Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Първата любов

Казват,

че първата любов е най-важна.

Това е много романтично,

но не е моят случай.

Имаше между нас нещо и нямаше,

ставаше и си отиде.

Не ми треперят ръцете,

когато попадам на разни подаръчета

и на свитъка със писма, завързан

със шнурче -

да беше поне със панделка.

Срещата ни - единствена след години

беше разговор между два стола

край студената маса.

Други любови

чак досега дълбоко

дишат във мене.

Онази е вече без дъх - как да въздъхне.

Вислава Шимборска

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Непокорна съм, знаеш ли? автор : Гергана Шутева Такава съм... да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя д

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

Публикувани изображения

А казват ...

Зачена ме нечакано през зимата

от някаква случайна пеперуда.

Измисли всичко - пръстите ми, името,

смеха ми - до последната му лудост.

Подготви всичко - нощите, чаршафа

и бъдещата песен на щурците.

Отвори ми специално място в шкафа

за дрехите, бельото и мечтите.

Колоса ми небето и ми даде

на воля да го шаря със светкавици.

Заши звездите здраво, да не падат

през дупките от старите ми навици.

Проходих малка, стискаща ръцете ти,

в които се научих да съм важна.

Родих се в теб. А казват, че мъжете

по принцип не умеели да раждат...

Елица Мавродинова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Публикувано изображение

Анна Ахматова

1889 - 1966

ТЪМНАТА ТЕРАСА

Тъмната тераса

и в дървото – птица…

А на мойта маса -

мъжка ръкавица.

Лампите са жълти.

Нощем шум витае.

И не си дошъл ти,

а защо – не зная.

Утре чакам ясно

слънце златокъдро.

Всичко е прекрасно

и сърцето – мъдро.

Глъхне в самотата

от боязън смътна…

Четох, че душата

уж била безсмъртна.

1911

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Плачат ли силните жени?!

Видях да плаче силната жена.

Отказах да повярвам! Жално свита,

с приведени глава и рамена,

прикривайки сълзите, тихо хлипаше.

Изглеждаше ми жилава и твърда,

хазартен тип, лишен от драматизъм,

отдавна на обидите обръгнала,

без чувства, само хъс и реализъм...

Провал, разлъка, среща, лоша вест...

Какво разплака силната жена?!

Или на "лесните" победи вкупом днес,

най-после плащаше цена....

Усмихната и вечно оцеляваща

бе имиджът на силната жена.

Не сваля гарда, никога ридаеща...

До този ден, до първата сълза.

Присви ме жал. За показната сила,

за същността й - крехка и ранима.

И тихо пожелах й, палци свила,

за смях и радост време повече да има.

автор: unforgettable

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

НЕБЕСНА ЛЮБОВ

Ако съм Слънце, значи ти Луна си

и няма нивга заедно да греем...

Аз ще изгарям, редом с Любовта си,

и наш'то време ще го пропилеем...

Следи от теб ще търся ден след ден

и само щом залязвам там, зад хълма,

ще виждам как изгряваш подир мен,

за кратък миг ще мога да те зърна...

Ала преди със думи да ти кажа

какъв пожар отвътре ме изгаря,

сив облак с тъмнина ще ме накаже,

за да не мога аз да проговоря...

А нощем ти ще слушаш във захлас

звездите, дето приказки разказват

как всички хора сгрявала съм аз,

лъчите мои красиво как залязват...

И с орис да живееш в тъмнина

във нощите самотни и студени,

ще сгрявам теб аз, приказна Луна,

с мечтите си по мене забранени...

И някой ден, когато пак те зърна

зад хълма, дето привечер залязвам,

ще мога може би да те прегърна,

да стопля теб, без нищичко да казвам...

Павлина Соколова


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Огньове в душата Огньовете в душата ти познавам. Родени са от приказен вулкан. Ръката си в пътеките ти давам - пътека напиши по мойта длан. Обречени на пламъци и срещи, на нежност от танцуващи искри на чувствата си бурни и горещи, на залези и изгревни зори, градени от тъга и от възхита по пътя ръсим въгленчета жар... А пламъците този свят помитат, за да превърнат обичта в олтар. Ясен Ведрин

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пуловерът Надежда Захариева Студено ми е - каза ти. Замръзвам. Стопли ме някак, моля те, отново... И аз със чувство на вина побързах да изплета най-топлия пуловер. Не го приемай като вещ, която за тялото ти е предназначена. С ръце го плетох. Ала и с душата. За твоята. Нали и е студено. И ако можеш плетки да разчиташ, пуловерът, ще видиш, е изпъстрен със тежка дрямка, слепваща очите, с изтръпнали от преумора пръсти. И всяка бримка би те заглушила с вика си, че едва ли има нещо, което би се мерило по сила на тоя свят със обичта човешка. Дочуе ли вика, знам, непременно душата ти студа ще надделее. Не го ли чуе, значи тя към мен е изстинала... И няма да я сгрея.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Есен

Владо Любенов, "Естетика на смъртта"

Тази нощ бе небето заключено, скрито

във огромен масивен долап.

Беше само земята - ръждиво корито

и духът ми - уплашен и сляп.

И в ужасната есен на живота ми кратък

без да видя, да чуя, да знам,

аз преминах за миг - като вятър - оттатък,

и се върнах - на капки - оттам…

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

???... Къде по пътя се събира омразата и алчността? Кога невинността умира, заместена от подлостта? Какво превръща чистотата в зловоние от грехове, та скрием ли се в самотата, изчезват всички брегове? Защо смехът се вкаменява в гримасата на грубостта и само болката остава в минутите преди смъртта?!...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пред погледа ти чувствам, че ме няма.

Потъвам сякаш в изворна вода.

Пустинна лудост, но е тя за двама,

когато в нас живее любовта.

Прииждат приливи на дивно ято,

отнели моя светъл кръгозор,

а ти любов, прекършена от злато,

забравила си своя благослов.

Всемирна лудост във гърди играе

и не узнава истинския рай,

а ти копнежно светлини извайваш

с един живот до своя сетен край.

И песен звънка в клоните жужащи,

пленява с любовта си радостта...

О, моя обич, ти си звездна птица-

копнежно утро в капките роса...

Автор Антоанета Ардашес

Редактирано от kolev_74 (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

МОЯТ СВЯТ

От маската,която ми свали,

все още гръмотевици просветват.

Дали без нея пак ще ме боли,

щом страшен съд отреждат боговете?

Аз - обвиняем в тежкия процес,

разголен не до кожа,а до кокал,

ще се изправя-страшен силует,

и в свойта луда кръв ще бъда мокър.

И няма да сгреша,ако мълча-

мълчанието мами като злато,

но има ли по-страдаща душа

от тази,що мълчи като проклятие.

Осъдят ли ме,няма да се спра,

дори за миг аз няма да погледна

към своя грях-разтворена врата,

останала да зее като бездна.

Ще отлетя,и в други светове

ще спусна котвата за вечен пристан.

Там нека да ме брулят ветрове,

че в моя свят те вечно имат смисъл.

Валентин Йорданов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПИСМО Е. Мавродинова Откакто си отиде, все ти пиша и все захвърлям в печката писмата. Не знам дали четеш човекостишия, но днешното реших да ти го пратя, че сигурно и ти се притесняваш, дали сме здрави, стига ли насъщният... Не ни мисли. По малко остаряваме, но иначе отвътре сме си същите. Понякога се караме и викаме, и думите тежат като планети. Крилата ни болят. И бавно никнат, и бързо вехнат в полза на ръцете. Понякога сме дребни и лицата ни приличат на стафиди от ненавист. А друг път сме огромни. Непонятни, божествени и истински, и прави. Но тъжно е, откакто си отиде. И днес ти пиша, за да те помоля... прости ни. Бяхме зли и те обидихме. Ела си, Боже, в къщите. При хората.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

***

В четиринадесет и десет,

четиринадесет часа

и десет минути

върху черното разписание.

Никога няма да се сбогувам

със теб.

Страшно унизително е

в четиринадесет и десет

да се сбогуваш.

Идва влак върху черното

разписание,

по безконечните черни

линии

идва раздялата,

но аз няма да се сбогувам

със теб.

Ще помоля хората,

имащи власт,

да разстрелят

безумните разписания

на раздялата.

Иван Пейчев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

*** Ивет Александрова Когато дойде есента ще нaпълня левият ти джоб със слънце, а десният с дъги, целувките ще прибера в реверите ти, обувките ти ще напълня с шумкащи оранжеви листа, ще скрия птича песен във ухото ти и щурец в чорапа ти, ще застеля леглото ти със топла златна слама и когато снежен студ скове земята пред камината ще вадя вместо топли пуканки усмивки от джобовете, ще жонглирам сладки спомени от есен, слънце, обич и треви и утрините зимни ще се смеят, гъделичкани от цялата любов, която криеш във джобовете си.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Рабиндранат Тагор

из "Гитанджали"

60

Върху брега на безпределни светове се сбират децата. Необятното небе над тях е неподвижно, а неспокойната вода лудува. Върху брега на безпределни светове се сбират децата с викове и танци.

Те вдигат пясъчни дворци и си играят с празни раковини. От изсъхнали листа изплитат лодките си и усмихнати ги пущат в плаване над ширнатата бездна. Децата си играят върху брега на световете.

Не знаят как се плува, нито знаят как се хвърлят мрежи. Ловци на бисери се гмуркат за бисери, търговци плават с корабите си, а пък децата събират камъчета и отново ги пръскат. Те не дирят скрити съкровища, не знаят как се хвърлят мрежи.

Морето се надига със смях и бледа усмивка озарява крайбрежието. Смъртоносните вълни напяват на децата безсмислени балади, както пее майката над мъничката люлка. Морето си играе с децата и бледа усмивка озарява крайбрежието.

Върху брега на безпределни светове се сбират децата. По небето броди буря, кораби потъват безследно във водите, смъртта навред вилнее и деца играят. Върху брега на безпределни светове се стичат децата на великия си сбор.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Луната

Луната изплува със ясно лице

и злато изля над земята -

красива, блестяща, с туптящо сърце

загреба с ръце в тъмнината.

Приседна на лодчица сребърна в миг,

невидим слуга я понесе,

проблесна от радост прекрасният лик

и звезден се шепот разнесе.

Луната заплува в безкрайната шир,

в море от прекрасни дантели -

високо в небето, в спокойство и мир,

далеч - сред зведиците бели.

23. 11. 1973 г.

Петя Дубарова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ДА СИ ГОРЕЩ И СНЕЖЕН

Улицата бяла, като котешка опашка

исклам да подръпна за измръзналия край.

Вятърът разтегнал е момчешката си прашка,

с топки сняг захвърля ме, щастлив като през май.

Колко рядко виждала съм зимата такава!

Колко рядко виждала съм своя град такъв!

С улиците, снежните, луната като брава,

с жиците, опънати от бяла снежна връв.

Може би затуй ми става толкова горещо -

устните, косите ми изтръпват като сняг.

А да си горещ и снежен е чудесно нещо.

Да си цяла снежна, ала топла пак.

Петя Дубарова 25.11.1975

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С най-тежката борба... Надежда Захариева С най-тежката борба животът ме нагърби - борбата със човешкото неверие. Гърмежи няма там. Не се проливат кърви. Но има победители и жертви. Съвсем сама с цял свят премерила бих сили. И той в нозете ми би пропълзял, но да знаех, че със мен си ти единствен, мили. Звучи сантиментално, но е вярно. Обратното, уви, разбира се без думи. Но искам да го чуеш и от мене. Цял свят да е със мен, единствен ти - срещу ми, в нозете му ще бъда повалена.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш -

веднъж ли те скова вихрушка зла!

Да беше феникс, щеше да възкръснеш,

от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич

би паднала над тебе като гръм!

Мъртвец да бе, би станало от гроба

и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"...

... Но ти търпиш, защото си сърце!...

Дамян Дамянов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гордост и предразсъдъци

rosy88


Не вярвай
Нямам нужда от обичане
Познавам ги любовните капани
В началото сме крехки и събличаме
А после
Става страшно
Идат рани

Не идвай
И не мисли, че те очаквам
Не си Спасител, нито пък Пришествие
На думи може дълго да се мамим
В очите ти не искам да поглеждам

Не ме моли
На колене застанал
И под прозореца ми не минавай
Цветята ми изпотъпчи с градушка
И в моя свят недей, не се явявай

Защото ако влезеш - ще останеш
Без гордост и без срам, и без разсъдък
А аз над теб ще тегна доживотно
като печат в плътта. Като присъда

Така че прегърни я гордостта си
и чуй какво ти казват - татко, мама...
Аз просто нямам нужда... от обичане
И тук въобще любов такава... Няма.
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Маска

На първа младост при нежната ласка

на устни ми стонът в усмивка избликна;

душата ми свойта гримаса обикна —

всред всички открити — аз ходех със маска.

Чисти зениците — в тях никой не зърна

отдавна закърмена змийска отрова;

спи ми и злобата — не ще я отровя —

и дните си минали не мога да върна.

Но всяка нощ нова си маска чертая,

и денем под нея от страх се прикривам,

и спомена тайно в сърце си заривам —

и вече коя съм — самичка незная.

И мисля: към гроба ме старост затласка —

на моя дух грохнал дойде ли смъртта?

Когато за път ще ме вземе и тя —

кого ще намери под смъртната маска?

Яна Язова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По повод убийствата на кучетата съм възхитен от стихотворението на Иван Вазов:

Пребитото псе

I

Утрепано, пребито,

с пречупена нога,

то страшно, жаловито,

със кал и прах покрито,

квичеше до брега.

И вдигаше крачето

със мъка и със рев,

и сякаш на небето

показваше го, клето,

с моление и гнев.

Дълбока скръб гореше

във погледа му прост,

плачът му остър беше

и черна кръв шуртеше

из счупената кост.

II

Веднага дотърчаха

деца метежен рой.

„Удрете!” – изкрещяха

и псето връхлетяха

пак камъни безброй.

И сред реката хладна

нещастното скочu –

от таз дружина жадна

за кръв и безпощадна

да се одалечи.

Но камъните жестоко

преследваха го пак

и кучето високо

със страх, с молебно око

ридайше кат челяк.

„В главата! Във главата!” –

бе общият ответ

и с весел смях децата

му дупчеха месата

със удари безчет.

Те имаха надмощье,

не даваха му срок,

крещяха: „Още! Още!” –

и гледаха как то ще

потъне в бързий ток.

III

И аз, мечтател бледен,

присъствах тогаз

на този вик победен,

но тоя стон последен

и паднах в мисли аз:

Детето е о боже,

душа незлобна йощ –

и то е ангел тоже, –

но кой успя да вложи

за злото в него мощ?

Кой таз невинна младост

способна я стори

в плачът да чува радост,

в кръвта да сеща сладост –

да пей и да мори?

Закон на естеството,

фатален, лют закон!

Зародишът на злото

е турен под челото

като един нагон.

От първата минута,

при първите зари,

душата в мрака лута

и слаба, малка, люта,

за жертви веч гори.

При първа още крачка

детето – ангел благ –

за радост, за играчка

мравунчицата мачка

със мъничкий си крак;

ил бедната мушица

на пламъка я тлей,

ил божията птица

с безгрешна си ръчица

я дави и се смей.

Кой даде му таз жажда

за злото във светът,

та йощ кога се ражда,

веселие угажда,

че другите ще мрът?

Отде във себе има

тоз мрачния залог?

Отде примери взима?

Как може херувима

да бъде тъй жесток!

Но мъдростта немее

пред тоз въпрос проклет

и разумът не смее

тъмата да развее,

и нямам аз ответ.

Мълчат! И само псето,

дух тъмен и злочест,

квичеше в кръв облето

и своя към небето

изпращаше протест.

То викаше: „О, спрете,

о, чакайте сега!

Над мене се смилете,

да мра ме оставете

със моята тъга.

Меса ми са раздрани.

За мене черна смрът

тук скоро ще настане,

но мойте нови рани

ужасно ме горйът!

Ох, страшно е да гина

в вълните, що бучът!

Треперя, тъна, стина!

Ох, дайте да почина

на сухо, на брегът.

Какво ви съм сторило?

За път ви виждам пръв!

В що вас съм увредило,

та леете в беснило

невинната ми кръв?

И аз, създанье клето,

обичам божий свят,

да припкам по полето,

да гледам към небето,

да дишам благодат.

И ази с радост срящам

зората, утрен час,

що е добро, угаждам,

кат вази болки сящам,

и повече от вас!

Ах, моля ви, ах, спрете,

безжалостни деца!

Така ме не мъчете,

злодеи, престанете,

злодеи без сърца!”

Тез думи псето вещо

че казваше, сфанaх

и друго още нещо,

дълбоко и зловещо,

което не разбрах.

IV

Тогава се затекох,

смутен до глъбини,

и битката пресекох,

и кучето извлекох

из мътните вълни.

И мокро, тръпно, кално

и с кървава глава,

животното страдално

изтегна се печално

въз новата трева.

И тоз символ на вярност,

във мен като опря

взор пълен с лучезарност,

с укoр и благодарност,

трагически умря!

Колко просто го е казал Великият Вазов:

Три думи - три бездни

Сърцето, морето, небето -

три думи, три гатанки тайни.

Небето, морето, сърцето -

три бездни, три свята безкрайни!

Редактирано от agr (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Непокорна съм, знаеш ли?

автор : Гергана Шутева

Такава съм... да знаеш - трудна за обичане...

с тежък характер - много тежко разпятие!

Като прошката - тиха, боля... при изричане!

Мога твоя да бъда - и съдба... и проклятие!

Непокорна съм, знаеш ли? Кой ще ме спре...

да подгоня с нозе ветровете лудуващи...

облак с длан да докосна във звездно небе...

да заплача с очи, от самотност тъгуващи?

Вярвай, себе си с мен във пожар ще погубиш!

Като огън съм дива и на пламък приличам!

Ако сам не избягаш и до лудост се влюбиш,

научи ме тогава... точно теб да обичам!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

История

Какво ще ни дадеш, историйо,

от пожълтелите си страници? –

Ний бяхме неизвестни хора

от фабрики и канцеларии,

ний бяхме селяни, които

миришеха на лук и вкиснало,

и под мустаците увиснали

живота псувахме сърдито.

Ще бъдеш ли поне признателна,

че те нахранихме с събития

и те напоихме богато

с кръвта на хиляди убити.

Ще хванеш контурите само,

а вътре, знам, ще бъде празно

и няма никой да разказва

за простата човешка драма.

Поетите ще са улисани

във темпове и във агитки

и нашта мъка ненаписана

сама в пространството ще скита.

Живот ли бе – да го опишеш?

Живот ли бе – да го разровиш?

Разровиш ли го – ще мирише

и ще горчи като отрова.

По синорите сме се раждали,

на завет някъде до тръните,

а майките лежали влажни

и гризли сухите си бърни.

Като мухи сме мрели есен,

жените вили по задушница,

изкарвали плача на песен,

но само бурена ги слушал.

Онез, които сме оставали,

се потехме и под езика,

работехме къде що хванем,

работехме като добитък.

Мъдруваха бащите в къщи:

"Така било е и ще бъде..."

А ние плюехме намръщено

на оглупялата им мъдрост.

Зарязвахме софрите троснато

и търтвахме навън, където

една надежда ни докосваше

със нещо хубаво и светло.

О, как сме чакали напрегнато

в задръстените кафенета!

И късно през нощта си легахме

с последните комюникета.

О, как се люшкахме в надеждите!...

А тегнеше небето ниско,

свистеше въздуха нажежен...

Не мога повече! Не искам!...

Но в многотомните писания,

под буквите и редовете

ще вика нашето страдание

и ще се зъби неприветно –

защото би ни безпощадно

живота с тежките си лапи

направо по устата гладни,

затуй езика ни е грапав.

И стиховете, дето пишем,

когато краднем от съня си,

парфюмен аромат не дишат,

а са навъсени и къси.

За мъката – не щем награди,

не ще дотегнем и с клишета

на томовете ти грамади,

натрупани през вековете.

Но разкажи със думи прости

на тях – на бъдещите хора,

които ще поемат поста ни,

че ние храбро сме се борили.

Н. Вапцаров

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване