Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Любими стихотворения


Препоръчан отговор

Пред буря

Не знам за теб, но аз не съм добра

и не примигвам куклено вината си

за скучната любов и за дъжда,

молитвено излял се пред вратата ти.

Не компенсирам болка, щом се разлютя

и не складирам стари обещания.

Когато се подпаля, аз горя

с последната си кожа на удавник.

И вярвам в днес и във сега,

защото утре може да не дойде.

След тебе много дълго ще мълча.

Но днес със всички бури ще говоря.

Moonshine

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 4,3k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Кифлата (на жена ми) Тя бе тесто с пУтенцЕал, но после в кифла се превърна... За нея нявга бих умрял, сега не ща да я прегърна... Че мразя кифли с мармалад – комай от детската градина... На скелет станах чак от глад – накрай реших да си замина... Събрах тавата в стар кашон, рецептата – че ми е скъпа... Подир поръчах си файтон и тъй поех си аз по пътя... А тя сега е кроасан – с коричка хрупкава, та лъска, но аз не искам да го ям – пълнежът вече ме отблъсква... slackerbitch (Крис Бъроуз) РАЗЛИЧНИ ТЕРИТОРИИ Наказани ли бяхме да сме влакове пътуващи в различни територии? До болка и до ревност да се чакаме. Да вярваме в скалъпени истории. Да търсиме причини и различия, та никак в нищо да не сме еднакви. Да нямаме причини за обичане... Наказани ли бяхме да сме влакове? Попитахме ли някога сърцата си защо от меки станаха железни? Попитахме ли как изчезна патосът от полъха на вечерите звездни? Попитахме ли някога зениците защо във чужди пътища се взират? Разбрахме ли поуката, че птиците, оставили гнездата си, умират? Научихме ли мъдростта на времето, че влак и пътник трудно се засичат? Че щом мечтите живи ни отнеме то без смисъл е сърца да се обичат... Но ето затова сме с тебе влакове пътуващи в различни територии. Дано се срещнем - някога и някъде в любовен сблъсък на самотни пориви. Ясен Ведрин

Редактирано от WhiteHart (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

ПОПОВАТА ЩЕРКА

/ кратка епопея /

Поповата щерка още мъж не знае –

цепката й - тясна, надалеч пикае.

Попът, като учен, бързо се научил,

как от тая дарба полза да получи.

Сенокос е летен. Росна детелина -

като тая, дето газила Ирина.

Попови ливади - равни и широки,

и сеното в тях е на купи високи –

сякаш че нарочно някой ги е правил,

та с купи високи попа да прослави.

Попската десница сърп, коса не знае -

за коситба попът взема си ратаи.

Всяка сутрин попът пазари ратая:

да коси до залез слънце, и накрая,

след като обърне три пъти сеното,

да го стори в обща купа на гумното.

Ако е купата толкова висока -

да не може щерката му черноока

с тясната си цепка да я надпикае,

ще плати най-щедра плата на ратая;

ако над сеното струйката й мине,

без пара косачът трябва да замине!

Много лични момци са се изредили -

без да си починат бъхтали, косили.

Вдигали купите - стройни, остроколи,

сякаш са крайпътни, сребърни тополи.

Чакали по залез попа с дъщерята,

със предчувствие за най-голяма плата.

Ала пуста щерка, нали мъж не знае -

цепката й тясна, надалеч пикае.

Пет, шест, седем метра купа - не признава!

И до девет метра даже надпикава!

Най-подир при попа се явил Иванчо.

Знаете го този умен мързеланчо -

дето всяка попска хитрост разгадава

и на чорбаджийски щерки не прощава.

Попът и на него работата дава,

като най-подробно всичко обяснява:

- Ще косиш до пладне. Малко ще починеш,

ала не на сянка, за да не настинеш.

Ще похапнеш малко - хляб, домат и лучец -

на по-скъпи гостби няма да се учиш.

Щерка ми ще дойде и ще ги получиш.

И веднага почвай работа отново,

а пък за заплата - ето мойто слово:

накосиш ли купа толкова висока,

да не може мойта щерка черноока

с тясната си цепка да я надпикае,

ще получиш плата - цялата ливада,

а пък за невяста - щерката ми млада.

Но отрано искам честно да ти кажа,

че ако купата ниска се окаже,

тъй че щерката ми да я надпикае,

няма да получиш нищо. Да се знае!

А Иванчо хвърлил поглед към момето

и му заиграло от любов сърцето.

То било момиче младо и невинно,

бузките му - мляко, устните му - вино.

А очите черни, а ония мигли -

боцкат по сърцето като остри игли.

Кръстчето й - тънко, в дупенцето - тясно.

Мъж не е видяло - всекиму е ясно.

А във двете пазви - жабчета игриви,

сякаш от живак са, толкова са живи.

И в оченцата му, тихи и свенливи,

пламъчета вече грейват закачливи.

И казал на попа: - Няма да пладнувам!

Тука ще работя, тука ще станувам.

Нека дъщеря ти донесе обяда,

да не се разкарвам аз до вас за хляба.

Покосил Иванчо малко от тревата,

за да си постеле меко на земята.

После се съблякъл, всички дрехи хвърлил,

както на нудистки морски плаж се пърлят.

По небето бели облачета плуват,

а Иван се гледа и си се любува.

Младото му тяло вече загоряло

било, че не било слънце невидяло –

той отрано още ходел по нивята,

бродел по гората, къпел се в реката.

Дълъг силен мускул имал на бедрата,

във корема - стегнат,

здрав и як в краката.

Мускулест в гърдите и със яка шия,

горда, дето няма зло да я превие.

Пък на гръб полегнал, па захапал сламка,

и на ум си казал: "Попе, твойта мамка!

От сълзи и хорска мъка дебелееш!

Всички кога плачат, ти тогава пееш!

И забрадки черни, и воали бели -

тебе ти са длъжни живи и умрели!

Но, да стори господ планът ми да случи,

как ратай се мами, аз ще те науча!"

Спуснал той клепачи, слънцето ги грее,

и приятна дрямка в люлка го люлее.

Колко го люляла сладката му дрямка?

Докато не спряла върху него сянка.

Кърпата със хляба щерката му дава,

весело го гледа и го подиграва:

- Ти защо си легнал чисто гол съблечен?

Виж се, като рак си - толкова опечен!

- Зиме спя самичък. - казал й ратая. -

Топлина тъй сбирам - от баща си зная.

И когато после сняг дебел затрупа,

мен ще ми е топло - няма да ми пука!

- И аз спя самичка! - казала момата.

- Роклята си сваляй! Лягай на тревата!

Те, върху сеното, голи полежали

и, в горещината, силно ожъдняли.

- Колко време вече се печеме ние?

Имаш ли водица? Страшно ми се пие!

Тук Иван погледнал поповата щерка:

- Топла е водата в моята манерка.

Ала, под върбите, недалеч оттука,

бистро и прохладно изворче бълбука.

А край него има, на шарена сянка,

мъничка и равна, закрита полянка.

Ако ти се иска там да се отбием,

със вода прохладна с теб ще се напием!

Иван коленичил ниско над земята

и залепнал с жадни устни към водата.

И от изворчето пил вода, обаче

извъртял ръката си назад, така че

докато със дясна ръка се подпира,

среден пръст на лява в ануса си свира.

Гледала зад него поповата щерка,

мигала със мигли - и не й се верва!

- Ти защо водата, докато я пиеш,

пръста на ръката в дупето си криеш?

- Нали на сеното затова лежахме -

гряхме се на слънце, топлина събрахме.

Но когато някой тъй наведен пие,

всяка дупка трябва да му се закрие.

Инак ще изхвръкне оттам топлината

и ще се разсее бързо над земята.

След това, когато спи самичък зиме,

ще му е студено - от студ ще загине!

- Аз две дупки имам - ах, какво да правя!

Както да се мъча - няма да се справя!

- Аз ще ти помогна, - рекъл й ратая. -

Ти напреде гледай, аз отзаде зная.

Виж каква дебела, здрава запушалка,

а пък цепчицата ти е толкоз малка -

туй кораво нещо в нея като влезне,

топлинка навънка няма да излезне!

....

Думи нямам да разказвам

колко дълго пила,

как се резвила, щастлива,

малката кобила.

Той й казвал:

- Стига вече, трябва да косиме!

Тя мълвяла:

- Нека още малко! Затъкни ме!

Чак когато той останал но съвсем без сили,

някъде пред залез слънце, те се разделили.

След това Иванчо сторил няколко откоса,

и една купа направил - ниска, невисока,

във сравнение с онези купи-великани,

по ливадите на попа, отнапред събрани.

Като му видял купата, попът се ядосал:

- Бе Иване, калпазане! Заплес нескопосан!

Пияница непрокопсан! Мързелив хайванин!

Ако все така работиш, тебе кой те храни?

Няма нужда дъщеря ми тук по гръб да ляга,

с цепката си към небето, и да се напряга -

всеки, който я познава, отнапред си знае,

че такова ниско нещо тя ще надпикае!

Но Иванчо му отвърнал:

- Знам, че има сили,

но да бъде всичко както сме се пазарили!

Тъй че нека, дядо попе, не ти се зловиди,

може да сте прави вие, но - око да види!

И легнала поповата щерка черноока,

ала струята излязла къса и широка,

та едва-едва възлязла до над коленете,

и се спуснала обратно близко до нозете.

В първия момент отецът гледал изумено.

След това със страх извикал:

"- Изчадие недно!"

После, с ругатни ужасни, попът се

развикал,

до каруцата отишъл, грабнал си

камшика.

Със камшик назад се втурнал,

разярен и страшен,

за да хване дъщеря си,

да я опердаши.

Но Иванчо скокнал, стиснал му ръката.

- Слушай, попе! - викнал.- Не ми бий жената!

Знай че не е в нищо щерка ти виновна -

господ го е сторил да е неспособна!

Не косих, защото бързах да се моля

и така измолих божията воля -

с твоето момиче да се събереме,

заедно да бъдем, докато умреме!

Дадената дума трябва да се спази,

ако не желаеш господ да те мрази!

Щерката ти твоя е била до днеска -

но от днес е вече моята невеста!

Щом в Иван открила смелост и закрила,

щерката към него нежно приближила,

спряла се до него, хванала му пръста -

трябва да се скъса, за да я откъснат!

Младите и попът дълго се гневили,

но накрая, все пак, са се помирили.

Как се помириха аз ще ви открия -

много нещо свърши баба попадия.

Буца сол на попа на главата трила,

докато с децата не го помирила.

Тук завършва тази кратка епопея;

друга да започва няма като нея

с: "Поповата щерка още мъж не знае -

цепката й тясна, надалеч пикае!"

из книгата "ПОповата щерка" на Ангел Чортов

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

*** Веднъж ли сме умирали от жажда, докато сме се давели на плитко? Животът ражда първите миражи в мъглицата над детското корито. Човекът има правото на полет, дори когато тялото му крета. Аз неведнъж съм хващал морска болест от плуване в измислени морета. И кръговете сини под очите ми не са от нощни пирове със музи, а белег от биноклите, с които поддържам денем своите илюзии. Усилията винаги си струват, дори когато раждат нова жажда. Колхида може би не съществува, но тихо, да не чуе екипажа. ДОБРОМИР ТОНЕВ

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

КАКТУС

Повярвайте —

и кактусът е цвете!

И той цъфти!

В живота си веднъж...

Под шепите ни изумени

свети...

Сега в пустинята

бушува дъжд.

Или тайфун

пред нечий сал притихна.

Или опал

проблясва в тъмен ров.

Жесток човек

сърдечно се усмихва.

И женомразец

плаче от любов.

А може би

сега куршумът

парва

едно сърце

в студената тъма.

Или пък нейде

в нещо е повярвал

неверникьт Тома...

Повярвайте –

и кактусът е цвете!

Любима, само ти...

Поне сега

си протегни ръцете!

Когато кактусът цъфти!

(Г.Константинов)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Днес е 3 март - празник за всеки, който се чувствува българин!

ИЗБИВАНЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Исусе, жив ли си, или в земята

почиват още костите ти бели?

И твойто възкресение не бе ли

сън само, сън на грешницата свята?

Тук стонове изпълват тъмнината

и твоите свещеници загиват.

Не чуваш ли как вопли се извиват

над труповете хладни на децата?

О,Сине божи, слез сред тази злоба!

Връз твоя кръст в нощта беззвездно-черна

е плъзнал полумесецът проклет.

И ако си възкръснал ти от гроба,

Човешки сине, слез тук с мощ безмерна,

преди да те измести Мохамед!

Оскар Уайлд

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Опълченците на Шипка Иван Вазов, 11 август 1877 Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде на връх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторйя кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, Насипи налитат и падат, и мрат; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаен, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всички нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век! Иван Вазов, 11 август 1877

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

Миряна Башева

Изявление за печата

Е-е-е! Много ме обвиняват

в песимистичен провал.

В такава и онакава,

в неоправдана печал.

Какво да се прави, братя?

Какво да кажа, сестри?

Такъв ми е занаятът.

Не съм Мария Кюри,

не мога вдън епруветки

да свеждам ясни очи...

В мен всяка вена и клетка

са рентгенови лъчи!

Какво, ако ми е тъжно?

При вас все ли е добре?

Добре ли е, ако лъжа -

в петит или нонпарей -

че няма никакви драми

и просто липсва тъга?

Но Истината е дама

и ще ми сложи рога!

Ще кресне: “Какво се радваш?

Виж, аз съм вече при друг!

Стисни поетична брадва

в оптимистичен юмрук,

изколвай всяка тревога,

съмненията - на смърт!

А двата ти пресни рога

да крепнат и да цъфтят..."

Поставям вам за задача

да разрешите на мен

горчиво и зло да плача

над всеки безсмислен ден,

да късам сърце и нерви

от ярост пред всеки враг,

да казвам на червея - червей,

и на глупака - глупак!

Такъв ми е занаятът.

И жанрът ми е такъв.

Това е, сестри и братя...

Кой хвърли камък пръв?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

БАЛАДА ЗА КОНКУРСА В БЛОА Замъкът в Блоа е известен най-вече с поетическите конкурси, организирани от херцога Шарл д'Орлеан (1394-1465), също поет. В архивите му се пазят голям брой ръкописи от различни автори по зададена от него тема с начален стих "До извора умирам аз от жажда". До извора умирам аз от жажда, горя и тракам със зъби от студ, земя-кърмилница, а ме подяжда, до огъня студът е трижди лют - червив от бедност, тъна във уют; надежда ли? - през сълзи съм се смял, намерил във утехата печал, че радостта ми е на мъченик, в безсилието свойта мощ узнал, приет добре, изхвърлен със ритник. Неясното с вяра ме подклажда, а очевидното ме хвърля в смут, съмнявам се дори във свойта жажда, случайно ли е, значи е статут; дори спечелил, губя като луд, започва с "лека нощ" денят ми бял, лежа по гръб - над мене е провал, богат съм аз и всекиму длъжник, наследство чакам, ала нямам дял, приет добре, изхвърлен със ритник. Безгрижен съм като ненужна сажда, нахалос ли е, аз си давам труд, щом някой ме ласкае, ми досажда, щом верен ми се пише, ставам лют; приятел ли е, искам да е луд (във гарвана ще видим лебед бял!), с мен щом е, нека да ми прави кал, че истината няма собствен лик - научих го (дали съм го разбрал?), приет добре, изхвърлен със ритник. На Ваша милост се осланям цял - наслушах се (затуй съм оглушал!), намерил с всички нрави общ език - върнете ми, което аз съм дал, приет добре, изхвърлен със ритник. ФРАНСОА ВИЙОН

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Дано не досаждам,но още едно любимо ми от преди 100години :-) АКО... Ръдиард Киплинг (Превод - Валери Петров) Ако владееш се, когато всички треперят и наричат те страхлив сред вперени съмнителни очички се довериш, но бъдеш предпазлив Ако изчакаш и оставаш бодър или наклеветен-не клевети намразен - не отприщвай свойта злоба но ни премъдър, ни презвят бъди Ако мечтаеш - властен над мечтите и мислиш, но сред мисли не летиш На Поражението и на Славата венците ако приемаш равнодушно ти Ако злодеи с Истината свята пред теб търгуват и го понесеш, или пък видиш сринати нещата градени цял живот - и почнеш нов градеж Ако натрупаш на камара всичко спечелено;заложиш го на зар; изгубиш, и започнеш пак от нищо; и не поглеждаш никога назад Ако заставаш нерви, мозък, длани негодни вече - да ти служат пак и само с Волята в теб останал да продължиш отново влязъл в крак Ако си лорд - дори в тълпата слязъл или в двореца - чист като дете Ако ни враг, ни свой те наранява Ако не смеят в спор да влязат с теб Ако запълниш хищната минута с хванат миг от нейните шейсет Светът е твой! Молбата ти е чута! И главно ,сине - ти ще си Човек!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ще бъда стар, ще бъда много стар...

Ще бъда стар, ще бъда много стар,

ако остана след погромите, разбира се,

като окъсан рибен буквар

модел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват

и почват със картинките от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.

Тогава аз ще имам син,

синът ще бъде двадесетгодишен.

Никола Вапцаров

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Искам да постна няколко много силни стиха на Вечната Блага Димитрова за всички Вас и специално за един мой приятел,който има афинитет към добрата поезия и .....добрите съвети. :)

Стиховете,които съм избрала са леко меланхолични ,но не безнадеждна меланхолия ,а по-скоро оптимистична тъга......Както се казва в далечината блещука светлинката ,от водата се е показала спасителната сламка и някой е протегнал приятелска ръка.

Не е ли това истинското щастие да "гризем на надеждата острия залък",въпреки тръпчивия му вкус и корава консистенция.Пълното и безметежно щастие е само за глупаците ,на които е чужда болката ...от мисленето и от обичането,абе въобще болката във всичките и аспекти.

За теб приятелю знам ,че ще почустваш всички послания на Блага и ще оцениш по достойнство тия стихове ,наслади им се..... :shy11:

ОБРАТНОСТИ

В мига, когато стигнем края,

нещата ще ни се разкрият

от опаката им страна

като ръкав, при бяг изсхулен

откъм разпрания хастар.

Тогава истината ще прозрем.

Чакълът с челюсти и с нокти

прегризал въжената стълба -

да не излазим до върха,

от сляпа злоба ни е сторил

най-лъчезарното добро.

На враговете да благодарим!

Разделниците - път и време -

разторгнали с копривен вятър

прегръдката на нежността,

от грубостта са я спасили,

от ерозиращия зъб.

Разлъки, нека ви благодарим!

И спуканите несполуки,

с мъгла ни заслонили взора

като лютив, накълцан лук,

били са нашите победи

над жалкия, креслив успех.

На неуспеха себе си дължим.

В мига, когато губим всичко,

ще станем изведнъж свободни,

въздушни, необременени,

владетели на безпредела,

и мракът ще е светлина.

Дано да имаме очи!

Надеждата

Натрупахме опит

като пелин в пълни бъчви -

шупти ферментирал.

Не вярваме в очевидното.

Не очакваме чудото.

Не отговаряме за думите си.

Не принадлежим на себе си.

Не се захласваме по бъдещето.

Едничката ни надежда:

да продупчим бъчвите,

да изтече пелинът,

да попие в земята опитът,

да станем отново деца.

ЗАМЯНА

Нека стане чудо!

Нека ми отнемат под носа

всички ценности, пиляни на безценица:

лозе на баир, иззобано от свраките,

собственост от мисли, придобити с липси,

две-три думи, изцедени от мълчание,

ведрата усмивка с извора от болка,

сън за утрото, лелеян от безсъние,

покрив над главата - градобитен облак,

път като изкъртена с ритник врата,

правота след главоломникривулици,

даже утрешните мои срутове,

целите от пориви за полет...

Всичко да върви по дяволите!

Само нека стане чудо!

Нека пак да диша и да мисли

в буренака-битие един човек.

Но да знам, когато ми е стръмно,

но да знам, когато ми е равно,

мога мижешком да набера числата

като заклинание магично

и да чуя пак притеклия се глас

до сами ухото:

- Ало? Аз съм...

Публикувано изображение

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Имам... нужда... от теб Имам нужда от теб... Но това просто няма значение. Имам нужда от болка, от която дъхът ми да спира почти. Аз съм счупено огледало... Отразявам те... и през мен преминаваш ти. Не плачи... По парчетата стъпвай внимателно. Не искам да те заболи! Имам право да взема цялата болка. Затова ми я остави! В черна кожа обличам душата си. Днес ще бъда фатална и зла. Татуирам нощта на бедрото си, а сърцето дамгосано няма вина. Имам нужда от теб... Но не искам да знаеш, че плача. Не подхожда на силна жена. Черни гарвани- мислите ми злокобно след тебе ще грачат. Не спирай ... Разпилей ме в нощта. Няма прошка,молба, милостиня. Нямам нужда от дълги писма. Аз сама те превърнах в палача. И...е време... Убий ме СЕГА. Gentiana

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

....Пълното и безметежно щастие е само за глупаците ,на които е чужда болката ...

"...Имам нужда

от болка,

от която дъхът ми

да спира почти...."

Да пием за болката!

Да пием за болката,

онази черната,

хапливо-отровна

като жила на оси!

Да пием за тази,

същата плевелна,

която садим в душите си

и там тя буйно цъфти!

В ръце подадени плюем

и смеем се,

после се влачим

след жестоки очи.

Да пием за долната природа,

човешката!

Тя винаги мами.

Тя често греши.

Във виното - истината.

Хайде да проверим!

Ако не друго -

поне се забравяме.

За малко,

за мъничко,

или... почти.

И сълзи под чашата

вместо бакшиши

оставяме.

Да пием за болката!

Не върви???-

C`est la vie!

Gentiana

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добри Жотев

Нежност

Нощта прегърна тишината и заспа.

Не знам по-ласкави очи от твоите.

По- милваща ръка не знам.

Под погледа ти будната тревога

заспива укротена.

Под пръстите ти викащата мъка

превръща се в добра човешка скръб,

по-хубава от всяка радост,

от всяко тържество.

Помилвай ме!

Аз минах много пътища по тая пръст.

Научих много мъдрости.

Но досега не съм открил

ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост

от мъдростта

да бъдем нежни !

Не знам по-галещо присъствие от твоето.

По искащи обятия не знам.

Вземи ме в себе си !

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Цигaрен дим и мирис нa вaнилия (неримувaно)

Еленa (kult)

Цигaрен дим и мирис нa вaнилия,

кaфето с мляко още е по устните,

рaзтвaряме прозорецa нa чувствaтa

и дишaме чрез погледa нa другия.

И гледaме се без дa се докосвaме,

усещaме се в мълчaливо сливaне,

душите ни сa двете крaйни гaри,

a любовтa ни скитницa по релсите.

“Обичaм те” е мaркaтa нa пликa

във който зaпечaтaхме рaздялaтa,

изпрaтихме го толковa дaлече,

зa дa не мислим повече зa рaзстояния.

Във нaжеженото до бяло лято

нaчупихме целувките нa ноти,

нaпомнящи ни шепотa нa вятър,

нa слънце и нa дъжд, и всички опити

дa се изтръгнем един от друг зaвинaги,

дa се изрежем и дa се рaзнищим,

дa се зaбрaвим кaто стaри спомени,

дa се изтрием кaто думи грешни.

Но не успяхме и сегa се учим

сънувaйки в метaфори дa се откривaме,

цигaрен дим и мирис нa вaнилия

нaпомня сaмо колко сме си свикнaли.

Редактирано от Бубка (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Войнико, не питай — и всеки ден,

щом знамето те води в бой,

от вражи легиони обграден,

ти стреляй — ала изстрели не брой.

Слава, чест, хвалебствия, блага — това е само суета.

Без да питаш, отплати се със дела,

остави плътта човешка по пръстта.

Кръв и мъка, болки безброй — такава е съдбата, щеш не щеш.

Но вдигни ти меча свой,

щастлив във боя да умреш.

И тогава ние, Избраните,

пред Трона Господен ще се явим.

Покръстени с кървящите си рани,

ще се свържем завинаги с Него — сами!

.... Гордън Диксън ....

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Море от нежност

Събудих се сред сладка светлина,

в прозорците ми зайчета танцуват

от слънчеви усмивки.Над града

две бели птици стихове римуват.

Ухаеше на портокалов цвят,

на масата ми-купа с портокали.

Дали от тях сънувах лунен бряг,

и музика на плачещи китари.

Омаен бриз в косите ми игра

и шепнеше ми думи непознати,

водата беше топла, на брега

блестеше лудо пясъкът от злато.

Разхождах се и мислих до зори,

събрах си шепа лунни раковини.

Във тях морето ласкаво шуми

и ми напомня минали години...

Събудих се...Но сън ли бе това?

На масата ми виждам раковина.

От где се взе ? Докосвам я с ръка

и рукват спомени-

море от нежност синя.

Сънувах...

Сънувах брезички с зелени листа,

през клонки Луната блестеше-

голяма и кръгла, красива Луна,

небето в лилаво цъфтеше.

В кръвта ми горчеше безкрайна тъга,

не знаех какво ме убива.

Със нежни ръце ме прегърна нощта,

прошепна ми "Още си жива"...

По диви поляни поведе ме тя,

край извор по-чист от сълзица.

Наплисках се с тази студена вода,

душата превърна се в птица.

И волна и смела напусна ме тя,

в плътта ми и беше май тясно.

В небето безкрайно, без жал, отлетя,

не ще се завърне е ясно...

Събуждам се...Нещо във мене боли,

главата ми пръска се. Стена...

Сънувах ли-вчера обиди ме ти

и после какво с мене стана?

Gentiana

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=p74sxIu0Lrk

Езичница - душа

Езичница - душата ми сънува

далечно време, спомен оцелял.

Красива, млада жрица в транс танцува.

Гора, поляна, огън и кинжал...

Дриада съм била в живот предишен.

В кръвта ми дива още тя блести.

Извършва своите обреди, диша...,

Не вярваш ли? В очите ми се взри!

Ако ти се завие свят, виновна

аз няма да съм... Казах ти, нали?

Събуждам в тебе жаждата греховна

за свобода и с мен изгаряш ти.

От тази бяла, вещерска магия

сърцето ти замира.Порив луд

отнася ни. О, спри! Ще те убия.

До смърт те искам!Ще умра от студ.

Не мога тази черна страст да спирам.

Контрол над нея нямам, разбери!

Най-страшните си тайни в теб намирам,

а беззащитен и раним си ти.

И като цвете, вместо да избягаш,

разтваряш се. В прегръдка ме крепиш.

На скута ми с усмивка сладка лягаш.

Не питаш нищо. Гледаш ме. Мълчиш.

И двамата сме луди, нелечимо...

А може би и ти си като мен?!

От друго време може би те имам

и днес за мене ти си прероден.

Gentiana

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Евтим Евтимов

Аз на заем не съм те прегръщал

и на заем не съм те мечтал,

всяка ласка под брой да ми връщаш.

Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща,

но след ден

но след два,

но след три

да потрепне в душата ти нещо

и за мен да преминеш гори,

над които небето поклаща

обгорено от бури платно.

Може дълго писма да не пращаш,

но сложи две думи в едно,

та за двеста писма да вълнува

и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш,

ала тази целувка една

до последния ден да гори,

до последния дъх ...и до гроба.

Стига заеми! Стига везни!

Искам обич за обич!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Росица Кирилова - Да бях вълшебница-текст Надежда Захариева

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=BVa-KKtpOqA

Липсваш ми

Липсваш ми-безпомощен и силен.

Липсваш ми -свиреп или смирен.

Липсваш ми -жесток,любвеобилен,

нежен,груб,отчаян,окрилен.

Липсва ми нетрайната ти обич.

Липсва ми внезапната ти мъст.

Лудото ти бързане към гроба

и страха от хищницата пръст.

Липсва ми духът ти вулканичен

да изригне винаги готов

със безгрижието на езичник

и проклятие,и благослов.

Липсваш ми с вечната си болка,

че светът е тъй несъвършен.

Липсваш ми ,за да ти кажа колко

липсваш ти на живия ми ден.

Надежда Захариева

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Сергей Есенин - 4 декабря 1925

***

Ты меня не любишь, не жалеешь,

Разве я немного не красив?

Не смотря в лицо, от страсти млеешь,

Мне на плечи руки опустив.

Молодая, с чувственным оскалом,

Я с тобой не нежен и не груб.

Расскажи мне, скольких ты ласкала?

Сколько рук ты помнишь? Сколько губ?

Знаю я — они прошли, как тени,

Не коснувшись твоего огня,

Многим ты садилась на колени,

А теперь сидишь вот у меня.

Пуст твои полузакрыты очи

И ты думаешь о ком-нибудь другом,

Я ведь сам люблю тебя не очень,

Утопая в дальнем дорогом.

Этот пыл не называй судьбою,

Легкодумна вспыльчивая связь,—

Как случайно встретился с тобою,

Улыбнусь, спокойно разойдясь.

Да и ты пойдешь своей дорогой

Распылять безрадостные дни,

Только нецелованных не трогай,

Только негоревших не мани.

И когда с другим по переулку

Ты пойдешь, болтая про любовь,

Может быть, я выйду на прогулку,

И с тобою встретимся мы вновь.

Отвернув к другому ближе плечи

И немного наклонившись вниз,

Ты мне скажешь тихо: «Добрый вечер...»

Я отвечу: «Добрый вечер, miss».

И ничто души не потревожит,

И ничто ее не бросит в дрожь,—

Кто любил, уж тот любить не может,

Кто сгорел, того не подожжешь.

*** (ПРЕВОД)

Ти не ме обичаш, не ме жалиш,

може би съм малко некрасив?

И от страст примряла ти ме галиш,

свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,

скъпа моя, с чувствено сърце.

Разкажи ми за мъжете прежни.

Колко устни помниш? И ръце?

Знам, това са сенки, отлетели,

без да те въпламенят поне.

Много колене са те люлели,

а сега - и моите колене.

Нека някой друг да търсят вечно

тез очи, замрежени от страст,

а потънал в скъпата далечност

всъщност малко те обичам аз.

Тая връзка, лека и нетрайна

не зове съба за теб и мен.

Както срещата ни бе случайна,

тъй ще си отида някой ден.

И когато в уличката нощна

за любов друг някой ти шепти,

може там и аз да се рахождам

и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се под неговото рамо

с лек поклон, във тоя късен час;

"Добър вечер!" ще ми кажеш само,

"Добър вечер, мис!" ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича

и не ще се натъжа дори.

Който е обичал - не обича,

който е угаснал - не гори!!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

На ден като този(26 април) миналата година си отиде от нас завинаги Ваня Петкова.

Българка с неукротим дух, с неспокойна душа, сътворила най-огнените любовни стихове.

ПОКЛОН!

Бъди

Автор: Ваня Петкова

Бъди такъв, какъвто си -

велик, добър, непоносим!

Бъди такъв, какъвто си!

И нито миг не се старай

във чужда роля да навлизаш,

и нито миг друг не играй

и не надявай чужда риза.

А най-голямата и трудна роля

е да играеш себе си в света

и искрено един път да се молиш

не за любов на някого -

на Любовта.

Бъди такъв, какъвто си -

отхвърлен, мразен, гладен, сит-

Бъди такъв, какъвто си!

На този свят със двойно име,

като монета с две страни,

е страшно, ако си душевно зрим

и болката пред всички те боли.

Но въпреки това гол остани

и нека някакъв хлапак

след теб да вика цял живот.

Ще може, вярвай ми, ще може пак

на клон един да светне плод.

Бъди такъв, какъвто си,

неприемлив, нехармоничен, некрасив,

във ярък слънчев ден,

във ден до лудост сив -

бъди такъв, какъвто си!

Редактирано от Русенец (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване