Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ

Новалис

1798

Последен приятелски поглед към края на дългото странстване,

Преди да затвори гората беззвучната порта зад мен.

Закичвам признателно знака на вярната спътница обич,

С душевна наслада разтварям пред нея сърцето си днес.

Единствено тя през живота ме водеше с умни съвети

И нейна е само заслугата, ако постъпвах с добро,

Щом нежни сърца безутешно след скитника ронеха сълзи

Или пък надежди посърваха с мене у мъдри мъже.

Но още когато детето почувства напиращи сили

И в своята седма година навлезе честитият син,

С най-трепетна длан любовта до момчешката гръд се докосна -

Тъй женската прелест безмер разкрасява му ранните дни.

Как майката своя любимец от дрямка разбужда с целувка,

Как зърва я той преди всички и тя му разкрива за миг:

Навред любовта ще е с тебе - и ето, света опознавах,

Чрез нея намерих и себе си, как да обичам разбрах.

Превърна се в нещо сериозно, което игра бе дотука,

Не ме изоставяше тя и когато съмнения, смут

Нерядко коварно опитваха да ме откъснат от нея.

Най-сетне настъпи на моята вътрешна цялост денят,

Когато съдбата с любима жена ме дари и - навеки

Свободен - в безкрайното щастие вдъхна ми вяра без страх.

превод от немски: Венцеслав Константинов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз мразя всички евтини отвтъпки,

но ето на, след дни на тежина

при тебе идвам с неброени стъпки

за да направиш ти сега една.

И нищо в мене да не бъде жалко.

Защо мълчиш и гледаш настрана?

Една едничка стъпка, колко малко

или най-важната...една!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Есенно признание

На този свят, в житейската гълчава,

най-силно съм усещал близостта

на три неща, които изброявам:

Любимата, Приятелят, Смъртта...

Любимата - със име и без име.

Любимата със много имена.

Зелена светлина, изгряла зиме.

Среднощно слънце. Утро със луна.

Задъхан вик в мълчанието пусто.

Бодлива роза на самотен хълм,

която ме ранява с нежно чувство,

че вечното изкуство не е сън...

Приятелят - различен и еднакъв.

Със свои грижи и със собствен глас.

Но който в радостта ми не е плакал

и не е пял, когато плача аз.

С когото двойно на света живея,

но без да бъда тъмно раздвоен,

с когото общо, под една идея

върви несъвършеният ни ден...

А пък Смъртта... За нея нямам думи.

Тя може да лети и да пълзи,

да влиза тихо в празниците шумни

и да крещи в най-тихите сълзи.

Да, има Смърт! Но нека е такава -

да свърши с мен, но не и със света!

И някой друг след мен да изброява:

Любимата, Приятелят, Смъртта.

Георги Константинов

Земя и небе

Върху земя човек роден е.

Но той на нея е роден

небе да вижда и да стене,

загуби ли го някой ден.

Да чува в нежностите къси,

в делата, в болката дошла,

не ударите на кръвта си,

а ударите на крила.

Върху земя човек роден е.

Но той на нея се роди

над себе си, непокорени,

да дири винаги звезди.

Да ги достига и когато

до тях е стигнал да скърби.

Пак взрян в небето непознато

и смъртоносно може би.

Върху земя човек роден е.

Но той роден на нея бе

дори в смъртта, и на колене

да има пак едно небе.

Небе да има и тогава,

когато няма и очи.

Сам в себе си да го създава,

когато то се заличи.

Веселин Ханчев

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Страхотни са, aleha!

И т.к. много уважавам Ханчев, ето още нещо от него:

Из "Стихове в паласките"

Не, не мога да спя. Ще изляза навън, под небето,

дето светят звездите и трвожният вятър тръби.

Искам там да съм с теб, да ти кажа това, за което

не успях, не посмях, може би...

Недолюбих те аз, ненагалих те, моя любима.

Раздели ни дългът. Затова не плачи, не кори!

За да има любов и мечти занапред за да има,

аз отивам на бой призори.

Ако падна убит сред степта, под звездите студени,

запомни ме с добро, но на гроба ми ти не ридай.

Посрещни радостта, отвоювана с мъка от мене,

долюби вместо мен, домечтай!

Аз не ще се гневя, а ще бъда щастлив и спокоен.

Не за скръб съм се бил, не за сълзи вървя на война.

Вече съмва над мен. Вече влизат другарите в боя.

Лека нощ, моя мила жена!

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ИНТРОСПЕКЦИЯ

Сияния и линии - викът

на необятното, извикан от очите.

А после театралните проспекти

на хребети, гори, далечини-видения,

блещукания на пътеки-драскотини.

Предисловът

на беглите вълнения, подир което

нещата с различимото възхождат.

И се проникват в мен безброй шептящи

и волни тържества от разпилян живот -

в необясним, безброен порив!

Везма-съдби и тонове-надежди...

Пространства от светливи сватби

и водопади от кресливи рождества...

Друг мит - приет от нас неволно.

С олекотени трепети докосва той

безгрижието ни, ала от векове дълбае

папирусите ни и илиадите,

и вечните ни шекспирови драми,

и флорентинския ни ад

и рай, и бодрото ни настояще:

растения, животни, птици -

рояци рождества,

рояци сватби

в един единен свят...

Иван Теофилов

* * *

Зачем ты над загадкой жизни бился,

Тоскою и томленьем удручен?

В конце концов, когда сей мир творился,

Ты на совет ведь не был приглашен.

Есть много вер и все несхожи...

Что значат -- ересь, грех, ислам?

Любовь к Тебе я выбрал, Боже,

Все прочее -- ничтожный хлам.

Сто лет я жил, греха не зная,

На мне господня благодать;

Хочу жить дальше, согрешая, --

Его терпенье испытать.

Как сокол, вылетев из мира чуда,

Хотел я сферы высшие обнять;

Но некому здесь тайну передать.

И молча я вернусь туда, пришел откуда.

Вновь плачет облако на бархат луга...

Трава нас веселит, но -- боже мой! --

Кого та зелень усладит собой,

Что вырастет из нас? -- Вина подруга!

Пускай сейчас твоя душа не тужит,

Ты будешь вечной мукою томим:

Кирпич из праха твоего послужит

Для выстройки домов другим.

Омар Хайам


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

На себе си вярна

Понякога аз просто искам да съм друга -

различна, но еднаква със сега.

Наричана и "странница", и "луда".

Обричана "виновна" без вина.

Да мога да заспя и да сънувам

не сънищата мои, но пак в тях

пророчеството нощно съществува

и влива се във дневния ми грях.

Тече по жилките от цветен прах,

отравя сивкавия хлорофирл…

И пак при мен се връща - с моя крах

превръща ме във трън и във бодил…

И тъй грозна, порочна, но чиста

ставам себе си (потънала в тъга):

нова мисъл във ума ми се избистря,

нова песен сътворявам на листа.

Пак съм себе си! Не мога да избягам

от лудостта на бялата си странност!

Вчера - трън, вина, пощада…

Днес - отново на себе си вярна!

Автор - Силвия

Редактирано от baby_muse (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЛЮБОВНА ПЕСЕН О, как сега душата си да спра, та твоята да не докосва? Как над теб да я издигна в небесата? Бих искал да я скрия в пещера, затулена сред местност непозната, за да не тръпне в стихналия мрак, когато в теб потръпва глъбината. Но всичко ни раздвижва - теб и мен, - и като лък, две струни хванал в плен, извлича пак ЕДИН акорд чудесен. Кой инструмент разпъва ни така? И кой ли цигулар ни взе в ръка? О, сладка песен. Рилке

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

A Dream Best Left Behind

Oh why must these boundaries burn us

I want to be freely in love

I miss being held by those firm arms

we are a beauty blessed from above

But below lies the chains we are bound in

separate, yet forever entwined

on my heart is a welt, a reminder

of this dream I must leave behind

So these tears flow with pain and passion

feverish with hopeless resentment

my soul stabbed by countless needles

my spirit lay broken and bent

By miracle may I be blessed with chance

one moment alone with you

I'd tell you how much I miss us

and a question, what am I to do?

They say this dream's best left behind

should I leave this love, so pure and true?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Завещание

Дамян П. Дамянов

Ако случайно някога за някъде

аз тръгна без да се сбогувам,

не, не плачете, хора! Че разплакано

лице на пътник дълго се сънува.

Ако потъна нейде вдън безшумното,

услушвайте се все за вест от мене!

Тръгнете по светулките на думите!

И пак ще се намерим. Подир време...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ Уилям Бътлър Йейтс Развива се, развърта се спиралата - соколът вече губи соколаря. Оста не стяга. Всичко се разпада. Анархия се плисва над земята. Плющи кръвта и дето поглед стига, обрядът на невинността се дави. Не вярват в нищо най-добрите. Злите пък са пълни с целеустремена страст. Да, явно идва ново Откровение. Да, явно идва Второто пришествие. Пришествие! Тъкмо да викна, в миг пред взора ми Духът на мирозданието ражда огромна твар: там, сред пустинята, гигант с човешки лик и лъвско тяло, с очи свирепи, голи като слънцето, размърдва хълбок, а около него пустинни птици гневно вият сенки. Отново пада мрак. Но вече знам, че двайсет века мъртъв сън са сринати в суров кошмар от нова детска люлка - и кой зъл звяр, дочакал своя час, пълзи към Витлеем да се роди?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Не, няма да чакам повече влака... Когато пристигне и слезеш от него, аз ще съм много далеч... И всички лица по перона ще ти напомнят моето... И само тогава, и никога след това ще разбереш, колко необхватно ми липсваш... Не, няма да чакам повече влака...

Редактирано от vboychev (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

СМЪРТ Уилям Бътлър Йейтс Надежда и страх не знае звярът, когато умира, ала човекът в края с надежда и страх се взира. Вечно той влиза в ковчег и вечно оттам се вдига. Големият човек и пред убиец не мига, с насмешка всичко свое отхвърля - дъха, кръвта. Той знае смърт какво е - човек е създал смъртта. ПЪТУВАНЕТО В СЕБЕ СИ Анхел Гинда Извън себе си не чакай да намериш това, което вътре в тебе не си търсил никога. Не е по-красиво слънцето на други места, колкото и далечни да са, това, което е важно, е светлината, даваща живот на очите ти. Не изморявай дните си в обикалянето на страни да търсиш други светове. Не се бави да започнеш пътуването навътре в себе си, да не стане така, че скоро да бъде късно: не си тъй близо до себе си, колкото си мислиш, нито е толкова времето, с което още разполагаш, за да се откриеш и да се завоюваш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Елегия I

Христо Фотев

Умра ли, къщата ще стане пуста,

умра ли, къщата ще стане няма

и ще извика мама, ще почувства,

че ме няма.

И как тогава в къщата голяма

ще се усмихва мама, ще живее?

О, никога не казвайте на мама

синът къде е!

Тя няма да повярва, че земята

завинаги ще е прибрала

и на дърветата, и на цветята

ме е раздала.

Тя като сянка тихо ще излиза

и ще ви пита, няма да ви слуша,

видели ли сте бялата ми риза

по вода и суша.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Н.Й.Вапцаров Песен Във гората - враг стаен. Във гората мрак и изстрел. Той лежи, лежи ранен и през тъпа болка мисли: "Право стреля. Ще умра - във гърдите ме улучи. Свърна в гъстата гора и избяга като куче. Старата не ще изтрай. Либето... ще ме прежали. Ще прежали, то се знай, но другарите - едва ли. Тя смъртта ми, е добра. И не жаля свойта младост, ала исках да умра някога на барикада... Мислех, с песен... но беда - право стреля и улучи. Ех, да имаше вода, а то в сух валог се случи... Поолекна ми... така... може би ще оживея?... Някъде шуми река и вода, вода се лее... Някъде картечен лай... Песни... нещо ме удари... Дай вода! Вода ми дай! Падам... дръжте се, другари!..." Във гората - враг стаен. Във гората - мрак и изстрел. Той сега е вцепенен и не чувства, и не мисли.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Надежда

Джани Родари

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички ,

бих продавал ... познайте какво ?

- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !

Всеки трябва надежда да има ! "

И на всеки бих давал аз ,

колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари

и само отвънка поглежда ,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Румен Ченков

КРИЛА ОТ ЛЮБОВ

Моят свят е, където те има!

Моят дом е, където си ти!

Твойта строгост е моята зима.

Твой подарък са моите дни.

Упорито и дълго те търсих,

без да спра нито миг, нито час.

Слава Богу – открих те навреме.

Есента е далече пред нас.

Тя ще дойде, но още е пролет.

Всичко още е в своя цъфтеж.

Ний сме птици готови за полет

и в очите ни свети копнеж.

А крилата ни – те от любов са.

С тях се реем в простор оит мечти.

Аз към теб! Ти към мен! Тъй се носим,

безтегловни, безплътни почти.

1994 г.

КАЖИ, ЛУНА!

Красиво е небето през нощта.

Луната в четири очи се взира

и ни разказва тайнствени неща,

които само влюбени разбират.

И двамата сме в нещо като в транс,

и нощната царица ни омайва.

Вълшебни чувства оживяват в нас –

вълшебни нощи мълком обещават.

Кажи, царице, колко ли сърца

във своя златен дом си приютила?

От тази нощ ний твои сме деца.

Владееш ни със чудодейна сила.

А ако някога си иде любовта

и пак към теб за помощ се обърнем,

аз знам, че ще ни кажеш где е тя,

в опразнения дом, за да я върнем.

1994 г.

НЯКОЙ ДЕН

Някой ден, в някой час монотонен

ти ще дойдеш – красива и бяла.

Не от плът, а от тягостен спомен,

съхранил тъжен миг на раздяла.

И тогава копнеж неугаснал,

ще ме тласне отново към теб.

Твоят принц е отдавна пораснал,

ала ти си остана дете.

Но все още в душата ми страдна

има късче от твойта душа.

Накъдето край мен да погледна,

аз те виждам в стотици неща:

в красотата на залеза вечер,

в неспокойния дъх на нощта...

Много време, любима изтече,

но те има в стотици неща:

в цветовете родени напролет,

в тишината и в птичия хор.

Необятните сини простори

съхраниха за мен твоя взор.

Бих желал в някой час монотонен

ти да дойдеш – красива и бяла,

но от плът. Не от тягостен спомен,

съхранил тъжен миг на раздяла.

1994 г.

БОЛКА

Поиграхме си с теб на съпрузи.

Стига толкова. Стига лъжа!

Любовта в допир с нас се контузи.

Да ни стопли, уви, не можа.

И студено е и ни е тъпо.

Двама души, а всеки е сам.

Трябва смелост за следваща стъпка.

Аз я имам. За тебе не знам.

Ще приемем ли края спокойно?

Всичко има начало и край.

Чувства мъртви и думи без стойност –

ето нашия приказен рай.

В него всеки е роб на страха си –

и от нужна раздяла боли.

Но боли и от фразите къси,

и когато се лъжем боли.

1995 г.

Добрич

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЕДНА ЗВЕЗДА Една звезда огрява пътят тази вечер, една звезда останала сама в небето. И аз така съм в нощната тъма И във сърцето. Звездичке моя светла, гледам те,а ти сякаш ми говориш- Напомняш ми за минали щастливи дни, за един човек, За лято мрачно-черно,за дни,които бавно ме убиват. Една звезда по пътя ми ме следва, до самия край вървя със мен… И сякаш нейно ми шептеше, И сякаш ме прегръщаше дори.. За теб ми тя напомни, за тебе моя първа обич, Ти си вечен за сърце ми, вечен трън забът. Забил се преди много време,оставил кървави следи, И всеки миг се той обажда И навява ми сълзи. И всяка вечер щом погледна към небето, виждам малката звезда, Тя е там И стопля ми сърцето сама е в нощната тъма. Недей тъжа звездичке моя,аз при теб ще долетя Знай ще бъда само твоя чакай ме до утре вечера.. чакай ме да ти се насладя,почакай ме да си поплача страх ме е,че ако си отидеш ще бъда по-самотна от сега… Една звездичка огрява небето, една звезда ме топли в нощта. Малка звездичка ми топли сърцето, тази звезда я доведе смъртта! *** Историята на една сълза Аз се отроних от сините очи на младо и красиво момиче.Носих в себе си мъката на една любов… Сега ще ви разкажа всичко, защото аз стоях плахо и със страх да не падна от там, където се бях скрила. Той дойде при нея, по устните му съзрях петна от червило. Да! Той беще ходил при друга. От тук се започна всичко….. Една след друга се раждаха лъжите от устата му, но тя не му вярваше – искаше и се,но знаеше, че ако сега веднъж му повярва той ще продължи да я лъже. До мен се наредиха още мои приятели, но аз страдах много – искаше ми се да събера всичката информация, а ма тях да не оставя нищо. Последното, което видях беше неговият груб… Започнах да се търкалям надолу по лицето и, стигнах до горещите и устни, по тях все още беше неговият вкус. И така продължих надолу….,докато не стигнах до сърцето. Да! Там се спрях. Едва сега почувстваш една остра болка, която ме накара да разбера, колко е била силна нейната обич. Тук – като погледнах само колко много счупени стъкла, колко много болка и неуписуемо страдание има ……. И устните и промълвиха: - Защо, защо ли го обичах? А болката в мен тъй бързо растеше, туй мъничка бях, а сега тъй голяма…… Дано и олекне щом мен вече ме няма ……. Това бяха последните ми думи преди да падна и да се разкъсам. Моят живот е кратък, но все пак аз съм родена да облекчавам хората. *** Любов… Усмихвам се, ти си наблизо. Усещам парфюма ти - страстна миризма, миризма, която ме привлича и завлавява. Усещам те, зад мен стоиш със страх - страх да ме докоснеш. Той те завладява и ти онемяваш. Обръщам се, ти ме поглеждаш и пламва пожарът! Тъй бързо се той разяри и нашите сърца изпепели. Прегърна ме и времето спря! Угасна свещта и мракът дойде. И всичко стана различно. Целуна ме! Животът вече не беше същия. Ти също, та дори и аз. Магията….магията на любовта е с нас … Без глас крещя “Обичам те”! Сърцето ми тупти забързано и лудо. И казваш ти “Обичам те”! Със нас се случва вече чудо….. Щастлива бях - без плам горях. Щастлив бе ти потънал във мечти. И днес го вече осъзнахме - за любов сме цял живот родени И за съжителство до край! Обичам те това го знай!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Приятел си. Ще поиграем карти.

Ще пием за мира и за жените.

(Завиждам на родените във Спарта-

как трудно било да сдържиш сълзите.)

Приятел си. Така ми е спокойно.

Е, разкажи за твоето момиче.

Отдавна сме погреб*ли виновните.

Мъжът ми е добър. И го обичам.

Да ти налея още? Уморен си...

И аз съм уморена, но е празник.

Отдавна, както казваш "влязох в релси".

Отдавна, както казваш "няма празно".

Хлапашкият ми сал е здраво вързан.

Научих се да имам и да губя.

Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На прощаване Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна прокуда, дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина - да ходим да се скитаме немили, клети, недраги! Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина, ах, утре като премина през тиха бяла Дунава! Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище: там, дето аз съм пораснал и първо мляко засукал, там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше и с онази тиха усмивка в скръбно ги сърце впиеше, там дето баща и братя черни чернеят за мене!... Ах, мале - майко юнашка! Прости ме и веч прощавай! Аз вече пушка нарамих и на глас тичам народен срещу врагът си безверни. Там аз за мило, за драго, за теб, за баща, за братя, за него ще се заловя, пък... каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка! А ти, 'га чуеш, майнольо, че куршум пропей над село и момци вече наскачат, ти излез, майко - питай ги, де ти е чедо остало? Ако ти кажат, че азе паднал съм с куршум пронизан, и тогаз, майко, не плачи, нито пък слушай хората, дето ще кажат за мене "Нехранимайка излезе", - но иди, майко, у дома и с сърце сичко разкажи на мойте братя невръстни, да помнят и те да знаят, че и те брат са имали, но брат им падна, загина, затуй, че клетник не трая пред турци глава да скланя, сюрмашко тегло да гледа! Кажи им, майко, да помнят, да помнят, мене да търсят: бяло ми месо по скали, по скали и по орляци, черни ми кърви в земята, земята, майко, черната! Дано ми найдат пушката, пушката, майко, сабята, и дето срещнат душманин със куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват... Ако ли, майко, не можеш от милост и туй да сториш, то 'га се сберат момите пред нази, майко, на хоро и дойдат мойте връстници и скръбно либе с другарки, ти излез, майко, послушай със мойте братя невръстни моята песен юнашка - защо и как съм загинал и какви думи издумал пред смъртта си и пред дружина... Тъжно щеш, майко, да гледаш и на туй хоро весело, и като срещнеш погледът на мойто либе хубаво, дълбоко ще ми въздъхнат две сърца мили за мене - нейното, майко, и твойто! И две щат сълзи да капнат на стари гърди и млади... Но туй щат братя да видят и кога, майко, пораснат, като брата си ще станат - силно да любят и мразят... Ако ли, мале, майноле, жив и здрав стигна до село, жив и здрав с байряк във ръка, под байряк лични юнаци, напети в дрехи войнишки, с левове златни на чело, с иглянки пушки на рамо и с саби-змии на кръстът, о, тогаз, майко юнашка! О, либе мило, хубаво! Берете цветя в градина, късайте бръшлян и здравец, плетете венци и китки да кичим глави и пушки! И тогаз с венец и китка ти, майко, ела при мене, ела ме, майко прегърни и в красно чело целуни - красно, с две думи заветни: свобода и смърт юнашка! А аз ще либе прегърна с кървава ръка през рамо, да чуй то сърце юнашко, как тупа сърце, играе; плачът му да спра с целувка, сълзи му с уста да глътна... Пък тогаз... майко, прощавай! Ти, либе, не ме забравяй! Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен: аз може млад да загина... Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода... :snowballfight::newspaper::sobbing:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Падащи звезди

- Погледни високо -

Падащи звезди!

Дишай дълбоко,

Идват твоите мечти!

- Но те падат!!!

Мечти чужди с тях

Отиват си, страдат!!!

- Чак сега разбрах –

Щом нечий живот се срива

Неговата звезда пада,

В ръцете на друг е щастлива

И просто вече друг страда!!!

***

Стъклена роза

Любовта ти е стъклена роза...

През прозрачните и листа съзирам

себичния ти малък свят, в който

аз също съм стъклена.

Не смея да дишам, за да не счупя

тази крехка илюзия.

Всяка стъпка звънти в стъклото

като тъжна есенна соната

и като в криви огледала

се отразява.

Стъпки към себе си-

безцветни, изгубени, стъклени.

Приближавам ли

или се отдалечавам от теб?

Кажи ми!

Излъжи ме...

Повярвай ми...

Боже, колко са студени ръцете ти!

Не ме изпускай!

Ще се разбия на хиляди

малки късчета.

Ще се разбия...

като стъклена роза.

***

Какво е любовта и струва ли си да обичаш?

Някой би изрекъл: - Тя дава ти криле.

Но защо когато се обърнеш,

в ковчега ти пирони тя кове?

Какво ти взема и какво ти дава ?

Щастие и радост - болка и печал.

До звездите тя те извисява,

а после те изпръсква с кал.

Какво е любовта и каква е нейната магия ?

Уханна пролет, птици и цветя,

погром, природната стихия,

неотлъчно следвана от гибелта.

Какво е любовта - врата към рая ?

Път без изход, скитник без подслон,

кратко пътешествие в омая,

ливада тучна, белият препускащ кон.

Какво е любовта? Къде е?

В теб, в мен. Навсякъде. Във въздуха дори.

С нея всеки иска да живее ,

в пламъка и да гори.

Да я дарява, да я получава,

да се радва на деца.

Да греши, но и да прощава,

може би това е любовта.

***

Любов

Догдето пясъкът е още топъл

И още чист от кални ходила

Догдето още с дивия си ропот

Човешката тълпа не е дошла

Догдето ни звездите , ни луната

Не са отворили очи над нас

Ела любов! Ела със ония вятър,

В които скрит ти чакам аз

В една огромна фуния ще потъна,

Лицата ни нощта ще окраде,

Безименна ще бъде любовта ни!

Недей ме пита кой към, откъде!

Не ще ти кажа нищо! Аз съм тайна,

Какво си ти... ти – любовта.

И ще сме една безкрайност

И продължение на вечността

Ела любов! Побързай! Време няма!

Ела преди да стане светло вън,

За да не разбера, че си измама,

Че ти не съществуваш, че си сън.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Милата тя – веднъж ти казах Тогава ти се засмя и ме целуна. Милата тя – ти казах вчера И ти ми се усмихна. Ако утре тези думи пак ти кажа, Какво ли ще последва. Не знам какво , но знам , че няма да е същото. Помниш ли какво ти прошепнах онази нощ . Онази нощ , когато бяхме край морето. Ако не помниш ще ти кажа. “Какво щях да правя без теб?”- бяха моите думи “Ще си живееш живота”-беше отговорът ти Но когато те изгубих за мен живот не бе останал. Никога не ти казах колко си хубава за мен. И едва ли ще мога да го направя Не защото не искам а защото не мога Не мога да те погледна в очите без да се разплача. А помниш ли как туптеше сърцето ми, Когато за пръв път те целунах. Тогава бях най-щастливия човек.А сега? Сега съм най-нещастния. “Обичам те”-това е единственото което мога да ти кажа. Разбираш ли боли ме. Боли ме,че той те прегръща и целува. Боли ме,че той взе това което смятах за свое. Боли ме,че той отново взе любовта ти. А само ако те бях срещнал преди него Ако пръв те бях отрупал с обичта която ти се полага Щеше ли да ме обичаш? от jimbo.bloghub.org

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Епитафия Лорд Биконсфилд умря, изчезна в тъмний мрак и всичко честно се засмя от Лондра до Батак.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПРИЗРАЦИ горчиво стана тук когато стана тъмно и Студ с приятеля си Вятър нахлуха като спомени за друг живот и изгасиха всички свещи и луната и рошаво разстлаха самота опитвам се да те повикам както на сън децата майките си викат нощем под звездите от сладникав въздух и трусовете от тютюнев мрак в изпълнени със устни устни и празен от досада влак подпирам се на някаква бутилка от мляко може би или коняк забравил съм в дъха си да разтворя дъх на бадеми дъх на амоняк горчиво стана даже свръхгорчиво като прокиснала от пот душа и нищо живо абсолютно нищо живо само бутилка студ и тишина…

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кръв

Кръв изригва на фонтани,

кръв от нови, пресни рани:

кръв червена и гореща,

кръв - тъй гъста, тъмна, тежка.

Кръв пролял си пак, нали?

Кръв се стича на реки

и тече към океана -

за човека милост няма.

Кръв удавя мойте врази,

кръв приижда на талази,

после те се утаяват -

езера от кръв остават.

А кръвта придава сила,

в нея мощ се е стаила :

аз кръвчица ще ти пусна -

кръв уханна, топла, вкусна.

Кръв невинна на девици

ще се лее днес, царице!

Да утоли твойта жажда,

дето вечно те разяжда.

С кръв изцапан е стихарът,

в кръв е потопен олтарът:

кръв - тъй сладка и димяща,

кръв омайваща, горяща.

С кръв опръскани дървета

се издигат към небето.

А самото то - червено,

сякаш в кръв е оцветено.

Кръв обагря пак морето,

кръв ми блика от сърцето.

Грее кървава луната,

в кръв облива се душата

***

Нищо нямаш да кажеш

Тогава замълчи!

Дрехите ти пречат

От тях се отърви!

Дразни те шумът

Ще пазиш тишина!

Предпочитай тъмнината

Ако няма лунна светлина!

***

Балата на Байрон

Ние никога вече няма да бродим

До късно през нощта,

Макар че сърцето ми все тъй те обича

И луната е вече така ясна.

Защото сабята похабила калъфа си,

А душата изхабила гръдта

И сърцето трябва да си отдъхне,

Самата любов дори – да си почине.

Макар че нощта е направена за любов

И денят се връща твърде скоро,

Ний все пак няма вече да бродим

Под лунната светлина.

***

Падаща звезда

Падаща звезда – светлина и после мрак

Една тайна, скрита дълбоко в душата,

Съкровена надежда и копнеж за щастие.

Проблясва и угасва като отминал ден, човешки живот

Като миг, изгубен във вечното махало на времето

Самотна звезда след много други,

По своята звездна пътека...

Самотен човек, сред тълпа себеподобни.

Търсещ своята малка Вселена,

Своята прашинка щастие...

Падаща звезда, проблясваща сребърна дъга

Която постепенно изчезва в необятното черно на Вселената

Човешки живот – миг след миг,

Изгрев и залез, ден и нощ.

И безброй следи, изчезващи в топящият се сняг...

Живот, като пътя на падаща звезда

Начало, край...

Блеснало за миг звездно сияние в безкрайността на Вселената

Мечта за невъзможно щастие...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо те няма....

Защо ме остави? Защо избяга от мен?

Зная, че това често ще се случва,

Но аз винаги от теб ще съм пленен

И любовта ми няма да спре да ме измъчва.

Останах сам, но винаги е било така,

Дори и аз се отрекох от себе си.

Само мечтите ми без бъдеще сега

Се лутат из реалността. Къде си?

Няма те, няма ги очите ти тъмни,

Които почерниха моята душа.

В съня си се изкачвам по скали стръмни,

Отново мисля за теб в нощта.

Ти си там на върха, толкова далечен

И недостижим, но аз съм порив верен

Вместо да идвам към теб пропадам,

Но това не ме кара да страдам,

Защото това, че за теб съм живял

Дава смисъл на моето съществуване

И дори факта, че духом съм умрял

Не спира вечността на моето пътуване.

Няма я Луната.

Липсва ми тишината.

Слънцето ми напомня за твоята усмивка,

Но повече никога няма да я видя.

Знам, че не искаш да бъдеш с мен,

Но защо не направи компромис поне един ден?

Защо при себе си не ме повика?

Това е което чаках досега,

Но умра вече и моята душа!

***

Преди залеза

Не, не искам да те забравя!

...но защо, каквото и да правя

никой не ме разбира?

Защо никой не спира

да ме лъже, че живота продължава

дори и след нежеланата раздяла?

Защо само на теб не повярвах,

когато каза, че всичко се променя,

а прекалено късно разбрах,

че твоят отказ трябва да приема.

Ти никога не ми даде нещо красиво,

тъй както детството ми не бе щастливо.

Ти бе поредната, която отхвърли любовта

и ме остави сам с мечтите във нощта.

Мечти... да може би аз само в тях живях

и да ги постигна с теб не успях.

Представях си морето, наистина прекрасно,

но когато те нямаше - толкова опасно.

Убиваха ме гигантските вълни,

а аз се питах: Къде си ти?

И тогава разбрах, че ти бе поредната измама,

морето... и него всъщност го няма.

За миг ти бе реалност, породила

толкова копнежи и надежди,

но изчезна тъй както отминава вятърът,

Но защо? Защо ще остане само споменът

за мечтаното вечно блаженство

и непостигнатото съвършенство?

Вместо да се питам

със сигурност пак ще опитам.

...отново ...по-късно,

миг преди да се скриеш в залеза,

но само ако ми позволиш!

***

В душата ти

Да вляза позволи ми

Пусни ме във душата ти да вляза

Като в голяма, непозната стая.

Сега, когато Слънцето залязва,

До болка силно искам да узная

В кои морета спомена ти скита

Какви вълни заливат твоя кораб.

И още ли с тайфуни ненаситни

В съня си полунощен гневно спориш?

И търсиш ли в крайбрежните градини

Очите ти – очи, ръце – ръцете,

И светят ли в зениците ти сини

Искри от незабравени морета?

В душата ти да вляза позволи ми.

Аз искам да открия неугаснал

Копнеж за нежност в ранната ти зима –

И моите утехи да пораснат...

Да зная, че животът не изтрива

Със грубата си гума жажда, трепет,

Че изворът на мигове щастливи

Да края ни сподиря с кротък шепот.

***

Ангел на Смъртта

Кървави очи - кървави сълзи,

бляскави снежинки, студени лъжи.

Болка, кратка, пронизваща, тиха,

виждаш ли - смъртта мене вика.

Паднал ангел, тъмен, черен,

сянка във нощта, огън на слуга верен.

Замръзнало сърце във камък се превръща,

болка, отново идва - червена, ме прегръща.

Черните крила, черни сълзи от леденото езеро,

малките души, черен хумор, горчиво весело.

Те никога не ще видят демоните и ангели вкопчили се в бой,

не никога не ще чуят силният вълчи вой.

Искам да живея там, където адът и раят се сливат в едно,

Там където болката е ми, живота - плоско стъкло.

Виж моите кървави сълзи,

небето сияе от ледени слънчеви лъчи.

Ето ги - ангелите на леда,

около мен свирепо кръжат,

искат да вземат моята душа,

и усещам го идва

силният, черен, кървав ангел - Ангел на Смъртта

***

Принцът на болката

Вярваш ли в любовта?

Вярваш ли в съдбата?

Истинската любов може да дойде

Само веднъж до хиляда животи...

Аз също обичах... те я отнеха от мен.

Аз се помолих за нейната душа....

Аз се помолих за нейният мир

Когато си затворя очите

Аз виждам нейното лице, то ме утешава

Когато си затворя очите

Спомените режат като нож

Кръвта е животът, и Христос, които аз предизвиквам.

Моето заклето неприятелско... раждане на ново верую.

Е това ли е моето възнаграждение,

За да сервира собствената война на Бог?

Кръвта, която аз лях за вяра изпълни.

За да я проклинате, позор,

Вие плюете обратно в моето лице.

Аз ви сервирах лоялно, и вие повръщате богохулство.

Аз отмъщава с тъмнина, кръвта е животът

Нареждането от Драконът,

Аз се възползвам от човешки живот

Има много по-лоши неща изчаквайки човек от смъртта

Ела вкуси това, което аз съм видял

Аз разпространявам моето заболяване

Аз ще се осланям на Неговото скъпо дете

Човешката раса ще кърви, те ще сервират моята нужда.

Аз отмъщава с тъмнина, кръвта е животът

Нареждането от Драконът,

Аз се възползвам от човешки живот

Аз съм Драконът на кръвта,

Безжалостен принц на болката

Отхвърляйки бог на Неговият трон

Моята кръв завинаги е лекьосана

За истинска любов, която аз ще отмъстя за

Аз изключвам веруюто, което я прокълна

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...