Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Автор : Омар Хайям

из „Рубайят”

Целта сме ний на цялото творение –

на мъдростта в окото – ясно зрение.

Ако светът е пръстен – ние там

сме бисерът, заслужил възхищение.

*******************************

Не се страхувай от деня – ветрец ухаен.

Недълговечна е скръбта в света безкраен.

На своя миг се радвай ти, не се плаши,

че мина този ден, че идва друг – незнаен.

***********************************

За мене чашата е винаги желана

и нежна флейта – над душевна рана.

Щом падна като глина пред грънчаря,

да е за вино само ваяната кана!

*******************************

Приятелю, не се терзай за утрешния час!

Бъди щастлив от този миг под слънчевата власт!

Когато си отидем от земята – ще догоним

онез, които са живели векове пред нас.

***********************************

Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?

И няма път, и няма смях – но за света какво е?

Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.

От нас дори не вижда прах – но за света какво е?

**************************************

Да кажем, че си изживял без мъка всички дни – а после?

Че твоят жизнен кръг е бил сред песни и жени – а после?

Добре, и нека си живял щастливо сто години

и с още толкова живот под свода премини – а после?

******************************************

Върти ни тоя свят – обител, гнети ни в кръг ожесточен,

препълнен от сърдечни рани, от светли радости лишен,.

Блажен е гостът, спрял за кратко във него и поел по пътя,

а недошлият на земята дори е още по-блажен.

**************************************

Сред свода мълчалив заселени звездите

са извор на съмнения за мъдреците.

Дръж здраво нишката на своя ум! Онез са

безсилни мъдреци пред възлите на дните.

**********************************

Любимата, зарад която сърцето мое боледува,

по друг тя страда и линее и други сънища сънува.

Уви, от нея как да чакам за себе си аз лек небесен,

щом сам е болен моят лекар – как мен ще може да лекува!

*********************************************

Не притежаваме ний щит за пред смъртта:

към беден и богат е безразлична тя.

За да живееш с радост, живей за радостта,

останалото тук е просто суета.

************************************

На младостта под огнения шатър

аз знанията трупах като злато.

И що накрая тъжен проумях?

Дойдох като вода, заминах като вятър.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Непокорна съм, знаеш ли? автор : Гергана Шутева Такава съм... да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя д

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

Публикувани изображения

Грях ли е Казват: Любовта е грях, А без любов светът е жалък. Затуй жадувам да греша - тоз грях от всички е най-сладък. Щастлива искам да умра, Животът и без туй е кратък. Затуй жадувам да греша - Тоз грях от всички е най-сладък. Кажат ли ми, че съм грешна, Аз пък ще им отговоря: Знам, че няма да съм вечна И с пороците си няма да се боря. Дори да имам всичката любов Която на земята има, Някога от този свят Жадна за любов ще си отида. Jena ----------------------------------------- Днес мисля за теб. А когато мисля за теб, мисля с чуства. Ритъмът им е древен и див... Красотата на твоят живот ме възбужда трептяща, изкряща влива се в мен като течен пламък и нежна мелодия треперя в очакване... Виждам звуците и чувам багрите ти. Искам те... Събирам сили и впивам устни в теб, всеки път знаейки... Оставам без дъх, без мисъл, без себе си... Обичам без да искам да бъда обичана. Аз съм защото съм нужна все някому... ... Ти си миг безвремие всъщност безкрайност. ... И ето сълза после втора... Спомням си тялото си. Откъсваш се от мен, за да не се изгубя в теб, но те изпращам с плач от себе си. По своя път вървейки с нови сили търся може би все теб! Jhon Williams

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мисля, че е 5 или 6-та соната

Шекспир - Мигът създава с майсторска ръка

Мигът създава с майсторска ръка

един вълшебен празник за очите.

но миг по - късно с нещо пак така

това вълшебство разрушава дните.

Минутите в неудържим поток

във зимни дни влекат летата глухо,

където мръзне пролетния сок

и мрътвата земя е бяло рухо.

И само тоя розов аромат -

прозрачен пленник, хванат зад стъклата -

ни спомня дълго розовият цвят:

че е цъфтяло лято на земята.

Цветът умира под есенният лъх.

Живее още нежният му дъх.

Fingli: 5-ти сонет. Превод - Владимир Свинтила

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това стихотворение беше "пуснато" в една друга тема, не на място. Ще го публикувам тук, защото не искам да трия литературни произведения... И то на Яворов.

Пейо Яворов

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи.

Не искат и не обещават те. . .

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли. . .

Не искат и не обещават те! -

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете.

10х to PoliceMan

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Павел Матев Ти сън ли си? Или те има? Или си утринна звезда - далечна, но със близко име, която свети без следа. И ту засвети, ту угасне на моята любов лъча. Аз ту те нарека прекрасна, ту изненадан замълча. Къде отиваш? Де изчезна надеждата да бъдеш с мен? Сърцето ми, тревожна бездна - живей щастливия си плен. Мечта ли си? Или те има? Ти огън ли си? Или дим? Защо си тъй неповторима, щом този свят е повторим?!


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гореща нощ

Гореща нощ,

чувствам тялото ми как потръпва,

сега целия облят съм в пот

и твоя образ в главата ми се вмъква.

В мислите си искам

ръце в косите ти да впия,

да разцепвам с поглед

твоята нежна гръд.

Отпусната над мене

открий към устните ми път.

Тук сме само ние,

на един самотен къс земя.

Нищо друго не усещаме

освен отдадените ни тела.

Разтворила бедрата си

притискаш се към мен,

изгаряща от сила

ме даряваш с този ден.

И двамата препълнени сме със любов

отдаващи един на друг.

Ти прощаваш се с девствеността си,

аз гордея се да бъда мъж.

Прегърнати двамата

леко си шептим,

паднала в моите обятия

за нищо не скърбим.

Възбуден съм макар и с тази мисъл,

че ти склонила си да го направиш с мен.

Ще се любувам винаги на твоята хубост

и ще се надявам, че ще го направим някой ден.

Евгени Динев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото ме обичаш... С погледа ти нощем аз танцувам, ръцете ти на щастие обричат, косите ти от злато плах рисувам, в този миг, защото ме обичаш. Сънищата ми от теб са обуздани. В тихи кътчета - идилия лирична, далеко от житейски урагани, до мене си, защото ме обичаш. Усмивката ти тъй ме е пленила, че сляп съм за света себичен, когато ти в ръцете ми се свиваш всеки ден, защото ме обичаш. Найден Найденов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Онзи ден

Онзи ден,когато беше далеч

от мен...не чувах твоя глас.

Стигаше той до мен,като нощния вятър

виках те ...морето ме спря.

Проклех разстоянието,проклех себе си

неусетил устните ти,нежни ,сякаш от коприна..

Онзи ден,когато беше далеч

от мен стичаха се сълзи..

А морето съзерцавах-

това море отделящо ме от теб...

Онзи ден,когато беше далеч

любовта боля...

Приседнал на пристана - стоях

замълчан...

Онзи ден...

молех се да стане той далечен

неизвестен

Редактирано от aniiv (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз съм смугла. Обичам те нежно,

неприлично, порочно. И диво.

Подлудявам те с устни копнежни.

Ти ме искаш. И аз съм щастлива!

После дълго и бавно те чакам.

Ти се срещаш и с други, но тихо…

Ще запаля колата във мрака,

за да бъде...Достигам те. Имам те.

Нямаш граници. С болка екстазна

ме превръщаш в единствено твоя.

Диво хапеш. Обичаш ме страстно,

“перлен тигре”, излей се пороен…

А след ден мастурбирам със мисъл

и лудея по теб… esemes -но.

“Ако можеше пак...”Ставам писък.

“Не ме скъсвай. Обичай ме. Точно мен”

Четири дни вече дишам без тебе,

а си близо. И климата... хладен.

Излъжи ме…обичам. Приемам те,

“принце приливен”... изненадвай ме!

А онази....наивност...Глупачката!

Разкажи ми как скучно се чука,

как във тройка със някого чакаш

я да я пипнеш с голяма погнуса...

Тъжна Коледа. Цирк разиграваме.

Тя ти вярва...Нещастната! Чака те.

Пълна празнична нощ... И спасение.

С лунно-огнена страст обладаваш ме.

Тя е гола скала във морето ти,

ще се хилим на нейното място...

Ще се любим на камъка неин.

От сега сме възбудени. Бясно е!

Има много, с които я мамиш.

Но се връщаш. И тя те целува...

Унижавай я!... Искам да страда!

Аз съм смугла. И твоя до... глупост.

автор: © Павлина Йосева Стоянова

Редактирано от Fingli (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Миг

Миг, едничък миг ли бе това?

Капка малка във река огромна,

песъчинка скрита в пясъчно море.

Сред небе безкрайно светеща звездица,

стръкче сред полето, сред избуялата трева.

Миг единствен, миг тъй светъл,

миг по дълъг и от вечността.

Детелина четирилистна във полето,

от небето - падаща звезда.

Този миг за мен бе всичко,

в този миг със тебе бях,

със твоята душа, тъй скромна, чиста,

със свойта лека, детска красота.

Със твоя шепот - кат маниста,

звънтяща още в моята душа.

Чудесен миг, единствен миг, тъй светъл,

ти нещо бъбреше тогаз,

ти бе дете, тъй мила, нежна,

обляна цялата във светлина.

До теб вървях и гледах към небето

и радвах се на твойта красота,

защото вярвах, че в години тежки

не ще изгубиш свойта чистота.

Ний вървяхме двама и се смеехме небрежно

на някаква тъй глупава шега,

отде да знаех, че по тебе после

ще литне моята душа,

че тя ще търси, тя ще чака

отново тебе да съзре ...

Отде да знаех, че във тебе ще се влюбя,

че по тебе в рай и ад вечно ще горя,

че със твойто име ще свързвам сетне

всяка светла падаща звезда.

Но мигът отмина само спомена остана,

спомена за този хубав час,

в който ние с тебе, двама,

без да има нещо между нас,

бъбрихме така развеселени,

така захласнати и радостни така,

че всичко друго бе за нас шега.

Аз знам - ти веч не помниш нищо.

Нищо не остана в твоята душа,

мигът край тебе мина и отмина,

еднакъв като всеки други миг,

но аз все чакам, чакам в забрава

миг кат този. Чакам миг на красота.

Кат нощта, която

след светкавица пламтяща,

чака гръм небесен - нова светлина

Но няма вече нищо - капка не остана

изчезна във тъмата твоята душа,

като сняг от слънце,

скромността стопи се,

детската ти прелест сякаш отлетя.

Светлината чиста взе да потъмнява.

Облак чер обгърна твоето сърце

Само ти остана миг едничък, ярък -

камъче във сипей

сред огромни канари.

Само ти остана мене да ми сгрееш.

О миг прекрасен! О дар от богове!

Иван Раднев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Парус Белеет парус одинокий В тумане моря голубом!... Что ищет он в стране далекой? Что кинул он в краю родном?... Играют волны - ветер свищет, И мачта гнется и скрипит... Увы, - он счастия не ищет И не от счастия бежит! Под ним струя светлей лазури, Над ним луч солнца золотой... А он, мятежный, просит бури, Как будто в бурях есть покой. М.Ю.Лермонтов P.S.За този стих ме вдъхновиха постовете в една друга тема.... :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С БЕЛИТЕ ЛОДКИ, С ЧАЙКИТЕ БЕЛИ...

Аз обичам морето, огряно

от залеза, да гледам от тихия бряг.

Да усещам

вкуса му,

да ме мие солената пяна

на вълните, подгонени в бяг.

Да се вглеждам в платната рибарски -

сякаш чайки замрели. Последни лъчи

да се спускат

надолу,

да докосват с устни рибарите

и в тях да запалват ярки звезди.

Да долавям в рибарската мрежа

надеждата вплетена - да звъни, да кънти,

да разбужда кръвта ми...

Да ме води в студа и в жегата

към далечни, задморски земи...

Но с радост да идвам отново

на родния бряг, за да обгръщам с любов

тази

морска стихия и

да чувам как бие сурово

сърцето й, в пълен с тайни живот.

Аз обичам да гледам морето

огряно - с белите лодки, с чайките бели.

Мекият,

топлият залез

да целува с огън смели мечти

като макове в мен разцъфтели

в юлски, маслинови дни.

Маргарита Корчева

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Зовът на Венера Когато Слънцето изплува от своя сън със име на море и розов изгрев нарисува по възхитеното небе, аз се родих от раковина и със разпуснати коси по морски стълбички преминах до твоя бряг... Къде си ти? Не ти ли каза Бризът, че пристигам? Защо не чакаш тук - на този бряг? Не си подготвен още? Хайде, стига! Едва ли някога ще дойда пак... Обидя ли се - ставам горделива и крия истинското си лице. Недей да скромничиш! Аз съм красива, единствена, с характер на МОРЕ... Румяна Симова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Публикувано изображение

Mорето само живите обича,

а мъртвите изхвърля на брега.

Едно момиче, ах, едно момиче

морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната

да се прелива с белите вълни.

Момичето обичаше моряка,

моряка - всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени

и лилави ресни като преди.

Ний плакахме безшумни и смутени

и скочихме в студените води...

До дъно преобърнахме морето

със пръсти, посинели от тъга,

да търсиме момичето, което

морето не изхвърли на брега.

за теб

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Несладникаво любовно писмо Здравей, Прости ми, ако се натрапвам, но думите – изписват се сами... От гърлото ми ще излязат грапави и нетипични, може би. Излъгах те, когато ме попита дали те искам. Казах – „не“, а „да“ – напираше нескрито... Потиснах го. От гордост бе. Обичам те. Побърквам се от ревност, несигурност, желание и страх. Не се нуждая от любов „на дребно“, с такава цял живот живях... Признавам ти – по теб съм луда! И мисълта ми все към теб лети. Но нямам сили да те губя и нямам време за игри.... Не си готов за всичката любов на някаква си луда романтичка. Усещам го... Не си готов! Но те обичам! Това е всичко... Румяна Симова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Объркан

За мъката говорех.

Помниш ли?

За болката от самотата.

За изгаснали звезди,

за нощта и тишината.

А ти...

Обърка всичко...

Отгде се взе

тъй нежна и добричка

лястовице бяла,

в моето небе?

Сърцето ми превзе

о, сладкопойна птичка

нощта за тебе вика,

денят ми те зове.

автор Облак

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

НА ЛОРА Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена: на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов . . . Душата ми е стон. Душата ми е зов. Кажете ми що значат среща и разлъка? И ето аз ви думам: има ад и мъка - и в мъката любов! Миражите са близо, - пътя е далек. Учудено засмяна жизнерадост на неведение и алчна младост, на знойна плът и призрак лек . . . Миражите са близо, - пътя е далек: защото тя стои в сияние пред мене, стои, ала не чуе, кой зове и стене, - тя - плът и призрак лек! ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те ... Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях - не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли... Не искат и не обещават те! - Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете Яворов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави Не се измъчвай повече - обичай ме! Не се щади - обичай ме! Обичай ме със истинската сила на ръцете си, нозете си, очите си - със цялото изящество на техните движения. Повярвай ми завинаги - и никога ти няма да си глупава - обичай ме! И да си зла - обичай ме! Обичай ме! По улиците, след това по стълбите, особено по стълбите си хубава. Със дрехи и без дрехи, непрекъснато си хубава... Най-хубава си в стаята. Във тъмното, когато си със гребена. И гребенът потъва във косите ти. Косите ти са пълни с електричество - докосна ли ги, ще засветя в тъмното. Наистина си хубава - повярвай ми. И се старай до края да си хубава. Не толкова за мене, а за себе си, дърветата, прозорците и хората. Не разрушавай бързо красотата си с ревниви подозрения - прощавай ми внезапните пропадания някъде - не прекалявай, моля те, с цигарите. Не ме изгубвай никога - откривай ме, изпълвай ме с детинско изумление. Отново да се уверя в ръцете ти, в нозете ти, в очите ти... Обичай ме! Как искам да те задържа завинаги. Да те обичам винаги - завинаги. И колко ми е невъзможно... Колко си ти пясъчна... И моля те, не казвай ми, че искаш да ме задържиш завинаги, да ме обичаш винаги, завинаги. Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави. Колко си хубава! Господи, колко си истинска. Христо Фотев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз от скоро влизам тук, но също имам любими :) : НЕ, НЕ ТРЯБВА Не, не трябва да свършват без време неживелите още неща. Трябва мислите друг да поеме и брезата да пусне листа, трябва корабът влязъл в морето, да достигне крайбрежни води, да не спира в окопа шосето, нероденото да се роди. Не, не трябва напразо да стенат непокритата къща сама, хлябът, който едва е наченат, недошлите в ръцете писма. Трябва залезът сам да се спусне, трябва грозда да бъде прибран, недокосната още от устни, да не съхне девичата длан, да не зеят огнищата неми и поемите с празни листа. О, не трябва да свършват без време неживелите още неща! Веселин Ханчев ПРИСЪДА За да живея, трябва непрестанно по нещо да умира в мен самия. Осъждам ви на смърт чрез неприязън приятелства, в бедата уязвими, познаства, край душата ми събрани, неканени на нейната трапеза. Осъждам ви на смърт чрез равнодушие, измамни и примамливи желания, създадени от мен големи робства пред малки хора и пред малки цели. Осъждам ви на смърт чрез недоверие, лъжи, в които вярвам доверчиво, слънца от станиол които вземам за истински слънца на хоризонта. Осъждам ви на смърт, за да живея. Веселин Ханчев *** ПОЕЗИЯ Всъщност снегът е замръзнал дъжд. Светлината е вълнообразно трептене. Влечението между жена и мъж е инстинкт за размножение. Холограми. Лазери. Пи-мезон. Генетични кодове. Космически писти. Всичко си има причина, закон. Останалото е мистика. Науката е основа на всеки прогрес. ... А там, където тя свършва, идвам аз. Със снега навалял нощес. С тръстиката непрекършена. С прозрението на големия миг. с предчувствието едва доловимо, с предсмъртната мъка, с любовния вик и със всичко , което е още без име. Аз съм нужна в живота поне веднъж... А иначе - снегът е замръзнал дъжд и химиеският ни състава е известен. Пенка Станчева *** ПЕСИМИСТИЧНО Няма Бог. Има само вярващи. Няма щастие. Има само мечтатели. Няма свобода. Свободна е само мисълта. Няма правда. Има само наивни. Няма приятели. Има само слушатели. Няма красота. Има само внушение. Няма те. Ти си мое въображение. Ирина Велева *** Усмихни се. Какво, че ще си отида. На далечен път заминават жерави, но ще се върнат. Зад червената къща изчезна слънцето, но ще се върне. И влаковете се завръщат, нали? И хората. Какво са разстоянията метър и километър? Има очи, които виждат през високи планини. Има мисли, които летят над безкрайни равнини. Има хора, които никога не се разделят. Усмихни се. Има хора, които никога не се разделят. По моя информация, това бил недялко Йорданов, но лично аз се съмнявам... Кактои да е, стихотворението много ми харесва, независимо чие е. Стига за днес, но мога и още! :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я НЕ ЛЮБЛЮ

---------------------------------

Владимир Висоцки

Я не люблю фатального исхода,

От жизни никогда не устаю.

Я не люблю любое время года,

В которое я песен не пою.

Я не люблю холодного цинизма,

В восторженность не верю, и еще -

Когда чужой мои читает письма,

Заглядывая мне через плечо.

Я не люблю, когда наполовину

Или когда прервали разговор.

Я не люблю, когда стреляют в спину,

Я также против выстрелов в упор.

Я ненавижу сплетни в виде версий,

Червей сомненья, почестей иглу,

Или - когда все время против шерсти,

Или - когда железом по стеклу.

Я не люблю уверенности сытой,

Уж лучше пусть откажут тормоза!

Досадно мне, что слово "честь" забыто,

И что в чести наветы за глаза.

Когда я вижу сломанные крылья -

Нет жалости во мне и неспроста.

Я не люблю насилье и бессилье,

Вот только жаль распятого Христа.

Я не люблю себя, когда я трушу,

Обидно мне, когда невинных бьют,

Я не люблю, когда мне лезут в душу,

Тем более, когда в нее плюют.

Я не люблю манежи и арены,

На них мильон меняют по рублю,

Пусть впереди большие перемены,

Я это никогда не полюблю.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

МОЯТА МОЛИТВА

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже, -

мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

не ти, боже, на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

Вдъхни всекиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...

Христо Ботев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Цвете за теб Цвете за теб! Цвете и нежност! Не снобски букет, а едничко и свежо. Без повод и думи, просто - импулс. В мен някаква струна тананика си блус. Ти усещаш това... Аз пък - ръцете ти... Изострени сетива направляват нозете ни. Времето спряло е скрито в тъмата, виж в огледалото, как блести тишината. Не танцуваме вече... Ние просто стоим. Без да знае - обречен, блусът вече е химн. Възхваляващ любов! Възхваляващ навеки наш'та чудна любов, постижима за всеки. За теб Далече си... Красива, страстна, мила, с очи - бездънни езера. Сърцето ми за миг пленила и възцарила самота. Очаквам те... Красива, страстна, мила, с коси - узрели класове Душата ми опиянила и посадила ветрове. До мене си... Красива, страстна, мила, с усмивка като син елмаз. В погледа си притаила любов,оргазъм и екстаз. Отиваш си... Красива, тъжна, мила, след бурна нощ... И самота... Сърцето ми с тъга завила до следващият път. Съдба! Найден Найденов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато си тръгвах ...

Когато си тръгвах,

не знаех,

че изоставям

сърцето си.

Не знаех,

че после

няма да има

какво да боли.

Нехайно

затворих вратата

след себе си и...

се затичах

да прегърна деня.

Вън, на прашната

улица,

осъзнах,

Че съм се изгубила.

Че била съм дете.

А сега съм

старица.

Пожелах

да заплача,

но не намерих

сълзи.

За какво

ми бе нужно

да бъда сама,

когато обичам?

А сега

вече нямам сърце.

Нали го оставих

при теб...

Fingli: Автор - Десислава Потоцка

Редактирано от Fingli (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЗАМЪЛЧИ

Замълчи...

Очите ти ухаят на желание.

Отпивам с устните ти

огън на кристали.

Спокойно,

съседката е глуха.

Замълчи...

Говори по тялото ми с пръсти.

Накарай клетките ми да крещят

и полети в ръцете ми.

Таванът се усмихва.

Замълчи,

после ще говорим за любов.

Николай Спасов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Думите Думите са наша воля. Думите са наше право. Думите са наша болка. Думите са наша радост. Думите са като огън, буен и изпепеляващ. Думите са и за продан - как и колко ти решаваш. С думи можеш да наказваш. С думи можеш да раняваш. С думи можеш да разказваш, можеш и да възхваляваш. С думи можеш да обичаш, ако чакам думи само. С думи можеш да отричаш истина от мен видяна. Нека да си поговорим с думи тихи, думи нежни и сърцата да отворим за любов и за надежда. ПП: съжалявам,но не знам кой е авторът

Редактирано от Dolores (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване