Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Любими стихотворения


Препоръчан отговор

МАСКИ

Владимир Висоцки

Пред огледалото смехът ми див

ехти, накриво то ме отразява:

със кука-нос, ухилен до уши,

във венециански карнавал играя!

Но свива се кръгът около мен

и хващат ме, увличат ме в играта.

Така, така... Едва усещам, че

лицето ми за тях е вече маска.

Фишеци и конфети... Чувствам как

мен с укор гледат ме от всяка маска.

Подвикват ми, че пак не съм във такт,

настъпвам си партньора по краката.

Какво да сторя – бягство презглава?

Да вляза ли със тях във веселбата?...

Дано под маските на зверове

все пак с черти човешки са лицата.

С перуки, с маски – всички до един,

кой приказен, а кой – литературен...

Съседът ми отляво – Арлекин,

друг е палач, а трети – просто глупав.

Един се постарал да стане бял,

друг скрива си лицето от известност,

а някой е безсилен, цял скован,

от маска да си различи лицето.

Аз с кикот встъпвам в този хоровод,

но пак със тях се чувствам неспокоен:

ако на някой на палач глава

му се хареса и забрави кой е?

Завинаги печален Арлекин

ако остане, влюбен в своя образ?

Глупакът пък глупашкия си вид

на своето лице, ако забрави?

Вървя след маските, но вече знам,

че не желая те да се разкриват.

Какво, ако паднат маските, а там –

полулицата или те самите?...

Кое добро е как да разбера,

лицата честни как ли да открия?

... Като научихме с маски игра,

в камък лицето си да не разбием...

Но тайната на маските разбрах,

уверен съм в перфектния анализ:

на равнодушието маската при тях

защита е от плюнки и шамари.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 4,3k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

* * *

Преди да те открия,

как се лутах...

Слепец, бездомно куче.

Звезди, небе....

Аз нищичко не виждах.

Трохите с камъните бърках.

Подобно черна сянка бях

и сам от нея се страхувах.

Сега, животът ми е роза.

Оросена, кърваво червена.

Земята съд от глина,

а небето млечен храм над него

www.hristohristov-bg.com

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Друга песен

Тази песен не е като другите.

Исках просто да бъде хубаво.

Не оставай сама със думите,

че отново ще станем глупави;

ще притиснем стените си близко,

а в темелите – само бурени.

Аз ще съм самолет без писта,

ти ще ме мразиш влюбено.

Просто тичахме твърде тромаво.

Може да е от възрастта. И чакрите Публикувано изображение

Да знаех, че идва сушата,

щях да копая с лакти.

Да знаех, че сме гладували -

да съм скътал по някой къшей.

Тази песен не е като другите -

де да можех сега да лъжа…

Двамата, на които приличахме

пак живеят в онази къща.

Но ние сме друга история,

друго време и друго завръщане.

Пламен Сивов

Редактирано от agr (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Битието със тежкия градус

вече трудно отпивам с очи.

Накъдето погледнеш - нерадост.

И каквото да вкусиш - горчи.

Искам всичката своя надежда

на човеците бедни да дам.

Да им бъде завивка, одежда.

Да им бъде трапеза и храм.

Искам болката в тях да изпия.

Всяка мъка и всеки товар.

И съдбата им - черна сгурия -

да прогоня със пламенна жар.

Тежък градус кипи в битието -

иска всяка надежда да спре.

Труден избор стои пред сърцето -

да живее или да умре.

Вече имам си избор, нагласа -

ще умирам, раздаващ живот.

А очите на висшата класа

ще съгледат във мен... идиот.

Идиот,... но изпълнен със радост

на бедняка надежда да дам.

Битието със тежкия градус

побеждавам с протегната длан.

Автор Ясен Ведрин

Подкована с фалшиви стремежи,

галопирам към нощи катранени.

От предишните славни манежи

само шепа сълзи са останали.

От косата ми - грива златиста,

ти изплете въжета за впрягане.

Украси ме със сини мъниста -

две очи, помътнели от бягане.

Сякаш цепя земята с копита,

подивяла от хапещи спомени -

как ме пи цяла нощ до насита,

после с бич като чужда прогони ме.

Как светът стана толкова тесен?

Бях подгласничка първа на вятъра!

Но роди се от лятото есен,

за да сложи финал на театъра.

Твоя грях помнят само мухите,

но не казват, защото са влюбени

в онзи чар - подлостта и лъжите,

цял табун със наивни погубили.

Уморена се спирам накрая,

а сърцето ми - стадо от биволи.

Колко още ще бие? Не зная.

Уморените...тях ги убивали...

Автор Пепа Лулова

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Наричат ме „огън”, „магьосница”, „луда”...

Внимавай добре във какво се забъркваш!

Излъчваш желание, власт и възбуда,

но утре в ръцете ми кротко ще мъркаш...

Краката ти бавно и трайно омекват,

а въздухът тежко, във такт се втърдява.

Докосвам така, че дъхът ти да секне

и тайните кътчета в теб изучавам...

Затваряш очи и назад се отпускаш.

Поела контрола, пред теб коленича.

Познават във миг полуделите устни

какво те побърква и как го обичаш...

Със нокти по кожата топла рисувам

картини, които и Дявола стряскат.

Достигаш до края...и още жадуваш...

А нейде Нощта във захлас ръкопляска.

В сладка наслада умираш...

Крещиш! Сетивата ти бавно угасват.

Но тихо възкръсваш и мене избираш

отново в играта убийствено – страстна...

Автор Пепа Лулова

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Заситих се от насадени предразсъдъци,

от норми, нормативи и клишета.

От некадърни ОТкачени съдове,

изливащи помия в битието.

Омръзна ми да слушам притчи разни

за нестандартни феномени,

за края на света, за камикадзета

и за прочути идоли-кретени.

Преситих се от тържеството

на варвари и мракобесници

Минават с кораб през окото ми,

превозват пиксели и вестници.

До гуша съм препълнена с модификации

на изродени плодове и зеленчуци.

Наблъскани с хормони са месата..

Мутирам. Задушавам се. Изключвам.

И може би ще се завърна очипена,

ще нося гордо своята каишка...

С химически разтвор, течащ по вените.

Щастлива, сговорчива, сива мишка.

Автор Румяна Йорданова

Аз моля, нарисувай ми овца!

Повярвай, само толкова ми трябва!

Усмивките на къдрави деца...

И къс дъга, която да ме радва.

Теб моля, нарисувай ми овца!

Но малка, за да мога да я нося

в пустинята - наместо обеца,

когато капка дъжд отново прося.

Пак моля, нарисувай ми овца!

Не бой се - и в кутия ще я виждам.

Аз търсих тебе толкова слънца

и кули от сълзи насън иззиждах.

Днес моля, нарисувай ми овца,

че утре вече може да е зима.

С годините угасваха сърца,

а аз ги палех с вяра, че те има.

Чуй! Моля! Нарисувай ми овца!

Не съм мираж, не мигай в неведение.

Аз срещнах много слисани лица.

Но само в твоето...

съзрях спасение!?

Автор Пепа Лулова

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Юлски горещник

Нели Господинова

Не те чаках да дойдеш при мен като юлски горещник,

да стопиш синевата от лед, дето тайничко крих,

да събличаш света от илюзии, свят като грешник,

да сушиш невъзможни морета със вятъра тих.

Не очаквах това не защото за теб не мечтаех –

потроших двете стомни, мълчана вода да греба.

Да гадая по здравец... От нищото слънцето ваех

и те чаках по изгрев, пречистена с горска роса.

Разпиля се горещникът, сипеше жар и забрава.

Изгори по полето тревата на спомена стар.

Припълзя като смок, после сви се в сърцето ми, вляво,

а гърбът на земята потръпна от този товар.

И не знаех дали е пожар, път, проправил в полето,

или слънчева люлка, развързала жарки крила –

разлюляната гръд се целуна с дъха на небето,

щом небето горещо положи на нея глава.

И тогаз затрещя неочаквано с гръм вековечен,

беше дъжд като мъж, който връща живота в дома –

моят юлски горещник разплете венеца си цветен

и ме взе на ръце в пъстрооката полска трева...

Оттогава е в мен този юли, горещ като грешник,

скита споменът бурно, нарамил вързоп от цветя,

и целува в ръжта красотата, която го среща

и създава живот... Диви макове никнат с дъжда.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не умрях от носталгия. Жилав дрян е душата ми,

оцеля срещу грубата истина.

Заживях като скот - без любов и приятели

и накрая... накрая привикнах.

Без да гледам назад, продължавам по пътя си.

Чиста глупост или орисия.

А светът е красив, вишните са напъпили.

И камбаните празнично бият.

Ще празнувам и аз. Имам право на празници.

Както виждате - знам си правата.

Беше време, когато самотата ме дразнеше.

Сътрапезник ми е самотата.

И на празничен пир се прегръщаме сляпо -

моя милост не е придирчива...

Нямам друга възможност, нямам други приятели.

Самотата така ми отива.

Жилав дрян е душата ми. Доземи се огъна.

И на възел почти се завърза.

Пипнешком се опитвам да стигна до съмнало.

И да искам, не мога да бързам.

Автор Румяна Йорданова

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Вчера попаднах на блога на Нели Господинова съвсем случайно.

Безкрайно ме впечатлиха стиховете...

Всички с почти еднакъв натюрел, толкова земни и топли, а удрят като светкавица.

.............................................................................................................

Любовна магия

Нели Господинова

Все те чакам на хълма, до буйната речна вода

и сънувам небетата бели... Почти до премала.

А под знойното слънце, от корена с луда мъзга,

зреят мислите, гроздове чудни... Света непознали.

И те искам да дойдеш... (Изминаха много лета).

Все те мамя отгоре с момичешки плитки извити.

Ти в косите ми вплете една февруарска мъгла –

оттогаз все сънувам на зимата стъпките скрити.

И те чакам, и чакам... (Момичето стана жена).

Закопняла любовно се вие към теб все по-силна...

Гроздоберът дойде... Ала ти и тогаз не посмя

да прекрачиш до моята къща, отгоре на хълма...

И какво от това, че съм стройна красива лоза,

щом устата ти сладост с любовния грозд не мечтае.

Ще се спусне към мене, на друг, нелюбовна ръка

и ще реже до кръв, всяка чепка, която познае.

И преди да се стъмни на хълма до тази вода,

дето лудо тече и снагата си ?пната вие,

омърсена ще сляза надолу със боси крака

и с отрязани плитки... да сторя любовна магия.

За да текне ширата... Не сладка, не бистра роса,

а любовна отвара. Духът ? за миг да те грабне.

Да омае сърцето ти... И разпознал любовта

като лудо пиянство, в краката ? после да паднеш.

И пиян да изричаш най-трезвите мъжки слова.

А реката да влачи с косите си виното черно

и да дави моретата в своите женски недра.

Ти, пиян от любов...

да ме пиеш отгоре на хълма.

...................................................................................................

Този мъж

Нели Господинова

Не го познавам още този мъж,

но той пристига винаги в съня ми

и тялото ми, разлюляна ръж,

събира тихо в шепи, като семе.

Нощта покълва ясна, сякаш ден.

Изгряват неузрели слънчогледи.

Уж, аз го търся – той е вътре в мен.

Простенват плахо сенките ни бледи.

А после бавно времето сълзи,

солта им тишината не измива,

защото и от сънища боли,

когато сутрин рано си отиват.

Затуй заплитам двете му ръце

с косите си и корените неми

и чакам светлината да умре,

за да се върне тихичко при мене.

И чакам този сън да продължи

реален като слънцето в деня ми

защото разпознавам, че си ти,

защото все живееш в мисълта ми –

горещ като ръжта на хълма стар

и слънчев като сутрешна магия...

Разбрах, че твоят образ, оцелял,

не мога от живота да изтрия.

Редактирано от Merryl (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Отвара за забрава

Нели Господинова

Огън стъкнах от твоите лоши слова,

на триножника менчето сложих,

и изсипах ненужния миг тишина -

а обидата с билки наложих.

Тъжен смях, гола обич, последна сълза,

седем грама отрова от стършел,

миг горчив, пропилян, две-три щипки тъга,

недоверие, нерви на възли.

А котлето не къкри... Все няма искри -

ще добавя и малко забрава,

после тихо ще сипя онези очи

дето лееха само жарава.

Развъртях се с машата, но пак не гори –

Сложих себе си, малко по малко.

Без пожари и клади не ще да заври –

само пуши котлето... Ех, жалко!

О, забравих за миг. Трябват малко пари,

да платя всички минали грешки.

Преброих за последно до трийсет и три

и среброто задрънка зловещо.

После думи магически взех да редя -

смело яхнах метлата си стара

и поисках да мога без теб да летя,

преоблякла душата си стара.

Лумна огън от твоите думи в нощта,

сова крясна – засенчи луната

и последната мисъл за теб разгоря,

и подпали невинно гората...

- Спри се вещице! – сякаш насън изкрещя,

от зениците огън изхвръкна

и уби всяка мисъл да бъда добра,

(а в котлето отварата кръкна).

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Аз пък отмъкнах това от един статус :) Да ме прощава ALEXONE™ за кражбата :shy11:

ЖИВОТЪТ снощи зверски се напи.

/Със всички извинителни причини./

така поне преминахме на "ти" -

дистанцията се скъсява с вино.

На първа фаза беше страшно мил:

Недей, любов, не се хаби напразно...

Не става Аполон от крокодил...

повяхнали цветя не правят празник...

На втора фаза, вече свил юмрук:

ти докога така ще ме живееш!

Споделяш ме с поредния боклук -

без мисъл, без сърце. И без идея!

На трета фаза и прегърнал стол,

Животът със езика си преплетен

изфъфли, че човек се ражда гол

- росата по тревата да усети.

И после падна под една дъга

/от виненки - навместо пеперуди/.

Усмихнат като детството заспа.

Проклета да съм, ако го събудя!

Камелия Кондова

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

автор: Евгения Георгиева

Нощта наметна тъмния воал

и спусна се полека над земята

ефирна, сякаш тръгнала на бал,

танцуваща под звездната позлата.

Ухание на люляк и любов,

докосна ми със нежност сетивата

и сграбчи ме пак оня порив нов,

понесе ме високо в небесата.

В такава нощ не искам да заспя,

а искам да танцувам под звездите

и твоето име само да шептя,

да ти целувам мислено очите.

Ухание на люляк и любов,

навярно те погалва в тъмнината

и ти сънуваш оня порив нов,

издигнал ни със теб до небесата!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Споемте же песню под громы ударов,

Под взрывы и пули, под пламя пожаров,

Под знаменем черным гигантской борьбы,

Под звуки набата призывной трубы!

Разрушимте, братья, дворцы и кумиры,

Сбивайте оковы, срывая порфиры;

Довольно покорной и рабской любви -

Мы горе народа затопим в крови!

Проснулась, восстанет народная воля

На стоны коммуны, на зов Равашоля,

На крики о мести погибших людей,

Под гнетом буржуя, в петле палачей.

Их много, без счета, нуждою разбитых,

Погибших в остроге, на плахе убитых,

Их много, о правда, служивших тебе

И павших в геройской, неравной борьбе:

Их стоны витают над небом России,

Их стоны, призывы, как ропот стихии,

Звучат над Парижем, Кайеной глухой

И нас призывают на доблестный бой.

Споемте же песню под громы ударов,

Под взрывы и пули, под пламя пожаров,

Под знаменем черным гигантской борьбы,

Под звуки набата призывной трубы!

«Буревестник» (Париж), 1908, №10-11, С. 23

----

Горещ е! И палещ! Изгарящ ръцете без дим...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

У лукоморья дуб зелёный

Из поэмы "Руслан и Людмила" - А.С. Пушкин

У лукоморья дуб зелёный;

Златая цепь на дубе том:

И днём и ночью кот учёный

Всё ходит по цепи кругом;

Идёт направо - песнь заводит,

Налево - сказку говорит.

Там чудеса: там леший бродит,

Русалка на ветвях сидит;

Там на неведомых дорожках

Следы невиданных зверей;

Избушка там на курьих ножках

Стоит без окон, без дверей;

Там лес и дол видений полны;

Там о заре прихлынут волны

На брег песчаный и пустой,

И тридцать витязей прекрасных

Чредой из вод выходят ясных,

И с ними дядька их морской;

Там королевич мимоходом

Пленяет грозного царя;

Там в облаках перед народом

Через леса, через моря

Колдун несёт богатыря;

В темнице там царевна тужит,

А бурый волк ей верно служит;

Там ступа с Бабою Ягой

Идёт, бредёт сама собой,

Там царь Кащей над златом чахнет;

Там русский дух... там Русью пахнет!

И там я был, и мёд я пил;

У моря видел дуб зелёный;

Под ним сидел, и кот учёный

Свои мне сказки говорил.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

КУКЛА НА ВЕРИГА

Толкова спомени съм насъбрала,

че се чудя какво да ги правя.

Спомен от някаква дълга раздяла,

спомен от евтина слава,

спомен от тъжно-горчива обида,

спомен от дъжд неистов,

спомен от истинско чудо невиждано

и от перонен писък..

Тъй си стоят, във душата натрупани,

двеста писма неполучени,

пъстри хартийки, пръстени счупени,

сто изпогубени ключа,

сухо листо от дърво, приютило

десет учудени пръсти,

ръждива подкова, снимка с камила,

думи пропуснати...

Уж непотребни са ми, а не мога

да ги изхвърля, подсвирквайки весело...

Сигурно ще си стъкна от тях един ден огън,

или огърлица ще си изплета – да се обеся !

Маргарита Петкова

Редактирано от shefkata (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

НЕЖНО Е...

Колко остана... Няма значение.

Тихо е... Тихо е.. Тихо е...

Сякаш, че цялото население

се е зачело във стихове.

Есен съблича листата сатенени...

Свършиха питките ръжени...

Само мъжете - нежно неженени –

любят жените омъжени...

Няма ни облаци... Ни гръмотевици...

Спомен от бурите минали...

Няма суетности... И шумотевици...

Чувства и устни изстинали...

Хайде ела... Да се гушнем със времето...

Топло все още е тялото.

Бялото... Всичко ще ни отнеме то...

Няма зелено... Ах, бялото!

Бяла брадата ми... Аз... Дядо Коледа...

Толкова дълго се чаках.

Нося чувала си... Тихо се моля да

бъда все още... И плаках...

Плаках ли? Глупости... Сухи очите ми...

И зачервени от взиране.

Нежно е... Полъх от птиче прелитане...

Нежно е... Като умиране...

Недялко Йорданов

Редактирано от Уиш... (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Понякога

Понякога се будя от умора

полепнала през вятъра отвън.

Умора…Знам, че не е моя.

Понякога внезапно ми горчи

от скрити, премълчани рани-

следи от нечии сълзи.

Понякога не мога да говоря.

Побягвам. Думите не значат.

Тогава болката е моя,

но само ти ще разбереш, че плача…

автор: m_space

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Везни

Тази вечер ще си легнеш рано,

но до късно няма да заспиш.

Дълго ще разчиташ по тавана

туй, което трябва да решиш.

Ще се ровиш в спомени и дати,

ще възкръсваш трепети и дни

и ще трупаш мълком във блюдата

на сърдечните везни:

радостта - и първото страдание,

верността - и нейните въжа,

ласките - и първата досада,

клетвите - и първата лъжа.

Ще претегляш, ще сравняваш скритом

устните ми с нечия уста,

нечии очи - с очите ми,

силата - със нежността...

После ще объркаш всичко и наслуки

ще запълваш слепите блюда:

ще поставиш любовта при скуката,

навика - при любовта...

Страшно ще ти е да се събудиш -

по-добре е да не спиш:

да си идеш - ще ти бъде трудно,

да се върнеш - ще се унижиш.

Стефан Цанев

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Да можех надежда да давам

Да можех надежда на всеки да давам,

да топля измръзнали нечии ръце

и с цвете света да загръщам и багря,

и слънце да вграждам над всяко небе.

Да можех в платната на кораба тежък,

да вдъхна попътно в открито море

и облака черен без следа да пропъдя,

от всяко посърнало, бледно лице.

Да можех букети искрици да пращам,

да пълнят с усмивки безличния ден

и цвят във душата на всеки да влагам,

да среща света със любов обграден.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Нямам нерви за дълги любови,

а кратките - не ми приличат.

Да не мислиш, че нещо ново

казваш с това Обичам те?

Да не мислиш, че ще се срути

светът след моето тръгване?

Крайно време е да си наясно,

че всичко е само временно.

А аз - най-временната от всичко.

Най-кратката. Невъзможната.

Лесни любови - не ми приличат.

А трудната - ще я можеш ли?

Хм, да опиташ ли ти е щукнало?

Добре - да живее рискът!

Хайде сега - отведи ме оттука!

Ако ти стиска.

Маргарита Петкова

.....................................................................................................

Днес ми е тъжно. Толкова тъжно,

че не мога дори да заплача.

Очертавам край себе си малка окръжност

с диаметър - ръката на здрача.

И се скривам във нея. Гола. По себе си.

Без мечти. Без надежди. Без нищо.

Пак туптят във сърцето ми безкрайни далечности.

И приличам съвсем на летище...

От което отлитат...Отлитат завинаги.

Без билети за някакво връщане.

Вътре в мен се разпадат отминали мигове.

А така да ми се прегръща...

caribiana

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Снежинките почиват по ръкавите.

(Сърцата ни се пръскат от студа.)

Красиви са. И толкова са правилни.

(Душите ни са грешни пред света.)

Снежинките воюват с климатиците.

(А фронтът са дебелите стъкла.)

Прогонени, отлитат като птиците,

от нечия телесна топлина.

Снежинките са нежно нарисувани.

(Парченца сякаш от божествен смях.)

А хитро дяволски са образувани

около частици прах, частици грях.

Телата ни (И те така прекрасни са!)

прикриват често статуи от сняг -

човеци снежни, глупаво пораснали.

Дали ще могат да обичат пак?

Снежинките, пречистени във капчици,

се връщат горе. (Слънцето ги вика.)

А снежните човеци слагат шапчици

и пускат (лицемерно) климатика...

Автор Пепа Лулова

Изхвърлих те - колекция от мигове,

събирани с години, до омръзване.

Очите ми засветиха в индигово,

за първи път спасени от замръзване.

Укривах те във спомени плячкосани,

наказана, че теб не съм научила.

Очите ми - карфици омагьосани,

прободоха последното ти чучело.

В напразно коленичене пред мощите

пресмятах те с обречено тиктакане.

Очите ми прогледнаха във нощите,

узрели като гроздове от чакане.

Отказах те. (По-трудно от цигарите)

Напук на абстинентната агония...

Очите се оказаха бунтарите,

които пресушиха Вавилония.

Автор Пепа Лулова

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Когато ме прошепваш през нощта

и нежността ти гали раменете ми,

забравям колко много ме е страх.

И ставам твоя. Цялата. За вечност.

А ти забравяш целия си свят...

Така ненужен ти е, като имаш мене.

Притихваш в ласките ми на жена,

която те превръща във безвремие.

Не казвай нищо повече... Мълч?.

От толкова обич думите умират,

безплътни, недостатъчни за стих...

Защото

любовта

е много тиха.

Автор : Caribiana

Редактирано от shefkata (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не чукай на дърво.Ще ти се случа. Обречена съм ти от цели сто живота. По теб ще тръгна като тънък ручей и ще се гмурна във сърцето ти.Дълбоко. Ще станеш целият водовъртежен. Така съм влюбена,че просто си безсилен. А аз се чувствам до полуда нежна, когато тихичко по тебе се разливам. Не можеш да ме спреш да те обичам. Заключих миналото си и хвърлих ключа. Сега съм твоето объркано момиче. Не чукай на дърво.Ще ти се случа! Caribiana

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Духът на чашата

Нели Господинова

Творецът има сигурно вина,

затуй че е създал от кал човека.

И като чаша с празна кухина

да дири съдържание, го врекъл.

Да сипва най-изискани вина,

отрови, спирт и всякакви отвари...

Да си налее изворна вода.

(днес няма да говорим на Граали).

А своя празен свят ще оцветим

с вкуса на най-препълнената чаша.

Та ако може някак да простим

на Бог, че да налее, не сколаса.

И няма Дух по-силен и чудат

от онзи дето в чашата живее...

А празните напразно ще дрънчат

на масите, където вино леем.

И нека минат хиляди луни

от времето на хаоса небесен.

Човекът ще налива и троши

и пълната му чаша ще е песен.

И пълната му чаша в своя дух,

Духът ще възвиси и ще познае.

Като водата чиста на Исус

във вино претворена... И за рая.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не... не страдай ти, мое сърце,

за приятели подли, продажни,

тях животът отдавна прокле,

туй неща са така... маловажни.

Не... не страдай ти, мое сърце,

за фалшивите свои любови,

днес разбърках последно тесте,

пак ще срещнем... предателства нови.

Не, не страдай!!! Напук пребъди...

свойта вярност докрай им доказвай

и за всичко отново прости...

със добро и любов ги наказвай!!!

Автор : krasini (Красимира Касабова)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване