Премини към съдържанието
kitty

Един обикновен ден

Препоръчан отговор


Днес за пореден път се събудих в леглото ми, обвита в меката топлина от лъчите на тъкмо изгряващото слънце. Беше още рано и навън се чуваха само отекващите самотни стъпки на очевидно забързан за работа човек. Усетих тежкото дишане на котката ми, притиснала гръб към моето тяло, за да ме стопли, а в ръката ми все още се мъдреше книгата от учебния списък, с която вече няколко вечери подред успешно се приспивах.. И точно тогава, лежейки с още притворени очи в топлото легло, аз се усмихнах! Усмихнах се на живота и бях щастлива, че за мен денят отново дойде. Станах бавно и отидох до отворения прозорец. Поех си дълбоко дъх. Въздухът беше по-свеж от всякога!.. Усетих тънката струя топлина, която ме обля от допира на слънчевите лъчи върху кожата ми и се огледах. Навън всичко се пробуждаше сякаш от поредния дълъг сън. Можех да уловя съвсем лекото трептене на листата на близкото дърво, полюшвани от хладния сутрешен вятър. А улиците се изпълваха с живот.. Наблюдавах как хората се появяват и после изчезват безследно зад ъгъла, бързайки да се впуснат отново в сивото си ежедневие. Тяхното безразличие към събуждащата се природа ме натъжи! Те минаваха един след друг покрай мен, а никой от тях не вдигна глава, за да види полета на птичката. Сякаш тежкият живот ги беше превърнал в роботи без всякакво право на щастие! Откъм улицата се зададе жена с малко дете. Забързала крачка тя го придърпваше към себе си с ръка. То ме погледна и в този поглед се четеше умора. А беше още толкова малко!... Зад мен се чу пронизващ шум и аз се отделих от прозореца, за да изключа будилника ми, който напомняше, че е време за работа. Сега и аз щях да се слея със забързаната тълпа, но с една разлика - аз бях видяла магията! Обърнах се и погледнах отново навън. Беше красиво..

След това излязах от стаята.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

kitty страхотно есе за 3-ка. :wors:

Може ли, ако някои път ме домързи да пиша да го ползвам? Аз тей или иначе ще го ползвам ако ми потрябва, ама все пак да попитам (да не вземеш да ме съдиш заради авторските права) :Р

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

NebeseN,ако можеш да представиш нещо по-добро-моля,форума е Ваш!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

наистина ме плаши глупостта на хората и повърхностното им мислене! защо не се радваме на това, което имаме, докато все още можем?! човека не е всемогъщ и не може да предвиди дали изобщо ще има "утре"..

исках да кажа -- радвайте се на момента и не позволявайте на маловажните неща да ви развалят настроението! усмихвайте се поне по 1 път повече от необходимото, за да можете после наистина да кажете, че сте живели!

Айде, лека вечер!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Както вече казах есето е страхотно. За 3-ка е понеже е твърде кратко и му липства увод и теза, а мисля че те са най-важни. Иначе като разказче е много яко :wors:

Редактирано от NebeseN (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гости DarkLight
За 3-ка е понеже е тварде кратко

<{POST_SNAPBACK}>

--offtopic--

твЪрдре

--ontopic--

Краткостта е сестра на таланта

Иначе в училище и аз имах тройки на есетата, защото бяха твърде кратки sad.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обичам те когато идваш,

когато сядаш тихичко до мен.

Обичам те когато си отиваш

и те търся ден след ден.

Обичам те когато се усмихваш

и когато гледаш ме свенливо.

Обичам те когато те сънувам,

когато пак изгарям в огъня на твойта страст.

Обичам те когато те прегръщам

и над тебе търся власт.

Обичам те когато другите те мразят

и когато плачеш до зори.

Обичам те когато ти се смееш

и когато мразиш ме дори...

Всеки един мой ден е една борба за права,

борба за надмощие, борба за живот!

Защото това е живота, а когато не си подготвен-

ти просто живуркаш в два цвята!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Краткостта е сестра на таланта

<{POST_SNAPBACK}>

Кажи това на даскалката ми по литература.

А това с Ъ-то се получава вследствие на прекомерното чатене в IRC :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

kitty,това,което си сътворила е много хубаво.Но сякаш долавям някаква тъг в него. sad.gif

Права си,хората са забрави ли да се радват на малките неща и да търсят красивото.Което е жалко,но забързаното ежедневие го налага на всички.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много хубава тема.И разказчето много ми харесва,звучи някак си поетично и хубаво.Поздравления,kitty!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Прекрасно е! Знаеш ли писенце :) , аз също можех да бъда там долу под терасата ти забързана за някъде, но много пъти, когато изляза поздравявам слънцето, радвам се на песента на птиците, щурците, реката, шума на хората..., усмихвам се на цъфналите дървета или весело ритам падналите листа или сняг, прескачам локвите, въобще радвам се на живота. Така че не губи надежда :wors: - може хората, които замислени са минали под теб да са целунали слънчев лъч или да са пратили усмивка на някое облаче миг преди да са попаднали във водовъртежа на проблемите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Прекрасно е! Знаеш ли писенце  :) , аз също можех да бъда там долу под терасата ти забързана за някъде, но много пъти, когато изляза поздравявам слънцето, радвам се на песента на птиците, щурците, реката, шума на хората..., усмихвам се на цъфналите дървета или весело ритам падналите листа или сняг, прескачам локвите, въобще радвам се на живота. Така че не губи надежда  :)  - може хората, които замислени са минали под теб да са целунали слънчев лъч или да са пратили усмивка на някое облаче миг преди да са попаднали във водовъртежа на проблемите.

<{POST_SNAPBACK}>

мога да каза само "дано" :) аз лично много пъти като ми е стане кофти ми е достатъчно просто да изляза малко на въздух в парка и да се загледам в природата. Няма как да не забравиш за малко проблемите като видиш цялата красота около себе си!

Но не става дума само за природата.. добре ще е и ако забелязваме малките жестове, които приятелите и любимите ни хора правят за нас и да се радваме на тях. Защото може да дойде време, когато няма да има кой да ни обръща внимание..

Абе изобщо -- радвайте се на момента, тук и сега!! :P

Редактирано от kitty (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Както вече казах есето е страхотно. За 3-ка е понеже е твърде кратко и му липсТва увод и теза, а мисля че те са най-важни. Иначе като разказче е много яко :speak:

<{POST_SNAPBACK}>

А на теб явно ти липсТва поглед върху бутоните "Прегледай" и "Редакция" и малко познания по правопис. :)

kitty, страхотно е! И много ми харесва присъствието ти във форума, обичам такива активни и креативни хора! Давай все така! :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

мерси много! надявам се да съм накарала поне няколко човека да се замислят над нещата, които остават незабелязани ежедневно ;)

Усмихвайте се! Колкото по често, толкова повече хора ще направите щастливи :)

Редактирано от kitty (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Наистина страхотно есе.И аз се замислих върху малките неща в живота,които не забелязваме докато започнат да ни липсват.Просто ги приемаме за даденост и не им обръщаме внимание в забързания ден,а трябва. :speak:

Браво :):):):):):yanim::yanim:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Думите сами по себе си не носят усещане, а само посочват някаква асоциация. Не можеш да обясниш на слепия с думи какво е червено, ако поне веднъж не е виждал този цвят. По същия начин и човек, който е забравил да се усмихва от сърце и да се радва, не може да разбере защо обръщаш толкова много внимание на някакво си слънце, природа и тем подобни. Кити, не се сърди на негативните коментари. Просто сме научени да не се радваме. И аз съм бил робот, присмивал съм се на тези, който откриват истинското щастие в простите неща. Докато един ден не паднах, разруших се, програмата се повреди, ефектите на 18 години промивка на мозъка частично изчезнаха. Сега си ходя по улицата, понякога се усмихвам и общо взето съм по-щастлив от преди. Или поне щастието е по-реално.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Думите носят усещане, за хората които могат да ги усетят...и ако думите са казани по начин, по който може да се усетят с думи чувствата тогава всичко е красиво...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Научните обяснения звучат грозно, когато се говори за нещо като чувствата, но в случая съм длъжен да се аргументирам с познанията си за работата на мозъка. Това, което виждаме, усещаме, изживяваме създава невронни вериги. Пример-гледаш звездите и си щастлив. Създава се верига. Звезди->Щастие. Когато някой спомене звездите, веригата автоматично ни отвежда до щастие. Ако няма съществуващи вериги с дадена дума, тя не носи същото значение за мен, което може да носи за теб. Опиши ми скока с парашут. Какво е? Докато не скоча, мога само да спекулирам. Поне това е моето виждане. Причината защо докато не опитам, не мога да говоря искрено и честно за нещо. Бях безчувствен към поезията, мислех я за глупост. А вече има стихове, които ме карат да плача. Просто усещам нещата по различен начин. Думите пораждат познати усещания в мен.

О, мъка, мъка във сърцето, останало за миг без страст,

без пламенна любовна болка, без щастие, без весел час!

ден без любов е като облак, резсеян в кръглото небе,

безплоден, замъглен и мрачен, неспуснал капка дъжд над нас.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
И аз съм бил робот, присмивал съм се на тези, който откриват истинското щастие в простите неща. Докато един ден не паднах, разруших се, програмата се повреди, ефектите на 18 години промивка на мозъка частично изчезнаха. Сега си ходя по улицата, понякога се усмихвам и общо взето съм по-щастлив от преди. Или поне щастието е по-реално.

Едно приятелче е същия като теб-с повредена програма-и иска да се самоубие

Нищо не иска,нищо не го радва

sad.gif

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Едно приятелче е същия като теб-с повредена програма-и иска да се самоубие

Нищо не иска,нищо не го радва

sad.gif

Какво ли да иска като вижда реалността мила?! sad.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Едно приятелче е същия като теб-с повредена програма-и иска да се самоубие

Нищо не иска,нищо не го радва

sad.gif

Имаше го и момента, в който света ме отчая и не ми се живееше. Но точно това, че изживях мъката толкова дълбоко ми позволи да видя красивото и да се променя. Дадох стихотворението като пример, за нещо което едва сега мога да разбера. Ако не го бях живял, щях да търся аналогии с някоя книга или филм, в които главният герой е търсел смъртта. А осъзнах нещо простичко. "Реалността" е наше творение. Ние виждаме това, което искаме. Пристрастени сме към тъгата, защото я познаваме и затова тъгуваме и само си търсим повод да сме нещастни. За пръв път в живота си се радвам толкова истински, но и тъгувам истински. Цената, която трябва да се плати, за да сме реално живи, а не сенки.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Думите сами по себе си не носят усещане, а само посочват някаква асоциация.

Думите могат да предадат усещането на този, който ги е писал, да го изразят това усещане и да те накарат да усетиш поне малка частичка от това, което усеща пишешщият

Опиши ми скока с парашут. Какво е? Докато не скоча, мога само да спекулирам. Поне това е моето виждане.

Докато не скочиш можеш само да си го представяш, а не да спекулираш. Мисля, че има малко разлика

Но точно това, че изживях мъката толкова дълбоко ми позволи да видя красивото и да се променя. .......

А осъзнах нещо простичко. "Реалността" е наше творение. Ние виждаме това, което искаме. Пристрастени сме към тъгата, защото я познаваме и затова тъгуваме и само си търсим повод да сме нещастни. За пръв път в живота си се радвам толкова истински, но и тъгувам истински. Цената, която трябва да се плати, за да сме реално живи, а не сенки.

Тук си адски прав. Аз също се научих да ценя малките и карсиви неща едва след като изпитах една голяма, разтърсваща болка. Наистина е малко жалко, че е така, но въпреки това е хубаво, че поне сме се научили да виждаме красивото в сивото и забързано ежедневие

Какво ли да иска като вижда реалността мила?! sad.gif

И въпреки всичко трябва да намираме сили да продължим да живеем. Та Животът е един, живеем го сега, а не утре или вчера, живеем го днес! Животът е кратък и в това се крие красотата му. Трябва да се научим да го живеем пълноценно, така че да не съжаляваме за нищо, като се обърнем назад да си спомняме всичко с усмивка на лицето. Да, на думи е лесно, да, в действителност е много по-трудно. Но, да, не е невъзможно. Трябват ни само малко воля, сила и енергия, и усмивка, разбира се :PЖивейте, просто живейте!

P.P.Един обикновен ден може да се превърне в необикновен и незабравим само ако ние му помогнем :inlove1:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не зная обикновен ден ли беше.

И аз като много други по повод посетих екстрасенс.

Предложи да ме хипнотизира.Успя!Когато ме попита

дали съм чувствала нещо и казах, че като на лента

ми се въртеше стиха на Вапцаров:

Живот ли бе да го опишиш,

живот ли бе да го разровиш.

Разровиш ли го ще мирише

и ще горчи като отрова.

Тя много се изненада,каза,че не се е случвало до този момент.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.