Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!

Не ме оставяй сам с вечерта.

Ни себе си, ни мене не залъгвай,

че ще ни срещне някога света!

Светът е свят ! И колкото да любим,

и колкото да плачем и скърбим,

като деца в гора ще се изгубим,

щом за ръце с теб не се държим.

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.

Дали ще те настигне моят глас ?

Ще викаш ти - гласът ти ще се връща

и може би не ще го чуя аз.

И дните си така ще доживеем

във викове, в зов: "Ела! Ела!"

Ще оглушеем и ще онемеем,

ще ни дели невидима скала.

Ще се превърнем в статуи, които

една към друга вечно се зоват,

но вече няма глас, ни пулс в гърдите

и нямат сили да се приближат.

Че пътища, които се пресичат,

когато някога се разделят

като ранени змии криволичат,

но никога от тях не става път...

Не си отивай!

Чуваш ли?

Не тръгвай!

Дамян Дамянов

* * *

Муза за продаване

О, Музо на сърцето ми, любимке на палатите,

Дали когато зимата е вън със злост завила,

На заснежени вечери сред грижите, заплахите,

Топлик би си намерила за синкави ходила?

Дали ще оживее на тялото ти мрамора

Под нощните лъчи, проникнали през щорите?

Кесията - пресъхнала, тъй както и небцето ти -

ще скъта ли златото, зареяно в просторите?

Да припечелваш - длъжна си - за хляба всяка вечер

Като дете в църковен хор, размахало кандило,

Напяващо към Бога, макар и неповярвало,

Или - ездачка малка ти - със сласт да мамиш вече,

И с глас, прогизнал в сълзите, които си прикрила,

Да веселиш тълпата бездушна на вулгарните.

Шарл Бодлер

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Фрагменти Здравейте! Аз дишам. Все още съм тук. И някак небрежно, по детски живея. Блян сътворявам от форма и звук. После въздишам и чезна по нея. Случва се често. Събарям стени. Има в жив

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Публикувани изображения

Готов съм зарад теб да вляза в ада,

готова си за мен да изгориш,

но често от съмненията страдам

и често ти - невинен - ме виниш.

И късат се в душата светли струни.

А искам аз дори през час суров

доверие да има помежду ни.

Доверието също е любов.

Евтим Евтимов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Из "Фауст"

...

УЧЕНИКЪТ

Аз търся я, но никой не ми казва

как стига се до щедрата й пазва.

МЕФИСТОФЕЛ

Все пак кажете по-напред:

избрахте ли си факултет?

УЧЕНИКЪТ

Не съм, но бих желал да стана

тъй с ум богат, че да обхвана

земя, небе...и как светът

е тъй голям, че чак безкраен...

МЕФИСТОФЕЛ

Тогаз поел сте верен път,

но труд той иска всеотдаен.

УЧЕНИКЪТ

О, аз ще работя за трима,

но как е тук? Все пак кажете,

дали ваканции ще има

поне през празниците лете?

МЕФИСТОФЕЛ

Пестете, момко, свойто време.

Знам, туй за младите проблем е,

но който на реда заляга,

го научава да не бяга.

Затуй мой старчески съвет е:

със курс по логика почнете.

Тя мисълта ви ще дресира,

дисциплинира и гипсира,

ще я накара тъй да стъпи

във инквизиторски калъпи,

че по-внимателно от днес

ще следва пътя си без тез

разходчици насам-натам,

най-строго запретени нам.

Тя логиката, ще ви каже,

че и неща, които даже

автоматично вършим ние -

например как човекът пие

или яде = и те дори

се вършат с ред: едно, две, три!

Мисловното ни апаратче

подобно стана на тъкач е:

совалки в него като мишки

сноват и хилядите нишки

преплитат с бързина такава,

че мисълта се изтъкава

с единствен удар, изведнъж.

А многоученият мъж

явява се и ни разкрива,

че щом са А и В такива,

то може да се изведе

какви ще бъдат C и D,

но ако други A и B са,

то щял да бъде друг процеса.

За учениците отвред

човекът е авторитет,

но лошото е, че уви,

в тъкането не им върви.

За да учат нещо живо,

те умъртвяват го грижливо,

изкормват го и имат всичко

освен духовното, едничко.

На туй явление химика

"Enchеiresis nature” вика

и сам се прави с туй за смях

УЧЕНИКЪТ

Простете, но не проумях

Съждението ви богато...

МЕФИСТОФЕЛ

Ще го постигнете, когато

Научите се как всемира

До главното се редуцира

.....

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Примамващият зов на любовта

вълнува от зората на живота,

пред чувствата омайни в младостта

бледнеят дивен стих и нежна нота;

като видение те бях видял,

когато в съзерцателно вглъбение

за миг интуитивно бях прозрял,

че осенилото ме вдъхновение

си ти - сияйни утринни зари

в развиделяването на душата,

със съкровеното ме озари,

почувствах се избраник на съдбата,

защото ме въведе сред света

на щастието и на любовта.

* * *

Изстрадах потъмнялото лице,

душата ти безкрайно покрусена,

от цялото си любещо сърце

желая да те видя извисена

над всички сполетели те беди

на предопределеното с клеймото,

над всичко , що съдбата отреди,

защото в името е на доброто;

от животворната му топлина

линеят метастазите на злото,

с благословената си светлина

тепърва ще те озари, защото

когато снеговете се топят,

кокичетата изпод тях цъфтят.

* * *

В очите ти притихнала тъга

на нежна меланхолия съзирам,

а винаги са шеметна дъга

и аз през тях в душата ти се взирам;

тогава те са като езера

лазура на небето съхранили,

сияят като утринна зора,

напомнят пеперуди лекокрили;

метаморфозата им ме сломи

сега , когато сълзите напират

и сякаш тъжен дъжд ще заръми

за спомени , които не умират.

Мечтая си по чудо , изведнъж

да грейнат пак като дъга след дъжд.

Имигинативни Сонети

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато вишните цъфтяха,

от нежний мирис упоен,

под тях почивах и ветрецът

прах цветен сипеше над мен.

Днес пак отидох, но крила си

над тях простряла бе смъртта

и не с прах вятрът ме поръси,

а с жълти сгърчени листа.

Димчо Дебелянов


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Несподелена любов Когато силно страдаш, Болката е твоята любима, Искаш да не се предаваш, но тя е някак си непоносима! Изпитваш празнота, Сякаш, че нещо го няма, В сърцето тежи самота, Няма я любовта ти голяма! Не искаш да капят сълзи, Не искаш пак да те боли, Но вятърът безмилостно бучи И кървав дъжд навън вали! Гърми, трещи и няма светлина, Само блясък от сълзи има в твоите очи, До края всичко ще е тъмнина И ужасна болка ще горчи! Недей да страдаш, не плачи, Както всички знаят, Несподелената любов боли!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бе тиха нощ...

Бе тиха нощ. В водите посребрени

оглеждаше се бледата луна.

На спещите листа сред тишина

замираха лъчите й разлени...

И ти до мен - и щаст'е, и тъга,

лъчи и мрак приплетени в душата -

и трепетно притисках аз ръка

до твоята... Не тупаха сърцата,

не дишаха препълнени гърди...

Какво мълвеше плахо тишината?

Що криеше и взора на луната,

насълзен под кристалните води?

----

Песен

Земята е от твойто слънце уморена,

иди си, летен ден, иди си, дълъг ден!

и стария ни дъб, и той е уморен,

безпомощно отпуснат, дъх едва поема.

О, топла лятна вечер!Още е небето

прозрачно и на запад кърваво, а ето,

видение ли, сън ли, грее в светлината

със друга светлина и нова, и позната

Вечерница-звезда. Отварят чашки бели

към нея цвят до цвят,

в молитва къщите стоят, глави привели,

и сякаш божи дъх прегърна тоя свят.

Дора Габе

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Най- хубавото на смъртта е туй, че идва ненадейно. Поемаш въздух с уста и се унасяш постепенно. И постепенно става леко на мозъка ти разрушен, че тръгваш много надалеко и все ще стигнеш някой ден. А.Геров

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Очите

Нека не излъгва твоята уста

и смехът ти нека не измамва,

нещо чудно в погледа ти пламва:

в дъното на твоите очи

тиха, светла истина мълчи.

Думите ти другаде отиват,

пламват и угасват и изстиват...

-----

Нощ

О, нощ, която всичко ми отне

и в себе си погълна тъй безследно,

кажи сега и словото последно,

щом маската от погледа ми сне!

Умряха в тебе толкова души,

затвориха се толкова зеници,

захвърлени самотници в тъмници

изсмука твоя мрак и присуши!

А жадно гледат топлите ти взори -

очите твои - разтопена плът,

потъна в тях светът и се затвори.

И само птичка върху твойта гръд,

отметнала главица, пее, пее,

а ти мълчиш, заслушана във нея...

1922

Дора Габе

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ин - Ян

Моите гънки са

направени така,

че да прилягат на твоето тяло.

Хайде да се сглобяваме.

И да се натъкмяваме,

натъкмяваме,

докато не прилепнем

плътно по краищата

и границите, разтопени,

не прелеят,

една в друга притеглени.

Душа

Душата си стискам.

Стискам я здраво.

По-здраво от всичко.

По-здраво дори от живота.

Между зъбите стискам душата си.

Когато запея

или кажа "Обичам те",

душата ми излита напосоки

и после едва я прибирам.

А щом отворя уста,

просто за да прогоня мълчанието,

тя пада като камък в краката ми.

Във шепите стискам душата си.

Щом разтворя ръце,

за да дам или взема,

да те прегърна,

за да се предпазя от удари,

аз я изпускам.

И после едва я намирам.

В утробата стискам душата си.

Щом разтворя крака,

за да те пусна във себе си,

я прогонвам навън,

да не остане във мене заклещена-

там няма място за двама.

И аз стискам душата си здраво.

Много здраво я стискам.

Затова съм няма,

ръцете ми на гърдите скръстени,

и е студена утробата.

Един мъртвец със душа.

Мая Жалова

Редактирано от DeadSmurf (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:whist: Прекрасни са стихотворенията! :) Преклонявам се пред поезията,която за мен лично е нещото,което винаги ще ни подържа и дава сили в живота!!! Сега искам и аз да Ви дам,някои от любимите ми стихотворения на познати и непознати автори,но които според мен си заслужава човек да ги прочете :P Лека нощ Ти "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти с "лека нощ" не ме изпращай, защото ще е тежка тя! Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта! Те "лека нощ" не си желаят, но винаги е лека тя! ПЪРСИ БИШ ШЕЛИ ***** Просяк До стария черковен рид стоеше, просещ подаяние, един бедняк почти убит от глад и жажда, и страдание. За хляб той молеше едвам и скръбно гледаше тълпата, но някой мина и без срам му пусна камък във ръката. Тъй аз те молих за любов с тъга и със сълзи горчиви. Тъй ти излъга моя зов и чувствата ми най-красиви. ЛЕРМОНТОВ ***** Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез! Светът когато мръкне пред очите ти И притъмнява в тези две очи Сам слънце си създай и от лъчите Създай си стълба и по нея се качи! Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища премазани Нов път си направи и сам тръгни! Трънлив и зъл е на живота ребуса На кръст разпъва нашите души Загубил всичко, не загубвай себе си Единствено така ще го решиш! Дамян Дамянов Надявам се да са ви харесали :P Редактирано от Lolita (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съжалявам за двете стихотворения,които Ви ги предоставих на "латиница" Публикувано изображение но сега,ще си поправя грешката ;)

Писъкът на пеперудата

.

Нощта е черна-дяволски зловеща,

небето сипе ледена тъма.

Морето крие истина зловеща,

морето крие истина гореща-

потънала в на прилива шума!

.

Отново То прие поредна плячка

и взе душата,огъня й син.

Заля я със смъртта и с бавна крачка,

със отлива отива си един!

.

На пясъка остана само писък-

на пърхащи във тъмното криле,

но тъй сподавен,адски глух и нисък-

той свойта Бела,жалостно зове!

.

Момиче беше или пеперуда?

По-нежна и от майския ветрец.

Със грация достойна за почуда,

с очи по-сини даже от синчец!

.

Приятелка с Луната беше Бела,

играеше със нейните лъчи.

И също,като кораб беше смела-

потъвайки сред морските вълни!

.

Тя сля душата своя със морето,

превърна я във пяна,синя длан.

и също-се докосна до небето,

по път-за пеперудите избран!

.

Да,в мрака в пеперуда се превърна,

навек,над тази бездна ще лети!

А писъкът на песен се обърна

и скоро,ще я чуем Аз и Ти!!!

*****

________________________________________

Едно пристанище изплю мазут,

нахално сви очи и се захили.

Премина през морето тръпка студ,

закашля То,изопна сини жили.

Една вълна-красива и добра,

отровена полегна върху кея

и тъжни чайки с чайкови пера-

заключиха и гроба й и нея!

Морето не заспа до сутринта!

За мъртвата си рожба дълго плака…

Затвори във сърцето си скръбта

и утрото замислено дочака!

След туй дойдоха хората…и Те,

поискаха морето да им пее.

Поискаха гирлянди да плете…

от бялата си пяна,да се смее.

Да бъде,като пълна чаша с ром-

разпенена,но синя-силно синя.

Да бъде пак красив и светъл дом.

На слънце,на живот и на богини!

Но то мълчеше в синя светлина

и пареше му раната горчива-

красивата,загинала вълна,

Отровата не спря да се разлива…

И чувстваше се,как загива То-

със рибите,с отровени делфини.

с хрилете им треперещи като-

вибриране на водорасли фини!

И някой ден,навъсен студ суров-

пристанището сиво,ще облъхне.

Под черна пяна,като под покров,

в нозете му-морето,ще издъхне!

Петя Дубарова

И като за реванш...................;)

>>МОЕ МОРЕ...

> >

> > За теб, са написани много красиви поеми

> > и песни безброй в твоя чест са звучали в света!

> > Аз искам да кажа защо съм тъй смела,

> > до тези шедьоври да сложа и мойте

> > тъй скромни слова...

> >

> > Защото си бурно,

> > когато в гърдите ми буря бушува...

> >

> > Защото си нежно,

> > когато съм нежна и аз...

> >

> > Защото си светло,

> > когато щастливо се влюбя...

> >

> > Защото си тъмно,

> > когато душата ми плаче без глас...

> >

> > Атлазено ставаш,

> > когато достигам звездите...

> >

> > И пурпурно даже,

> > когато във радост цъфтя...

> >

> > Сребристо - изцяло,

> > когато ме носят мечтите...

> >

> > А синьо си, точно,

> > когато куплети редя!

> >

> >

> > Ти волно се плискаш,

> > какво са окови не знаеш!

> > На ничия воля, подвластно не си!

> > Небето оглеждаш,

> > когато решиш да го правиш!

> > И всичко рушиш и обръщаш,

> > когато си в гняв!...

> >

> > Затуй те обичам, мое море многолико!

> > С възхита те гледам и свеждам пред тебе глава!

> > Сега вече знаеш ЗАЩО! Не, не питай!

> > Ти, копие мое, на мойта душа!

*****

Някой

Аз търся някой, който да остане...

да бъде с мен след края на нощта,

да е човек, не приказно видение,

възбудено от моите сетива...

Аз търся някой, който да остане,

намерил светлината вътре в мен,

за да възкръснат мъртвите желания

и за да бъде огънят роден.

Аз търся някой, който да остане,

да бъде с мен след края на нощта,

аз търся някой, който да обичам...

Толкова ли много е това?

*****

Как е трудно да кажеш "Сбогом",

когато ти се иска да извикаш "Остани",

и да направиш невъзможното:

да спреш солените, напиращи сълзи.

А те, ще парят после дълго

и спомена ще викаш в падналия мрак,

и в него другите ще викат дълго,

…но… не забравяй: "Самотата не е враг."

________________________________________

________________________________________

________________________________________

Не зная още колко има,

но повечето отминава.

Не искам нищо да си спомням,

не мога нищо да забравя.

Не зная още колко има,

но има някаква отсрочка-

луната днес е запетайка

и утре чак ще стане точка.

Не зная още колко има,

но тихо цъка времемера.

Какво е Вчера? - бившо Утре.

А Утре? - предстоящо вчера.

Редактирано от Lolita (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

NECRO IV “изминаха шест дълги години” смолисто черни букви като замръзнал сироп от зеници моят некролог до плакат за концерт черно на бяло безкористната истина на смъртта ми в три шепи дървесина и няколко капки мастило придържа снимката ми до стената (като прозорец към душата на студеното парче бетон) на която съм обречен да умирам всеки път когато някой зачете “изминаха шест дълги дълги години”…

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Събличай се, полека се събличай

със грацията дивна на русалка!

От себе си едно след друго свличай

прикритията нежни, ала малки

на свойта плът свенлива, но греховна.

Нима е грях тъй да те гледам, мила?

Нали от този вечен грях любовен

ний всички на света сме се родили?

Нали от този "грях", така наречен,

започва всъщност нашето начало?

Ако е грях, то този грях е вечен,

безсмъртен като смъртното ти тяло.

И като моето, което те обича,

което тръпне, чака и което...

Събличай се! Полека се събличай,

греха да видя и да го усетя,

в копнежа му да изгоря докрая...

На този свят горчив и толкоз мрачен

по-сладко чудо от това не зная:

жена, която се съблича в здрача...

Събличай се и ми свети със вечност.

Дамян Дамянов

;)

Редактирано от infinity1305 (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интимно

Не ме допускай толкоз близко ти

до себе си, щом искаш да съм влюбен.

Ех, вярно е, далечното гнети,

но затова пък близкото погубва.

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -

Далечното е всъщност ореолът.

Една мечта се срива отведнъж

Разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една "Мадона" на Рембрант

погледната отблизичко е грозна

и целият й гений и талант

е в нейната далечна грациозност.

Дори Земята, таз околовръст,

която отдалеч е рай вълшебен,

отблизо ти се вижда буца пръст.

Пръст, във която ний ще легнем с тебе.

Но може би си права. Ах, нима

не е в туй смисъла неразгадаем?

Очи в очи да видим къс тъма,

картина, образ, вечност и земя,

с които да се примирим накрая.

Дамян Дамянов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

МЪКАТА Ако чувството угасне, поривът ти ако спре и в света ти стане тясно, или скъп човек умре: мъка тежка се надига мигом в твоите гърди и със огнена верига тя сърцето ще плени. Но надеждата щом зърнеш сред душевни руини, пак живота ще прегърнеш в слънчевите бъднини. Нужна е в живота тя - пази ни от глупостта. Стоян Георгиев Стоянов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

НЕ МЕ ЖАЛИ Не ме жали заради светлината, която всяка вечер се топи; не ме жали заради красотата, нетрайна като цъфнали треви. Не ме жали – луната се смалява, брегът след прилив пуст е и студен, копнеем и копнежът преминава, и ти не търсиш вече с поглед мен. Това го знам отдавна – любовта е от буря връхлетяно диво цвете, море, което все се колебае, затрупало с отломки бреговете. Жали ме, че това, което зная, сърцето го разбира, но накрая. Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

NECRO V щастливо облаци на сиво небе от борова смола дъхти на лято и горчиво прелитат от глухарчета пера над клона ми трагично цъфнал оплетени в дървесен смях трептят умрели птици тъжно завинаги да бъда с тях тъй близо черно до гнездото въжето ми обтяга жили да издържи последната ми песен в гърдите ми ли са се скрили сълзите ми да го погалят да му простя че ми помага да го забравя както брат ми сяда тихо тук под мен под клона ми да ме послуша приятелю поезия ли е това последна да оплаче сълзите му в краката ми на топлото небе от диви рози и люляци от мравчен сън ще му попея дъх последен за леденото ми сърце за бялата ми кръв водниста за свитите ми сини устни ще му попея да не плаче да се затворят тежките клепачи и без да искам да издъхна и всеотдайното въже да ме отпусне да отлитна в щастливото на мъртвото небе…

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обичах ви и може би все още в душата ми е жива любовта. Но нека не тревожи ви тя нощем, не искам да сте тъжна сутринта. Обичах ви безмълвно, безнадеждно, измъчван бях от ревност и тъга, обичах ви и искрено, и нежно, дано и друг обикне ви така. Александър ПУШКИН

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бертолт Брехт Сонет за средностатистическото сношение Получих те над стола аз накрая Надявах се, че този път си щателно подбрана По-мокра от любимата, която трескаво ме хвана (Надеждата умира, ах, на гроба ни, това го зная) Върви добре. Дано не свърши само много скоро Единствено за Него вече мисля – свеж и фин Добре е: по-малко обич и по-малко вазелин За сметка на това от кожата му пот струи. Сега ти, ах, сравняваш ме със кон За туй аз преди пет минути пет пари не давах Сега обаче мисля вече за финалния канон Нарече ме Емил. Че съм Емил от теб узнававах. Но всичко ми е твърде безразлично. С обилна пот си готвя супата отлично.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тишина Чуваш ли как тишината говори - понякога нежно, понякога с гняв? Отваря вратите, отдавна затворени от мисли и чувства, обвити със страх. Усещаш ли как мисълта ми те търси - понякога тихо, понякога с вик, безумно пространство и време разкъсва и става и образ, и песен, и стих... Усещаш ли как сърцето ми бие - понякога плахо, понякога с жар и иска във твойто сърце да се скрие от вечно горящия в него пожар. Понякога с болка, понякога с радост, понякога с обич пожара гори. Но само сърцето тьй може да страда- когато и Рая и Ада дели. Чуваш ли как тишината говори? Понякога нежно, понякога с гняв... Затваря вратите - случайно отворени от мисли и чувства, обвити във страх. Пепа Николова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ВАЛИ Винсенте Алейсандре Превод от испански: Румен Стоянов В тоя следобяд, вали, вали чист твоя образ. Денят в моя спомен се отваря. Влизаш. Не чувам. Паметта ми дава само твоя образ. Само твоята целувка или дъжд пада в моя спомен. Вали гласът ти, вали тъжната целувка, дълбоката целувка, мократа от дъжд целувка. Устната е влажна. От спомен влажна, целувката ти плаче откъм нежни сиви небосводи. Твоята любов вали и мокри паметта ми, и сипе се, и пада. Целувката в дълбоко пада. И сив дъждът вали все още.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това стихотворение току що го написах........надявам се да Ви хареса :nono: Без теб не мога да живея, без тебе искам да умра! За теб аз дишам и копнея и давам своята душа! Сърцето в сладък трепет бие, когато Ти до мен вървиш. И в мъка свива се,когато за нещо Ти без глас тъжиш. Сълзи на радост във очите блестят,когато те съзра. И кървави сълзи се стичат, когато липсваш у дома. Затуй сърцето ми за теб е! За теб и моята душа! За тебе слънцето,ще свети! За теб аз мисля и творя! п.п Посветено на един много специален за мен човек!!!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Заключена душа" 1. Стои една старинна кула край морето през тъмни вечери и утрини прозрачни - и там ридай заключена душата и сърцето сред хладните стени и сводовете мрачни. А светло е, и греят вън пространства необятни, но зная аз, че няма кой вратата да отвори, защото бог захвърли ключовете златни на тъмното море сред водните простори. 2. Аз нямам дом, където бездомен да почина, ни пролетни градини в предутринна роса - и аз съм като странник без подслон и родина, и страдам под покрова на всички небеса. И страдам до умора, че ти си вечно с мене и тровиш всяка мисъл, и тровиш всеки блен, ти - сянка неразделна, невяра и съмнение, ти - вечната загадка на всеки минал ден. 3. Небето пак очи за сън притвори: звезди и нощ, и скръб, и самота... И викнал бих, но кой ще ми отвори, но кой ще чуй от мъртвите в света? И викнал бих, но страшно ми е мене, че тъмната пустиня няма слух. А по-добре е в жажда и съмнение да чезна тъй безропотен и глух. 4. И ти недей дохожда, царице непозната, ти - мълния и пролет, горение и плам: под тихото смирение на късната позлата аз искам да живея безропотен и сам. И ти недей дохожда сред сънните покои: аз искам да живея с притворени очи и мирно да сънувам желанията свои под златното сияние на късните лъчи. 5. В предсмъртен сън люлее се зората, безшумен здрач излеко вей и пада. Аз болен съм и сещам си душата - и сещам я без въздух и прохлада. И пролет мене нивга не полъхна, че в тежък сън нерадости сънувах. Но, боже, ах, да можех да заглъхна, и никого, и нищо да не чувах! 6. Денят ме отминава със сълзи на очите, замислен и печален, в предчувствия и страх че тъмен бог отново разсипва над горите на тъмни теменуги загадъчния прах. Денят ще свечерее. Над мене ще се стъмни, че морна нощ ще спусне разгърнато крило и мисли безотрадни, мъчителни и тъмни, отново ще набръчкат набръчкано чело. И плахо ще погледна на запада в мъглата, и горко ще заплача завинаги пленен, че нейде надалеко умряла е зората, а може би със нея най-хубавият ден. Денят ме отминава със сълзи на очите, замислен и печален, в предчувствия и страх че тъмен бог отново разсипва над горите на тъмни теменуги загадъчния прах. 7. Досаден гнет и непритворна жажда обсажда мойте химни и моления - и сякаш в мен умира и се ражда плачът на много, много поколения. И аз горя, и гасна, и живея, като затворен рицар в неизбежност - и плача смъртно, плача и се смея - и моят смях е пълен с безнадеждност. Издигна ли се - земна скръб ме трови, а морен взор сълзите не задържа - и аз усещам някакви окови, които сякаш няма да развържа. 8. Когато здрач прибули теменугите и твоят ден за скърби свечери, ти затвори душата си за другите и в себе си утеха намери! И в бездната на тъмните страдания разпъвай свойта мъка и плачи! Но в шумний хор на людските ридания ти своята нерадост премълчи! Христо Ясенов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

КОПНЕЖ

...Мечтая за теб всеки миг, всяка нощ...

за твоята ласка,

за нежния натиск на тялото ти притиснато в моето,

за желанието в очите ти.

О да, люби ме...

Цялото ми тяло те зове.

Поглеждам те -

в любимите очи виждам онзи игрив плам, който ме разтърсва.

Потръпвам в сладко очакване...

отпивам бавно от студеното шампанско

и оставям приятната хладина от пенливата течност да се разлее

по разгорещената плът...

Искам те!

Сладко - тръпчивият вкус ме е замаял и аз се отпускам в жадуваната прегръдка.

Като в сън протягам ръце да погаля златната, копринено мека, руса коса.

Бавно спускам ръцете си надолу, следвайки очертанията на лицето ти,

на любопитните и жадни устни...

силните ти рамене,

и спирам на гърдите ти...,

за да се насладя на забързания ритъм на твоето сърце.

Толкова те обичам...

Целувам те със страст,

бавно,

нежно,

дълга целувка -

целувка даваща много,

целувка - търсеща...

и искаща да открие вкуса на твоите устни,

на мъжественото ти тяло,

на гърдите ти,

на ръцете

и на нежните пръсти.

Притискаш ме до себе си,

телата изгарят в копнеж е

не искам да бързам.

Искам да се насладя на откраднатият жадуван миг.

Искам да те целувам...

още и още,

искам да тръпна под твоето тяло.

Твърдостта на ръката ти си проправя път към гърдите ми,

простенвам от топлия допир на ръцете ти, сключени около мен.

Този плам изгарящ ме с години,

сега гори с най-буйният си огън и

ти единствен

можеш да го изгасиш.

Докосни ме - моля те!

Така, както само ти можеш!

Покажи ми твоята сила,

покажи ми, че си жаден за мен,

дари ме с твоята нежност,

изпий ме...

накарай ме да плача от щастие.

О да, любими, нека душите и телата ни се слеят в един ритъм.

Толкова е хубаво да усещам аромата ти,

те чувствам...

да се наслаждавам на чувството, което твоите сладки целувки предизвикват в мен.

Да те докосвам с устни навсякъде

и да усещам желанието дълбоко в мен, когато ме докосваш...

Страстта, която изпитвам няма граници.

Не искам да спираш...,

искам да те чувствам!

Подлудяваш ме...

този изгарящ поглед,

тези чувствени ласки -

запалваш хиляди малки пожарчета

чакащи да бъдат изгасени отново и отново!

Люби ме, обич моя...

не спирай,

цялата съм зов сега...

ела и ме вземи!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване