Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Любими стихотворения


Препоръчан отговор

КЪМ СЕБЕ СИ

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен,най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си,

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи,

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко не загубвай себе си-

единствено така ще го решиш!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 4,3k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Жена

Как тревожно е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш

сред всекидневната сивота.

Вярност – срещу изменчивия вятър,

нежност – в загрубелия свят.

От безбройните земни пътища

най-рискования да избереш -

безразсъдния път на сърцето,

и докрай да го извървиш.

Твоя единствена радост да бъде

радост да даваш… Да бъдеш в нощта

светло прозорче, което чака.

И непростимото да простиш,

и да градиш живот от отломъци.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в утроба.

Да продължиш в един детски вик

дългата мълчалива целувка.

Да превърнеш във вечност мига.

Твойте прострени ръце за прегръдка

люлка да станат на нов живот.

Нощем над него безсънна да тръпнеш,

светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка – със бръчка

да заплатиш и във косите със скреж.

Сълза по сълза на новото стръкче

своята хубост да предадеш.

Нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

Блага Димитрова

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не ме разбирай... Навярно те обичам по-различно. Не точно както си си го представял. Но съм такава и ... така обичам. По-тихо. По-дълбоко. До забрава. И няма да съм тази, дето ще ти сервира някакви дълбоки драми. Аз просто пазя всичко във сърцето си. Това е обич, знаеш ли...не знаме. И някак ми е глупаво да я доказвам с безсмислената показност, която отвън е шарена, а вътре - празна. За мене обичта е ... свята. А другото е вятър и мъгла... Цъфти лудешки, после прецъфтява... И аз не мисля, че това е любовта. Любов е нещото, което продължава дори когато мине пролетта, дори когато пъстрите цветчета полегнат тихо мъртви във пръстта. Но любовта остава. И им свети. И не, не чакам да ме разбереш. Отдавна зная, че не си приличаме - различни хора от различни светове. И все е обич уж...А е различна... Caribiana

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Едно от любимите ми стихотворения е "Живей" на Матей Шопкин

И на мен е любимо. Авторът й е Евстати Бурнаски (р.21.10.1922)

Негов е и текста на песента на Емил Димитров - "

Силните жени са като птици

и често те се реят в самота.

Гори сълза във гордите зеници

и капва тихо някъде в прахта.

Любов даряват, но любов не просят.

Оглеждат се в очите им звезди.

В сърцата женски мъжка сила носят,

следа оставят, гдето са били.

Сами притихват вечер, уморени

от дългата заблуда на деня.

Леглата им са празни и студени,

но пълен с нежна обич е сънят.

Силните жени са като птици,

понесли на крилете си света,

наказани до болка да обичат,

осъдени на вечна самота.

ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

Голямата любов гнезда не вие.

Тя вечно към простора се стреми.

Не е уют, а огнена стихия

и покрив са й всичките звезди.

Голямата любов деца не ражда.

Тя ражда стихове, картини и мечти.

Без нея сме умиращи от жажда,

а животът е руини и сълзи.

Голямата любов ръжда не хваща.

Докрай усещаш нежният й зов.

Затуй наливам с вино пълна чаша -

да пием за голямата любов!

Златина Великова - elverita

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Късна среща

Каква съдба след толкова години

събра ни тоя шумен ресторант?

Звънят нелепо чаши и чинии

гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят

се клати застрашително над нас!

Не мога аз щастливо да се смея

и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах

с такава нежност, болка и тъга

и щастие единствено наричах,

усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:

спокоен, безразличен и студен.

Но как от теб, но как от теб да скрия

пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие

тъй силно неспокойното сърце?

Аз пак наливам чашата - и пия...

Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?

Защо сълза в очите ти блести?

Нима неповторимата ни пролет

да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш

да съживиш мъртвеца във пръста?

... Повярвал бих, повярвал бих отново

и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други

пред техните учудени лица,

пред погледа уплашен на съпруга,

пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,

като в чудесен, фантастичен сън,

целунеш ме задъхано и страстно

и тръгнеш с мен - в нощта,

в дъжда - навън.

Давид Овадия

Редактирано от Мойра (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Вечната любовна лирика

Сафо

Любов

Бог блажен за мен е оня, който

редом с теб седи и говори с тебе,

твоя сладък глас и смеха ти кръшен

слуша отблизо.

Ах, сега дъхът ми в гърдите спира...

Щом те взорът мой закопнял съгледа,

секва в миг гласът ми, сподавен в немощ

звук да пророни.

И езикът вече скован засъхва,

знойни струйки в жилите буйно бият,

мрак дълбок очите забулва. Чувам

тътен в ушите.

Ледна пот избива по всички пори,

тръпки остри цялото тяло кършат.

Аз посървам както трева, бледнея

и отмалявам.

Превод: Георги Батаклиев

Соломон

Из "Песен на песните"

- Като ябълково дърво сред гората

е моят възлюблен между момците.

Седнах под сянката на тоя, когото желаех -

Плодът му е сладък за моето гърло.

Той ме заведе във винната изба

и у мене всели любовта.

Утешете ме със цветя,

Подкрепете ме с ябълки:

аз линея от обич.

Лявата му ръка е под главата ми,

дясната му ръка ме обгръща.

Превод: Владимир Свинтила

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Кехлибар Вчера пратих до Господ писмо, но забравих да сложа адреса. До безкрая го пуснах с клеймо: „От една много тъжна принцеса”. Исках само да питам, кога моят принц на кобила ще дойде. Тя дали ще е с дълги крака, с много остър език и наморник? А пък той,той дали ще е мил, много строен и снажен, и нежен? Или кльощав и груб крокодил, с остри зъби и страшно небрежен? Не, не си го представям така. Хайде, Боже, изпращай го скоро, че изплаках солена река и напът съм да скоча отгоре й. Пък дано срещна някой рибар, замечтал се за златната рибка. С много топли очи, кехлибар. С всичко друго в живота се свиква. Само с времето имам проблем. И забравих да сложа адреса. Как сега да го пратиш при мен? Вън е пълно с красиви принцеси, дето чакат за приказен мъж на каляска при тях да пристигне, да им грабне сърцето веднъж, със усмивка към тях да намигне. Аз пък вече си имам рибар, дето все на река ми мирише, но е с топли очи, кехлибар, и такъв, и такъв го обичам. Николина Милева

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Обич

Нашето небе е тъй дълбоко,

нашите звезди са тъй големи

и земята наша е безкрайна,

а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице направи

тая обич толкова голяма,

че света във нея се побира,

че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,

нашата земя, с цветя покрита,

с пресен дъжд на пладне оросена

и с дъга, на златен сърп извита.

Че ми греят право във сърцето:

златно слънце, ниви позлатени,

утрин рано сребърна зорница,

в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,

нашите звезди са тъй големи

и земята наша е безкрайна,

а се сбира цялата в сърце ми...

Дора Габе

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Отива ми да бъда неприлична! (По принцип съм порядъчна жена. Не пия и не пуша. Не обичам във чужди къщи мрежи да плета.) Но има във очите ми загадка, преплетена със черно кадифе - на тия, дето мислят, че съм сладка, по-силно им горча и от кафе. Отива ми да бъда като вино, смесено със огнена ракия! На тия, дето мислят, че са силни, глътка стига, за да се напият! Удавници спасявам със усмивка - в косите си ги беся след това. Потърсилите в моя дом почивка от бурите побягват през глава! Отива ми да бъда като вятър - без свян повдигам мъжките поли! А тия, дето лесно ме забравят, цял живот сънят ги не лови! Отива ми да бъда неразумна! Отива ми! Отива ми, за Бога! Защо тогава тази моя същност на показ да извадя все не мога?... Васка Мадарова

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

ОПИТ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ...

Не се плаши, човече Божи, от есенния геноцид.

Земята сменя свойте кожи, ти - фотографския си вид.

Това е ред. И прошка няма, дори да хвърлиш златен чоп.

Живей природната си драма. Живей - между звезда и гроб.

И преповтаряй чудесата на младостта. Не знаеш как?

Вземи назаем от децата уши за дъжд, очи за сняг.

Пробий запушените пори на кожата и на плътта

и в тебе ще се преповтори докосването на света.

Подпри челата на въпросите, умий им сънните очи.

На истините свои костите отново с кожа облечи.

И някой глас ще те повика и ще те върне в утринта

на твойта детска, ведролика и тайнствена неяснота.

Усмихваш се. Какво смущава средесенното ти сърце?

Така живей. Човек остава по възраст цял живот дете.

С очите на дете погледнало той си отива от света,

повярвал даже и в последното от всички земни чудеса:

че от смъртта си ще избяга в небесния живот широк,

ако възседне Баба Яга. Или пък своя некролог.

Ивайло Балабанов

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не всяко "Браво!"...

Не всяко „Браво!“ е достойно.

Не всяко „Долу!“ е позор.

Не всеки химн — заупокоен.

И не хвалебствен — всеки хор.

Не всички лаври са победа.

Не всяка загуба е крах.

Не всяка истина — последна.

Не всяка грешка — смъртен грях.

Не всяка прошка е пощада.

И не надгробен — всеки кръст.

Най-истински когато пада

човек доказва своя ръст.

Надежда Захариева

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Майка ми

В рояка спомени свещени,

де моя дух сега се губи,

се твоят образ въжделени

духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла

със песни жалостно-упойни,

над мен по цели нощи бдяла

през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,

наяквал съм под грижи мили,

от твойта реч и взор черпал съм

и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи

да мрази, да обича страстно,

от твоята душа засучи

любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде

и светлото, що в теб блещеше,

ти и човека в мен създаде -

ти два пъти ми майка беше!

Иван Вазов

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Сега ще си измисля мой си свят,

че вашият тотално не, не струва.

Банални хора, денонощно спят

и всичко в него със пари купуват.

Дори сънят им дяволски е скъп -

тревоги, нерви, ядове и грижи.

Почти като да ти извадят зъб...

или часовникар да те подстриже.

Каква ти нежност, няма и любов,

за чувствата въобще да не говорим,

а мойто чудо трае цял живот,

не ден, не два, не три, мълчи, ще спорим.

Затуй ще си скалъпя мой си свят

далече от земята и човека,

високо над небето дето бдят

единствено мечти от памтивека.

И теб ще взема, чакай, не тъжи.

Приятелю, мечтите са големи.

Побират всичко без да им тежи,

а в моят свят ще има две вселени.

Не знам кой е автора

Редактирано от Madonna (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Повторима любов

Като спомен от вчера е днешната болка,

а самотата е наша робиня.

Докога ще играем тази глупава роля -

в най - нежните ласки да търсим пустиня?!

Всеки допир и жест и насън са познати.

Всяка дума добра е коварно привична.

Ала пръстите крият непризнато богатство.

Ала устните в обич безмълвно се вричат.

Само свойте длани без страх довери ми.

Нека кацнат на мен като птици на остров.

И дори любовта ни да е повторима,

с нея за щастие няма да просим!

Аз... :shy11:

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпалили душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий - плач народен!

Хрисо Ботев

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Заради теб си заслужавa

Разлюбих много. Много натъжих.

Преминах през тъгата им. Не спирах.

От сълзите им нищо не пестих,

защото в тях отново теб намирах.

Вървях към теб през нощи и през дни,

в които виха бившите любови...

Сега, когато с тебе сме сами,

започвам сякаш да съм жив отново.

Дали са ми простили? Може би.

Не всичко трябва да ми се прощава.

По пътя толкова сърца разбих...

Заради теб това си заслужава.

Сега, когато с тебе сме сами,

когато вече нищо друго няма,

дори сред тези четири стени,

щастлив съм. Благодарен, че сме двама.

Добромир Банев

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Николай Гумилёв

СЛОВО

В оный день, когда над миром новым

Бог склонял лицо свое, тогда

Солнце останавливали словом,

Словом разрушали города.

И орел не взмахивал крылами,

Звезды жались в ужасе к луне,

Если, точно розовое пламя,

Слово проплывало в вышине.

А для низкой жизни были числа

Как домашный, подъяремный скот,

Потому что все оттенки смысла

Умное число передает.

Патриарх седой, себе под руку

Покоривший и добро и зло,

Не решаясь обратиться к звуку,

Тростью на песке чертил число.

Но забыли мы, что осиянно

Только слово средь земных тревог,

И в Евангелии от Йоанна

Сказано, что слово это Бог.

Мы ему поставили пределом

Скудные пределы естества,

И, как пчелы, в улье опустелом,

Дурно пахнут мертвые слова.

Редактирано от witness (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Думи

Никола Вапцаров

Има думи, които пробиват

на сърцето коравия щит

и наливат отрова вонлива

от жлезите на свойте зъби.

Има дума предател, при нея

аз потръпвам, аз пламвам във миг

и лицето ми – кръв, руменее,

сякаш някой ми удря плесник.

Не, за тях аз не искам да пиша,

аз съм толкова девствен и млад,

че гърдите ми искат да дишат

на живот, а не на тяхната смрад...

Ти лежиш окован във затвора,

във главата бучи – водопад.

И дочуваш уж някой говори:

С в о б о д а !

Ти виждаш полето пред тебе,

ти виждаш го сякаш на длан,

и с някакво странно вълшебство

звучи – Свобода! Свобода!

Свободно, просторно размахваш

косата и чуваш – звънти.

И чорли перчема ти вятъра

хубава дума, нали?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Аз поисках и дъжд заваля.

Не ме гледай с укор в очите!

Запомни! Аз обичам дъжда,

той единствен измива следите.

Той единствен разпъжда със звън

всички, които го мразят

и оставя на стража от вън

чисти локви от калта да ни пазят.

Той единствен събужда цветя

и разнася навред аромата,

той единствен рисува дъга

и извиква в миг тишината.

Аз поисках и дъжд заваля.

Не ме гледай със укор в очите!

Запомни! Аз обичам дъжда.

Той единствен скрива сълзите!

Не знам кой е автора...

Редактирано от shefkata (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

През дълги разстояния

Ясен Ведрин

Обичам те през дълги разстояния.

Скъсява ги единствено дъхът ти.

Зениците са слепи от ридание.

Ръцете - от протягане безплътни.

Единствено във кратките ми сънища

ти идваш цветна - с шепот от дъгата.

Тогава близостта ни е потъваща

в дълбокия копнеж на сетивата.

И няма помежду ни разстояния.

Ръце с ръце докосват се горещо.

Преливат през очите ни сияния.

И устните сами си казват нещо.

Но идва утро с пролетни ухания.

До следващата нощ ще си далече.

Обичам те през дълги разстояния.

Дочакай ме! И аз ще бъда вечен!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Есен

Дамян Дамянов

Опърпано-клонесто-жълта

сиромахкиня с палто,

от друг подарено, нахълтва

при мен през стъклото. А то

прилича на рамка картинна,

в която от тъжни бои

стои тя - една просякиня

и жълти монетки брои.

Ах, есен - предишна любима

и днешна старица! Във теб

аз виждам пристъпваща зима

с крачета на босо дете,

изгубено в белите дебри

на първия падащ бял сняг!

Ах, есен...

И мръква ноември.

Уж светещ, а цял в идещ мрак.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не казвай никога - дори да ти се иска,

не казвай " Сбогом". Малък е света.

С теб бяхме нещо повече от близки -

докосна ни с дъха си любовта.

Обърка ни. Признавам си - така е.

Не я допуснахме до нашите сърца,

но тя и днес във въздуха витае,

а ние се държим като деца.

Разделяйки се, себе си ще лъжем,

че всичко е било почти игра,

и ще се питаме дали не бяхме длъжни

да съхраним една запалена искра.

Но кой ще ни отвърне? Самотата?

Или пък вечер празното легло?

Въпросът ще увисне в тишината

и всяко мрачно съмване,

ще е добре дошло.

Румен Ченков

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

ЩЕ ПОКЪЛНА КОГАТО СЕ ВЪРНЕШ... Толкова много късно, отчайващо късно намерен... Колко пъти ще те изгубя, преди да отпием очи. Нека живите сокове в теб да откъсна със устни, ще ги посея, дълбоко, там, където живота мълчи. Моя пламнала радост, моя тиха, отминала мъка, мое сладко безумие, стихнал в очите ми сън.. Днес е ден за тъга, днес е нашия миг на разлъка, избуяла в събудена, дълго незряща река. Тук ще бъда...ще пазя мечтаните кълнове, ще дочакам звездите да потънат в поредния ден. И тогава ще имам, ще имам отново очите... Щом зората разцъфне... и тихо пристъпиш към мен. ЛМ

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

ОГНЕНО-ПРОЧЕТЕНИ

Ясен Ведрин

Пламъците пишат по ръцете ни

думите, родени в нощен час.

В пръсти, от докосване преплетени,

стих разпалва чудната си власт.

Може би е чувство неизказано.

Порив, от целувка онемял.

Вятър - зад завесата на разума,

вързал ни в съдбовния си шал.

Птица на мечтите ни жадувани,

влязла през комина до жарта.

И с крила, от огъня рисувани,

разгорила късче самота.

Пламъците пишат по ръцете ни

с топлещо мастило от искри.

Аз и ти сме огнено-прочетени

само миг, преди да зазори...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване