бръснато теме,
и че много от тях не се боцкат с игли,
но и много ги лъже това, нашето, време
и добре е, че само ни се смеят, нали,
като биха могли... А те, виж как, красиви,
под неона в целувка сливат млади лица,
виж как дръзко се мятат момчешките гриви
и как женствено в мрака блясва в миг обеца ­
очевидно нехаят, или просто не знаят,
че светът им могъл би да е друг, не такъв...
Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.
Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!

 

Валери Петров

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За спящата принцеса

 

Спящата принцесасладък сън сънуваи в съня си вижда:принцът я целува.Времето минава,принцът й къде е?Спящата красавицапочва да старее.Ей го, принцът иде.Гледа. Отминава -кой ще ти целувабабичка такава!Седемте джудженцавадят кърпи, плачат.Нажален, подсмърчадаже разказвачът.

 

Валери Петров

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обичаш ме

 

Евтим Евтимов

 

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

Редактирано от Merryl (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Принцеси - Кралици

 

Големите принцеси не тъгуват
за туй, че мъничко са остарели.
И нямат кърпички във джоба -
аксесоар във ляво, до ревера.

Те не потропват със краче по пода,
капризи и желания не проявяват,
а балните им рокли в гардероба
по закачалките стоят и избледняват.

Не чакат принца да ги грабне.
Отдавна е до тях и окуцял е коня.
Безмилостен е времевият отпечатък.
Очукана е рицарската броня.

Големите принцеси не ревнуват
и искрено се случва да се забавляват,
когато със по - малките принцеси,
неловко принцовете се задяват.

Достойни са големите принцеси!
С годините превръщат се в кралици.
Оръжие във себе си не носят -
използват кадифени ръкавици...

 

Детелина Стефанова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Една ампула мрак

 

Аз още дишам твоята безупречна любов,
в която няма сянка,
ни тела,
ни празнично докосване,
ни спомени...
Метафора на всичко,
до което се домогвам цял живот.
Кристална философия
и фотография
на нищото...
В житейски план
тя всъщност е безкрайност,
а - нищото е всичко,
даже себе си...
И затова
сега ще завъртя в черупката си
цялата вселена...
Ще сложа под езика си
ампула мрак
за всеки случай –
утре е студено.
На дъното - в самият ад
съм аз.
И светя. И поглъщам всяко време.
Но нямам думи да се изрека
Не се наричам никак,
само гледам.
Защото помня други правила
и съм преситена...
от друго съвършенство...


Но по-добре
до край да няма бряг,
отколкото
реката да изчезне.


Виолета Христова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вълшебна орис? Нищо много сложно.
Животът е надежда за причастие.
Понякога се случват невъзможности
отвъд съмнението, че заслужавам щастие...
Понякога небето ми е синьо.
Изчезва всяка мнима гравитация.
Внезапно се превръщам във любима.
Това е, меко казано, достатъчно...
И някак заприличва пак на приказка,
а аз съм неизвестна героиня.
От малка се заричам във измислици,
но никога не вярвам, че ги има...
Да, има ги. И не е нищо сложно.
Почти е сън. Във който съм изгубена.
Намирам се. И всичко е възможно.
Усмихвам се. И се събуждам влюбена.

 

Мира Дойчинова - irini

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Ела тъй както си - без дълго да се гиздиш.
Ако косата ти се е разплела, ако не е по равно разделена,
ако вързалките на твоето елече са се изнизали, недей се притеснява.
Ела тъй както си - без дълго да се гиздиш. 
 

Ела с чевръсти стъпки по тревите.
Ако росата от нозете ти отмие багрилата,
ако звънчетата по глезените ти заглъхнат,
ако се разпилеят бисерите от огърлицата ти,недей се притеснява.

Ела с чевръсти стъпки по тревите.
Виждаш ли как небесата се загръщат с облаци?
Отвъд реката на ята излитат жерави и
вятърът се спуща из полето.

Тревожните стада забързват към оборите си в село.
Виждаш ли как небесата се загръщат с облаци?
Напразно палиш пак светилника пред
огледалото - той трепка и угасва.

Кой ще познае, че клепачите ти
не са начернени от неговите сажди?
Очите ти са тъмни като дъждовни облаци.
Напразно палиш пак светилника пред огледалото -
той гасне.

Ела тъй както си - без дълго да се гиздиш.
Ако венецът не е сплетен - какво от туй; 
ако не ти е закопчана гривната, така я остави.
Небето се покрива с облаци и става късно.

Ела тъй както си - без дълго да се гиздиш.

Р. Тагор

Редактирано от Уиш... (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Ела тъй както си - без дълго да се гиздиш.

Ако косата ти се е разплела, ако не е по равно разделена,

ако вързалките на твоето елече са се изнизали, недей се притеснява.

Ела тъй както си - без дълго да се гиздиш. 
 

Ела с чевръсти стъпки по тревите.

Ако росата от нозете ти отмие багрилата,

ако звънчетата по глезените ти заглъхнат,

ако се разпилеят бисерите от огърлицата ти,недей се притеснява.

Ела с чевръсти стъпки по тревите.

Виждаш ли как небесата се загръщат с облаци?

Отвъд реката на ята излитат жерави и

вятърът се спуща из полето.

Тревожните стада забързват към оборите си в село.

Виждаш ли как небесата се загръщат с облаци?

Напразно палиш пак светилника пред

огледалото - той трепка и угасва.

Кой ще познае, че клепачите ти

не са начернени от неговите сажди?

Очите ти са тъмни като дъждовни облаци.

Напразно палиш пак светилника пред огледалото -

той гасне.

Ела тъй както си - без дълго да се гиздиш.

Ако венецът не е сплетен - какво от туй; 

ако не ти е закопчана гривната, така я остави.

Небето се покрива с облаци и става късно.

Ела тъй както си - без дълго да се гиздиш.

Р. Тагор

 

Прелестно е ... животът ни се гради от простичките неща. Разбира се, че не само ... За да постигнем щастието, мисля си , че е нужно да намерим равновесието на земното и небесното, като математиката тук няма да ни помогне.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Достатъчно, за да боли.
И изборът, от ден по-ясен:
да бъдеш свещ или кибрит.
И в двата случая – да гаснеш.
Светът да те заподозре
в това, че си отгледал мрака.
Да бъдеш път или море.
И в двата случая – да чакаш.
Но никой да не натопи
очи ни в пътя, ни в морето.
Душата ти да излети
след светове, които светят.
И ти накрая да прозреш,
че този свят е уникален.
Той дава ти да бъдеш свещ,
от поглед на слепец запалена.
Угасвайки, да станеш дом.
Да се разлееш – морска пяна.
И някой да те има, щом
гори след теб, а теб те няма.

 

мартин спасов

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Септември

 

С ръка ще махна. Ще изпратя лятото,
отправено към спомена на времето.
Признавам си, че ще ми липсва вятъра
и топлите лъчи на слънчогледите...
И шарените сенки на тополите,
в които си отглеждахме мечтите...
Дъждът, за който толкова се молих,
а после ме отнесе без да пита...
Щурците ще ми липсват. Като песен,
която е заспала недопята.
С ръка ще махна. Ще посрещна есен.
А лятото ще тръгне в необята...
Но някак светлосиният му смях,
разля се като звън по мойте устни.
И слънчев лъч в сърцето си прибрах.
Инат ли съм?. Отказвам да го пусна...
Родена съм с дъха на топлината,
и лято ще съм точно до забрава.
Посрещам есента. Но във душата ми
едно щурче се сгуши. И остава.

 

Мира Дойчинова - irini

 

10007444_855910207755001_769727464978207

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

******
Не стигат две стени, за да е
дом,
домът е предпоставка за
огнище.
Къс думи могат да ти
причинят и зло,
но могат да те вдигнат до
Всевишния.

В най – тихото не винаги е
Бог,
а Ангелите често пъти спорят.
Понякога е повод за живот,
яви ли се смъртта и заговори.

Не топли в най – любимите
ръце,
лъжата често пъти гали
нежно.
Боли и най – красивото
сърце,
а тъмното маскирано е в
снежно.

Светът е свят и често пъти
лош,
а лошото е повод за
смирение,
смирението – жалба за любов,
любов ли е – намерил си
решение.

 

Маргало

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обичаш ли ме, тръгвай...

 

Безстрашно ти подавам днес ръка.
( Страхливците - тях кучета ги яли. )
Обичаш ли ме, тръгвай с мен сега,
че утре някой друг ще ме разпали.
Не се обръщай, моля те, върви!
Душата не признава ключ, верига...
Не я вълнуват хорските мълви.
Не я вълнуват завист и интрига.
О, стига предразсъдъци! Какво,
какво от туй, че някой ни осъжда?
Сърцето има нужда от любов!
Любов, която всеки страх пропъжда.
Не свеждай вече поглед мълчалив.
Ела със мен без капчица тревога.
Аз само искам ти да си щастлив.

Кажи ми да. Кажи ми го, за Бога!

 

Васка Мадарова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ

 

Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.

 

Блага Димитрова

Редактирано от agr (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти “Лека нощ” ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с “Лека нощ” не ме отпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта.
Те “Лека нощ “ не си желаят,
но винаги е лека тя!

 

 

Пърси Биш Шели

Редактирано от aMoPe (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
ако няма море, ако няма рапани,
ако няма смокини със сърца като рани,
ако няма клепачи, от тъгата солени,
ако няма прибои, ако няма вълнения,
ако няма ожулени от скалистото длани,
ако няма луни, ако няма пристанища,
ако няма разкъсан от викове огън,
ако няма усмивки, достигащи бога,
ако няма ни раци, ни риби, ни миди,
ако няма какво да се вкуси и види...
... направи от душата си сал и го пускай
към далечните липсващи гледки и устни.
И дори най-реалният свят да те съди:
знай - тогава ще има.
Тогава ще бъде.

елена денева
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Летни боички

 

Изсипа се, внезапно побеснял,
издуха слънцето като мушица,
от цяла вечност сякаш не валял,
прогони зверове, деца и птици.

 

И там, където цветни хвърчила
рисуваха хлапета до забрава,
дъждът валя... И толкова валя,
че всеки цвят във локвите удави.

 

А после спря. Тъй, както бе дошъл –
подбра в редица капките си стройни.
Не беше зъл, съвсем не беше зъл,
но сприхав като уличен разбойник.

 

Асфалтът се отръска погрознял
и черната му козина се спече,
посърнала от лепкавата кал,
с която този дъжд го преоблече.

 

И заболя от липсата на цвят...
А още беше топло, беше лято
и трябваше да има пъстър свят
от цветните крила на хвърчилата.

 

Но слънцето, нали си е дете,
през облаците пъргаво преплува
и върху още мокрото небе
една дъга за всички нарисува.

 

Ники Комедвенска

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Липсва ми

 

Липсва ми онова време, приятелю.
Когато брояхме стотинките, и почитахме хляба.
Когато боси се надбягвахме с вятъра,
и знаехме какво можем и какво трябва.
Когато пристъпвахме плахо и с уважение
към любовта, сякаш стъпваме в храм.
А пък в душите ни, неопетнените,
никой не беше сам.
Когато посаждахме крехки дървета,
а после им спяхме под сенките кичести.
И някъде горе, над нас небето
ни напомняше, че сме обичани...
И отглеждахме цветя във сърцето си,
после без жал ги раздавахме.
Не скъпяхме прегръдките на ръцете си.
А добро и прошка – не ги забравяхме.
Знаехме какво е мъдрост, и какво е истина.
Някак животът бе прост и чист.
Липсва ми онова време, липсва ми.
Беше подпис на Бог, на бял лист.

 

Мира Дойчинова - irini

 

10670141_859446517401370_270305943880042

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Автопортрет (Лошата)

Аз съм опак човек, имам остър и ръбест характер
и език като меч, с който бързо сразявам, без жал.
Като кремък съм твърда, бодлива почти като драка,
не търпя върху себе си злобната, лепкава кал.

В този захарен свят съм горчивата капка отрова,
имам тежък запас проклетия, отглеждам инат.
Конформиста любезен за герой да приема - не мога
и каквото си мисля, го казвам - не съм дипломат.

Аз съм лудата вещица, дето поглежда в очите
и чете всички мисли, а после изрича на глас
онова, дето уж е зад девет скривалища скрито
и дори на смъртта би се смяла, в последния час.

Как ме дявол не взе, как ме тъмен порой не отнесе!?
На ухо ще ви кажа - вероятно и те не ме щат,
че измама и подлост, без да мигна, с косите си беся,
а в очите ми две остриета пронизващи спят.

Аз съм буря внезапна и за миг преобръщам небето,
плаващ пясък, поглъщащ на случаен ловец мисълта.
Колко лоша съм, Господи! Влизам директно в сърцето,
без да знам, че след мен никнат свежи, прекрасни цветя.

Самодива

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Лошите момчета

Представата за мен ти е погрешна,

не съм добрата фея от съня ти.

В действителност съм много грешна

и мога да обсебя и дъха ти.

Дали отново ще поспреш до мен,

познавайки греховната ми същност?

Или ще ме подминеш засрамен,

от дяволската ми и сладка външност?

Е, идваш ли със мен или се колебаеш?

Ще разруша мечтите ти на хиляди парчета.

И милион прекрасни феи да си пожелаеш,

дали пък ти не си от лошите момчета...?

Ева Георгиева

1948088_671160136285036_165512934_n.jpg

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване