Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Бургаски вечери, рибарски мрежи

сръчно изплетени от тънка мъгла.

О, разкажете ми, от къде взехте

толкова синя, добра тишина.

Не сте ли слизали ничком по гребена

на уморените, вечни вълни,

гдето почиват синьо зелени

бури родени от зли ветрове

Там е зеленият бряг на мълчанието

Чайки и гларуси там не летят.

Там е закотвен черния вятър

Мъртвия хор на стария свят

Спомени, спомени идват отлитат

Стари приятели от минали дни.

Вий не забравяйте, кой ви остави

толкова синя добра тишина.

Иван Ванев , 1961 (интервю)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

СБОГОМ ПРИЯТЕЛЮ

Аз си тръгвам, приятелю. Сбогом.

Достатъчно болка край тебе събрах.

Аз си тръгвам, приятелю. Сбогом.

Твоя любима до края не бях.

Може би ще ме мразиш. До време.

Може би ще си тъжен. За ден.

Нека в песните само да стене

оня спомен, до край нестопен -

за една изневяра на чувства и сили,

за един недокрая изискан роман...

Аз си тръгвам. Ако можеш - прости ми.

Остани като вятъра - сам.

Сбогом, приятелю, мили...

gala mari

Редактирано от agr (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Поръчение

Когато вече някой ден

решиш към нов бряг да отплуваш;

недей си взема сбогом с мен -

отплувай, без да се сбогуваш.

Върви, обичана жена,

понесена вовек в сърцето -

Луната ще е пак луна

и пак небе ще е небето

.

В любов недей ми се кълна!

Защо е нужно да се лъжем?

Ти нямаш никаква вина

в това, че ще остана тъжен.

Еднъж ли горест съм познал?

Еднъж ли съм се огорчавал?

При мене който не е спрял,

не ме е само той ранявал.

Ти моята любов прости!

Сърцето ти не ми е длъжно...

Какво е скръб не знаеш ти,

не знаеш ти какво е тъжно...

За сбогом няколко слова

да каже всяка друга може.

Но ти не би могла това,

ти кръст не можеш лесно сложи.

Ах, ти си толкова добра!...

И в свойта нова безнадеждност

без думи аз ще разбера

за отзвучалата ти нежност...

Затуй когато някой ден

си тръгнеш и не затъгуваш,

недей си взема сбогом с мен,

иди си, без да се сбогуваш.

Пеньо Пенев - slovo.bg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Удавили се. В снегове и пламъци.

Разбрах едва когато се събудих.


Останките им ги натъпках в раница.


Вървя и чакам да се случи чудо.


Уж мъртви, а тежат, тежат проклетите!


Прегърбвам се и все така ги нося.
Сънуваните песни - неизпетите.
Сънуваните бъдещи въпроси.
Сънуваните срички. И любовите,
с които неудачно се разминах.
И най-неподарената подкова,
с която се изтрива всяко минало.
Дърветата - разлистени сред стаи.
Обърканото ми от вчера здраве.
И още много неразумни тайни,
които съм сънувала.
Наяве...

Камелия Кондова

Редактирано от Лин (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

del

Редактирано от Tiho (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вечно се разделяме със нещо

Ти стоиш сред жълта тишина,

хладно диша старото море,

от безкрая иде тъмнина.

Може ли човекът да я спре?

Можем ли ний младостта да спрем?

Тя за сбогом маха ни с ръка.

Като ден се раждаме и мрем,

но морето все стои така.

Морето има цветове и глас.

Няма време, затова е вечно.

Погледни го не е като нас –

уж е близо, а пък е далечно!

Утре с него ще се разделим

и с дървото с младите листа,

със тревата, меже би с любима,

с тази уморена красота.

Тъмен вятър носи нощен хлад,

но във нас е тъжно и горещо!

От рождене на този свят

вечно се разделяме с нещо!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Уилям Шекспир - Сонети

Превод Владимир Свинтила, 1972

3

О, виж в стъклото, младостта си виж!

На друг не отдадеш ли тази младост,

дълбоко тоя свят ще огорчиш

и ще лишиш една жена от радост.

Чие девиче тяло няма с плам

във своите прегръдки да те вземе,

или си влюбен в себе си дотам,

че даже любовта за теб е бреме?

В синовните очи като в стъкла

се отразява бащината пролет.

И ти в такива две огледала

ще съзерцаваш първия си полет.

В живота ти минаваш като слеп

и твоят образ мре и чезне с теб.

6

Дано студът не покоси листата

на твоя цвят, преди да е цъфтял.

Преди да сложиш част от аромата

на розите във някой скъп кристал.

О, лихва не е туй, което с радост

длъжникът към дълга си заплати.

И не е лихва, ако твойта младост

платиш със десет младости и ти.

Ти десет пъти тук ще съществуваш

и десет пъти ще умреш щастлив.

И с право над смъртта ще тържествуваш,

защото в някой внук ще бъдеш жив.

Ти твърде си дарен със красота,

за да умреш със другите в смъртта.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Широко затворени очи Евелина Пашова Невидим полъх над гръдта ми бяла в сумрака утрин нежно ме смути; обля с наслада мислите и цяла разлях се бавно в две очи, които като две морета бясни разбиваха се ласкаво във мен. Круширах доброволно в ясното небе от балдахин и бял сатен…

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На жената

С дълбока нежност стискам ти ръцете,

целувам устните ти и не знам

дали е вдиган на земята храм,

където тъй да любят боговете,

тъй както аз те любя, о, жена,

сияние в моята тъмнина.

(Д. Бояджиев)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имам нужда от разбивач на илюзии. Да ми срине света до основи. Със замах да строши въздушните шлюзове, дето все ме отвеждат нагоре. Да срути напълно всички пясъчни замъци. Да запали мечтите ми. Като факли. Да затули със камъни оня приказен кладенец, пълен с напразно очакване. Да покрие прозорците с черни, лепкави сажди. И нищо от мене да не остави. Освен тишината. За чисто прераждане. И сълза. ... Малка капчица за голямо удавяне. /Са... / Caribiana

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да оставиш любовта си

Открих любовта на своя живот,

съкровището от тайнствения кивот.

Изправен пред него, неуверен се чудя,

дали да го отворя, ами ако всичко изгубя?

Стоя, размишлявам и малко ме е страх,

ураган е любовта, а пък човекът прах,

кой знае накъде и как ще ме завее,

кой знае колко кръв и пот ще се пролее?

А колко път изминах преди да те намеря,

и с колко смърт се сблъсках, живота да измеря,

години, дни, секунди във търсене и мъка,

а днеска ме е страх да разтворя сандъка.

Какво ли има вътре, а какво ли няма?

Треперя като лист, щом очаква ме промяна,

а промяната е страшна, дори неумолима

помита всичко тя досущ като лавина.

Николай Янков

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нямам спомен от минали дни.

Всеки нов е до радост различен.

Ставам рано преди призори

и се храня с любов и обичане.

След закуска заплитам коси.

Мигновено запретвам ръкави.

Прекроявам небето с очи

и го връзвам за себе си...здраво.

По обяд си постилам отвън

одеяло от слънчева прежда.

Уж е дрямка, следобеден сън,

а в чудати земи се оглеждам.

По вечеря се къпем с дъжда

и се плискаме...чисто детински.

(В пеперудена нощна дъга

замечтано се гушкат калинки...)

Нямам спомен от минали дни.

Всеки нов е щастливо различен.

Щом затворя с усмивка очи

е амнезия...

Свят на обичане.

Автор Цветелина Маринова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

МОМИНА ПЕСЕН

Ако зажалиш някой ден за драмска ракия,

дойди на гости

с кон шарколия.

Татко ракия ще ти налее,

хайдушки песни ще ти попее.

Ако зажалиш някой ден за одринско вино,

дойди на гости

кротко и мирно.

Мама ще вино от изби извади

и мойта жалба ще ти обади.

Ако зажалиш някой ден за момини устни,

прескочи нощем

портите пусти.

С одринско вино, с люта ракия

момини устни ще те опият.

Магда ПЕТКАНОВА (1900-1970)

* * * * *

Похарчих много глупаво живота си,

раздавах любовта си най-наивно.

Любовници, негодници, нещастници,

с които се използвахме взаимно.

Първа класа на влак за нещастници.

Цяла вечност във него пътувам

и се давам на скъпи любовници,

със илюзии се целувам.

Похарчих много глупаво живота си,

а може би най-после те намирам.

Това ли си? Любов ли си?

За мен ли си? Дано да си, че иначе умирам...

Хайде спри този влак за нещастници.

Измъкни ме оттук най-накрая.

Искам много любов, не любовници!

С тебе аз искам да съм до края.

Обича ми се истински, не виждаш ли?

А в този влак до смърт се задушавам.

Вземи ме, докато не са ме смачкали.

Вземи ме, докато си заслужавам.

МАРИЕТА АНГЕЛОВА (1969)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спящата красавица

Каква принцеса бях, каква принцеса!

Как влюбваха се принцовете в мене!

Безгрижно, лекомислено, божествено

живеех – пренебрегнала вретеното.

Как покорявах всичко само с поглед!

Бях вятърничава и мъдра – всякаква.

За мен мъжете стъпваха във огъня.

И тайно във съня си ме изплакваха.

Каква принцеса бях... Но ме докоснаха

очите ти – две остриета сини.

Прибрах короната, разгоних гостите

и те приех – в едно със орисията си.

Какво си мислиш – че изтлява миналото?

Че край си има всяка женска лудост?

Повярвай ми – макар след сто години

принцесата във мен пак ще се събуди.

Маргарита Петкова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Стиховете в текстов формат:

Кажи: аз съм ти

Аз съм прашинки в слънчевия лъч.

Аз съм кръглото слънце.

На малките прашинки аз казвам: останете.

На слънцето: продължавай да се движиш.

Аз съм утринна мъгла и диханието на вечерта.

Аз съм вятър във върховете на гората и вълна върху скалите.

Мачта, кормило, кормчия и кил.

Аз съм и коралът, в който те се разбиват.

Аз съм дърво с говорещ папагал в клоните си.

Тишина, мисъл и глас.

Аз съм изпълненият с музика въздух, излизащ от флейтата.

Искра от камък, блясък на метал.

Свещта съм, и лудият молец около нея.

Розата... и славеят, изгубен в уханието й.

Аз съм всички битиета, обгърналият ни Млечен път,

развиващият се разум, издигането в небесата... и падането оттам.

Това, което е, и това, което не е.

Ти, който наистина познаваш Джеляледин,

ти, единият във всички, кажи кой съм аз.

Кажи: аз съм ти.

Мевляна Джеляледин Руми

Say I Am You

I am dust particles in sunlight.

I am the round sun.

To the bits of dust I say, Stay.

To the sun, Keep moving.

I am morning mist, and the breathing of evening.

I am wind in the top of a grove, and surf on the cliff.

Mast, rudder, helmsman, and keel,

I am also the coral reef they founder on.

I am a tree with a trained parrot in its branches.

Silence, thought, and voice.

The musical air coming through a flute,

a spark of a stone, a flickering in metal.

Both candle and the moth crazy around it.

Rose, and the nightingale lost in the fragrance.

I am all orders of being, the circling galaxy,

the evolutionary intelligence, the lift,

and the falling away. What is, and what isn't.

You who know Jelaluddin, You the one in all,

say who I am. Say I am You.

Mevl?n? Jal?ludd?n Mu?ammad R?m?

Редактирано от Tiho (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз и ангела ....

Екатерина Любкова.

Къде си ходил ми кажи.

Издран и мърляв.

Виж се само.

Ще те превържа

не тъжи,това е просто кал

и малка рана.

Та ти си ангел.

Светещ.Бял.

Надявах се да ме закриляш.

Това в ръцете ми?

Е,да. Игла.

Крилете...Дай да ги зашия.

Ще те прегърна,

не боли.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не остарявай любов

Недялко Йорданов

Не остарявай , любов ,

във телата ни топли и слети .

Ах , неуверена нежност

още в очите ни свети .

И подозрително блясват шпаги

от минали страсти -

звън на решителна битка

за невъзможното щастие .

Не остарявай , любов ,

толкова страшна и дълга .

Опроверганото време

ляга унило на хълбок .

Нека все тъй да гризеш

на надеждата острия залък .

Късно е вече да спреш ,

рано е да се прощаваш .

Не остарявай , любов ,

чуваш ли , много те моля .

Кой те гримира така

в тази изтъркана роля ?

Кой в този смешен костюм

глупаво те е облякъл ?

Всичко е само игра ,

всичко е само спектакъл .

Не остарявай , любов ,

ето завесата пада .

Кратък поклон и тръгни -

гола , нахална и млада .

С нокти и зъби до край -

своята чест отстоявай .

Не остарявай , любов ,

моля те , не остарявай.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна

вечерта веднъж,

Джени вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра до колени,

в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някога целувал някой

в цъфналата ръж?

Робърт Бърнс

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Ивайло Балабанов СИЛА Прилюби ми се! Исках да те смажа от нежност, тънка, гола моя ръж. Веднъж завинаги да ти докажа, че аз съм силният, че аз съм мъж. Горяхме в общо любене-горене, отдадени взаимно на грабеж. Потъвах в тебе аз и ти във мене, тъй както пламъкът потъва в свещ. Душите ни димяха две недели: шумеше ръж, валеше дъжд свиреп... О, тънка, гола моя ръж, къде ли бе скрила тая страшна сила в теб? Ти осем пъти си смени душата, ала деветата желаех аз и девет пъти още - за отплата - изпих до капка твоя дъх и глас. О, тънка ръж! Ти тънко се изправи, коси разтърси, цъфна, зашумя, а аз през твойте корени лукави потънах чак в деветата земя. ***

Редактирано от Уиш... (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами да го сложим, Уиш

БАЛАДА ЗА ЦИГАНКА И КОН

Ивайло Балабанов

Три чудеса ми ограби живота.

С три чудеса обедня:

Първо бе Господ,

второ - Висоцки,

третото беше тя -

младата циганка,

бяла и боса,

кръшна и с поглед зелен,

с пръстен на кръста,

с пъстрата рокля

във пеперуден десен.

Двадесет капки капчукови беше

сякаш зашила с конец -

малкото розово конче вървеше

с весел капчуков звънец.

Кон и момиче - обща магия

или магия със кон...

Розово конче с пееща шия.

Циганка - шарен бонбон.

Спря се катунът край двора казармен

на селското текезесе.

Бялата, босата, кръшната Кармен

там заигра от сърце.

Луда-полуда! Натам се повлече

болен, и сляп, и сакат,

но председателят дойде и рече:

"Стига! Това е разврат!"

Реч ни държаха, а по дайрето

кметът удари с юмрук:

вкараха Кармен във текезесето.

Кончето впрегнаха в плуг.

Три чудеса ми ограби живота.

С три чудеса обедня.

Гледам към Бога.

Слушам Висоцки.

И мълчаливо виня.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Приказка

Веселин Ханчев

Под дъжда, който чука невидим в листата,

двама крачим без път и сами.

Няма вик на дървар, ни пътека позната.

Само тъмният вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла

като гълъб, спасен от дъжда.

Отстрани на косата ти свети изгряла

една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.

Нека тя да ни води в леса.

Може би ще намерим вълшебното цвете,

дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.

Равнодушни недей ни прави.

Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,

топлинка само в нас остави!"...

Но в косата ти вече звездата не свети.

Мълчаливи вървим из леса.

Ах, къде да намерим вълшебното цвете,

дето прави добри чудеса?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)


ЖОАШЕН ДЮ БЕЛЕ
(1522-1560)


ИЗ "РИМСКИ СТАРИНИ"


Да дириш Рим във Рим пристигнал си, човече,
и нищичко от Рим във Рим не виждаш ти.
Старинните дворци, които посети,
и арки — туй е Рим, а друго няма вече.

Погледай: беше той достигнал тъй далече,
че цялата земя владееше почти,
но времето накрай и него укроти
и гордостта му в куп развалини се свлече.

Единствен само Рим е паметник на Рим
и Рим в борбата с Рим е пак непобедим.
Виж Тибър, който в бяг към морски бряг отива,

е тук като преди. Така върви светът:
което е под ключ, от времето загива,
ала ще устои, което е на път.

Редактирано от witness (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ода за простака - Валентин Йорданов

За хората… и думите…

Вървя с високо вдигната глава

и погледът ми бяга над дворовете.

Изобщо и не мисля за това -

какво говорят зад гърба ми хората.

Каквото и да е - са само думи -

неказани пред мен, безсилие и страх.

И нека другите говорят зад гърба ми.

Това не значи ли, че съм пред тях?!

Мая Попова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само ти танцуваш с грация на лебед.

Път са ти звездите, а небето - хребет.

Слънчева се гмуркаш, лунна се усмихваш.

Изгревно тревожиш, залезно утихваш.

Само ти умееш да плетеш с лъчите.

Кошнички от вечност - с шепот от тревите.

Люлякови клонки - с лист от трепетлика.

Лебедова песен - с дъх на перуника.

Само ти живееш, докато умираш.

В чувствата се лееш - в стихове извираш.

Скрита като притча - с мъдрост утаена.

Явна като пламък - в огъня родена.

Автор Ясен Ведрин

Поспри се, за Бога! Достатъчно скита

из чужди фалшиви пиеси.

Момичето слънчево с русата плитка...

Върни се, за Бога! Къде си?

Ост?ви ме някога. Тук ме ост?ви.

И хукна подир ветровете.

А ето те... (Боже! Светът е направил

узряла жена от детето!)

Сега си различна. Косите ти – огън.

Но в погледа няма искрици.

Какво се е случило (Казвай, за Бога!)

с наивните детски зеници?

Обичаше лятото. Как ти личеше!

Светулки във джоба ти спяха.

Днес устните с цвят на узрели череши

мълчат. Как, за Бога, замряха?

Мечтаеше някога, дръзко и смело,

да взимаш от всичко по много.

Ръцете ти празни са, призрачно бели.

Какво те уплаши, за Бога?

Прости ми, но трябва и туй да те питам...

Защо ме ост?ви, за Бога?

А, знаеш ли, можех със тебе да скитам.

(Сърцата и повече могат.)

Автор Пепа Лулова

Ще остана в очите ти – спомен за утре,

пеперудени мисли, шептяща тъга.

И ще топля сълзите ти, тайно, отвътре,

като мъничко слънце, посяло дъга.

Ще остана в ума ти – милувка от бриза,

неизтляла китара и струни от дъжд.

В полунощ над мечтите ти тихо ще слизам

и насън ще те срещам във цъфнала ръж.

Ще остана в ръцете ти – полъх от юга,

портокалова нежност със дъх на звезди.

А по изгрев ще ставам безплътна и друга,

теменужена сянка със тъжни очи.

Ще остана в сърцето ти – бисер във мида.

И дори да забравиш това някой ден,

аз ще знам, че секунда преди да си ида,

съм била на съня ти във сладкия плен.

Автор Пепа Лулова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...