Любими стихотворения

[stella_di_notte 1]

НЯМА ДА ТЕ ДАМ Не ти се клех във обич и във вярност, това са само празни думи, знам. Но все едно, до мен ще остарееш. Помни добре! Аз няма да те дам! Ако магия на случаен поглед, очите ти внезапно заслепи, и ти решиш след него да изтичаш, аз няма да те дам! Помни! Помни! Ако мираж като горещо слънце, сърцето ти докосне с огнен плам, не се опитвай да го изживееш! Помни добре! Аз няма да те дам! Но ако Бог внезапно те повика, при себе си, и ти отидеш там, душата ми завързана за облак, след теб ще литне. Няма да те дам! ****** Това безкрайно чакане на нещо... Това безкрайно чакане на нещо, чието име ти е неизвестно, което като гвоздей се е вклещило в ранимата повърхност на сърцето ти. Това очакване, добило мирисът на възгорчив пелин, набран по мръкнало, добило топлата ръжда на ирисите ти, където самотата се е вмъкнала. Това очакване, което натежало пулсира в още топлите ти длани. Долавя всички ултразвуци тялото ти и жадно търси между тях послание. И тая болка от копнеж за лято. И тая блъсканица на душата, невярващите думи за която превръщат се в болезнено отпращане. Това очакване на нещо, от което в косата ти полазват ситни тръпки... Във паяче превърнато сърцето душата ти със лунна нишка кърпи. Яна Кременска

[infinity1305 114]

"Не ме моли да те забравя.

Не ми поднасяй цвете за раздяла,

на твоя праг отдавна съм се спряла,

да остана там сама съм си избрала.

В сърцето си аз имам бръчки,

които всяка сутрин се опитвам да изглаждам.

И запалвам все същите отдавна прегорели съчки,

и продължавам на протъркания праг да ти досаждам.

Аз все още съм тази- същата

е, може би малко остаряла.

Но продължавам да съм вярна аз на чувствата,

какво от туй, че вече съм някак погрозняла.

Не ме моли, аз няма да си ида,

не ме кани на гости, няма в твоя дом да вляза.

Дошла съм само през ръждивия прозорец да те видя,

и никога от там не ще изляза."

Автор - dindi

[NejnoStava 0]

Блага Димитрова - ВИК

Кога ще дойдеш ти?

Когато си отида

и сетните ми стъпки

отехтят далече?

Кога ще си със мен?

Когато те зазида

сред четири стени

самотната ти вечер?

Кога ще ме съзреш?

Когато в друго рамо

притисната отмина

с поглед във земята?

Кога ще ме зовеш?

Когато видиш само,

че губиш ме - далечна,

чужда, непозната?

Обичай ме сега,

когато те обичам!

Когато твоя съм,

жадувай ме, зови ме!

Сега простри ръце,

когато ще дотичам!

Че утре ще е късно

и непоправимо.

ГОСПОДИН ВИКТОР

Текст и музика Жан Валжан

Песен с 500 куршума

(без артистите)

Почетоха един мръсник

С национален траур.

Един малък кортеж, в който нямаше нищо мръсно

Освен този мръсник.

Там беше и Жулиета,

Която ревеше като теле

Мръсницата.

Там беше и президента

С усмивчица в крайчеца на мутрата

И Тотор*, който сам вървеше в тъмното,

Седнал в свойта катафалка.

И всички умираха от смях.

Край на измишльотините, край!

Господин Виктор,

От вас вече нищо не става.

Смъртта ви държи от мозъка до задника.

По улиците на земята бях търговец аз,

но търговията ми тръгна прекалено:

препълних вече гробищата - край на моя шанс, -

няма вече хора, губя постепенно …

Клиентите измряха

със песен на уста.

Вървя и пея в мрака

и пак съм аз пеша.

Сърцето ми подхвръква по улиците стари на града голям,

танцувам карманьола, защото няма никой и съм сам.

Топове за разпродажба!

Топове за разпродажба!

Топове за разпродажба!

ЖИВОТЪТ ПРИЛИЧА НА ЗЪБ

(Виан)

Животът прилича на зъб

Изобщо не мислиш за него

Доволен си – дъвчеш добре

Но внезапно той се разваля

Боли те но щом ти е нужен

За него се грижиш

Но за да бъдеш съвсем излекуван

Трябва да го изтръгнат от теб.

- Сети се за мене... -

(това е мое...)

Сети се за мене,

когато ти липсва усмивка,

когато нуждаеш се от нежна закрила

и плачеш, и страдаш за своя любима.

Сети се за мене

в самотните нощи

и спомен - наш, общи

поискай,

че да те стопли...

Сети се за мене,

когато обич ти липсва.

Проси я от мене.

Към тебе тя литва,

към тебе тя литва...

Редактирано 3 април 2007 от NejnoStava (преглед на промените)

[dindi 4264]

Аз дълго и мълчаливо чаках

пред заключените ти врати,

докато те се разтвориха пред мен...

Пистъпих...

И се заковах от изумление!

Една добре подредена бакалница

ме посрещна приветливо

и лъхна ме на безупречен ред:

- щанд "чувства"

- щанд "задължения"

- щанд "разочарования"

и кошче за отпадъци:

- на прегорелите вълнения,

- на ненужните спомени,

- на изживените мигове!

Аз мълчаливо подадох

златната монета на сърцето си

Като опитен познавач

ти опита тежината и в ръката си.

Усмихна се доволен - тя не беше фалшива

И твоите блестящи бакалски везни

отмериха добросъвестно и точно

обич за една монета

Ни повече, ни по-малко

Обич за една монета...!

от тук

[mer4i_ber4i 1]

От лятото,

от мирис на сбогуване

отлитат делтапланите на юг.

Обаждай ми се винаги,

когато

пропаднала си

в някаква

беда.

Несбъднато,

избягало пътуване.

Едва ли догодина

ще сме тук.

Обаждай ми се винаги,

когато

загубиш

да се върнеш

у дома.

От есенните

пожълтели страници

желанията

връщат се

назад.

Обаждай ми се винаги,

когато

в Созопол

си останала

сама.

Сънуват мидите

красиви

плавници.

Морето хвърля

своя летен

цвят.

Обаждай ми се винаги,

когато

обикнеш

някой непознат.

http://www.hulite.net/modules.php?name=New...r=0&thold=0

[Вало 130]

Прекрасно е да се види

през дупката в хартиения прозорец

Вселената.

Исса

..............

Котаракът се събуди,

протегна се, и тръгна

по любов

Бусон

[dindi 4264]

ГОСПОЖИЦЕ ЛЮБОВ Госпожице Любов, случайна в това квартално кафене. Красива. С тъжни рамене. Бъди ти моя малка тайна. Знам, че работиш със аванс и си готова след минута, за хилядарка на сеанс или стотачка във валута. Напред към твоята квартира, в дъжда, с последния трамвай, със който също се прибира един измокрен полицай. И ето: стаята студена, креват, за работа готов, и после – кратка и платена, но все пак някаква любов. Любов пазарна, любов платена, любов в хотели, любов по гари, любов нещастна и унизена, на теб подобна, моя България! Госпожице Любов, мълчи- това е всичко, няма начин. Не позволявай да заплачат тез твои български очи. О, Богородице без лаври, къде е твоят младенец? Един ли мазен чужденец с теб на безценица се гаври? Земя като един креват- кой вече с теб не преспива, безропотно, без съпротива и ти подхвърля сух комат. В косите ти блещука фиба, като последен слънчев лъч. Преди им казваше “спасиба”, а днеска – “тенк ю вери мач”. Недялко Йорданов

[^^ANGELSING^^ 127]

ПРЪСТЕН

За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,

за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,

за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,

когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен

и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.

В. ХАНЧЕВ

ВЪЛШЕБНИЦА

Душата ми е пленница смирена,

плени я твоята душа! - пленена,

душата ми е в тихи две очи,

Душата ми те моли и заклина:

тя моли; - аз те гледам; - век измина...

Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,

но твоята душа се не обажда,

душата ти, дете и божество...

Мълчание в очите ти царува:

душата ти се може би срамува

за своето вълшебно тържество.

Пейо Яворов

[velialarm 0]

ВАРИАНТ

Вариант да отлетя, да те забравя не съществува

Остава си в сърцето красотата на любовта

Искам да отлетя високо, да се скрия,

Но всичко в мен крещи, боли.

Вариант да те заменя напълно липсва

Няма просто друга като теб – красива, нежна.

И не искам да те затворя в клетка,

но красиво да летиш свободно.

Твоят полет когато наблюдавам

се моля - „Пази я Боже, Моля”.

Не мога да летя сега до теб,

когато всеки път от мен отлиташ.

Но имам мир защото зная,

че Той държи те и винаги е в теб...

В простора вечен аз сега се вглеждам

Там е моята надежда, цел и смисъл!...

[Melissa 0]

Да идем в някой тих,далечен град под зодиака южен запокитен, където нямаш ни един познат, където нямаме родители... Където няма да ни сочат с пръст и в устните ни няма да надничат и зли езици да шептят след нас: "Безсрамници...Обичат се" Защо на всяко кътче по света- фолклори,филми и театри,всички със гръмки песни славят любовта, а трябва скришом да обичаме? А трябва да дочакваме нощта, да шепнем,да вървим на пръсти, за да не разбудим яростта на спящите нечисти съвести... Кое съзвездие над теб гори? Страна далечна,град несъществуващ, където всички хора са добри... обичат се и се целуват...

Редактирано 12 април 2007 от infinity1305 (преглед на промените)

[^^ANGELSING^^ 127]

СРЕЩА

Миа Николова

Отиди да ме посрещнеш.

Ще дойда там,

посипана със скреж.

Вместо червило -

ще имам усмивка.

С лилавосиня скорост

ще се огледам в

извор на луната.

Желанията ми

ще са щамповани

върху плоскостта

на морето.

Можеш да ги четеш,

докато ме чакаш.

Ще подредя звездите

до дъното на океана

във форма на слалом.

Ще се кача на комета

и ще дойда,

макар и за миг.

Чуваш ли ме?

Миа Николова

- Хей, там ли си? Чуваш ли ме?...

Викане напразно.

Сега се чувствам сама

на откъснал се от Земята

космически кораб, бродещ из бездната

на Интернет.

А кога ли ще се приземи отново?

Без връзка.

Тихо.

Студ свиреп.

Докога?

Аз усещам, че си там, от другата страна и

моите литнали мисли те стигат.

[dindi 4264]

Те казаха, че аз съм те убил. Нима бях длъжен да приема любовта ти? Разпитваха къде, с кого съм бил, почувствах се като герой на филм, във който се разказва за смъртта ти. Изправен на последния етаж, с трепереща ръка захвърлям фаса. Оставих те сама на онзи плаж, да бъда с теб ми липсваше кураж, на трийсет метра под деветата тераса ще им докажа колко съм различен като напиша с кръв, че те обичам. Павел Цветков

[Делфинчето 0]

IF на Ръдиард Киплинг, но днес нямам време да го напише.

[^^ANGELSING^^ 127]

ВАРИАНТ

Вариант да отлетя, да те забравя не съществува

Остава си в сърцето красотата на любовта

Искам да отлетя високо, да се скрия,

Но всичко в мен крещи, боли.

Вариант да те заменя напълно липсва

Няма просто друга като теб – красива, нежна.

И не искам да те затворя в клетка,

но красиво да летиш свободно.

Твоят полет когато наблюдавам

се моля - „Пази я Боже, Моля”.

Не мога да летя сега до теб,

когато всеки път от мен отлиташ.

Но имам мир защото зная,

че Той държи те и винаги е в теб...

В простора вечен аз сега се вглеждам

Там е моята надежда, цел и смисъл!...

Чие е стихотворението?!?!

IF на Ръдиард Киплинг, но днес нямам време да го напише.

Ръдиард Киплинг

Ако можеш да запазиш главата си,

докато всички други губят техните и те обвиняват за това;

ако можеш да си вярваш, докато всички се съмняват в теб,

но взимайки в предвид съмнението им;

ако можеш да чакаш и да не се умориш,

или да бъдеш лъган, без да боравиш с лъжи,

или да бъдеш мразен, но да не даваш път на омразата,

и се пак да не изглеждаш прекалено добре, нито да говориш прекалено мъдро.

Ако можеш да мечтаеш - и да не правиш мечтите си господар,

ако можеш да мислиш - и да не правиш мислите си цел,

ако можеш да се срещнеш с Триумфа и Бедствието

и да се отнесеш с тези двамата измамници еднакво;

ако можеш да понесеш истината, която си казал,

извъртяна от негодници в капан за глупаци,

или да видиш нещата, за които си си дал живота, разбити,

и да спреш, и да ги изградиш с изхабени инструменти,

ако можеш да направиш един куп от всичките си победи,

и да го рискуваш за едно завъртане "ези-тура",

и да изгубиш, и да започнеш отначало,

и никога да не обелиш дума за загубата си,

ако можеш да принудиш, сърце, нерви и мускули

ако ти служат, след като отдавна са си отишли,

и така да се държиш, когато в тебе няма нищо,

освен Волята, която ти говори "Дръж се".

Ако можеш да говориш с тълпите и да запазиш добродетелите си

или да вървиш с крале - и да не загубиш връзка с простотата,

ако ни враг, ни обичан приятел може да те нарани,

ако цениш всички, но никого прекалено;

ако можеш да изпълниш непрощаваща минута

с шейсет секунди спринт,

твоя е земята и всичко по нея

и - което е повече - ще си ЧОВЕК, сине мой!

Rudiard Kipling

IF

If you can keep your head when all about you

Are losing theirs and blaming it on you;

If you can trust yourself when all men doubt too;

If you can wait and not be tired by waiting,

Or beeng hated, don't give way to hating,

And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;

If you can think - and not make thoughts your aim;

If you can meet with Triumph and Disaster

And treat those two imposters just The same;

If you can bear the hear to hear the truth you've spoken

Twisted by knaves to make a trap for fools,

Or Whach the thinks your gave your life to, broken,

And stop and build'em up with worn-out tools.

If you can make one heap of all your winnings

And risk it on one turn of pitch-and-tass,

And lose, and start again at your begginings

And never breath a word about your loss;

If you can force your heard and nerves and sinew

To serve your turn long after they are gone,

And so hold on when there is nothing in you

Except the Will which seys to them: "Hold on"

If you can talk with crowds and keep your virtue

Or walk with Kings - nor lose the common touch,

If neither foes nor loving friends can hurt you

If all man count with you, but none too much;

If you can fill the unforgiving minute

With sixty seconds' worth of distance run,

Yours is the Earth an everything that's in it,

And - which is more - you'll be a MAN, my son!

Това ли е?!?!

[Делфинчето 0]

Това ли е?!?!

Това е.

Много пъти, в тежки за мене моменти, съм вадила лист и съм го писала. И това ме е изваждало от депресивно състояние.

[drahshta 2]

Това е.

Много пъти, в тежки за мене моменти, съм вадила лист и съм го писала. И това ме е изваждало от депресивно състояние.

Напълно те разбирам. Много е хубаво.

[^^ANGELSING^^ 127]

Това е.

Много пъти, в тежки за мене моменти, съм вадила лист и съм го писала. И това ме е изваждало от депресивно състояние.

Страхотно е...

[infinity1305 114]

"Тънка паяжина

пеперудени мисли

тъгата ми бавно изплита.

Ален вятър запява.

Птици с огнено-златни криле

пак за тебе ме питат...

Пъстър сноп светлина -

шепа цветно стъкло

на очите ми нежно замира.

Тишина - ръковина

във сърцето стаена

със седефени пръсти

омагьосва Всемира..."

acrista

[Meryl 0]

ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО

Така съм създадена,

Че предпочитам

Да се усмихна, вместо да се намръщя,

Да погаля – вместо да ударя,

Да повярвам – щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.

Дори най-скъпите, най-близките.

Обичта ми са тъпкали

С думи са ме оплитали -

И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.

Нека.

Едно не искам: заради стоте измами

Веднъж да не повярвам само

На очите, които наистина

Са били искрени.

Ст. Пенчева

Искам да те имам целия:

Да са мои

Всичките двадесет и четири часа

В твоето денонощие;

Аз да срещам първия ти поглед

Сутринта;

Мен да парят със възторг и страх

Мислите, пред друга неизречени;

Да въставам срещу твойта упоритост –

И като след бой да се предам

На победителя.

Искам да те имам целия:

Все едно

Дали си винаги със мене,

Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг

(като облаци в безкрайното небе,

от чието срещане светкавица се ражда),

все едно –

стига, като се погледнем,

да се видим чак до дън душа;

и като сме така далече,

че съм цялата тъга и пустота –

да те нося в себе си

като сърце туптящо

и да знам,

че си изпълнен с мен

като със слънце;

и когато ме целунеш

с устни сухи и горещи –

да се завърти вселената

и да изгоря на пепел.

Много ли те искам?

- По-малко не мога.

Ст. Пенчева

[Ramala 7]

То е по-скоро песен на фона на мелодията на "Две съседки"...

Самотно

Аз си имам много фенкиии

това певици, манекенкиии

/Влююбена е в мен Галенааа

подари ми сутиенааа.../(2)

Луда е по мен Росицааа

има ей таваз...къдрицааа

/Ееето и сегаа ми смиига

нещо ципа ми надигааа/(2)

Тия двете мои фенкии

ще направят страстни сценкии

/Всее се чуудя, всее се маяя

Дали пък да не взема сам да се оправяя/(2)

Пегъзи Музовски

Видео вариант

[drahshta 2]

Ето и една песничка в същия дух, Ramala: Мама ми купи днес нова пишка на кайшка гледам я с интерес ще я пробвам още днес! А ето и едно наистина хубаво: Един убит Той не ни е вече враг - живите от враговете бурна ги вълна помете нейде към отсрещний бряг. Ето, в хлътналия слог легнал е спокойно бледен с примирена скръб загледан в свода ясен и дълбок. И по сивата земя, топлена от ласки южни, трепкат плахи и ненужни с кръв напръскани писма. Кой е той и де е бил? Чий го зов при нас доведе, в ден на вихрени победи да умре непобедил? Клета майчина ръка, ти ли го в неволя черна с думи на любов безмерна утеши и приласка? Смешна жал, нелепа жал, в грохотно, жестоко време! Не живот ли да отнеме той живота свой е дал? И нима под вражи стяг готвил е за нас пощада? - Не, той взе що му се пада, мъртвият не ни е враг! (Димчо Дебелянов)

Редактирано 24 април 2007 от drahshta (преглед на промените)

[Ramala 7]

Ето и една песничка в същия дух, Ramala:

Мама ми купи днес

нова пишка на кайшка

гледам я с интерес

ще я пробвам още днес!

Гледам си я оставил недовършена Позволи ми:

...

В задника си ли да я забия

щот отказа ми Мария

Все се чудя и се мая

де ли ще му се види края

Тази пишка на каишка

ще я бодна още днес

на рунтогъзия си пес.

[drahshta 2]

Ми, тази втора част за първи път я виждам

[drahshta 2]

Посвещение В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моят таван, когато Луната тъмнее от грях, когато увисне над мен моят страх, обесен на острият ръб на нощта, подавам ти своята бледа ръка - на теб - непознатия - смугло красив, потаен и питомен, жаден и див, едва деветнайсет години живял, а всичко опитал и всичко видял, подвластен на никого, ничий, сам свой, но тръгнал към мене и истински мой и падал по пътя си, плакал, грешил, но нежност момчешка за мен съхранил. Ръката ми - властната - жадно поел, единствено с мен ще си толкова смел! Ела! Ще измием Луната от грях! Ще хвърлим трупа на умрелия страх, ще пеем с тътнежен корабен глас на морската нощ във добрия Бургас. А после, когато тя тръгне назад и Слънцето бликне над нас благодат, мечтата надраснал, усмихнат, смутен, ще тръгнеш реален до мен в моят ден! Ела сега Нагази голо лятото в морето. Изхвърли всички мъртви водорасли. Разстла нов пясък в дъното, където седефите като деца са расли. Изопна фарът мъжкото си тяло и някакво желание се пукна в окото му от блясък натежало... .................... С внезапен скок към дъното се мятам. Гребат вода ръцете ми изкусни. И сякаш дишам под водата с амфибийни гърди, с делфински устни. Под мен зелени кръгове светлеят, но пулса ми нагоре се катери. Пристанища в минор сиренно пеят. От техните разтворени артерии тече мазут, изтича смърт в морето. Плачи ти, Лято - бъдещо сираче! Ела сега, Спасителю-Поете, но не с лист и молив, не за да заплачем (как лесно е да плачеш върху листа!) Побързай, братко! Да заключим нека отровата и силата нечиста, която е обхванала човека!... (Петя Дубарова)

[NejnoStava 0]

Маргарита - Дамян Дамянов Тя беше първото момиче! Тя беше първата мечта! Тя беше първото "Обичам!". И първата въздишка - тя! Една разкошна Маргарита, Родена с името на цвят, създадена, за да накити и без туй този китен свят. Как я обичах, как предричах чрез евтиния номер стар: "обича ме" - "не ме обича" - изкъсвах толкова листа, съсипвах толкоз маргаритки - цветя невинни и добри! А тя под русите си плитки не ме поглеждаше дори. "Да" - "Не", "Да" - "Не" - аз късах, смятах откъснатите листица. И побеляваха земята, косите, нашите сърца... ... Случайно скоро пак видях я: ах, боже мой, какъв поврат! Как бе възможно да увяхне жената с името на цвят. Напразно с поглед тъжен търсех цветчето, плитчиците в кръг. Листата някой бе откъснал. Останал беше само стрък.