Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Чаша кампари

Полях драскотината с чаша кампари -

за прорез и дума не може да става!

Пипалото ти едвам ме опари -

влияние нямаш над мене отдавна.

Облизах маслинката с цепната устна

и плъзнах език по кристалната чаша:

да, същата устна, която допуснах

да слея с теб сластно в целувката наша...

Минало! За да запазя мълчание,

облизвам ръба и прехапвам езика -

ако не запазя самообладание,

рискувам в мен егото да се развика...

... А смисълът липсва. Така че преглъщам

гъстата течност, с цвят махагон.

Преглъщам и спомена, който се връща,

заедно с името ти като фон!

Преглътнах, прехапах, полях, излекувах

и шия извих като черна змия -

ако нявга от твоята плът се страхувах,

то сега я прегризах... С кампари в ръка!

Lora Dimitrowa

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Непокорна съм, знаеш ли? автор : Гергана Шутева Такава съм... да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя д

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

Публикувани изображения

Бях приседнал на шарена сянка

и, затрупан от хиляди грижи,

се унасях в следобедна дрямка,

но когато, останал без сили,

вече почвах да спя и сънувам,

покрай мен, светлината пробило,

нещо черно и зло ме събуди.

Старостта, уморена, пияна,

изтърбушено куче пребито,

се промъкна до мен нежелана

и нахално ми дръпна ушите.

Беше жълта, и грозна, и жалка,

разрушена от времето къща...

затреперах, простенах, заплаках

и потеглих по пътя без връщане.

Старостта се ухили доволна,

измърмори измислени думи,

излетя, озлобена и болна,

а след нея останаха бурени...

Автор poligor

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Очакване Евгения Георгиева Преди да те срещна, аз те познавах, преди да се влюбя, обичах те аз. Дори без да зная, но някак успявах, за теб да живея, под твоята власт. Съдбите ни бяха се срещали вече, познаваха до болка всеки от нас. Макар да сме двамата толкоз далече, душите се клеха в съдбовния час. Часът тъй очакван, кога ще настъпи, кога ще застанем един срещу друг? Очите щом срещнат се, как ще постъпим, че дългото чакане свършва до тук? Ръцете сами ще сплетат свойте пръсти, сърцата ще тръпнат във дивен екстаз. На другия устните всеки ще търси, усещане сладко ще бъде за нас. Преди да те видя, познавах те вече, преди да се влюбя, обичах те аз. Съдбите се бяха докоснали вече, подготвили бяха за срещата час.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Липсваш ми.. аз още те обичам !

ТЕЛЕФОНЪТ ЗВЪНИ...

- Ало... Да... Аз съм... Кой?

Не може да бъде... Къде си, кажи?

Гласа не познах... Променил се е... Моля те, стой...

Радвам се... Как? От какво да горчи?

Годините... Чакай... Моля те, остави...

И двамата имаме своя вина...

Не... Защо? Отдавна простих...

Остави... Беше някога... Как си сега?

Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...

Помниш ли нашата, първата среща?

Помниш ли, как ни огря утринта,

слети в едно от целувки горещи?

Зная... Боли... За какво съжаляваш?

Аз все още не съм безразличен...

Спрях... Няма... Не те наранявам...

Как да не помня... Аз те обичам!

Нищо не искам... Бих желал да те видя,

за миг да надникна в твойте очи...

Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,

аз те виждам в спомени - нощи и дни.

Годините бръчки безброй ми дариха.

Стилно в косите среброто блести.

Твоите думи не ме нараниха...

Бързаш ли? Чао! Пак позвъни...

Автор - Найден Найденов

Редактирано от nassy_kiss (преглед на промените)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обичам тези мигове, студените.

Студеното поти ме и понякога,

преди да съм се върнал в друго време,

в сегашното си топля сетивата.

И миг ми трябва само да съзра

как седнал съм в една предишна кръчма

и пия вино... в мътните стъкла

снежинките смутено се набръчкват.

И ставам тежък, плисвам се назад,

промъквам се из плъзналите улици -

там хората прегърнати вървят,

превърнали се в моите приумици...

Дочувам как премръзнали стъкла

под снежната прегръдка топло пукат,

просветва като ден пред мен нощта,

подритвам две висулки от улука,

побягвам като луд из този сняг,

пред къщите смълчани тихо спирам

и падам, но не ставам. На инат

снежинки закъснели си събирам,

подпалвам ги - да виждат и мълчат.

Щом паля, по жарта ще ме намерят -

поредния замръзнал непознат.

Последния, изгарял разтреперан.

Автор Стоян Стоянов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Изключително ми е любимо :withballoon2:

Данък „Обществено мнение” –

в тази партия не членувам.

Някога имахме даване-вземане,

сега обаче пасувам.

Съвест ли? Проиграх я на дребно.

Но спечелих любов без преструвки.

Кой ще ми каже какво е редно,

щом не е бил в мойте обувки ?

Да съдиш другите за падение –

това е добра застраховка.

Не членувам в „Обществено мнение”.

Не плащат осигуровки.

автор : irini

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ОТСЪСТВИЕ


Миряна Башева


Може с мен да ти е тъжно. Даже страшно.
Или просто
да е
пусто.
Мога не една и две горчиви чаши
да ти слагам
сутрин
на
закуска.

В тишината или в грамофона
нещо важно
да се
скъса;
и от други грижи, строги и законни,
за поправка
вечно
да е
късно.

Затова ме няма. Няма да ме има.
Или само
през
съня ти
тихо ще минава Някоя без име -
както аз
сънувам
Непознатия.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Три думички

*

Не ще напиша песен, нито писъмце..
Искам само да ти кажа от сърце
три думички безценни, сладки..
Те значат много. Нищо, че са кратки.
Ако знаеш как харесва ми да ги изричам..
Мили мой, безкрайно те обичам !

Редактирано от nassy_kiss (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ВИК

Блага Димитрова


Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колко сме злобни. Колко сме жалки. Как ни заробват чувства - подпалки. Колко враждебни. Колко сърдити. Колко на дребно тровим си дните. Колко сме остри. Даже без нужда. Чисто и просто колко сме чужди. Колко се мразим. Колко си пречим. Сякаш на тази земя ,ще сме вечни.... Не знам кой е автора.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Турнахме телето

нас да управлява

Тъпо е момчето

Вместо мозък плява

Всичко разпродаде

Хората стачкуват

Пенсии изяде

С пощите умува

Лъже ще се маха

щото се бунтуват

Всички го разбраха -

пет пари не струва

Да дадем ритника

в меките му части!

Всеки вече вика:

Стига с тези власти!

Повече не може

туй да се търпи!

Помогни ни Боже!

Нека си върви!

Автор Пенка Харалампиева

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Събудих се.

Отново теб те нямаше.

И беше тъжно, празно

и почти изгаряше ме липсата

на пулса ти

и слънцето във твоите очи.

Усмихнах се.

Остават малко мигове

до нашата най-първа

първа среща

и после...

както винаги отиваш си,

а аз самотно утро ще посрещам.

Целунах те.

Макар и само мислено

и втурнах се в потока на живота си.

Остана само миг,

прекаран в чакане,

и ще съм с теб,

чрез теб ще бъда

себе си.

Автор Преслава Кондратова

Редактирано от kolev_74 (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Време е

Камелия Кондова

Прегърнах те и вече споделих

приятелите, думите си, всичко...

Осъмвал си във нощния ми стих,

пиян до смърт,но не и необичан.

Разсякох на половини есента

и заживях във скучната половина.

На теб оставих късните цветя –

ще ти потрябват утре за картина.

И път ти споделих – не е до мен.

До мене прави пътища не стигат.

На себе си да идваш всеки ден

и сам да се разлистваш като книга,

която още дълго ще четеш

и ще разбираш...и ще се обикваш.

Да, любовта те кара да растеш,

но с любовта, любими, не се свиква.

Сега не искай да ти споделя

това, което след любов остава.

По-страшна от самата самота

е само споделената такава.

Навреме нека да се разделим.

С най-честните си кожи, още потни.

Със няколко раздели по-добри.

И с няколко живота по-самотни.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В крайпътни ханове не паля свещи,

но често там изплаквам си душата:

доброто и случайните си грешки...

Че тежко е да носиш сам вината.

И в полумрака на блуждаещ огън

събличам всички минали заблуди.

Не се научих да живея кротко,

но май се уморих да бъда луда.

Чертая разстоянията в крачки,

препуснали след тъжни обещания.

По изгрев хуквам и догонвам здрача,

без да дарявам мрака си с ридание.

И само в подранили, будни изгреви

сълзите ми посрещат синевата.

Но щом денят лъчите си разлисти

отхвърлям като спомен тишината.

И търся знак, че някому съм нужна.

Че обичта ми обич ще намери.

А случи ли се... Пак ще бъда южна

и ще забравя болки и невери.

Във полумрака на крайпътни ханове

олтар намира тихичко душата.

За манастири още ми е рано...

Че от любов съм грешница и свята.

Й. Господинова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ДАЙРЕ

Жената, в която мъжете се влюбват завинаги,

оставя подире си шлейф от пастелна тъга...

Тя гледа цинично, обаче се смее невинно -

кентавър - с пръхтене в парфюма, пера и рога.

Прилича на тайник - света през ключалката чува,

на циганска кошница - карти, комат и дайре...

Размесва тестето, но все й се пада пътуване

и път през пътеките с крачки смирени оре.

Жената, в която мъжете се влюбват отчаяно,

си има навярно и име, и тяло, и глас.

И тъкмо това ги обърква да мислят, че тя е

завинаги нечия - стигат й залък и страст...

Не виждат - бездънна е вътре, завихрена, шарена -

крилата поляна, която от багри жужи!

Прохладна и мека изглежда, но всеки опарен

мълчи за цената кентавър с юзда да държи.

Жената, в която мъжете се влюбват все някога,

е нежната мъст за безсънните техни жени -

току-що е спряла, а покривът вече я стяга...

Дайрето в съня им не спира - звъни и звъни!

Мая Дългъчева

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И ето пак ноември си отива,

ноември без мъгли и дъждове,

ноември съхне,

вехне и се свива,

ноември спастрил бели часове

и лунните монети - по лицето

луната често сякъл със очи

и честно отговаряло му ехото

и чезнела луната почти...

Ноември сух излязъл от ноември

под слънцето по листите чете

своеобразния си листопаден дневник

от чинар, кестен, дъб, бреза, сърце...

Ноември стигнал до последната чертица

на себе си по циферблата на нощта-

последните си часове засричал,

в последните секунди зазвънтя

и дните му изтичаха край него

и го затрупаха със шума до кила...

Потъва бавно корабният дневник

сред плаващите по очи листа.

Автор Дора Господинова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По Виктор Цой

Търся в гънките на младата земя

малко стара пръст, за да заспя

наужким и да се събудя пак

наужким – Мрак.

Ръка и странник, лампа и писмо -

от тях израства весело дърво,

което се превръща в весел прах

наужким – Страх.

Но шарени цветя поемат път

да търсят този чуден тъжен кът,

където се събужда камък тих

и пише – Стих.

dushka

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

НЕ Е НУЖНО ДА ИМАШ ОЧИ

за да виждаш истината.

Не е нужно да имаш уши,

за да чуеш „Обичам те”.

Не е нужно да имаш мускули,

за да разбиваш граници.

Не е нужно да имаш визия,

за да печелиш приятели.

Не е нужно да имаш нозе,

за да идеш навсякъде.

Не е нужно да имаш ръце,

за да даваш от себе си.

Трябва само да имаш сърце…

Автор Яким Дянков

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЗАКЛИНАНИЕ


Николай Христозов


Не отминавай никое "обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание.
То идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "обичам те",
защото ако то не те намери,
вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Изостряй своя слух - да го дочуваш,
със всички свои сетива улавяй
блуждаещия знак на всеотдайност...
А ако ехо в теб не се събуди?

Отново се поспри, не отминавай:
да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро до насита.
И после в сънища да те извайват.
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Понеже любовта е лесна слава

и в нея всеки е досадно вещ,

душата ми сега се олюлява,

по-крехка и от пламъка на свещ...

Но укор страшен няма да продумам.

И както с удивено звънко "ах"

дете измъква кестенче под шума,

след време спомен ще изровя плах...

А там е вечно лято... Ще целуна,

във длани сграбчил, твоето лице,

а ти ще ме погълнеш както дюна

безсънна мида, камък, стъкълце...

И щом веднъж избистреното вино

на изгрева по хълма потече,

ще изцедят и капката невинност

момиче и момче...

Автор Ивайло Терзийски

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бивша любов

"Любви все возрасты покорны"

А. С. Пушкин

Няма бивша любов. Има първа.

Казват - тази любов не ръждясва.

Все те следва, случайно те зърва

и последна (със тебе) угасва.

Няма бивша любов. Има друга.

От която кръвта ти завира.

И нерядко е нейна заслуга

сватбен марш сред цветя да засвири.

Няма бивша любов. А такава -

като фойерверк дето избухва;

и макар краткотрайна, остава

във сърцето с жигосани букви.

Няма бивша любов. И последна.

Дар от Бога е. Неръкотворен.

Просто всяка любов е поредна,

а на нея сме всички покорни.

Мая Попова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По някакви неписани закони

нещата напоследък тръгват зле:

из кухнята мазилката се рони,

боя се лющи като слънчоглед.

Но всеки може лесно да отгатне,

че и животът ми е пред разпад.

За разлика от мен, съседът златни

ръце си има, знае занаят...

... фаянс реди, какви стени измазва,

фонтан ще вдигне в двора, ако щеш.

А аз примамвах птици в свойта пазва

и все уроци вземах по солфеж...

... доде отсреща къщата огромна

небето даже не подпря с комин.

Но да призная честно, аз не помня

да влезе в нея гост поне един.

Затуй отколе ти припявам тихо,

макар да знам, че туй е скромен дял.

А ти така красиво се усмихваш,

че някой току-виж ни завидял.

Какво че земетръс наблизко тътне

и хвърля сянка върху този ден,

щом дваж по-здрав е укрепен домът ни,

от песни и от обич изграден!

Автор Ивайло Терзийски

Редактирано от kolev_74 (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Божата цялост

Ти си моя Бог,

а аз - човекът,

който не се предаде.

И когато

житейският смок

ни душИ

и за глътка отрада,

бивам с теб –

твоя слънчева,

древна прашинка

и творя

в този свят

стих по твоята

земна картинка.

Може би от любов

ме създаде,

а после ме счупи?

Като кукла, която

събира парченцата

слънчева лупа.

Всеки свят

е едно безподобно

и лично начало

от съня

на строшената мисъл

в най-Божата цялост.

Дела Раи

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване